М О Т И В И
към ПРИСЪДА №............ от 05.02.2013 година
по НОХД №1027/2012 година на
Районен съд – Свиленград
С Обвинителен акт по Досъдебно производство /ДП/ №34/2009 година по
описа на РУ”П” – Свиленград, преписка с вх.№78/2009 година по описа на Районна
прокуратура – Свиленград, Гочо Петков – Зам.Районен прокурор при Районна
прокуратура – Свиленград към 18.02.2010 година /датата на изготвяне на
Обвинителния акт/ повдига обвинение на:
К.М.И., роден на *** ***, ром, български гражданин, живущ
***, женен, с основно образование, ЕГН **********, неосъждан за това че на
25.01.2009 година в град Свиленград, област Хасково, в съучастие като
извършител с Щ.К.М., М.К.М. и С.К.М.,***, причинил средна телесна повреда на Б.Р.Б.
***, изразяваща се в счупване на лакътната кост на лявата ръка, което е довело
до трайно затруднение в движението на лявата ръка, като средната телесна
повреда е причинена по хулигански подбуди, изразяващи се в счупване на стъклата
на лек автомобил марка „Опел”, модел „Кадет” с държавен регистрационен №СН 69 46
НН, собственост на С.Х.С. *** - на стойност 430 лв. - престъпление по чл.131,
ал.1, т.12, предложение второ, вр.чл.129, ал.2, предложение трето, вр.ал.1, вр.чл.20,
ал.2 от НК;
М.К.М., роден на *** ***, ром, български гражданин, живущ ***, неженен, с основно образование, ЕГН **********, неосъждан, за това че на 25.01.2009 година в град Свиленград,
област Хасково в съучастие като извършител с Щ.К.М., С.К.М. и К.М. ***,
причинил средна телесна повреда на Б.Р.Б. ***,
изразяваща се в счупване на лакътната
кост на лявата ръка, което е довело до трайно затруднение в движението на лявата ръка, като средната телесна повреда
е причинена по хулигански подбуди,
изразяващи се в счупване на стъклата на лек автомобил марка „Опел”,
модел „Кадет” с държавен регистрационен №СН 69 46 НН, собственост на С.Х.С. ***
- на стойност 430 лв. - престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предложение второ, вр.чл.129, ал.2, предложение трето, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2
от НК;
Щ.К.М.,
роден на *** ***, ром, български гражданин, живущ ***, неженен, с основно образование, ЕГН **********, неосъждан, за това че на 25.01.2009 година в град Свиленград, област
Хасково, в съучастие като извършител със С.К.М.,
М.К.М. и К.М. ***, причинил средна
телесна повреда на Б.Р.Б. ***, изразяваща
се в счупване на лакътната кост на
лявата ръка, което е довело до трайно затруднение в движението на лявата
ръка, като средната телесна повреда е причинена
по хулигански подбуди, изразяващи се в счупване на стъклата на лек
автомобил марка „Опел”, модел „Кадет” с държавен регистрационен №СН 69 46 НН,
собственост на С.Х.С. *** - на стойност 430 лв. - престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предложение второ, вр.чл.129, ал.2, предложение трето, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2
от НК
и
С.К.М.,
роден
на *** ***, ром, български гражданин, живущ ***, неженен, с основно образование, ЕГН **********,
неосъждан, за това че на 25.01.2009 година в град Свиленград, област
Хасково в съучастие като извършител с Щ.К.М., М.К.М. и К.М. ***, причинил средна телесна
повреда на Б.Р.Б. ***, изразяваща се в
счупване на лакътната кост на лявата ръка, което е довело до трайно затруднение
в движението на лявата ръка, като средната
телесна повреда е причинена по хулигански подбуди, изразяващи се в счупване на стъклата на лек
автомобил марка „Опел”, модел „Кадет”
с държавен регистрационен №СН 69 46 НН, собственост на С.Х.С. *** - на стойност 430 лв. - престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предложение второ, вр.чл.129, ал.2, предложение трето, вр.ал.1, вр.чл.20,
ал.2 от НК.
В съдебно заседание адвокат П.К. – упълномощен защитник на подсъдимите Михайлови пледира за
оправдателна Присъда по отношение на подзащитните си като сочи, че обвинението
не било доказано, респ.за отхвърляне на приетия за съвместно разглеждане в
настоящото наказателно производство граждански иск като неоснователен и
недоказан. Алтернативно моли при осъдителна Присъда по отношения на подсъдимия С.К.М.
да е постановена при условията на чл.55 от НК.
Прокурор Милена
Славова поддържа повдигнатите
обвинения
по отношение на посъдимите. Счита,
че събраните писмени и гласни доказателства по безспорен начин установяват
обвиненията. Счита,
че наказанията на подсъдимите следва да се определят
при условията на чл.54 от НК. Намира граждански иск за основателен и доказан по размер.
Своевременно е предявен и е приет за
съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство граждански иск в
размер на 10 000 лв. ведно със законната лихва, считано от датата на
деянието /25.01.2009 година/, както и направените по делото разноски от страна
на пострадало лице Б.Р.Б.. Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител –
адвокат Д.Р. пледира за уважаване на гражданския иск в пълния му размер, за
присъждане на направените по делото разноски и за осъдителна Присъда по
отношение на подсъдимите С.К.М., М.К.М. и Щ.К.М. поради доказаност на повдигнатото обвинение.
Съдът, след като прецени поотделно и в
тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства,
установи следната фактическа обстановка:
Видно от приложените Справки за съдимост с рег.№646/12.11.2012
година на Бюро съдимост при Районен съд – Свиленград и с рег.№917, №918 и №919,
трите от 14.11.2012 година на Бюро съдимост при Районен съд - Харманли,
подсъдимите не са осъждани.
Видно от
Декларацията за семейно и материално положение и имотно състояние, подсъдимият К.М.И.
има семейство – съпруга и две деца, има доходи в размер на 4 000 лв. за 1
година, не притежава недвижими имоти и МПС-та.
Видно от Декларацията за семейно и
материално положение и имотно състояние, подсъдимият С.К.М. има съпруга и 2
деца, безработен е, не притежава недвижими имоти и има лек автомобил марка
„Опел”, модел „Вектра”, производство 1995 година.
Видно от
Декларацията за семейно и материално положение и имотно състояние, подсъдимият Щ.К.М.
има дете, има доход за 1 година в размер на 4 000 лв., не притежава
недвижими имоти и има лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра” с държавен
регистрационен №Х 18 59 АК.
Видно от
Декларацията за семейно и материално положение и имотно състояние, подсъдимият М.К.М.
има 2 деца, безработен е и притежава дворно место в град Свиленград, на
ул.”Освобождение” №12, област Хасково.
Видно от Характеристиките
подсъдимите нямат криминална и съдебна регистрации, не са склонни към извършване
на противообществени прояви и не контактуват с криминалнопроявени лица.
На 25.01.2009 година свидетелите Б.Р.Б.,
С.Р.Б. и К.Х.К., заедно с техен приятел на име Тома, потеглили от град Димитровград,
област Хасково с лек автомобил марка „Опел”, модел „Кадет”, червен на цвят, с държавен
регистрационен №СН 69 46 НН, собственост свидетеля С.Х.С. *** /видно от
приложеното в кориците на ДП Свидетелство за регистрация – част ІІ с №*********,
издадено на 11.10.2006 година/, но ползван и управляван от свидетеля Б.Б..***, а
другите продължили към град Свиленград. Отишли в ромската махала на град
Свиленград и решили да посетят намиращо се там заведение, за което знаели, че
функционира като нощен бар с наименование „Ориент 777”. Там се видели с приятел
на свидетеля Б.Б. на име Вели. Пристигнали в бара около 20.00 часа и седнали на
маса заедно с Вели. По някое време при тях дошла и свидетелката Д.С.С., която
малко по – късно през вечерта танцувала със свидетеля С.С. - брат на свидетеля Б.Б..
По това време в бара бил и подсъдимият М.К.М. - бивш фактически съпруг на свидетелката Д.С..
Двамата живяли на семейни начала дълги години и имали две деца, които след
раздялата останали да живеят при бащата – подсъдимия М.М.. В резултат на
раздялата със свидетелката Д.С. подсъдимият М.М. започнал да проявява ревност, което се потвърждава
от показанията на свидетеля Е.П.. Несъмнено е от показанията на този свидетел и
от факта на пребиваване на свидетелката Д.С. и подсъдимия М.М. в едно и също
заведение вечерта на 25.01.2009 година, че на подсъдимият М.М. е направило
впечатление, че Д.С. седи на маса с други мъже, между които и свидетелят Б.Б. и
е танцува с друг мъж.
По едно време подсъдимият М.М. излязъл от бара. По-късно от заведението излезнал и
свидетелят Б.Б., който по негови и на придружаващите го свидетели
думи, отишъл да говори по телефона с лицето, с което живее на семейни начала. Излизайки навън, свидетелят Б.Б. влязъл в лекия
автомобил марка „Опел”, модел „Кадет”. По това време от заведението излезнала и
свидетелката Д.С., за да говори по телефона.
Малко след като излезнал свидетелят Б.Б.
видял към автомобила да се приближават подсъдимия М.М., заедно с друго момче. Разменили
си няколко думи. След няколко минути свидетелят Б.Б. видял движение около
колата. Забелязал вляво от себе си подсъдимия С.М., който държал в ръка метална
тръба, около метър дълга, и нанесъл с нея удар върху автомобила. Свидетелят Б.Б.
успял да избегне удара и не пострадал от него, но веднага след това последвал
нов удар от страна на подсъдимия С.М.. За да се предпази, Б. поставил лявата си
ръка над главата и усетил удар върху нея с металната тръба, от което силно го
заболяло. За да избяга от следващите удари, се изместил в дясната половина на
автомобила, но от тази страна забелязал подсъдимия Щерю М., който също държал
метална тръба и нанасял с нея удари по автомобила. Един от тях попаднал в
слепоочието на свидетеля Б.Б.. Последният разбрал, че удари върху автомобила се
нанасят от всички страни и усещал чупенето на стъклата върху себе си. Около
колата били и подсъдимите М.М. и К.И., които също удряли с тръби в ръцете. От
силните болки пострадалия Б.Б. изгубил съзнание.
На тази сцена присъствала и
свидетелката Д.С., която излашена от това, което вижда се върнала в бара.
Свидетелят Е.П. разбрал от хората, коити
влизат в зеведението, че вън има побой и излезнал. Навън видял подсъдимите М. и Щ. Михайлови и се
обърнал към последния като го запитал защо са били свидетеля Б.. Подсъдимият
Щирьо М. му отговорил че Б. се е закачал с брат му – подсъдимият М.М.. Виждайки
потрошения автомобил свидетелят Е.П. отишъл до колата и извадил от нея свидетеля Б.Б., който бил в
несвяст и кървял обилно. Откарал го със
своята кола в ЦСМП – Свиленград и се обадил на органите на реда. По – късно в
ЦСМП – Свиленград отишли и свидетелите С.С., К.Х. и Д.С..
След подадения сигнал от свидетеля Е.П.
полицейските служители отишли на място и разговаряли с присъстващите, събирайки
първоначални данни за евентуалните извършители на престъплението, след което
отишли с патрулния автомобил в дома на семейство Михайлови. Там били посрещнати
първо от свидетелката Ф.И. - съпруга на подсъдимия К.И. и майка на другите трима
подсъдими. Същата разбрала, че полицията търси близките й заради нанесен побой
и решила да поеме отговорността за станалото като взела от дома си една метална
тръба, дала я на полицаите и казала, че тя е ударила с нея свидетеля Б.Б.. Самата
свидетелка признава пред настоящия състав на Съда, че излъгала, за да спаси
децата и мъжа си.
Въпросната тръба, сребриста на цвят с
дължина 1 метър и с диаметър 2 см. е предадена от свидетелката Ф.И. с Протокол
за доброволно предаване от дата 26.01.2009 година и е приобщена като веществено
доказателство по делото.
На 25.01.2009 година бил съставен
Протокол за оглед на местопроизшествие и Албум към него, от които се установява, че на ползвания от свидетеля
Б.Б. лек автомобил марка
„Опел”, модел „Кадет” с държавен регистрационен №СН 69 46 НН, са причинени
имуществени вреди, изразяващи се в счупване на панорамните и другите стъкла.
Веднага след станалото на пострадалия Б.Б.
била оказана първа помощ в ЦСМП - Свиленград, а на следващия ден той бил
хоспитализиран в „МБАЛ” АД - Хасково, в Ортопедо травматологично отделение,
където бил и опериран. Установено е било счупване на лява лакътна кост - горна трета, както и сътресение на мозъка,
разкъсно - контузни рани на главата, охлузване на двете ушни миди с
кръвонасядане на дясната очница и др. видно
от Епикризите, издадени от „МБАЛ” АД – Хасково и Съдебномедицинско
удостоверение №64/2009 г. от 05.02.2009 година ,издадено от д-р Х.Е. и
приложена в кориците на ДП.
Назначена и приета като доказателство по
делото е Съдебномедицинска експертиза по писмени данни №58/2009 г. на д-р Х.Е.,
в която е дадено подробно заключение за причинените на пострадалия Б. телесни
увреждания. Посочено е в експертното заключение, че Б. е получил:
контузия на главата и тялото,
разкъсно-контузни рани на главата, сътресение на мозъка със степенно помрачение
на съзнанието и открито счупване на лакътната кост на лявата ръка. Според
съдебния лекар, описаните увреждания са причинени по механизъм на действие на
твърд тъп предмет и могат да се получат при побой с твърди предмети по
начина и при обстоятелствата описани от
пострадалия. Причинено е трайно
затруднение в движението на лявата ръка по смисъла на чл.129 от НК, което се дължи на счупването на лакътната кост,
а останалите увреждания са причинили разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК. Направените
изводи д-р Е. категорично поддържа при разпита си в съдебно заседание като
уточнява, че средния оздравителен период относно счупената лакътна кост при
липса на усложения е в рамките на 3-4 месеца, максимум 6 месеца и че
сътресението на мозъка е протекло със степен на помръчение най – вероятно във
фазата на зашеметяването, което не представлява разстройство на здравето и не е
опасно за живота.
Установи се от показанията на
свидетелите Б.Б. и С.С., че след станалото пострадалият е претърпял тежък
възстановителен период, продължил окол три месеца. Изпитвал болки и неудобства
както тогава, така и към настоящия момент, не можел да се грижи сам за себе си
и се чувствал непълноценен като глава на семейството си. Наложило му се да
преустанови тежкия физически труд, който полагал преди това като работник в
строителството и бил затруднен да
изхранва трите си деца и жената, с която
живее на семейни начала.
Съгласно
заключението на вещото лице К.Г. по назначената Оценъчна експертиза, реалната пазарна стойност на причинените на автомобила щети към
датата на инкриминираното деяние -25.01.2009 година,
възлиза на 430 лв. В съдебно заседание вещото лице изцяло поддържа даденото от
него заключение.
По делото бе допуснат до разпит и изслушан
в процесуалното качество на свидетел Милен Д.Х., който охарактеризира подсъдимите
като трудолюбиви хора и задружно семейство. Разказа за посещението си в дома на
подсъдимите на 29.01.2009 година, което е неотносимо към конкретния правен спор,
поради което и няма да бъде обсъждано.
Подсъдимите не се признават за виновни по
повдигнатите им обвинения. Всеки от тях дава обяснения пред Съда, в които твърди,
че не е взел участие в станалото сбиване и не познава пострадалия Б.Б..
При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до единствено
възможния и несъмнен извод, че с действията си С.К.М. е осъществил състава на престъплението по чл.129, ал.2,
предложение трето, вр.ал.1 от НК, като го оправда по обвинението в това че е
извършил престъплението по хулигански подбуди и в съучастие с подсъдимите Щ.К.М., М.К.М. и К.М.И. и че се действията си другите
трима подсъдими – Щ.К.М.,
М.К.М. и К.М.И. не са
осъществили състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.12, предложение второ, вр.чл.129, ал.2, предложение трето, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2
от НК.
По отношение на Присъдата в
оправдателната й част:
Несъмнено е че всяко сбиване, респ. нанасяне на побой на публично място и в
присъствието на други лица, представлява непристойно поведение, нарушаващо
обществения ред и изразяващо неуважение към обществото. Съществено е с какъв
умисъл действува извършителят, какво обхващат неговите субективни представи, а
най-точен критерий за последното са неговите подбуди. Хулиганските подбуди за
нанасяне на телесна повреда изключват личния мотив за същото. Данните по делото
обаче са тъкмо в посока, че подсъдимитте са били движени от личен мотив.
Четиримата подсъдими и пострадалия Б. не са се познавали отпреди, нямали
са никакви лични отношения. Подсъдимите явно са били подразнени от факта, че
пострадалият Б. е бил сред мъжете от компанията, в която е била и свидетелката Д.С.
в нощен бар „Ориент 777” и която е танцувала с човек от тази компания пред
погледите на всички присъстващи в бара. Вземайки предвид, че това е било
наблюдавано и от подсъдимия М.М. – бившо съжителстващо лице със свидетелката Д.С.,
който явно се е подразнил от поведението на С., която е майка на децата му и че
случилото се в бара е сведено до знанието на другите трима подсъдими Михайлови,
Съдът приема, че от субективна страна подсъдимите са искали да се саморазправят
с пострадалия, а не да демонстрират пренебрежително отношение към обществения
ред, поради което по отношение на хулиганските подбуди всички подсъдими следва
да бъдат признати за невиновни.
На
следващо място е повдигнато обвинение за нанасяне само на една средна телесна повреда,
която е била нанесена от подсъдимия С.М., което се установи по безспорен и
категоричен начин, поради което другите трима подсъдими Михайлови следва да
бъдат оправдани, тъй като Съдът е длъжен да постанови съдебния си акт с рамките
на повдигнатото от страна на Районна прокуратура – Свиленград обвинение за
нанесена една средна телесна повреда.
По отношение на подсъдимия С.К.М.:
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия С.К.М.
при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, хипотеза първа
от НК. Действал е в състояние на вменяемост. Разбирал е свойството
и значението на извършеното от него и са могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал
общественоопасния характер на извършеното от него деяние,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е
искал тяхното настъпване. Подсъдимият С.М. е съзнавал, че с удара,
който е нанесъл на пострадалия Б.Б. с оглед на неговата сила, предмета, който е използвал и твърдостта му ще причини
сериозна телесна повреда на пострадалия и е целял именно това.
От обективна страна на 25.01.2009 година в град Свиленград, област Хасково, С.К.М. е причинил средна телесна повреда на Б.Р.Б. ***, изразяваща се в счупване на лакътната
кост на лявата ръка, което е довело до трайно затруднение в движението
на лявата ръка. Безспорно е по
делото, че изпълнителното деяние е осъществено под формата на действие,
изразяващо се в нанасяне на удар с метална тръба, вследствие на който е
настъпила вредата.
Уточнени са вида и характера на
телесната повреда, която е средна такава по смисъла на чл.129, ал.2, предложение
трето, вр.ал.1 от НК, тъй като се доказа, че причиненото счупване на лявата
лакътна кост е затруднило движението на крайника за период повече от 20 дни, в
каквато насока е и константната съдебна практика относно този вид телесни
повреди.
Причини за извършване на престъплението са
ниското правосъзнание на подсъдимия С.М., незачитането на законите в Република
България и пренебрежителното отношение към неприкосновеността на личността.
Подсъдимият С.К.М. е роден на ***
***, с ЕГН **********. Български гражданин е от ромски произход. Живее в град Свиленград, ул.„Лайка”
№5, област Хасково. Неженен е, но живее на семейни начала с Албена Анетова
Митева и има две деца – М. и Щерю. С основно образование
е. Неосъждан е.
Следва във връзка със свидетелката Д.С.
Съдът да отбележи, че изгради изводите си за горепосоченото на база дадените от
тази свидетелка показания пред органа на ДП и приобщени по делото чрез
прочитането им от съдебния състав по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 от НПК,
а не на тези дадени пред настоящия състав на Съда. За да стигне до този извод
Съдът прецени, че следва да даде вяра на тези показания, които са дадени няколко
дни след случилото се на 25.01.2009 година когато спомените са били ясни,
подробни и точни, а не на заявеното след повече от 4 години. Освен това Съдът
отчете факта, че свидетелката С. е живеела на семейни начала дълги години с
подсъдимия М.М., че има две деца от него и че те се отглеждат в семейството на
подсъдимите и че тя се явява заинтересована от благоприятен изход на делото по
отношение на подсъдимите Михайлови. В съдебната фаза на процеса свидетелката С.
обясни причините, поради което е дала тези „неверни” според нея показания на
фазата на ДП като посочените от нея причини са нелогични и противоречащи на
здравата човешка логика, поради което при изясняване на обстоятелствата по делото,
Съдът се довери на показанията на свидетелката С., дадени на фазата на ДП.
По почти същите съображения, основно
свързани с отдалечеността във времето, Съдът прецени и показанията на свидетеля
Е.П., като се довери преимуществено на дадените от него непосредствено след случилото
се показания на фазата на ДП.
Съдът дава вяра на показанията на
свидетеля Б.Б., дадени непосрествено пред настоящия състав на Съда, които са
напълно логични, непротиворечиви, детайлни и подробни. Съдът се довери на тези
показания, тъй като независимо от дългия прериод от време тези спомени в него
явно не са избледнели и продължават да са ясни в съзнанието му предвид
нанесените му увреждания.
Съдът не кредиира обасненията на
подсъдимите като възприема същите като защитна теза с цел избягване на
наказателна отговорност и тъй като те не се подкрепат от другите събрани по
делото доказателства, които Съдът кредитира. Не се подкрепят и от показанията
на свидетеля Милен Х. във времево отношение.
Съдът не възприема и показанията на
свидетелката Ф.А.И., дадени в подкрепа на защитната теза на подсъдимите, тъй
като в тях прозира желанието на близкия човек /майка, съпруга/ да защити с
каквото може любимите си хора.
При
индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на подсъдимия С.М. Съдът взе предвид като смекчаващи вината
обстоятелства младата му възраст, доброто му процесуално поведение в съдебната
фаза, факта че има семейство и две деца, за които полага грижи, трудовата му
ангажираност, чистото му съдебно минало и изключително добрите му
характеристични данни, а като отегчаващо вината обстоятелство се взе предвид
числовото превъзходство на подсъдимите спрямо пострадалия.
Обществената опасност на деянието и на
дееца не е завишена в сравнение с други „подобни” случаи предвид изложеното по
- горе.
С оглед
на гореизложеното, Съдът постанови Присъдата си при наличието на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства когато и най – лекото предвидено в закона
наказание е несъразмерно тежко /установените по делото смекчаващи обстоятелства
имат за последица несъразмерност на наложено при условията на чл.54, ал.1 от НК
наказание/ и при незавишена обществена опасност на деянието и на дееца, като
призна подсъдимия С.К.М. за виновен и му наложи справедливо наказание при
условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, а именно: „Пробация” със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ
адрес” за срок от 1 година с периодичност 3 пъти седмично, „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 година и „Безвъзмезден труд в полза на обществото” по
200 часа годишно за 2 поредни години. Налагайки това наказание, Съдът се ръководи от нормата на чл.2, ал.1 и ал.2 от НК като приложи материалния закон, действащ към датата на извършване на
престъплението, а именно нормата на чл.129, ал.1 от НК в редакцията й към ДВ
бр.26/1968 година и преди изменението й с ДВ бр.26/2010 година.
Определеното при горепосочените съображения наказание на подсъдимия С.М., Съдът намира за една адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в
чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и
превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави,
да се въздействува предупредително върху него и
да му се отнеме възможността да върши други престъпления, да се въздействува възпитателно
и предупредително върху другите членове
на обществото.
Относно разноските:
По делото се констатираха разноски в
размер на 50 лв. - възнаграждение на вещото лице Х.Е. на фазата на ДП, 55 лв. –
възнаграждение на вещото лице К.Г. на фазата на ДП и 80 лв. – пътни, дневни и
възнаграждение за допълване на експертизата на вещото лице Х.Д.Е. в съдебната
фаза. На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият С.М. следва да ги заплати съразмерна част от тези разноски
в полза на Държавата в размер на 46.25 лв., а останалите направени разноски в
размер на 138.75 лв. на основание чл.190, ал.1 от НПК следва да останат за
сметка на Държавата поради оправдаването на другите трима подсъдими.
Относно веществените доказателства:
В изпълнение на задължението си по чл.301, ал.1, т.11 от НПК и след като взе
предвид, че вещественото доказателство по делото - метална
тръба, сребриста на цвят с дължина 1 метър и диаметър 2 см., не подлежи на отнемане в полза на
Държавата, тъй като не е послужило като средство за извършване на
престъплението по смисъла на чл.53, ал.1, б.”а” от НК, Съдът постанови да бъде върнато на
собственика му – свидетелката Ф.А.И..
Относно гражданския иск:
С оглед осъдителната Присъда спрямо
подсъдимия С.М., се явява доказан по основание предявеният
от Б.Р.Б. граждански иск на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, като съгласно ал.2 на същата разпоредба вината се
предполага до доказване на противното.
За да се уважи гражданския иск по чл.45 от ЗЗД следва от страна на гражданския ищец да се докажат елементите от фактическия състав на
деликта, а именно противоправно поведение, изразяващо се в действие или
бездействие на деликвента, настъпване на вреда за увредения вследствие на това
поведение, наличието на причинна връзка между деянието и вредата.
Предвид презумпцията за вина по чл.45, ал.2 от ЗЗД в тежест на подсъдимия е да я опровергае.
При така посочените елементи от фактическия
състав на деликта, настоящият съдебен състав намира за доказано осъществяването
на всеки един от тях за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия С.М. по реда на чл.45 от ЗЗД. В настоящия случай има
осъдителна Присъда срещу подсъдимия С.М., поради което следва да се приеме за доказано
извършването на деянието от този подсъдим, както за доказани следва да се приемат неговата противоправност и
вината на извършителя.
Останалите две предпоставки – настъпване на вреди за пострадалия и
причинната връзка между деянието и тези вреди – Съдът също намира за доказани
по делото. Безспорно по делото се установи, че след побоя на 25.01.2009 година, гражданският ищец е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки, стрес, неудобство и морални страдания. Това се установи от свидетелските показания и от заключението на вещото лице Х.Е.. Наличието на претърпени от гражданския ищец неимуществени вреди се потвърждава от
обстоятелството, че все още чувства болки и има проблеми с ръката. Всичко това няма как да не доведе до дискомфорт в
ежедневието му, изпитване на морални страдания от случващото се с него,
психически шок и физически болки. Всичко това е повлияло на личното му достойнстно и самочувствие. Така описаните последици
от побоя Съдът намира за претърпени от страна на гражданския ищец Б. неимуществени
вреди – болки, страдания и неудобство, подробно
описани по-горе. Така причинените на ищеца Б. неимуществени вреди са резултат от престъпното деяние, съставляващо
непозволено увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД и престъпление по чл.129 от НК, т.е. налице е причинна връзка между вредите и деянието, доколкото същите са
настъпили вследствие на побоя.
Що се отнася до размера на причинените неимуществени вреди следва
да се отбележи, че неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което
обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от Съда и по
справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД. Съгласно
ППВС №4 от 1964 година
на Пленума на ВС, понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД
не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от Съда
при определяне на размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесна повреда,
каквато е налице в разглеждания по настоящото дело случай, са характера на
увреждането, начина и обстоятелствата, при които то е извършено и последиците
от това увреждане. В случая, с оглед характера и тежестта на уврежданията на
гражданския ищец Б. /средна
телесна повреда, изразяваща се счупване на лакътната кост на лявата ръка и
множество други увреждания, които са причинили разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК/,
последиците от това увреждане /не е можел да работи тежка физическа работа и по
– специално да работи в строителството, с каквото се е занимавал/,
продължителността на претърпените от пострадалия болки и страдания /около 3
месеца лечение и към настоящия момент
чувства болки/, обстоятелствата, при които е станало /нападнали са го четирима
човека/, трудоспособна възраст на подсъдимия С.М. и факта, че е в състояние да
работи, за да обезщети пострадалия за причинените му щети, настоящият състав на
Районен съд – Свиленград счита, че справедливото обезщетение за претърпените от
гражданския ищец неимуществени вреди възлиза на 3 000 лв. Подсъдимиат С.М.
следва да заплати на гражданския ищеца тази сума, представляваща обезщетение за
претърпени от послединя неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
сумата от деня на увреждането – 25.01.2009 година до окончателното му
изплащане, предвид искането в тази насока и съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, съгласно
който при непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, т.е.
от деня на деликта.
Искът по чл.45 от ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 10 000 лв. следва да се отхвърли като неоснователен
и недоказан, тъй като не се доказаха претърпени вреди, чието обезщетяване да изисква
такава парична стойност.
По делото се констатираха разноски,
действително направени от гражданския ищец в размер на 100 лв. за адвокатски
хонорар.
С оглед изхода на спора,
обстоятелството, че размерът на гражданския иск не бе уважен изцяло и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК следва в полза на гражданския ищец да се
присъдят част направените по делото разноски в
размер на 30 лв.
Относно държавната такса
във връзка с гражданския иск:
Съдът осъди подсъдимия С.К.М. да заплати
държавна такса върху размера на уважения граждански иск в размер на 120 лв. съгласно
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/ Кремена Стамболиева /