Решение по дело №2996/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2438
Дата: 16 декември 2019 г. (в сила от 25 януари 2020 г.)
Съдия: Даниела Станева
Дело: 20197050702996
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№……………………        2019г.        гр.Варна

 

 

                   В ИМЕТО НА НАРОДА

            

Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в публичното заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета  година в състав:          

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА 

         

при секретаря Оля Йорданова

в присъствието на прокурор Силвиян Иванов

като разгледа докладваното от съдия Д.Станева адм.дело 2996/2019г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:

 

 

     Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.           

     Производството по делото е образувано по искова молба на Б.М.М., ЕГН ********** ***,  чрез адв.С.Ж. *** против Министрество на енергетиката с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и чл.203 от АПК и цена на иска 2030лв. Претендираната сума представлява имуществени вреди произтичащи от установяването на незаконосъобразността на административен акт Наказателно постановление № Е-НП-14/02.08.2017г. на зам.Министър на енергетиката, което е отменено с Решение № 1501/22.07.2019г. постановено по нахд № 5337/2018г. по описа на Районен съд – Варна. Претендираните имуществени вреди в размер на 2030лв. представляват платено адвокатско възнаграждение за първата инстанция. В съдебно заседание и по съществото на спора, ищецът чрез пълномощника си поддържа предявения иск. Претендира присъждане на разноски по делото, съобразно представения списък.

     Ответната страна, редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по иска.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Варна дава заключение за основателност на предявения иск, поради което същият следва да бъде уважен.

     Съдът след като прецени доводите на страните, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното по делото НАХД № 5337/2018г. по описа на Районен съд-Варна е видно, че срещу ищеца е издадено Наказателно постановление № Е-НП-14/02.08.2017г. на зам.Министър на енергетиката, с което на основание чл.93 ал.2 т.1 от Закона за подземните богатства му е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 000лв., за нарушение на чл.4 ал.2 от с.з. С влязло в сила Решение № 1501/22.07.2019г. по нахд № 5337/2018г. на РС - Варна, процесното наказателно постановление е отменено. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 22.01.2019г. за процесуално представителство, защита и съдействие по обжалване на процесното наказателно постановление, като е посочена сумата от 2030лв., както и че същата е платена в брой.

Тези факти не са спорни между страните, а и се установяват от приложените доказателства, както и от приложеното към исковата молба копие на договора за адвокатска защита и съдействие от 22.01.2019г.

Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Безспорна е налице първата предпоставка – ищецът е извършил разход за заплащане на възнаграждение на адвокат.  В случая са налице вреди, които са произтекли от незаконосъобразен акт на административен орган при изпълнение на административна дейност. Ето защо разноските представляват вреди, по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ, за които държавата носи отговорност не само съгласно вътрешното си законодателство, но и с оглед поетите ангажименти като страна членка на Европейския съюз.

Съгласно т.1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015г., постановено по т.д. № 2/2014г. на ВКС и ВАС, налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя следва да се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административно наказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на тези органи. Независимо, че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, то е издадено от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Съдът намира, че в случая е налице първата предпоставка на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за отговорността на Министерство на енаргетиката, а именно - издаденото от зам.Министър на енергитиката наказателно постановление представлява акт, постановен при или по повод изпълнение на административна дейност. Този акт е незаконосъобразен – отменен е с влязло в сила решение на Районен съд - Варна.

Налице е и втората предпоставка, визирана в чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ - причинени са имуществени вреди, видно от представените по делото договори за правна защита и съдействие се установява, че ищеца е извършил разходи /договорено възнаграждение за осъществено процесуално представителство.
    Налице е и третата предпоставка за отговорността по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно - пряка и непосредствена причинна връзка между отменения акт (в случая НП) и настъпилите имуществени вреди, доколкото тези вреди са пряка и непосредствена последица от издаването на наказателно постановление, отменено с решение на Районен съд Варна.

Искът е предявен срещу ответник, притежаващ пасивна материално-правна легитимация по настоящия спор. Съгласно чл.205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая претендираните вреди са причинени от акт на Министрество на енергетиката, поради което юридическото лице, което дължи претендираното обезщетение, е именно Министрество на енергетиката, доколкото това е юридическото лице, в което организационно и бюджетно е включен административният орган, от чийто незаконосъобразен акт са произтекли претендираните вреди.

В производствата по чл.203 от АПК, връзка с чл.1 от ЗОДОВ съдът установява дали исковата претенция се основава на действително настъпил правно релевантен факт - издадено незаконосъобразно наказателно постановление, отменено по съответния ред, заплатено ли е до приключване на устните прения по спора договореното възнаграждение за адвокатска защита и размера на заплатеното възнаграждение за адвокат.

В този смисъл основателна се явява претенцията за присъждане на имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение за производството пред Районен съд - Варна.

Договорът за правна защита и съдействие е представен в производството пред касационната инстанция, преди обявяване хода по същество, посочено е в него, че адвокатското възнаграждение е заплатено в брой, което обосновава извод за действително извършени разходи за ищеца, както и датата на издаване на договора съответства на момента на образуване на делото преди неговото приключване – произнасяне със съдебен акт и обосновава извод за осъществено процесуално представителство по делото.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е основателен  и доказан  в размер на 2030лв., поради което следва да бъде уважен.

При този изход на делото и на основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ основателна е претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски общо в размер на 389лв., съобразно предсатевния списък по чл.80 от ГПК.

Водим от горното и на основание чл.172 от АПК, съдът,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА Министерство на енергетиката да заплати на Б.М.М., ЕГН ********** *** сумата от 2030лв. /две хиляди и тридесет/, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, произтекли от възнаграждение на адвокат за обжалване пред съда на НП № Е-НП-14/02.08.2017г. на зам.Министър на енергетиката и процесуално представителство по нахд № 5337/2018г. по описа на Районен съд Варна.

ОСЪЖДА Министерство на енергетиката да заплати на Б.М.М., ЕГН ********** *** сумата от 389лв. /триста осемдесет и девет/, представляваща разноски по делото.

 

 

     РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                               Административен съдия: