РЕШЕНИЕ
№ 393
гр. Пловдив, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Радка Д. Чолакова
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20235001000447 по описа за 2023 година
С решение № 258/15.06.2023 г., постановено по т.д. № 672/22 г.
по описа на Пловдивски окръжен съд е обявена неплатежоспособността на
„Д. - И.” ЕООД ЕИК ********* с начална дата - *********г., като е
отхвърлено искането за начална дата на неплатежоспособността да се
определи ********г., открито е производство по несъстоятелност по
отношение на дружеството, постановена е обща възбрана и запор върху
имуществото му, като същото е осъдено да заплати на молителя „В.“ ЕООД
ЕИК ********* разноски по делото в размер на 1400лв.
Въззивна жалба против горното решение е подадена от „Д. -
И.” ЕООД с оплакване за неправилност, необоснованост и постановяване в
противоречие с доказателствения материал по делото. Моли се обжалваното
решение да бъде отменено.
От кредитора „В.“ ЕООД е подаден отговор, с който
1
въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Иска се обжалваното
решение като законосъобразно и обосновано да бъде потвърдено.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните
доказателства по делото и във връзка с изложените оплаквания и възражения
на страните, приема за установено следното:
Съдът е сезиран с молба по чл.625 от ТЗ, предявена от „В.” за
откриване производство по несъстоятелност по отношение „Д. - И.“ ЕООД на
основание неплатежоспособност, евентуално свръхзадължеността.
Прието е от първоинстанционния съд, че търговското
дружество – молител има материалноправна легитимация да предяви молба
по чл. 625 от ТЗ, тъй като има парично ликвидно и изискуемо вземане от
ответника по търговска сделка, сключена между тях - договор за изработка от
септември 2018 г. за полагане на бордюри в спортен обект в гр. В.: в размер
на 3 398.40 лв. по фактура № *** от ******** г., което вземането е
установено със сила на пресъдено нещо с влязло в сила на ******** г.
решение № **** от ******** г. по гр.д. № ***/2020 г. на ПРС, поправено с
решение № ****** от 24.08.2020 г. на същия съд /потвърдени с решение от
******** г. на ПОС по гр.д. № ****/2020 г./. В полза на молителя е
установено по реда на чл.422 от ГПК съществуване на вземането за главница
от 3 398.40 лв. по ф. № *** / ********г. с произход възнаграждение за
изпълнени СМР по полагане на бордюри в началото на месец септември 2018
г. в обект „Основен ремонт и реконструкция на съществуващи трибуни и
терен на стадион „С.“, находящ се в УПИ - *** за стадион със спортно -
възстановителен център и хотел“ в гр. В., и са присъдени законна лихва върху
главницата и разноски за заповедно и исково производство. Молителят се е
снабдил с Изпълнителен лист № ****** от 08.01.2021 г. и Изпълнителен лист
№ ****** от 04.01.2021 г. за сумите по главницата, законна лихва от
22.11.2019 г. до плащане на сумата, 319.07 лв. законна лихва за периода
17.12.2018 г. - 21.11.2019 г., и разноски от 439.34 лв., 769.70 лв. и 300 лв. И е
образувал изпълнително дело № ************** на ЧСИ И. К. с рег. № ***
на КЧСИ, по което към ********* г. размерът на дълга е 7 663.90 лв. и не е
удовлетворен. ПДИ до длъжника е връчена на 05.02.2021 г. по реда на чл.50
ал.2 от ГПК.
Горните констатации се основават на представените към
молбата заверени копия от цитираните съдебни решения, изпълнителни
листове и удостоверение за размера на дълга, издадено от ЧСИ И. К., и
покана за доброволно изпълнение. Същите не се оспорват от длъжника,
наличието на посоченото неудовлетворено вземане е било безспорен факт
между страните и в първоинстанционното производство.
2
По делото е прието на ССчЕ, което не е оспорено от страните,
и е прието от съда като обективно, компетентно и безпристрастно, и
съответстващо на материалите по делото. Според заключението молителят е
декларирал основна дейност с КИД 43.33 - Полагане на облицовки и
настилки. Последната приходна фактура, издадена от дружеството, е №
**/******** г., след която дата няма генерирани приходи и осъществена
дейност, включително до момента. За периода 2019 г. - април 2023 г.
дружеството не е извършило инвентаризация, поради което не може да се
констатира вид и наличност на стоки и материали, както и касова наличност,
по балансите му.
Вещото лице е установило, че към датата на експертизата са
осчетоводени по сметка 302 Материали за 2 691.20 лв., по сметка 304 Стоки
за 28 366.66 лв. /като липсва аналитична справка, поради което не могат да се
индивидуализират/, и вземания по аванси сметка 402 12 500 лв., сметка 411 16
152.72 лв., сметка 493 - 3 438.55 лв., сметка 498 - 17 590.12 лв.;
осчетоводените парични средства са 26 303.56 лв. по каса и 367.60 лв. по
банкови сметки, като същевременно липсват плащания по образуваните
изпълнителни дела и към Н**, което обосновава извод, че касовата наличност
от 26 303.56 лв всъщност липсва и фигурира само счетоводно. Вещото лице
подробно е описало осчетоводените задължения - заем към Б. Д** по
овърдрафт в размер на 9 991.11лв.; задължения към доставчици от 53 079.66
лв., включително към молителя по процесната фактура, задължения по
аванси от 10 550 лв. без аналитична справка, и публични задължения от 10
852.62 лв. Установило е, че в счетоводството на ответното дружество не е
отразен размера на всички парични задължения, констатирани по делото: по
двете образувани изпълнителни производство с взискатели В. ЕООД и К.
ЕООД за размера на начислените лихви и разноски: към молителя до сумата
от 7 663.90 лв., съответно в размер на 23 629.99 лв. към второто дружество, от
които 13 920 лв. главница, и публични задължения по справката на ТД на Н**
общо от 92 680.76 лв. Със стойностите на неосчетоводените задължения са
коригирани съответните баланси за периода 31.12.2019 г. - 30.04.2023 г., в
резултат на което се променя съотношението между актива и пасива. Към
31.12.2022 г. и към 30.04.2023 г. дружеството се декапитализира - има
отрицателни стойности на собствения капитал поради натрупани загуби,
които не могат да бъдат покрити от наличния актив, което е обосновало
извода на вещото лице за свръхзадълженост от 31.12.2022 г.
В заключението са изчислени коефициенти за ликвидност,
финансова автономност и задлъжнялост за периода 31.12.2019 г. - 30.04.2023
г./ таблица на стр. 126/. Коефициентът за обща ликвидност показва тенденция
към намаляване от 1.14 към 31.12.19 до 0.87 към 3004.23 г. Коефициентите за
незабавна и за абсолютна ликвидност са много лоши от началото на периода:
0.13/0.15, 0.01, 0.25/0.32, 0.21/0.32. Лоши са и коефициентите за задлъжнялост
и финансова автономност, които съответно са: 0.23/4.43; 0.11/9.50; 0.05/21.20;
-0.12/-8.40; - 0.13/-7.94.
Данните от заключението на вещото лице са обсъдени от
3
първоинстанционния съд в съвкупност с останалите писмени доказателства -
изискани справки, от които е констатирано, че дружеството не притежава
недвижими имоти, както и МПС; има открита партида с вписвания в ЦР** в
полза на ТД на Н** П. на имущество по чл.4 от ЗОЗ - запори върху банкови
сметки за публични вземания, както и по Договор за залог в полза на Б. Д**
ЕАД, за учреден особен залог по ЗОЗ на вземания по конкретна банкова
сметка и за учреден особен залог по ЗОЗ на вземания по всички налични и
бъдещи разплащателни сметки; срещу дружеството има висящи шест
изпълнителни дела, от които четири са за частни вземания за парични
задължения и две са за публични вземания за парични задължения; от
справката от ТД на Н** П. е установено, че към 21.03.2023 г. има публични
задължения в размер на 64 075.13 лв. главници, 28 605.63 лв. лихви, общо 92
680.76 лв. Обсъдени са установените по делото обстоятелства, че търговската
дейност на дружеството е спряна от 01.01.2020 г., липсват каквито и да било
приходи след това, налице е трайна тенденция на увеличаване на
публичноправните задължения поради неплащането им от 25.04.2019 г. до
момента, което автоматично се е отразило на част от икономическите
показатели в края на 2019 г., респ. е рефлектирало върху коефициентите за
ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, обосноваващи
неплатежоспособността на дружеството през 2020 г. и настъпилата
свръхзадълженост през 2022 г.
Приети са за неоснователни възраженията на ответника за
погасяване на дълга към К. ЕООД в резултат на прихваща с негови насрещни
вземания поради липса на счетоводни данни за наличието на каквито и да
било вземания към това дружество, нито за осчетоводено прихващане.
Прието за неоснователно е и възражението за наличие на вземане в размер на
200 000 лв. от „Н. К.“ ЕООД поради липса на доказателства за съществуване и
осчетоводяване на вземане в този размер.
Горните фактически констатации и изводи на
първоинстанционния съд изцяло кореспондират със събрания по делото
доказателствен материал, който е коректно посочен и в обжалваното решение.
Направени са обосновани и законосъобразни изводи за наличие на
предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност: Налице е
хипотеза по чл. 608, ал.1,т.1 от ТЗ, тъй като молителят - търговец има
изискуемо и ликвидно вземане по търговска сделка от ответното дружество,
също търговец, което не е в съС.ие да плати поради обективна невъзможност
за това; Налице е фактическият състав на презумпцията по чл.608 ал.4 от ТЗ,
при който неплатежоспособността на ответника се предполага, тъй като е
образувано изпълнително дело за събиране на този дълг, но от февруари 2021
г., когато е връчена ПДИ на длъжника, до ********* г., което е повече от
шест месеца, дългът не е погасен нито частично, нито изцяло. Изпълнена е и
хипотезата и на презумпцията по чл. 608, ал.3 от ТЗ, тъй като длъжникът е
спрял плащанията на изискуми публичноправни задължения към Н** от
********* г. Тези презумпции не са оборени, напротив, от заключението на
ССчЕ се установяват влошени коефициенти за ликвидност, които са
4
индикация за наличие на съС.ие на неплатежоспособност. За начална дата на
неплатежоспособността обосновано е определена датата 27.05.19 г. – датата
на спиране на плащанията за погасяване на изискуеми публично - правни
задължения към Н**.
Така направените изводи изцяло се споделят от настоящия
състав на ПАС като законосъобразни и напълно кореспондиращи със
събрания по делото доказателствен материал. Във въззивната жалба не се
правят каквито и да било конкретни доводи, а оплакванията са изцяло
бланкетни, като не се констатират каквито и да било основания същите да
бъдат споделени.
Предвид посоченото съставът на ПАС намира, че
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, поради което
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 258/15.06.2023 г., постановено
по т.д. № 672/22 г. по описа на Пловдивски окръжен съд
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 14-
дневен срок от вписването му в Търговския регистър.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5