Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………… / …………….
2020 г.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети
май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР
ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
при секретар Цветелина
Цветанова,
като разгледа
докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело
№ 368 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба на „Енерго-про продажби“ АД срещу решение № 5706
от 13.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 11704 по описа за 2019 г. на Районен
съд - Варна, осми състав, с което на основание член 124, алинея 1 от ГПК е
прието за установено в отношенията между страните, че М.И.П. не дължи на
въззивника сумата от 1 661,02 лева, представляваща начислена в резултат на
извършена корекция на сметката на потребителя стойност на електроенергия за
обект, находящ се в град В. - КК „Ч.“ № ****,
за периода от 16.04.2018 г. до 15.04.2019 г., с абонатен № ********** и
клиентски № **********, за която е издадена фактура № ********** от 15.07.2019
г.; както е и осъдено дружеството да заплати на М.И.П. сумата от 421,44
лева, представляваща сторени по делото
пред първата инстанция разноски, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Жалбата е
основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Налице е правно
основание за възникване на вземането на дружеството доставчик, а именно – цена
на доставено и потребено в обекта количество електроенергия, дължима на
основание член 50 от ПИКЕЕ във връзка с член 200, алинея 1 от ЗЗД. Абонатът
дължи заплащане на потребеното количество електроенергия, различно от
отчетеното на основание договорното правоотношение между страните. Вземането на
„Енерго-про продажби“ АД - Варна е за реално доставена и потребена електрическа
енергия, количеството на която е било отчетено от СТИ, но при месечното отчитане
на показанията на електромера не е било фактурирано. Невъзможността за
установяване на началния момент на възникване на грешката е техническа и е
следствие изцяло от извършеното неправомерно вмешателство в параметризацията на
СТИ. Ето защо предявеният иск за установяване недължимост на исковата сума е
неоснователен и следва да се отхвърли. Моли в тази връзка да се отмени
обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният
иск бъде отхвърлен като неоснователен.
В отговора на
жалбата от насрещната страна се излагат доводи за нейната неоснователност, като
се иска потвърждаване на атакуваното решение като правилно и законосъобразно.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита
за установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата молба се
излага, че ищецът и ответникът са в договорни отношения за продажба на електроенергия,
тоест ищецът има качество на потребител. При проверка разбрал, че е издадена
фактура на стойност 1 661,02 лева. Оспорва дължимостта на сумата, като твърди,
че количеството електроенергия не е било потребено, а също така не са били
спазени предпоставките и процедурата по извършване на проверката и корекцията.
В срока по член 131 от
ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва като
неоснователен.
Няма спор между
страните, че
ищецът е потребител на електроенергия по силата на договорни отношения с ответника, както и че
имотът, в който е монтиран процесният електромер, е присъединен към
електропреносната мрежа.
От КП от 15.04.2019 г.
се установява, че на посочената дата е извършена проверка на СТИ, отчитащо
потреблението в обекта на ищеца, като предвид констатираните показания в
регистър 1.8.3. и регистър 1.8.0. е извършена подмяна на електромера и
монтиране на нов.
Изготвена е метрологична
експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ - РО Русе, за което е съставен КП № 1259 от 02.07.2019
г., в който е документирано, че е осъществявана външна намеса в тарифната схема
на електромера, като е установено наличие на преминала електроенергия, която не
е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните
характеристики и изискванията за точност при меренето, но не и на техническите
изисквания.
Със становище за
начисление на електроенергия от 10.07.2019 г. е одобрено начисляването на
допълнително количество електроенергия в размер на 8 507 кВтч за периода 16.04.2018
г. - 15.04.2019 г. Корекцията е извършена на основание член 50 от ПИКЕЕ. Въз
основа на това становище по партидата на абоната е било начислено допълнително
количество електроенергия за посочения период в посочения размер, за
остойностяване на която е издадена фактура от 15.07.2019 г. за сумата от 1 661,02 лева. По делото е представена процесната
фактура, видно от съдържанието на която е, че начисленото количество
електроенергия е с посочено основание „служебно“.
От заключението на
вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза, включително с
обясненията, дадени от вещото лице при изслушването му в съдебно заседание,
проведено на 14.11.2019 г., се установява, че СТИ е от одобрен тип, в
метрологична годност. Практически е невъзможно да се определи началният момент,
от който е започнало натрупването на електроенергия по трета тарифа, още повече
че абонатът е битов и СТИ е тарифирано да отчита само по две тарифи. Наличието
на данни, записани в регистър 1.8.3. и регистър 1.8.0. се дължи на неправомерно
софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред и
по-точно в тарифната схема.
Предявен е иск с
правно основание член 124, алинея 1 от ГПК за установяване недължимостта на
процесната сума на ответното дружество, поради което в тежест на ответника
е да докаже дължимостта на начислената
сума,
а именно, че в резултат на
извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ и ОУ е начислена сумата - предмет
на иска - в правилен размер, като количество електроенергия е реално
доставено на ищцата.
Съществуващите
договорни отношения между страните се регламентират от действащите Закон за
енергетиката, ОУ по договора за доставка и продажба на електроенергия, одобрени
с решение № ОУ–061 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР /сега КЕВР/, както и от
разпоредбите на ПИКЕЕ, обнародвани в „Държавен вестник“ брой 98 от 12.11.2013
г.
След изменението на ЗЕ
от 2012 г. вече съществува законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа
енергия, но само, ако е изпълнил задължението си по член 98а, алинея 2, точка 6
и по член 83, алинея 1, точка 6 от закона за предвиждане в ОУ на договорите на
ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при
налични правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
На съда е служебно
известно решение № 1500 от 06.02.2017 г., постановено по адм.д.№ 2385/2016 г.
от петчленен състав на ВАС, с което ПИКЕЕ са отменени с изключение на член 48 –
член 51, като решението е обнародвано в „Държавен вестник“ брой 15 от
14.02.2017 г. Съгласно член 195, алинея 1 от АПК подзаконовият нормативен акт
се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, тоест няма
обратно действие. Според член 195, алинея 2 от АПК правните последици от акта
се уреждат от компетентния орган /в случая КЕВР/ в срок до три месеца от
влизане в сила на съдебното решение. Към настоящия момент КЕВР не е уредила
правните последици, възникнали от отменените ПИКЕЕ. Поради това и с оглед
действието във времето на решението на ВАС относно извършената на 15.04.2019 г.
проверка на средството за търговско измерване отменените ПИКЕЕ не представляват
приложим закон.
Съгласно изменението на член 98а, алинея 2, точка 6 от ЗЕ като
необходимо съдържание на ОУ е предвидено и задължително уреждане на реда за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки съгласно член 83,
алинея 1, точка 6 от ЗЕ, каквото изискване липсва в ОУ на ответника, които не
са представени по делото, но на съда е служебно известно тяхното съдържание/.
Като извод се налага, че едностранната корекцията на оператора е
допустима при наличието на следните
предпоставки: предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка; наличието на правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електроенергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставената електроенергия; спазването на правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване. Не се
установява обаче наличието на първата и третата предпоставки.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответното дружество не е провело успешно
пълно и главно доказване на твърденията си, че е извършило правомерно и при
спазване на всички изисквания едностранна корекция на сметката на
ищцата-потребител, което води до извод, че искът е основателен и следва да се
уважи.
Поради
съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на първоинстанционния
съд следва да бъде потвърдено.
По разноските
Въз основа на
отправеното от въззиваемия искане и на основание член 78 от ГПК, въззивникът
следва да бъде осъден да му заплати и направените пред настоящата инстанция
разноски, които са в размер на 350 лева, заплатени за възнаграждение на един
адвокат.
По изложените съображения и на основание член
271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5706 от 13.12.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 11704 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, осми
състав.
ОСЪЖДА „Енерго-про продажби“ АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в град Варна - бул. Владислав
Варненчик № 258, Варна тауърс - Г да заплати на
М.И.П. ЕГН ********** *** сумата от 350 /триста и петдесет/
лева, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски пред
въззивната инстанция, на основание член 78 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 2,
точка 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.