№ 768
гр. Бургас, 24.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20242120202291 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. М. К., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 23-0769-001140/02.08.2023 г., издадено от началника на група в сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР - Бургас, с което на жалбоподателката, за нарушение по
чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, е наложено
наказание глоба в размер на 200 лв.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд,
поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Съдът‚ след като прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 от
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:
На 20.06.2023 г., около 22:24 часа, в гр. Бургас, на бул. С.... С...., в посока ул. С.....,
жалбоподателката Н. К. управлявала лек автомобил „Ауди“ с рег. № ......., като на
кръстовището с ул. К.... Б....., несъобразила поведението си с пътен знак Б-2 и не пропуснала
правомерно движещия се по път с предимство, обозначен с пътен знак Б-3, лек автомобил
Т..... с рег. № СВ .........., в резултат на което го удря и причинява материални щети по двата
автомобила.
1
Свидетелят К. М. съставил на водача АУАН, като квалифицирал извършеното като
нарушение по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП.
При тази фактическа обстановка на 02.08.2024 г. е издадено обжалваното
наказателно постановление, с което за извършеното от жалбоподателката нарушение и е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.
Възприетата фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията
на актосъставителя (л. 41), както и от писмените (л. 6 - 9, л. 11, л. 17, л. 24, л. 51) и
веществени доказателства (видеозаписи на л. 10 и л. 48). От обстоятелствената част на
АУАН, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство
за констатациите в него, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, се установява гореописаната
фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на свидетеля и записите от
камерите, които са еднопосочни и безпротиворечиви, и които съдът кредитира изцяло.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид на така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в 6-месечния срок, като същото е съобразено
с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателката нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща й да разбере в какво е обвинена и срещу какво да
се защитава. Деянието и съставомерните му признаци са описани достатъчно изчерпателно
както в АУАН, така и в НП, поради което и не са допуснати нарушения в тази връзка.
Посочена е нарушената материалноправна норма, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателката не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП на кръстовище, на което единият от
пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от
другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по
пътя с предимство. Правилно АНО е посочил нарушената правна норма като от
доказателствата се установи, че жалбоподателката не е пропуснала, движещият се л.а. Т..... с
рег. № СВ .........., който е бил на път с предимство. Посочена е санкционната норма на чл.
179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, която е правилно отразена, тъй като се касае за
нарушение на правилата за предимство, в резултат на което е допуснато ПТП. Правилно е
индивидуализирано наказанието, същото е във фиксиран размер от 200 лева, поради което и
2
НП следва да се потвърди.
Деянието не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и
приложението на чл. 28 от ЗАНН би било незаконосъобразно.
Предвид горепосоченото, съдът счита, че в конкретния случай правилно и
законосъобразно е била ангажирана отговорността на жалбоподателката, поради което НП
следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора, разноските следва да бъдат присъдени в полза на АНО. На
основание чл. 63д от ЗАНН искането на представителя на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение (л. 22) се явява основателно и следва да се
уважи. Относно размера на разноските разпоредбите на чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН
предвиждат, че в полза на учреждението, чийто орган е издал НП, ако е било защитавано от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, се присъжда възнаграждение в
определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 150
лв. Предвид извършените действия, съдът достигна до извод, че за осъществената от
юрисконсулта дейност в полза на АНО следва да се определи възнаграждение в минимален
размер от 80 лв., който размер се явява справедлив и следва да се заплати от
жалбоподателката.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0769-001140/02.08.2023 г.,
издадено от началник на група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Бургас, с което
на жалбоподателката Н. М. К., за нарушение по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179,
ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, е наложено наказание глоба в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА Н. М. К., ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР -
Бургас сумата в размер на 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3