Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 06.01.2022 г. гр. Царево
В ИМЕТО НА НАРОДА
Царевски районен съд, граждански състав
на пети октомври две хиляди двадесет и първа година
в открито съдебно заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
Секретар: Нели С.
Като разгледа докладваното от съдията Муртев
гражданско дело № 90 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявен от „Банка ДСК“ против „МЕПС“ ЕООД, Д.Н.Г. и Д.К. Г. иск с правно основание чл.496, ал.3 ГПК за обявяване недействителността на продажбата на 1/12 идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в ***, който имот е възложен по реда на чл.505, ал.1 ГПК на ответницата Д. Гроздева с постановление от 26.11.2020г. по изп.дело № ***. по описа на ЧСИ Т. Д..
В исковата молба са изложени твърдения, че банката-ищец е отпуснала кредит за покупка на недвижим имот на Д.Г., като кредитополучател и Д. Г. /***/, като съдлъжник в размер на 180 000 евро. Кредитът е обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот, представляващ 1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, собственост на ипотекарните длъжници Д. и Д. Г.. Поради неизпълнение на задълженията по кредита, банката се снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417, т.2 ГПК по ч.г.д.№ ***. по описа на РС Карнобат, въз основа на които е образувано изп.дело № ***. по описа на ЧСИ С. Н..
Сочи, че ипотекираният в полза на банката имот, собственост на длъжниците Д. и Д. Г. е реализиран на публична продан, проведена на 14.09.2020г. по изп.дело № ****. на ЧСИ И. Б., с първоначален взискател „МЕПС“ ЕООД и присъединен взискател- банката, в качеството й на ипотекарен кредитор. За събиране на вземанията на „МЕПС“ ЕООД срещу длъжника Д.Г. е образувано изп.дело № ***. по описа на ЧСИ Т. Д., като изпълнението отново е насочено към вече продадения на публична продан недвижим имот.Банката твърди, че е присъединен взискател по изп.дело № ***. по описа на ЧСИ Т. Д. и в тази връзка е отправила искане да бъде насрочена публична продан и на останалите ид.части от описания имот , собственост на съпругата Д. Г., която е ипотекарен длъжник по изп.дело № ***. по описа на ЧСИ С. Н., поради което същата има качеството длъжник и в изп.дело № ***. по описа на ЧСИ Т. Д., на основание чл.429, ал.3 ГПК. Банката е уведомена, че публичната продан е отменена, тъй като съпругът - недлъжник Д. Г. е упражнила правото си по чл.505 ГПК и е заплатила сумата от 17342 лв. и съответно й е възложена 1/12 ид.ч. от имота.Ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на иска по чл.496, ал.3 ГПК с необжалваемостта на постановлението за възлагане по реда на чл.505, ал.1 ГПК, защото по този ред не се провежда публична продан и единственият способ за защита се явява оспорването на продажбата по исков ред. Изложени са подробни съображения за нарушения на чл.490 ГПК, тъй като купувачът Г., на която е възложен имота по чл.505, ал.1 ГПК е длъжник по изп.дело № ****., което е присъединено към изп.дело № ****. Изпълнението по изп.дело № ***. е насочено срещу 1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ****, а изпълнението по изп.дело № ***. е насочено само срещу 1/12 ид.ч. от същия поземлен имот, но тъй като този имот е в режим на СИО, предоставен е като обезпечение по договора за кредит,в случая не може да намери приложение нормата на чл.505, ал.1 ГПК, тъй като съпругата Д. Г. е длъжник на банката, която е присъединен взискател по изп.дело № ***. Счита още, че не е внесена цената, която следва да е равна на дела на съпруга, а не на 80% цената на имота.
Ответникът Д. Г. е оспорила исковата молба като недопустима, тъй като няма данни постановлението за възлагане да е влязло в сила. Изложено е становище, че Д. Г. не е длъжник на банката. Представя решение на БОС, постановено по т.д.№ ****., според което исковете с правно основание чл.422 ГПК по отношение на Д. Г. са отхвърлени като неоснователни, тъй като същата не е кредитополучател по договора.
Ответникът ‚МЕПС“ ЕООД е оспорил исковата молба като недопустима, тъй като няма данни постановлението за възлагане да е влязло в сила. Алтернативно счита предявеният иск за неоснователен.
В съдебно заседание ищцовото дружество “Банка ДСК” ЕАД не се представлява. Депозира молба, чрез пълномощника Х.Д., в която се изразява становище по съществото на спора, претендира разноски и представя списък по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание ответното дружество “МЕПС” ЕООД се представлява от адв. С., която поддържа наведените в отговора на исковата молба доводи. Претендира разноски.
В съдебно заседание ответника Д.Г. не се явява и не се представлява.
В съдебно заседание ответникът д. Г. не се явява и не се представлява.
Съдът,
като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства,
прецени ги по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в тяхната съвкупност и
прие за установено от фактическа страна следното:
От представените по делото доказателства се
установява, че на 20.03.2006г. ищецът е отпуснал кредит на ответника Д.Г. за
закупуването на 1/6 ид.ч.
от имот № ***, находящ се в ***. Според чл.25
от договора, съпругата Д. Г. е уведомена, че носи солидарна отговорност за
задължението на Д.Г. и че за обезпечаване на кредита ще бъде сключена договорна
ипотека върху общия имот. Видно от нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека от 28.03.2006г., да обезпечаване на кредита е учредена ипотека в полза
на банката за 1/6 ид.ч. от имота. На 22.03.2016г. е подадена молба за
подновяване на договорната ипотека, съответно извършване на вписване.
В полза на банката е издаден изпълнителен
лист № ***. по ч.гр.д. № ***. по описа на РС
Карнобат, с който Д.Г. и Д. Г. са осъдени да заплатят солидарно на
банката суми въз основа на сключения договор за кредит за покупка на недвижим
имот от 20.03.2006г. По делото е представено удостоверение от ЧСИ С. Н., видно
от което длъжникът Д.Г. има задължение към взискателя “Банка
ДСК” АД в размер на 532 937, 41 лв. Банката – взискател е
ипотекарен кредитор, тъй като вземането е обезпечено с договорна ипотека по
отношение на 1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр.
Приморско, собственост на ипотекарните длъжници Д.Г. и Д. Г..
Представено е обявление за разгласяване на
публична продан по реда на чл.483 от ГПК на ЧСИ Т. Д. по изп. дело № ***. на
следния недвижим имот: 1/12
ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***,
находящ се в гр. Приморско, собственост на Д.Г., с начална цена 17342 лв., със
срок на проданта от 27.11.2020г. до 29.12.2020г. На 23.11.2020г. до ипотекарния
кредитор “Банка ДСК” АД е изпратено съобщение
от ЧСИ Т. Д. за така насрочената публична продан. На 26.11.2020г. е изпратено
съобщение до банката от съдебния изпълнител, че съпругът-недлъжник Д.
Гроздева е упражнила правото си по
чл.505, ал.1 ГПК и е внесла на 25.11.2020г. по сметка на съдебния изпълнител
сумата от 17342 лв., представляваща стойността на дела на съпруга – недлъжник.
На 26.11.2020г., съдебният изпълнител е издал постановление за възлагане на 1/12 ид. част от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Приморско на Д.к. Г.,
като след възлагането съпругът – недлъжник гроздева стана собственик на 1/6 ид.ч. от недвижимия
имот.
Представена е молба от “Банка ДСК” АД от 26.11.2020г.
до съдебния изпълнител Д., с която иска към изп. дело № ****. по описа на ЧСИ С.
Н. , както и искане да бъде насрочена публична продан на идеалните части от
описания имот, собственост на Д. Г., която е длъжник по изп. дело № ****.
При
така установените факти, съдът формира следните правни изводи:
По
допустимостта на производството:
Нормата на чл.496, ал.2 ГПК /Доп. ДВ, бр.49 от 2012 г./ постановява, че вещноправните
последици на възлагането се проявяват от деня, в който влезе в сила
постановлението. Влязлото в сила постановление прехвърля върху купувача от
проданта правата, които длъжникът е имал върху продадения имот към момента на
възбраната. По отношение на момента, в който се проявяват вещноправните
последици на възлагането, нормата на чл.496, ал.2 ГПК се различава от тази на чл.384, ал.2 ГПК /отм./ , според която от деня на
постановлението за възлагането купувачът придобива всички права, които
длъжникът е имал върху имота.
Няма спор в доктрината и в съдебната
практика, че публичната продан не е договор за продажба по своето естество, а
изпълнителен способ, производство, което завършва с едностранен властнически
акт на съдебния изпълнител и за нея се прилагат специалните правила на
изпълнителния процес. След влизане в сила на постановлението за възлагане
проданта се стабилизира и може да бъде атакувана само по исков ред и на
ограничени основания, предвидени в чл.496, ал.3 ГПК.
Ал.3 на разпоредбата на чл.496 ГПК, която
е идентична с ал.3 на чл.384 ГПК /отм./ следва да се тълкува систематично с ал.2 – стабилизирането
на проданта се свързва с момента, в който настъпват вещноправните последици на
постановлението за възлагане – от момента на влизането му в сила, т.е. след
изтичане срока на обжалването му /при необжалване/, съответно след
потвърждаването му с решение на окръжния съд. След този момент правата на
купувача при проданта укрепват и е допустимо проданта да бъде атакувана само по
исков ред на изчерпателно посочените в чл.496, ал.3 ГПК основания. Едва с влизането в сила на възлагателното
постановление, се погасява възможността публичната продан да бъде отменена от
съда по реда на раздел I, глава XXXIX, чл.435, ал.3 ГПК.
С Решение №120/04.10.2021 по дело №3521/2019
на ВКС, ГК, IV г.о. е даден отговор на въпроса, че влязлото в сила влязлото в
сила решение, с което е отхвърлена жалба по чл.435, ал.3 ГПК срещу постановлението за възлагане, не е пречка за
допустимостта на иска за недействителност на публичната продан по чл.496, ал.3 ГПК. Изискването
„ако възлагането не бъде обжалвано“, следва да се тълкува систематично с ал.2
на чл.496, ал.3 ГПК - в смисъл, че законът допуска възможността
действителността на публичната продан да се оспори по исков ред на двете
основания – поради нарушение на чл.490 ГПК и
при невнасяне на цената, след като постановлението за възлагане е влязло в
сила.
По делото не е спорно, а и е се установява
от постановеното по в.гр.д. ***. на БОС, Определение № ****., че процесното постановление
за възлагане от 26.11.2020г. е обжалвано от банката – ищец и е било образувано
в.гр.д. № ***. на БОС. В хода на производството е била извършена служебна
справка в резултат на която е констатирано, че с Определение № ***. съдът е
оставил без разглеждане жалбата на банката като е приел, че процесното
постановление не попада в предметния обхват на проверка по чл.435, ал.3 от ГПК.
Ето защо, определението на окръжния съд, с
което жалбата срещу постановлението за възлагане е оставена без разглеждане и
което не формира сила на пресъдено нещо с предмет недействителност на проданта,
не е процесуална пречка за предявяване на иска за недействителност на проданта
въз основа на специалните основания, предвидени в чл.496, ал.3 ГПК.
По
основателността на иска.
В хипотезите на чл.496, ал.3 ГПК, т.е. когато имотът е купен от лице, което е нямало право да наддава, или при невнасяне на цената, публичната продан е недействителна, като на общо основание тази недействителност може да се релевира както чрез предявяване на нарочен установителен иск, така и в производството по предявен иск за собственост върху имота, обект на проданта, включително и чрез възражение на ответника. Позоваването на недействителността се извършва от лица, чиито материални права са засегнати от принудителния характер на публичната продан.
Несъстоятелни са доводите изложени в исковата молба, че обявената за купувач съпруга на длъжника - Д.К. Г., на която е възложен имотът по реда на чл.505, ал.1 ГПК има качеството на длъжник по изп. дело № ***. по описа на ЧСИ Т. Д., тъй като същата се явявала и длъжник по изп. дело № ***. на ЧСИ С.Н..
По силата на чл. 429, ал. 3 ГПК третите лица дали своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на дълга, придобиват качеството страни – длъжници в изпълнителното производство, когато изпълнението бъде насочено върху тази вещ, т.е. разширяват се субективните предели на изпълнителния лист. Обвързаността на ипотекарния гарант не произтича от изпълнителното основание, нито от изпълнителния лист за обезпечения дълг, а от наличието на ипотечно право, възникващо относително самостоятелно, макар и обусловено от обезпеченото задължение.
С оглед твърдението на ищеца, че ответницата Д. Г. има качеството на ипотекарен длъжник по изп.д. № ****. по описа на ЧСИ С. Н., обезпечаващ връщането на кредита, взет от съпруга й Д.Г. с договора от 30.06.2006г., следва да се имат предвид разясненията дадени в т.2 от ТР № 4/2019г. по т.д. № 4/17г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които ипотекарният длъжник не се приема за длъжник по материалното правоотношение, като не следва да му се отрече правото да участва в наддавателните предложения при обявена публична продан. Според цитираното тълкувателно решение ипотекарният длъжник има правен интерес да заплати дълга на отговарящия с цялото си имущество спрямо взискателя длъжник, защото така ще запази собствеността си върху имота, обременен с вещната тежест, заради другото задължение.
Съгласно Решение № 602 от 12.07.2017 г. по в. гр. д. № 598/2017 г. на Окръжен съд – Бургас, ипотекарният длъжник има всички права и задължения на длъжник в изпълнителното дело, когато изпълнението е насочено върху имота, ипотекиран за обезпечение на чуждия дълг, какъвто настоящия случай не е. От представените по делото доказателства се установява, че осуетената от Д. Г. публична продан, обявена по изп. д. № ****. на ЧСИ Т. Д. не е нейната ипотекирана част от съсобствения имот в ***, в размер на 1/12 ид.ч., а тази на съпруга й – Д.Г. в същия размер, която също е ипотекирана в полза на банката. Обосновава се извода, че не са налице и предпоставките посочени в чл. 496, ал.3 от ГПК, която правна норма сочи на изключение от легитимацията на изпълнителния титул.
При това положение следва да се приеме, че банката действително е присъединен по право взискател по изп. д. № ***. на ЧСИ Т. Д., но само спрямо първоначалния длъжник Д.Г. и само за вземането си към него, обезпечено с договорна ипотека върху съответната притежавана от него ид. част от имота. В тази връзка неоснователно се явява и оплакването на ищеца, че като длъжник в производството е следвало да бъде конституирана и съпругата на длъжника Д. Г. за реализиране принудително изпълнение и върху притежаваната от нея идеална част от имота. По своята правна същност присъединяването има за цел встъпване на кредитор с изпълнителен лист във висящ изпълнителен процес, образуван от друг взискател, за да бъде удовлетворен встъпилият кредитор от същия имуществен обект, върху който е насочено изпълнението по висящия изпълнителен процес. По време на изпълнение е недопустимо присъединяване на кредитор, чието вземане не е от същия длъжник.
За пълнота на изложението следва да се посочи и че с Решение № ****. на БОС по т.д.№ ****. е отхвърлен иска по реда на чл.422 от ГПК за признаване за установено вземането на ищеца спрямо Д. Г. по изпълнителен лист № ****. на РС- Карнобат. С това решение е отречена пасивната материалноправна легитимация на ответницата, което от своя страна представляваща още един аргумент в подкрепа несъстоятелността на тезата на ищеца, че ответницата Д. Г. представлява длъжник по изпълнението по изп.дело № ****. на ЧСИ Т. Д..
Несъстоятелно е и оплакването на ищеца за невнасяне на дължимата цена, с аргумента, че внасяйки сумата от 17 342 лева, посочена като начална цена на имота, обявената за купувач Д. Г. е внесла 80 % от дължимата цена. В тази връзка не могат да бъдат споделени и доводите на ищеца, че разпоредбата на чл.505, ал.1 ГПК изисква равностойността на дела на длъжника да се изчислява съобразно цената на имота определена по реда на чл.485, ал.1 -3 от ГПК. Това разбиране не намира опора в закона и съдебната практика, а и подобно разширително тълкуване на правната норма би поставило съпруга-недлъжник в по-неблагоприятно положение отколкото евентуални наддавачи в публичната продан.
В заключение, съдът намира, че не са налице пороците сочени от ищеца като основания за недействителност на проведената публична продан, поради което предявеният иск следва да бъда отхвърлен като неоснователен.
По отговорността за разноски
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК право на разноски се пораждат за ответниците по делото Д. Г. и “МЕПС” ЕООД.
Съгласно представения списък по чл.80 от ГПК, ответникът Д. Г. претендира разноски в размер на 1100 лв., а ответникът “МЕПС” ЕООД, разноски в размер на 900 лв. представляващи адвокатско възнаграждение. Видно от представения договор за правна услуга от 17.03.2021г., сключен между Д. Г. и адв. Н. договореното адвокатско възнаграждение е заплатено изцяло и в брой /л.17/. Видно от представения договор за правна услуга от 17.03.2021г., сключен между “МЕПС” ЕООД и адв. С., договореното адвокатско възнаграждение е заплатено изцяло и в брой /л.34/.
Направеното от ищеца възражение за прекомерност на осн. чл.78, ал.5 от ГПК съдът намира за основателно.В определение № 260039 от 07.01.2021г. по гр.д. № 22 от 2021г. на БОС е прието, че съгласно чл.69, ал.1, т.4, вр. т.2 от ГПК цената на иска се равнява на данъчната оценка на възложената 1/12 идеална част от описания недвижим имот, която възлиза на 7140, 58 лева (при оценка на целия имот от 85687 лв.). Съгласно чл.7, ал. 2, т. 3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на възнаграждението с оглед цената на иска е 687, 03 лв. С оглед на фактическата и правна сложност на делото и усилията на процесуалните представители на ответниците по осъществяване на защитата по делото, съдът счита, че заплатеното адвокатско възнаграждение от 900, респ. 1000 лв. е прекомерно и следва да се намали до минималния размер, предвиден в Наредбата, а именно до размера от 687, 03 лв.
Що се отнася до производството по ч.гр.д. № ***. на БОС то ответниците са претендирали разноски само във връзка с осъществената от тях защита срещу подадената от банката частна жалба № ***. на РС – Царево за отмяна на прекратителното определение от 14.04.2021г. на РС - Царево, която е била уважена от БОС, поради което претендираните от тях разноски за заплатени адвокатски възнаграждения в размер на по 300 лв. не следва да им бъдат присъждани.
Ищецът е представил списък по чл.80 от ГПК, с която е заявил искане за присъждане на следните разноски: заплатена държавна такса в размер на 285, 62 лв. за разглеждане на иска; 15 лв. – държавна такса за обжалване на Определение № ****. по гр.д. № ****.; 15 лв. – държавна такса за обжалване на Определение № ****. по гр.д. № ****. и 300 лева – юрк. възнаграждение.
Предвид основателността на частните жалби, довели до отмяна на
постановеното по настоящото дело Определение № ***. и Определение № ****., съдът намира, че в полза на ищеца
се следват разноски в размер на заплатените държавна такса в общ размер от 30
лв. и юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.78,
ал.8, изр.второ от ГПК, размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37 от ЗПП, заплащането е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на МС. Въз основа
на този разпоредба е приета и Наредбата за заплащане на правната помощ.
Следователно размерът на юрисконсултско възнаграждение следва да се определи от
съда, според вида на делото и в размерите, определени в НПП. Съобразно
вида на делото, съдът намира, че следва да приложи разпоредбата на чл.25 от НПП
и да определи размера на възнаграждението в размера от 100 до 300лв.
Съобразявайки делото, характера на иска и процесуалните действия на пълномощника на ищцовата
страна, в т.ч. съдържанието на исковата молба и основателността на наведените възражения в
частните жалби и последващото
им уважаване от въззивната инстанция, съдът намира, че следва да определи
юрисконсултско възнаграждение в средния, определен в чл.25 от НПП размер, а
именно 150лв. Следователно в полза на ищеца се дължат разноски в общ
размер от 180 лв., като всеки един от ответниците следва да бъде осъден да
заплати сумата от 60, 00 лв.
Воден от горното, Царевският районен съд
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Банка ДСК” АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, иск срещу МЕПС” ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, Д.Н.Г., ЕГН: **********, с адрес *** и Д.К. Г., ЕГН: **********, с адрес ***, за признаване на установено на основание чл.496, ал.3 от ГПК, че извършената по изп. дело № ***. по описа на ЧСИ Т. Д. продажба на следния недвижим имот: 1/12 ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор ****, целият с площ от 4603 кв.м., находящ се в **** е недействителна поради допуснато нарушение на чл.490 от ГПК и невнасяне на цената за имота.
ОСЪЖДА “Банка ДСК” АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление ****, да заплати на “МЕПС” ЕООД, с ЕИК ****, седалище и адрес на управление ***, сумата от 687, 03 лв. /шестстотин осемдесет и седем лева и три стотинки/, представляващи разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА “Банка ДСК” АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление *****, да заплати на Д.К. Г., ЕГН: **********, с адрес ***, сумата от 687, 03 лв. /шестстотин осемдесет и седем лева и три стотинки/, представляващи разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА “МЕПС” ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, да заплати на “Банка ДСК” АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, сумата от 60, 00 /шестдесет/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Д.К. Г., ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати на “Банка ДСК” АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление ****, сумата от 60, 00 /шестдесет/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Д.Н.Г., ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати на “Банка ДСК” АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление *****, сумата от 60, 00 /шестдесет/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: .................................