№ 163
гр. Враца, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка П. Петрова
Калин Тр. Тодоров
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20221400500246 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 437, ал. 1 вр. чл. 435, ал. 2, т.6 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 3851/01.07.2022 г., депозирана от М. УЗ.
Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Бяла Слатина, ул. "***" № 27 – длъжник по
изп. дело № 119/2022г. по описа ЧСИ Ц.Д. с рег. № 900 с район на действие
Окръжен съд - Враца, срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати
производството по изпълнителното дело, обективиран в постановление от
27.04.2022г.
Жалбоподателката твърди, че след като е узнала за образуваното срещу
нея изпълнително дело е подала възражение пред ЧСИ Ц.Д., като се е
позовала на изтекла давност, но същата е отказала да прекрати делото, което
обуславя правния й интерес да подаде жалбата. Моли съда, да се произнесе с
решение, с което да установи, че задълженията й по изпълнителното дело са
погасени по давност.
Препис от жалбата е връчен от съдебния изпълнител на взискателя
Община Бяла Слатина, който не е подал писмени възражения в срока по
чл.436, ал.2 ГПК.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК, съдебният изпълнител е изложил
мотиви по обжалвания отказ. Същият твърди, че жалбата е процесуално
допустима, доколкото е подадена в срок и срещу действие на съдебния
изпълнител, което подлежи на обжалване от длъжника, но е неоснователна,
тъй като съдебният изпълнител не разполага с правомощия да се произнася по
1
въпросите за давността - последната се установява по съдебен ред. Поддържа,
че в чл.433 ГПК са посочени лимитативно основанията за прекратяване на
делото, сред които не попада твърдение на длъжника за изтекла погасителна
давност на вземането на взискателя. Изложил е и съображения за дължимост
и за коректно изчисляване на размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ,
посочена в поканата за доброволно изпълнение до длъжника. Смята, че
жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на
настоящото производство, очертани в жалбата и като взе предвид събрания и
приобщен по делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на
основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, приема за установени следните фактически
положения:
От изпратеното копие на изпълнително дело № 119/2022г. по описа
ЧСИ Ц.Д. с рег. № 900 с район на действие Окръжен съд – Враца, се
установява, че изпълнителното дело е образувано на 22.02.2022г. по
възлагателно писмо от Община Бяла Слатина с вх. № 03259/22.02.2022г. въз
основа на влязъл в сила акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от
ДОПК № **********-1/30.07.2020г. /л.1 - 4/. Като взискател на осн. чл. 458
ГПК е присъединена Държавата за съобщените с удостоверение по чл.191
ДОПК публични задължения на длъжника в размер 1695,86 лв. /л.13/. На осн.
чл.18 ЗЧСИ са наложени запори на сметките на длъжника в „Обединена
българска банка" АД и „Банка ДСК" АД /л.19, 20/ до размера на дължимата по
делото сума, а до длъжника е изготвена покана за доброволно изпълнение, в
която е уведомен за образуваното дело, размер на дълга и наложени
обезпечителни мерки /л.21/. Поканата е изпратена по поща, като е върната в
цялост в кантората на съдебния изпълнител с отметка „непотьрсена" /л.24/.
След връщане на поканата е направен втори опит за връчването й по поща,
като е получена на адреса на длъжника на 15.04.2022г. /л.29 лице и гръб/. На
26.04.2022г. по поща е депозирано възражение от длъжника, с което иска
прекратяване на делото поради изтекла погасителна давност на вземането и
възражение за недължимост на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, посочена в
поканата /л.30/. С постановление от 27.04.2022г. по подробно изложени в него
мотиви съдебният изпълнител е отказала да прекрати производството по
делото /л.31/, като копие от постановлението е изпратено на длъжника със
съобщение с изх. №5689/27.04.2022г. /л.32/. Постановлението е получено от
длъжника на 03.05.2022г. /л.32/.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна – длъжник по
изпълнително дело, в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т.6 ГПК – отказ на
съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, поради което
2
е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Хипотезите, при наличието на които образувано изпълнително
производство може да бъде прекратено, са изчерпателно (лимитативно)
посочени в чл. 433, ал. 1 от ГПК и сред тях не фигурира настъпила
погасителна давност на вземането на кредитора, респ. изтекла давност на
правото, респ. вземането, чието принудително осъществяване се иска в
образувания изпълнителен процес. Доводите на жалбоподателката, изложени
във възражението й от 26.04.2022г., че кредиторът е изгубил правото си да
поиска принудително осъществяване на вземането си, поради изтичане на
петгодишна погасителна давност, имат материалноправен погасяващ
характер и като такива са извън правомощията на съдебния изпълнител, респ.
на съда в производството по чл. 435 от ГПК, в което се проверява единствено
и само процесуалноправната законосъобразност на принудителното
изпълнение. Съдебният изпълнител няма правораздавателни правомощия и не
може, в случай на материалноправен спор между страните в изпълнителното
производство, да събира доказателства и да извършва преценка дали наистина
са настъпили факти с погасителен ефект – в случая изтичане на погасителна
давност на правото по акта за установяване на задължения по чл.107, ал.3
ДОПК, респ. по изпълнителния лист (вж. Решение № 1224 от 1.05.2018 г. на
САС по в. гр. д. № 340/2018 г.). В действащия ГПК не се предвижда
възможност съдебният изпълнител да се произнася по материалноправни
възражения, включително и по възражение за погасителна давност.
Предвидена е хипотеза в чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК, на прекратяване за
изпълнението при влязло в сила съдебно решение по чл. 439 от ГПК, по
силата на което длъжникът е провел успешно установителен иск, като е
оспорил съществуването на вземането на кредитора поради погасяването му
по давност, тоест съдебният изпълнител не прилага служебно или по искане
на длъжника института на погасителната давност по отношение на вземането
(правото), предмет на принудително изпълнение, а прилага последиците от
уважения иск по чл. 439 от ГПК, по който исковият съд с решението си е
признал за установено в отношенията между кредитора и длъжника, че
вземането на кредитора срещу длъжника е погасено по давност и повече не
съществува в правния мир, което е основание на съдебния изпълнител да
3
прекрати изпълнителното производство. В този смисъл доводите за наличие
или липса на настъпила погасителна давност за вземането на взискателя не
могат да бъдат предмет на преценка, както от ЧСИ, така и от въззивната
инстанция по реда на чл. 435 и следващите от ГПК в производство за контрол
за законосъобразното развитие на изпълнителния процес и на изпълнителните
действия на съдебния изпълнител, доколкото за нейното прилагане и зачитане
е налице друг предвиден в закона процесуален ред, като последиците от това
се прилагат от ЧСИ въз основа на представено влязло в сила съдебно решение
по чл. 439 от ГПК. Следователно, редът за защита на длъжника срещу
изпълнението при твърдения, че вземането, предмет на принудителното
изпълнение, е погасено по давност, изтекла след приключване на
производството, по което е издадено изпълнителното основание, е исков по
чл.439 ГПК, а не чрез обжалване действията на съдебния изпълнител.
На следващо място, за пълнота на изложението, макар и този въпрос да
не се поставя с жалбата, съдът счита, че следва да се посочи, че не са налице
предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, за прекратяване по право на
изпълнителното дело поради "перемпция". Това е така, предвид факта, че не
са изтекли две години от последното поискано от взискателя изпълнително
действие. Настоящото изпълнително дело е образувано на 22.02.2022 г., като
към процесния момент не e изтекъл необходимия двугодишен срок за да
настъпи прекратяване на изпълнителното дело поради "перемпция".
В заключение, атакуваният отказ на ЧСИ да прекрати производството
по изпълнителното дело е законосъобразен, поради което насочената срещу
него жалба следва да се остави без уважение.
По разноските:
Липсва искане за присъждане на разноски в настоящото производство и
предвид изхода на спора такива не се дължат и не подлежат на присъждане.
По изложените по-горе съображения и на основание чл. 437, ал. 4 ГПК,
Окръжен съд - Враца, в настоящия съдебен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалба вх. №
3851/01.07.2022 г., депозирана от М. УЗ. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Бяла
4
Слатина, ул. "***" № 27 – длъжник по изп. дело № 119/2022г. по описа ЧСИ
Ц.Д. с рег. № 900 с район на действие Окръжен съд - Враца, срещу отказ на
съдебния изпълнител да прекрати производството по изпълнителното дело,
обективиран в постановление от 27.04.2022г..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 437,
ал. 4, изр.2 от ГПК.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение и
изпълнение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5