РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Първомай, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:София С. Монева
при участието на секретаря Петя Г. Монева
като разгледа докладваното от София С. Монева Административно
наказателно дело № 20225340200116 по описа за 2022 година
Производство по реда на Раздел пети на Глава трета от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Съдът е сезиран с Жалба вх. № 2191/11.08.2022 г. (по описа на Районно управление –
Първомай), с която И. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес: ******* процесуално представляван
по пълномощие от адв. И. С. Д., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с
адрес за съдебна кореспонденция: *******, моли съда да отмени Наказателно постановление
№ 22-0325-000420/08.07.2022 г., издадено от Началника на Районно управление (РУ) на
МВР – Първомай при Областна дирекция (ОД) на МВР – Пловдив, като обосновава
искането си със съображения, че връченият му акт за установяване на административно
нарушение бил нечетлив, което е ограничило възможността му да упражни правото си на
защита, както и че на 29.06.2022 г. е управлявал мотопед марка и модел „Симсон – 50”,
който е регистриран, но със стар образец на регистрационен номер ПН 7291, погрешно
посочен от административнонаказващия орган като *******. Навежда, че е санкциониран за
две взаимно изключващи се деяния – управление на нерегистрирано по надлежния ред
моторно превозно средство и неносене на свидетелство за регистрация на регистрирано
такова.
С Молба-становище рег. № 325000-4123/24.08.2022 г. въззиваемият пледира за
потвърждаване на наказателното постановление като законосъобразно и за редуциране на
евентуално претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение до
нормативно предвидения минимум.
1
В открито съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощника си поддържа
жалбата, а въззиваемата страна, редовно прИ.ана, не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди доводите на страните, приема от фактическа страна следното:
На 29.06.2022 г. в 09:38 часа, докато управлявал без обезопасителна каска собствения
си мотопед марка и модел „С.***”, обозначен с табела (стар образец) с регистрацонен номер
******* по ул. „Първа” до № 1 в с. Татарево, общ. Първомай, обл. Пловдив, жалбоподателят
бил спрян за проверка от свид. Т. А. Х. и колегата му А. И. Д., заемащи длъжността
съответно „Младши автоконтрольор“ и „Младши инспектор” в РУ – Първомай и
междувременно изпълняващи служебните си функции по автопатрул, но им заявил, че не
носи изисканите от тях свидетелства за регистрация на моторното превозно средство и за
правоуправление. С тяхно позволение отишъл до дома си да ги вземе и когато се върнал, им
представил единствено второто с обяснението, че притежава, но не могъл да открие
първото.
Свид. Х., овластен с правомощия по осъществяване на контролна дейност и
актосъставяне по ЗДвП със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от Министъра на
вътрешните работи на основание чл. 165, чл. 186, ал. 1 и чл. 189, ал. 1, ал. 5 и ал. 12 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП), чл. 37, ал. 1, б. „б”, чл. 39, ал. 2а и чл. 47, ал. 2,
във вр. с ал. 1, б. „а” от ЗАНН, чл. 45, ал. 2, т. 13 от Правилника за устройството и дейността
на МВР и чл. 33, т. 9 от ЗМВР, съставил електронно чрез служебния таблет срещу
жалбоподателя в негово присъствие и в това на младши инспектор А. И. Д. и връчил на
първия разпечатан от мобилен принтер в патрулния автомобил четлив екземпляр от Акт №
572268/29.06.2022 г. за установяване на административно нарушение на чл. 140, ал. 1, предл.
1 и на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за това, че на 29.06.2022 г. в 09:38 часа в с. Татарево, общ.
Първомай, обл. Пловдив, ул. „І-ва” до № 1 управлява собствен мотопед марка и модел
„С.***” с регистрационен номер ******* (стар образец), който не е регистриран по
надлежния ред, и не представя свидетелство за регистрация на моторното превозно
средство.
Възприемайки изцяло фактическите констатации, описани в акта, Началникът на РУ
– Първомай, оправомощен да санкционира провинения по ЗДвП с горецитираната
министерска заповед, издал Наказателно постановление № 22-0325-000420/08.07.2022 г.,
връчено на жалбоподателя на 01.08.2022 г., с което му наложил административни наказания,
както следва: за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1
от ЗДвП „Глоба” от 200, 00 лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ за срок от 6 месеца, и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП – на основание
чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП „Глоба” от 10, 00 лева, а съобразно Наредба № Ιз-
2539/17.12.2012 г. на Министъра на вътрешните работи разпоредил да му се отнемат 10
контролни точки.
Според Справка в централната база на МВР, изготвена на 08.09.2022 г., не са
регистрирани моторни превозни средства – настояща собственост на жалбоподателя, а
2
видно от представеното от него с жалбата Свидетелство за регистрация на моторно превозно
средство серия А № *******, издадено от МВР, мотопед марка и модел „С.***” с рама №
*******2 и двигател № *******, цвят бледожълт, е регистриран като негово притежание на
20.11.1986 г. с рег. № *******, а на 23.04.1991 г. с рег. № *******.
Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от
приобщеното Свидетелство за регистрация на моторно превозно средство серия А №
*******, издадено от МВР, от приложената административнонаказателна преписка и от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Т. А. Х., които се
кредитират, тъй като обективно, последователно, логично и правдоподобно възпроизвеждат
непосредствени възприятия относно релевантните факти и се подкрепят от писмените
доказателствени източници.
При така очертаните фактически положения настоящият съдебен състав намира
жалбата за допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от активно
легитимиран субект срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, а разгледана по същество – за
частично основателна.
Оспореното Наказателно постановление № 22-0325-000420/08.07.2022 г. е издадено в
срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от Началника на РУ – Първомай при ОД на МВР – Пловдив в
кръга на неговата административнонаказателна компетентност, изрично делегирана му по
реда на чл. 47, ал. 2 във вр. с ал. 1, б. „а“ от ЗАНН във вр. с чл. 189, ал. 12 от ЗДвП със
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, въз основа на Акт
за установяване на административно нарушение № 572268/29.06.2022 г., съставен при
спазване на давностните срокове по чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, от длъжностно лице,
нормативно овластено, съгласно чл. 37, ал. 1, б. „б” от ЗАНН по силата на чл. 189, ал. 1 от
ЗДвП.
Служебната ревизия на законосъобразността на протеклата
административнонаказателна процедура, чийто правен режим, по изричното препращане на
чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, е подчинен на ЗАНН, не открива допуснати нарушения на
процесуалните правила от категорията на съществените.
При съблюдаване на чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН актът е изготвен и
подписан от съставителя в присъствието както на свидетел на извършването и
констатирането на проявата – А. И. Д., който е служебно лице при позволението на чл. 189,
ал. 3 от ЗДвП, и който също е положил подпис, така и на нарушителя, на когото е предявен
за запознаване и подписване, след което му е връчен и препис, приложен в оригинал от
процесуалния му представител в открито съдебно заседание. Мастиленият му текст
действително е блед, но доколкото съдът цени с доверие заявеното от свид. Х., че
екземплярът, поместен в административнонаказателната преписка, и този, представен от
нарушителя, са разпечатани на мястото на проверката от един и същ мобилен принтер с
четливо съдържание, каквото все още е и това на екземпляра в преписката, следва да се
заключи, че на жалбоподателя е бил предоставен четлив препис и правото му на защита не е
3
било накърнено.
Актът и наказателното постановление съдържат изискуемите се от чл. 42 и чл. 57, ал.
1 от ЗАНН задължителни реквизити и прецизно, пълно, точно и в кореспонденция с
установената фактическа обстановка индивидуализират противоправното деяние по време,
място и начин на извършване.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
нарушения, квалифицирани по чл. 175, ал. 3, предл. 1 и чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП.
Първият състав гласи: „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер“. Нормата санкционира неспазването
на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП, според който по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Под
„регистрация” по смисъла на §6, т. 18а от Допълнителните разпоредби на ЗДвП се разбира
административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение,
включващо идентификацията му и издаването на табели с регистрационен номер.
От доказателствата е видно, че на 29.06.2022 г. в 09:38 часа по ул. „Първа” до № 1 в
с. Татарево, общ. Първомай, обл. Пловдив, жалбоподателят е управлявал собствения си
мотопед марка и модел „С.***”, обозначен с табела (стар образец) с регистрационен номер
*******. Макар буквите от него да не съвпадат напълно с тези, записани в Свидетелството
за регистрация на моторно превозно средство серия А № *******, издадено от МВР, въз
основа на останалите отличителни характеристики на процесното двуколесно превозно
средство може с висока степен на категоричност да се счете, че този официален документ е
издаден именно за него и удостоверява по обвързващ съда начин обстоятелството, че то е
било първоначално регистрирано на 20.11.1986 г. с рег. № *******, а на 23.04.1991 г. с рег.
№ ******* – като собственост на жалбоподателя, но не фигурира в Справката от
централната база на МВР за вписани като негово настоящо притежание превозни средства,
изготвена на 08.09.2022 г.
Условията и реда за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и
юридически лица, както и реда за служебно предоставяне и за предоставяне срещу
заплащане на данни за регистрирани пътни превозни средства, е регламентиран в Наредба
№ I-45 от 24.03.2000 г. (Наредба № I-45) за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията
на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от Министъра на вътрешните
работи (обн., ДВ, бр. 31 от 14.04.2000 г., в сила от 14.04.2000 г.).
4
В съответствие с §3, ал. 1 от Преходните и заключителните й разпоредби (ПЗР)
табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските
стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591, са валидни до 31.05.2006 г., а съгласно ал. 3 от
същата разпоредба от 01.06.2006 г. служебно се прекратява регистрацията на всички
превозни средства с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на
българските стандарти 15980 и ISO 7591.
Константната съдебна практика на ВАС поддържа, че с цитираното преходно
правило законодателят е създал правно основание за служебна дерегистрация на превозни
средства с еднократно действие и поради това систематически го е отделил в ПЗР извън
посочените в чл. 18б от Наредба № I-45 хипотези. Инициативата за прекратяване на
регистрацията е служебна, а правните му последици са идентични с тези по чл. 18, т. 1 и т. 2
от Наредбата № I-45. Нормата на §3, ал. 3 от ПЗР на Наредба № I-45 не означава
прекратяване на регистрацията по силата на нормативен акт и също изисква провеждане на
процедура за това по почин на контролните органи в МВР (в този смисъл Решение №
7924/30.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15280/2014 г., VII о., и Решение № 11234/27.10.2015
г. на ВАС по адм. д. № 295/2015 г., VII о.).
По делото данни за осъществяването на такава процедура относно процесния
мотопед не са ангажирани, т. е. не е доказана липсата на надлежна регистрация, което сочи
на недоказаност на повдигнатото обвинение и мотивира съдебния състав да приеме, че са
налице предпоставките на чл. 63, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 от ЗАНН за отмяна на
наказателното постановление в указаната част като издадено при неправилно приложение на
материалния закон. В останалата част на основание чл. 63, ал. 9, във вр. с ал. 2, т. 5 от ЗАНН
следва да бъде потвърдено, тъй като доказателствата убеждават, че водачът не е изпълнил
задължението си по чл. 100, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП да носи свидетелството за
регистрация на мотопеда, с което е разполагал. Според чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП
визираният пропуск се наказва с глоба от 10, 00 лева, каквато в съответствие с чл. 27, ал. 1
от ЗАНН е и наложената на дееца.
Не са налице и условията на чл. 28 от ЗАНН за дефиниране на проявата като
маловажна, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от други деяния
от същия вид.
С оглед на крайния правен разултат при режима на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с
чл. 143, ал. 1 от АПК ОД на МВР – Пловдив следва да бъде осъдена да възстанови
разноските на жалбоподателя за адвокатско възнаграждение. За неговата прекомерност от
въззиваемата страна е противопоставено възражение по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, което се
преценя за несъстоятелно, тъй като престираният съгласно Договор за правна защита и
съдействие от 11.08.2022 г. хонорар от 300, 00 лева е минималният, дължим се по чл. 18, ал.
2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в редакцията към датата на договарянето му. Ето защо,
съразмерно на уважения интерес, следва да се присъди сумата от 285, 00 лева.
Водим от горното, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0325-000420/08.07.2022 г., издадено от
Началника на Районно управление – Първомай при Областна дирекция на МВР – Пловдив
срещу И. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес: ******* процесуално представляван по
пълномощие от адв. И. С. Д., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес
за съдебна кореспонденция: *******, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 175, ал. 3, предл.
1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са му наложени административни наказания
„Глоба” в размер на 200, 00 (двеста) лева и „Лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ за срок от 6 месеца и са му отнети 10 контролни точки за нарушение по
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му
част, с която на същия на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 10, 00 (десет) лева за нарушение по чл. 100,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Пловдив да заплати на И. Д. Д., ЕГН:
**********, с адрес: ******* процесуално представляван по пълномощие от адв. И. С. Д.,
вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция:
*******, сумата от 285, 00 (двеста осемдесет и пет) лева – разноски за квалифицирана
процесуална защита от адвокат съразмерно на уважената част от жалбата.
ДА СЕ СЪОБЩИ на страните за постановяване на решението.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
СМ/ЕД
Съдия при Районен съд – Първомай: ___________п____________
6