Решение по дело №1655/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МК/.

Образувано е по жалбата на С.С.Н., ЕГН: **********,***, чрез адв. С.Н., против Решение № 32-****/05.06.2023г. на директора на ТД Митница - Варна, с което на основание чл.84, ал.1, т.1 от Закона за митниците /ЗМ/, вр. чл.74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, и чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 е: 1/ отказано приемането на митническата стойност на декларирана стока № 1 по митническа декларация с MRN ****/26.10.2020г. - 1861,82лв.; 2/ определена е нова митническа стойност на стока № 1 - лек автомобил, употребяван, с повреди, марка MINI, модел COOPER, тип – CONVERTIBLE 2D, бр. места 5, първа регистрация - 2012012, цвят – черен, раб.обем – 1598 куб.см, мощност – 85 KWDIN, номер на шаси ****, в размер на 3425,88лв.; 3/ коригирани са данните в е.д. 8/6, е.д. „митническа стойност“, е.д.4/14, е.д. 4/16 и е.д. „задължения“ в декларацията за статистическа стойност на стоката, митническа стойност, цена, метод за определяне на стойността и размер на задълженията; 4/ взети са под отчет начислените с решението задължения, от които заплатени - мито 189,19лв. и ДДС 443,58лв., за досъбиране - мито 156,41лв. и ДДС 344,09лв. - общо 500,50лв., ведно с лихва за забава; 5/ на основание чл.77, § 2 МК за дата на възникване на задължението е определена датата на подаване на МД - 26.10.2020г.; 6/ на основание чл.77, § 3 МК за длъжник е определена жалбоподателката С.С.Н..

Жалбоподателката твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, немотивирано, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Конкретно сочи, че мотивите в решението са основани на доказателства, които не са й представени предварително. Във връченото на основание чл.22, § 6 МК съобщение от 22.03.2023г. са изложени само част от мотивите, на които ще се основава решението, като не са изложени мотивите, с които вторичните методи по чл.74, § 2 МК са отхвърлени като неприложими. Твърди и че митническите органи не са обосновали с надлежни доказателства основателността на своите съмнения за неприемането на декларираната договорна стойност. Сочи се единствено наличие на „идентични стоки“, без да се обосновава възможността митническата стойност да бъде определена по налични стойности на „сходни стоки“. Към момента на изготвяне на съобщението по чл.22, § 6 МК справките от съответните бази данни не са били извършени, а направо е преминато към остойностяване на автомобила по чл.74, § 3 МК, като мотивите за отхвърляне на договорната стойност са изложени едва в решението. Твърди се и неправилно приложение на чл.74, § 3 МК, т.к. не става ясно коя от изброените хипотези е приложима и защо. От представената в административното производство разпечатка в табличен вид (износната декларация) не може да се установи по безспорен начин, че именно жалбоподателката е закупила процесния автомобил за сумата, посочена в таблицата. Информацията, удостоверяваща по-високата стойност на стоките, не изхожда от жалбоподателката, а евентуално е подадена от спедиторска фирма и не е ясно въз основа на кои документи е определена стойността на автомобила. Доколкото последният е претърпял щети по застрахователно събитие и е закупен от застраховател в САЩ на аукцион, вероятно в таблицата е посочена застрахователна стойност на автомобила, респ. цената на вътрешния пазар на държавата на износ. Оспорва съдържанието на представената справка в табличен вид (износната декларация) и твърди, че посочените стойности не отговарят на действително договорената и платена цена. Сочи и че в нарушение на чл.74, § 3 МК митническите органи не са се съобразили с разпоредбата на чл.144, § 2 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като в случая е приложима буква б) от същата, според която митническата стойност не може да се основава на цената на стоките на вътрешния пазар на държавата на износ. В случая предоставените от американските власти данни са приети от българските власти като налични данни на територията на Съюза за целите на прилагането на чл.74, § 3 МК без да е взето предвид, че тези данни са налични в страната на износа - САЩ. Твърди и че дори да се приеме, че информацията, получена по линия на международното сътрудничество е била годна да породи основателни съмнения в достоверността на декларираната митническа стойност, митническите органи са били длъжни да преминат към прилагане на методите по чл.74, § 2, респ. § 3 от МК. Прави се и възражение за недължимост на задълженията и поради изтекла давност.

В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв.Н., която поддържа жалбата. В пледоария по същество в допълнение сочи, че представената от американските митнически органи електронна информация за износ има характер на частен документ и не се ползва с материална доказателствена стойност. В хода на административното производство не са ангажирани доказателства, установяващи достоверността на вписаните в същата обстоятелства. Твърди и че от обжалваното решение не става ясно защо е прието, че посочената в електронната информация за износ стойност е действителната продажна цена на процесния автомобил, [още повече], че според колона h от износната декларация, в същата се посочва информация за продажна цена или себестойност. В тази връзка сочи, че предвид факта, че процесният автомобил е бил със щети, твърде възможно е посочената при износа стойност да е застрахователната стойност на автомобила. Сочи и че справките относно информация за „идентични“ и „сходни стоки“ не са изготвяни в хода на административното производство, а за целите на съдебното обжалване, което е съществено процесуално нарушение. По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното решение и претендира присъждане на разноски, съгласно списък по чл.80 ГПК.

Ответната страна – директорът на Дирекция „Митница – Варна“, чрез юрк.Л. С., оспорва жалбата. В пледоария по същество излага подробни съображения за нейната неоснователност, които изцяло кореспондират с мотивите на обжалваното решение. В допълнение сочи, че представения при вноса документ, за който се твърди, че е фактура/документ за закупуване на автомобила - № ***/07.09.2020г., на л.36 от преписката, съдържа няколко реда [от стойности], като при вноса като цена на автомобила е посочена сумата само от последния ред - 613 USD. Твърди, че всички суми от посочения документ следва да бъдат включени в митническата стойност на автомобила, както и че сборът им кореспондира с декларираната стойност в износната декларация. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 26.10.2020г. с декларация MRN ****/26.10.2020г жалбоподателката С.С.Н. декларирала режим „допускане за свободно обращение“ за стока с код по ТАРИК ********** с описание: „лек автомобил, употребяван, с повреди, марка MINI, модел COOPER, тип – CONVERTIBLE 2D, бр. места 5, първа регистрация - 2012012, цвят – черен, раб.обем – 1598 куб.см, мощност – 85 KWDIN, двигател – бензин, номер на шаси ****“, бруто/нето тегло 1225,15кг., произход EU, условия на доставка FCA Ню Йорк, декларирана цена – 613,00 USD, при обменен курс 1,67279. Износител и продавач на стоката било американското дружество ****.

Към митническата декларация били приложени: документ за продажба/търговска фактура от 07/09/2020 с продавач ****, снимков материал, документи за платени държавни вземания. Според документа за продажба, стойността на автомобила била 613,00 USD, колкото е посочено в е.д. 4/14 от декларацията. Документираните и декларирани разходи за транспорт до Р България били 500 USD (836,40лв.). Декларираната митническа стойност била в размер на 1861,82лв., определена съгласно разпоредбата на чл.70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г.

В е.д. 6/8 автомобилът бил описан като повреден, като нито в митническата декларация, нито в придружаващите документи, се съдържала информация какви конкретно дефекти и повреди има по автомобила. Такива не били вписани и в представения документ с данни за техническите характеристики на автомобила.

Съгласно линеен коносамент **** от 23.04.2019г. изпращач на стоката е ****., а получател – ****. По коносамент, в контейнера били натоварени 4 бр. автомобили, един от които процесният. В коносамента бил посочен референтен номер на превозвача – 62675525. Според ****№ ****, износител на стоката било ****, а получател – С.С.Н., междинна страна – ****.

След приемане на декларацията митническите органи предприели извършване на последваща проверка на декларираната митническа стойност по реда на чл.84, ал.1, т.1 ЗМ.

В хода на проверката, по реда на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за взаимна помощ между техните митнически администрации, утвърдена с РМС № 754/15.11.2002г., обн., ДВ, бр.45/27.05.2004г., в сила от 01.04.2004г., чрез аташето по митническите въпроси към Посолството на САЩ в С, от Департамента по вътрешна сигурност на САЩ било поискано съдействие и представяне на информация, и документи, за автомобили, изнесени от САЩ и допуснати за свободно обращение в България, за които има съмнения, че са декларирани със занижена митническа стойност.

Видно от писмо рег. № 32-***/26.08.2021г. на зам.директора на Агенция „Митници“ до аташето по митническите въпроси към Посолството на САЩ в С , българските митнически органи извършили последваща проверка на декларирането на употребявани автомобили, изнесени от САЩ и допуснати до свободно обращение в РБ в периода 22.06.2019г. - 22.06.2021г., като за някои от автомобилите са възникнали сериозни съмнения по отношение коректността на данните в представените от вносителите документи за покупко-продажба (фактури, договори). Подозренията на митническите органи били, че автомобилите са декларирани на занижена митническа стойност, с цел избягване плащането на вносни мита и ДДС. В тази връзка е отправена молба за извършване на проверка на търговските сделки на 67 бр. автомобила, изнесени от САЩ, както и на точността на данните в представените документи при допускане за свободно обращение в РБ. За нуждите на разследването са изискани заверени копия на митническите декларации за износ, както и относимите към тях документи, в т.ч. информация: има ли сключени договори за продажба за автомобилите с местоназначение територията на ЕС и между кои лица; при продажба с местоназначение територията на ЕС, какви плащания са извършени към продавача/износителя и от кое лице - по възможност да се предоставят документи за извършени банкови преводи, извлечения от сметки, квитанции, разписки или други платежни документи.

Според отговор рег. № 32-***/01.06.2022г. на Департамента на вътрешна сигурност на САЩ, Служба „Митници и гранична охрана на САЩ“, във връзка с искането са представени Електронна информация за износ (EEI) за автомобили, изнасяни от САЩ, като ЕЕІ е еквивалентът в САЩ на декларацията за износ в ЕС. ЕЕІ съдържа декларираната при износа стока според СВР (Служба „Митници и гранична охрана“) и посочва държавата на местоназначение при износа. Вътрешният транзакционен номер (ITN) съдържащ се в ЕЕІ е номерът на завеждането на ЕЕІ в системите на СВР и е основният идентификационен код на записа. Външният транзакционен номер (ХТN) е генерираният от износителя номер на завеждане. Не всички ЕЕІ посочват букинг номер и номер на контейнера, ако товарът не подлежи на контейнеризация.

Конкретно за процесния автомобил била представена ЕЕІ с ITN ****, XTN ***, според която декларираната при износа стойност била в размер на 1548 USD или 2589,48лв.

Митническите органи приели, че така предоставената информация поражда основателни съмнения дали декларираната митническа стойност е реално платената за стоката цена, поради което с Писмо рег. № 32-****/20.07.2022г., връчено по реда на чл.18а, ал.9 АПК, директорът на ТД Митница - Варна изискал от С.С.Н. допълнителни документи, относими към външнотърговската сделка в подкрепа на декларираната митническа стойност съгласно чл.140 от Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447.

В указания срок не били представени документи за доказване на декларираната митническа стойност, както и документи за плащане, поради което е прието, че съмненията в декларираната митническа стойност не са отпаднали.

В хода на проверката, към 05.12.2022г. е открита информация за същия автомобил (идентифициран по номер на шаси), според която обявената цена на аукцион за същия автомобил е 7612 USD, т.е. продажната цена на търга се различава от декларираната, и съмненията не отпадат.

Поради това че съмненията на митническите органи в декларираната митническа стойност са потвърдени, е прието, че на основание чл.140, § 2 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, същата не следва да се определя въз основа на метода на договорната стойност, а в изпълнение на чл.74, § 1 от МК, следва да се определи по един от методите, регламентирани в чл.74, § 2 МК, като се прилагат последователно букви от а) до г) от § 2, докато се стигне до първата от тях, по която може да се определи митническата стойност на стоката.

С цел прилагане на методите по чл.74, § 2, букви а) и б) от МК, е извършена справка в МИС 3А, като са извлечени всички случаи на деклариране за допускане за свободно обращение за стоки по зададените критерии с произход САЩ, за периода 26.07.2020 – 26.10.2020г.

Относно наличието на „идентични стоки“ по чл.74, § 2, буква а) МК е прието, че този метод е неприложим, т.к. не е възможно да се съпоставят характеристиките на автомобила, състоянието му при оформяне на режима, съответните щети, повреди, изминати километри, вида на салона и др. данни за съпоставяне, като в случая липсва достатъчно информация по тези показатели.

Във връзка с правилото по чл.74, § 2, буква б) МК, не са установени декларирани и приети митнически стойности за употребявани автомобили по марка и модел, с първоначална регистрация, с описани повреди и състояние при вноса, с произход САЩ.

Относно метода по чл.74, § 2, буква в) МК също е прието, че е неприложим, т.к. липсва база данни за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки с повреди или дефекти, вкл. за идентични и сходни стоки. Внесените употребявани автомобили – идентични или сходни, се продават на територията на Съюза или държавата на вноса, обичайно след тяхното ремонтиране – в който случай би следвало да се приспаднат разходите за ремонт, за което също няма обективни данни. Отделно, за прилагането на този метод трябва да се установи сходност или идентичност, каквито в случая не са установени.

За неприложима е приета и разпоредбата на чл.74, § 2, буква г) МК, т.к. липсва информация за себестойността на автомобила от производителя.

По тези съображения е прието, че митническата стойност за процесния автомобил следва да се определи по правилото на чл.74, § 3 МК, вр. чл.144, § 2 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като се използват данните от отговора на американските митнически власти и за митническа стойност се приеме стойността, декларирана при износа – 1548 USD, или 2589,48лв.

С Писмо рег. № 32-****/20.07.2022г. на основание чл.22, § 6 МК, вр. чл.8 от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446, директорът на ТД Митница - Варна уведомил С.С.Н. за мотивите, на които ще се основава решението на митническите органи относно митническа декларация с MRN ****/26.10.2020г. В писмото са посочени всички извършени действия в хода на последващия контрол на декларирането, в т.ч. съдържанието на отговора на американските митнически власти и на представената от тях износна декларация, както и анализът относно приложението на правилата за митническо остойностяване.

В тази връзка постъпил отговор вх. № 32-***/18.05.2023г., с който С.Н. заявила, че всички документи, с които разполага, са представени към декларацията. Сумата била платена в брой на дилър от аукциона при пристигането му в България, с който не са свързани лица. Не пази документи за разходите, защото е придобила МПС като физическо лице.

На 05.06.2023г. е постановено обжалваното Решение рег. № 32-****/05.06.2023г., с което по изложените по-горе съображения, митническата стойност на процесния автомобил е определена като сбор от стойността, посочена в износната митническа декларация (2589,48лв.) и фактурираните транспортни разходи (836,40лв.).

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.149, ал.1 от АПК, срещу годен за обжалване административен акт – решение по смисъла на чл.5, т.39 от МК, което е неблагоприятно за адресата, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

При извършване на служебната проверка за валидността на постановения административен акт, съдът намира, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, по предвидения от закона ред и форма, поради което не страда от пороци влечащи неговата нищожност.

В хода на административното производство не са допуснати и съществени процесуални нарушения.

Процесната митническа декларация е била предмет на последващ контрол по чл.48 МК, респ. проверка по чл.84, ал.1, т.1 ЗМ – проверка за точността и пълнотата на информацията в декларациите и на придружаващите документи.

Като процедура, повторната проверка на декларацията по чл.48 МК и чл.84 ЗМ, се различава от последващия контрол на декларирането, уреден в чл.84а - 84м от ЗМ, и за който са установени процесуалните норми за възлагане, събиране и проверка на доказателства, обезпечение, доклади и обсъждания и други.

Съгласно чл.84, ал.1 ЗМ, за целите на прилагане на чл.48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 след вдигане на стоките митническите органи имат право да извършат последващ контрол чрез проверка на: 1/ точността и пълнотата на информацията в декларациите и на придружаващите документи; 2/ счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, свързани с операции със съответните стоки или с предварителни или последващи търговски операции, включващи съответните стоки. Според ал.2 на с.р., проверката по ал.1, т.2 се извършва по реда на чл.84а и 84м.

По препращането на чл.84, ал.2 ЗМ, редът на чл.84а и чл.84м ЗМ е приложим само за проверката по чл.84, ал.1, т.2 ЗМ, т.е тази, обхващаща счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, свързани с операции със съответните стоки или с предварителни или последващи търговски операции, включващи съответните стоки.

Проверката по т.1 на чл.84, ал.1 ЗМ – каквато е процесната, е за точността и пълнотата на информацията в декларациите, и на придружаващите документи. Към нея е приложимо изискването на чл.22, § 6 от МКС във вр. с чл.29 от Кодекса, за предварително уведомяване на лицето за мотивите за приемане на решение, което би било неблагоприятно за него с предоставяне на възможност за изразяване на становище.

Отделно, в случаите на оспорване на декларираната митническа стойност по реда на чл.140, § 1 и § 2 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната договорна стойност следва да са надлежно мотивирани като на декларатора се осигури в пълен обем правото да бъде изслушан и да представи допълнителна информация, свързана със съображенията, на които се основават тези съмнения - арг. от Решение от 28 февруари 2008г., ***, С-263/06, EU:C:2008:128, т.52.

Ето защо в случай като процесния – когато в рамките на проверката на декларацията по реда на чл.188 от МК митническите органи открият по реда на чл.140 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 производство по оспорване на декларираната договорна стойност, за да се гарантира и осигури правото на защита на заинтересованото лице в пълен обем, на същото следва да се осигури реална възможност да участва ефективно на всеки един етап от производството – веднъж, като му се даде възможност да се запознае със съображенията на митническите органи, на които се основават техните съмнения в достоверността на декларираната договорна стойност и в тази връзка да му се даде възможност да представи доказателства за обосноваване на декларираната стойност, и втори път, като му се даде възможност да се запознае с мотивите, на които ще се основава неблагоприятното решение и съответно да се защити срещу извода, че въпреки представените доказателства, съмненията не са отпаднали.

В конкретния случай тези процедурни изисквания са спазени, т.к. с писмо рег. № 32-***/20.07.2022г. вносителят е уведомен, че се стартира процедура по чл.140 от Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 по оспорване на митническата стойност и в тази връзка му е изискана допълнителна информация в подкрепа на декларираната стойност, а впоследствие на основание чл.22, § 6 МК с писмо рег. № 32-***/22.03.2023г. е уведомен за фактите и съображенията, на които ще се основава неблагоприятно решение.

Неоснователно е оплакването в жалбата, че установените за досъбиране задължения за мито и ДДС са погасени по давност.

Съгласно чл.103, § 1 МК, длъжникът не се уведомява за митническо задължение след изтичането на три години от датата, на която е възникнало митническото задължение. По правилото на чл.77, § 2 МК, митническото задължение възниква в момента на приемане на митническата декларация. Съгласно чл.103, § 3, буква б) МК, срокът, определен в § 1 спира, когато в съответствие с чл.22, § 6 митническите органи съобщават на длъжника мотивите, въз основа на които възнамеряват да го уведомят за митническото задължение; такова спиране се прилага считано от датата на съобщението до края на срока, в който на длъжника е предоставена възможност да изрази становището си.

В конкретния случай митническото задължение е възникнало на датата на подаване на декларацията - 26.10.2020г. Смятано от тази дата, тригодишният срок по чл.103, § 1 МК изтича на 26.10.2023г. По правилото на чл.103, § 3, буква б) МК този срок е спрян считано от датата, на която лицето е уведомено по реда на чл.22, § 6 МК - в случая на 23.03.2023г., на която дата е връчено уведомителното писмо рег. № 32-***/22.03.2023г. Считано от тази дата до изтичане на 30 - дневният срок за изразяване на становище - 22.04.2023г. по правилото на чл.103, § 3, буква б), изр.2 МК, срок не тече. Обжалваното решение е издадено на 05.06.2023г. - преди изтичане на срока по чл.103, § 1 МК.

Митническите органи обаче са приложили неправилно материалния закон, т.к. необосновано и в противоречие на правилата за остойностяване са приели, че обявената стойност на стоката в износната декларация е митническа стойност, определена по правилата на чл.74, § 3 МК, вр. чл.144, § 2 от Регламента за изпълнение.

Съображенията на съда са следните:

Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности. Затова митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност - Решение от 19 март 2009г., ***, C-256/07, EU:C:2008:580, т.20; Решение от 15 юли 2010г., ***, С-354/09, EU:C:2010:439; Решение от 9 юли 2020г., Директор на ТД Югозападна – Агенция Митници, С-76/19, EU:C:2020:543, т.34.

По правило и съгласно чл.70, § 1 и § 2 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл.71 и чл.72 от МК. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006г., ****, С-306/04, EU:C:2006:716, т.20.

Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл.74 от МК при последователно прилагане на методите в чл.74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.

Когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл.74, § 1, вр. § 2, митническото остойностяване се извършва по реда на чл.74, § 3 от МК - въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на: Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията; член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял ІІ на МК.

Съгласно чл.144, § 1 от Регламента за изпълнение, при определяне на митническата стойност по чл.74, § 3 от Кодекса може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в чл.70 и чл.74, § 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности.

Според чл.144, § 2 от Регламента за изпълнение, когато не може да се определи митническа стойност по параграф 1, се използват други подходящи методи. В този случай митническата стойност не може да се определя въз основа на някое от следните: а) продажната цена в рамките на митническата територия на Съюза на стоките, произведени на митническата територия на Съюза; б) система, при която за определяне на митническата стойност се използва по-високата от две възможни стойности; в) цената на стоките на вътрешния пазар на държавата на изнасяне; г) разходите за производство, различни от изчислените стойности, които са определени за идентични или сходни стоки по член 74, параграф 2, буква г) от Кодекса; д) цените за износ в трета държава; е) минимални митнически стойности; ж) произволно определени или фиктивни стойности.

Предвидените правила за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.

Макар от цитираната правна уредба да следва, че при митническото остойностяване на стоките приоритет да има договорната стойност по чл.70 от МК, разпоредбата на чл.140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.70, § 1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл.140, § 2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната цена.

При липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл.74, § 2 от МК, вр. чл.141, § 1 от Регламента за изпълнение - въз основа стойността на идентични и сходни стоки по смисъла на чл.1, § 2, т.4) и т.14) от Регламента за изпълнение, като в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото право на ЕС, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки – Решение на ВАС № 14635/21.11.2012г. по адм. д. № 4902/2012г.

Предвид отношението на субсидиарност, което е налице между различните методи за определяне на митническа стойност, предвидени в чл.74, § 2, букви а) до г) МК, митническите органи следва да положат дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи, предвидени в тази разпоредба, преди да направят извод за неговата неприложимост – Решение от 9 ноември 2017г., ****, С-46/16, ЕU:C:2017:839, т.52.

В конкретния случай поради естеството на стоката - употребяван автомобил, с повреди, и при липсата на конкретни данни за вида на повредите/щетите по автомобила - което обективно препятства изследването за „идентичност“ и „сходство“ със стоки по други декларации, обосновано митническите органи са приели, че правилата чл.74, § 2, букви а), б) и в) МК и по чл.144, § 1 РИ са неприложими. Поради липсата на данни за себестойност правилно е прието, че не е приложимо и правилото по 74, § 2, буква г) МК - чл.143, § 1 - § 4 от Регламента за изпълнение. Действително по преписката не са представени никакви справки от митническата информационна система, въз основа на които са изведени горните изводи, но това не съставлява съществено процесуално нарушение, т.к. митническата стойност не е определена по нито едно от посочените правила, а по резервния метод по чл.144, § 2 от Регламента за изпълнение, вр.чл.74, § 3 МК.

Неправилно обаче е прието, че този метод кореспондира със стойността на процесната стока по износната декларация.

От събраните в хода на административното производство доказателства безспорно се установява, че автомобилът, предмет на процесния внос, е изнесен от САЩ с ЕЕІ ITN:****, в кл.20.h от която е посочена стойност 1548 USD. След като тази стойност е декларирана именно за процесния автомобил и е възприета от митническите органи като негова действителна цена, тя няма как да попада в обхвата на нито едно от правилата за остойностяване по чл.74, § 2 и § 3 МК и чл.144, § 1 и § 2 Регламента за изпълнение.

Независимо от проведеното производство по оспорване на митническата стойност, като са приели, че цената на автомобила е равна на декларираната за него стойност в износната декларация, на практика митническите органи са определили митническата стойност по общото правило на чл.70, § 1 МК, т.е. приели са, че това е действително платената или подлежаща на плащане цена, която ведно с транспортните разходи формира митническата стойност за определяне на задълженията при вноса.

Този извод обаче е необоснован и не се подкрепя от събраните доказателства.

Информацията, относно декларираната при износа стойност на процесния автомобил, е получена по линия на сътрудничеството между митническите администрации на РБ и САЩ, съгласно Спогодбата между правителствата на двете държави. Процедурата е задействана по предвидения в чл.13 от Спогодбата ред и в обхвата на предвиденото по чл.3, т.1 и чл.5 от нея.

Видно от отговора на американските власти рег. № 32-177817/01.06.2022г., от страна на Департамента за вътрешна сигурност на САЩ е представена единствено електронна информация за износ (ЕЕІ) СTN: ****и пояснения по съдържанието й. Не са представени фактура или друг документ - договор, разписка, квитанция, банково извлечение или др., от който да се установява от какво е формирана декларираната в износната декларация стойност от 1548 USD и конкретно, че именно това е цената на стоката, която е заплатена или подлежи на плащане от получателя.

Макар отговорът на Департамента за вътрешна сигурност на САЩ, да е официален документ - съставен е от длъжностно лице, в рамките на процедурата по сътрудничество по Спогодбата, същият по арг. от чл.179, ал.1 ГПК има обвързваща доказателствена сила единствено за изявленията, направени пред американските власти и за извършените от тях и пред тях действия. Така, в контекста на съдържанието на дадения отговор, същият има удостоверителна сила единствено относно характера на ЕЕI - че е американския еквивалент на декларация за износ в ЕС и декларира стойността при износ за конкретната държава, както и относно разясненията по съдържанието и означенията в тази декларация.

Относно декларираната при износа стойност, отговорът на американските власти няма обвързваща доказателствена сила. Всъщност, никъде в този отговор не е извършено удостоверяване, че действително платената и подлежаща на плащане цена на процесната стока е именно тази, посочена в износната декларация. Липсват данни да е извършвана проверка на износителя и на представените от него документи при оформяне на износа за Р България, в т.ч. на документите, с които е извършена продажбата на автомобила и на извършените във връзка с продажбата плащания. Липсва и удостоверяване от митническите власти на САЩ на изявление на продавача/износителя, че при продажбата е получена по-висока цена от тази, посочена в декларацията за вноса, в т.ч. и че представения при вноса документ за продажба е неистински.

Самата износна декларация също не е официален документ и няма обвързваща сила относно декларираните при износа обстоятелства, в т.ч. и за декларираната при износа стойност.

Както е приел СЕС в Решение от 15 септември 2011г. по дело С-138/10, ДП Груп, точки 33 - 35, съгласно чл.59, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 (отм. МК), в митническото право на Съюза е приложим принципът, съгласно който за всяка предназначена за поставяне под митнически режим стока следва да се подаде декларация. По този начин определянето на необходимите за прилагането на митническата правна уредба елементи по отношение на стоките се извършва въз основа не на направени от митническите органи констатации, а на предоставените от декларатора данни.

Следователно митническата декларация представлява, видно и от член 5, точка 12 МК, актът, с който деклараторът изразява в установената форма и по установения начин желанието си за поставяне на стоки под определен митнически режим. Затова поради естеството си на едностранен акт тази декларация не представлява „решение" по смисъла на член 5, точка 39 МК. Следователно, стойността на стоката декларирана при износа не обвързва българските митнически власти с удостоверителна сила и подлежи на преценка и надлежно доказване, каквото в случая митническите органи не са извършили.

Следва да се има предвид, че правилата за митническо остойностяване са изрично регламентирани и МК не предвижда такова за определяне на митническата стойност на база стойността, декларирана при износа.

Освен това нито от страна на американските власти са представени фактура, договор или друг документ, удостоверяващ заплащането, респ. дължимостта на по-висока цена за процесния автомобил, от посочената при заявяването на режим допускане за свободно обращение, нито митническите органи са установили такава в рамките на проведения последващ контрол на декларирането по чл.48 МК.

Дори да се предположи, че декларираната при износа стойност е документално обоснована с договор или фактура, касае се за частни документи без обвързваща доказателствената сила и в тежест на митническата администрация е да докаже, че стойността на стоката, посочена от износителя е действително договорената и подлежаща на плащане стойност по смисъла на чл.70, § 1 МК, а в случай че това е невъзможно - да определи митническата стойност при стриктно спазване на правилата по чл.140, § 1 и 2 от Регламента за изпълнение, при последователно прилагане на методите за остойностяване по чл.74, § 2 МК, вр. чл.141 РИ, респ. по чл.74, § 3, вр. чл.144, § 1 и § 2 от РИ - което в случая не е сторено.

Неправилно в пледоария по същество процесуалният представител на ответника се позовава на приложения на стр.36 от преписката документ № ***/09.07.2020г. Видно от представения превод на български език /л.36/, този документ представлява „разписка за продажба/удостоверение за прехвърляне“ и доказва прехвърлянето правото на собственост върху превозното средство. В разписката са посочени следните стойности: продажна цена - $ 450,00; такса купувач - 7$5.00; такса за виртуална оферта - $ 29,00; гейт - $ 59,00; купувач плащане - $ 613,00лв., като видно от е.д. 4/11 от процесната митническа декларация, сумата от последния ред в разписката - $ 613,00лв., е посочена като обща фактурна стойност на процесния автомобил. Неоснователно ответникът поддържа, че като стойност на автомобила е следвало да се посочи сбора от сумите по всички редове от разписка № ***/09.07.2020г. Всъщност сумата от 613 USD е общият сбор от сумите по предходните редове: $ 450,00 + $ 75.00 (допусната е техническа грешка при изписване на сумата, като знакът за USD - $, е поставен между цифрите 7 и 5, а не пред тях - 7$5.00) + $ 29,00 + $ 59,00 = $ 613.

В хода на последващия контрол на декларацията не са събрани доказателства за процесния автомобил да е платена или да се дължи по-висока цена, и конкретно сумата 1548 USD, поради което неправилно с обжалваното решение е определена митническа стойност в размер на 3425,88лв., от които 2589,48лв. (1548 USD) цена на автомобила и 836,40 (500 USD) фактурирани транспортни разходи, и са определени за досъбиране общо 500,50лв., от които 156,41лв. мито и 344,09лв. ДДС.

Установената обявена цена на аукцион за процесния автомобил - 7612 USD, може да аргументира съмнения в декларираната стойност, но предвид ограничението по чл.144, § 2, буква в) от Регламента за изпълнение, не може да се интерпретира като „друг подходящ метод“ за определяне на митническата стойност.

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 АПК, в полза на жалбоподателката следва да се присъдят сторените в производството разноски. Съгласно представен списък по чл.80 ГПК същите се претендират в размер общо на 660,00лв., от които 10,00лв. държавна такса, 600,00лв. адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 18.07.2023г. и 50,00лв. разходи за лицензиран превод, документирани с фискален бон от 06.11.2023г.

Съдът преценява възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно. Действително възнаграждението надвишава минималния размер по чл.8, ал.1, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (при интерес до 1000,00лв. - 400,00лв.), но с оглед фактическата и правна сложност на делото - с каквато по принцип се отличават споровете за митническо остойностяване, съдът намира, че възнаграждението не е прекомерно и следва да се присъди изцяло.

По изложените съображения в полза на жалбоподателката следва да се присъдят разноски общо в размер на 660,00лв. (шестстотин и шестдесет лева).

Водим от горното, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалбата на С.С.Н., ЕГН: **********,***, Решение № 32-****/05.06.2023г. на директора на ТД Митница - Варна, с което на основание чл.84, ал.1, т.1 ЗМ, вр. чл.74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, и чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 е: 1/ отказано приемането на митническата стойност на декларирана стока № 1 по митническа декларация с MRN ****/26.10.2020г. - 1861,82лв.; 2/ определена е нова митническа стойност на стока № 1 - лек автомобил, употребяван, с повреди, марка MINI, модел COOPER, тип – CONVERTIBLE 2D, бр. места 5, първа регистрация - 2012012, цвят – черен, раб.обем – 1598 куб.см, мощност – 85 KWDIN, номер на шаси ****, в размер на 3425,88лв.; 3/ коригирани са данните в е.д. 8/6, е.д. „митническа стойност“, е.д.4/14, е.д. 4/16 и е.д. „задължения“ в декларацията за статистическа стойност на стоката, митническа стойност, цена, метод за определяне на стойността и размер на задълженията; 4/ взети са под отчет начислените с решението задължения, от които заплатени - мито 189,19лв. и ДДС 443,58лв., за досъбиране - мито 156,41лв. и ДДС 344,09лв. - общо 500,50лв., ведно с лихва за забава; 5/ на основание чл.77, § 2 МК за дата на възникване на задължението е определена датата на подаване на МД - 26.10.2020г.; 6/ на основание чл.77, § 3 МК за длъжник е определена жалбоподателката С.С.Н..

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на С.С.Н., ЕГН: **********,***, разноски за производството в размер на 660,00лв. (шестстотин и шестдесет лева).

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните!

	Съдия: