МОТИВИ към ПРИСЪДА
от 27.08.2019г. по НОХД № 705/2019г. по описа на КРС
Повдигнати са обвинения срещу П.В.Д. *** за това,
че: 1.На неустановена дата през месец ноември 2009г. в гр.Кърджали, чрез
използване на принуда набрал отделно лице-ненавършилата 18 години Д.С.А.,
родена на ***г***, с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо
от съгласието й, като деянието представлява опасен рецидив - престъпление по чл.159г
вр. чл.159а, ал.2, т.1 и т.2 предл.1 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1 б.“а“ от НК; 2.През
периода от неустановена дата през месец ноември 2009г. до 26.01.2010г. в
гр.Кърджали, при условията на продължавано престъпление, склонявал другиго-Д.С.А.,
родена на ***г***, към проституция и я свождал към съвкупление, като деянието е
извършено по отношение на лице, ненавършило 18 години, при условията на опасен
рецидив и с користна цел - престъпление по чл.155, ал.5, т.2 предл.1 и т.5 вр. ал.3
вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б.“а“ от НК.
Делото се разглежда по реда на глава 27, в
хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият признава фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
Представителят на Районна
прокуратура-Кърджали поддържа обвиненията срещу подсъдимия и моли съдът да го
признае за виновен. Сочи, че всички доказателства по делото напълно подкрепяли
фактическата обстановка, описана в обвинителния акт. Деянията били изключително
тежки и укорими. Непълнолетната Д. освен, че била само на 17 години, била и
лице с психически увреждания. Д. се възползвал от положението й и с принуда я
накарал да запчне да извършва развратни действия. Предлага за престъплението по
чл.159г вр. чл.159а, ал.2, т.1 и т.2 предл.1 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1 б.“а“ от НК на подсъдимия да бъдат наложени наказания към минимума, а именно 5 години „лишаване
от свобода“ и „глоба“ в размер на 20 000 лв. За престъплението по чл.155,
ал.5, т.2 предл.1 и т.5 вр. ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б.“а“
от НК прокурорът също предлага минимални наказания - 3 години „лишаване от
свобода“ и 10 000 лв. „глоба“. Фактът, който налагал определяне на тези
наказания бил изтеклият пориод от време от събитията. В случая следвало да се
извърши и намаляване на наказанията „лишаване от свобода“ с 1/3, предвид
съкратеното съдебно следствие. Представителят на обвинението предлага на
подсъдимия да се определи едно общо наказание, а именно най-тежото измежду
наложените му такива. Намира, че не следва да се постановява предвидената от
закона „конфискация“, тъй като П.Д. не притежавал имущество, което да е в
интерес на държавата.
Защитникът на подсъдимия не оспорва изложената
в обвинителния акт фактология и дадената правна квалификация на деянията. Моли
съдът да вземе предвид, че той е съдействал с поведението си за приключване на
делото. Настоява за двете деяния на Д. да бъдат наложени предвидените в закона
наказания „лишаване от свобода“ и „глоба“ в абсолютния минимум. Присъдата
следвало да бъде постановена при условията на чл.58а от НК, като наказанията се
намалят с 1/3.
Подсъдимият П.В.Д. в съдебно заседание се
признава за виновен по повдигнатите обвинения. Твърди, че съжалявал за
извършеното и моли за по-малка присъда.
Съдът като обсъди всички доказателства
събрани по делото и съобрази разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият П.В.Д. е роден на ***г***,
български гражданин, неженен, с начално образование, безработен, с ЕГН **********.
Осъждан е многокократно с влезли в сила присъди на наказание „лишаване от
свобода“, с негативна характеристика.
На неустановена дата през месец ноември 2009г. подсъдимият П.Д.,
св.М. М. и св.А.Б. (наричан „А.“) били заедно в кв.„Възрожденци“, гр.Кърджали,
когато срещнали св.Д.А. (на 17 години). Св.М. я познавал от Помощно
училище-интернат „Д-р Петър Берон“ гр.Кърджали (училище за деца с умствена
изостаналост), където двамата били съученици от втори до седми клас, макар
свидетелят да бил с две години по-голям от нея, тъй като започнал първи клас на
8-годишна възраст и повторил една година. Двамата разговаряли - тя му казала,
че нямало къде да спи, защото избягала от дома си, което правела често, след
което свидетеля я поканил да дойде същата вечер в дома му. Неговата майка
отсъствала, а той и приятелите му щели да празнуват. Свидетелката отишла с
тримата мъже в дома на св.М.. Там седнали на маса да се почерпят, употребили
алкохол. Същата вечер св.А. правила секс в този дом - първо с подсъдимия Д.,
после със св.М.. Подсъдимият се опитал да накара свидетелката да прави секс и
със св.Б., като й ударил два шамара с ръка през лицето, но тя отказвала и не
искала. Като видял нежеланието й да прави секс с него, и св.Б. се отказал. След
това П.Д. й казал, че ще я предлага на мъже, да правят секс с нея срещу
заплащане, като той ще взима парите. Подсъдимият я заплашил, че ако се прибере
у дома си, ще я набие. Св.А. се разплакала, много се изплашила от заканите му,
че ще я бие. След това тримата мъже и момичето излезли от жилището и се качили
на такси до кв.„Възрожденци“, като подсъдимия Д. заявил, че ще й намери
„клиенти“. Свидетелката, все още изплашена, склонила да проституира, като прави
секс с такива мъже.
По указания на П.Д., автомобилът ги откарал в близост до
строителен обект до бл.34 в кв.„Възрожденци“ в гр.Кърджали, където като пазач
нощна смяна работел св.С.А.. Той нощувал в каравана на обекта. При него дошли подсъдимият
Д. и св.М. М.. С тях била св.Д.А., представила се с името „С.“. Подсъдимият
разговарял със св.А. и му предложил да прави секс с момичето, което той води,
за което да му плати сумата от 10 лв. Свидетелят се позамислил, след което
приел. Платил сумата от 10 лв. на П.Д., а после влязъл със св.А. в караваната.
На това станал свидетел А.Б., който стоял малко по-встрани. В караваната св.А.
правил секс със св.А.. След това тя му споделила, че „П.“ (подсъдимият Д.) я
„продавал“ да прави секс срещу заплащане, въпреки, че не желаела. Св.А. й
казал, че трябва да се оплаче в полицията. Пострадалата му обяснила, че „П.“ я
бил, заради което тя се страхувала да се оплаче.
Няколко нощи подред от същата дата св.А. нощувала в дома на
св.М., след което подсъдимия Д. я отвел да нощува в неговия дом и там останала
неустановено време. От деня на първата им среща през месец ноември 2009г. и
впоследствие П.Д. започнал редовно да намира „клиенти“, които му плащали, за да
правят секс със св.А.. Често получавал обаждания по телефона със „заявки“ за
секс - от мъже, които знаели, че подсъдимия предлага проститутка и имали
желание да правят с нея секс срещу заплащане. Мъжете разговаряли с Д., той им
казвал цената на услугата. Когато се разберели за цената, той давал съгласие
св.А. да отиде с клиента и да прави секс с него. Подсъдимият откарвал
свидетелката до мястото на срещата, взимал парите от човека и си тръгвал, а св.А.
оставала и правела секс с мъжете. Най-често св.А. правела секс с „клиентите“ на
открито, като например до „Младежки дом“ в парк „Горубсо“, но се случвало това
да става и в дома на „клиента“ или във фургон на охранители на строителни
обекти.
Докато живяла в жилището на П.Д., той довел там един клиент -
циганин, музикант, с брада и дълга коса (неустановен при разследването). Подсъдимият
уговорил с този клиент заплащането, получил от него парите, а св.А. правила
секс с него в същото жилище.
Имало случай, при който подсъдимия Д. предложил момичето за
секс срещу заплащане на неустановен мъж, който нощувал във фургон до бл.15 в
кв.„Възрожденци“. Мъжът приел и св.А. правила секс с него в същия фургон, а Д.
получил заплащането.
През същия период (между неустановена дата през месец ноември
2009г. и 26.01.2010г.) св.Н.Я. се срещнал случайно в заведение в гр.Кърджали с
познатия му П.Д., с когото била и св.А.. Подсъдимият и свидетелката седнали на
масата на св.Я., който ги почерпил с напитки. Д. предложил на св.Я. да прави
секс срещу заплащане със св.А.. Св.Я., който бил употребил доста голямо
количество алкохол, приел и отвел двамата до дома си. Там правил секс със св.А.,
след като предварително платил на подсъдимия Д. уговорената сума за това. След
секса св.А. споделила със св.Я., че Д. я „продавал“ за пари на мъже, за да
правят секс с нея, без нейното съгласие. По същото време, без свидетеля да
забележи, подсъдимият Д. взел 300 лв. от портфейла на домакина. По-късно той и
св.А. си тръгнали от дома на св.Я.. Когато разбрал за кражбата, свидетелят се
оплакал в полицията. Полицаите установили подсъдимият Д. и св.А. и ги отвели в
управлението. Било установено, че бащата на непълнолетната А. я бил обявил за
издирване, заради което и той бил извикан там, за да я прибере. П.Д. признал
пред св.Я., че той е взел парите му, като обещал да му ги върне.
Подсъдимият Д. склонявал св.А. към проституция и я свождал
към съвкупление, като намирал ежедневно мъже, на които предлагал да правят секс
с нея срещу заплащане, до 26.01.2010г., когато тя се опитала да се самоубие,
като изпила голямо количество медикаменти. В тази връзка била настанена на
задължително лечение в ДПБ - Кърджали по реда на Закона за здравето.
При проведеното в хода на разследването процесуално-следствено
действие „разпознаване на лица“, св.А. категорично разпознал подсъдимият Д.
като лицето с име „П.“, на когото платил, за да прави секс със св.А..
Свидетелят разпознал още и св.А. като жената с име „С.“, доведена му от Д., с
която правил секс срещу заплащане. Разпознал също така и св.М., който дошъл
заедно с подсъдимия и свидетелката при същия случай.
При проведеното в хода на разследването
процесуално-следствено действие „разпознаване на лица“, св.Я. разпознал подсъдимият
Д. като човека, който довел св.А. и от когото тя се оплакала, че я „продава“ да
прави секс с различни мъже срещу заплащане. Разпознал още и св.А., която му се
оплакала от описаното деяние.
Видно от заключението по назначената съдебно-психиатрична
експертиза, св.А. е с лека умствена изостаналост. Към инкриминирания период
(който е извън периодите на хоспитализациите й - 20.05.-06.07.2009г., 26.01.-17.05.2010г.,
16.03.-09.04.2011г. и 17.09.-25.09.2011г.) е разбирала свойството и значението
на извършеното и е могла да ръководи постъпките си. Въпреки стеснения кръг от
интереси, тя разполага със задоволително ефективни стратегии за справяне в
ежедневни житейски ситуации. Към 25.09.2011г. не е била в състояние да дава
достоверни показания, поради влошено психическо състояние.
А. била разпитвана в качеството на свидетел извън периодите
на хоспитализация. Всички нейни показания за инкриминирания период се подкрепят
от показанията на останалите свидетели по делото, което категорично означава,
че тя е в състояние да дава достоверни показания за този период.
Така възприетата фактическа обстановка се
доказва по несъмнен и категоричен начин от: дадените на досъдебното производство показания на
свидетелите Д.А., М. М., С.А., А.Б. и Н.Я.; Заключение № 110/от
25.09.2011г. на вещото лице Н.У. по извършената на досъдебното
производство съдебно-психиатрична експертиза; Протокол за разпознаване на лица
от 07.07.2011г., ведно с фотоалбум - 3 бр.; Протокол за разпознаване на лица от
02.11.2012г., ведно с фотоалбум - 3 бр.; Протокол за разпознаване на лица от
07.03.2013г., ведно с фотоалбум; Протокол за разпознаване на лица от
14.03.2013г., ведно с фотоалбум - 2 бр.; Справка за съдимост на подсъдимия; Характеристична справка на подсъдимия;
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия, както и останалите писмени и веществени доказателства, приети в хода на досъдебното и съдебно производство. Установените обстоятелства
се подкрепят изцяло и от самопризнанието на подсъдимия в
съдебно заседание, одобрено от съда по реда на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371,
т.2 от НПК.
При така приетото за установено от фактическа
страна съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият П.В.Д. е осъществил престъпният
състав на чл.159г вр. чл.159а, ал.2, т.1 и т.2 предл.1
вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1 б.“а“ от НК, тъй
като на неустановена дата
през месец ноември 2009г. в гр.Кърджали, чрез използване на принуда набрал
отделно лице-ненавършилата 18 години Д.С.А., родена на ***г***, с цел да
бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието й, като
деянието представлява опасен рецидив. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от
16.07.2009г. на ВКС по тълк.д. № 2/2009г., ОСНК, набирането следва да се
тълкува като дейност по привличане, събиране, вербуване, уговаряне или
склоняване на лице /лица/, за да бъдат въвлечени за постигане на целите,
предвидени по чл.159а, ал.1 и ал.3
от НК. Поведението на жертвата за въвличането й в трафик на хора е правно
ирелевантно за наказателната отговорност на дееца. Доброволният характер на
поведението й може да има значение при индивидуализацията на отговорността на
подсъдимото лице, но не и за нейното възникване, защото, съгласието на жертвата
за поставянето й в положение, което ще създаде предпоставките за бъдещата й
експлоатация, няма юридическо значение за отговорността на дееца. За
съставомерността по основния състав на чл.159а, ал.1 от НК е достатъчно да се установи, че деецът е вербувал, уговорил,
склонил е жертвата да го следва, за постигане на някоя от съставомерните цели,
без да е необходимо използване на измама, принуда, отвличане или противозаконно
лишаване от свобода, състояние на зависимост, обещаване или даване, или
получаване на облаги. Когато някоя от формите на изпълнителното деяние е
осъществена и със средствата, предвидени в чл.159а, ал.2 от НК, отговорността е съгласно квалифицирания състав. В случая се
установи, че подсъдимия през инкриминирания период е осъществил изпълнителното
деяние набиране по смисъла на чл.159а, ал.1 от НК, чрез склоняване на св.А. да
проституира за него, с цел използване за разрат. С активното си въздействие
върху жертвата, деецът я убедил да предприеме определено поведение и да
предоставя сексуални услуги на клиенти срещу заплащане. Първоначално Д.А. не
дала доброволно съгласието си да проституира, но била убедена да вземе решение
за това вследствие на използваната от Д. принуда. Безспорно е, че той заплашил
с побой пострадалата, за да се съгласи на извършване на развратни действия с
другиго, срещу получаване на облага, а това прави деянието съставомерно по чл.159а,
ал.2, т.2 предл.1 от НК. Св.Д.С.А.
е родена на ***г. и през
инкриминирания период е била на 17-годишна възраст, което обуславя и
квалификацията по чл.159а, ал.2, т.1 от НК, че деянието е извършено
спрямо лице, ненавършило осемнадесет години. Престъплението
представлява опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1 б.”а” от НК, тъй като П.Д.
го е извършил, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било
отложено по чл.66 от НК. Това е осъждането
му с присъди по НОХД № 790/2006г. по описа на РС-Кърджали и НОХД № 873/2006г.
по описа на РС-Кърджали, за които му е било определено едно общо наказание от 1
година и 6 месеца „лишаване от свобода”,
изтърпяно ефективно. Към процесния период срокът по чл.30 от НК не е бил
изтекъл. От субективна страна, престъплението е осъществено при пряк умисъл.
Деецът е съзнавал обществено опасният му характер, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване. Налице е и специалната цел, с която е
действал Д. - Д.А. да бъде използвана за развратни действия, независимо
от съгласието й.
Подсъдимият П.В.Д. е осъществил и престъпния
състав на чл.155, ал.5, т.2 предл.1 и т.5 вр. ал.3 вр.
ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б.“а“ от НК, тъй като през
периода от неустановена дата през месец ноември 2009г. до 26.01.2010г. в
гр.Кърджали, при условията на продължавано престъпление, свождал към
съвкупление другиго-Д.С.А.,
родена на ***г***, като деянието е извършено по отношение на лице, ненавършило
18 години, при условията на опасен рецидив и с користна цел. От обективна страна престъплението по чл.155, ал.1 от НК се характеризира с няколко форми на изпълнително деяние. Относима по делото е втората
от тях - свождането към съвкупление, което се изразява в създаване на условия за
съвкупление между две лица, чрез съгласуване на волята им в посока към осъществяване
на такова поведение. В процесния случай се установява, че св.А. е имала
системни сексуални контакти с мъже, с които била свързана от подсъдимия, като
той лично я водел при тях, уговарял условията и цената, при която могат да
бъдат с нея. Връзката между пострадалата и нейните клиенти била осъществявана именно
от подсъдимия, на когото заплащали за
предоставените сексуални услуги, т.е. за съвкупление с момичето. С организирането
и осъществяването на срещите между Д.А. и нейните клиенти, П.Д. е осъществил
втората форма на изпълнителното деяние по чл.155, ал.1 от НК - свождане към съвкупление.
Св.Д.С.А. е родена на ***г. и през инкриминирания период е била на 17-годишна
възраст, което обуславя и квалификацията по чл.155, ал.5, т.2 предл.1 от НК, че деянието е извършвано спрямо лице, ненавършило осемнадесет години.
Налице е и квалифициращото обстоятелство по чл.155, ал.3 от НК, а именно деянието
е извършено с користна цел, тъй като е доказано, че подсъдимия бил материално
облагодетелстван от това, че е свождал пострадалата към съвкупление. От
клиентите той получавал парични суми за съвкуплението с непълнолетното момиче. Престъплението
представлява опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1 б.”а” от НК, тъй като П.Д.
го е извършил, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било
отложено по чл.66 от НК. Това е осъждането
му с присъди по НОХД № 790/2006г. по описа на РС-Кърджали и НОХД № 873/2006г.
по описа на РС-Кърджали, за които му е било определено едно общо наказание от 1
година и 6 месеца „лишаване от свобода”,
изтърпяно ефективно. Към процесния период срокът по чл.30 от НК не е бил
изтекъл. Престъплението е продължавано по смисъла на чл.26, ал.1
от НК, защото П.Д. повече от един път е осъществил отделните деяния по свождане
към съвкупление на едно и също лице. Всяко едно от тези деяния осъществява
поотделно състав на едно и също престъпление, извършено е спрямо личността на
един пострадал, през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото. От
субективна страна престъплението е извършено виновно с пряк умисъл, тъй като
подсъдимия е съзнавал
общественоопасният характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал тяхното настъпване. Налице е и специалната користна цел за
облагодетелстване, с която е действал Д..
Подсъдимият бе оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по чл.155, ал.5, т.2 предл.1 и т.5 вр.
ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б.“а“ от НК за това, че през
периода от неустановена дата през месец ноември 2009г. до 26.01.2010г. в
гр.Кърджали, при условията на продължавано престъпление, склонявал другиго-Д.С.А.,
родена на ***г***, към проституция, като деянието е извършено по отношение на
лице, ненавършило 18 години, при условията на опасен рецидив и с користна цел.
В тази връзка съдът съобрази Тълкувателно решение № 2 от 16.07.2009г. на ВКС по
тълк.д. № 2/2009г., ОСНК, според което склоняването към проституция с користна
цел и набирането чрез склоняване на лице към проституция, с цел използване за
разврат, се покриват, но с единствената разлика в обхвата на целта, а не в
нейното съдържание. При трафика на хора тя е с по-широк обхват, защото
експлоатацията на развратните действия има траен, системен характер, тъй като
проституцията се използва като занаят, извършван трайно за даден период от
време за облаги. При користната цел по чл.155,
ал.1 предл.1 от НК, в съзнанието на дееца са очертани същите представи, но
за мотивирането на жертвата за инцидентни случаи на облагодетелстване чрез
проституирането. Затова има поглъщане на обективните и субективни признаци на
състава по чл.155, ал.3 вр. ал.1 предл.1 от НК от състава на чл.159а, ал.1, предл.1 от НК. В този случай деянието ще се
квалифицира по чл.159а, ал.1 от НК, по принципа на поглъщането, което изключва съвкупността от
престъпления. Такава е и настоящата хипотеза - подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние набиране по чл.159а, ал.1 от НК, чрез склоняване на Д.А.
към проституция, с цел да бъде използвана за развратни действия, поради което съставът
на чл.155, ал.3 вр. ал.1 предл.1 от НК /инкриминиращ
също склоняване на друго лице към
проституция с користна цел/ не може да се приложи самостоятелно, а ще се
погълне от трафика на хора.
При определяне
на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия П.Д. за престъплението
по чл.159г вр. чл.159а, ал.2, т.1
и т.2 предл.1 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1 б.“а“ от НК, съдът се ръководи от разпоредбата на чл.36 от НК относно целите на
наказанието, съобрази предвиденото от закона наказание за престъплението, както
и императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, според която в случаите по
чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е настоящия, при постановяване на осъдителна
присъда съдът определя наказанието при условията на чл.58а от НК. Освен
посочените разпоредби, настоящата инстанция взе предвид степента на обществена
опасност на деянието - висока, тъй като
трафикът на хора е една от най-тежките форми на престъпна дейност; степента на обществена опасност на дееца -
висока, заради обремененото съдебно минало; смекчаващите отговорността
обстоятелства - изразеното съжаление за извършеното и изминалия
дълъг период от извършване на престъплението; отегчаващите отговорността обстоятелства - многократните предходни
осъждания на подсъдимия, извън обуславящите квалификацията на опасен рецидив,
както и негативната му характеристика. При така изложеното, съдът прие, че в
случая е налице изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, при
наличието на което и най-лекото, предвидено в закона наказание за това
престъпление, би се оказало несъразмерно тежко. Като такова изключително
смекчаващо отговорността обстоятелство бе отчетен дългият период, в който е
продължило разследването срещу подсъдимия. Следвайки нормата на чл.58а, ал.4 вр.
чл.55, ал.1, т.1 от НК съдът
наложи на Д. наказание под най-ниския предел, а именно „лишаване от свобода” за срок от 4 години. Наложеното наказание следва да бъде изтърпяно
ефективно, тъй като по отношение на подсъдимия е неприложим институтът на
условното осъждане по чл.66, ал.1 от НК - той вече е бил осъждан на „лишаване
от свобода“ за престъпление от общ характер. На основание чл.57, ал.1, т.2
б.“б“ от ЗИНЗС първоначалният режим за изпълнение на наказанието следва да бъде
„строг”. На Д. бе наложено и кумулативно предвиденото наказание „глоба” в минималния
размер от 20 000 лв., съобразно имотното му състояние.
В чл.159г от НК е предвидена възможност за
съда да постанови „конфискация“ на част или на цялото имущество на дееца. Настоящият
състав не наложи това наказание, поради имотното състояние на подсъдимия, който
не притежава недвижимо имущество и не получава никакви доходи. Ето защо,
налагането на това наказание наред с лишаването от свобода и глобата не би
допринесло за поправянето на подсъдимия, а би се явило ненужно тежка
репресия.
При определяне на наказанието, което следва
да се наложи на подсъдимия П.Д. за престъплението по чл.155, ал.5, т.2 предл.1 и т.5 вр. ал.3 вр.
ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б.“а“ от НК, съдът се ръководи от разпоредбата на чл.36 от НК относно целите на
наказанието, съобрази предвиденото от закона наказание за престъплението, както
и императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, според която в случаите по
чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е настоящия, при постановяване на осъдителна
присъда съдът определя наказанието при условията на чл.58а от НК. Освен
посочените разпоредби, настоящата инстанция взе предвид степента на обществена
опасност на деянието - висока, предвид факта, че то е една от тежките форми на
престъпна дейност в съвременността и засяга важни обществени отношения свързани
с половия морал, с нормалното физическо и психическо развитие на подрастващите
личности, каквито са децата /към
периода на извършване на деянието пострадалата е била дете по смисъла на
закона, тъй като не е имала навършени 18 години/; степента на обществена
опасност на дееца - висока, заради обремененото съдебно минало; смекчаващите
отговорността обстоятелства - изразеното съжаление за извършеното и изминалия
дълъг период от извършване на престъплението; отегчаващите отговорността обстоятелства - многократните предходни
осъждания на подсъдимия, извън обуславящите квалификацията на опасен рецидив,
както и негативната му характеристика. При така изложеното, съдът прие, че в
случая е налице изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, при
наличието на което и най-лекото, предвидено в закона наказание за това
престъпление, би се оказало несъразмерно тежко. Като такова изключително
смекчаващо отговорността обстоятелство бе отчетен дългият период, в който е
продължило разследването срещу подсъдимия. Следвайки нормата на чл.58а, ал.4 вр.
чл.55, ал.1, т.1 от НК съдът
наложи на Д. наказание под най-ниския предел, а именно „лишаване от свобода” за срок от 2 години. Наложеното наказание следва да бъде изтърпяно
ефективно, тъй като по отношение на подсъдимия е неприложим институтът на
условното осъждане по чл.66, ал.1 от НК - той вече е бил осъждан на „лишаване
от свобода“ за престъпление от общ характер. На основание чл.57, ал.1, т.2
б.“б“ от ЗИНЗС първоначалният режим за изпълнение на наказанието следва да бъде
„строг”. На Д. бе наложено и кумулативно предвиденото наказание „глоба” в минималния
размер от 10 000 лв., съобразно имотното му състояние.
Така наложените наказания се явяват
справедливи, съобразени със степента на обществена опасност на деянието и
дееца, със смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, и биха постигнали
целите на генералната и специалната превенция.
Тъй като и двете
процесни престъпления са извършени от подсъдимия П.Д. при условията на реална
съвкупност, преди да има вляза в сила присъда, за което и да е от тях, съдът на
основание чл.23, ал.1 от НК му определи едно общо наказание - най-тежкото от
двете, а именно „лишаване от свобода” за срок от 4 години при първоначален
„строг” режим на изтърпяване.
На основание чл.23,
ал.3 от НК към определеното общо и най-тежко наказание бе присъединено и наказанието
„глоба” в размер на 20 000 лв., наложено на подсъдимия П.В.Д..
На основание чл.59, ал.1 от НК от НК съдът
приспадна от наказанието „лишаване от свобода” времето, през което подсъдимия П.В.Д.
е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража”, взета с
Определение № 208 от 17.06.2019г. по НЧД № 620/2019г. по описа на Районен
съд-Кърджали, както и задържане до 72 часа с Постановление от 14.06.2019г.
на Районна прокуратура-Кърджали.
С оглед изхода на делото - осъдителна
присъда, съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимият П.В.Д. да заплати сумата от 95 лв., представляваща направени на досъдебното
производство разноски, по сметка на ОД МВР-Кърджали.
По изложените съображения от фактическо и
правно естество, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: