Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 04.02.2020г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, III състав, в
публично съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при
секретар Минка Петкова
и
с участието на прокурор като
разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 429 по описа
за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във
връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба на „ВиолаИн“ ЕООД
със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „****“ № 50,ет.1,ап.1,
подадена чрез пълномощника му адв. И.Ч. ***, против Ревизионен акт № Р-16002419003045-091-001/
08.04.2020г., издаден
от В.И.И. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Р.Б. Т. на
длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с
Решение № 285 от 22.06.2020г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при Централно управление на НАП. С
оспорения ревизионен акт, на ” ВиолаИн” ЕООД гр.
Стара Загора е начислен допълнително ДДС в размер на 26 442,82 лева и не е признат данъчен кредит в размер на 59080,32
лева за периода 01.04.2019г. – 30.04.2019 г с прилежащите лихви..
Жалбоподателят
твърди незаконосъобразност на ревизионния акт поради издаването му в нарушение
на принципите на обективност, законност и служебно начало, въведени в данъчния
процес, при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, установени с
ДОПК и противоречие с материалноправните разпоредби на Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ и правилника за прилагането му /ППЗДДС/. Развива
подробни доводи за несъответствие на фактическите констатации на органите по
приходите със събраните в хода на ревизията доказателства. Акцентира върху
обстоятелството, че от приходната администрация не е взето предвид наличието на
всички изисквани от закона документи за признаване на вътрешнообщностна
доставката/ВОД/ с хърватското дружество – международна
товарителница, отговаряща на съществените изисквания на Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз на стоки и потвърждения от хърватското
дружество за получена ВОД, а по същество - реалното извършване на декларираната от
"ВиолаИн" ЕООД вътреобщностна
доставка с нулева данъчна ставка. Налице била и търговска кореспонденция , водена в периода
10.04.2019 г. -25.04.2019 година с „М Сан Група” . Били представени и
документи, доказващи извършено разплащане между страните на продажбеното
правоотношение на смартфоните „Самсунг Галакси”. По отношение на
констатациите, касаещи отказаното право на данъчен кредит на слушалки Bose
Sound True In-Ear / слушалки 1/ и
Bose Quietcomfort 20i Acoustic Noise/
слушалки 2/ , жалбоподателят счита, че те не се
обосновават от събрания в ревизионното производство доказателствен материал и
са в противоречие с действащия ЗДДС. Намира изводите на приходната
администрация за несъответстващи с практиката на СЕО/СЕС, даваща задължително
тълкуване на приложимите разпоредби на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от
28.11.2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност.
Твърди, че не е безспорно установено процесните сделки да са част от данъчна
измама, нито че той е знаел за злоупотреба с ДДС. Неправилно ревизиращите
са се опитали да обосноват липсата на доставка и с констатациите за извършени няколкократни
продажби на едни и същи стоки в един и същи ден, които се префактурират при
всяка следваща продажба, което не било основание да се приеме, че последният
получател има отношение към тези действия. Било недопустимо данъчния орган да
отказва да признае право на приспадане на данъчен кредит, поради това, че ДЗЛ
не се е уверило, че издателят на фактурата е разполагал с процесните стоки, че
е бил в състояние да ги достави и че е
изпълнил задължението си за деклариране и внасяне на ДДС. Налице била трайна
практика на СЕС и ВАС, която не допуска ДЗЛ, което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част
от извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по веригата преди
или сред осъществената от ДЗЛ сделка е опорочена поради измама да му се отказва право на приспадане на
данъчен кредит. В хода на ревизията били събрани множество доказателства, които
анализирани, водели до еднозначия извод, че сделката, сключена между „
Унитроникс” ЕООД и „ ВиолаИн” ЕООД била реална и че доставката е осъществена. С
тези доводи от съда се иска ревизионният акт да бъде отменен като
незаконосъобразен.
В съдебно заседание оспорващото дружество, чрез
упълномощения адвокат Ч. поддържа жалбата с направените искания, по доводите
изложени в нея и допълнителни аргументи относно реалността на доставките по
процесните фактури, развити в хода на устните състезания. Претендира присъждане
на направените по делото разноски
Ответникът,
директорът на Дирекция "ОДОП" – Пловдив, чрез пълномощника си по делото юрисконсулт Ц.Д.,
оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Твърди валидност, процесуална
и материална законосъобразност на оспорения ревизионен акт, като се позовава и
на мотивите, изложени в решението по чл. 155 от ДОПК. Намира, че в хода на
съдебното производство оспорващото дружество не е оборило фактическите
констатации на ревизиращите органи и изградените въз основа на тях правни
изводи. С тези аргументи моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение
Въз основа на съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна по административно-правния спор:
Със Заповед за възлагане
на ревизия /ЗВР/ № Р- 16002419003045-020-001/
10.05.2019г., издадена от В.И.И. на длъжност Началник сектор , на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия
на „ВиолаИн“ ЕООД гр. Стара Загора, с обхват: задължения за данък върху
добавената стойност за периода от 01.04.2019 до 30.04.2019г. (л.204 по делото). Извършването на ревизията
е възложено на екип в състав: Р.Б. Т. на длъжност Главен инспектор по приходите
/ръководител на ревизията/ и С.А.К. - старши инспектор по приходите. Определено
е ревизията да бъде извършена в срок от три месеца от връчване на ЗВР. Заповед
за възлагане на ревизия Р- 16002419003045-020-001/ 10.05.2019г. е връчена на „ВилаИн“ ЕООД по електронен
път 13.05.2019г /л.206/. Срокът за извършване на ревизията е удължен със
Заповед за изменение на ЗВР № Р- 16002419003045-020-002/ 01.08.2019 г/ лист 208/ и връчен на
дружеството на 02.08.2019 година/ л.209/ и Заповед за изменение на ЗВР № Р- 16002419003045-020-003/ 10.09.2019г. Те са издадени и подписани от
Началник сектор В.И.И., като ревизията е била спряна със Заповед № Р- Р- 16002419003045-023-001/
04.10.2019 година на основание чл. 34 от ДОПК поради открита процедура по обмен
на информация между компетентните органи на РБ и Хърватия, РБ и Унгария до
получаване на отговорите по молбите и съответно възобновена със Заповед № Р -16002419003045--143-001
от 26.02.2020г., при определен срок за приключване на ревизията до 04.03.2020г.
Заповедта за възлагане на ревизия и
заповедите за изменение на ЗВР, са издадени в електронен вид и подписани с
валиден към датата на полагането им квалифициран електронен подпис от
длъжностното лице, посочено като издател в съответното длъжностно качество.
В хода на ревизията са предприети
действия по събиране и обезпечаване на доказателства, вкл. въз основа на
отправени искания за представяне на документи и писмени обяснения от данъчно
задълженото лице и от трети лица; съставени са протоколи за извършени насрещни
проверки;
Въз основа на извършената
ревизия и на основание чл.117 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип – Р.Б.
Т. - главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и С.А.К. старши
инспектор по приходите, е съставен и подписан Ревизионен доклад № Р- 16002419003045-092-001/ 17.03.2020 г. (л.166 и сл. по делото).
В
Ревизионния доклад са направени констатации въз основа на които е прието, че не
са налице доказателства за реално осъществена ВОД на 400 броя смартфони „Самсунг
Галакси” на обща стойност 132 214,11 лева , за което от дружеството е
издадена фактура с получател хърватското
дружество „М Сан Група „ и на основание чл. 86,ал.1 и ал.2 от ЗДДС във връзка с
чл. 82,ал.1 и чл.12,ал.1 е начислен ДДС в размер на 26 442, 82 лева и че
са налице доказателства за липсата на доставка от „ Унитроникс „ЕООД към „
ВиолаИн” ЕООД с предмет доставка по фактура № 11/30.04.2019 година на слушалки
Bose Sound True In-Ear на стойност 159 590,40
лв и ДДС - 31918,08 и по фактура № 12/30.04.2019 година с предмет слушалки Bose Quietcomfort 20i
Acoustic Noise -560 броя на стойност 135 811,20 лева и ДДС -27 162,24 , поради
което на основание чл.70,ал.5 вр с
чл.6,ал.1 от ЗДДС не е признат право на данъчен кредит за месец 04.2019 г. в
размер на 59080,32 лева
Срещу ревизионния доклад е постъпило възражение , което не е възприето от
ревизиращите органи и е издаден Ревизионен акт № Р-16002419003045-091-001/ 08.04.2019г. от В.И.И. на длъжност Началник на сектор, възложил
ревизията и Р.Б. Т. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на
ревизията, потвърден с Решение № 285 от 22.06.2020г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при Централно
управление на НАП. С оспорения ревизионен акт, на „ ВиолаИн” ЕООД
гр. Стара Загора е начислен допълнително ДДС в размер на 26 442,82
лева и не е признат данъчен кредит в
размер на 59080,32 лева за периода 01.04.2019г. – 30.04.2019
Жалбата е подадена от лице с
надлежна легитимация, срещу ревизионен акт, обжалван и потвърден от решаващия
орган, след изчерпване на фазата на административния контрол, в преклузивния
срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК
и като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество.
След извършена служебна проверка на основание чл. 160, ал. 2 от ДОПК,
съдът намира, че Ревизионен акт №
Р-16002419003045-091-001/ 08.04.2020г., издаден от В.И.И. на длъжност
Началник на сектор, възложил ревизията и Р.Б. Т. на длъжност главен инспектор
по приходите - ръководител на ревизията, потвърден е издаден от оправомощени
органи, съгласно чл. 119, ал. 2, от ДОПК, в приложимата му редакция, в рамките
на тяхната компетентност, определена със съответната заповед №РД-09-1801 от
28.09.2017 на директора на
ТД на НАП – гр. Пловдив. Заповедите за възлагане на ревизия и за изменението
на ЗВР също са издадени от компетентен орган, в кръга на правомощията му. В
съдържанието на ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА е отразено, че са издадени чрез
информационна система "Контрол" като електронен документ, подписан с
електронен подпис. Не се спори, че електронните документи ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА
са подписани с квалифициран електронен подпис от съответните органи по
приходите на посочените в тях дати. След справка в публичния регистър на
електронните подписи на доставчика на удостоверителни услуги и съгласно
представените на електронен носител удостоверения се установява се, че В.И.И..
/орган, възложил ревизията/, Р.Б. Т. /ръководител на ревизията/ са имали валидни квалифицирани електронни
подписи за съответните периоди, в който са издадени посочените по-горе
електронни документи, а самите електронни подписи в същите не са оспорени от
жалбоподателя. Съобразно това настоящият състав приема, че изброените заповеди,
РД и РА са подписани от лицата, които са посочени в тях, с квалифициран
електронен подпис, представляват валидни електронни документи и не са налице
основания да се считат за нищожни. С ревизионният акт са определени задължения
за периода и на лицето, на което е възложена ревизията, поради което същият не
страда от пороци, засягащи неговата валидност.
Не се откриват данни и за нарушения, водещи до формална или процесуална
незаконосъобразност на РА. Съобразно периодите на спирането му, производството
е приключило в срока, установен от чл. 114, ал. 2 от ДОПК, надлежно определен
от органа, възложил ревизията. Ревизионният доклад е съставен и връчен на
данъчния субект в определените от чл. 117, ал. 1 и ал. 4 от ДОПК срокове.
Ревизионният акт е издаден в определения от чл. 119, ал. 2 от ДОПК срок, в
предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и
правните основания за постановяването му, с извършено позоваване на изготвения
ревизионен доклад.
От преписката не се установява при извършването на ревизията,
събирането и обсъждането на доказателствата, и формирането на фактическите и
правните им изводи, да са нарушени принципите на данъчния процес от страна на
ревизиращите органи по приходите при упражняване на техните процесуални права,
или същите да са извършили действия, надвишаващи законовите им правомощия.
Липсват данни в хода на ревизионното производство ревизираното дружество да е
имало някакви съмнения в обективността на органите по приходите и да е поискало
член на ревизиращия екип да бъде отстранен, тъй като не е обективен. Няма
основание да се приеме и че някое от действията на приходната администрация,
извършени за изясняване на всички правнорелевантни факти, не в съответствие с
реда и средствата предвидени в ДОПК. На задълженото лице е била предоставена
достатъчна възможност да представи изисканите му документи и сведения в хода на
ревизията, същото е било редовно уведомявано както за открИ.ето на
производството, така и за всички последващи действия на органите по приходите,
а също и за исканите от тях доказателства от значение за установяване размера
на публичните му задължения. В хода на ревизията органите по приходите са
попълнили преписката с необходимите според тях доказателства, на база на които
е извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя
обстоятелства. Извършените въз основа на тези доказателства фактически
констатации и направените правни изводи са предмет на преценка при проверката
за материалната законосъобразност на РА. Отделно в процесуалния закон са
предвидени достатъчно възможности ревизираното лице в пълнота да упражни
правото си на защита чрез попълване на преписката с необходимите доказателства,
включително чрез отправяне до решаващия орган или до съда на искания за тяхното
събиране, като в конкретния случай жалбоподателят се е възползвал от тези
възможности, в преценения от него за необходим обем. Предвид това съдът намира,
че при извършване на ревизията, както и при постановяването на свързаните с
това актове, приходната администрация е действала в съответствие с вменените й
задължения, формулирани като основни принципи в данъчно-осигурителното
производство. От събраните по делото доказателства не се установява да са
допуснати съществени процесуални нарушения при извършването на ревизията.
По отношение съответствието на
РА, в обжалваната му част с материалноправните разпоредби на ЗДДС:
В обжалвания РА органите по приходите са начислили допълнително данък
върху добавената стойност за данъчен период м. 04 2019 г. по фактура **********/24.04.2019
година с получател „М Сан Група” ДД .Предмет на доставката са 400 броя
смартфони „Самсунг Галакси” . Допълнително начисленият данък върху декларираната
вътреобщностна доставка е с правно основание чл. 86, вр. с чл. 66, ал. 1 и чл. 67, ал. 1 от ЗДДС, като е отразено, че не се установява действителното извършване от
жалбоподателя на процесната вътреобщностна доставка към хърватското дружество.
Органите по приходите са отказали на жалбоподателя право на приспадане
на данъчен кредит за данъчен период м. 04. 2019 г. в размер на 59080,32 лева по фактура №
11/30.04.2019 година с предмет на доставката
слушалки Bose Sound True In-Ear на стойност
159 590,40 лв и ДДС -31918,08 и по
фактура № 12/30.04.2019 година с предмет
доставка на слушалки Bose Quietcomfort 20i Acoustic Noise 560 броя на стойност 135
811,20 лева и ДДС -27 162,24 на основание чл.70,ал.5 вр с чл.6,ал.1
от ЗДДС не е признат право на данъчен кредит за месец 04.2019 г. в размер на
59080,32 лева
В хода на ревизията до
жалбоподателя са отправени ИПДПОЗЛ с № Р-16002419003045-040-001 от 14.05..2019 година и от
07.06.2019 година в отговор на, които са
представени фактури и писмени обяснение
на управителя на „ ВиолаИн” ЕООД, направени са насрещни проверки на трети лица
и са изискани писмени обяснения .
По
отношение на вътрешнообщостната доставки на смартфоните „Самсунг Галакси” от
ревизиращия екип са установени следните факти и са извършени следните
процесуални действия.
С искане от
20.05.2019 година ревизиращия екип е задължил „ Магнум –Д” ЕООД да представи
доказателства за фактура №10003141859 от 18.04.2019 година за продажба на 400
броя смартфони „ Самсунг” / лист 252 от делото8. Дружеството е представило
заверено копие от фактурата, проформа фактура с получател „ ВиолаИн” ЕООД /л. 252
от делото/, договор за превоз , сключен между „ Магнум –Д „ЕООД и „Бабич транс„ ЕООД/ л.257 / и пътен лист,
доказващ извършен превоз на 18.04.2019 година/ стр. 258/- В обясненията си
управителят на „ Магнум- Д ” е удостоверил , че процесните смартфотни са закупени
от фирма „ Поликомп” ЕООД по фактура №
**********/15.04.2019 година и са доставени на 15.04.2019 година на склада на „
Магнум-Д” ЕООД гр. София ул. „ Суходолска” № 54 и са приети от служителя Чавдар
Илиев В склада те са се съхранявали до 18.04.2019 година, когато са доставени
на „ ВиолаИн „ ЕООД на адрес гр. София, ул. „ Околовръстен път „№ 794 /
представителство на „ Транскапитал”ЕООД/.Стоките са предадени от служител на „
Бабич транс „ ЕООД на представител на логистичня център „Транскапитал” ЕООД- Д.К..
Във връзка с искане от 22.05.2019 година/ лист 1416 и 1417/ „ Транскапитал”
ЕООД е изпратил исканите от данъчната администрация документи. Стоките, собственост на „ ВиолаИн” ЕООД се съхраняват в склад на „ Транскапитал” ЕООД по силата на сключен договор
за влог и логистично обслужване от 01.04.2010 с „ ВиолаИн”ЕООД./ /лист
1424 и сл. от делото/ По силата на чл.6
от договора „ Транскапитал”ЕООД се е
задължило при получаване и разтоварване на стоката да извършва цялостен контрол
на количеството й и за състоянието й
и че ще отразява всички
предвидени в закона обстоятелства в тази връзка в съответните програми и
регистри .Логистичният център следва да издава и подписва складови разписки и
други документи. .По силата на чл.9 от договора „ „Транскапитал”ЕООД се е задължило да подготвя за натоварване и
натоварването на превозните средства на излизащата от склада стока. Видно от
стокова разписка 400 броя смартфони „ Самсунг Галакси” са приети в склада на
влогоприемателя на 18.04.2019 г. в 16,16 часа от Д. К./ лист 1437 от делото./
Телефоните са приготвени за натоварване на
24.04.2019 година в 12,30 часа , видно от стокова разписка / разход/ стр.1461/.
В нея е записано, че получател на
стоката е „М Сан Група” Загреб. За съхраняване на стоката „ ВиолаИн „ ЕООД е
заплатила на влогоприемателя за периода 18.04.2019 г. до 30.04.2019 година
сумата от 56,46 лева по фактура № ********** от 20.05.2019 година/ лист 1433/ В
писмените обяснения , дадени на ревизиращия екип управителят на
„Транскапитал”ЕООД е разяснил какъв е механизма на съхраняване на стоките,
собственост на „ ВиолаИн”ЕООД. Видно от фактура № 13000000075 от 24.04.2019
година „ ВиолаИн” ЕООД е извършило ВОД с посочените по-горе 400 броя смартфони
, като получател в нея е посочено
хърватското дружество „ „М Сан Група” ДД / л. 613/. Транспортът е за сметка на
получателя. Видно от заявка договор от 24.04.2019 година спедиторът „ Естрея
транс” ЕООД е възложил на „ Пърсиано” ЕООД да извърши превоза на
смартфоните до хърватския получател . В
заявката е посочено, че транспортът ще се извърши с автомобил **** , но в
допълнителните условия е посочен още номер на автомобил ****/л.1157-1158/ За осъществяваното на този превоз е
договорено навло в полза на превозвача в размер на 180 лева , съгласно фактура
********** от 29.04.2019 г./л.1160./Според писмените обяснения на управителя на
„ Естрея транс” ЕООД фирмата е
специализирана в автомобилен транспорт и
спедиция. Поръчител на превоза е фирма DHL FREIGH. Посочено е , че товарният
адрес е гр. София ,” Околовръстен път
794 , фирма „ Кетен”, а разтоварният пункт е Хърватска , фирма „ М Сан Група” /
лист 1084/. Поръчителят е заплатил на „ Естрея” ЕООД договореното
възнаграждение в размер на 488,96 лева. Според фактура № ********** от
30.04.2019 година/ лист 1085 от делото/. смартфоните са приготвени за
натоварване в склада на „ Транскапитал” ЕООД на 24.04.2019 година / така стокова разписка / разход/,/ лист 1461 от
делото/. За превоза на телефоните по маршрут
България –Хърватска е издадена международна
товарителница ЧМР № ********** от 25.04.2019, където като изпрачащ е посочен «
ВиолаИн» ЕООД. На мястото на изпрачащ е сложен печат на фирма «Траскапитал» ЕООД.
Превозвачът е «Пърсиано» ЕООД.В нея е посочено, че стоката е получена на
29.04.2019 от « М Сан Група». Превозът е следвало да се извърши с автомобил ****
. Според обясненията, дадени от управителя на «Пърсиано» ЕООД /л1156/ първоначално стоката е натоварена на бус с рег.
№ **** до Видин и извършена от шофьор И.И. , но превозът на смартфоните до
Хърватия е извършен с МПС с рег. № **** от водач М.Т.. Представен е пътен лист
за извършения превоз до Хърватия, командировачна заповед на шофьора и
доказателства за платените командировъчни разходи за извършения превоз./ лист
1161-1163/. Купувачът, сочената по-горе хърватска фирма, е
изплатил по банков път на « ВиолаИн» ЕООД стойността на стоката.
От бърз обмен на информация с Румъния е видно, че с МПС ***
не е идентифициран никакъв транспорт за периода от април- май 2019 година през
Румъния/ лист 653 /. От отговора ,
предоставен от хърватската данъчна администрация в хода на ревизията в
съответствие с чл.7 от Регламент /ЕС/ 904/2010 в резултат на направено
запитване от ревизиращия екип / лист 604/ за процесната ВОД със смартфоните е
получен отговор, от който е видно че „М
Сан Група” е договаряла продажбата на стоките с фирма „
ВиолаИн”ЕООД. Транспортът е бил са
негова сметка и е възложен на фирма DHL FREIGHT.” М Сан Група” е осчетоводило , декларирало и платило данък
по придобИ.ето на смартфоните. Стоките са продадени от хърватското дружество на фирма „
Микротек.” Смартфоните са доставени до техния логистичен център в Загреб, които
адрес е посочен и в ЧМР-то , доказващ транспорта на стоката. Продавачът е
открит от негов агент в България Д.М. и осъществил контакт с фирма „ ВиолаИн” ЕООД чрез представителя й Й.С..
Въз основа на изброените
доказателства от органите по приходите е прието, че не се установява
действително извършване от жалбоподателя на вътреобщностна доставка към хърватското дружество като е преценено, че липсват годни писмени освен тези от
вида на посочените в чл. 53, ал. 2 от ЗДДС и чл. 45, ал. 1 от ППЗДДС, за напускане на стоката на територията
на РБългария. Органите по приходите са приели, че липсват
доказателства стоката по спорните фактури да е доставена на посочения хърватски получател от жалбоподателя,
като не са кредитирани представените писмено потвърждение и
международна
товарителница
относно отразения в тях изпращач.
Посочено е, че ревизираното дружество притежава документи, отговарящи на
формалните изисквания на националното законодателство за ВОД към „М Сан Група” , съгласно
които стоките са напуснали територията на страната и са получени в Република Хърватия, но страна по ВОД не е
фирма „ ВилаИн”ЕООД.
По делото бяха събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Д.К. и Д.М..
Д.К. работи в
„ Транскапитал” ЕООД като началник склад и складът на фирмата е с адрес гр.
София, Магазин НомеМах, Околовръстния път 794. Той лично е приел за техния
клиент „ВиолаИн" ЕООД процесните 400 бр. смартфони „Самсунг Галакси” в „ склада
на фирмата,, извършил е необходимите
действия по преброяването, заприхождаването им на дата 18.04.2019г., както и
при последващото и изписване и предаването им на превозвач - „Пърсиано"
ЕООД на 25.04.2019г .Неговите имена са изписани на стоковата разписка/ приход
от 18.04.2019 година , която е издадена от системата на „ Транскапитал” ЕООД
Смартфоните са били изписани на дата 24.04.2010 година, при което е издадена
стокова разписка разход от същата дата . К. е подготвил стоката за
транспортиране чрез изписването й , като тя се съхранява в склада на дружеството в
определена зона до момента на натоварването й на превозното средство на
превозвач. Смартфоните са били изписани на 24 април, но стоката е натоварена и
предадена на превозвач на дата 25.04.2019 година. При предаването на стоките
съставеното ЧМР се подписва от „ Транскапитал” ЕООД и от превозвача. Според
свидетелските показания на К. посочените в стоковите разписки дата и час се
генерират предварително и не винаги могат да бъдат спазени, защото често
транспортът закъснява, а има случай в които може да дойде и по-рано или в друг
ден. К. носи материална отговорност за
процесните стоки, като задълженията му по съхранението на дадена стока
приключват с предаването й на превозвач, което се удостоверява с подписването
на товарителница/ЧМР/.Според свидетелските показания на Д.М. , представител за
България на хърватското дружество „М Сан Група” той през месец април 2019г. е осъществил контакт с „ВиолаИн" ЕООД, чрез неговия
представител - Й.С.. Първоначално той е договарял цената за смартфоните, след
което е прехвърлил воденето на преговорите към колеги в Загреб - централния
офис на купувача - г-н И. Ц. и неговата колежка Б.. Водена е кореспонденция по
имейл във връзка с доставката на
смартфоните. Транспортът на стоките по
ВОД е бил за сметка на „М Сан Група”, като същият е организиран от логистичния
отдел на компанията (състоящ се от над 70 човека) и първоначално е бил е
възложен на транспортна фирма. Продажбата на телефоните е извършена през м.04.2019г. , а стоката е
доставена в складовете на фирма „М Сан Група” в Ругница, Загреб. Сделката е осъществена, за
което лично е докладвал на борда на директорите, тъй като съгласно
вътрешно-фирмената процедура той е длъжен да дава ежемесечен отчет, на базата на който
получава съответно възнаграждение за
реализираните продажби.
От назначената по делото съдобно
счетоводна експертиза, което съдът взъприема изцяло, като компетентно изготвена
се установи, че счетоводната отчетност на „ВиолаИн" ЕООД се води редовно,
при спазване изискванията на счетоводното и данъчно законодателство и при
спазване на основните счетоводни принципи. „ВиолаИн" ЕООД е придобило
стоки - 400бр. смартфони «Самсунг Галакси» по фактура
№**********/18.04.2019г. на стойност 126 737,67лв. и ДДС-25 347,53лв. Издател
на фактурата и
доставчик по същата е „Магнум-Д" ЕООД, ЕИК *********. Телефоните са
доставени и получени в склад на „Транскапитал" ЕООД,. „ВиолаИн" ЕООД е извършило ВОД с посочените 400 бр. смартфони Самсунг, за която
е издадена фактура № **********/24.04.2019г.
на стойност 132 214,11 лв, с
получател хърватското дружество «М Сан Група». Стоката е обработена и
предадена на превозвач, за което е съставена международна товарителниза с превозвач „Пърсиано" ЕООД, подписана и подпечатано от
изпращача, превозвача и получателя по доставката. Според вещото лице описаните по-горе документи относно доставката - фактури за покупки, и продажби, ЧМР и
потвърждението за доставка/ съдържат
всички необходими реквизити, като фактурите са отразени в счетоводните и
данъчни регистри на РЛ. ПридобИ.ето, заприхождаването, изписването и продажбата
на тези стоки - 400 бр. смартфони, вкл. и разплащанията по отделните доставки
са отразени в счетоводството на „ ВиолаИн”ЕООД , като са направени
съответните счетоводни записвания. Осчетоводени са и направените от
„ВиолаИн" ЕООД разходи във връзка с процесиите доставки по фактура №
**********/20.05.2019г., издадена от „Транскапитал» ЕООД
ЕИК ********* за предоставени услуги по съхранение на стоки за периода
18.04.2019г.-30.04.2019г. и плащането по тази фактура, което е отразено и в
счетоводството на доставчика. Въз
основа на извършената от вещото лиде проверка на счетоводната и търговска
документация на „Кетен" ООД то е дало заключение, че през
месец.04.2019Г. в счетоводството на „Кетен" ООД няма заприхождаване на
смартфони , както и няма продажби на посочената стока.
По материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт в тази част .
Както се посочи, с РА е начислен данък върху добавената стойност за ВОД
за месец
април 2019 година по фактура **********/24.04.2019г в размер на 26 442,82 лева към
„М Сан
Група”
Съгласно разпоредбата на чл. 138 от Директива 2006/112/ЕО,
държавите-членки освобождават от облагане с ДДС доставката на стоки, изпратени
или превозени до местоназначение извън съответната им територия, но на
територията на Общността, от или за сметка на продавача или клиента, придобиващ
стоките за друго данъчнозадьлжено лице или за данъчно незадължено юридическо
лице, действащо в това си качество в държава-членка, различна от тази, в която
е започнало изпращането или превоза на стоката.
За да бъде доставката облагаема
с нулева ставка ДДС за признаване на вътреобщностни доставки според чл. 7, ал. 1 ЗДДС е необходимо кумулативно да
са изпълнени следните предпоставки: доставчикът и получателят да са
регистрирани лица за целите на ДДС, да е установено, че стоката е напуснала
територията на страната и е пристигнала в друга държава-членка по
местоназначение при получателя. Само при изпълнението на посочените
предпоставки данъчната ставка е нула, както разпорежда и чл. 53, ал. 1 ЗДДС.
Разпоредбата на чл. 131 от Директива 2006/1128 ЕО (Директивата) оправомощава
държавата-членки да определят условията, при които тези доставки се облагат с
нулева ставка (наречени освобождавания в Директивата). Съгласно чл. 53, ал. 2
на от ЗДДС, документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностната
доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. Тези документи са
определени с разпоредбата на чл. 45 от ППЗДДС - по т. 1. документ за
доставката, в случая фактура за доставката, в която е посочен
идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка на ЕС
и по т. 2. - документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките
от територията на страната до територията на друга държава - членка, като в
зависимост от лицето, извършило транспорта, разпоредбата на чл. 45, т. 2, буква
"б" от ППЗДДС (в редакцията, действащата към процесния
период) определя следните документи, доказващи транспортирането на стоките:
транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на
друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето
лице за сметка на доставчика.
Механизмът, създаден с този
режим, се състои, от една страна, в освобождаване на извършената чрез
вътреобщностно изпращане или вътреобщностен транспорт доставка в държавата
членка, от която се изпращат или транспортират стоките, и същевременно
допускане на право на приспадане или възстановяване на платения по получени
доставки ДДС в тази държава, а от друга страна, в облагане на вътреобщностното
придобИ.е в държавата членка по пристигане на стоката. По този начин механизмът
гарантира ясно разграничение на данъчния суверенитет на съответните държави
членки и позволява да се избегне двойното данъчно облагане, а следователно и да
гарантира данъчния неутралитет, присъщ на общата система на ДДС - Определянето
на дадена вътреобщностна доставка или придобИ.е следва да се извърши въз основа
на обективни елементи като наличието на физическо движение на съответните стоки
между държавите членки - Решение по делото Teleos и др., точка 38 и точка 40.
В конкретния случай, относно
условията за прилагане на режима за ВОД се установява от събраните по делото
доказателства, че доставчикът "ВиолаИн”ЕООД е регистрирано по ЗДДС лице на
територията на страната, а хърватското дружество „М Сан Група” –
получател по процесната фактура, е валиден VIN за периода, в който е
издадена тази фактура и е било регистрирано за целите на ДДС в Хърватия. Спорът е
формиран относно действителното осъществяване на ВОД на смартфоните за
хърватския
получател.
Спорът между страните относно непризнатото право на освобождаване е формиран
по въпроса дали са изпълнени условията доставката с посочения
получател да се признае за вътреобщностна по смисъла на
чл. 7 от ЗДДС. Направената от констатация за осчетоводяване на процесната
ВОД от доставчика – ревизираното дружество и отразяването им в подаваните VIES
декларации не е предпоставка по чл. 7,
ал. 1 от ЗДДС за признаване на ВОД.
От събраните по делото писмени
доказателства и дадените свидетелски показания се установи, че транспортът
по спорната ВОД е
осъществен от трето лице за сметка на получателя. При това положение относима е
разпоредбата на чл. 45, т. 2, буква "б" от ППЗДДС (в приложимата по
време редакция, преди изм. с ДВ, бр. 25 от 2020, в сила от 20.03.2020 г.),
съгласно която изпращането или транспортирането на стоките от територията на
страната до територията на другата държава членка се удостоверява с транспортен
документ. В конкретния случай дружеството-доставчик на стоката е представило
транспортен документ - международна товарителница и писмени потвърждения. При транспорт, осъществен от
трето лице за сметка на получателя, какъвто е настоящият случай,
изготвянето на писмени потвърждения е било недължимо. По
отношение на превозния документ следва да се съобрази правната уредба на
международната товарителница в Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки /CMR/, ратифицирана с Указ № 1143 на Държавния
съвет от 29.07.1977 г., ДВ, бр. 61 от 05.08.1977 г., в сила за България от
18.01.1978 година. В приложното поле на конвенцията се включват договорите за автомобилен
превоз на стоки, когато мястото за приемане на стоката за превоз и предвиденото
място за доставянето и се намират в две различни държави, от които поне една е
договаряща се страна /чл. 1 от конвенцията/. По силата на чл. 4 от Конвенцията
договорът за превоз на товари се установява с товарителница, а съгласно чл. 9
до доказване на противното товарителницата удостоверява условията на договора и
получаването на товара от превозвача, а на основание чл. 4 от същата Конвенция
нередовността й не засяга нито съществуването, нито действието на този договор.
От горното следва, че непопълването на отделни части от ЧМР или неправилното им
попълване, е ирелевантно при преценка на относимите към правния спор факти и не
води до загуба на доказателствената сила на процесната
товарителница.
Съдът намира, че противно на
твърденията на приходната администрация, е установен превозът на стоки от
България до Хърватия като транспортът е осъществяван за сметка на получателя, а
превозвач е "Пърсиано" ЕООД. Видно от представената
товарителница не е налице нередовност при попълването й. От цитираните
по-горе разпоредби на Конвенцията се установява, че за редовността на
международната товарителница е достатъчно посочването на името и адреса на
получателя, мястото и датата на приемането на стоката за превоз и мястото за
доставянето й. Затова не е случайна стриктната процесуална доказателствена
норма на чл. 45 от ППЗДДС. Представеното CMR съдържат подписи и печати положени от изпращача
и превозвача. В кл. 16 е поставен печат на превозвача и е посочен
номер на превозното средство, попълнени са клетки 22 - изпращач, 23 - превозвач
и 24 - получател, на превозвача и получател - получателя по фактурите. Фактите
по главното производство сочат, че липсват данни за това разглежданата доставка
да е част от данъчна измама или че доставчикът е действал недобросъвестно в
контекста на евентуално извършена от получателя измама. Такива данни липсват и
в настоящото производство. Представеният транспортен документ е редовен от външна страна и като такъв се
ползва с материална доказателствена сила по отношение на условията на
транспорта (в това число дестинацията на стоките).
В CMR е
отразен номера на фактурата, броя на количеството натоварена стока в килограми и
нейното описание, номерата на съответния търговски документ, по който начин е
възможно обосноваването на извода, че стоките, посочени в товартелницата са
идентични със стоките, посочени във фактурата.
Налице е надлежно попълнен документ за място и дата на приемането на стоката. В
транспортният документ е посочен като изпращач /доставчик/
ревизираното дружество, мястото на натоварване - складът на доставчика в гр. София, Околовръстен
път, като е посочен и конкретен адрес, където е станало разтоварването на
стоката към получателя. В транспортния документ е изписан
българския регистрационен номер на извършилия превоза автомобил и датата на превоза, които данни
напълно съответстват с данните в представената международна
товарителница. Тя по несъмнен начин може да бъде
обвързана с инвойс-фактурата.
При наличието на
редовен транспортен документ факта на натоварване на стоките, напускането им на
страната е доказан. Изискването за доказване на ВОД е изпълнено, когато се докаже изпращането на стоките от
доставчика. След като доставчикът разполага с редовнен от външна
страна ЧМР, който е подписан от доставчика и превозвача, той удостоверява условията на превозния договор. Ревизираното лице е
представило и писмено потвърждение за получаване на стоките, въпреки че в
настоящата хипотеза не е изискуем документ, съдържащ вида на превозваните стоки
и подпис на получателя. Представените доказателства, съотнесени към ЧМР доказват
организирането на транспорта чрез напускането на стоките на територията на
страната и преминаването им на територията на друга държава - членка и
достигането до получателя на стоките. .
В закона категорично не са
поставени допълнителни изисквания, съгласно които за
доказване на изпращане или транспортиране на стоки - да се представят доказателства за; платени вннетни такси, фактури за гориво, такса за преминаване, заявки и/или
др. търговски документи., както е
приел ревизиращия екип Всички
тези документи не оказват влияние върху
доказването на ВОД. Липсата на данни за преминаване на транспортните средства
посочени в товарителниците през Българо-румънската граница, констатирано при
извършената от органа по приходите проверка и предоставените данни от Агенция
„Митници" и данни от трафик контрол от Румъния не е съществено , защото
регистрацията на преминаващите през граница автомобили не се приема за
безусловен източник за факта на преминаване, тъй като същата не е задължителна
предвид въведеното свободно придвижване между държавите членки на Европейския
съюз. Според Решение на СЕС по
дело № С-273/11 регистрацията на преминаващите през граница автомобили не се
приема за безусловен източник за факта на преминаване, тъй като същата не е
задължителна предвид въведеното свободно придвижване между държавите членки на
Европейския съюз. Съществения за спора
факт - транспортирането на стоката от територията на България до територията на
Хърватия е установен чрез представената по делото на международна товарителница. До този факт е ограничена
отговорността на доставчика - български изпращач, при осигурен транспорт от получателя. Предвид изложеното,
съдът намира издадения РА в тази част за незаконосъобразен и като такъв следва
да бъде отменен.
По
отношение на извършени от „Унитроникс" ЕООД доставки към „ВиолаИн” ЕООД
по фактура №11/30.04.2019г., с предмет на доставка на
слушалки Bose Sound True In-Ear на стойност 159 590,40 лв и ДДС -31918,08 и по фактура № 12/30.04.2019 година с
предмет доставка на слушалки Bose
Quietcomfort 20i Acoustic Noise 560 броя на
стойност 135 811,20 лева и ДДС
-27 162,24. или общо 1520 броя са установени следните
факти
Видно от фактура №11/30.04.2019 година
«ВилаИн»ЕООД е закупило от «Унитроникс» ЕООД 960 бр.слушалки «Bose sound true in ear headphones./ слушалки1/. Според фактура № 12 от 30.04.2019 г. между същите страни е сключен договор за продажба на 560 броя слушалки Bose Quiet Comfort 20i Acostic Noise /слушалки 2/. «
Унитроникс» ЕООД е сключило договор за наем
/ стр. 541/ с « логистичната фирма «Деспред»,по силата на който му е
предоставено за ползване част от склад №2 – пет кв.м., находящ се на адрес гр.
София, ул. « Веселец» № 84. По заявка на Унитроникс» ЕООД/стр.1254/ е извършен
вътрешен транспорт на слушалките от « Деспред» до склада на « Транскапитал» ЕООД, за което е
платано транспортно възнаграждение в размер на 80 лева по фактура № 13000331120/30.04.2019
година. Според товартелница № АА
30042019 от 30.04.2019 година слушалките са доставени на «ВиолаИн» ЕООД на
адрес гр. София «Околовърсно шосе» в склада на «Транскапитал» ЕООД на 30.04.2019година от шофьор П.Г. с автомобил
« Джъмпър « с рег.№ ****/стр. 1436/.По делото е представена и втора
товарителница със същите номера, в която
като получател на стоката е вписано търговското дружество « Ларк България»
ЕООД/ стр. 540 /.Тази товартелница не е подписана от получател и изпращач.
Съгласно приходни разписки /стр. 1434 и стр. 1435/ слушалките са приети в
логистичния склад на «Транскапитал»ЕООД от Д К. на 30.04.2019 г.. Те са
изписани от склада на същата дата 30.04.2019 според стокова разписка / разход /стр.
1463/. Тази стокова разписка отново е съставена от Д. К.. Като получател на
слушалките е записана фирма » Инфинити» , Будапеща. За осъществяване на транснпорта
до Полша е съставена и товарителница
№13000000076 от 30.04.2019 година, в която са вписани имената на получателя ,
изпращача , транспортната фирма . Стоката е предадена от «Транскапитал»ЕООД на превозвача. Не е спорно, че фирма «
Унитроникс» ЕООД е закупило двата вида слушалки от фирма «Фронтиер Сървисис»ЕООД,
за което са съставени фактури № ********* от 30.04.2019 г. и № ********** от 30.04.2019 годин./ стр. 1050-1051 от делото/.
«Фронтиер Сървисис»ЕООД ползва
складовата база на логистичния център «Деспред
- 4 кв.м. от склад №3 на адрес гр. София ,ул. « Веслец» № 84 по силата
на договор за наем МК19/03/28 от 28.03.2019 година/ стр.1256 от делото/. Съгласно обясненията на управителя на «
Фонтиер Сървисис»ЕООД /стр.1049/ слушалките
са закупени от фирма « Техстар трейд»
ЕООД с фактури № ********** и № ********** от 30.04.2019г. / стр. 1038 и стр.
1039/ В тези обяснения управителят на «Фронтиер Сървисис»ЕООД заявява, че транспорт на слушалките не е
извършан, тъй като двете фирми ползват същата складова база на « Деспред» и че логистичният център прехвърля акаунта на
стоките в техния склад от едната фирма в собственост на другата фирма .В
писмените обяснения на управителя на « Техстар трейд» ЕООД е посочено, че предходен доставчик на слушалките е фирма «Ноескюел
Сълюшънс»ЕООД. Видно от договор МК/19/28
от 28.03.2019 година « Техстар»ЕООД ползва 4 км.м. от склад 3/ стр.1260/. Помещението
се намира в логистичния ценър «Деспред» с който е сключен договора за наем/
стр.1260/. За доставката на слушалките от «Ноексюел Сълюшънс»ЕООД на» Техстар трейд» ЕООД са съставени два броя
фактури № ********** и № ********** от
30.04.2019 година /стр.952,953година/ и ЧМР 9064643/12.04.2019 г./ стр. 934 от делото/.
Те са транспортирани от гр. Пазарджик до София до склада на « Деспред». . За
произхода на слушалките фирма « Ноескюел
Сълюшънс» ЕООД е представила 4 фактури,
от които две с получател « Пейпър Велт» ЕООД - № 20190430-001 от 30.04.2019 годинаи №
20190430-002 от 30.04.2019 / стр. 944 и стр. 945/ и две с доставчик « Бидон сървисис» - № ********* и № *********
от 30.04.2019 г./ стр.946-947от делото/. За доказване на извършената
доставка от « Бидон Сървисис» до «Ноескюел Сълюшънс»ЕООД е представено ЧМР/ стр. 951 от делото/.
Според него доставката е извършена от Варшава до посочен адрес гр. Пазарджик от
« Томас Матиас». Според писмените обяснения на счетоводителя на « Ноескюел
Сълюшънс»ЕООД погрешно е посочен като достачвик « Пейпър Велт. Грешните фактури
са сторнирани. Според писмените обяснения на « управителя на «Пейпър Велт»
фирмата не е била в договорни взаимоотношения с «Ноескюел СълюшънсЕООД. В последствие слушалките са продадени от
«ВиолаИн» ЕООД на унгарската фирма «Инфинити» с място на доставка Полша.
По делото бяха
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д.К. и П.Г..
Д.К. в
качеството на началник склад в „Транскапитал" ЕООД, находящ се на адрес: гр. София, Магазин НомеМах,
Околовръстния път 794, лично е приел процесните 1520 бр. слушалки , извършил е необходимите
действия по преброяването, заприхождаването им на дата 30.04.2019г. и изписването
и предаването им на превозвач на 02.05.2019г.
Свидетелят потвърди, че предявените му документи: стокови
разписки /приход/ от 30.04.2019г. са изписани неговите имена и са издадени и разпечатани от тяхната (на „Транскапитал”
ЕООД) система и удостоверяват, че той лично е получил слушалките на дата
30.04.2019 г.Товарителница от лист 1436 от делото, доказваща получаването на слушалките е подписана от него
и удостоверява получаването им в склада на” Транскапитал” ЕООД.В стокова
разписка /разход/ от дата 30.04.2019г. са изписани неговите имена. Този документ се издава от тяхната система..По поръчка на
клиента стоката се подготвя и документално се изписва, но се съхранява в него в
определена зона до момента на натоварването и на превозното средство на превозвач
В случая слушалките са изписани на 30 април , но са натоварени и предадени на
превозвач на дата 02.05.2019 г. При предаване на стоките предварително се
съставя ЧМР, което се подписва от тях и от превозвача. Според К. посочените в
стоковите разписки дата и час се генерират предварително и не винаги могат да
бъдат спазени, защото често транспорта закъснява, а има случай в които може да
дойде и по-рано, но това зависи от много различни фактори,.
От показанията на свидетеля П.Г. - на длъжност шофьор в
„Деспред" АД, с месторабота складовата база на дружеството на адрес: гр.
София, ул. „Веслец" 84 се установява, че на 30.04.2019г. лично е извършил
доставката на стоки по предявената му товарителница на л. 1436 от делото с
изпращач „Унитроникс" ЕООД, превозвач „Деспред" АД и получател
„ВиолаИн" ЕООД; За превоза на
стоките се съставя товарителницата, която той
е предал на получателя за подпис. За 30 април има съставен пътен лист за деня, в който са
посочени всички места, на които е извършил доставки, както и че показанията му
се основават и на извършена от него справка по наличната документация в
счетоводството на дружеството и че в пътния лист от тази дата се съдържа запис
на конкретния курс за извършената доставка по предявената му товарителница.
От назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът възприема, като компетентно изготвена .и в тази си част
се установи, че „ВиолаИн"
ЕООД е придобило стоки от „Унитроникс" ЕООД по фактура №11/30.04.2019г., с
предмет слушалки Bose Sound True In-Ear на
стойност 159 590,40 лв и ДДС -31918,08 и
по фактура № 12/30.04.2019 година с предмет доставка на слушалки Bose Quietcomfort 20i
Acoustic Noise 560 броя на стойност 135
811,20 лева и ДДС. Стоките са
доставени и получени в склад на „Транскапитал" ЕООД, на
адрес: гр. София, „Околовръстен път" 794, в който се получават и
съхраняват стоките на „ВиолаИн" ЕООД. До извършването на доставката
стоките са съхранявани в склад на „Деспред" АД. Доставката е извършена от превозвач — „Деспред" АД, подписана
е товарителница от 30.04.2019г. Процесните общо 1520 броя слушалки са
транспортирани от склад на „Унитроникс” ЕООД (складова база на Деспред АД в гр.
София, ул.Веслец №84), като за извършената услуга е издадена фактура от
превозвача Деспред АД №**********/30.04.2019г. Фактурата е платена на
03.05.2019г. по банков път. Предходен доставчик на „Унитроникс" ЕООД е
„Фронтиер Сървисис" ЕООД с обслужващ склад „Деспред" АД {по Договор №
МК/19/03/28/28.03.2019г. за временно възмездно ползване част от недвижим имот,
на адрес: гр. София, ул.Веслец №84, покрита складова площ - 4 кв.м. от склад
№3). Предходен доставчик на „Фронтиер Сървисис" ЕООД е „Техстар Трейд ЕООД
с обслужващ склад „Деспред" АД (Договор за временно възмездно ползване
между него и „Деспред" АД на част от недвижим имот, находящ се в гр.София,
ул.Веслец №84, покрита складова площ - 4 кв.м. от склад №3) и фактура
№**********/30.04.2019г. за извършени складови доставки. Предходен доставчик на
„Техстар Трейд” ЕООД е „Ноескюел Сълюшънс” ЕООД ЕИК ********* с обслужващ склад
„Деспред" АД (Договор за временно възмездно ползване между него и
„Деспред" АД на част от недвижим имот, находящ се в гр.София, ул.Веслец
№84) и фактура №**********/30.04.2019г. за извършени складови доставки -
пренасочване и др. складови услуги. Съпътсващи услуги - ЧМР №
9064643/12.04.2019г., с изпращач „Ноескюел Сълюшънс” ЕООД, с адрес за доставка
съгласно допълнителни указания по кл. 13- склад на Деспред АД, с получател
Техстар Трейд ЕООД;Предходен доставчик на „Ноескюел Сълюшънс” ЕООД е „ Бидон
сървисис” . Съпътстващи доставки; ЧМР 260910/10.04.2019г. с изпращач „ Бидон
сървисис” и получател „Ноескюел Сълюшънс” ЕООД.Всички доставки и съпътстващите ги транспортни и складови услуги, включително и между предходните доставчици, както и по
отношение на извършената ВОД са платени изцяло по банков път.След
проверка на счетоводната и търговска документация при „Ларк България"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1836, община
Столична, район „Подуяне", бул."Владимир Вазов" №39, ет.8 е дало
заключение, че в счетоводството на «Ларк България» ЕООД през м.04.2019г. няма
осчетоводени закупени слушалки нито има
каквито и да било продажби.
Относно съответствието на
оспорения ревизионен акт в тази си част с материалния закон:
С обжалвания РА след
анализ на събраните в хода на ревизионното производство доказателства е прието,
че не се установяват достоверни факти и доказателства, водещи до категоричен
извод относно извършване на реална доставка на слушалките. От една страна
данъчните органи са приели , че липсва фактическо предаване на стоките и че
слушалките са предавани само по документи . Трима от доставчиците ползват една и съда складова
база в „ Десперд”, а „Ноескюел Сълюшънс» ЕООД не е представило доказателства
къде е съхранявало стоката в гр. Пазарджик Бил неесн и произхода на слущалките
дали те са получени от « Пейпър Велт» или от « Бидон Сървисис» . С оглед на
тези множество противоречия е прието , че не е налице реална доставка от « Унитроникс»ЕООД до
«ВолаИн» ЕООД по цитираните по горе фактури.
Съгласно
разпоредбата на чл. 68, ал.1, т.1 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка,
която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по
този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Легална дефиниция
за „доставка на стока“ по см. на ЗДДС се съдържа чл.6, ал.1 от ЗДДС, съгласно
която норма доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето
на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Според чл. 12, ал.1
от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по
смисъла на чл. 6 и чл. 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този
закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката,
облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в
случаите, в които този закон предвижда друго.
Данъчно събитие по см. на ЗДДС съгл. чл. 25, ал. 1 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги, извършена от
данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобИ.е, както и
вносът на стоки по чл. 16, което данъчно събитие възниква на датата, на която собствеността върху
стоката е прехвърлена или услугата е извършена (чл. 25, ал. 2 ЗДДС). В разпоредбата на чл.69,
ал.1, т.1 от ЗДДС е предвидено, че когато стоките и услугите се
използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки,
лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът
- регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
Нормите на чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, регламентиращи, наред с чл.71 от ЗДДС, предпоставките, при наличието на които следва да се признае правото на приспадане на данък върху добавената стойност, транспонират разпоредбата на чл.168, б. „а“ от Директива 2006/112/ЕС, според която доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава-членка, в която извършва тези сделки да приспадне от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати, дължимия или платен ДДС в тази държава-членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице.
От така посочената регламентация
следва извода, че наличието на действително осъществена доставка на стока/
услуга, е условие (предпоставка) за възникване на правото на данъчен кредит,
като изпълнението на тази предпоставка следва да бъде проверено за извършването
на преценка дали ревизираният субект има право да приспадане данъчния кредит,
който е декларирал в подадената справка-декларация. При липса на реално
осъществена доставка на стока/услуга не е налице една от предпоставките за
възникване на правото на данъчен кредит по чл. 68, ал.1, т.1 във вр. с чл. 69,
ал.1, т.1 във вр. с чл.6, ал.1 от ЗДДС респ. по чл.168, б. „а“ от Директива
2006/112/ЕС, съответно такова право не възниква по доставка, която съществува
само документално, но не е реална. Основание за този извод
следва и от практиката на СЕС. В т.31 и т.32 от Решение от 06.12.2012г. на СЕС
по дело С-285/11
(„Боник" ЕООД) е прието, че за да се признае правото на приспадане, е
необходимо съдът в съответствие с правилата на доказване, установени в
националното законодателство, да провери дали доставките на стоки /услуги/ са
реално осъществени и дали тези стоки са използвани от получателя за
извършваните от него облагаеми сделки.
Спорният
в случая въпрос от гл. т наличието на възникнало за „ВиолаИн“ ЕООД право на данъчен
кредит за доставката към „ВиолаИн” ЕООД по фактура №11/30.04.2019г.,
с предмет на доставка на слушалки Bose Sound True In-Ear на стойност 159 590,40 лв и ДДС -31918,08 и по фактура № 12/30.04.2019 година с
предмет доставка на слушалки Bose
Quietcomfort 20i Acoustic Noise 560 броя на
стойност 135 811,20 лева и ДДС
-27 162,24. или общо 1520 броя от « Унитроникс» ЕООД.
По делото няма спор относно наличието на
останалите предпоставки за упражняване на правото на данъчен кредит,
регламентирани в чл. 69, ал.
1, т. 1 и чл. 71, т. 1
от ЗДДС – доставчикът към датата на спорната доставка е регистрирано
по ЗДДС лице, а жалбоподателят притежава данъчен документ, съставен в
съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС, в който данъкът е посочен
на отделен ред.
.
За извършването на преценка дали е осъществена реална доставка на стока, е
необходимо да се изследва дали е налице предвидения в чл. 6, ал. 1
от ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно прехвърлянето на
правото на собственост. Следва да се
уточни, че доставка на стока според определението на чл. 14, § 1
Директива 2006/112, представлява „прехвърлянето на правото за
разпореждане с материална вещ като собственик“.
Съгласно постоянната практика на СЕС, понятието „доставка на стоки" не
се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото
национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ
от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с
нея като собственик (т.37 от Определение
на СЕС от 15 юли 2015г. по дело С-159/14 „Коела – Н“ ЕООД, т.33 от
Решение на СЕС от 18.07.2013г. по дело С-78-12 „Евита-К“ ЕООД и др.).
Именно фактът на извършена „доставка
на стоки“, като елемент от фактическия състав за възникване на правото на
данъчен кредит, регламентирано в чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС,
следва на първо място да бъде доказан. Тежестта за установяване наличието на
законово предвидените предпоставки за признаване на правото на приспадане на
данъчен кредит от гл.т проявлението на юридически факти по осъществяване на
доставката (вкл. физическото съществуване на стоките като обекти на правото на
разпореждане и фактическото им предаване от доставчика в разпореждане на
жалбоподателя, цената и начина на разплащане и начисления данък по доставката),
е на лицето,
претендиращо признаване на материалното право на приспадане на данъчен кредит –
в случая на жалбоподателя „ВиолаИн“ ООД,
съгласно общото правило на чл. 154, ал.
1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на
ДОПК, в какъвто смисъл са и дадените
изрични указания.
От фактическа страна не е
спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че стоковият поток във
връзка с доставката на стоките , по която доставка „Виола Ин“ ООД е упражнило
право на данъчен кредит, е следният: Бидон сървисис” „ Ноесклюъл Сълюшънс” „
Техстар трейд” ЕООД „ Фронтиер Съврисис и „ Унитроникс”ЕООД. Ревизиращият екип
счита, че липсва реално предаване на слушалките
по тази верига. Било налице само
документално оформяне на продажби
Съдът приема, че този
извод на ревизиращия екип не намира опора при анализ на доставката , извършена
от „ Унитроникс” ЕООД към „ ВиолаИн” ЕООД. На първо място налице е превоз на
слушалките от логистичен център „
Десперд” към склада на „ Траскапитал”ЕООД. Приетата товарителница е подписана
от превозвач, доставчик и изпращач и доказва извършения транспорт, за което е
платено и съответното навло. Слушалките са приети и заприходени в склада на „
Транскапитал” ЕООД . Същите са изписани оттам и предадени на превозвач за извършване на ВОД към унгарско
дружество, което е и получило тази стока.
Съдът приема за доказано и че доставката по фактури №11/30.04.2019г и № 12/330.04.2019 година., от гл.т на предвидения в чл. 6, ал. 1 ЗДДС правопораждащ фактически състав - прехвърлянето на правото на собственост между страните, съответно прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик по см. на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112, е реално осъществена. По дефиниция договорът за продажба е двустранен, възмезден, комутативен и консенсуален, като п
родавачът има две основни задължения - да прехвърли
собствеността и да предаде продадената вещ. Не се оспорва от страна на
приходната администрация, че стойността на доставката по фактурите е
заплатена на „ Унитроникс „ЕООД.
Съдът намира за неправилни изводите,
че при наличие на противоречия как е транспортирана стоката , как са осчетоводени в счетоводството на
предходните доставчици на дружеството закупените и
продадени стоки не следва да се признае реалност на доставката Неколкократни продажби на едни и същи стоки в един и същи ден, които се
префактурират при всяка следваща продажба, които също не могат да обосноват
извод, че последният получател - в случая „ВиолаИн" ЕООД, има отношение
към тези действия още повече, че за него
като получател на доставката не съществува задължение да извършва проверка за
подобни действия, както между впрочем не съществува и възможност да извърши
проверка за каквито и да било действия, извършени от неговия доставчик и от
предходните доставчици по веригата, нито пък тези действия могат да обосноват
извод за липсата на доставка между «Унитроникс» ЕООД и „ВиолаИн»' ЕООД . Ревизиращият
екип не е събрал доказателства за договорки между страните по процесните доставки, които
биха могли да доведат до извода за привидни отношения.. Няма каквито и да е доказателства
и за евентуалното извършване на данъчна измама от ревизираното лице. Няма и
данни за наличие на измама или нарушаване на реда за отразяване и разчитане на
ДДС с бюджета, за която „ВиолаИн" ЕООД да е знаело или да е имало начин да
знае.
При
това положение е недопустимо
данъчният орган да отказва да признае правото на приспадане поради това че
данъчнозадълженото лице не се е уверило че издателят на фактурата за
стоките, във връзка с които се иска упражняване на правото на приспадане е
разполагал с въпросните стоки, че е бил в състояние да ги достави и че е
изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, като само по себе
си горното не е достатъчно, за да се изключи правото на приспадане. В тази
връзка е недопустимо да се изисква от получателя на фактурата да извършва
проверки, каквито не е длъжен да прави относно тези обстоятелства. Ако
данъчнозадължено лице, което не е знаело и не е могло да знае, че съответната
сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по
веригата преди или след осъществената от данъчнозадълженото лице е опорочена
поради измама с ДДС, да бъде санкционирано, като не му бъде признато
право на приспадане. В конкретния случай не са
налице обективни обстоятелства, въз основа на които да се приеме, че
данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделките, за които
претендира право на приспадане на данъчен кредит
са част от данъчна измама, извършена от доставчика или негов предходен
доставчик.. По отношение на тези доставчици липсват данни да са издирвани, да
са дерегистрирани по ЗДДС служебно или да е налице публична информация за
недобросъвестност и участие в данъчни измами.
Обичайната грижа на добър стопанин в търговските взаимоотношения включва
проверка и предварително проучване добросъвестността на търговеца с когото се
договаря, или с прекия доставчик по смисъла на ЗДДС. В конкретния случай
липсват обективни данни, водещи до съмнение в добросъвестността на прекия
доставчицк, които да са публично известни, за да е налице съмнение за участие в
данъчна измама, поради което и не може да
се приеме, че „ВиолаИн" ЕООД е знаело или е следвало да знае, че сделките
със слушалките са част от данъчна измама.
|
|
|
|
|
Действително, правото на приспадане
на данъчен кредит би могло да бъде отречено, ако са предоставени данни от
страна на приходната администрация за злоупотреба с правото на приспадане,
осъществена от самия получател или от неговия доставчик /предходен доставчик по
веригата/, за която той е знаел или е бил длъжен да знае /т. 38 и т. 40 от
решението на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11,
Боник; т.47 от Решение на СЕС от 21 юни 2012 година по съединени дела C-80/11 и
C-142/11/. В случая обаче ревизиращите органи не са
формулирали твърдение за наличие на „данъчна измама“ или за „злоупотреба с
право на приспадане“, нито сочат обективни данни, от които да се установи, че
данъчнозадълженото лице е знаело, или е
трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на данъчен кредит, е
част от данъчна измама. С Решение на СЕС от 21 юни 2012 година по съединени
дела С-80/11 и C-142/11 (Mahagйben kft срещу Nemzeti Adуйs Vбmhivatal
Dйl-dunбntъli Regionбlis Adу Foigazgatуsбga (C-80/11), и Pйter Dбvid срещу
Nemzeti Adуйs Vбmhivatal Йszak-alfцldi Regionбlis Adу Foigazgatуsбga
(C-142/11)), по повод преюдициални запитвания отнасящи се до тълкуването на
Шеста Директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно
хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху
оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна
основа (ОВ L 145, стр. 1), изменена с Директива
2001/115/ЕО на Съвета от 20 декември 2001 година, и на Директива
2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата
система на данъка върху добавената стойност, които запитвания са отправени в
рамките на спорове по повод отказа на данъчната администрация да признае право
на приспадане на данъка върху добавената стойност, платен по счетени за
съмнителни сделки, е постановено: "... 1) Член 167, член 168,
буква а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от
Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата
система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че
не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да
признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от данъка върху
добавената стойност, на който е лице платец, дължимия или платен данък за
предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги
или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, въз
основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е
трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е
част от данъчна измама, извършена от
посочения издател на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата
на доставки; 2) Член 167,
член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 трябва
да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която
данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това, че
данъчнозадълженото лице не се е уверило, че
издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на
това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките,
предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил
задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената
стойност, или поради това, че въпросното данъчнозадължено лице не притежава
други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на
посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива
2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на
приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални
нарушения или измама от страна на
въпросния издател.....”. На
данъчнозадълженото лице може да се откаже право на приспадане само на
основание съдебната практика, изведена от точки 56-61 от Решение по дело Kittel
и Recolta Recycling, съгласно която въз основа на обективни данни трябва да се
установи, че данъчнозадълженото лице, което е получило стоките и услугите,
основание за правото на приспадане, е знаело или е трябвало да знае, че
въпросната сделка е част от данъчна измама,
извършена от доставчика или друг стопански субект нагоре по веригата /т. 45 от
Решение на Съда от 21 юни 2012 година по съединени дела C-80/11 и C-142/11/. В
т. 47 - 49 на същото Решение на СЕС е посочено, че режимът на правото на
приспадане, предвиден в Директивата, не допуска данъчнозадължено лице което не
е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от
доставчика данъчна измама или че друга
сделка по веригата преди или след тази на данъчнозадълженото лице е свързана с измама с ДДС, да бъде санкционирано, като не му
бъде признато право на приспадане (вж. в този смисъл Решение по дело Optigen и
др., посочено по-горе, точки 52 и 55 и дело Kittel и Recolta Recycling,
посочено по-горе, точки 45, 46 и 60). Доколкото отказът да се признае право на
данъчен кредит е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на
приспадане, данъчният орган трябва надлежно да установи обективните
обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото
лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото
си на приспадане, е част от данъчна измама,
извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на
доставки. Според Решение от 13.02.2014г на СЕС по дело С-18/13 („Макс Пен“
ЕООД), Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка
върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска
данъчнозадължено лице да извърши приспадане на данъка върху добавената
стойност, начислен в издадените от доставчик фактури, когато, въпреки че
услугата е била доставена, се установява, че тя не е била действително извършена
от този доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като последните
не са разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за
тяхната услуга не са били оправдани в счетоводната им документация или се е
оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като
доставчици лица, стига да са изпълнени следните две условия - посочените
обстоятелства да сочат за наличието на измама и въз основа на обективните
данни, представени от органите по приходите, да се установява,
че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с
която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама.
Доколкото е установена последващата продажба на стоката, предмет на
оспорените фактури и фактическото разтоварване на същата в Полша и е осъществена ВОД с унгарската
фирма „Инфинити” , съдът намира, че е доказано прехвърлянето на правото на
собственост върху родовоопределени вещи, посочени като предмет в процесните фактури,
респективно е налице доставка на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС.
След като е налице доставка на стоки и те са използвани за извършване на
последващи продажби, то са налице предпоставките за възникване на право на
приспадане на данъчен кредит, което е надлежно упражнено от жалбоподалетя. Не
са налице и основанията по чл. 70, ал.5
от ЗДДС за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит, тъй
като липсва неправомерно начислен данък по смисъла на посочената норма.
С оглед
на гореизложеното Ревизионен акт № Р-16002419003045-091-001/ 08.04.2020г.,
издаден
от В.И.И. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Р.Б. Т. на
длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с
Решение № 285 от 22.06.2020г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при Централно управление на НАП. , с
които на „ ВиолаИн”ЕООД е начислен допълнително ДДС в размер на
26 442,82 лева и не е признат
данъчен кредит в размер на 59080,32 лева за периода 01.04.2019г. – 30.04.2019 , ведно с прилежащите лихви в размер на 100,41
лева е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на
направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
– Пловдив при ЦУ на НАП следва да бъде осъдена да
заплати на „ВиолаИн“ ООД сумата от 4546 лева, представляваща 50 лева внесена
държавна такса, 3696 лева – договорено и заплатено възнаграждение за един
адвокат и 800 лева – внесено възнаграждение за вещо лице за изпълнената ССчЕ.
Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника за
прекомерност на договореното и заплатено от жалбоподателя „ВиолаИн“ ООД
адвокатско възнаграждение, както с оглед фактическата и правна сложност на
делото, така и предвид обстоятелството, че това възнаграждение не надвишава
съществено минималния размер на възнаграждението по чл.8, ал.1, т. 4 от Наредба
№ 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горните
мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК,
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба на „ВиолаИн“ ЕООД
със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „****“ № 50,ет.1,ап.1
Ревизионен акт № Р-16002419003045-091-001/ 08.04.2020 г., издаден от В.И.И. на
длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Р.Б. Т. на длъжност главен
инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 285 от
22.06.2020г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ гр. Пловдив при Централно управление на НАП, с който на ” ВиолаИн” ЕООД гр. Стара Загора е начислен допълнително ДДС в размер на
26 442,82 лева и не е признат
данъчен кредит в размер на 59080,32 лева за периода 01.04.2019г. – 30.04.2019 , ведно с прилежащите лихви в размер на 100,41
лева , като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ –
Пловдив при ЦУ на Националната агенция за приходите, да заплати на „ВиолаИн“ ЕООД
със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „****“ № 50,ет.1,ап.1 сумата от 4 546лв. / четири хиляди петстотин
и четиридесет и шест лева/, представляваща направените от жалбоподателя по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.