№ 118
гр. Варна, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Женя Р. Димитрова
Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20213001000217 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на „Мега Пласт Груп“
ООД със седалище гр.Кубрат срещу решение № 15 от 19.02.2020г. по
търг.дело № 41/18г. по описа на Окръжен съд – Разград, с което дружеството
е осъдено да заплати на „Тун – Хас Алюминйюм ПВЦ Дограма Иншаат
Малземелери Текноложи Туризам Итхалят Ихраджат Санайн ве Тинджарет
Лимитед Ширкети“, дружество, регистрирано в Република **********със
седалище гр.Бурса на основание чл.53 от Конвенцията на ООН относно
договорите за международна продажба на стоки сумата от 247 725.21лв.,
дължими като цена на доставени на ответника стоки по фактури с № 41113 от
27.04.2013г., № 41121 от 25.05.2013г. № 41114 от 03.08.2013г., № 41155 от
13.09.2013г., № 41170 от 06.11.2013г., № 41196 от 04.03.2014г., № 14016 от
23.05.2014г., № 14303 от 25.09.2014г., № 14022 от 19.06.2014г., № 14042 от
29.08.2014г. и № 14050 от 30.10.2014г., ведно със законната лихва, считано от
датата на завеждане на иска в съда до окончателното им изплащане; на
основание чл.78 от Конвенцията на ООН относно договорите за
1
международна продажба на стоки сумата от 4 684.07лв., дължимо
обезщетение за забава на главницата от 247 725.21лв. за периода от
26.04.2015г. до 26.04.2018г., както и е осъдено да заплати направените по
делото разноски в размер на сумата 15 397лв.
В жалбата се твърди че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е при съществени нарушения на
материалния закон и процесуалните правила.
Оспорва приетото от първоинстанционния съд, че предявените искове
са допустими, тъй като по делото са представени доказателства,
установяващи както правосубектността на ищеца, така и правомощията на
Тунджай Акънджъ да представлява дружеството.
Оспорва извода на съда, че ищецът е изправна страна по договора, а
ответникът е неизправна страна, като твърди че характерната престация при
договор за продажба на стока е тази на продавача, приложимото материално
право е правото на държавата, в която продавачът има своето обичайно
местопребиваване или главно управление към момента на сключване на
договора. Твърди че по делото не са представени доказателства относно
съдържанието на приложимото материално право, не е установено
съдържанието на турския закон относно валидността и законосъобразността
на издадените фактури, както и дали е налице законосъобразно
осчетоводяване според неговото законодателство. Позовава се на
привръзката по чл.94 от КМЧП и твърди че при липсата на изричен или
мълчалив избор на приложимото право, процесният договор и предявеният
иск са най-тясно свързани с управлението и мястото на дейност на
продавача/ищеца. Поради което и твърди че предявеният иск е недоказан.
И в случай че съдът приеме, че приложимото право е българското
твърди че искът е неоснователен. Излага че ищецът се позовава на 11 броя
фактури, които са издадени за извършени от него доставки през процесния
период, но по делото не са представени тези 11 броя първични счетоводни
документи – фактури, които служат като основание за предявяване на иска.
Твърди че представените по делото детайлизирана справка, пет броя фактури
и други справки са оспорени с отговора на исковата молба. Излага че на
вещото лице не са представени фактури, а товарителници, които по никакъв
2
начин не удостоверяват осчетоводяването на процесните фактури. Сочи че от
представените по делото писмени доказателства – квитанции издадени от
ищеца за извършено плащане и от приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, както и от извлеченията от неговите счетоводните книги се
установява че е изпълнил задължението си към ищцовото дружество. Сочи че
по делото не са ангажирани доказателства от страна на ищеца че плащанията
са извършвани частично по всички сочени фактури, след като в издадените
ордери от ищеца за извършено плащане не е посочено по кои фактури се
извършва погасяване. Позовава се и на нормата на чл.76 ал.1 от ЗЗД .
Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с
което да прекрати производството по делото, евентуално да отхвърли
предявените срещу него искове. Претендира направените по делото разноски.
В депозирана за съдебно заседание писмена молба от процесуален
представител, поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи.
Насрещната страна по жалбата, в срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е
депозирала писмен отговор. В съдебно заседание, чрез процесуален
представител, оспорва подадената жалба и моли съда да потвърди
първоинстанционното решение.
Постъпила е частна жалба от „Мега Пласт Груп“ ООД със седалище
гр.Кубрат срещу определение № 260046 от 30.12.2020г. по търг.дело №
41/18г. по реда на чл.248 от ГПК, с което молбата на дружеството за
изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските е
оставена без уважение. Оспорва извода на съда че независимо че не е
представен списък на разноските съдът дължи присъждането им, както и
извода че размерът на адвокатското възнаграждение не е завишен. Твърди че
няма представен списък за разноските от насрещната страна, че няма
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, както и поддържа
твърдението си че адвокатското възнаграждение е прекомерно. Моли
обжалваното определение да бъде отменено.
В срока по чл.276 от ГПК няма постъпил отговор от насрещната страна
по частната жалба.
По оплакванията във въззивната жалба за липса на правосубектност на
ищеца и за липса на представителна власт на лицето, представляващо
3
дружеството – ищец съдът се е произнесъл в определението от 13.05.2021г. и
по делото са представени доказателства отстраняващи констатираната от
въззивния съд нередовност досежно представителството на ищеца „Тун – Хас
Алюминйюм ПВЦ Дограма Иншаат Малземелери Текноложи Туризъм
Итхалят Ихрадджат Санайн ве Тинджарет Лимитед Ширеки“, дружество,
регистрирано в Република **********към датата на предявяване на исковата
молба.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Повдигнатият с въззивната жалба въпрос за приложимото право е
разрешен от въззивния съд с определението по чл.267 от ГПК от 13.05.2021г.
Претенцията на продавача е за незаплатена продажна цена по договори за
продажба на стоки от периода 2013г. – 2014г. и пряко приложение към нея
има Конвенцията на ООН за международна продажба на стоки. Именно
такава е и квалификацията на иска, дадена от първоинстанционния съд.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.53 и чл.78 от
Конвенцията на ООН за международна продажба на стоки от „Тун – Хас
Алюминйюм ПВЦ Дограма Иншаат Малземелери Текноложи Туризъм
Итхалят Ихрадджат Санайн ве Тинджарет Лимитед Ширеки“, дружество,
регистрирано в Република Турция, срещу „Мега Пласт Груп“ ООД за
незаплатена продажна цена по договори за международна продажба на стоки:
продажба на метални и алуминиеви профили, панти, сглобки, брави,
насрещници, дръжки за врати и прозорци, термопанели, метални врати,
комарници и други, стоки по фактури с № 41113 от 27.04.2013г., № 41121 от
25.05.2013г. № 41114 от 03.08.2013г., № 41155 от 13.09.2013г., № 41170 от
06.11.2013г., № 41196 от 04.03.2014г., № 14016 от 23.05.2014г., № 14303 от
25.09.2014г., № 14022 от 19.06.2014г., № 14042 от 29.08.2014г. и № 14050 от
30.10.2014г. и за законна лихва за забава в плащанията.
Не е спорно че между същите страни е водено търг.дело № 44/15г. по
описа на Разградски окръжен съд, по което е постановено влязло в сила
решение, с което „Мега Пласт Груп“ ООД е осъдено да заплати на настоящия
ищец сумата 16 733.01 щ.д. в левова равностойност 30 054.16лв., предявена
4
като частичен иск, представляваща част от неплатена цена на доставени на
ответника стоки по множество фактури от 2011г., 2012г., 2013г. и 2014г., сред
които и процесните.
Съобразно разрешението, дадено в т.2 на тълкувателно решение №
3/2016г. от 22.04.2019г. решението по уважен частичен иск за парично
вземане се ползва със сила на присъдено нещо относно правопораждащите
факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков
процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното
вземане, произтичащо от същото право.
По иска за заплащане на продажната цена е налице сила на присъдено
нещо за основанието на иска, индивидуализирано посредством
правопораждащите факти: съществуването на договорни правоотношения
между страните по международни договори за продажба на стоки по
описаните във влязлото в сила решение фактури, страните по материалното
правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното
материално право. Формираната сила на присъдено нещо относно
основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите
възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти,
относими към възникването и съществуването на материалното
правоотношение, от което произтича спорното право. Или в настоящия
случай това са правоизключващите възражения на ответника, поддържани
във въззивната жалба, срещу съществуването на договорното
правоотношение, липсата на доказателства по делото за сключени договори
между страните, изпълнението на задължението на продавача.
Допустими за разглеждане в настоящето производство са само
възраженията срещу пълния размер на вземането и възраженията за
погасяване на задължението чрез плащане.
От заключението на приетата от първата инстанция съдебно-счетоводна
експертиза, обективно и компетентно дадена, неоспорена от страните и
кредитирана от въззивния съд изцяло, въззивният съд приема за установено,
че в счетоводството на въззивника „Мега Пласт Груп“ ЕООД са осчетоводени
доставки по всички 11 броя фактури, издадени от турското дружество и
описани в исковата молба за периода от 27.04.2013г. до 30.10.2014г. на обща
5
стойност 374 650.82 щатски долара. Установено е че за периода от
27.04.2013г. до 21.02.2015г. „Мега Пласт Груп“ ООД е заплатило с един
превод и с 19 плащания в брой задължения към въззиваемото дружество в
размер на 190 680.61 щатски долара, като няма посочвания кое задължение се
погасява.
Всички преставени от въззивника 19 броя квитанции, издадени от „Тун
– Хас Алюминйюм ПВЦ Дограма Иншаат Малземелери Текноложи Туризъм
Итхалят Ихрадджат Санайн ве Тинджарет Лимитед Ширеки“ са отразени в
представените от ищеца детейлзирани справки от собственото му
счетоводство по негова счетоводна сметка, отразяваща отношенията му с
въззивника. Както в квитанциите за получени суми, така и в счетоводните
отразявания няма данни за това задълженията по кои фактури се погасяват с
извършените плащания.
В счетоводството на въззивника - купувач, проверено от вещото лице,
съобразно кредитираното изцяло заключение, тези плащания към въззиваемия
също са осчетоводени, макар и със закъснения, како и се установява, че няма
закриване пълно или частично на задължение по определена фактура.
Счетоводно отразеният остатък на задълженията към турското дружество при
въззивника е в размер на сумата 182 970.21 щатски долара.
Възражения за други плащания извън представените с отговора на
исковата молба 19 броя квитанции няма. Отношенията между предходния
управител на въззивника, получавал суми за заплащане на задължения към
въззиаемото дружество, но неотчетни в „Мега Пласт Груп“ ООД са
неотносими към настоящия спор.
Действително по делото остава недоказн реда на погасяване на
съществуващите задължения по договорите за продажба с оглед
извършваните частични плащания от купувача. Нормата на чл.76 от ЗЗЗД в
случая е неприложима, с оглед квалификацията на правния спор по реда на
Конвенцията на ООН за международна продажба на стоки. Независимо от
това, въззивният съд намира, че размерът на задълженията на купувача към
продавача по процесните продажби следва да бъде определен съобразно
счетоводните записвания на купувача, установени по делото от съдебно-
счетоводната експертиза.
6
С оглед на така изложеното, въззивният съд намира че установеният
размер на задължението по процесните фактури е в размер на сумата общо
182 970.21 щатски долара. От този размер следва да бъде изваден вече
присъдения размер по частичния иск по търг.дело № 44/15г. а именно сумата
16 733.01 щатски долара /в левова равностойност 30 054.16лв./ Или
дължимият остатък е в размер на 166 237.20 щатски долара.
На основание чл.58 ал.1 от Конвенцията на ООН за международна
продажба на стоки купувачът ако не е длъжен да плати цената в някое друго
определено време, трябва да я плати, когато продавачът предостави на
разположение на купувача стоката или документите, контролиращи
разпореждането с нея. В конкретния случай по делото е установено, че
доставените стоки са осчетоводени при въззивника, като последното
осчетоводяване е от 31.10.2014г. Поради което и съдът намира, че
претенцията за забава с начална дата 26.04.2015г. до предявяване на исковата
молба в съда е основателна. Размерът на законната лихва върху незаплатения
остатък от продажната цена, намален с присъдената по частичния иск сума,
изчислен от съда с помощта на програмен продукт Апис е в размер на сумата
50 684.62 щатски долара.
Съобразно разрешението, дадено в тълк.решение № 4/14 от 29.04.2015г.
по тълк.дело № 4/2014г. на ОСКТК на ВКС съдът не може да присъди
левовата равностойност на сума, уговорена в чуждестранна валута, освен в
изрично предвидените от закона случаи. Прието е в мотивите на решението,
че след като плащането трябва да се извърши в уговорената между страните
по договора чуждестранна валута, то съдът не може да присъди левовата и
равностойност. В случаите, при които е предявен иск за присъждане левовата
равностойност на сума, уговорена в чуждестранна валута, съдът трябва да се
произнесе по съществото на спора като приеме, че е сезиран с иск за
заплащане на уговорената в чуждестранна валута сума. Когато съдът
служебно присъжда вземането във валута не се нарушава диспозитивното
начало /чл.6 ал.2 от ГПК/, защото не се променя предметът на делото - не се
присъжда друго, а същата стойност, която се претендира от ищеца.
С оглед на така изложеното, въззвният съд намира че обжалваното
решение, с което искът е уважен изцяло и претендираната сума е присъдена в
български лева следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с
7
което претенцията да бъде уважена в уговорената между страните валута –
щатски долара.
Въззивният съд служебно определя размера на претенциите, предявени
в лева, в щатски долари съобразно курса на деня към датата на предявяване на
иска с помощта на валутен конвертор на програмен продукт Апис.
Претенциите на ищеца в щатски долари към датата на предявяване на иска
26.04.2018г. са съответно сумата 154 119.31 щатски долара за незаплатена
продажна цена и сумата 2 914.14 щатски долара за обезщетение за вреди от
забава в плащанията.
С оглед на така изложеното, въззивният съд намира предявените искове
за доказани и основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
По частната жалба:
С решението първоинстанционният съд е осъдил „Мега Пласт Груп“
ООД да заплати на ищеца сумата 15 397лв. направени по делото разноски. С
определение от 30.12.2020г. по реда на чл.248 от ГПК е оставил молбата на
„Мега Пласт Груп“ ООД за изменение на постановеното по делото решение в
частта му за разноските без уважение.
На основание чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване
на последното заседание в съответната инстанция. Санкцията от
непредставянето на списък на разноските е изрично разписана в закона в
изречение второ на чл.80 от ГПК и това е невъзможността на страната да
поиска изменение на решението в частта му за разноските. Присъждането на
разноските в производството е по реда на чл.78 от ГПК и непредставянето на
списък на разноските от страната не е пречка за присъждането на разноски,
ако такива действително са направени и от страната е направено искане за
присъждането им.
По отношение на присъдения размер на разноските в обжалваното
определение е посочено че същото включва държавна такса в размер на
10 097лв., възнаграждения за вещи лица в размер на 1 300лв. и адвокатско
8
възнаграждение в размер на 4 000лв. При извършена проверка по делото
въззивният съд не откри доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение. По делото са представени пълномощни /л.165 л.165/, но
договор за правна помощ или други доказателства за договорено и изплатено
адвокатско възнаграждение няма представени. Поради което и въззивният съд
намира частната жалба срещу определението по реда на чл.248 от ГПК за
основателна до размера на сумата 4 000лв., присъдено адвокатско
възнаграждение. В тази част обжалваното определение следва да бъде
отменено и решението в частта му за разноските изменено.
Искане от въззиваемия за присъждане на направените по делото
разноски за въззивна инстанция няма.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 15 от 19.02.2020г. по търг.дело № 41/18г. по
описа на Окръжен съд – Разград, в частта му, с която „Мега Пласт Груп“ ООД
със седалище гр.Кубрат е осъдено да заплати на „Тун – Хас Алюминйюм
ПВЦ Дограма Иншаат Малземелери Текноложи Туризам Итхалят Ихраджат
Санайн ве Тинджарет Лимитед Ширкети“, дружество, регистрирано в
Република Турция със седалище гр.Бурса на основание чл.53 от Конвенцията
на ООН относно договорите за международна продажба на стоки сумата от
247 725.21лв., дължими като цена на доставени на ответника стоки по
фактури с № 41113 от 27.04.2013г., № 41121 от 25.05.2013г. № 41114 от
03.08.2013г., № 41155 от 13.09.2013г., № 41170 от 06.11.2013г., № 41196 от
04.03.2014г., № 14016 от 23.05.2014г., № 14303 от 25.09.2014г., № 14022 от
19.06.2014г., № 14042 от 29.08.2014г. и № 14050 от 30.10.2014г., ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на иска в съда до
окончателното им изплащане; на основание чл.78 от Конвенцията на ООН
относно договорите за международна продажба на стоки сумата от
4 684.07лв., дължимо обезщетение за забава на главницата от 247 725.21лв. за
периода от 26.04.2015г. до 26.04.2018г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Мега Пласт Груп“ ООД със седалище гр.Кубрат, адрес на
управление гр.Кубрат, ул.“Цар Симеон“ № 18, ЕИК *********, да заплати на
9
„Тун – Хас Алюминйюм ПВЦ Дограма Иншаат Малземелери Текноложи
Туризам Итхалят Ихраджат Санайн ве Тинджарет Лимитед Ширкети“,
дружество, регистрирано в Република **********със седалище гр.Бурса, на
основание чл.53 от Конвенцията на ООН относно договорите за
международна продажба на стоки сумата 154 119.31 щатски долара /сто
петдесет и четири хиляди сто и деветнадесет щатски долара и тридесет един
цента/ представляваща незаплатена цена на доставени на ответника по
договор за международна продажба на стоки, стоки по фактури с № 41113 от
27.04.2013г., № 41121 от 25.05.2013г. № 41114 от 03.08.2013г., № 41155 от
13.09.2013г., № 41170 от 06.11.2013г., № 41196 от 04.03.2014г., № 14016 от
23.05.2014г., № 14303 от 25.09.2014г., № 14022 от 19.06.2014г., № 14042 от
29.08.2014г. и № 14050 от 30.10.2014г., ведно със законната лихва, считано
27.04.2018г. до окончателното изплащане на задължението и на основание
чл.78 от Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба
на стоки сумата 2 914.14 щатски долара /две хиляди деветстотин и
четиринадесет щатски долара и четиринадесет цента/, представляваща
дължимо обезщетение за забава за периода от 26.04.2015г. до 26.04.2018г.
ОТМЕНЯ определение 26046 от 30.12.2020г. по търг.дело № 41/18г. по
описа на Окръжен съд – Разград, в частта му, с която е оставена без уважение
молбата на „Мега Пласт Груп“ ООД със седалище гр.Кубрат за изменение на
решение № 15 от 19.02.2020г. в частта за разноските, представляващи
присъдено в полза на ищеца адвокатско възнаграждение и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 15 от 19.02.2020г. по търг.дело № 41/18г. по описа
на Окръжен съд – Разград, в частта му, с която „Мега Пласт Груп“ ООД със
седалище гр.Кубрат е осъдено да заплати на „Тун – Хас Алюминйюм ПВЦ
Дограма Иншаат Малземелери Текноложи Туризам Итхалят Ихраджат
Санайн ве Тинджарет Лимитед Ширкети“, дружество, регистрирано в
Република Турция със седалище гр.Бурса, направени по делото разноски като
ОТМЕНЯ присъдени разноски за разликата над 11 397лв. до 15 397лв.
ПОТВЪРЖДАВА определение 26046 от 30.12.2020г. по търг.дело №
41/18г. по описа на Окръжен съд – Разград, в частта му, с която е оставена без
уважение молбата на „Мега Пласт Груп“ ООД със седалище гр.Кубрат за
изменение на решение № 15 от 19.02.2020г. в частта за разноските до размера
10
на сумата 11 397лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11