№ 34684
гр. София, 17.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Частно гражданско дело
№ 20231110111873 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление [фирма] за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу А. М. Д..
Съдът намира, че следва да откаже издаването на заповед за следните суми: сумата от
216.30 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и сумата от 3,40
лв. – такси, начислени по повод процеса на събиране на кредита.
Съдът, след като разгледа заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК и приложения договор за кредит и общи условия към него, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На основание чл. 411, ал. 2, т. 2
ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за
изпълнение в срока по ал. 1, освен когато искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави, а съгласно т. 3 – при констатация за наличие на неравноправна клауза или
обоснована вероятност за наличие на такава клауза, от която произтича претендирано
вземане. Тази проверка при заявлението по чл. 410 ГПК обхваща само изложените
твърдения за обстоятелства, от които произтичат вземанията. Ако съдът констатира, че тази
клауза е във вреда на длъжника, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, следва
да направи извод за нейната евентуална неравноправност.
От представения договор за предоставяне на поръчителство се установява, че
договорът е сключен на същата дата, на която е сключен договорът за кредит, като двете
дружества – заемодател и поръчител са свързани лица. В договора е уговорено, че
потребителят възлага, а поръчителят се съгласява да сключи договор за поръчителство с
кредитодателя, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за задълженията му
по договора за кредит. Срещу това задължение е уговорено дължимо от потребителя
възнаграждение в размер на 10,30 лв. месечно, за периода на действие на договора за
кредит. Така сключеният договор за предоставяне на поръчителство с юридическо лице,
което се явява свързано лице с кредитодателя, тъй като [фирма] е едноличен собственик на
капитала на [фирма], на същите дата и място, на които е подписан договорът за кредит, чрез
1
същия служител, обуславя извод, че на длъжника не е предоставено право на избор и
възможност за индивидуално договаряне, респективно че сключването на въпросния
договор не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
в правата между потребителя и търговеца. При горните обстоятелства възниква обосновано
съмнение за типично неравноправно договаряне чрез използване на предварително
фиксирани клаузи и договори, върху чието съдържание потребителят не може да влияе.
Предварителното одобряване от кредитодателя на евентуалния поръчител и
отправянето на предложение към него за сключване на договор за поръчителство,
обвързването на падежа на възнаграждението по този договор с падежа на задълженията по
договора за заем и свързаността между двете дружества поражда сериозни съмнения
относно добросъвестността при сключване на договорите за заем и за предоставяне на
поръчителство, които очевидно се намират във взаимна връзка. Може да се направи
обосновано предположение, че със сключването на договора за предоставяне на
поръчителство не се преследва легитимна цел, а единствено оскъпяване на договора за
кредит и заобикаляне на императивните правила на Закона за потребителския кредит
относно максимално допустимите размери на ГПР, обезщетения за забава и т. н. Тоест чрез
формално законни средства се преследва забранена от закона цел. Също така, поставянето
като условие за отпускането на заема предоставяне на поръчителство от предварително
одобрено дружество, сочи на възползване от икономически слаби участници в оборота,
изпитващи недостиг на материални средства, за облагодетелстване на други правни субекти.
Свободата на договарянето не може да бъде използвана за неоснователно обогатяване на
едната страна по правоотношението за сметка на другата или да води до нарушаване на
други правни принципи, в т.ч. този на добрите нрави - правоотношенията следва да се
сключват при спазване на общоприетите и неписани правила на добросъвестност. Така чрез
поставяне на практически неизпълними условия за обезпечаване чрез поръчителство,
длъжникът на практика бива задължен да се ползва от опция за възмездно поръчителство -
сключване на договор за поръчителство със свързано с кредитора лице, за възнаграждението
на което се сключва друг договор.
Отделно от това, не може да бъде пренебрегнато, че възнаграждението се дължи само
за евентуалната и абсолютно несигурна възможност някога имуществото на поръчителя да
бъде обременено със задълженията на длъжника, което зависи единствено от свързаното
дружество – кредитодател, доколкото дали да насочи претенциите си и спрямо поръчителя
или да търси изпълнение само от главния длъжник е негова преценка. Такива уговорки
създават значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, поради което се явяват неравноправни.
На следващо място съдът намира, че вземанията на заявителя от 3,40 лв. – такси,
начислени по повод процеса на събиране на кредита, са възникнали на основание
недействителни договорни клаузи. Доколкото договорът за потребителски кредит е сключен
при действието на ЗПК, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда и по
специално императивното правило на чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗПК. Цитираната норма в ал. 1
предвижда, че при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Според ал. 2 на чл. 33 от ЗПК, когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. Съдът намира, че с твърденията за въведени с договора
клаузи за начисляване на разходи и такси за извънсъдебно събиране, при определени
условия след настъпване на падеж на главните задължения, по същество се цели
заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК. С оглед изложеното съдът приема, че
подобни клаузи противоречат на чл. 33 от ЗПК, тъй като преследват забранена от закона цел
да се присъди още едно обезщетение за забава. Поради това те не пораждат права и
задължения за страните.
2
С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
заявлението в посочената част следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № от 06.03.2023 г. на [фирма] за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. М. Д., в частта, с която се претендират следните суми:
сумата от 216.30 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и
сумата от 3,40 лв. – такси, начислени по повод процеса на събиране на кредита.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3