Решение по дело №242/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 48/23.01.2025г., постановено по а.н.д. № 2258/2024г., Районен съд Плевен, четиринадесети наказателен състав е потвърдил Наказателно постановление (НП) № Р-006339/07.11.2024г., издадено от Председателя на Комисия за защита на потребителите (КЗП), с което на „Вива Кредит” АД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. София, [жк], [улица], бл. АТЦ „Силвър център“, ет.2, офис 73Г, представлявано от К. И. К. – изпълнителен директор, на основание чл.45, ал.1 от Закон за потребителския кредит (ЗПК) е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3 000 лв., за извършено нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Решението е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – „Вива Кредит” АД гр. София чрез пълномощник, страна по а.н.д. № 2258/2024г. по описа на Районен съд Плевен.

В жалбата се излагат доводи, че съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон при неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми. Оспорват се изводите на съда, че невключването на неустойката и на таксата за услугата експресно разглеждане на документи в размера на ГПР води до разлика между формално посочения и действително предлагания размер на ГПР, като оспорващият счита, че не са осъществени фактическите състави на нарушения по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В тази връзка се излага, че услугата за експресно разглеждане на документи е допълнителна, за която клиентът доброволно е избрал да се възползва, и тя не следва да се прибавя при изчисляване на ГПР по договора, а задължението за заплащане на неустойка е условно и възникването му зависи изцяло от действията на потребителя, като неустойката също не следва да се включва в ГПР. Възразява се и против приетото в оспореното решение, че изискването за представяне на обезпечение след сключването на договора за кредит противоречи на Глава четвърта от ГПК и на Директива 2008/48/ЕО, като се твърди, че дружеството е направило оценка на кредитоспособността на заявката за кредит, а изискването за обезпечение се явява гаранция за събираемостта на вземанията на дружеството, а не предпоставка за отпускане на кредита. Иска се отмяна на решението на Районен съд Плевен и отмяна на издаденото НП.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява и не ангажира становище. В писмена молба поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. В представено по делото писмено становище излага съображения за неоснователност на касационната жалба, като ангажира подробни съображения за правилност на оспорения съдебен акт и на НП, моли решението да бъде потвърдено и да му бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна, ако същият надвишава минимално предвидените размери по Наредба № 1/2004г.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:

С обжалваното решение съдът е потвърдил НП № Р-006339 от 07.11.2024г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл.45, ал.1 от ЗПК на „Вива Кредит” АД гр. София е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лева за извършено нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК затова, че на 14.05.2024г. в гр. Плевен, в офис за кредити с адрес гр. Плевен, [улица] сключил договор за паричен заем „Standart 14 plus“ № 6038278 от същата дата, който не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в него не са посочени по ясен и разбираем начин годишния процент на разходите (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя.

От фактическа страна по делото е установено, че на 25.07.2024г. бил съставен АУАН № 006339 от същата дата против „Вива Кредит” АД за извършено нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, състоящо се в следното:

На 13.06.2024г. служители на КЗП извършили проверка в офис за кредити „VIVA CREDIT“ в гр. Плевен, [улица], стопанисван от „Вива Кредит” АД, в който се предоставят потребителски кредити по смисъла на ЗПК в размер от 100,00 лв. до 3 000,00 лв. При направено запитване за отпускане на потребителски кредит в размер на 2 000,00 лв. със срок за погасяване 12 месеца им била предоставена информация в писмена форма чрез Стандартен европейски формуляр (СЕФ), както следва: общ размер на кредита 2 000,00 лв.; срок 12 месеца; размер на вноската 205,27 лв., в която са включени част от дължимата главница и лихва; вноска 323,48 лв., която включва главница, лихва и такса за експресно разглеждане (когато потребителят е избрал да използва допълнителната услуга по експресно разглеждане на заявка); обща дължима сума 2 463,24 лв. и обща дължима сума 3 881,76 лв. с такса за експресно разглеждане; ГПР 45,50%; фиксиран лихвен процент 40,32%; при избрана допълнителна услуга „експресно разглеждане на заявка“ такса в размер на 1 418,52 лв. Изисквани обезпечения: поръчител или банкова гаранция в срок до 3 дни. При непредставяне на обезпечение се дължи неустойка в размер на 945,60 лева.

При проверката в офиса били представени 2 броя сключени договори за потребителски кредит № 6047486 от 12.06.2024г. и № 6047653 от 11.06.2024г. Направена била справка в електронната система на кредитора, от която се установило, че за периода от 01.10.2023г. до 12.06.2024г. в офиса били сключени 915 броя договори за потребителски кредит.

Констатациите си проверяващите обективирали в КП № К-2739957 от 13.06.2024г., като с протокола изискали на 20.06.2024г. „Вива Кредит” АД да предостави договор за потребителски кредит, сключен в офиса през м.05.2024г., други документи, информация по колко от сключените 915 бр. договори е изпълнено задължението за предоставяне на обезпечение по чл.4, ал.1 от договора, и информация включен ли е размерът на такса „експресно разглеждане“ и размерът на неустойката в ГПР.

На 19.06.2024г. на електронната поща на КЗП офис Плевен били предоставени изисканите с КП документи и информация, включително договор за потребителски кредит „Standart 14 plus“ № 6038278 от 14.05.2024г. В придружително писмо дружеството посочило, че общият брой договори с представен поръчител/банкова гаранция е 0, а размерът на таксата за предоставяне на допълнителна услуга „Експресно разглеждане“ и размерът на неустойката за непредставено обезпечение не са включени в ГПР.

Съдът приел за безспорно установено, че съгласно представения договор за потребителски кредит „Standart 14 plus“ № 6038278 от 14.05.2024г., на потребителя е предоставена сума в размер на 650,00 лв. за 36 седмици, с 18 погасителни двуседмични вноски по 58,10 лв. с включена такса за експресно разглеждане и обща сума за погасяване 1 045,80 лв.; ГЛП 40,32 %; ГПР 50,06 %. Съдът възприел констатациите на проверяващите, че в чл.1, ал.2 от договора било записано „Заемателят заявява, че преди подписване на настоящия договор е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от Кредитора, което обстоятелство е декларирано в попълнено от него ППЗ (Предложение за сключване на договор за паричен заем)“. В чл.1, ал.3 от договора било отразено „За извършената от Кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, Заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 294,66 лева.“ В чл.1, ал.4 от договора било регламентирано „С подписване на настоящия договор, страните се уговарят таксата по горната алинея да се заплати от Заемателя разсрочено като се раздели на равни части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски“. Размерът на погасителната вноска в лева 58,10 бил посочен в чл.2, ал.1, т.1, като било пояснено, че в нея са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане, а в погасителния план към договора в колона „6“ била описана такса за експресно разглеждане 16,37 лв.

Съдът кредитирал и установеното от проверяващите, че в чл.4, ал.1 от договора е регламентирано задължение на заемателя в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по един от двата начина – чрез поръчител физическо лице, или чрез банкова гаранция; При неизпълнение на горното задължение, чл.4, ал.2 от проверявания договора определял за потребителя неустойка в размер на 196,38 лв., която се разсрочва и заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този случай дължимата вноска е в размер на 69,01 лв., а общото задължение по договора става в размер на 1 242,18 лв.; Оскъпяването в случай на непредставяне на обезпечение в размер на 10,91 лв. било посочено в колона „8“ от погасителния план към договора.

Съдът посочил, че в ДПК „Standart 14 plus“ № 6038278 от 14.05.2024г. фигурира клауза в чл.4, ал.1 за осигуряване на обезпечение, в чл.4, ал.2 е уговорена неустойка в размер на 196,38 лева, а в чл.1, ал.3 е уговорена такса 294,66 лв. за експресно разглеждане, която обща сума представлява около 75 % от размера на предоставения кредит, и чието заплащане е разсрочено за срока на договора.

Актосъставителят приел, че сключеният на 14.05.2024г. договор за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, според който договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В акта било посочено, че уговорените неустойка и такса за експресно разглеждане, чиито общ размер е около 75 % от размера на предоставения кредит и чието заплащане е разсрочено за срока на договора, на практика представляват втора, скрита възнаградителна лихва, която не е включена в ГПР и в годишния лихвен процент, а ако тази сума би била включена в годишния процент на разходите, то заедно с фиксираната лихва, общият размер на ГПР би надхвърлил размера по чл.19, ал.4 от ЗПК. Направен бил извод, че невключването на размера на неустойката и размера на такса „Експресно разглеждане“ в ГПР по кредита при условие, че са дължими на кредитора и са включени в погасителния план по договора, води до това, че има разлика между формално посочения и действително прилагания размер. С акта било прието, че посоченият в договора ГПР от 50,06 % не отговаря на разходите, които реално ще направи кредитополучателя, неточен е и заблуждава потребителя, тъй като не включва размера на неустойката и на такса „Експресно разглеждане“, с което е допуснато нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК – договорът не съдържа посочване по ясен и разбираем начин на ГПР и общата сума, дължима от потребителя. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН дружеството депозирало възражение против констатациите в акта, което мотивирано било прието за неоснователно от наказващия орган. Въз основа на цитирания АУАН било издадено обжалваното НП.

За да потвърди оспореното пред него НП, въззивният съд приел, че АУАН и НП съдържат задължителните реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН и при съставянето им не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на издаденото НП. По съществото на спора съдът приел въз основа на събраните по делото доказателства, че касаторът е осъществил състава на административното нарушение, вменено му в акта и НП и същото е безспорно доказано – бланкетно в договора е посочен единствено крайният размер на ГПР, водещо до невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира, съответно без на потребителя да е предоставена пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Изводите си мотивирал с това, че в стойността на ГПР, която е израз на всичко дължимо по кредита, следва да са включени всички разходи, които ще възникнат и които са пряко свързани с кредитното правоотношение, тъй като благодарение на ГПР става ясно реалното оскъпяване на всеки кредит, след като към лихвения процент по кредита се добавят всички разходи, които са свързани с последния. Съдът приел още, че не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, както и че наложеното наказание е правилно определено съобразно санкционната норма на чл.45, ал.1 от ЗПК в минимален размер. В резултат на така приетото, въззивният съд потвърдил изцяло оспореното НП като законосъобразно.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено при спазване на процесуалните правила и при правилно прилагане на закона. При разглеждане на делото въззивния съд е събрал необходимите за правилното изясняване на спора писмени и гласни доказателства. За да потвърди НП, съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и в съответствие с тях правилно е възприел фактическата обстановка. В резултат на техния анализ е достигнал до правилни правни изводи за законосъобразност на НП, които се споделят от настоящата инстанция, поради което съдът на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК препраща към мотивите на решението.

Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да извърши във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор, дали да го сключи. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР (каквито са процесните неустойка при непредставяне на обезпечение и такса „Експресно разглеждане“), противоречи на изискването за яснота, въведено с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

При анализа на събраните в първоинстанционното производство доказателства се налага извода, до който е достигнал и районният съд, че касаторът е извършил посоченото нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което правилно дружеството е санкционирано с издаденото НП на основание чл.45, ал.1 от ЗПК. В случая от доказателствата по делото (договора за паричен заем) се установява, че не е налична пълната информация по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, а именно – в договора не се съдържа по ясен и разбираем начин формирането на ГПР, което налага извод за осъществен състав на нарушението. Правилно е прието от РС Плевен, че в производството по съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на НП на това основание.

Възраженията в касационната жалба, че услугата за експресно разглеждане на документи е допълнителна, за която клиентът доброволно е избрал да се възползва, а задължението за заплащане на неустойка е условно и възникването му зависи изцяло от действията на потребителя, поради което сумите за неустойка и такса експресно разглеждане не следва да се включват в ГПР, настоящият състав намира за неоснователни.

Съвкупният анализ на плащането на разходите за неустойка и такса „Експресно разглеждане“ по сметка на кредитора, включването им в погасителния план на кредита, води до извод, че реално се касае за прикрити разходи по кредита, целящи въвеждане на още един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна, а като краен резултат води до оскъпяване на кредита. Тези разходи са разсрочени и съвпадат с падежите на задълженията (главница и лихва) по договора за кредит, т.е. кумулират се към погасителните вноски. Това от своя страна означава, че тези разходи попадат в приложното поле на §1, т.1 от ДР на ЗПК и чл.3, б.“ж“ от Директива 2008/48/ЕО, при което следва да се включат в ГПР, който се отразява в договора за кредит.

Безпротиворечива е съдебната практика по сходни дела, че непредставянето на обезпечение след сключване на договора не води до претърпяване на вреди от кредитора, който съгласно разпоредбата на чл.16 от ЗПК преди сключване на договора за кредит следва да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да му предостави кредит без обезпечение при спазване императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК, като рискът от невръщането на кредита да се калкулира в уговорената по договора лихва, а не чрез определяне на неустойка. Неустойка се начислява еднократно и за неизпълнение на непарично задължение (компенсаторна неустойка), а в случая неустойката не е уговорена за забава за неизпълнение на вноските по кредита и за периода на неизпълнението, поради което на практика тя се дължи и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски. Поради изложеното процесната неустойка за неосигуряване на обезпечение след сключването на договора не представлява разход за неизпълнение на задължение по договора за кредит и не се покрива от изключенията по чл.19, ал.3 от ЗПК, а на практика представлява втора, скрита възнаградителна лихва, която не е включена в ГПР, както правилно е приел и РС Плевен.

На следващо място, договорената такса за експресно разглеждане представлява действие по усвояване на кредита във времево отношение. От съдържанието на договора за паричен заем не става ясно как тази допълнителна услуга е остойностена и по каква методика е формирана цената за ползването й. Услугата е пряко свързана с договора за паричен заем, известна е на кредитора към момента на сключване на договора за паричен заем, тъй като се съдържа в ППЗ и е уговорена в договора. Следователно дължимото за нея възнаграждение представлява разход по кредита по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК, който съгласно чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.1 от ЗПК следва да се включи в размера на ГПР.

Доколкото се касае за възнаграждение по усвояването на кредита, с таксата за тази услуга реално се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение. С тази сума реално се увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава едно допълнително възнаграждение. Така реално се оскъпява кредитът чрез въвеждане на допълнителни разходи, чиято стойност не е включена в определения в договора за кредит ГПР, а с последното се нарушава разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Пред настоящата инстанция не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали различни констатации от тези отразени в акта и НП, а оттам и за различни правни изводи от тези на районния съд, водещи до отмяната на НП. По изложените съображения касационният състав намира, че оспореното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора претенцията за разноски на ответника по касационната жалба е основателна и следва да му се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 150 лева.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Плевенски административен съд, втори касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 48/23.01.2025г., постановено по а.н.д. № 2258/2024г. по описа Районен съд Плевен.

ОСЪЖДА „Вива Кредит” АД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. София, [жк], [улица], бл. АТЦ „Силвър център“, ет.2, офис 73Г, да заплати в полза на Комисия за защита на потребителите, направените по делото разноски в размер на 150 (сто и петдесет) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.