Решение по дело №1384/2019 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                         17.07.2019г.                                   Град Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                                  ІX състав

На двадесет и четвърти юни                                                              Година 2019

В открито заседание в следния състав:

                                                                          Районен съдия: Петър Боснешки

Секретар: Ц. Малинова

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 01384 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството по делото е по реда на чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД.

          Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, с която е предявен иск от П.Х.И., с ЕГН: ********** и адрес: ***, срещу Д.Н.С., с ЕГН: ********** и адрес: ***, с правно основание чл. 45 ЗЗД, с който се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 7500,00лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на причинена от ответника лека телесна повреда от 05.08.2018г., за която има одобрено споразумение по н.о.х.д. №1825/2018г. на ПРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

            В законоустановения срок ответникът Д.Н.С. е подал отговор, с който е оспорил иска по размер, като твърди, че същият е прекомерно завишен и не отговаря на претърпените от ищеца вреди. Ответникът твърди, че при процесния инцидент той също е претърпял вреди, за което прилага и медицински документи.

            Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            По допустимостта:

            Съдът намира, че така предявеният иск е допустим и следва да се произнесе по същество.

            По основателността:

            От фактическа страна се установява, че на 05.08.2019г. при изпълнение на служебните си задължения като полицейски орган- старши полицай в група Охрана на обществения ред в сектор “Охранителна полиция” при Първо РУ при ОД на МВР - Перник, ищецът заедно с негов колега бил изпратен по сигнал за нарушаване на нощната тишина на адреса на ответника.

            Около 22:30ч. на същата дата, вследствие на извършената проверка, ответникът Д.Н.С. отказал да съдейства на полицейските органи и проявил агресивно поведение като употребил нецензурни изрази и нанесъл удари на ищеца в областта на шията, в лявата половина на гръдния кош и двете предмишници.

            След принудителното задържане на ответника от полицейските органи, същият бил откаран в ЦСМП за преглед, като било установено, че е получил кръвонасядания на клепачите на лявото око, частично счупване от стоматологично изграден първи горен десен зъб, кръвонасядания по гърба и двете ръце, две охлузвания на лява предмишница. Тези травми причинили на ответника временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което било констатирано, че може да бъде настанен в ПНЗЛ - Първо РУ - Перник.

            Ищецът също бил прегледан в ЦСМП и му бил издаден лист за преглед на пациент №010487/05.08.2018г., видно от който в резултат от инцидента ищецът получил увреждания, изразяващи се в контузии в областта на шията, гръдния кош и двете предмишници, оточност на меките тъкани в областта на шията, палпаторна контузия в лявата гръдна половина, охлузни наранявания в областта на двете предмишници. Било установено, че физическото му състояние не позволява да изпълнява служебните си задължения и бил свален от наряд. От представените по делото болничен лист №Е/2018/1983900 и болничен лист №Е/2018/2460268 се установява, че вследствие на увреждането ищецът бил в болничен отпуск общо 45 дни - от 05.08.2018г. до 18.09.2018г. вкл.

            От събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Николай Станоев Захариев, Ивайло Ангелов Василев и Дениса Милкова Тончева се установява, че на 05.08.2018г. ищецът е изпълнявал служебните си задължения като е отишъл на адреса на ответника по сигнал за силна музика. Ответникът не представил личните си документи при поискването им от полицейските органи, а с помощта на други лица се отдръпнал и прибрал в апартамента, като затворил вратата.

            От показанията на свидетеля очевидец Николай Станоев Захариев се установява, че вследствие на неизпълнението на полицейското разпореждане от страна на ответника, ищецът П.Х.И. пристъпил към задържането му, при което ответникът Д.Н.С. нанесъл удар на ищеца в главата, драскал го по ръцете и в областта на гръдния кош и го удрял с лакът, след което се прибрал в апартамента. Това наложило полицейският екип да се обади с искане за оказване на съдействие от колеги за задържането на лицето.

            Видно от показанията на свидетелите Николай Станоев Захариев и Ивайло Ангелов Василев, когато вторият полицейски екип пристигнал на мястото на инцидента, ищецът П.Х.И. се оплаквал от силни болки в областта на гърдите, имал белези от одрано по ръцете и не бил в добро състояние. Свидетелите го откарали в ЦСМП, където му бил извършен преглед и след разпореждане на дежурния офицер бил освободен поради невъзможност да изпълнява служебните си задължения. Според свидетелите ищецът не бил на работа 45 дни/ повече от един месец, като през това време осъществявали контакт с него по телефона, тъй като не искал да се виждат и да коментират случая, бил стресиран. Впоследствие го посетили и в дома му, за да му помогнат във връзка със започнатите ремонтни дейности, тъй като не можел да извършва физически натоварвания.

            От показанията на свидетелката Илиана Божидарова Илиева (във фактическо съжителство с ищеца) се установява, че в деня на инцидента ищецът се прибрал от работа издран, раздърпан, със скъсана униформа, имал синини по тялото и драскотини по ръцете. Чувствал се зле психически, имал тикове през нощта, не можел да спи или бълнувал насън. Изпитвал затруднения да става от леглото и да се изправя, трудно си вдигал ръцете, за да се измие. Не желаел да излиза от дома си, защото имал драскотини, бил много потиснат. Болките и страданията му отшумяли след месец и половина.

            Видно от свидетелските показания на лицето Румяна Николова Иванова и лицето Дениса Милкова Тончева (съжителстваща на съпружески начала с ответника), вследствие на задържането му от полицейските органи, ответникът също получил физически увреждания по тялото си. От показанията на свидетеля очевидец Дениса Милкова Тончева става ясно, че ответникът е употребил алкохол преди полицейската проверка на неговия адрес. Като причина, поради която ответникът не е предоставил личните си документи при поискването им от полицаите, сочи, че същите се намирали в колата му, паркирана пред входа на блока. Когато тръгнал да слиза по стълбите, за да ги вземе, полицейските органи му оказали насилие и го задържали. След престоя на ответника в полицията, свидетелката го придружила до болница в гр. София за извършване на преглед. Ответникът продължил да ходи на работа.

            По делото е безспорно, а и видно от влязло в сила протоколно определение за одобряване на споразумение по  н.о.х.д. №1825/2018г. по описа на ПРС, ответникът Д.Н.С. се е признал за виновен в това, че на 05.08.2018г., около 22:30ч., в гр. Перник, ул.”Софийско шосе”, бл.81, вх.А, ет.2, ап.6, чрез нанасяне на удари с лява ръка и ляв лакът в областта на шията, в лявата половина на гръдния кош и по двете предмишници, причинил на полицейски орган - П.Х.И. - старши полицай в група Охрана на обществения ред в сектор “Охранителна полиция” при Първо РУ при ОД на МВР - Перник, при изпълнение на службата му, лека телесна повреда по хулигански подбуди, изразяваща се в контузии в областта на шията, гръдния кош и двете предмишници - оточност на меките тъкани в областта на шията, палпаторна болезненост в лява гръдна половина, множество охлузни наранявания в областта на двете предмишници, което му е причинило страдание.

               От приетата по делото съдебно – медицинска експертиза на в.л. д-р К.С. се установява, че на 05.08.2018г. при процесния инцидент ищецът е получил контузия на шията, на лявата гръдна половина и на двете предмишници с охлузвания по кожата. Вещото лице сочи, че при осъществения преглед, непосредствено след инцидента, на лицето е извършена първична хирургична обработка на раните и е назначена обезболяваща терапия. Експертът разяснява, че продължителността на периода на възстановяване на ищеца е бил 45 дни, като през периода на лечение е търпял болки и страдания, които в първите 10 дни са били с по-интензивен характер. Вследствие на травмите в областта на двете предмишници ищецът е имал затруднение в ежедневното си самообслужване поради болки и затруднени движения на ръцете за около 10 дни.

            Видно от приобщената към делото съдебно - психологична експертиза на в.л. Ц.Д., психологичното състояние на ищеца по време на причиняване на уврежданията на 05.08.2018г. е било белязано от различни симптоми на травматичен стрес, резултат от единично, внезапно и силно въздействащо събитие, което променя, застрашава или уврежда живота на индивида. Изживял е психологически стрес по време на инцидента и след това. При лицето са били налице симптоми на стресова реакция - първоначално състояние на вцепенение с известно стесняване на полето на съзнанието, нарушение на вниманието, дезориентация, повишена тревожност, възбуда, гняв, свръхактивност/свръхпасивност, самоизолация. Вещото лице сочи, че след напускане на стресовата ситуация, симптомите са започнали постепенно да затихват след 24 до 48 часа, като отзвучаването им можело да продължи от 3 до 14 дни. Интензивността на негативните емоции намалява и  се повишава способността да се говори за събитието, като този процес отнема около 6 месеца, по време на които ищецът бил все още емоционално повлиян от травмата. Експертът разяснява, че към момента на психологическото изследване ищецът е във фаза на преориентация - излизане от кризата, може да си припомня събитието и да подрежда отделните му елементи без да се отдръпва емоционално или да проявява симптоми на стрес.

            От правна страна, за да бъде уважен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, ищецът следва да докаже противоправно поведение на ответника, наличието на претърпяна вреда и причинна връзка между тях. Субективният елемент от състава на деликта – вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето – изпълнител към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презюмира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

            От приложеното по делото н.о.х.д. № 1825/2018г. по описа на ПРС се установява, че с постановено на 12.12.2018г. определение, е одобрено споразумение, постигнато между Районна прокуратура Перник и защитника на ответника и подписано от последния в качеството му на подсъдим, с което той се е признал за виновен в това, че 05.08.2018г., около 22:30ч., в гр. Перник, ул.”Софийско шосе”, бл.81, вх.А, ет.2, ап.6, чрез нанасяне на удари с лява ръка и ляв лакът в областта на шията, в лявата половина на гръдния кош и по двете предмишници, причинил на полицейски орган - П.Х.И. - старши полицай в група Охрана на обществения ред в сектор “Охранителна полиция” при Първо РУ при ОД на МВР - Перник, при изпълнение на службата му, лека телесна повреда по хулигански подбуди, изразяваща се в контузии в областта на шията, гръдния кош и двете предмишници - оточност на меките тъкани в областта на шията, палпаторна болезненост в лява гръдна половина, множество охлузни наранявания в областта на двете предмишници, което му е причинило страдание - престъпление по чл. 131, ал. 2, пр.4 , вр. чл. 131, ал. 1, т.12, пр.1, вр. чл.130, ал.2, пр.2,  вр. ал.1 от НК.

            Съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК така одобреното споразумение има последиците на влязла в сила присъда. На основание чл. 300 от ГПК то се ползва със задължителна сила за гражданския съд относно обстоятелствата извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В тази връзка съдът приема за установено, че ответникът е причинил противоправно на ищеца описаните по-горе телесни увреждания. Поради това и в настоящето производство ищецът следва да докаже наличието на вреди- болки и страдания от деянието, както и причинна връзка между вредите и деянията.

            За установяване на относимите в тази насока факти, по делото са ангажирани писмени доказателства, изслушани са съдебно-медицинска експертиза и съдебно - психологична експертиза и са събрани гласни доказателства.

            Съдът кредитира изцяло съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р К.С.. Тя е обоснована и почива на целия събран по делото доказателствен материал. Видно от нея вследствие на деянието ищецът е получил контузия на шията, на лявата гръдна половина и на двете предмишници с охлузвания по кожата. Продължителността на периода на възстановяване на ищеца е бил 45 дни, като по време на лечението е търпял болки и страдания, които в първите 10 дни са били с по-интензивен характер. Освен физически и психически неудобства, ищецът е изпитвал и такива от социално- битов характер, тъй като травмите в областта на двете предмишници са довели до затруднение в ежедневното самообслужване, поради болки и затруднени движения на ръцете за около 10 дни.

            От приетата по делото съдебно - психологична експертиза на в.л. Ц.Д. се установява, че ищецът е изживял психологически стрес по време на инцидента и след това. При лицето са били налице симптоми на стресова реакция - първоначално състояние на вцепенение с известно стесняване на полето на съзнанието, нарушение на вниманието, дезориентация, повишена тревожност, възбуда, гняв, свръхактивност/свръхпасивност, самоизолация. След напускане на стресовата ситуация, симптомите са започнали постепенно да затихват след 24 до 48 часа, като отзвучаването им можело да продължи от 3 до 14 дни. Интензивността на негативните емоции намалява и се повишава способността да се говори за събитието, като този процес отнема около 6 месеца, по време на които ищецът бил все още емоционално повлиян от травмата. Към момента на психологическото изследване ищецът е във фаза на преориентация - излизане от кризата, може да си припомня събитието и да подрежда отделните му елементи без да се отдръпва емоционално или да проявява симптоми на стрес.

            Видно от показанията на свидетелите Николай Станоев Захариев и Ивайло Ангелов Василев непосредствено след инцидента ищецът се оплаквал от силни болки в областта на гърдите, имал белези от одрано по ръцете и не бил в добро състояние, не ходил на работа повече от месец, като през това време осъществявали контакт с него по телефона, тъй като не искал да се виждат и да коментират случая, бил стресиран. Впоследствие го посетили в дома му, за да му помогнат във връзка със започнатите ремонтни дейности, тъй като не можел да извършва физически натоварвания. От показанията на свидетелката Илиана Божидарова Илиева (във фактическо съжителство с ищеца) се установява, че ищецът се чувствал зле психически, имал тикове през нощта, не можел да спи или бълнувал насън. Изпитвал затруднения да става от леглото и да се изправя, трудно си вдигал ръцете, за да се измие. Не желаел да излиза от дома си, защото имал драскотини, бил много потиснат. Около месец и половина изпитвал болки и страдания.

            Посоченото обосновава наличието на предпоставките по чл. 45 ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на ответника за обезщетяване причинените на ищеца неимуществени вреди, последвали от нанесените телесни повреди.

            Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД предвижда, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно задължителната съдебна практика, съдържаща се в ППВС № 4/1968 г. справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите права са имали за своя притежател.

            Предвид гореизложеното и като взе под внимание характера и степента на причинените увреждания, психическите вреди, възстановителния период, както и длъжностното качество, в което е действал ищецът, когато е получил нараняванията, съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 5000лв. За разликата до пълния претендиран размер на обезщетението за неимуществени вреди, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. На основание чл. 86, вр. чл. 84, ал.3 ЗЗД, ответникът следва да заплати и законната лихва върху главницата, считано от деня на увреждането - 05.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

            При определяне размера на обезщетението съдът отчете и обстоятелството, че процесното увреждане е получено от ищеца при изпълнение на служебните му задължения по охрана на обществения ред.

            За да отхвърли така предявения иск до пълния претендиран размер, съдът отчете обстоятелството, че деликтът е причинил на ищеца увреждания, които имат характер на леки телесни повреди, като възстановителният период е завършен напълно за период от 45 дни, а най- острата фаза е преминала за около 10 дни, като след възстановяването ищецът не е изпитвал болки и страдания. Симптомите на стрес са затихнали в период от 24 до 48 часа или до 14 дни след инцидента, като към момента на психологическото изследване ищецът е във фаза на преориентация - излизане от кризата и не проявява симптоми на стрес.

            По разноските:

            Ищецът е поискал да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Същият е доказал разноски в размер на 700 лв. за адвокатско възнаграждение, от които в съответствие с уважената част от иска му се дължи сумата от 466,67лв., която следва да му бъде присъдена.

            На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, а именно 100,00лв.                 Ищецът е бил освободен от предварително внасяне на дължимата се държавна такса за настоящето производство на основание чл. 83, ал.1, т.4 ГПК. С оглед изхода на делото обаче ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПРС сумата от 200лв., представляваща дължимата се държавна такса с оглед уважената част от иска.

            Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПРС и сумата от 300,00лв., представляваща направени по делото разноски за експертизи.

            С оглед изложеното Пернишкият районен съд

 

Р Е Ш И:

 

            ОСЪЖДА Д.Н.С., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да заплати на П.Х.И., с ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата от 5000,00лв., представляваща обезщетение за причинените му от ответника неимуществени вреди вследствие на нанесена от ответника лека телесна повреда от 05.08.2018г., за която има одобрено споразумение по н.о.х.д. №1825/2018г. на ПРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за разликата до пълния претендиран от ищеца размер от 7500лв.      ОСЪЖДА Д.Н.С., със снети по делото данни, да заплати на    П.Х.И., със снети данни, сумата от 466,67лв., представляваща направени  разноски за адвокатско възнаграждение в съответствие с уважената част от иска.

            ОСЪЖДА П.Х.И., със снети данни, да заплати на Д.Н.С., със снети данни, сумата от 100,00лв., представляваща направени  разноски за адвокатско възнаграждение  в съответствие с отхвърлената част от иска.

            ОСЪЖДА Д.Н.С., със снети данни, да заплати по сметка на ПРС сумата от 200,00 лв., представляваща дължимата се държавна такса  и сумата от 300,00лв., представляваща направени по делото разноски за експертизи.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. 

                                                                       

 

                                                                                    Районен съдия: