Р
Е
Ш
Е
Н
И
Е
№...........................................
2022 г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Шестнадесети състав,
в публично
заседание на първи
март 2022 г., в състав:
Административен съдия: Красимир Кипров
при
секретаря Камелия
Александрова
като разгледа
докладваното от съдия Кипров
адм. дело № 71 по описа на съда за 2022 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Съдебното производство е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/ във
вр. с чл. 118 във вр. с чл. 117, ал.1, т.2,
б."а" от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано
е по жалба на П.Г.К., ЕГН ********** ***, против Решение № 2153-03-164 от 15.12.2021 г., издадено от директора на
ТП на НОИ-Варна, с което
е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № **********/14.09.2021
г. на ръководител
"ПО", с което по заявление № Ц2113-03-2665/11.11.2020 г., на основание
чл. 68, ал. 3 от КСО е отказано да му бъде отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж.
Жалбата съдържа доводи за незаконосъобразност на
обжалваното решение, поради неправилното незачитане на осигурителен стаж с
продължителност 02 г. 01 м. 00 дни, представляващ редовна наборна военна
служба. В съдебно заседание процесуалния
представител на жалбоподателя – адв. С., поддържа жалбата и моли решението да
бъде отменено. Прави уточнение, че няма спор по отношение на непризнатия стаж
за периода 22.12.2004г. – 22.05.2005г. и 22.01.2005 г. – 21.11.2005 г. Излага
твърдения, че наборната военна служба, положена до 31.12.1999 г., какъвто е
настоящия случай, представлява действителен осигурителен стаж по силата на
разпоредбата на пар. 9, ал. 1 от ПЗР на КСО. Отправено е искане за присъждане
на сторените по делото разноски.
Ответникът - директорът
на ТП на НОИ-Варна, представляван от упълномощения гл. юрисконсулт Л. изразява
становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна. По същество на спора сочи, че
продължителността на стажа на жалбоподателя е правилно зачетена и наборната
военна служба не следва да се включва в трудовия стаж.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Производството по отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст е започнало въз основа на подадено от П.Г.К. заявление вх. № Ц2113-03-2665/11.11.2020г. до директора на ТП на НОИ-Варна. Към заявлението са представени доказателства за осигурителен стаж по опис – трудова книжка
№690, трудова книжка №673629 и военна книжка №001524 /л. 13 – л. 16 от адм.
преписка/. С писмо от
10.12.2020г. /л. 9 от адм. преписка/ от жалбоподателя са изискани документи за
осигурителен доход обр. УП-2 от ТК „Интерхотели“ – София за периода 02.04.1987
г. – 29.04.1989 г. и ФК „Л.Ж.“ – Варна за периода 01.09.1986 г. – 31.03.1987 година.
На 31.12.2020г. изискваните удостоверения са представени от П.К. /л. 10-12 адм.
преписка/.
С разпореждане №**********/26.02.2021
г. /л. 18 от преписката/ на ръководител „ПО“ е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
на П.К. по чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като се приема, че при изискуем
действителен осигурителен стаж от 15 години, същият има положен осигурителен
стаж 14 г. 05 м. 20 дни. Разпореждането е получено от жалбоподателя на
15.04.2021г.
В производство по чл. 117, ал. 3 от КСО по обжалване на горното
разпореждане, директорът на ТП на НОИ – Варна
е постановил решение № 2153-03-69/07.06.2021 г. /л. 22-23 от
преписката/, с което е отменил
разпореждането на ръководител „ПО“ и е върнал преписката с указание за
отстраняване на всички несъответствия в документите, събрани в хода на
административното производство и за изясняване на всички обстоятелства.
С писмо
№Ц2113-06-2665#6,7/26.07.2021 г. /л. 25 от преписката/ до началник сектор
„КРД“ е поискано да бъде извършена
проверка при „НДК Конгресен център София“ ЕАД – клон Варна и „Ч.м.х.м.“ АД. С
констативен протокол № КП-5-03-00981619/20.08.2021г. /л. 26 от преписката/ и
задължителни предписания № ЗД-01-03-00981621/20.08.202
1г. /л. 27 от преписката/, „Ч.м.х.м.“ АД е задължен да анулира издаденото
удостоверение за осигурителен доход №63/19.12.2020 г. и да
издаде ново с коректни данни. С констативен протокол №КП-5-03-00981573/20.08.2021
г. /л. 28 от преписката/ се потвърждават коректността на данните в издаденото от „НДК Конгресен център София“ ЕАД – клон
Варна удостоверение №134/18.12.2020г. В
изпълнение на дадените предписания „Ч.м.х.м.“ АД е издало ново удостоверение за
осигурителен доход № 49/23.08.2021 година.
След извършена
проверка на представените документи за осигурителен стаж, от органите на
пенсионното осигуряване е констатирано, че към 11.11.2020 г. /датата на
заявлението/ К. има навършена възраст 66 г. и 09 м. 09 дни и осигурителен стаж зачетен по представените редовно оформени документи
за периода от 06.10.1971 г. до 31.08.2006 г., както следва: осигурителен стаж
от трета категория труд – 17 години 07 месеца и 20 дни; действителен осигурителен стаж – 14 години 07
месеца и 07 дни.
Не е приет за
действителен стажът за периода на редовна военна служба от 02.10.1973 г. до
01.11.1975 г. с продължителност 02 години 01 месец и 00 дни, периода от
22.12.2004 г. – 22.01.2005 г. за обезщетение на основание чл. 222, ал. 1 от
Кодекса на труда, както периода на
безработица от 22.01.2005 г. –
21.11.2005 година. Неприетия за
действителен осигурителен стаж е в общ размер на 3 г. 00 м. 00 дни.
С оглед горното, от ръководителя на „ПО” е постановено разпореждане №**********/14.09.2021г.
/л. 33 от преписката/, с което на основание чл. 68, ал. 3 от КСО отново му е
отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като при изискуем
стаж от 15 години, К. има положен осигурителен стаж 14 г. 07 м. и 07 дни.
Разпореждането е получено от жалбоподателя на 04.11.2021г. В производство по чл. 117, ал. 3 от КСО по обжалване на горното
разпореждане, директорът на ТП на НОИ – Варна
е постановил обжалваното пред настоящия съдебен състав решение
№ 2153-03-164/15.12.2021 г. /л.39-40 от амд. преписка/, с което е отхвърлил жалбата
на П.К.. Решението е получено от процесуалния представител на жалбоподателя на
05.01.2022 год., а жалбата срещу него е подадена до АС-Варна на 10.01.2022 год.
При така установените
обстоятелства, съдът намира от правна стана следното:
Жалбата е подадена от
процесуално легитимирано лице в рамките
на 14-дневния срок по чл. 118, ал. 1 от
КСО, срещу
акт по чл. 117, ал. 3 от КСО, по отношение на който е налице правен интерес от съдебното му оспорване, поради което съдът намира същата за
процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Повдигнатият от
жалбоподателя спор е по правото – в случая не е налице спор по фактите. Оспореното решение е издадено от материално и
териториално компетентен орган, съгласно нормата на чл. 117, ал. 3 от КСО. Обективирано е в писмена форма и съдържа всички
предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК вр. чл. 117, ал. 5 от КСО реквизити. Съдът намира, че не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а и такива
доводи не се съдържат в жалбата.
След направеното
уточнение от процесуалния представител на жалбоподателя в проведеното на 01.03.2022г. публично съдебно
заседание , единственият спорен момент е за това дали прослуженото време на
наборна военна служба през периода от 02.10.1973 г. до 01.11.1975 г. с
продължителност от 2 год. 01 м. 00 дни, следва да бъде признато за осигурителен
стаж, т.е. дали общият осигурителен стаж следва да бъде с продължителност от 14
г. 07 м. и 07 дни, така както е приел административният орган, или следва да
бъде с продължителност от 16 г. 08 м. и 07 дни, така както се твърди от страна на жалбоподателят.
Съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО, в случай, че лицата нямат право на пенсия
по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при
навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15
години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава
от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на
67-годишна възраст.
В случая, за
периода 06.10.1971 г. - 11.11.2020 г. административният орган е зачел общ
осигурителен стаж от 17 г. 07 м. и 7 дни, от който за действителен осигурителен
стаж е признал такъв в размер на 14 г. 07 м. и 7 дни, а за непопадащ в
приложното поле на § 1, ал. 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на КСО и определен като недействителен е периода от 02.10.1973 г. до 01.11.1975 г. , през
който е положена наборна военна служба.
Съгласно
разпоредбата на чл. 9, ал. 7 от КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна
или мирновременна алтернативна служба, а според чл. 44 НПОС
за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна
служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на
пълнолетие до размера на наборната военна служба за съответния род войски,
съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. Според чл. 81 от Правилника за прилагане на закона за
пенсиите (отм.), която норма е и
относимата към периода на полагане военната служба от страна на оспорващия,
изслужената наборна военна служба след навършване на пълнолетие се зачита за трудов стаж от III категория.
В процесния
период 1973 г. -1975 г. наборната военна служба в България е била действителна
и задължителна за мъжете съгласно чл. 3 от Закона за всеобщата военна служба в Народна
република България /обн. Изв. бр. 13
от 14.02.1958 г., отм. ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г., в сила от 27.02.1996 г./,
т. е. същата е представлявала обективно и неотстранимо по волята на дадено лице
препятствие същото да полага труд, който да представлява основание за неговото
осигуряване и съответно за придобиването на осигурителен стаж по смисъла на
сега действащото законодателство. Предвид изложеното, положеният от П.Г.К.
трудов стаж от ІІІ-та категория по време на редовната му военна служба е период
през който той е работил без трудово
правоотношение, но който по силата на закона е признат за действителен стаж.
Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, времето което
се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31
декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за
осигурителен стаж по този кодекс.
След като стажът
на редовна военна служба положен от
жалбоподателя през процесния период се зачита за трудов такъв съгласно действащите към този период
разпоредби и е положен след навършването
на пълнолетие от негова страна при действието
на нормата на чл. 81 от ППЗП
(отм.), то с оглед разпоредбата на § 9, ал. 1 КСО,
същият следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ПЗР на КСО.
В тази връзка, настоящият
състав на съда изцяло споделя посочената в жалбата съдебна практика – решение №
4930/26.04.2016 г. по адм. дело № 1921/2016 г. на ВАС, решение № 9471/17.07.2017
г. по адм. дело № 7470/2016 г. на ВАС и
решение № 15446/11.12.2018г. по адм. дело № 6749/2018 година.
В оспореното решение
е прието, че П.К. има положен действителен осигурителен стаж 14 г. 07 м. 07
дни, като при прибавяне на 2 г. 01 м. и 00 дни – редовна военна служба към този
осигурителен стаж се получава 16 г. 08 м. 07 дни положен действителен осигурителен
стаж. Към датата на подаване на заявлението жалбоподателят е имал навършена
възраст - 66 г. 09 м. 09 дни, а изискуемата възраст за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО за 2020 г. е 66 години и 6 месеца, съответно изискуемия действителен осигурителен стаж е 15 години.
Следователно, към датата на
подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, жалбоподателят е
отговарял на изискванията за навършена възраст и действителен осигурителен
стаж, поради което отпускането на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 3 от КСО е било отказано в нарушение на материалния закон.
Така, като е
отхвърлил жалбата на К. срещу материално
незаконосъобразното разпореждане на ръководителя на „ПО” вместо да го отмени,
директорът на ТП на НОИ-Варна е постановил материално-незаконосъобразно
решение, което като такова следва да бъде отменено на основание чл.146, т.4 от АПК. След отмяната, включително и на разпореждането на ръководителя на „ПО” и в
съответствие с разпоредбата на чл.173, ал.2 от АПК /естеството на въпроса не
позволява решаването му по същество от страна на съда/, преписката следва да
бъде върната за ново разглеждане в съответствие с горепосоченото тълкуване и
прилагане на разпоредбата на пар.9, ал.1 от ПЗР на КСО.
При този изход от
делото, разноски на ответника не се дължат, а сторените от жалбоподателя съдебни разноски в общ размер на 410,00
лв. /10 лв. платена държавна такса и 400
лв. платено адвокатско възнаграждение/, следва да бъдат възстановени на
основание чл.143, ал.1 от АПК.
Предвид
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 2153-03-164 от 15.12.2021 г., издадено от
директора на ТП на НОИ-Варна и разпореждане № **********/14.09.2021 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ-Варна , с което по заявление №
Ц2113-03-2665/11.11.2020 г., на основание чл. 68, ал. 3 от КСО е отказано на П.Г.К.
да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
ВРЪЩА преписката на ръководител
„ПО” при ТП на НОИ-Варна за ново разглеждане при спазване на дадените в
мотивите на това решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на
закона.
ОСЪЖДА ТП на
НОИ-Варна да заплати на П.Г.К., ЕГН **********, адрес: *** за разноски по делото сумата от 410,00
лв.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :