О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 358.
гр. Велико Търново, 14.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико
Търново, VIII–ми състав,
в закрито съдебно заседание на четиринадесети
октомври две хиляди и двадесета година, в състав :
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова
като
разгледа докладваното от съдия Костова адм. д. №604/2020 г. по описа на
Административен съд – Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 197
и сл. (глава десета, раздел ІV) от АПК във вр. с чл.
54, ал.5 от АПК.
Образувано е по жалба на К.Д.П. *** чрез ... с., ***против Решение №Ц1012-04-54#1/31.8.2020г. издадено от Директор на ТП на НОИ В. Търново, с което производството по подадената от него жалба вх.№ Ц1012-04-54/30.7.2020г. срещу разпореждане № Д-04-999-00-**********/16.7.2020г. на оправомощено лице за ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ В.Търново е спряно.
Жалбоподателят оспорва посоченото решение като незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административно- процесуалните правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона- Основания по чл.146, т.3, ,т.4 и т.5 от АПК.
С разпореждане № Д-04-999-00-**********/16.7.2020г. на оправомощено лице за ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ В.Търново е отказано изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване на К.П. по болничен лист за времето от 8.6.2020г. до 7.7.2020г.. По повод подаден сигнал с вх.№ Ц1056-04-40:15.4.2020г. е извършена проверка от контролен орган при ТП на НОИ В.Търново от който е съставен Констативен протокол КП-504-00782264/13.7.2020г., с който е установено, че жалбоподателят не е упражнявал трудова дейност за периодите от 16.1.2020г. до 31.1.2020г. и от 19.2.2020г. до 31.5.2020г., за което да подлежи на осигуряване, съобразно с разпоредбата на чл.10,ал.1 от КСО. На работодателя „Съдружие 2018“ООД са издадени Задължителни предписания № 3Д—1-04-00782280/ 13.7.2020г., срещу които е подадена жалба. Намира, че след като не се е произнесъл в срока по чл.117, ал. 3 от КСО против разпореждането за отказ за плащане на болничен лист, същият го е заобиколил неправомерно чрез спиране на производството, което само по себе си представлява съществено процесуално нарушение. Освен това решението е в несъответствие с целта на закона, доколкото основната цел на КСО е закрила относно физическото съществуване на лицето, когато настъпят определени обстоятелства, в случая болест. След като е спрял производството по оспорване на разпореждането за неплащане на болничен лист, административният орган е лишил жалбоподателя от необходимите средства за живот и лечение за един продължителен период- до окончателното произнасяне по въпроса за законосъобразността на Задължителните предписания.
От ответник жалба Директор на ТП на НОИ В. Търново не е постъпило становище по така подадената жалба.
Съдът, като взе предвид оспорвания акт, представените доказателства в административната преписка и оплакванията в жалбата, намира следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 197 от АПК и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Досежно фактическата обстановка по спора между старините няма спор. Между жалбоподателя/работник/ и Съдружие 2018“ООД / работодател/ е сключен трудов договор №001/16.1.2020г. стр 69 от преписката, на длъжност „Организатор стопански дейности“ с код по НКПД 24216011, като е представена и длъжностната характеристика, както и цялото трудово досие на последния вкл. Диплом за завършено образование, карта за предварителен медицински преглед, удостоверение от трудова медицина, автобиография и други. Посоченият трудов договор е прекратен със Заповед № 001/31.1.2020г. – завършване на определената работа, след което е сключен нов трудов договор №2/19.2.2020г. С разпореждане № Д-04-999-00-**********/16.7.2020г. на оправомощено лице за ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ В.Търново е отказано изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване на К.П. по болничен лист за времето от 8.6.2020г. до 7.7.2020г..Настоящата инстанция установява, че по повод подаден сигнал с вх.№ Ц1056-04-40:15.4.2020г. е извършена проверка от контролен орган при ТП на НОИ В.Търново, от който е съставен Констативен протокол КП-504-00782264/13.7.2020г., с който е установено, че жалбоподателят не е упражнявал трудова дейност за периодите от 16.1.2020г. до 31.1.2020г. и от 19.2.2020г. до 31.5.2020г., за което да подлежи на осигуряване, съобразно с разпоредбата на чл.10, ал.1 от КСО. На работодателя „Съдружие 2018“ООД са издадени Задължителни предписания № 3Д1-04-00782280/13.7.2020г., срещу които е подадена жалба вх. № Ц1012-04-51/27.7.2020г. и е образувано адм.д. 621/2020г. по описа на Административен съд В. Търново. . Срещу разпореждане № Д-04-999-00-**********/16.7.2020г. на оправомощено лице за ръководител по изплащане на тях е подадена жалба вх.№ Ц 1012-04-54/30.7.2020г. С обжалваното решение е спряно производството по тази жалба без в диспозитива на същото да е посочено в какъв срок. Единствено в мотивите е посочено, че производството по обжалване на Задължителните предписания се явява преюдициално, тъй като в него ще бъде установено дали жалбоподателят е осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, ползващо се от съответните права, произтичащи от този факт, към началната дата на настъпване на временната неработоспособност - 16.3.2020г. Решението е връчено на 8.9.2020г. видно от известие за доставяне стр.199 от преписката, като жалба до АСВТ е подадена 24.9.2020г. , а изпратена от ЕКОНТ на 22.9.2020г.
В решението като правно основание е посочено чл.117, ал.3 и ал. 5 от КСО във вр. с чл. 54, ал.1 т.5 от АПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
В конкретната хипотеза производството по жалба по административен ред срещу разпореждане за отказа за заплащане на обезщетение за временна нетрудоспособност е спряно, като както се посочи по- горе само в мотивите на решението за спиране е посочено, че спирането е до приключване с окончателно решение по спора за законосъобразността на Задължителните предписания дадени на работодателя. Спирането на производството е постановено на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК и съгласно чл. 54, ал. 5 АПК производството по обжалване на акта за спиране следва да бъде проведено по реда на глава десета, раздел IV, който е озаглавен "Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт" - чл. чл. 197 - 202 АПК. В чл. 200, ал. 2 АПК е предвидено, че определението, постановено по жалба на лицето, по чието искане е постановен изричния отказ за издаване на административен акт, може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство. Както се посочи, тази разпоредба намира приложение и в производството по обжалване на актове за спиране на административното производство, на основание чл. 54, ал. 5 АПК. В този смисъл Определение № 11560 от 1.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11355/2014г. Константната съдебна практика признава възможността директорът на ТП на НОИ да спира административното производство по подадена пред него жалба по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО, при приложимост на детайлно изброени в чл. 54, ал. 1 от АПК хипотези. Правното основание за издаване на процесното решение се съдържа в нормата на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, която в случая се явява специален закон по отношение на КСО и защитата срещу този вид административни актове е по реда на Глава десета, раздел ІV от АПК (съгласно чл. 54, ал. 5 от АПК и чл. 202, т. 2 от АПК).
С оглед на така изложеното съдът намира, че актът е издаден от компетентния за това административен орган – Директор ТП на НОИ, пред който е висящо производството по жалба срещу разпореждане № Д-04-999-00-**********/16.7.2020г. на оправомощено лице за ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ В.Търново. В съдържанието на акта ясно и точно е посочено наименованието на органа, който го издава, посочени са имената на лицето, изпълняващо тази длъжност, в титулната част на акта е изписано, че се издава от ТД на НОИ В.Търново, което отговаря на изискванията по чл. 59, ал. 1, т. 1 АПК. Оспорваният акт съдържа и адресат , което е жалбоподателят, като е посочен конкретно и номера на неговата жалба.
Актът отговаря и на изискването по чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК, тъй като съдържа изложение на фактическите и правни основания за издаването му. Като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК, а като фактическо такова е наличието на преюдициално административно, последвано евентуално от съдебно производство по оспорване на Задължителни предписания от работодателя – осигурител, като от значение за правилното решаване на настоящия спор. Преюдициално е всъщност установяване на факта дали жалбоподателят има качеството на е осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, ползващо се от съответните права, произтичащи от този факт, към началната дата на настъпване на временната неработоспособност -16.3.2020г. С оглед на така изложеното съдът намира, че ИАА не страда от порок на формата, а отговаря на изискванията по чл. 59, ал.1 и ал.2 от АПК.
Направеното възражение от страна на жалбоподателя, че са съществено нарушени административно- процесуалните правила, настоящата инстанция намира за неоснователно. Съображенията за това са следните:
Въпреки липсата на изрично препращаща разпоредба в Глава шеста на АПК, е прието, че спирането на производството е приложимо от по-горестоящия административен орган във фазата на оспорване по административен ред и в рамките на извършваната от него проверка. Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите срещу актовете на по-долустоящите органи или исканията с мотивирано решение, с което решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Специалното процесуално правило, създадено с чл. 118, ал. 1 от КСО, предвижда, че на съдебен контрол за законосъобразност подлежи именно решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, вкл. и в случаите, когато е отхвърлил подадената до него жалба и е потвърдил оспореното разпореждане. Няма пречка особеното административно производство по чл. 117 от КСО, което приключва с подлежащ на съдебен контрол административен акт, да бъде спирано на основанията, предвидени в АПК. В КСО липсват разпоредби относно спирането на образуваните по реда на кодекса производства, поради което се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс.
С приетите изменения в чл. 119 от КСО (изм. - ДВ, бр. 94/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г.) е регламентирано, че решенията на административния съд по чл. 118 от КСО подлежат на касационно обжалване по реда на АПК, с изключение на постановените по жалби срещу актовете по чл. 117, ал. 1, т. 1 и т. 2, буква "б", буква "д" - за суми до 1000 лв., букви "е" и "ж". След извършен анализ на разпоредбите на чл. 119 във връзка с чл. 117 и чл. 118 от КСО се обосновава извод, че посочените изключения намират приложение по отношение на крайния акт, с който приключва производството по обжалване на акта по административен ред - решението по чл. 118, ал. 1 от КСО, като в обхвата на нормите не попадат актове, постановени в хода на производството по обжалване, какъвто е процесното решение на директора на ТП на НОИ – В.Търново. Направеният извод се подкрепя и от приложимия в конкретния случай специален ред за обжалването на процесното решение, регламентиран в чл. 197-202 от АПК, съгласно нормата на чл. 202, т. 2 от АПК.В този смисъл Определение № 4973 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3088/2020 г.,Следователно твърдението на жалбоподателя, че след като Директор на ТП на НОИ е бил задължен от КСО да се произнесе по подадената жалба против разпореждането в едномесечен срок – с нейното отхвърляне или уважаване, то направеното от него спиране е в противоречие с тези процесуални норми не се споделя от настоящия състав. Както се посочи по- горе след като АО установи, че е налице някое от обстоятелствата по чл. 54, ал.1 от АПК същият може да спре производството, който въпрос е изцяло в негова оперативна самостоятелност. Следва да се подчертае, че в диспозитива на процесното решение АО не е посочил до кога е спряно производството, което представлява съществено нарушение.
Изводите на Директор на ТП на НОИ за наличие на основание за спиране на административното производство са неправилни. . На основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК административният орган спира производството при наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване, като в тези случаи спирането се постановява след представяне на удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред който то е образувано.
Неправилно решаващият административен орган е приел, че влизането в сила на Задължителни предписания, дадени на основание чл. 108, ал.1, т.3 от КСО на осигурителя е от значение за осигурителния статус на жалбоподателя, а оттам и за произнасянето на Директора на ТП на НОИ - гр. В.Търново по жалбата на лицето против разпореждането, с което му се отказва отпускане на парично обезщетение за временна нетрудоспособност. На първо място следва да се отбележи, че правоотношенията по разходване на средствата на общественото осигуряване, каквото е правоотношението по отпускане на парично обезщетение за временна нетрудоспособност, възникват и се развиват между осигурените лица и осигурителния орган като производни от други, първични отношения, които представляват и основанието за обществено осигуряване. Първичното отношение, съставляващо основание за осигуряването, респ. за отпускането или отказа да бъде отпуснато/ обезщетение и по съществуването и съдържанието на което правоотношение Директорът на ТП на НОИ следва да се произнесе в образуваното пред него производство по чл. 117 от КСО, не е обусловено нито от издадените задължителни предписания, нито от изпълнението на вмененото задължение на осигурителя за корекция на декларирани за лицето данни. Със задължителните предписания на е указано заличаване на данни за лицето, като е посочено необходимото според органа съдържание на декларация - образец 1. Тези предписания третират задълженията на осигурителя за представяне и деклариране на данни, които задължения той има по силата на общата разпоредба на чл. 5, ал.4 от КСО и които са детайлно регламентирани в Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Сам по себе си факта относно предписаното деклариране респ заличаване на данни, не е обуславящ за преценка на осигурителния статус на осигуреното лице, още повече че задължителните предписания, на които се основава оспореното решение, не съдържат каквито и да е констатации и установявания относно първичното отношение, съставляващо основание за осигуряването на лицето.
На следващо място извършването в хода на вече образувано административно производство на процесуални действия по събиране на доказателства и информация с цел изясняване на фактическата обстановка по конкретния случай и издаване на законосъобразен административен акт не представлява отделно и самостоятелно административно производство в хипотезата на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК. Отказването на заплащане по болничен лист е по съображения, от фактическа страна обосновани с обстоятелството, че жалбоподателят не попада в кръга на лицата по чл. 4, ал.1, т.7 от КСО, подлежащи на осигуряване на това основание. Както вече беше посочено дали лицето е имало качество на осигурено по чл. 4, ал.1, т.7 от КСО лице не представлява обстоятелство, предмет на Задължителни предписания. От друга страна съгласно разпоредбата на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а ал.1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Следователно дали лицето е "осигурено" по смисъла на вложеното от осигурителното законодателство съдържание на това понятие и доколко жалбоподателят е имал качество на подлежащо на осигуряване за безработица лице на основание чл. 4, ал.1, т.7 от КСО, следва да се преценя с оглед характера на изпълняваната от него дейност по сключения между него и работодателя договорт.е осигурителният статус на лицето се определя от вида и характера на изпълняваната дейност и от съществуването и съдържанието на осигурително правоотношение. В този смисъл дадените на осигурителя Задължителни предписания нямат и не могат да имат преюдициално значение спрямо релевантните за възникването и упражняването на правото за обезщетение за временна нетрудоспособност, а изясняването на осигурителния му статус е свързан с преценката дали същият е полагал труд по сключения трудов договор за определянето му като осигурено по чл. 4, ал.1, т.7 от КСО лице. Доколкото тази преценка не е обусловена нито от издаването, нито от влизането в сила на задължителните предписания и преюдициално изясняване на коректността на декларираните от осигурителя данни, не е налице материалноправната предпоставка по чл. 54, ал.1, т.5 от АПК за спиране на образуваното административно производство по чл. 117, ал.3 от КСО. Изясняването на осигурително-правния статус на жалбоподателя е въпрос, свързан с наличието на законово регламентираните предпоставки и условия за възникването и съществуването на правото на лицето за получаване на осигурително плащане за временна нетрудоспособност. По този въпрос решаващият орган в производството по чл. 117, ал.3 от КСО следва да формира собствени правни изводи, спрямо които изводи, задължителните предписания за деклариране на данни от осигурителя, нямат обуславящо значение, тъй като нямат характер на правно релевантни факти, определящи наличието на осигурително правоотношение и неговото съдържание и на факти, от значение за преценката на осигурителния статус на жалбоподателя и изпълнение чл. 40, ал.1 от КСО.
Фактът дали жалбоподателят има качеството на е осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, ползващо се от съответните права, произтичащи от този факт, към началната дата на настъпване на временната неработоспособност -16.3.2020г. е предмет на доказване в настоящото административно производство, а не предмет на друго, вече съдебно такова по адм.д. 621/20г. Последното както се посочи по- горе има за предмет Задължителни предписания на АО, като единствено в мотивите на съда или на по- горестоящия орган ще се обсъжда горния факт. Мотивите на решението са допълнителен източник на данни, тъй като представляват съображенията на съда, върху които той обосновава своето решение. Те съдържат в себе си преценка относно представените в хода на съдебния процес доказателства, фактическите констатации и правните изводи на съда, въз основа на които е достигнал до съответното разрешаване на спора. Съдът трябва да изложи в мотивите защо дава вяра на едни, а отхвърля други доказателства, като обсъди всяко доказателство (р. 268–1964–II Н.О., р. 290–1964–II Г.О., р. 752–1988–III Г.О.). Общата фраза, че решението е основано на съвкупната преценка на събраните доказателства, както и декларацията, че дадено положение се приема за установено, е всъщност липса на мотиви (р. 923–60–III Г.О.). С оглед на горното единствено диспозитива има сила на пресъдено нещо, а както се посочи по- горе в настоящия казус, това ще касае само законосъобразността на ИАА, не и фактът, че лицето е осигурено такова. Поради изложеното административният орган не би следвало да очаква резултата от това производство да предопредели преценката му за верността на съдържанието и автентичността на представените от заявителя официални документи, касаещи осигурителен/трудов стаж и доход. В рамките на производството административният орган следва самостоятелно и независимо от други органи да изследва този въпрос като установените факти следва да мотивират властническото волеизявление на административния орган по административната преписка От друга страна, в административната преписка липсва приложено удостоверение за наличието на друго висящо административно производство.
С оглед гореизложените обстоятелства се констатира липсата на кумулативно изискуемите предпоставки за висящо преюдициално административно производство и за неговото удостоверяване от органа, пред който то е образувано. Посочените факти обосновават извода, че не са установени и доказани твърдените процесуални пречки за развитието на производството по обжалване на разпореждането, с което е спряно изплащането на отпуснатото обезщетение за временна нетрудоспособност. Това налага да се приеме, че оспореният акт за спиране на административното производство по обжалването е издаден в нарушение на обосновалото го правно основание по чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, поради което подлежи на отмяна.
В допълнение следва да се отбележи, че са правилни и доводите на жалбодателя за това, че липсва и другата предпоставка на чл.54, ал.1 т. 5 от АПК, както се посочи по- горе, а именно няма данни за издадено удостоверение за наличието на образувано производство и то издадено от органа, пред който то е образувано. Възможността за приложение на разпоредбата следва да се прецени и през призмата на изискуемото се от посочения текст „удостоверение”, каквото по преписката не е издавано, а всъщност такова не е и налице. Целта на представянето му, обаче, е доказателствена, обслужваща спрямо обективната истина за материалните предпоставки за възникване на правото на обезщетение и в този смисъл, липсата на този вид доказателство не е самостоятелно основание да се отрече приложимост на посочената разпоредба, като е достатъчно наличието на други, заместващи удостоверението писмени доказателства./В т.см. - Определение №8423 от 13.06.2012 г. на ВАС, пост. по адм.дело №5955/2012 г./.
Обобщавайки гореизложеното, следва да се приеме, че фактическите обстоятелства, изложени като мотиви в оспорения акт, не се вместват в хипотезата на нормата на чл.54, ал.1, т.5 от АПК, предвиждаща възможност за спиране на административното производство. Фактическите установявания по чл. 35 от АПК администрацията дължи в общия срок по чл.57, ал.1 АПК, а необходимостта от събирането на допълнителни доказателства може да обоснове удължаването на срока по реда на чл. 57, ал. 5 от АПК и в този смисъл е недопустимо, чрез възприемането привидно на основания за спиране, да се постига удължаване на тези срокове. Това е особено важимо в производствата по отпускане на парично обезщетение за временна нетрудоспособност, с оглед заместващия му характер по отношение загубеното трудово възнаграждение.
Поради това че спорът е изяснен от фактическа страна следва да основание чл. 222, ал. 1, вр. чл. 200, ал. 1 и ал. 2 АПК обжалваното решение за спиране на административното производство да бъде отменено, а преписката - върната на административния орган за продължаване на производството. В този смисъл Решение № 9669 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15111/2011г.
Предвид горното и на основание чл. 200 от АПК във вр. с чл. 54, ал. 5 от АПК, Административен съд Велико Търново осми състав
О П Р Е
Д Е Л И:
ОТМЕНЯ по жалба на К.Д.П. *** чрез ... с., ***, Решение №Ц1012-04-54#1/31.8.2020г. издадено от Директор на ТП на НОИ В. Търново, с което производството по подадената от него жалба вх.№ Ц1012-04-54/30.7.2020г. срещу разпореждане № Д-04-999-00-**********/ 16.7.2020г. на оправомощено лице за ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ В.Търново е спряно.
ВРЪЩА преписката на АО за продължаване на процесуалните действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, участвали в административното производство. .
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: