Определение по дело №789/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1606
Дата: 26 април 2022 г. (в сила от 26 април 2022 г.)
Съдия: Диана Димитрова Митева
Дело: 20223100500789
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 април 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1606
гр. Варна, 26.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана Д. М.а
Членове:Цвета Павлова

Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Диана Д. М.а Въззивно гражданско дело №
20223100500789 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК,
и е образувано по въззивна жалба на „МИКРО КРЕДИТ“АД, чрез адв. М.
срещу решение №1792/23.11.2021г., постановено по гр.д. №5370/21 на
ВРС(електронно дело 20213110105370 от ЕИСС), с което е бил осъден да
заплати на потребител получени без основание погасителни вноски,
уговорени като възнаграждение за пакет допълнителни услуги към договор за
заем.
Жалбата вх.№8420/07.04.22г е била регистрирана като депозиран
електронен документ (вх.№ 53733/29.12.21г. на ВРС) чрез ССЕВ на 26.12.21г
в рамките на преклузивния срок (считано от връчване на акта на
представител на ответника) и е редовна: съдържа изискуемите по чл.260 ГПК
реквизити и приложения по чл. 261 ГПК.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна СТ. М. Й. , чрез адв. Н. е
упражнила право на отговор по жалбата с електронно изявление, депозирано с
вх.№ 22216/01.04.22г.
По допустимостта на обжалването:
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по
обжалваното първоинстанционното решение. Сезиран е компетентен
въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт.
Пълномощниците на насрещните страни са овластени с права за
настоящата инстанция(л. 24 и 25 от настоящото дело и л.18 от делото на
ВРС). Съдът приема, че въззивното производство е допустимо.
По предварителните въпроси:
Дължимата държавна такса е събрана авансово в изискуемия
минимален размер. Жалбата е надлежно администрирана.
Доклад по жалбата:
1
Пълномощникът на въззивника възразява за липса на процесуална
предпоставка за упражняване на правото на иск, като сочи, че е оспорил
автентичност на пълномощното, издадено от ищцата, но съдът не е извършил
необходимата проверка за неистинност на документа и така и е допуснал
разглеждане на делото с участие на нелегитимиран представител. Счита
постановения акт по този процес за недопустим.
Отделно се позовава и на нарушения при постановяване на решението
по същество, като сочи, че съдът не е обосновал в мотивите си нито
конкретно установено опорочаване на договора, нито приложимия към него
закон и така изводите за недействителност са останали изцяло немотивирани.
Същевременно не са били обсъдени множеството доказателства, посочени от
доставчика на услугата, както за изявеното съгласие за избора на
предложения пакет от допълнителни услуги, така и за конкретното им
ползване от ищцата при разглеждането на искане за отпускане на кредит за
минути и внасянето на суми за погасяване на парични вноски в офис на
търговеца. Счита, че едностранчивото обсъждане на доказателствата и
игнорирането на заключението на назначения експерт са изключили
правилното установяване на фактите по делото. Оплаква се и за неправилно
приложен закон, като сочи че допълнителния договор има самостоятелен
предмет, като клаузите му уреждат (независимо от кредитната сделка)
съдържание на възмездно предоставени услуги, поради което приложим за
тази сделка е Закона за задълженията и договорите, а не специалния закон за
потребителско кредитиране. Подробно са обосновани и оплаквания относно
неправилни изводи за липса на конкретен интерес от такова допълнително
обслужване, извън самото предоставяне на кредит, като въззивникът сочи
специфичните допълнителни разходи, които доставчик на услугата прави за
обработка на значителен обем от данни за проверка на кредитоспособност в
изключително съкратен срок (под 120 минути в сравнение с обичайно
необходимо поне 72 часово проучване), за поддържане на офис за обработка
на касови плащания(спестяващо разходи за банкови преводи на клиентите), за
поемане на значителен финансов риск от небанкова институция при бързо
кредитиране и предоговаряне или разсрочване на заем(за разлика от банките,
попълващи ресурси със влогонабиране и други възстановими начини,
недостъпни за финансова институция, разполагаща само със собствени
средства). Като неправилен е оспорен и извода за съвпадане на уговореното
допълнително обслужване с действия, присъщи на кредитор по заем по
усвояване и управление на кредита, като въззивникът посочва, че предмет на
отделно уговорените услуги са само възможности, които заемодателят не е
длъжен за предоставя на клиенти и затова се договарят само при изрично
поискване и срещу възнаграждение, което съответно е посочена в
специалната му тарифа, която е била изследвана и коментирана от вещото
лице.
С доводи за доказано валидно уговорено допълнително обслужване на
заемополучател, като основание за заплащането на цената за ползвани от
клиента на финансова институция пакет изрично поискани услуги, моли
решението за бъде отменено и осъдителния иск отхвърлен в цялост, в случай,
че производството по недопустимия иск не бъде прекратено.
Насрещната страна, чрез упълномощения адв. Н. оспорва жалбата.
2
Сочи, че с допълнителна молба, докладвана в първо заседание по делото
ищцата е представила оригинал на нотариално заверено изявление, което
освен пълномощно съдържа и изрично потвърждение на действията на адв.
Н.. Излага доводи за надлежно удостоверяване на представителната власт и
правилно установена връзка на договора за допълнителни услуги и договора
за заем, което е наложило прилагането на правилата за потребителско
кредитиране общо за двете съглашения. Позовава се на правилните
констатации относно неравноправен характер на съглашение за допълнителни
услуги, които не представляват допълнителни възможности или
преференциални условия, които потребителя да може да ползва
самостоятелно и затова да дължи възнаграждение в размер доближаващ се до
стойността на заемната сума. Сочи, че търговецът е събрал цената за
допълнителни услуги в цялост макар клиента да е ползвал частично
уговорени възможности, които по естеството си не са еквивалентни на цената
и представляват усвояване и управление на кредит, въпреки ограничението на
чл. 10а ал.2 ЗПК. Като счита че изводите за доказано плащане по
недействителни уговорки са правилни и обосновани, моли осъдителното
решение да бъде потвърдено.
В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд
съобразява, че твърденията на страните съответстват на процесуалните
действия на страните пред районния съд. Оспорването на обстоятелствата по
упълномощаването на адвоката на ищцата, сега въззиваема страна, също са
били обявени при първоинстанционната размяна на книжа и доказателствата
в тази връзка са събрани в първото съдебно заседание, поради което не се
налага въззивният съд да дава допълнителни указания по попълване на делото
с доказателства.
Оплакванията на страните касаят изводите на първата инстанция по
валидността на договора като основание за имуществена транзакция.
Принципно въззивният съд дължи и независим и служебен(т.е. извън
оплакванията в жалбата) контрол за валидност на сделки между търговец и
физическо лице-потребител, но в случая допълнителни указания на страните
по приложимите императивни правила по потребителска закрила не се
налагат. Това е така, защото в първата инстанция страните вече са изложили
подробно доводите си именно относно посочените от ищцата доводи за
недобросъвестно договаряне на доставчика на финансовата услуга и
несъответствието на съдържанието на пакета от сделки(допълнително
платено обслужване на клиент, кандидатстващ за заем, предоставен от
финансова институция) със специални закрилни норми в ЗПК. Именно
интерпретацията на тези становищата на страните в обжалвания акт е предмет
на въззивния контрол по същество.
По тези съображения и на осн. чл. 266 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба срещу решение
№1792/23.11.2021г., постановено по гр.д. №5370/21 на ВРС(електронно дело
20213110105370 от ЕИСС), с което доставчика „МИКРО КРЕДИТ“АД е бил
3
осъден да заплати на потребителя СТ. М. Й. получени без основание
погасителни вноски в сборен размер 1188лв, уговорени като възнаграждение
за пакет допълнителни услуги, договорени неравноправно и в нарушение на
императивна норма към договор за заем, предоставен на потребител.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 01.06.2022г от 13.30 часа. Да се
призоват страните чрез пълномощниците, съответно въззивника–финансова
институция чрез ССЕВ и въззиваемата, чрез адв. Н. на електронен адрес, с
указание за потвърждаване на връчването.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че:
за да получат достъп до електронното дело на въззивната
инстанция следва да подадат нови заявления по образец
(https://ecase.justice.bg/Home/ElectronicCasesAccessRules)
при пропускане на крайния срок(даване ход на устните състезания
в последното по делото заседание) за представят справка за разноските
пред въззивен съд по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им,
правото им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде
преклудиран.
Препис от определение да се изпрати на страните, ведно със
съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 2
към Наредба № 7 на МП. Към електронното съобщение до въззивника да се
приложи копие от отговора на въззивната жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4