Номер 56128.08.2020 г.Град Бургас
Апелативен съд – Бургас
На 28.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Пламен А. Синков
Членове:Светла М. Цолова
Петя И. Петрова Дакова
като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно частно наказателно дело №
20202000600200 по описа за 2020 година
при секретаря …
и с участието на прокурора …
разгледа докладваното от съдия Цолова
ВЧНД №200 по описа за 2020г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК.
Постъпила е частна жалба от упълномощения защитник на осъдения
И. Н. Д. против определение от 23.07.2020г. по ЧНД №651/2020г. на
Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на
осъдения за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на
наказанието лишаване от свобода, наложено по НОХД №719/2013. на
Окръжен съд – Бургас. С жалбата се правят оплаквания за
незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт. В нея
са изложени съображения за наличието на кумулативно предвидените в
чл.70, ал.1 от НК изисквания за условно предсрочно освобождаване на
осъдения. Защитникът твърди, че с поведението си осъденият е дал
доказателства за своето поправяне. Оспорва становището на съда, че
следва да продължат корекционните действия спрямо осъдения за
преодоляване на проблемните зони, да се осъзнаят причините, мотивите и
условията, довели до извършване на престъплението и така да се
предотврати бъдещо извършване на престъпление. Твърди, че осъденият е
емоционално - волево стабилен, изпълнителен и дисциплиниран,
дистанцира се от проблеми и конфликти, полага труд, отнася се с
1
уважение към служителите в затвора. Посочва, че от постъпването в ЗО
„Дебелт“ осъденият Д. е имал само едно нарушение на установените
правила с давност една година, а за добро поведение и участие в трудова
дейност е бил поощрен с писмена похвала. Заявява, че осъденият се е
поправил пълноценно и са постигнати основните цели, поставени в
планирането на наказанието. Обръща специално внимание, че осъденият
има добро отношение към останалите лишени от свобода и към
затворническата администрация, не е допускал нарушения на вътрешния
ред в затвора, затвърдил е убедително насочеността си към положителна
промяна в начина си на живот. Моли въззивният съд да отмени
първоинстанционното определение, с което е отказано условно
предсрочно освобождаване на осъдения и вместо него да постанови друго,
с което да допусне претендираното предсрочно освобождаване на
осъдения от изтърпяване на остатъка на наложеното му наказание
лишаване от свобода.
Представителят на Апелативна прокуратура – Бургас е депозирал
писмено становище, с което заявява неоснователност на частната жалба.
Споделя изразеното в съдебното определение разбиране, че макар и да е
налице формалната предпоставка на чл.70, ал.1, т.2 от НК - осъденият да е
изтърпял фактически не по-малко от една втора от наложеното му
наказание, то другата изискуема предпоставка на чл.70, ал.1 от НК –
осъденият да е дал доказателства за своето поправяне, не е изпълнена.
Аргументира липсата на настъпило трайно поправяне у осъдения с
формална критичност към извършените престъпления, с осъществено от
него в затвора неправомерно поведение, за което му е било наложено
дисциплинарно наказание, с извършени от същия непристойни действия
спрямо служител от пенитенциарното заведение. Като обсъжда
задълбочено събраните по делото доказателства, заключава, че не са
настъпили цялостни и трайни положителни промени в съзнанието и
поведението на осъдения Д., които да сочат на неговото поправяне и
превъзпитание. Обръща внимание, че лицето има многобройни
осъждания, а промяната, отчитаща риска от рецидив - от 71 точки на 67
точки е незначителна. Отстоявайки позицията, че лишеният от свобода не
се е поправил окончателно след осъждането и спрямо същия не са
постигнати целите по чл.36 от НК с изтърпяната част от наложеното
2
наказание, прави извод за отсъствие на втората кумулативно дадена в
чл.70, ал.1 от НК предпоставка за допускане на условно предсрочно
освобождаване. По тези съображения предлага въззивният съд да
потвърди, като законосъобразно и обосновано, първоинстанционното
определение, с което е отказано условно предсрочно освобождаване на
осъдения.
Настоящата частна жалба е подадена от защитника на осъденото
лице, което има право на такава съгласно чл.440, ал.2 от НПК и в
предвидения за това преклузивен седмодневен срок по чл.342, ал.1,
предл.1 от НПК, поради което тя е допустима.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с изложените в
жалбата оплаквания, съобрази становището на прокурора и обсъди
материалите по приложеното наказателно дело, прецени, че частната
жалба е неоснователна.
Първоинстанционното производство е образувано по молба на
лишения от свобода И. Н. Д. за условно предсрочно освобождаване на
основание чл.437, ал.2 вр. чл.438 от НПК вр. чл.70, ал.1 от НК.
Първоинстанционният съд е анализирал обстойно и задълбочено
събраните по делото доказателства и е направил обосновани и
законосъобразни изводи, че в случая не са налице всички кумулативно
уредените предпоставки за условно предсрочно освобождаване на
осъдения Д..
Безспорно е установено по делото от фактическа страна следното:
С определение по ЧНД №1314/2011г., влязло в сила на 21.06.2011г.,
на Районен съд – Бургас, на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК, на
осъдения Д. е било определено общо наказание лишаване от свобода за
срок от четири месеца за извършените от него престъпления – предмет на
разглеждане по НОХД №2654/2010г., НОХД №4356/2010г., НОХД
№727/2011г. и НОХД №3082/2010г., всички на Районен съд – Бургас. Със
същото определение, на основание чл.24 от НК, определеното общо
наказание е било увеличено на шест месеца лишаване от свобода, чието
изпълнение е било отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен
срок от три години.
С присъда №261 от 27.11.2014г., влязла в сила на 13.12.2014г., по
НОХД №3211/2014г. на Районен съд – Бургас, на основание чл.68, ал.1 от
3
НК съдът е привел в изпълнение отложеното от изтърпяване наказание
шест месеца лишаване от свобода, определено на осъдения Д. като общо
наказание по ЧНД №1314/2011г. на Районен съд – Бургас.
С определение по ЧНД №2494/2019г., влязло в сила на 17.10.2019г.,
на Районен съд – Бургас, на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК, на
осъдения Д. е било определено общо наказание лишаване от свобода за
срок от пет години за извършените от него престъпления – предмет на
разглеждане по НОХД №3211/2014г., НОХД №1336/2014г., НОХД
№2354/2019г. и трите на Районен съд – Бургас и по НОХД №719/2013г. на
Окръжен съд – Бургас.
Осъденият Д. е постъпил в Затвора Бургас на 09.11.2017г. за
изпълнение на определените му две общи наказания лишаване от свобода.
Изтърпял наказанието шест месеца лишаване от свобода до 07.01.2018г.,
от която дата започнал да търпи наказанието от пет години лишаване от
свобода.
Към 23.07.2020г. осъденият Д. фактически е изтърпял 2 /две/ години,
6 месеца и 16 дни, от работа – 3 месеца и 6 дни, от зачетен арест 1 /един/
месец и 20 дни или всичко е изтърпял 2 години, 11 месеца и 12 дни.
Остатъкът за изтърпяване към 23.07.2020г. е в размер на 2 години и 17
дни.
Наличните в затворническото досие документи, приобщени към
доказателствения материал по делото и информацията, съдържаща се в
системата за оценка на осъден правонарушител и в становището на
Началника на Затвора – Бургас установяват, че осъденият Д. е за първи
път в затвора. Изготвената първоначална оценка на риска от рецидив
отчела 71 точки, която стойност сочи на границата между средна и висока
степен на риск от рецидив. При следващите две оценки, втора и трета по
ред, рискът от рецидив останал почти същия и се измервал със 70 точки.
По повод постъпилата молба за условно предсрочно освобождаване на
осъдения Д. и за отчитане на поправителното въздействие от
продължителния му престой от две години и шест месеца в затвора, на
през мес. юни 2020г. на осъдения била изготвена нова оценка на риска от
рецидив и вреди, която констатирала незначителна промяна – понижение
от 70 точки на 67 точки. В доклада е посочено, че осъденият Д. все още не
осъзнава личната си отговорност за извършените деяния и мотивите за
4
криминалното си поведение. Като проблемни зони са идентифицирани:
криминалното минало, отношението му към правонарушението, начин на
живот и обкръжение, умение за мислене.
Документите, съдържащи се в затворническото досие на осъдения Д.
и данните, отразени в доклада на пробационния служител по чл.259, т.3 от
ППЗИНЗС и в писменото становище на психолога на затвора установяват,
че по време на престоя си в затвора до настоящия момент осъденият е
имал динамично и променливо поведение – от една страна той заявявал
добронамереност и спазване на правилата, но същевременно допускал
дисциплинарни нарушения, за едно от които е бил санкциониран със
Заповед №257 от 26.07.2019г. Отчетени били прояви на импулсивност и
необмисленост на действията му. Стремял се да се адаптира към
условията на живот в затвора, но общувал избирателно, не можел да се
ориентира добре в средата и отношенията вътре в затворническото
общежитие. Полага доброволен труд като хигиенист.
Със Заповед №146 от 27.04.2018г. на осъдения Д. е било наложено
дисциплинарно наказание „извънредно дежурство по поддържане на
чистотата и хигиената“ за срок от пет дни, което било отложено за срок от
два месеца. Със Заповед №518 от 12.12.2018г. Д. е бил награден с писмена
похвала. На 05.07.2020г. Инспектор Т. при СДВР е изготвила докладна
записка относно поведението на осъдения Д., който се държал
предизвикателно и агресивно към нея и настоявал тя да се обади на
съдията-докладчик по делото му, както и да изготви документи,
благоприятни за Д. и улесняващи преценката за условно предсрочно
освобождаване.
Въз основа на задълбочен, всестранен и обективен анализ на
изложените данни за цялостното поведение на осъдения Д.,
първоинстанционният съд е направил обоснован и законосъобразен извод,
че не са налице предпоставките, визирани в чл.70, ал.1 от НК за допускане
на условно предсрочно освобождаване на осъдения. Вярно е, че Д. е
изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание
лишаване от свобода. Но не е изпълнено второто кумулативно изискване,
необходимо за удовлетворяване на молбата му за условно предсрочно
освобождаване, тъй като не са налице достатъчни и убедителни
доказателства за неговото поправяне, както изисква разпоредбата на чл.70,
5
ал.1 от НК.
В нормата на чл.439а /ДВ, бр.13 от 07.02.2017г./ от НПК ясно са
регламентирани обстоятелствата, които следва да се отчитат като
доказателства за поправянето на осъдения – това са всички обстоятелства,
които сочат на положителната промяна у осъдения по време на
изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в
специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.
Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения
по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата по чл.156 от същия закон, както и всички други източници на
информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието.
След въведената и посочена по-горе законодателна промяна
продължава да бъде важима и задължителната за съдилищата, установена
с Постановление на Пленума на Върховния съд №7/1975г., изм. с ППлВС
№8/1987г., съдебна практика, която приема, че констатацията за показано
от осъдения примерно поведение следва да се основава на данни за
съзнателно и активно положително отношение към режимните
изисквания, вътрешния ред и дисциплина. От значение са още изводите за
постигане на целите на наказанието с оглед промяната в личността и
поведението на осъденото лице, както и тези за липсата на рискове, което
е в защита и на обществения интерес.
Съблюдавайки цитираната задължителна съдебна практика, първо-
инстанционният съд правилно е приел, че разпоредбите на чл.70, ал.1 от
НК и чл.439а от НПК изискват цялостно изследване на поведението на
осъденото лице по време на престоя му в пенитенциарното заведение.
Доброто поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на
лишения от свобода, а не да цели привидно изпълнение на критериите за
условно предсрочно освобождаване.
В случая обоснован и законосъобразен се явява изводът на окръжния
съд за отсъствието на втората кумулативна предпоставка, предписана от
законовия текст на чл.70, ал.1 от НК - осъденото лице да е дало безпро-
тиворечиви доказателства за своето поправяне. Данните за полаган от Д.
доброволен труд като хигиенист, както и за награждаването му с писмена
6
похвала не са достатъчни да се приеме, че осъденият се е поправил. Наред
с това, данните за допуснати нарушения в затвора и за наложени за тях
дисциплинарни наказания, както и за осъществени от Д. непристойни
действия спрямо служител от пенитенциарното заведение, преценени в
тясна връзка с липсата на осъзната вина и искрено критично отношение
към реализираната престъпна деятелност, указват, че не са постигнати в
пълен обем целите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието,
свързани с трайна промяна на мисленето и поведението на осъдения.
Цялостното му поведение в пенитенциарното заведение, фиксираните,
трайно запазени проблемни зони в оценката на правонарушителя, рискът
от рецидив със стойност, претърпяла незначителна промяна на цифровото
й изражение, не сочат на успешен поправителен ефект по смисъла на
чл.70, ал.1 от НК. С оглед на това напълно обосновано първостепенният
съд е приел, че целените с осъдителните актове поправителен,
превъзпитателен и възпиращ ефект, не са постигнати в необходимия обем
и дълбочина, което от своя страна мотивира нужда от продължаване на
корекционно – възпитателната работа с Д. съобразно индивидуалните му
потребности.
За да се постигне съществена, необратима промяна в нагласите на
осъдения Д. за законосъобразен начин на живот и затвърждаване на
мотивацията му за недопускане в бъдеще на правонарушения, са
необходими по-голяма продължителност и интензивност на
корекционните дейности. Налице е известна положителна промяна у Д., но
тя съвсем не е достатъчна, за да се приеме, че осъденият се е поправил.
Липсата на значими позитивни резултати от изпълнението на наказанието
до момента, както и застоят на определени показатели, формиращи
общата оценка за риска от рецидив и вреди, изискват продължаване на
поправителното въздействие спрямо Д. в условията на контролираната
среда на пенитенциарно заведение. По тези съображения първостепенният
съд правилно е заключил, че не са налице категорични доказателства за
поправянето на осъдения.
На свой ред въззивната инстанция, като прие, че не са настъпили
трайни положителни промени в съзнанието и поведението на осъдения Д.,
изключващи категорично опасността от негово последващо
противоправно поведение в условията на свобода и че съществуват
7
обстоятелства, указващи необходимост от продължаване на
поправителното въздействие спрямо него с цел промяна в отношението
му към правонарушението и установените в обществото правила, прецени,
че към настоящия момент не са изпълнени всички законови изисквания
осъденият да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на
остатъка от определеното му като общо наказание лишаване от свобода, а
се налага продължаване на корекционно – възпитателната работа с него в
условията на затвора за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК.
Мотивиран от горните съображения, въззивният съд заключи, че
проверяваното определение на първата инстанция, с което е отказано
условно предсрочно освобождаване на осъдения Иван Д. от неизтърпяната
част на наказанието лишаване от свобода, определено му като общо с
влязло в сила определение по ЧНД №2494/2019г. на Районен съд – Бургас,
е обосновано и законосъобразно и като такова следва да го потвърди.
Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от съдебно заседание на 23.07.2020г.
по ЧНД №651/2020г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8