ОТД МОТИВИ : Обвинението против подс. М.К. ***, е за престъпление по чл. 235 ал.4 във връзка с ал.1 и чл.
29 ал.1 б. „а” и „б” и чл.18 от НК за това, че на 03.07.2009 г., в землището на
село ***, област Пазарджишка, в **** „И”, при условията на опасен рецидив, без
редовно писмено позволително, е отсякъл и направил опит да извози един
пространствен куб.м. сурови широколистни дърва за огрев на стойност 62 лева,
като дърветата се намирали в ДГФ и се стопанисват, управляват и контролират от
ДГС – Пазарджик, като деянието е останало недовършено по независещи от
извършителя причини.
Подсъдимият не се признава за виновен по така предявеното му обвинение и
дава обяснения по същото, като твърди, че на 03.07.2009 г.
работел в дома на свидетеля д-р А. и след това бил в питейно заведение в
селото. Отрича да е рязал дърва на инкриминираната дата.
Съдът прецени събраните по делото
доказателства и прие за установено от фактическа страна следното :
Свидетелят С.Т.
работи като горски надзирател към ДГС – Пазарджик. Същият отговаря за охраната
на „ГТУ” – ***.
На 03.07.2009 г., около 18 часа, в
местността „Злати дол”, в отдел „68И” на Държавния горски фонд, свидетелят Т.
видял две лица да режат с моторна резачка дърва. Районът бил забранен за добив
на дърва и свидетелят решил да провери какво става. Приближил се достатъчно за
да може да види кои са нарушителите и установил, че това били подсъдимият М.К.,
който в момента товарел дърва в каруцата и свидетелят В.Н., който с моторна
резачка довършвал отрязването на дърво. Свидетелят Т. извикал и попитал какво
става. При това двамата нарушители се качили на каруцата и започнали бързо да
се отдалечават от мястото на нарушението, като при това изхвърляли натоварените
в каруцата дърва.
Междувременно Т. се обадил по
мобилния си телефон на своя началник – свидетеля Г.Ш., който се отправил към
мястото на нарушението със служебен джип.
Т. тръгнал след отдалечаващата се каруца, на която били подсъдимият и свид.
Н.. Същите успели да избягат от горските служители. Свидетелят Ш. ги видял да
пресичат главния път и да прекосяват насадени с царевица частни ниви. Ш. също
добре видял и разпознал двамата нарушители. Не ги последвал с джипа, за да не
унищожава посевите, а и защото било скоро напоено и се опасявал да не затъне с
автомобила.
Двамата свидетели се върнали на
мястото, където били изхвърлени дървата. Натоварили същите и ги откарали пред
дома на свидетеля Ш. ***.
От заключението на лесо-техническата
оценъчна експертиза се установи, че стойността на отсечените от подсъдимия и
свидетеля Н. един пространствен кубически метър дърва за огрев била 68 лева.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе частично
въз основа
обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите
Тодорв и Ш., частично от показанията на свидетелите А., Н. и Р. и от
заключението на вещото лице и писмените доказателства.
Обясненията на подсъдимия К., че не е извършил деянието се опровергаха по
един категоричен и безспорен начин от показанията на свидетелите С.Т. и Г.Ш..
Двамата свидетели познават подсъдимия много добре от дълги години, видели са го
от близко разстояние и са категорични, че той и свидетелят Н. са лицата, които
отрязали и опитали да извозят дървата.
Не са налице твърдените от защитата съществени противоречия между
показанията на тези двама свидетели.
В показанията си С.Т. установява, че е видял извършването на деянието около
18 часа, след като около 16 часа бил тръгнал от дома си. Въпреки, че в съдебно
заседание са четени показанията на този свидетел от досъдебното производство,
поради противоречие затова дали ги е видял да режат, или само да извозват
дървата, на практика такова противоречие в показанията му няма. В протокола за
разпит от досъдебното производство с дата 02.10.2009 г., на втората страница
последния абзац свидетелят е казал: „Да, видях ги да режат дървата, единият
режеше, а другият товареше дървата на каруцата”.
Наличието на незначителни противоречия между показанията на тези свидетели
за конкретния вид дървесина, не променят основните изводи на съда в горния
смисъл относно авторството на деянието и не поставят под съмнение достоверността
на показанията на Ш. и Т. в тази насока.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля В.Н., дадени в съдебно
заседание, че е рязал дървата с друго лице, което също се казвало М.К., но било
от Велинград. В показанията си, дадени пред съдия Н. подробно и последователно
е разказал за извършената незаконна сеч и опита за извозване на дървата в
съучастие именно с подсъдимия К.. Промяната в показанията на свидетеля Н. се
дължи в желанието на същия да бъде в помощ на подсъдимия за избягване на
наказателна отговорност. Крайно недостоверни са твърденията на Н., че знае само
малкото име на подсъдимия, с който живеят в едно село и в същото време знае
името и фамилията на друг някой М.К. ***, с който се били видели само веднъж за
дърва на процесната дата.
Показанията на свидетеля д-р А.А. не потвърждават алибито на подсъдимия, че
именно на инкриминираната дата К. е работил в дома на свидетеля. Свидетелят А.
беше добросъвестен да разкаже как именно е преценил, че К. е работил в дома му
на 03.07.2009 г. Самият подсъдим е отишъл при свидетеля и му казал, че го били
обвинили в незаконна сеч за деня, в който е работил в дома на А.. Когато
свидетелят го попитал за датата, именно подсъдимият му казал, че това било на
03.07.2009 г. Реално в паметта на свидетеля няма никакъв конкретен ориентир за
точната дата, освен внушената му от подсъдимия дата.
Свидетелят С.Р. също не установява категорично, че на датата в обвинителния
акт подсъдимият се е намирал в неговото заведение. Р. твърди, че имал повод да
почерпи и бил събрал компания за това, в която се е намирал и подсъдимия К., но
не е категоричен и твърди, че това било на 02.07.2009 г., или 03.07.2009 г.
Съдът категорично не възприе възраженията на защитата, че наличието на
противоречия при изписването на отдела от Горския фонд, където е извършено
деянието, в издадените актове и наказателни постановления на подсъдимия К. и
свидетеля Н., следвало да се преценят като недоказаност на обвинението. От
показанията на свидетелите Ш. и Т. категорично се установи мястото на
извършване на престъплението. Обстоятелството, че при съставянето на актовете,
постановленията и констативния протокол евентуално са допуснати неточности, не
поставят под никакво съмнение категорично установения факт на мястото, където е
извършена незаконната сеч. Още повече, че се касае до изписани на ръка буквени
и цифрени обозначения, при които е невъзможно със сигурност да се определи дали
е изписана буквата „И”, или „Н”.
При така установената фактическа
обстановка подсъдимият М.К. е
осъществил състава на престъплението по чл. 235 ал.4 във
връзка с ал.1 и чл. 29 ал.1 б. „а” и „б” и чл.18 от НК като на 03.07.2009 г., в
землището на село ***, област Пазарджишка, в **** „И”, при условията на опасен
рецидив, без редовно писмено позволително, е отсякъл и направил опит да извози
един пространствен куб.м. сурови широколистни дърва за огрев на стойност 62 лева,
като дърветата се намирали в ДГФ и се стопанисват, управляват и контролират от
ДГС – Пазарджик, като деянието е останало недовършено по независещи от
извършителя причини.
Подсъдимият
е имал представи за всички обективни елементи на състава, включително квалифициращите,
и е искал настъпването на общественоопасните последици на деянието си -
действувал е с пряк умисъл.
Деянието е останало недовършено поради намесата на свидетеля Т., която
принудила подсъдимият и свидетелят Н. да преустановят сечта и товаренето на
дървата и да избягат.
Свидетелят В.Н. не е имал представи, че извършва незаконна сеч, тъй като К.
му бил обяснил, че отива в гората да сече дърва с позволението на служители от
Горско стопанство. Затова с деянията си свидетелят Н. не е извършил
престъпление по чл.235 ал.1 от НК.
С оглед предишните осъждания на подсъдимия К., деянието се явява извършено
при условията на опасен рецидив.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите
на наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата индивидуализация.
Обществената опасност на деянието е типичната за този вид престъпление и се определя в конкретен случай от
невисоката стойност на предмета на престъпно посегателство – касае се за дърва
за огрев на обща стойност 62 лева. Подсъдимият е личност с повишена степен на обществена опасност – осъждан е многократно, има негативни характеристични данни.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в желанието на подсъдимия за облагодетелстване по неправомерен начин,
трайната му престъпна нагласа и чувство за безнаказаност.
Като смекчаващи наказателната
отговорност обстоятелства съдът прецени ниската
стойност на предмета на престъплението. Отегчаващи обстоятелства – предишните осъждания, с изключение на тези, с които настоящото деяние се
намира в отношение на опасен рецидив, както и негативните данни за личността на
подсъдимия.
При тези данни съдът прие, че ниската стойност на предмета на престъпление следва да се
прецени като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, поради което
минимално предвиденото наказание от три години лишаване от свобода се явява несъразмерно тежко. Затова и на
основание чл.55 ал.1 т.1 от НК определи наказание под така предвидения минимум,
а именно в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба от
5000 лева, която е комулативно предвидена, наред с наказанието лишаване от
свобода. При определяне размера на глобата, която по закон е предвидена в
границите от 10 000 до 100 000 лева, съдът приложи разпоредбата на чл.55
ал.2 от НК за определяне размера под предвидения минимум и наложи глоба в
размер на половината от минимума, под който неможе да се слезе. При определяне
конкретния размер на глобата, съдът взе предвид и тежкото имотно състояние на
подсъдимия К., който е без постоянна работа.
Съдът прецени, с оглед многобройните
предишни осъждания на подсъдимия К. и свидетелските показания на служителите от
Горско стопанство, че същият е системен нарушител на закона за горите, съдът
намери, че не следва да се прилага разпоредбата на чл.55 ал.3 ат НК, като се
наложи наказанието глоба, наред с лишаването от свобода. Такава проява на
снизхождение се явява неоправдана, с оглед споменатите вече трайна престъпна
нагласа и чувство за безнаказаност на подсъдимия и не би допринесла за
постигане на целите на наказанието и най-вече тази на личната превенция.
На основание
чл.61 т.2 от ЗИНЗС съдът осъди подсъдимия К. да изтърпи наказанието в Затвор
при строг първоначален режим.
Предвид осъдителната присъда и на
основание чл.189 ал.3 от НПК в
тежест на подсъдимия бяха присъдени направените по делото разноски от 70 /седемдесет/ лв.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :