Р Е
Ш Е Н
И Е
№481
11.07.2022 г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
Съдия:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при секретаря Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм. дело № 31 по описа на съда за
2022 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.
215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано
е по жалба на К.Ш.К. с ЕГН : ********** и Х.Р.К. с ЕГН : **********,***, подадена
чрез адв.А.С., срещу Комбинирана скица за проектиране № 2653/10.12.2021 г. на поземлен
имот с идентификатор № 77195.727.319 по КК на гр.Хасково, издадена от Главния
архитект на Община Хасково.
Жалбоподателите
посочват, че на 29.12.2021 г. получили писмо с изх. № 53 К-753-1#1 от
23.12.2021 г. на Община Хасково, с което на основание чл. 140, ал. 3 от ЗУТ,
Община Хасково им съобщила като заинтересовани страни по чл. 131 от същия
закон, че е издадена виза на Главен архитект на Община Хасково за проектиране
на „Обект с обслужващо предназначение“ в ПИ с идентификатор № 77195.727.319 по
КК на гр.Хасково.
Жалбоподателите
считат изготвената Комбинирана скица за проектиране № 2653/10.12.2021 г. на ПИ
с идентификатор № 77195.727.319 по КК на гр.Хасково, издадена от Главен
архитект на Община гр.Хасково, за незаконосъобразна, изготвена в противоречие
със законовите разпоредби на ЗУТ, поради което молят същата да бъде отменена с
всички законови последици от това.
В съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител, жалбоподателите поддържат така подадената
жалба. Излагат допълнителни съображения за липса на подадено надлежно писмено
заявление за издаване на виза за проектиране. Изтъкват, че визата за
проектиране е издадена на основание чл. 140 от ЗУТ, по който текст правоимащо
лице е само собственик, съсобственик, или възложител, който има вещни права
върху имота. В случая „Кредити груп“ ЕООД * не било сред визираните от закона лица. Молят за отмяна на процесната виза за
проектиране, както и за присъждане на разноските по делото.
Ответникът –
ГЛАВЕН АРХИТЕКТ НА ОБЩИНА ХАСКОВО, чрез процесуалния си представител в съдебно
заседание, изразява становище за законосъобразност на процесната виза за
проектиране. Излага подробни съображения в представена по делото писмена
защита. Моли за присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение и депозит за вещо лице. Алтернативно навежда възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар, платен от жалбоподателите и моли същият да бъде сведен
до предвидения в Наредбата за адвокатските възнаграждения минимум.
Заинтересованата
страна - „КРЕДИТИ ГРУП“ ЕООД *, не изпраща представител в съдебно
заседание и не изразява становище по основателността на жалбата.
Административен
съд – Хасково, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
Видно от
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 85, том 1, рег.№ 2024,
дело № 609/1999 г. по описа на нотариус В. С. – № 079 по описа на Нотариалната
камара на РБ ( л. 7), жалбоподателят К.Ш.К. е придобил правото на собственост
върху едноетажна жилищна сграда, построена въз основа на отстъпено право на строеж
върху имот с пл.№ 7346 в квартал 3 по плана на *, одобрен със Заповед № РД-02-14-396/89 г. при граници
на имота: имот с пл.№ 7347 и от две страни улица.
С констативен
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 596, том III, рег.№ 3285, дело № 289/2009 г. по описа на нотариус
Х. К. - № 081 по
описа на НК на РБ (л. 8), жалбоподателите К.Ш.К. и Х.Р.К. са признати за собственици
при равни квоти, в режим на СИО, на основание реализирано преустройство на
следните недвижими имоти:
самостоятелен
обект в сграда, с идентификатор № 77195.727.319.1.1 по кадастралната карта на *, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на
Изпълнителния директор на АК-София, с административен адрес: ***, с трайно предназначение: за търговска дейност, със застроена
площ 32,00 кв.м., който обект попада в сграда с идентификатор №
77195.727.319.1, построена в поземлен имот с идентификатор 77195.727.319, ведно
със съответните идеални части от общите части на сградата. самостоятелен
обект в сграда, с идентификатор № 77195.727.319.1.2 по кадастралната карта на *, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на
Изпълнителния директор на АК-София, с административен адрес: ***, с трайно предназначение: за търговска дейност, със застроена
площ 54,00 кв.м., който обект попада в сграда с идентификатор № 77195.727.319.1,
построена в поземлен имот с идентификатор 77195.727.319, ведно със съответните
идеални части от общите части на сградата. самостоятелен обект в сграда, с
идентификатор № 77195.727.319.1.3 по кадастралната карта на *, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на
Изпълнителния директор на АК-София, с административен адрес: ***, с трайно предназначение: жилище, апартамент, със застроена
площ 80,00 кв.м., който обект попада в сграда с идентификатор № 77195.727.319. ,
построена в поземлен имот с идентификатор 77195.727.319, ведно със съответните
идеални части от общите части на сградата. На 05.11.2021 г. в
Община Хасково под рег.индекс: 53 К-753-1/05.11.2021 г. е входирано заявление
от „Кредити Груп“ ЕООД * (л. 17), в което се посочва, че
дружеството има издадено разрешително за поставяне № 402/07.06.2021 г. и се
прави искане да бъде учредено и закупено правото на строеж за търговски обект с
размери 4.70 м. на 3.70 м. в имот с идентификатор 77195.727.319. Приложени са
Разрешение за поставяне № 402/07.06.2021 г. и Схема, които са приобщени към
доказателствения материал по делото.
Видно от цитираното
разрешение (л. 18) е, че същото е издадено на „Кредити Груп” ЕООД * на основание чл. 56 от Закона за устройство на територията и чл. 4, ал. 1,
т. 1 от Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и
елементи на градското обзавеждане на територията на Община Хасково, като с него
се разрешава поставяне на павилион за търговска дейност с размери 4,50/3,50 м,
с площ 15,75 кв. м., в четвърта зона на гр.Хасково с място на поставяне: ***, южно от ПИ № 77195.727.319 по КК на *, собственост на Община Хасково. Разрешението е
издадено за периода от 01.06.2021 г. до 31.05.2022 г.
Върху Комбинирана
скица за проектиране № 2653/10.12.2021 г. на поземлен имот № 77195.727.319 по
КК на * (л. 15) на 22.12.2021 г. Главният
архитект на Община Хасково (арх. Т. Г.), е отразил
виза с графична част и текст: "Важи за строеж „Обект с обслужващо
предназначение“ по указания начин в червено в условията на чл. 50, т. 1, б.“в“ от ЗУТ. Визата да се обяви на заинтересованите лица по чл. 131 от ЗУТ." (л.
36).
С писмо рег.индекс:
53 К-753-1#1 от 23.12.2021 г. (л. 6) жалбоподателите
– К.Ш.К. и Х.Р.К. са уведомени, че на основание чл. 140, ал. 3 от ЗУТ Главният
архитект на Община Хасково е издал виза за проектиране на „Обект с обслужващо
предназначение“ в поземлен имот № 77195.727.319 по КК на *. Писмото е връчено на К.Ш.К. на 29.12.2021 г., видно
от представената по делото обратна разписка по товарителница № 61623903616,
издадена от „Спиди“ АД (л. 13).
Жалбата
срещу визата за проектиране, във връзка с която е образувано настоящото
производство, е подадена на 07.01.2022 г. до Административен съд – Хасково чрез
Община Хасково.
По искане на
жалбоподателите по делото бе назначена съдебно-техническа експертиза, чието
заключение съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено. На въпрос
какво е предвиждането на действащия план за застрояване за имота, предмет на
визата, вещото лице отговаря, че съгласно КРП на *” (одобрен при условията на ЗПИНМ), със Заповед № 1794/10.04.1955
г. за процесната територия е бил определен УПИ III в кв. 2, като планът е
предвиждал урегулиране на поземлени имоти за индивидуално жилищно застрояване.
Според вещото лице, предвижданията на плана били изпълнени. По следващия план
на *” по Заповед №
РД-02-14-369/26.10.1987 г., процесната територия попадала в УПИ VІІІ - за ОЖС
(обществено и жилищно строителство) за обезщетение, кв. 3, тоест планът предвиждал
изграждане на нова жилищна структура със средна височина с цел обезщетение. Тъй
като обаче отреждането на УПИ VIII отпаднало, в част „застроителна” останало в
сила изграденото, тоест приложените предвиждания от предходния план. В тази
връзка вещото лице уточнява, че въпреки че формално в заповедите за изменение
на плана за регулация не бил изписан нарочен текст, че се спира действието на
плана за застрояване, смисълът на плана за застрояване относно терена на УПИ
VIII - за ОЖС за обезщетение от кв. 3 на * в действителност отпаднал, защото се образували нови
УПИ, отредени за съответните поземлени имоти с функционално предназначение за
жилищни нужди. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че има застроителен
план за този квартал, който е от 1987 г., но след направените изменения в част
„Регулация“ застроителният план относно този УПИ вече не действал, защото
отреждането на УПИ № VІІІ в кв. 3 било за обществено и жилищно застрояване за
обезщетение. Обезщетение вече не се предвиждало и смисълът на застрояването
също отпадал. Нямало застроителен план, който да засяга точно този урегулиран
поземлен имот.
По повод основанието
за издаване на оспорваната виза за проектиране, а именно - чл. 50, т. 1, б. „в”,
вещото лице коментира, че в случая не са налице условия за „временен строеж”. С
действащия План за регулация се предвиждало застрояване за жилищни нужди в
индивидуален УПИ-7346, кв.754. С изменението на Плана за регулация планът за
застрояване фактически отпаднал, защото характерът на застрояване се предвиждал
да бъде за комплексно жилищно застрояване за обезщетение, а ПУП от 2004 г. и
2011 г. се образували индивидуални УПИ с функционално предназначение „за
жилищни нужди”. Планът от 1955 г. бил приложен и на място се установявало осъществено
малко етажно жилищно застрояване. Не били налице условията по чл. 49, ал. 1, т.
1 и т. 2; не били налице и условията на чл. 49, ал. 2 от ЗУТ. Отпадането на
предвиждането за комплексно жилищно застрояване и установяването на регулация
за индивидуално жилищно застрояване указвали, че няма нов начин и характер на
застрояване и че предходният план е приложен на място за УПИ XII.
На въпрос има
ли данни за дадени визи за други временни строежи в поземления имот, вещото
лице отговаря, че по сведения от деловодството при Община Хасково, в архивите
на общината се съдържат данни за разрешения за строеж, издадени след 2010 г. За
разрешения за строеж за основно, допълващо застрояване или временно застрояване
в процесната територия не били открити данни освен за две разрешения за строеж,
цитирани в заключението. Изградените постройки в УПИ ХП-7346 били обективирани
в КККР на гр.Хасково, одобрени със Заповед № РД 18-63/05.10.2006 г.
На въпрос каква
е застроената площ, която се предвижда с дадената виза за проектиране, вещото
лице отговаря, че в обжалваната скица/виза за проектиране № 2653/10.12.2021 г.
се позволявало проектиране на обект с обслужващо предназначение в ПИ с ИД №
77195.727.319 по КК на гр.Хасково, представляващ УПИ ХII-7346, за жилищно строителство, образуван със Заповед
№ 16/10.01.2011 г. Визата предвиждала разполагане на петно с размери 3,5/4,5 м. в югозападната част на УПИ на разстояние 7,5 м.
спрямо източната дворищно регулационна граница и върху самата улична регулационна
граница. Застроената площ по така направените във визата указания била равна на
15.75 кв.м.
При
изслушването му в съдебно заседание вещото лице прави допълнителни пояснения
във връзка с представеното заключение.
Така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предмет на
оспорване в настоящото производство е издадена по реда на чл. 140 от ЗУТ виза
за проектиране. Характеристиката и предназначението на визата за проектиране
по чл. 140 от ЗУТ я определят като индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 от АПК, във връзка
с чл. 214, т. 1 от ЗУТ. Като индивидуален административен акт, тя подлежи на
съдебно оспорване по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ.
В хипотезата
на издадена виза, кръгът на непосредствено засегнатите лица, явяващи се
заинтересувани да оспорват издадения акт, е очертан от разпоредбите на чл. 131,
ал. 2, във вр. ал. 1 от ЗУТ. Съгласно
чл. 131, ал. 1 от ЗУТ, заинтересувани лица в производството по одобряване на
подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците,
носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния
регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато
недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. В чл.
131, ал. 2 от ЗУТ е предвидено, че непосредствено засегнати от предвижданията
на подробния устройствен план недвижими имоти са: 1. имотите - предмет на самия
план; 2. съседните имоти, когато се включват в свързано застрояване и/или се
предвижда промяна в застрояването им; 3. съседните имоти, включително имотите
през улица, когато се допускат намалени разстояния; 4. съседните имоти, когато
се променя предназначението на имота - предмет на плана; 5. имотите, за които с
предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и
ползване. В тази връзка и с оглед представените по делото писмени доказателства,
установяващи, че жалбоподателите са собственици на изградени в процесния
недвижим имот сгради, съдът приема, че жалбата е допустима като подадена срещу
подлежащ на оспорване административен акт и от заинтересована страна.
Оспорването е извършено при спазване на предвидения в чл. 215, ал. 4 от ЗУТ
14-дневен срок от съобщаването на акта.
Преценяйки
доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността
на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата
на чл. 146 от АПК, настоящата инстанция счита жалбата за основателна.
В тази
връзка следва да бъде отбелязано, че съдът не е ограничен от наведените от
жалбоподателите пороци на акта, а е задължен по силата на чл. 168, ал. 1 от АПК
да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Разпоредбата на чл. 168, ал. 2 от АПК, от своя страна, задължава съда, при
установена нищожност на административния акт, да прогласи същата, дори да
липсва искане за това. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че нищожността
е състояние на пълна липса на правно действие на един акт - нищожният акт не е
породил и никога не може да породи очакваните правни последици. Основания за
обявяване на нищожност на административен акт са налице, когато е налице
толкова тежко, основно нарушение на изискванията за законност, че актът,
въпреки че притежава външни белези на административен акт, въобще не поражда
правни последици. Такива основания са липсата на компетентност, неспазването на
установената форма, нарушаването на административно производствените правила,
при което въобще липсва административноправен субект на акта или липсва
волеизявление, нищожност е налице и когато актът е лишен от нормативна основа.
В правната
теория и съдебната практика се приема, че противоречието на акта с материалния
закон е основание за нищожността му само тогава, когато правните му последици
са напълно несъвместими с правовия ред, така че по никакъв начин, включително
ако би бил необжалваем, не биха могли да бъдат признати. Тоест, за да бъде
обявен един административен акт за нищожен, е необходимо породените с него
правни последици да са правно нетърпими, поради тежко противоречие с
материалния закон. Нищожен е този акт, който е засегнат от толкова съществен
порок, че актът изначално от момента на издаването му не поражда правните
последици, към които е насочен.
В тази
връзка от събраните по делото доказателства безспорно бе установено, че в случая
е издадена виза с правно основание чл. 140, ал. 3, във връзка с чл. 50, т. 1,
б. "в" от ЗУТ и фактическо такова – строеж „Обект с обслужващо
предназначение“. Съгласно чл.
140, ал. 2 от ЗУТ, визата за проектиране представлява копие (извадка) от
действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му
поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните
имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и
интензивност на застрояването и други изисквания, ако има такива, както и
допустимите отклонения по чл. 36 от ЗУТ. Изхождайки от легалното определение,
се налага извода, че визата представлява разрешително за проектиране, в което
са посочени параметрите на разрешеното застрояване, като в случай, че за
поземления имот има влязъл в сила устройствен план с визата се допълва същият
(чл. 40, ал. 2, чл. 133, ал. 6, чл. 134, ал. 6 от ЗУТ), без да се променят
заложените показатели. В случаите, когато няма влязъл в сила подробен
устройствен план (чл. 12, ал. 3, чл. 140, ал. 4 и ал. 5 от ЗУТ), самата виза
изпълнява ролята на устройствен план със съдържание по чл. 140, ал. 2 от ЗУТ.
Доколкото в
случая издадената виза касае обект с обслужващо предназначение, следва да се
имат предвид и регламентираните в глава 3, раздел VII на Закона за устройството
на територията условия, при които се разрешават временни строежи, сред които са
и тези по чл. 50, т. 1, б. "в" от ЗУТ - ателие или обект с обслужващо
предназначение при спазване на ограниченията по буква "а", за
застроена площ и височина.
Съгласно чл.
51, ал. 1 от ЗУТ, виза за проектиране и строителни книжа се издават за строежи
по чл. 50 от ЗУТ. В случая обаче със Заявление рег.индекс: 53
К-753-1/05.11.2021 г. „Кредити Груп“ ЕООД * е поискало въз основа на издадено разрешително за
поставяне № 402/07.06.2021 г. и схема „да бъде учредено и закупено правото на
строеж за търговски обект с размери 4.70 м. на 3.70 м. в имот с идентификатор
77195.727.319“, като безспорно се установява, че приложените от заявителя
разрешително и схема касаят поставяне на преместваем обект - павилион за
търговска дейност. Съгласно разпоредбата на 56 от ЗУТ, върху поземлени имоти
могат да се разполагат преместваеми обекти за търговски и други обслужващи
дейности - павилиони, кабини, маси, както и други елементи на градското
обзавеждане (спирки, пейки, осветителни тела,
съдове за отпадъци, чешми, фонтани, часовници и др.), а от ал. 2 на чл. 56 от ЗУТ е видно,
че за тези обекти се издава разрешение за поставяне по ред, установен в наредба
на общинския съвет, като за държавни и общински имоти e необходима и схема, одобрена от главния архитект на общината. С оглед така цитираната нормативна уредба, настоящата
инстанция приема, че административният орган е следвало да поиска да бъде
направено уточнение на така направеното искане (доколкото със същото се иска
учредяване и закупуване на право на строеж въз основа на разрешение за
поставяне на преместваем обект) или да приеме, че административното
производство по издаването на искания акт е започнало по недопустимо искане, съответно,
че за него е възникнало задължението да прекрати административното
производство. Вместо това административният орган е издал въз основа на разрешение за поставяне
на преместваем обект виза за строеж „Обект с обслужващо предназначение“.
В тази
връзка следва да се има предвид, че обектите по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ не са
строежи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. За тях не следва да се издава
виза за проектиране и да се одобряват строителни книжа. Разпоредбите на чл. 56,
ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ и § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ посочват кои обекти са
преместваеми, като чл. 56 и чл. 57 от ЗУТ разграничават преместваемите обекти с
оглед тяхното предназначение, а § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ - с оглед на техните
конструктивни особености. Съгласно легалната дефиниция по § 5, т. 80 от ДР на
ЗУТ "преместваем обект" е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от
повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в
пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде
ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за
което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или
премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята,
както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. По аргумент
от разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ следва извода, че
основни характеристики на преместваемия обект са неговото предназначение (за увеселителна, търговска или друга обслужваща
дейност); след отделянето му от повърхността
да може да бъде преместен в пространството, без да губи своята индивидуализация
и възможност да бъде ползван на друго място със същото или подобно
предназначение; поставянето или премахването му да не изменя трайно
субстанцията или начина на ползване на земята и обектът да не представлява
строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ.
В случая отправеното
искане е касаело преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, а не строеж
по § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ - постройка на допълващото застрояване по смисъла на
чл. 41 от ЗУТ. Касае се за два съвсем различни обекта на урбанизираните
територии, със съответно различен режим за тяхното реализиране. Правната
регламентация за извършване на строежи в Република България е разписана в Глава
VІІІ на ЗУТ – "Инвестиционно проектиране и разрешаване на
строителството". Поставянето на преместваеми обекти се извършва по реда,
разписан в Раздел ІХ "Преместваеми обекти и елементи на градското
обзавеждане" към Глава ІІІ на ЗУТ "Устройство на териториите и
поземлените имоти" и в съответната Общинска наредба по чл. 56 от ЗУТ.
За пълнота
на изложението следва изрично да бъде отбелязано, че актът на главния архитект,
с който се одобрява схема по чл. 56, ал. 2 от ЗУТ не носи белезите на
индивидуален административен акт. Съгласно чл. 56, ал. 2, изр. 1 от ЗУТ за
обектите по ал. 1 се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба
на общинския съвет, а за държавни и общински имоти - и въз основа на схема,
одобрена от главния архитект на общината. В чл. 214 от ЗУТ изчерпателно са
изброени актовете, които са индивидуални административни актове по същия закон,
като сред тях не е одобрената от главния архитект схема по реда на чл. 56, ал.
2 ЗУТ. Индивидуални административни актове представляват разрешенията за
поставяне по чл. 56, ал. 2 и чл. 57 и заповедите по чл. 57а за премахване на
обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ.
С оглед така
изложените съображения, се налага извода, че в случая е заявено искане и
съответно издадена виза за проектиране на преместваем обект, при което следва
да се приеме, че производството е започнало по недопустимо искане и като
издаден в недопустимо производство, оспорваният административен акт страда от
тежък порок, водещ до неговата нищожност.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че в случая сме изправени не пред хипотеза на
материална незаконосъобразност, а пред нищожност. При контрола за законосъобразност
се преценява съответствието на административния акт със закона, докато при
нищожността тази преценка се свежда до констатирането на порок, тежък до степен
да направи невъзможно съществуването на акта като такъв. Порокът е толкова
тежък, че приравнява административния акт на "правно нищо", на
несъществуващ факт. В същото време този акт създава една привидност на правни
последици, но всъщност той не поражда валидни правни последици, както и валидни
правни задължения. Нищожните административни актове не пораждат и никога не
могат да породят правните последици, към които са били насочени, те не могат да
бъдат санирани.
С оглед на
това и съобразно разпоредбата на чл. 172, ал. 2 от АПК оспорената Комбинирана
скица за проектиране/виза № 2653/10.12.2021 г. на поземлен имот № 77195.727.319
по КК на гр.Хасково, издадена на 22.12.2021 г. от Главния архитект на Община
Хасково за строеж „Обект с обслужващо предназначение“ следва да бъде обявена за
нищожна.
Предвид изхода
на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на оспорващите за
присъждане на направените по делото разноски е основателна. По повод наведеното
от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност, съдът
намира, че платеният адвокатски хонорар от 1 200 лв. не е прекомерен. Съгласно
чл. 8, ал. 2, т. 1, предл. първо от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита
и съдействие по административни дела без определен материален интерес - по ЗУТ,
минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 900 лева. В случая
упълномощеният от страната адвокат е взел участие общо в три открити съдебни
заседания по делото, така че се следва и допълнително възнаграждение, съгласно
чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/09.07.2004 г. в размер на 100 лева. Поради това и
доколкото размерът на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение
съответства на фактическата и правна сложност на делото и на предприетите
процесуални действия от страна на процесуалния представител на жалбоподателите,
това възражение следва да бъде прието за неоснователно, съответно Община Хасково
следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателите направените по делото
разноски в размер на 1 220 лева - ДТ в размер на 20 лева и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1 200 лева.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Комбинирана скица за проектиране/виза №
2653/10.12.2021 г. на поземлен имот № 77195.727.319 по КК на *, издадена на 22.12.2021 г. от Главния архитект на
Община Хасково за строеж „Обект с обслужващо предназначение“.
ОСЪЖДА ОБЩИНА
ХАСКОВО да заплати на К.Ш.К. с ЕГН : ********** и Х.Р.К. с ЕГН : **********,***,
сумата в размер на 1 220 (хиляда двеста и двадесет) лева - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният
административен съд, в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: