Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 16.12.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен съд,
гражданско колегия, осемнадесети състав, на шестнадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в публично съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Димо Колев
Секретар И.Т.
като разгледа
докладваното от съдията
гр. дело № 3981 по
описа за
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по иск за делба във фазата на извършването й.
С
влязло в сила решение № 703 от 31.07.2015г. постановено по настоящото дело е
допусната делба между страните в производството на процесните недвижими имоти -
апартамент и гараж, находящи се в гр***, подробно
описани в съдебния акт, при права за И.И.К. – 35757, 4/73100 ид. част и за В.Й.Д. - 37342, 6/73100 ид. части.
В съдебно заседание съделителите не са заявили
претенции по сметки по чл. 346 ГПК или искане за възлагане на неподеляем жилищен
имот по чл. 349 ГПК.
По делото е изслушана СТЕ, която е дава обективно,
пълно и компетентно заключение, което не е оспорено от страните и което съдът
изцяло кредитира. Вещото лице е дало оценка на допуснатите до делба имоти,
съгласно която справедливата пазарна стойност на процесния апартамент е 66 000
лв., а на гаража - 7 000 лв. или общо 73 000 лв. Стойността на дяловете на
съделителите от жилището са 32 285 лв. за ищцата и 33 715 за ответницата
съответно от гаража - 3423 лв. за ищцата и 3577 лв. за ответницата. Според
вещото лице допуснатите до делба имоти не са реално поделяеми и от тях не могат
да се обособят две самостоятелни жилища респ. два самостоятелни гаража,
съобразно правата на страните. В съдебно заседание процесуалния представител на
ищцата сочи като способ за ликвидиране на собствеността тегленето на жребий или
евентуално изнасянето на имотите на публична продан. Пълномощника на ответника
смята, че делбата следва да се извърши чрез разпределение на делбените имоти.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
прецени събраните доказателства, намира следното:
Основен принцип при извършването на делбата е всеки
съделител да получи реален дял от допуснатите до делба имоти, съответстващ на
правата му в съсобствеността, а при неравенство в дяловете се изравняват в пари
– чл. 69 ал. 2 ЗН. В процесуалния закон са регламентирани няколко способа за
извършване на делбата, като при избора съдът изхожда от броя на имотите, техния
вид, стойност и характеристики, съответно възможната поделяемост, както и от
броя на съделителите и притежаваните от тях права. Тегленето на жребий е
допустимо, когато броят на допуснатите до делба имоти е равен или по- голям от броя
на съделителите, респ. от делбените имоти могат да се обособят достатъчен брой
реални дялове, квотите на съделителите, определени с решението по допускане на
делбата са равни и не са налице обстоятелства, които да обуславят невъзможност
или да правят извършване на делбата посредством този способ много неудобно. Съдебната
практика приема, че такава невъзможност и неудобство е налице, когато до делба
са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по предназначение,
площ или стойност и частите на съделителите са различни. В такъв случай
способът за ликвидиране на съсобствеността е по чл. 353 ГПК, чрез разпределение
на имотите.
Понастоящем допуснатите до делба имоти съществено
се различават по вид /апартамент и гараж/, предназначение /за жилищни и
нежилищни нужди/ и стойност /66 000 лв. на апартамента и 7 000 лв. на гаража/,
а и квотите на съделителите не са равни. По тези съображения съдът намира, че
тегленето на жребий в случая е невъзможно респ. много неудобно, поради което
съсобствеността между страните не може да се прекрати чрез този способ. Делбата
не следва да се извършва и чрез изнасянето на имотите на публична продан, тъй
като този способ е приложим по правило в случаите, когато имаме един недвижим
имот, който е реално неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете.
Когато допуснатите до делба недвижими имоти са повече от един, неподеляемост по
смисъла на чл. 348 ГПК е налице само ако е невъзможно всеки от съделителите да
получи реален дял. В случая двата имота са обекти със самостоятелно
предназначение, могат да бъдат самостоятелни обекти на собственост, поради
което могат да бъдат отреждани в самостоятелен дял при извършване на делбата. Вярно
е, че делбените имоти са съществено се различават, но щом има възможност всеки
съделител да получи реален обект, принципът за получаване на дял от имотите,
предмет на делбата, следва да се съобрази и прекратяването на съсобствеността
да се извърши по реда на чл. 353 ГПК. В този случай стойността на имотите, не е
определяща за прилагането на този способ, тъй като неравенството на стойността
на притежавания дял от имотите и разпределения в дял имот, се урежда чрез
изплащане на парично уравнение. В този смисъл Решение № 28/13.02.2014г. по
гр.д. № 5515/2013г. на I г.о. на ВКС.
Разпределението на делбените имоти между
съделителите следва да бъде съобразено с установеното фактическо положение
относно ползването на жилището от ответницата /факт, който не е изрично оспорен
от ищцата, като самата тя признава, че не ползва този имот/, желанието на
ответницата да получи в дял жилището, липсата на изрична претенция от другия
съделител за него, както и обстоятелството, че квота на ответницата в делбените
имоти е по - голяма от тази на ищцата и по този начин паричното уравнение на дяловете
ще е в по - малък размер. Съдът намира, че по
същество липсва противопоставяне на ищцата за отреждане на жилището в дял на
ответника, изводимо от изразеното в крайна сметка нейно становище за учредяване
на законна ипотека върху вземането й за уравняване на дяловете при поставяне на
апартамента в дял на ответницата. Ето защо в дял на ищцата следва да поставен и тя да стане изключителен
собственик на гараж №51, находящ се в гр. *****, а в дял на ответницата следва да бъде разпределен и тя да
стане изключителен собственик на жилище с идентификатор
10447.514.273.1.26, находящ се в гр.
*****.
Видно от заключението на СТЕ общата стойност на
допуснатите до делба имоти възлиза 73 000 лв. като делът на ищцата от тях е на
стойност 35 708 лв., а на отвентицата 37 292 лв. Поставения в дял на
ответницата имот възлиза на 66 000 лв., която сума надвишава стойността на
нейния дял със сумата от 28 708 лв. За уравнение на дяловете ответницата следва
да заплати на ищцата сумата от 28 708 лв., която ведно със стойността на
поставения в нейния дял гараж от 7000 лв., съответства на стойността на нейния
дял от 35 708 лв. Върху сумата от 28 708 лв. обаче не може да се впише законна
ипотека, както иска ищцата, тъй като законът е предвидил такава възможност в
случай на възлагане на неподеляемо жилище по чл. 349 ГПК, а настоящият случай е
различен. Нещо повече, при наличието на предпоставките за вписване на законна
ипотека, не е необходима нарочна санкция на съда, а самия съделител, в чиято
ползва закона допуска ипотеката следва да предприеме действия за вписването й.
Съгласно чл. 355 ГПК страните в делбеното
производство заплащат разноските, съобразно стойността на дяловете им. Съгласно
чл. 8 от ТДТГПК държавната такса е в размер на 4 % върху стойността на
дяловете, предвид на което ищцата дължи сумата от 1428, 32 лв., а ответницата
дължи сумата от 1491, 68 лв., както и по 5 лв. в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист. Ищцата е отправила искане за присъждане на сторените от нея
разноски по делбата, но това искане е неоснователно. Не се полагат и не се
присъждат разноски във връзка със самото делбено производството. Това изрично
следва от разпоредбата на чл. 355 изр. 1 ГПК - страните заплащат разноски по
делбата съобразно стойността на дяловете им. Изхожда се от идеята, че всяка
страна в производството по съдебна делба е едновременно ищец и ответник и
същата понася за своя сметка разноските, включително за адвокатско
възнаграждение, така както ги е направила.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
РАЗПРЕДЕЛЯ по реда на чл. 353 ГПК допуснатите до
делба недвижими имоти, както следва:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ и изключителна собственост на И.И.К.,
ЕГН: ********* с адрес за призоваване гр. ***** САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ в сграда с идентификатор 10447.514.272.13 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. В. Търново, одобрени със Заповед №РД-18-86 от
19.09.2008г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: гр. *****, който
самостоятелен обект е разположен в поземлен имот с идентификатор 10447.514.272.,
с ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ ГАРАЖ №51 с площ от 20 кв.м., ведно със съответните идеални
части от общите части и от отстъпеното право на строеж върху поземления имот, С ПАЗАРНА ОЦЕНКА на имота в размер на 7 000 лв. /седем
хиляди лева/.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ и изключителна собственост на В.Й.Д.,
ЕГН: ********** *** САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в
сграда с идентификатор 10447.514.273.1.26 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. В. Търново, одобрени със Заповед №РД-18-86 от
19.09.2008г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: гр. *****, който обект
се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор
10447.514.273, с ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА САМОСТОЯТЕЛНИЯ ОБЕКТ ЖИЛИЩЕ, със застроена
площ от 102,86 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня, черна кухня, баня,
тоалетна, коридор, дрешник и две тераси, при следните съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж 10447.514.273.1.25, под обекта - 10447.514.273.1.21,
10447.514.273.1.22 и над обекта - 10447.514.273.1.30, заедно с принадлежащото
му избено помещение №29-I
с площ от 5,36 кв.м. и 2,93854 % идеални части от общите части на цялата сграда
и от отстъпеното право на строеж върху поземления имот, С ПАЗАРНА ОЦЕНКА на имота в размер на 66 000 лв.
/шестдесет и шест хиляди лева/.
ОСЪЖДА В.Й.Д., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на И.И.К., ЕГН: ********* с адрес за
призоваване гр. ***** за уравнение на дела й СУМАТА от 28 708 лв. /двадесет и осем хиляди седемстотин и осем
лева/, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на решението.
ОСЪЖДА И.И.К., ЕГН: ********* с адрес за призоваване гр. ***** ДА ЗАПЛАТИ в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС държавна такса върху стойността
на дела си в размер на 1428, 32 лв. /хиляда четиристотин
двадесет и осем лева и 32 стотинки/.
ОСЪЖДА В.Й.Д., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВТРС държавна такса върху стойността на дела си в размер на 1491, 68 лв.
/хиляда четиристотин деветдесет и един лева и 68 стотинки/.
Решението подлежи на
обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: