Р Е Ш Е Н И Е
№…………../………03.2017 г.
гр.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на проведено на седми февруари през
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ЖАНА МАРКОВА
при участието на секретаря Хр. Х.,
като разгледа докладваното от съдията
т.д. № 104/2016 г., по описа на ВОС,
ТО,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „НАЦИОНАЛЕН
ЦЕНТЪР ЗА ТЕРИТОРИАЛНО РАЗВИТИЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Алабин“, № 16-20, представлявано от В.Р. Т. срещу
„ТПО-ВАРНА-ЦЕНТЪР ЗА ПРОУЧВАНЕ, ПРОЕКТИРАНЕ И БИЗНЕС ОСИГУРЯВАНЕ” ЕООД, с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Цар Освободител” №
76Г, представлявано от управителя К.П.Н., с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати следните суми, чиито размер е предмет на
изменение по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК: - 40420.80
лв., представляваща неизплатен остатък от 20% от цената за фаза
„Предварителен проект”, по чл. 6, т. 4 от Договор № Д-5-9200/01/25.11.2005 г.; -
91867.20 лв., представляваща 100 %
неизплатено възнаграждение за фаза „Окончателен проект” на ОУП по чл. 6, т. 5 и
т. 6 от Договора, както и - 30622.50 лв., представляваща неустойка за закъснение по чл.
16 от Договора, изчислена върху договорената цена по договора, за периода
14.09.2012 г. (датата на окончателното плащане от страна на Община Варна на
ответника) - 02.09.2015 г. (датата на депозиране на исковата молба). В последно
съдебно заседание е направено изявление за присъждане на законна лихва върху
претендираните суми, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане.
Претендират се и разноските по делото и проведено обезпечително производство
пред СГС.
Твърди се в исковата молба, че в резултат на проведена процедура
по възлагане на обществена поръчка за изработване на ОУП на територията на
община Варна, ответникът е определен за изпълнител, като в резултат от това на
11.08.2005 г. между Община Варна (като възложител) и ответника (като
изпълнител) е сключен Договор № Д-5-9200/889. Сочи, че ищецът е участвал в
процедурата по ЗОП като подизпълнител на ответника. Сочи, че на 25.11.2005 г.
между страните е подписан Договор № Д-5-9200/01, съдържащ правата и
задълженията на всеки от тях, с конкретно посочване на цената за изпълнение на
възложените дейности, начина на плащане, сроковете за изпълнение на отделните
фази. Сочи, че по договора е получил от ответника суми общо в размер на
195985.00 лв., без ДДС или 235182.00 лв., с ДДС, като последното плащане е извършено на 05.08.2008 г., а
останалото уговорено възнаграждение, предмет на първата искова претенция, до
момента не е изплатено. Излага, че точно и пълно е изпълнил на задълженията си
по договора, като работата е одобрена и приета от ответника без възражения,
поради което евентуалните такива се явяват преклудирани. Позовавайки се на чл.
16 от сключения договор, претендира заплащане на неустойка в лимитите,
уговорени в неустоечната клауза, с твърдения, че главният възложител Община
Варна е извършила окончателно плащане към ответника за изработения ОУП на
14.09.2012 г., по данни на ищеца. Сочи, че неустойката е изчислена като 0,1 %
от цената по договора, като предвид уговорения максимален размер от 10 %,
дължимата такава за периода от извършеното плащане от Община Варна на
14.09.2012 г. до датата на предявяване на исковата молба е предмет на втората
искова претенция.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „ТПО-Варна-ЦППБО” ЕООД,
депозира писмен отговор, в който счита исковете за неоснователни. Не оспорва
изложените от ищеца факти относно наличието на облигационна връзка по Договор №
Д-5-9200/01/25.11.2005 г. Сочи се, че по договор за изработка във фаза
предварителен проект цената на изработка на ОУП възлиза в размер на 202108.80
лв., за която ищецът е издал фактури, изцяло заплатени от ответника. Твърди, че
чл. 6 от договора определя сроковете и етапите на плащане, но не и цената на
изработката. Позовавайки се на чл. 12 от договора, изискващ наличието на
приемо-предавателни протоколи за удостоверяване на изработката, твърди, че
такъв протокол за фаза „Окончателен проект” на ОУП не е налице, доколкото
ответникът не е бил изпълнител в тази фаза, такава изработка от Община Варна не
е приемана, поради което счита, че възнаграждение на ищеца не се дължи. Сочи,
че представители на ответника не са присъствали на обществени обсъждания и
експертни съвети. Оспорва се предявената неустойка по основание и размер,
обосновавайки възражението си с разпоредбата на чл. 6 от договора, поставящ
плащанията между страните в зависимост с плащанията, извършени от Община Варна.
В допълнително
становище от 10.03.2016 г., във връзка с оставяне на исковата молба без движение, след депозиране
на отговора, релевира възражение за погасяване на неустойката по давност, в
хипотезата на чл. 111, б. „б“ ЗЗД.
В срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна
искова молба, в която репликира възражението за недължимост на процесните суми,
като акцентира, че уговореното между страните разсрочване на плащането
съобразно фазите и етапите на изпълнение не представлява договаряне на отделна
или единична цена за всеки отделен етап. Подробно сочи извършените плащания от
ответника и останалия незаплатен размер на дължимите суми, съгласно договора.
Излага още, че различията между Предварителен и Окончателен проект се състоят
само в отразени (върху Предварителния проект) забележки и препоръки от
експертизирането на плана. Окончателният проект съдържа в себе си всички
проектни решения от Предварителния проект, с изключение на тези, които
компетентните органи и експлоатационни дружества намират за недопустими.
Противопоставя се на правопогасителното възражение за давност релевирано ответника
като твърди, че същото е въведено в спора след срока по чл. 370 ГПК. Оспорва и
останалите възражения релевирани от ответника като излага становището си по
повдигнатите въпроси.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен
отговор, в който поддържа направените оспорвания и излага допълнително
съображения за неоснователност на иска като сочи, че изработката по
предварителен проект, предадена с протоколи от 22.12.2006 г. и 28.08.2008 г.,
на осн. чл. 14 от договора, подизпълнителят не е отстранил внесени от
експертните съвети и обществените обсъждания забележки в изработката, като
същата не е идентична с приетия предварителен и съответно окончателен проект на
ОУП. При твърдения, че друга изработка не е предавана, считат, че плащане не се
следва, а възраженията за недостатъци не са преклудирани.
В съдебните заседания страните се представляват от
процесуални представители, които поддържа релевираните в исковите молби и
отговорите, доводи, възражения и становища. И двете страни ангажират писмени
защити по спора.
Съдът, след преценка на събраните в хода на
прозиводството доказателства, поотделно и в съвкупност, становищата на страните и приложимите материални и
процесуалноправни норми, приема за
установено от фактическа страна, следното:
Не е спорно между страните, а и от представените
доказателства се установява, че между ответника като изпълнител и Община Варна
като възложител на 11.08.2005 г. е сключен Договор за изпълнение на „изработка
на нов ОУП на територията на Община Варна“, по силата на който на ответника е
възложено поетапно комплексни проучвателни и проекти работи за изработване на
„Нов ОУП и План схема на комуникационно тарнспортната система (ПС - КТС) за територията на Община Варна“.
Не е спорно между страните и че на 25.11.2005 г., между
ответника като възложител и ищеца като изпълнител, е сключен Договор №
Д-5-9200/01, за изпълнение на сключения с Община Варна на 11.08.2005 г.
договор, наричан „основен договор“. Предметът на договора между страните по
настоящият спор, съгл. чл. 1, ал. 1 са управленските,
производствено-творческите, организационните и финансовите взаимоотношения
между страните за изпълнение на Основния договор. В ал. 2 са уточнени фазите,
които са включени в проучвателните и проекти работи за изработване на ОУП
Варна. Страните договорили цена за проучвателните и проектни работи, посочени в
чл. 3, 306225.00 лв., без ДДС. Тази цена, съобразно уговореното в чл. 5 от
Договора била разпределена по фази. От друга страна заплащането на цената за
всяка фаза, била разпределена на части, съобразно придвиденото в чл. 6 от
Договора. В р. VII от Договора страните предвидили приемането и предаването на
завършената работа по договора да се извършва с приемо-предавателни протоколи,
както и че приемането не освобождава изпълните, в лицето на ищеца, да
отстранява за своя сметка евентуални пропуски и грешки установени при
последващо експертизиране на одобряващите органи. В р. VIII, чл. 16,
страните уговорили неустоечна клауза, съгласно която ако гл. изпълнител забави
изплащането на дължимото възнаграждение, той дължи неустойка в размер на 0.1 %
от съответната договорена цена за всеки ден закъснение, но не повече от 10 % от
нейния размер.
Представен по делото е Приемо-предавателен протокол от
22.12.2006 г., от който се установява, че същата дата ищецът е предал, а
ответник приел Етап: Анализ на съществуващото положение – „Диагноза“ (обяснителни записки) за части едно до седем от протокола,
към фаза Предварителен проект.
От представения Протокол за предаване на проучвателни и
проектни работи от 28.03.2008 г. се установява, че ищецът е предал, а ответника
приел, договорените работи от етап „Прогноза“ от фаза Предварителен проект.
Видно от представения Протокол № КАЕП-02-41/09.12.2008 г.,
се установява, че на 20-21.11.2008 г. е проведено съвместно заседание на
Национален експертен съвет по устройство на територията и регионална политика (НЕСУТРП) и Общински експертен съвет по
устройство на територията при община Варна, на който е разгледан Предварителен
проект за ОУП на община Варна и Специфични правила и нормативи за прилагането
му, с изпълнител авторски колектив от ТПО Варна и НЦТР ЕАД, на което в т. 1 е
взето решение за приемане на предварителния проект за ОУП на община Варна и
Специфичните правила и нормативи за прилагането му. В т. 2 е взето решение
проектантският колектив да отрази в четиридесет дневен срок всички забележки и
препоръки в резултат на проведеното обсъждане и от допълнително представени в
десет дневен срок след заседанието становища. Видно от присъствения лист към
протокола, на заседанието е присъствала Ю.С., като представител на НЦТР.
Представен по делото е Протокол от заседание на работна
група, проведено на 11-12.06.2009 г., от който е видно, че заседанието се
провежда в изпълнение на т. 2 от Решения, взети на коментираното по-горе
заседание на НЕСУТРП на 20-21.11.2008 г. Видно от присъствения лист към
протокола на заседанието е присъствала Ю.С. като представител на ищцовото
дружество.
От представения Анекс
№ 1/25.05.2010 г., към процесния договор, се установява, че на същата дата
ответникът е възложил на ищеца, във фаза „Предварителен проект“, етап
„Прогноза“, допълнителни работи, изразяващи се в изработката на допълнителен
анализ по чл. 3, т. 1 от Договора, в частта ЖП транспорт, воден транспорт и
въздушен транспорт, определено е и допълнително възнаграждение.
По делото е представен приемо-предавателен протокол от
01.12.2010 г., по силата на който са приети възложените с Анекс № 1
допълнителни работи.
Видно от представения Протокол № УТ-01-02-26/30.11.2011 г.
е, че на 26.10.2011 г. е проведено заседание на НЕСУТРП за разглеждане на ОУП
на гр. Варна и Община Варна – предварителен проект, правила и норми за
прилагането му и Специфичните правила и нормативи към плана. На заседанието са
взети следните решения: по т. I е приет предварителния проект за
ОУП на гр. Варна
и Община Варна, при следните условия: -
1. В следващата фаза на проектиране – окончателен проект да бъдат отразени
забележките и препоръките на инстанциите, съгласували проекта и свързаните с
тях предложения на ЕСУТ на Община Варна, отразени в протокол № 1/10.12.2010 г.,
както и становищата на дирекция „Устройство на територията“ на дирекция
„Държавна собственост“ при МРРБ; - 2.
Приети са за обосновани, становищата на ЕСУТ на Община Варна, изложени в
протоколи № 2-7; - 3. В 14-дн. срок
проектът за Правила и нормативи за прилагане на ОУП и Специфични правила и
нормативи да се преработи като се структурира в две части. По т. II е дадена възможност за допълнения
към вече издадени становища да се депозират в 14-дн. срок от заседанието на НЕСУТРП.
По делото е представено писмо от Община Варна от 25.08.2016
г., в което са посочени авторите на отделните части от ОУП.
Представени по делото са и командировъчни заповеди на
лицата, командировани от ищцовото дружество в гр. Варна, във връзка с работата
по ОУП. Заповедите касаят периода м. януари 2008 г. – м. септември 2009 г.
Видно от представения Протокол № УТ-01-02-25/21.08.2012 г. е, че
на същата дата е проведено заседание на НЕСУТРП, на което са взети следните
решения: по т. 1 са приети
Специфичните правила и нормативи към окончателния проект на ОУП на Община
Варна, съгласувани с Решение по протокол № 6/28.03.2012 г.; по т. 2 е приет ОУП на Община Варна,
фаза окончателен проект и Правилата и нормативите за прилагането му, като е
даден срок за отразяване на забележки, описани в т. 2.1. – 2.9; по т. 3 е предложено на Министъра на
РРБ да издаде заповед за одобряване на ОУП, след отразяване на забележките и
заверяване на графичните и текстови материали от възложителя – Община Варна.
Видно от присъствения лист на заседанието е присъствала Ю.С., която обаче не е
отразила да е представител на ищеца.
По делото е назначена ССЕ, чието заключение не е оспорено от
страните и е прието от съда като компетентно и безпристрастно дадено. От него
се установява, че окончателното разплащане между ответното дружество и Община
Варна е извършено на 26.09.2012 г., а окончателното разплащане за фаза
Предварителен проект е извършено на 23.12.2010 г. Установява се още, че
претендираните от ищеца суми не са осчетоводени нито в счетоводството на ищеца,
нито в счетоводството на ответника, а при ищеца са установени отложени разходи
във връзка с процесния договор, сключен между страните. След извършена проверка
вещото лице е установило, че по договора не е налице плащане на следните суми
33684.00 лв., без ДДС или 40420.80 лв., за фаза Предварителен проект и 76556.00
лв., без ДДС или 91867.20 лв., за фаза Окончателен проект.
По делото е назначена и СТЕ, чието заключение се кредитира от
настоящият състав като компетентно и безпристрастно дадено, в частите, в които
се дава отговор на поставените въпроси, без направените правни изводи. От
заключението се установява, че представители на ищцовото дружество са вписани
като автори на части от ОУП.
В хода на производството, за установяване твърденията на страните
са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетели: - за ищеца - С.С.М.
и С.А.В. и двамата в служебни отношения с ищеца и – за ответника - И.Н.Н., без
служебни отношения със страните и Г.К. М., в служебни отношения с ответника до
2013 г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По главният иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД:
Съобразно
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД – ако длъжникът не изпълни точно задължението
си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава или
да иска обезщетение за неизпълнение. Безспорно е, че неизпълнението следва да
се дължи на причина за която длъжникът отговаря. Настоящият състав намира, че в
правоотношенията между страните са приложими правилата за договора за
изработка, разписани в чл. 258 и сл. ЗЗД. Ноторно е, че предмет на такъв
договор може да е, както постигането на определен резултат, така и създаването
на нова вещ или изменение на вече съществуваща такава като първия от тези три
подвида, какъвто несъмнено е и процесния – за изготвяне на ОУП, е придобил
известност в практиката като договор за предоставяне на услуги. Съобразно
правилото на чл. 266, ал. 1 ЗЗД, поръчващият трябва да заплати възнаграждението
за приетата работа. Следователно, за успешното провеждане на иск на посоченото
по-горе основание, ищецът следва, при условията на пълно и главно доказване, да
установи, че между страните е сключен договор за услуга с конкретни параметри и
индивидуализация на уговорената работа и възнаграждение, че работата е
извършена съобразно уговореното, че е приета от възложителя, поради което и за
него е възникнало основанието за плащане.
Не е
спорно между страните, а и се установява от кореспондиращите доказателства, че
между страните е възникнало облигационно правоотношение, основано на сключения
между страните договор от 25.11.2005 г., който е допълнен с Анекс №
1/25.05.2010 г., досежно неговия предмет и възнаграждение като на ищеца са
възложени допълнителни работи. Валидността на сключения договор не е оспорена,
поради което той представлява годно основание, от което за страните произтичат
кореспондиращи си права и задължения.
От
събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, настоящият
състав намира, че ответникът успешно е установил изпълнение и надлежно приемане
без възражения, на възложената му работа във фаза „Предварителен проект“. В
тази насока са коментираните във фактическата установеност приемо-предавателни
протоколи, протоколи от заседания, които се подкрепят от показанията на
разпитаните свидетели, от които се установява, че представители на ищцовото
дружество активно са участвали в работата по изработване и коригиране на ОУП,
във фаза Предварителен проект. От заключението на ССЕ се установява, че за тази
фаза, неразплатена е останала частта от възнаграждението, предвидено в чл. 6,
т. 4, а именно остатък от 20 %, възлизащ на сумата 33684.00 лв., без ДДС, която
следва да бъде изплатена в срок от 5 дни след съответното плащане по основния
договор от Община Варна. Установява се, че окончателното разплащане във фаза
Предварителен проект е извършено между ответника и Възложителя на 23.12.2010
г., следователно сумата е следвало да бъде платена най-късно на 28.12.2010 г.
От страна на ответника доказателства за извършено плащане не са представени,
поради което сумата е дължима и следва да бъде платена.
По отношение на размера, съдът намира следното: Уговореното
по договора възнаграждение е в размер невключващ дължимия данък по ЗДДС.
Съобразно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗДДС, регистрирано
лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде
данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи
размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в
справка-декларацията по чл. 116 за този данъчен период; 3. посочи
документа по т. 1 в дневника за продажбите по чл. 113 за съответния данъчен
период. Такива
доказателства за тази изискуема част от възнаграждението не са налице, поради
което задължението на ответника да заплати дължимия данък ще възникне при
издаването на фактура. По изложените съображения, предявения иск следва да бъде
уважен до размера от 33684.00 лв. (възнаграждението без ДДС), като за разликата до
претендираните 40420.80 лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на претендираната сума 91867.20 лв., с вкл. ДДС,
представляваща 100 % неизплатено възнаграждение за фаза „Окончателен проект” на
ОУП по чл. 6, т. 5 и т. 6 от Договора, настоящият състав намира, че ищецът не
установи при условията на главно и пълно доказване, изпълнение на възложена
работа във фаза Окончателен проект. Не са налице каквито и да е писмени
доказателства след приемане на Предварителния проект на заседание на НЕСУТРП на
30.11.2011 г., ищецът да е предавал, а ответника съответно приемал извършена
работа по плана. В подкрепа на този извод са и представените писмени
доказателства за командироване на служители на ищеца, най-късните от които са в
края на 2009 г. В тази насока са и свидетелските показания. В съответствие с
това и на ищеца не се дължи възнаграждение по договора за фаза Окончателен
проект, а иска за заплащане на възнаграждение в размер на 91867.20 лв. следва
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. За пълнота на изложението и
тук следва да бъде посочено, че данъчна фактура не е издадена.
По искът с правно
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
С разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД
е предвидена възможността страните да обезпечат изпълнението на поетите с
договор задължения, като предвидят неустойка, която да послужи за обезщетяване
на претърпените от евентуално неизпълнение вреди, без да е нужно същите да се
доказват. В този смисъл за успешното провеждане на иск с посоченото основание,
в тежест на ищеца е да установи наличието на главно задължение, което
ответникът виновно не е изпълнил и валидно сключена клауза за неустойка. Доколкото
в гражданското право господства презумпцията за вина на длъжника, то последния
се счита винаги за виновен за неизпълнението, респ. за неточното изпълнение на
поетото задължение. Следователно, за да бъде освободен от отговорност длъжникът
следва да докаже, че е изправна страна по гарантираното с неустойката главно
задължение или че неизпълнението на неговото задължение се дължи на
обстоятелства, които той не е знаел, не е предизвикал, не е могъл и не е бил
длъжен да предвиди и най-важното - не е могъл да предотврати. Както бе посочено
в мотивите на съда по-горе ответникът не е изпълнил задължението си да заплати
изцяло уговореното възнаграждение за фаза Предварителен проект. По делото не се
установиха обстоятелства освобождаващи ответника от отговорност. Следователно
при установеното неизпълнение, в действие е влязла
неустоечната клауза уговорена в чл. 16 от договора от 25.11.2005 г., съгласно който се дължи неустойка в размер на 0.1 % от съответната неплатена договорна
цена за всеки ден закъснение, но не повече от 10 % от нейния размер.
Доколкото бе установена
основателност само на претенцията за заплащане на сумата 33684.00 лв.,
уговорена в чл. 6, т. 4 от Договора, която е следвало да бъде заплатена на
28.12.2010 г., предвид извършеното окончателно плащане за тази фаза от страна
на Община Варна на 23.12.2010 г., то преценката за дължимост на уговорената
неустойка за закъснение следва да бъде концентрирана върху нея. Следователно,
считано от 29.12.2010 г., ответникът е изпаднал в забава. В настоящият спор
неустойка се претендира за периода 14.09.2012 г. – 02.09.2015 г. Начислена
неустойката за този период, по 0.1 % на ден, върху 33684.00 лв., за 1084 дни,
възлиза на 36513.46 лв., 10 % от същата сума възлизат на 3368.40 лв.
Следователно искът за
неустойка е доказан по основание и до размера на сумата 3368.40 лв., дължима
неустойка в максималния размер от 10 %, върху главницата от 33684.00 лв., за
периода 14.09.2012 г. – 02.09.2015 г. Становището
на ищеца, че уговорената неустойка се дължи върху цялото възнаграждение по
договора, независимо от размера на незаплатената част, не намира опора в
разпоредбите на договора, които са ясни и не се нуждаят от тълкуване и не се
споделя от настоящият състав на ВОС.
Следователно искът за
разликата до претендираният размер неустойка от 30622.50 лв., изчислена върху договорената
цена по договора като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Частичната основателност на
предявения иск за неустойка, налага обсъждане на възражението за давност на вземането за неустойка, релевирано от
ответника.
Вземанията за неустойки на
основание чл. 111, б. “б“ ЗЗД се погасяват с три годишна давност. Нормата на
чл. 114, ал. 4 ЗЗД сочи началния момент, а именно от последния ден, за който се
начислява неустойката.
Под "последен ден, за
който се начислява неустойката", следва да се разбира последният ден от
исковия период, т.е. от периода, за който ищецът претендира да му бъде
присъдена конкретна сума за неустойка и който е въведен като предмет на делото.
Това е денят, в който задължението за неустойка вече е възникнало, определено е
по размер и може да бъде изпълнено. Когато към датата на завеждане на иска не е
извършено плащане на главния дълг и върху него продължава ежедневно да се
начислява неустойка, по давност следва да се счита погасено вземането за
неустойка за период по-голям от 3 години преди датата на предявяване на иска,
каквото е правилото за погасяване на всички периодични вземания. Този извод
произтича от начина на формиране на вземането за неустойка - като процент от
главния дълг за всеки просрочен ден, който му придава характер на периодично
вземане.
Или вземането за неустойка
ще е погасено по давност за периода преди 02.09.2012 г., предвид предявяването на
иска на 02.09.2015 г.
Доколкото в настоящото
производство неустойката не претендира с начална дата на периода 14.09.2012 г.,
то и вземането не е погасено по давност и възражението се явява неоснователно.
В последното съдебно
заседание от страна на ищеца, под формата на изменение на исковете, бе
релевирано искане за присъждане на законна лихва върху претенциите, считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите. Макар и искането за
добавяне на това искане по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК да бе оставено без
уважение, то следва да бъде зачетено като искане релевирано в хода на процеса.
Съобразно константната практика на ВКС в тази насока, претенция за присъждане
на законна лихва, считано от предявяване на иска може да бъде релевирано до приключване
на устните състезания, доколкото не представлява самостоятелен иск. По
изложените съображения, върху основателната част от претенциите следва да бъде
присъдена и законна лихва, считано от
предявяване на иска – 02.09.2015 г. до окончателното изплащане на сумите.
По разноските.
С оглед изхода на делото и в съответствие с направеното
искане на осн. чл. 78, ал. 1 ЗЗД, на ищеца се следват сторените от него
разноски. Претендират се разноски за обезпечително, изпълнително и исково
производства.
За обезпечителното производство се претендира държавна такса
и адвокатско възнаграждение в размер на 4308.00 лв., във връзка с което подлежи
на обсъждане релевираното възражение за прекомерност от страна на ответника.
При преценка за основателност на възражението, съдът прецени, че
обезпечителното производство не се отличава с правна и фактическа сложност,
едностранно е, не се провеждат съдебни заседания и не се събират доказателства.
Изчисления съобразно, чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 1580.00 лв., при което
претендирания се явява прекомерен и следва да бъде редуциран до минималния
размер. По тези съображения при изчисляване на разноските следва да бъде
съобразена сумата 1625.00 лв.
Настоящият състав намира, че претендираните разноски за
изпълнително производство не следва да бъдат присъждани, тъй като не
представляват същински разноски за водене на делото. Те са форма на реализиране
на обезпечението, което излиза извън обезпечителното производство по см. на
Част четвърта от ГПК (в т.см.О № 845/05.12.2011 г., ч.т.д. № 648/2011 г., I-во ТО ВКС).
За исковото производство се претендират разноски общо в
размер на 8207.33 лв. От тях на присъждане подлежат държавните такси за
производството, възнаграждения за вещи лица и издаване на удостоверения. На
присъждане подлежи и възнаграждение за процесуално представителство. При
определяне на неговия размер, съдът намира, че не следва да бъде вземана
предвид сумата 4428.00 лв. Макар и да е издадена фактура, видно от
представеното платежно нареждане от 07.02.2017 г., в действителност разходът не
е извършен от ищеца, а е извършен от трето за спора лице – „Бос Консулт“ ЕООД,
което дружество след справка в ТР при АВ се установява, че е с едноличен собственик
на капитала С.М.Б.-Д. или самия процесуален представител на ищеца по делото.
Налице са надлежни доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение в
размер на 3372.00 лв., с вкл. ДДС. Този размер не надвишава предвидения в
Наредба № 1/2004 г., минимум – 3788.21 лв., поради което и не следва да бъде
редуциран и възражението за неговата прекомерност се явява неоснователно. Не следва да бъдат присъждани претендираните
командировъчни разходи за явяване в съдебни заседания общо в размер на 880.00
лв., тъй като ответникът не следва да бъде обременяван с подобни разходи,
направени от ищеца, в резултат на собствения му избор на адвокат от град
отдалечен от съда, в който се разглежда делото. При това положение при
изчисляване на дължимите разноски, следва да бъде взета предвид сумата 10699.33
лв., разноски за исковото производство в общ размер.
Следователно, съразмерно с уважената част от иска на
присъждане подлежи сумата 2803.05 лв., разноски за обезпечително и исково
производства.
С оглед изхода на спора и съобразно направеното искане, на
ответника се следват разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. При изчисляването им,
съдът съобрази, че се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 6504.00
лв., при представени доказателства за реално плащане от страна на ответника на
сумата 3252.00 лв. (банково извлечение). При това положение общия размер на претендираните от
ответника разноски за първа инстанция възлизат на 4027.00 лв., от които
съразмерно с отхвърлената част от исковете на присъждане подлежи сумата 3111.10
лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ТПО-ВАРНА-ЦЕНТЪР ЗА ПРОУЧВАНЕ,
ПРОЕКТИРАНЕ И БИЗНЕС ОСИГУРЯВАНЕ” ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Цар Освободител” № 76Г, представлявано от
управителя К.П.Н. ДА ЗАПЛАТИ на „НАЦИОНАЛЕН
ЦЕНТЪР ЗА ТЕРИТОРИАЛНО РАЗВИТИЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Алабин“, № 16-20, представлявано от В.Р. Т., сумата 33684.00 лв. (тридесет и три хиляди
шестстотин осемдесет и четири лева), без ДДС, представляваща неизплатен остатък от 20% от цената
за фаза „Предварителен проект”, дължима по чл. 6, т. 4 от Договор №
Д-5-9200/01/25.11.2005 г., сумата 3368.40
лв. (три хиляди триста шестдесет и осем лева и 40 ст.), представляваща дължима договорна неустойка за
закъснение, на осн. чл. 16 от Договор № Д-5-9200/01/25.11.2005 г., в
максималния размер от 10 %, върху главницата от 33684.00 лв., за периода
14.09.2012 г. – 02.09.2015 г., ведно със законната лихва върху главниците от
датата на предявяване на иска – 03.09.2015 г. до окончателното изплащане, както
и сумата 2803.05 лв. (две хиляди осемстотин
и три лева и 05 ст.), представляваща разноски по делото,
на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 78,
ал. 1 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 266 ЗЗД за разликата над 33684.00
лв., без ДДС до претендираните 40420.80
лв. (четирдесет хиляди четиристотин и двадесет лева), вкл. ДДС, за сумата 91867.20 лв. (деветдесет и една
хиляди осемстотин шестдесет и седем лева и 20 ст.), представляваща 100 % неизплатено възнаграждение за
фаза „Окончателен проект” на ОУП по чл. 6, т. 5 и т. 6 от Договора и иска с пр. осн. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за
разликата над 3368.40 лв. до претендираните 30622.50 лв. (тридесет хиляди шестстотин двадесет и два лева и 50 ст.),
представляваща договорна неустойка за закъснение по чл. 16 от Договора,
изчислена върху договорената цена по договора, за периода 14.09.2012 г. -
02.09.2015 г.
ОСЪЖДА „НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА ТЕРИТОРИАЛНО
РАЗВИТИЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Алабин“, № 16-20, представлявано от В.Р. Т. ДА ЗАПЛАТИ на „ТПО-ВАРНА-ЦЕНТЪР ЗА ПРОУЧВАНЕ, ПРОЕКТИРАНЕ И БИЗНЕС
ОСИГУРЯВАНЕ” ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна,
бул. „Цар Освободител” № 76Г, представлявано от управителя К.П.Н. сумата 3111.10 лв. (три хиляди сто и единадесет
лева и 10 ст.), разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок
от съобщаването му пред ВАпС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: