ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 851
гр. Велико Търново, 20.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Пламен Борисов
Илина Гачева
като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно частно гражданско
дело № 20224100500570 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл.262, ал.3 ГПК.
Предмет на подадената от “ТиВиТи Пак” ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Разград, ж.к. ”Орел”, бл.8, вх. Б, ап.17,
представлявано от управителя В. Т., чрез пълномощника адв. Е. Е. - САК,
въззивна частна жалба, е Определение от 11.07.2022г. по гр.д. № 1148/2021г.
по описа на РС - Велико Търново, с което първоинстанционният съд е върнал
подадената от въззивника, въззивна жалба против Определение № 385 от
02.03.2022г. по гр. д. № 1148/2021г. по описа на РС - Велико Търново № от
29.12.2021г., постановеното от съда по подадена молба по чл.248 ГПК, като
нередовна на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК.
С подадената пред настоящата съдебна инстанция, частна жалба се отправя
искане за отмяна, като неправилно на Определение от 11.07.2022г. по гр.д. №
1148/2021г. по описа на РС - Велико Търново, като се излагат конкретни
съображения, свързани порочността на развилата се пред
първоинстанционния съд, процедура по администрирането на подадената
въззивна жалба.
По така изложените в частната жалба твърдения, съобразно с преценката на
фактите и обстоятелствата и приложимата нормативна уредба, настоящият
съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Подадената частна жалба е срещу акт, попадащ в приложното поле на чл.
274, ал.1, т.2 във вр. с чл.262, ал.3 ГПК, а именно съдебен акт, за който е
изрично предвидено, че се обжалва от лицата, имащи правен интерес, с
частна жалба, по реда на чл. 274 и сл. ГПК. Частната жалба е подадена в
законоустановения срок за обжалване по чл.275, ал.1 ГПК, от пълномощник
на лице, на което принадлежи правото на обжалване, тъй като е страна по
1
делото/ чл.26, ал.1, вр. с чл.127, ал.1, т.2, вр. с чл. 32, т.1 ГПК/, поради което е
процесуално допустима. Не са налице и други абсолютни и/ или относителни
отрицателни процесуални предпоставки, обуславящи недопустимост на
жалбата. Последната отговаря и на изискванията за редовност по съдържание
и приложения, установени с нормите на чл.260 и чл. 261 ГПК.
Съобразно с установените правомощия на настоящата съдебна инстанция,
установени в чл.278 ГПК, съдът намира, че няма необходимост от
разглеждане на процесната частна жалба в открито съдебно заседание, поради
което ще се произнесе в закрито заседание, по същество на жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че така подадената частна жалба е
основателна и следва да бъде уважена, а постановеният първоинстанционен
акт - отменен като неправилен.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с въззивна жалба против
Определение № 385 от 02.03.2022г. по гр.д. № 1148/2021г. по описа на РС -
Велико Търново, постановеното от съда по подадена молба по чл.248 ГПК.
По същото производство е налице подадена и въззивна жалба, против
постановеното първоинстанционно решение, т.к. по съществото на правния
спор. С Разпореждане от 30.05.2022г., първоинстанционният съд,
администриращ посочената въззивна жалба против постановеното
определение по подадената молба с правно основание чл.248 ГПК, е
установил нередовност по см. на чл.261,т.4, като на основание чл.262, ал.1
ГПК, е указал на въззивния жалбоподател, че следва да отстрани
установената нередовност като внесе дължимата държавна такса за въззивно
обжалване в едноседмичен срок. Въззивният жалбоподател е подал молба с
вх.№ 10942/11.07.2022г., с която е заявил становище за недължимост на такса
за въззивно обжалване на определението на първоинстанционния съд,
постановено по молбата с правно основание чл.248 ГПК, поради наличието на
подадена въззивна жалба против постановеното по съществото на правния
спор, първоинстанционно решение по същото дело.
С Определение от 11.07.2022г. по гр.д. № 1148/2021г. по описа на РС -
Велико Търново, предмет на настоящото производство,
първоинстанционният съд е приел, че не са отстранени констатираните
нередовности на подадената въззивна жалба, в указания срок, поради което е
върнал същата.
Настоящата съдебна инстанция намира, че съображенията на
първоинстанционния съд са правилни. Действително по същото производство
е налице подадена въззивна жалба, против постановеното първоинстанционно
съдебно решение, с което съдът се е произнесъл по спорното материално
право. Това обстоятелство не съставлява процесуална пречка страната имаща
правен интерес, да се възползва от правната възможност, предоставена й по
чл.248 ГПК, а именно да подаде отделна молба против постановеното
първоинстанционно съдебно решение, в частта му относно разпределението
на отговорността за разноски. Следва да се отбележи, че производството по
чл.248 ГПК е отделно такова, от производството по въззивно обжалване на
решението по съществото на правния спор, като по отношение на това
2
производство се прилагат на общо основание правилата за въззивно
обжалване, в т.ч. и тарифата за дължимите държавни такси за въззивно
обжалване. Съгласно последната, за подаване на въззивна частна жалба, се
дължи държавна такса в размер на 15 лв., като в същата не са изрично
посочени изключения, регламентиращи хипотези на недължимост.
Инициирането на отделно производство по чл.248 ГПК, при наличието на
подадена въззивна жалба против решението по спорното материално право по
същото производство, е обусловено от автономната преценка на страната,
като за упражняването на съответното процесуално право /правото на жалба/,
съществува определен процесуален ред. След като са налице изрични
указания за отстраняване на констатираната от първоинстанционния съд
нередовност на подадената въззивна жалба и не е последвало отстраняването
им в предоставения за това срок, то правилно администриращият съд е
върнал същата на основание чл. 262, ал.2, т.2 ГПК. Поради това се формира
правният извод за правилност на постановения първоинстанционен акт,
предмет на настоящото производство, поради което същия следва да бъде
потвърден.
Настоящият съдебен акт не подлежи на инстанционен контрол, тъй като
следва да бъде отчетено, че в хода на производството по въззивно обжалване
на първоинстанционното съдебно решение, постановено по съществото на
правния спор, въззивната инстанция следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноските, която е обусловена от
произнасянето на съда по спорното материално право. С оглед на това
настоящия съдебен акт не се явява преграждащ по-нататъшното развитие на
делото.
Предвид горното и на основание чл. 278 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Определение от
11.07.2022г. по гр.д. № 1148/2021г. по описа на РС - Велико Търново, с което
първоинстанционният съд е върнал подадената от въззивника, въззивна жалба
против Определение № 385 от 02.03.2022г. по гр.д. № 1148/2021г. по описа на
РС - Велико Търново № от 29.12.2021г., постановеното от съда по подадена
молба по чл.248 ГПК, като нередовна на основание чл.262, ал.2, т.2 вр.
чл.261, т.4 ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3