Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2372
град Пловдив, 20.11.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в
открито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 2638 по описа за 2019
година, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118 от КСО.
Делото е образувано по жалбата на Д.А.К. срещу Решение №
2153-15-231/13.08.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, в частта, с
която е потвърдено разпореждане № ********** /Протокол №3045-15-87/19.06.2017
г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив за
събиране на сумата от 22080.36 лв., от които главница за периода от 01.01.2012 г. до 30.04.2017 г. в размер на 16930.64 лв. и лихва в размер на 5149.72 лв.
В открито съдебно заседание – Д.А.К. чрез
пълномощник – адв. Ф. поддържа жалбата, претендира
разноски, представя писмени бележки
Ответникът-Директор на ТП на НОИ, чрез
процесуалния си представител юрк.В., изразява
становище за неоснователност на жалбата,
претендира разноски, представя писмени бележки.
Съдът,
като прецени данните по административната преписка и представените от делото
доказателства, намери следното:
Подаването
на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за
нейната допустимост, а разгледана по същество същата е неоснователна, по
следните съображения:
С
разпореждане № ********** от 22.03.2006г. при навършена възраст 58 години, на Д.А.К.
е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) при
условията на чл.68, ал. 1-3 от КСО, считано от 17.09.2005 г. като размерът на
пенсията е бил определен от осигурителен доход за периодите от 01.01.1991 г. до 31.12.1993 г. в размер на 162640.00 лева и от
03.02.2003 г. до 31.05.2004 г. в размер на 1400.15 лева, при индивидуален
коефициент 1.876 и при осигурителен стаж от трета категория общо 33 години, 10 месеца и 07 дни.
От 01.07.2011 г. по заявление вх. №
МП-44073 от 30.06.2011 г. към личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д.К.
е отпусната и добавка на основание чл.84 от КСО от пенсията за осигурителен
стаж и възраст на починалия й съпруг Е.И.К..
За да издаде процесните
и оспорени в това производство актове административният орган е изложил мотиви,
че във връзка с направен преглед на пенсионните досиета е преценена
необходимост от установяване правомерността на отпуснатата на Д.К. пенсия, като
в тази от жалбоподателката е било изискано да представи оригиналните документи
за стаж, тъй като същите, представени при отпускане на пенсията не са били част
от задължителното съдържание на пенсионната преписка и са били върнати на лицето,
съгласно изискванията на НПОС.
Д.К.
не е представила исканите документи.
Тези
обстоятелства са предпоставили стартиране на процедура по реда на чл. 108,
ал.1, т.1 от КСО, при която възоснова на саморъчна
декларация на Д.К. от 28.02.2014 г. /л.84/ и проведена служебна кореспонденция
с посочени от същата работодатели, са били
събрани доказателства относно редовно оформен осигурителен стаж на
жалбоподателката с обща продължителност - 23 години, 05 месеца и 07 дни по
условията на трета категория труд, или не са били потвърдени осигурителния
доход в периода от 01.01.1991 г. до 31.12.1993г. в
размер на 162640.00лв. и съответстващия му индивидуален коефициент 1.876, при
които е била отпусната пенсията.
Съгласно приложимата нормативна уредба,
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 68, ал. 1-2 КСО през 2005г. жените са придобивали при навършване на възраст 58 години и при
условие, че сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта е не
по-малък от 91.
На основание чл. 68, ал.3 КСО (в
редакцията приложима за 2005г.) в случай, че сборът от продължителността на
осигурителния стаж и възрастта е по-малък от 91, право на пенсия се придобива
при 15 години осигурителен стаж, от които 12 години действителен стаж и
навършване на 65-годишна възраст. До 31.12.2011г. лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на основание чл.68, ал.3 от КСО се придобива при навършена 65
годишна възраст и 15 години осигурителен стаж, а от 31.12.2011 година възрастта
се увеличава от първия ден на година с 4 месеца.
При тези мотиви административният орган
е приел, че Д.К. няма право на пенсия по условията на чл. 68, ал. 1-3 от КСО,
считано от 17.09.2005 г., тъй като сборът от възрастта и установения
осигурителен стаж е по-малък от 91. Към датата на отпускане на личната пенсия
за ОСВ жалбоподателката е имала сбор от 81, от които възраст - 58 години и
осигурителен стаж 23 години, 05 месеца и 07 дни.
При данните установени в
административното производство административният орган е приел, че
жалбоподателката придобива право на пенсия по чл. 68, ал.3 от КСО, считано от
17.05.2013 г., при навършена възраст 65 г. и осигурителен стаж 23 години, 05 месеца
и 07 дни, към която пенсия следва да се изплаща и добавка от пенсията на
починал съпруг, на основание чл.84 от КСО.
Административният орган е приел, че в
случая се касае за неправилно отпусната с разпореждане №**********/22.03.2006г.
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и в тази връзка с Разпореждане № **********
/протокол № 2141-15-9/ 12.04.2017г. /л.128/ на Ръководителя на пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив, на основание чл.99, ал.1, т.2, буква
„г" от КСО е отменено разпореждане №**********/22. 03.2006г. и всички последващи, и на Д.А.К. е отпусната лична пенсия за ОСВ,
считано от 17.05.2013 г. пожизнено.
Издадено е Разпореждане № ********** /Протокол
№3045-15-87/19.06.2017 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ-Пловдив /л.135/, с което на основание чл. 98, ал. 2, чл. 114, ал. 1 и
чл.114а, ал.3, т.1 от КСО, чл.85 от НПОС и във връзка с разпореждане № **********
/протокол № 2141-15-9/12.04.2017г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване
при ТП на НОИ - Пловдив, е разпоредено Д.К., да
възстанови неоснователно изплатена сума за лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст в размер на 61170.69 лв., от които главница за периода от 01.01.2007 г. до 31.04.2017 г. в размер на 34916.81 лв. и
лихва в размер на 26253.88 лв., начислена към 19.06.2017 г.
Издадено е Решение № 2153-15-244/16.11.2017 г. на
Директора на ТП на НОИ – Пловдив, по жалба на К. срещу Разпореждане № **********
/протокол № 2141-15-9/12.04.2017г.
С Решение № 1308/12.06.2018 г. по адм.дело № 3450/2017 г. на Административен съд-Пловдив, е
отхвърлена жалбата на К. против Решение № 2153-15-244/16.11.2017 г. на
Директора на ТП на НОИ - Пловдив. С Решение № 6849 от 08.05.2019 г. на Върховен
административен съд по адм. дело 9111/2018 г. е оставено
в сила Решение № 1308/12.06.2018 г. по адм.дело №
3450/2017 г. на Административен съд-Пловдив.
За да обоснове тезата си за
недобросъвестност административният орган е приел, че Д.К. е започнала да
получава пенсия без наличие на изисквания по чл. 68, ал.1-2 от КСО, или същата се
е пенсионирала значително по-рано, без да отговаря на условията на КСО.
Административните актове в случая са
издадени на основание чл. 114, ал.1 във вр. с чл.98,
ал.2 от КСО. Съгласно първата посочена норма недобросъвестно получените суми за
осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно
с лихвата по чл. 113, а разпоредбата на чл. 98, ал. 2 от КСО изрично сочи, че
длъжностните лица по ал. 1 издават разпореждания и за възстановяване на
неправилно изплатените суми за пенсии. Дължимите суми по разпорежданията се
събират от пенсията на пенсионера.
Няма спор, че Разпореждането № **********
/протокол № 2141-15-9/ 12.04.2017г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване
при ТП на НОИ-Пловдив е стабилен административен акт, поради което е издадено и
процесното разпореждане № ********** /Протокол №3045-15-87/19.06. 2017 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив, като с влязъл в
сила акт е разрешен въпросът за липсата на право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст.
В
тази връзка Върховният съд е изложил мотиви в своето Решение № 6849 от 08.05.2019 г. по адм. дело № 9111/2018 г. че „ в процесния
случай не само не се доказват параметрите, при които на К. е отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 68, ал. 1-3 от КСО с
разпореждането от 22.03.2006 г., считано от 17.09.2005 г., но същата даже не
твърди да има осигурителен стаж в повече от зачетения от пенсионния орган с
процесното разпореждане от 22.04.2017 г.“
Това обстоятелство не е оборено от
лицето, както в административното производство, така и в съдебното.
По изложените с жалбата възражения,
следва да се отбележи, че в т.нар. пенсионно досие съгласно чл.9 от НПОС не се
съхраняват документи за стаж, тъй като същите се връщат на заявителите, а отпускането
на пенсията през 2005 год. е извършено на база представените от лицето
документи, които след това са върнати. Както правилно е посочил
административният орган в решението на директора на ТП на НОИ, в тежест на
лицето е да докаже и удостовери продължителността и местополагането
на трудовия си стаж, ако претендира такъв.
С основание административният орган се е
позовал и на разпоредбата чл. 9, ал. 1 от НПОС в редакцията и към датата на
отпускане на пенсията, че към досието се прилагат документи за осигурителен
доход, а не за осигурителен стаж.
Действително пенсионното досие на К. не
е било открито в Териториално поделение на НОИ – Пловдив което е наложило
неговото възстановяване. Видно от административната преписка, компетентните
органи, в рамките на правомощията си по чл. 108, ал. 1, т. 1 и 5 КСО, са
извършили проверки при посочените от К. осигурители.
При тези проверки е установено, че тя не
е притежавала осигурителен стаж от трета категория труд общо 33 години, 10 месеца и 07 дни, а само осигурителен
стаж от трета категория труд – 23 години, 05 месеца и 07 дни по условията на
трета категория труд.
Налице е сериозно различие.
Съгласно чл. 108, ал. 3 КСО физическите
и юридическите лица са длъжни да представят на контролните органи на
Националния осигурителен институт исканите от тях документи, сведения, справки,
декларации, обяснения и носители на информация, свързани със спазване на
осигурителното законодателство във връзка с дейността, възложена на Националния
осигурителен институт, както и да оказват съдействие при изпълнението на
служебните им задължения, което означава, че тези задължения се отнасят и при проведеното
производство по възстановяване на пенсионното досие, което по същество е
проверка по чл. 108, ал. 1, т. 1 КСО(в този смисъл Решение № 1468 от 1.02.2018
г. на ВАС по адм. д. № 8359/2017 г., VI о.).
Във всеки отделен случай фактите,
установяващи дали е налице добросъвестност при получаване на осигурителното
вземане са различни и следва конкретно да бъдат установени.
Съдът намира, че не може да бъде прието,
че към датата на издаване на разпореждане № ********** от 22.03.2006г. К. не е
знаела действителния размер на стажа си, обуславящ условия за пенсиониране по чл. 68, ал.1-3 от КСО, считано от 17.09.2005 г.
Събраните в хода на делото и по
административната преписка доказателства водят до извод, че К. при подаване на
заявлението си за отпускане на пенсия се е ползвала от неверни данни.
Действително в Кодекса за социалното
осигуряване не се съдържа легално определение за понятието
"добросъвестност" при получаване на осигурителни плащания по смисъла
на Кодекса и съпътстващите го материалноправни норми.
Изхождайки от общото понятие за добросъвестност на едно лице, следва да се
отчете неговото субективно възприятие (усещане, отношение) към фактите от
обективната действителност при наличието, на които то ще претендира свое
материално субективно право. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или
предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Общо положение в
гражданското право е добросъвестността да се предполага винаги. Този, който
обвинява в недобросъвестност следва да го докаже, т. е. не може да се
предполага недобросъвестност в поведението и действията на дадено лице.
Добросъвестността по КСО е
обстоятелство, което се предполага, като в тежест на административния орган е
да докаже наличие на недобросъвестност, проявена от лицето. (в този смисъл:
Решение № 11095 от 25.09.2017 г. по адм. д.
1339/2017, Решение № 1234 от 04.02.2008 г. по адм. д.
№ 9467 от 2007 г., Решение № 6207 от 27.05.2008 г. по адм.
д. № 1440 от 2008 г., Решение № 11902 от 13.10.2009 г. по адм.
д. № 7531 от 2009 г., Решение № 3997 от 21.03.2011 г. по адм.
д. № 8559 от 2010 г., Решение № 5171 от 12.04.2011 г. по адм.
д. № 10452 от 2010 г., Решение № 4132 от 22.03.2012 г. по адм.
д. № 13436 от 2011 г.)
Фактите и обстоятелствата от значение за
случая, а именно недобросъвестността на получателя на осигурителното плащане,
следва да се докажат от административният орган.
Представената в хода на
административното производство декларация, която както се посочи не отразява
действителната фактическа обстановка, разколебава вътрешното убеждение на
съдебния състав, че лицето е било добросъвестно, т. е., че не е знаело, че
получава пенсия, която не му се следва, защото няма доказан необходим
осигурителен стаж за това.
Жалбоподателката с оглед указаната от съда доказателствената
тежест следваше да ангажира доказателства, че и се следва отпусната по – рано
пенсия през 2006 г. за осигурителен стаж и възраст и че има необходимия за това
осигурителен стаж.
До приключване на устните състезания по
делото пред първоинстанционния административен съд, от Д.К. не са представени
доказателства по смисъла на чл. 40, ал. 1 от НПОС, от които да се приеме за
установено, че лицето е имало правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст
на осн. чл. 68, ал. 1-3 от КСО, при „параметрите“
установени с Разпореждане № ********** от 22.03.2006г.
Като неоснователно съдът намира възражението
на жалбоподателката, че не е ясно по какъв начин са формирани дължимите суми -
главница и лихва, след като това са същите суми, които за релевантния период са
недобросъвестно получени, а и в административната преписка са налични справки
за изчислени главници и лихви за съответните периоди.
Получената на основание издаденото
разпореждане от 2006 г. пенсия за осигурителен стаж и възраст, в частта, в
която не е погасена по давност, е получена недобросъвестно от Д.К. по смисъла
на чл. 114 от КСО и подлежи на връщане, ведно с акцесорното
задължение за лихви по чл. 113 от КСО. (Така Решение № 6471 от 16.05.2018 г. на
ВАС по адм. д. № 1044/2018 г., VI о)
При този изход на делото, на ответника
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв. съобразно фактическата и правна сложност на делото,
определено на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78,
ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Така мотивиран, Пловдивският
административен съд, ІІ отделение, Х състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.А.К. срещу Решение №
2153-15-231/13.08.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, в частта, с
която е потвърдено разпореждане № ********** /Протокол №3045-15-87/19.06.2017
г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, за
събиране на сумата от 22080.36 лв., от които главница за периода от 01.01.2012 г. до 30.04.2017 г. в размер на 16930.64 лв. и лихва в размер на 5149.72 лв.
ОСЪЖДА Д.А.К., с ЕГН **********, да заплати на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт Пловдив, сумата от 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба, пред
Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: