Р Е Ш Е Н И Е
№………./………..01.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично съдебно заседание, проведено при
закрити врати на четиринадесети декември през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
при
секретар Капка Микова
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 1221 по описа за 2016 г.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по ОБЩИЯ ИСКОВ ред на ГПК за разглеждане на съединени
искове за откриване на производство по несъстоятелност поради
неплатежоспособност или свръхзадълженост по реда на чл. 630 от ТЗ, предявени от кредитори:
„УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, гр. София, пл. Св. Неделя № 7, представлявано от изп. директори Л Х и А К, чрез юрисконсулт П.С.;
„ВИТА КАРС“ ЕООД,
ЕИК
*********, гр. Варна, ул. Акация № 2, партер, офис 1, представлявано от
управител Й Й, чрез адвокат Ж.(*** ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, жк. Трошево бул. Гео Милев бл.83
ет.8 ап. 35, представлявано от управител К Х, чрез адвокат С.(***;
срещу длъжника "ВЕНДОР"ООД ЕИК *********, гр. Варна бул. Януш Хунияди №10,
представлявано от управител П С., чрез адв. С. – Й. *** офис 3.
Ищците насочват
самостоятелни претенции срещу ответника като капиталово търговско дружество.
Кредиторите се позовават на неизпълнение на изискуеми(съответно от 15.08.2012г,
06.11.2014г, 19.03.2015г) парични дългове, произтичащи от търговски сделки
съответно на презумпцията по чл. 608 ал. 2 вр. ал.1
ТЗ), както и на пропускане на шестмесечен срок от връчване на 04.12.2012г и
13.07.2015г на поканите за доброволно изпълнение за удовлетворяване на първите
двама кредитори, предприели принудително
изпълнение, съответно на презумпция по
чл. 608 ал. 4 ТЗ. Считат, че ответното дружество не
разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията към кредиторите.
Първоначалният
иск, към който са се
присъединили съищците е основаван на твърдения за неплатежоспособност или свръхзадълженост на ответника, като се сочи, че спирането на
плащанията е трайно, текущите активи на са достатъчни за покриване на текущите
задължения от дейността на предприятието, а общия размер на задължения
надхвърля действителната стойност на
активите на предприятието.
Първият ищец твърди
влошено финансово състояние на предприятието на ответника, породено от
недобросъвестното поведение на търговец, пропуснал да осчетоводи, съответно и
да предвиди за плащане значителни по размер задължения за връщане не само на
усвоени кредити (предсрочно изискуеми по револвиращ
инвестиционен кредит и овърдрафт), но и по възникнали в резултат на встъпване в
дълг задължения по кредитиране,
предоставено на друг търговец. Този кредитор счита, че след предсрочната
изискуемост, предприятието не е могло да преодолее затрудненията си и да
организира активите си за посрещане на задълженията. Като поддържа твърдения за
влошено понастоящем финансово състояние на предприятието, пристъпилият към
изпълнение на 08.07.2015г обезпечен с особен залог трети кредитор сочи, че
търговецът е сключил споразумение за разсрочване на задължения и е обслужвал
дейността си без затруднения поне до края на 2013г, като спирането на
плащанията се е проявило след това.
Тези
твърдения са оспорени от ответника, който се е позовал на редовно водено
счетоводство, изключващо вписване на задължения, за които не е бил уведомен и
съответно наличие на достатъчно активи за покриване на всички текущи задължения
без съществено затруднение за кредиторите. Ответникът обаче е признал
ограничаването на материалните активи на предприятието до имоти, върху които е
учредено обезпечението в полза на банката за вземанията по предоставените
кредити и извършваната търговска дейност до предоставяне под наем(срещу
извършване на разходи за ремонт) на същия материален актив. Оспорва предпоставките за упражняване на правото на
предсрочна изискуемост и свързаната с това начална дата на спирането на
плащанията.
Твърденията за
наличие на фактите, в хипотезите на двете алинеи на чл. 607а ТЗ са подробно докладвани от съда
в проекти за доклад(л. 246, 267), утвърдени и допълнени с устен доклад,
удостоверен в протоколно определение от
16.03.2017г и 30.03.2017(л.322, 373).
По същество ищците
молят да бъде открито производство по несъстоятелност и да се определи датата
на неплатежоспособността, като само пълномощникът на „ВЕНДОР-ВАРНА“ ЕООД е
изложил допълнително писмено становище с доводи за възприемане на дата на спиране на плащанията на по-рано от
края на 2013г, като сочи че до тогава е доказано продължаване на обичайната дейност
продажба на автомобили, поддържана на
персонал, с приходите са погасявани текущи задължения и коефициентите на
финансовия анализ не сочат неплатежоспособност.
Пълномощникът на
ответното дружество пледира бланкетно за отхвърляне на иска, евентуално за
определяне на дата, по- близка до сезирането на съда.
Само съищецът „ВЕНДОР-ВАРНА“ ЕООД претендира за определяне на
разноски, заявени без списък по чл. 80 ГПК.
По
предварителните въпроси и допустимостта на производството съдът се е произнесъл
с определение по чл. 140 ГПК №3786/23.12.16г. и понастоящем не са налице
обстоятелства, налагащи ревизията на това произнасяне. С определение № 2781/22.08.2016г съдът е
допуснал предварителни обезпечителни мерки, като е ограничил разпореждане на
длъжника с евентуални приходи от наема на недвижимия имот.
Съдът, след
съвкупна преценка на представените по делото доказателства, заедно и поотделно
и по вътрешно убеждение, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна
по съществото на спора :
І. По
легитимацията на ищците:
Ответникът признава факта на пропускане на
оспорване на издадените срещу него четири заповеди за изпълнение в полза на
кредитора „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, по
ч.гр.д.№12959/12г и 12966/2012г на ВРС и по ч. гр.д. 12157/12 и 12187/112,
всички на ВРС ХХ с-в(л.225-232). Тези
вземания подлежат на зачитане като безспорни(по арг.
от чл. 424 ал.1 ГПК). Установените като съществуващи изпълняеми
вземания в неоспорени заповеди
легитимират ищеца като кредитор по заеми, предоставени на ответника за
осъществяване на основната му търговска дейност, по Договор за банков револвиращ инвестиционен кредит(кредитна линия)№
102/05205/020045/06.03.2008г. и Договор за банков кредит - овърдрафт №
103/05206/020045/06.03.2008г., със съответни анекси към тях), както и по
възникнали в резултат на встъпване в дълг задължения по кредитиране, предоставено на друг търговец (Договор за
банков инвестиционен кредит № 428/05208/020045/19.07.2010г.; Договор за банков
кредит под условие № 429/05209/020045 от 19.07.2010г. и Договор за банков инвестиционен кредит №
489/05208/020045/11.08.2011). Оспорване на изискуемостта на тези задължения с
доводи, които не са нови и длъжникът е можел да заяви в срока за възражение по
чл. 414 ГПК не може да бъде допускано в процес, воден между същите страни,
каквото е настоящото производство. Заповедите са били връчени, ведно с покана за доброволно
изпълнение на длъжника по изп. дело № 1347/12г на
04.12.2012г.(л. 402). С оглед на признатия изрично (л. 186) факт на пропусната
защита след несъмнено узнаване на тази заповеди като изпълнителни основания за
принудително изпълнение по изп. дела № 1347/12 и
1681/12 на ЧСИ №716, удостоверените вземания следва да се зачитат като
безспорно изискуеми в посочените в заповедите размери най-късно към момента на
подаване на съответното заявление от кредитора. Банковите сделки, особено
свързани с предоставени кредити за обортни средства и
обезпечаване с нужни банкови гаранции на инвестиция на търговеца, несъмнено
имат търговски характер( чл. 286 ал.1 и ал. 2 вр. чл.
1 т. 7 ТЗ) и легитимират този ищец като кредитор с вземане по чл. 608 ал.1 т.1 ТЗ..
Присъединилият се
кредитор „ВИТА
КАРС“ ЕООД, също се позовава на неоспорена
заповед за изпълнение за парично задължение № 3809/26.06.2015г. издадена
по ч.гр.д.№ 7365/2015г. на ВРС(л. 297) и връчена в хода на принудително
изпълнение ведно с покана за доброволно
изпълнение на 13.07.2015г(л. 404) по изпълнително дело 743/15 на ЧСИ №719.
Безспорното вземане произтича от неизпълнено на уговорен падеж 06.11.2014г
задължение за плащане, поето в издаден от ответника запис на заповед от
06.11.2013г в размер на 73 000лв. Менителничната
сделка има абсолютен търговски характер ( чл. 286 и ал. 2 вр.
чл. 1 т. 8 ТЗ) и легитимира поемателя –кредитор с право да иска откриване на
производството по чл. 625 ТЗ.
Съищецът „ВЕНДОР
ВАРНА“ЕООД се позовава на придобиване с договор за факторинг
(л. 368) на вземане, произтичащо от обезпечаването с поръчителство на
задължение за връщане на заем получен от друг търговец. Видно от неоспореното
като съдържание и автентичност споразумение от
19.02.2012г ( л. 371) ответникът е признал спрямо приобретателя
този свой дълг, с което се е лишил от всички лични възражения към предходния си
кредитор. Същевременно признатият дълг е бил и разсрочен с 30 месеца, но и
обезпечен с особен залог на търговското предприятие, вписан надлежно в ТР на
16.10.2012г ( л. 301). Не се спори, че с настъпването на отложения падеж
на 19.03.2015г. длъжникът не е изпълнил
задължението и кредиторът е пристъпил към извънсъдебно удовлетворяване от
заложеното предприятие като съвкупност. Съдът отчита, че макар и да липсват
данни за конкретното предназначение на обезпечения с поръчителството заем,
несъмнено ползването на паричните средства е договорено между двама търговци,
единият от които наименован като доставчик, което
предполага, че заема е свързан с търговията на заемополучателя,
а това определя презумптивен търговски характер на
първоначалното правоотношение, породило задължението ( чл.286 ал.3 вр. ал.1 ТЗ). Това обуславя и характера на отговорността на
поръчителя(Решение № 143 от 16.10.2015 г. по т. д. № 937/2015 г. на ВКС, I т.
о.). Търговският характер на прехвърленото право не се променя при промяна на
кредитора (Решение №549 по т.д.239/2008г на ВКС, І т.о., Решение № 134 по
т.д.141/09 на ВКС, І т.о.), съответно правото и на този ищец е упражнено
надлежно от лице с доказана легитимация
по чл. 625 ТЗ.
ІІ. По наличие на предпоставки по чл. 608 или чл. 742 ТЗ:
Ответното дружество не посочва каквато и да е причина за неизпълнение
на неоспорените задължения към кредиторите си извън вече преклудираните
възражения по упражненото право на предсрочна изискуемост.
Няма спор, че нито „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“
АД, нито „ВИТА КАРС“ като взискатели не са били удовлетворени в хода на
предприето принудително изпълнение до 04.06.2013г и 13.01.2016г, когато
съответно е изтекъл шест месечен срок от връчването на поканите за доброволно
изпълнение. В ТР не са оповестени данни за разпределение на суми от назначения
на 02.7.2015 г. от заложния кредитор депозитар,
получени от евентуални извършени продажби по реда на ЗОЗ, нито данни за
прехвърляне на предприятието за удовлетворяване на кредитора след назначаване
на управителя на 30.03.2017г в рамките
на шест месеца до изтичане на срока, преклудиращ
действието на залога и следващата от него легитимация на кредитора
(16.09.2017г). Доколкото длъжника признава, че приходите от текущата дейност се
свеждат до наеми, изразходвани само за поддържане и съхраняване на отдавания
под наем имот, а кредиторът „ВЕНДОР
ВАРНА“ЕООД ( като наемател извършил ремонти на същия обект) е прихващал други
свои вземания( л. 215- 218) липсва каквато и да е възможност същия кредитор да е бил
удовлетворен до шест месеца в хода на предприетото от него изпълнение върху
предприятието като съвкупност( по реда
на чл. 52 ал.1 ЗОЗ).
Осъществени са всички презумпционни предпоставки, предвидени в чл. 608
ал.4 ТЗ, поради което състоянието на неплатежоспособност следва да се счита
проявено в периода между 04.06.2013 и
13.01.2016г.
Отделно от това, видно от справката по партидата на длъжника в
търговския регистър, дружеството-ответник е преустановило да оповестява
финансовото си състояние от 2012г(последният вписан в ТР ГФО е за 2011г.)
Следващите документи за годишно приключване на дейността са били заявени от лица
без представителна власт: на 26.06.
2013г (ГФО за 2012), на 26.06.2014г.(ГФО за 2013), на 23.06.2015г.(ГФО за 2014)
и на 27.06.2017г (само баланс за 2016г), въпреки че са били приети на събрания
на съдружниците, овластяващи управителя да извърши
оповестяването.
Съдът приема, че пропуските да се заявят отново и надлежно резултатите
от оперативното счетоводство след 2012г макар и да не покрива
изцяло презумпционна предпоставка по 608 ал.2 ТЗ,
представлява достатъчна индиция за дезинтересиране на управлението от цялостната дейност на
предприятието, включително и на оповестяваното на плащанията към кредиторите.
Макар и да са били изготвени за данъчни цели (приложен към данъчни декларации)
и предоставени на вещото лице за изследване по назначената експертиза,
счетоводен отчет за 2015 г изобщо не е бил заявен в ТР, а за 2016г заявеният
документ не съответства на изисквания на ЗСч. Общият период на липса на
отчетност не покрива изискуемия тригодишен период, но поведението на ответника
позволява на съда да приеме за доказани твърденията на ищците, че неплащането
на изискуемите към тях задължения е причинено от обективна невъзможност на
предприятието да осигури парични средства за покриване на текущата си дейност и
това затруднено финансово състояние продължава вече повече от две години(поне
след края на 2014г) без да е налице
възможност за преодоляването му с очаквани приходи от дейността или осигуряване
на ново външно финансиране.
Тези презумпции не са опровергани и след предприетата проверка на
отчетеното в предприятието финансово състояние от назначения от съда експерт
въз основа на данни, събрани извън предприятието на длъжника (от публични
регистри на имущество, справки за наличности по сметки, данъчни партиди и др. и
по водени изпълнителни дела). Вещото лице е установило, че в неоповестените
отчети за 2012 – 2016г записите на
балансовите стойности на активите не са били обосновани, тъй като не са били
осчетоводени като краткосрочни безспорните вече като предсрочно изискуеми
вземания на първия ищец(останали отразени като дългосрочни и без допълнителните
лихви след връчване на заповедта за изпълнение), изобщо не са отчетени вземания
на същия кредитор произтичащи от ангажирането на солидарната отговорност по
изискуем кредит на другия кредитополучател (по връчените заповеди, издадени по
кредити, отпуснати на „Словениан трейд енд ентърпрайз проджект“ ООД), не е оповестено като задължение и признат
вече при учредяването на залога върху предприятието дълг от поръчителство в
полза на третия от ищците, не е бил изобщо осчетоводен дълг по ценната книга в
полза на втория от ищците(л. 351). Отделно като активи са били осчетоводявани
значителни по стойност краткотрайни активи (при призната липса на такива в
отговора по исковата молба), които не са били установени и от вещото лице при
проверка на налични инвентаризационни описи. Отчитани са значително
просрочени вземания, за които липсват
данни да са изобщо събираеми (л. 352 - 3).
Предприетите от вещото лице корекции на балансовите стойностите са
несъмнено наложителни поне от 2012г, когато са обявени предсрочната изискуемост
по кредитите и е признато задължението за поръчителство, обезпечено със залога.
Съдът приема, че доказването на посочените от ответното предприятие балансови
стойности на активи и пасиви е в тежест на ответника и съответно ангажираните
от него доказателства не са убедителни. В този смисъл заявените за обявяване в
ТР отчети за 2013г. и 2014г. и 2016г. не могат да се приемат за достоверна
индикация на финансовото състояние на предприятието(Решение № 187 по т.д.
436/12 на ВКС, ІІ т.о. и Решение № 32 по т.д.685/2012г на ВКС, ІІ т.о.) и съдът
следва да се довери на анализът, предложен от вещото лице, като резултат от
приложените специални знания.
За 2016г вещото лице е съставило алтернативен вариант на балансови
стойности въз основа на наличните данни за безспорни задължения и коригиране на необоснованите данни за
активите (л.359 - 361). Динамиката на показателите на финансовия анализ, сочат
ясно изразена тенденция на затруднения, започнали още през 2012г, след
упражнено право на предсрочна изискуемост на задължение за връщане на
значително по обем инвестиционно кредитиране и солидарен дълг, предявени за
събиране от банката. Към този
момент все още обаче дейността на предприятието е била съхранена в обичайния до
този момент вид, макар и да е намалявала по обем до края на 2013г, когато се
закриват разплащателните сметки, паричните средства се изчерпват, оборотната
търговията се преустановява (дружеството се дерегистрира
по ДДС в края на 2013г), трудовите отношения с персонала са прекратени през
ноември 2013г, дейността е ограничено до отдаване под наем на един недвижим
имот, но без възможност за приходи поради споразумения(първото от които от
септември 2013г) за прихващане на
разходи за ремонтни дейности от наеми за бъдещи периоди до февруари 2018г вкл.(
л. 215- 218). Рязката промяна в дейността на предприятието настъпва именно в края
на 2013г, когато е уволнен и последния продавач-консултат
и се преустановява дейността по продажба на автомобили, осигуряваща до този
момент 90,92% от приходите през 2012г и 93.38% през 2013г (л. 434). Съответно през 2014г – 2016г липсва възможност за генериране на каквито и да е приходи от
свободни активи (както дълготрайни, така и краткотрайни), които да служат за
удовлетворяване на който и да е от кредиторите(извън прихващащия наемател),
което потвърждава извода за спиране на оборотното производство на
предприятието. Следва да се отчете, че дори след пристъпването към изпълнение
от заложния кредитор на 08.07.2015г дейността на предприятието не е
оптимизирана ефективно за преодоляване на затрудненията.
Съдът отчита, че при липса на други установени изменения след промяната
(2014г – 2016) за целия период следва да се отчитат коригираните от вещото лице
към баланса за 2016г коефициенти за анализ( л. 359), които сочат рязко спадане
в сравнение с финансовите показатели в предходния период на обичайна дейност (
2012г – 2013г), като достигат до 0.63 за обща ликвидност и драстично ниски
стойности за бърза, незабавна и абсолютна ликвидност 0.09 и 0) в сравнение с
възприетите в установената съдебна практика (Решение № 13 от 23.06.2015 г. на
ВКС по т. д. № 2435/2014 г., II т. о., ТК и
решение № 71 от 30.04.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г. на ВКС, I т. о.).
Според обясненията на експерта в стойностите, довели до тези показатели все пак
са предвидени като активи и вземания, породени от регресните
права, които изпълнилият чужд дълг поръчител би имал спрямо главния длъжник и
съответно породени спрямо друго солидарно задължено лице. Макар да е отчело по
принципа за предпазливост възможността тези регресни права да останат
несъбрани, вещото лице ги отчело като бъдещи вземания, дисконтирани
с 30 %. Съпоставима с тази негова преценка е вариант 3 от
заключението от 01.12.2017г на показателите за 2012 – 2013 г( л. 475) , които индикират известно колебание към незначително подобрение в
средата на 2013 и плавна и необратима тенденция на влошаване в края на 2013 до
вече проблематична стойност 0.75 за обща ликвидност, сравнително приемливи
стойности за бърза и незабавна ликвидност 0.71 и и вече нулев показател за
абсолютна ликвидност.
Съдът обаче намира, че макар и
да съответства на принципа на счетоводството подобно преизчисление
не се налага за целите на финансовия анализ на предприятието към настоящия
момент. За да може да се легитимира с
регрес спрямо главния длъжник поръчителят следва да е удовлетворил кредитора, а
не само да е заплашен от принудително изпълнение ( чл. 143 ал.1 ЗЗД), съответно
само ако плати целия дълг солидарния длъжник може да иска от другите длъжници
размера, с който е надхвърлена припадащата му се съразмерна на броя на
задължените лица част от изпълнението ( чл. 127 ал. 2 ЗЗД). И двата фактически
състава обаче още не са настъпили, и съответно докато задълженията след
отправените искания от кредиторите са загубили своята условност, генерираните
от тях вземания би следвало да се приравнят на „условни“ активи( без да се
отчитат в анализа за целите на настоящото производство). Отделно от това съдът
отчита и допълнителното рязко спадане на възможността за упражняване на
регресни права спрямо солидарния длъжник „Словениан
трейд енд ентърпрайз проджект“
ООД след обявяването на неговата неплатежоспособност, считано от 18.08.2012г с
решение по т.д.92/16 на ОС – София,
вписано в ТР и спиране на това производство, предназначено за реализиране на
правата на всички кредитори на този длъжник.
В този смисъл, съдът преценява като значим за установяване на
тенденцията и динамиката в предприятието вариант 5 за 2012 и 2013г, според
който показателите са драстично влошени още от 2012г в резултат на предявената
претенция на банката и не достига в нито един момент близки до препоръчителните
стойности.
При общото съпоставяне на тези ниски стойности още към 2012г и
продължаването на дейността на предприятието макар и в намалени обеми до края
на 2013г обаче, съдът преценява, че въз основа само на коефициенти за
ликвидност не може да се направи извод за трайна неплатежоспособност. Цялостната
проява на дейността на предприятието, изразяваща се в сделки с клиенти и
доставчици, поддържане на списъчен състав на персонала, адекватно и
своевременно администриране на управлението и изпълнение на законови задължения
за оповестяване на данни не може да обоснове извод за толкова ранен момент на
спиране на плащанията. Вярно е, че затрудненията несъмнено са породени от
предсрочната изискуемост, но тя е стабилизирана спрямо длъжника едва с
пропускането на възражението срещу връчената заповед в края на 2012г и то
след предприета предсрочната изискуемост
по кредита, отпуснат на друг кредитополучател (с писмото от 09.08.12,
адресирано само до „Словениан трейд енд ентърпрайз проджект“ ООД на л.
103-104 гръб). Отчитането като краткосрочни само на предсрочно изискуемите от
август 2012г. задълженията по кредита, ползван от ответника не е било
изследвано като самостоятелен вариант на анализа, а като дългосрочно то вече е
било осчетоводено в балансите, сочещи коефициенти над препоръчителните.
Съответно и съдът не може да приеме за категорично установено, че финансовия
анализ сочи обективна невъзможност на предприятието да се справи със
задълженията си преди стабилизирането на заповедите за незабавно изпълнение,
съответно и че траен характер на вече възникнали затруднения не може да се
обоснове преди 04.06.2013г, когато са изтекли предвидените в законовата
презумпция шест месеца, в които длъжникът не е успял да реорганизира наличните
все още свои приходи от обичайна дейност и да ги пренасочи за удовлетворяване
на този взискател или евентуално да потърси съдействие от всички свои други
кредитори за оздравяване на предприятието си. Вместо това длъжникът е предпочел
избирателно да обслужва затихващата си вече дейност до пълното й изоставяне в
края на 2013г. В този смисъл, макар и още през 2012г предприятието да е било
застрашено, и длъжникът да е пропуснал падежи на вноски за обслужване на своя
кредит, моментът на презумирана трайна
неплатежоспособност(в хипотезата на чл. 608 ал. 4) съдът определя, като
съвпадащ и с непреодолима неплатежоспособност, проявила се като спиране на
плащанията (чл. 608 ал.3 ТЗ), в смисъла разяснен в задължителна съдебна
практика(Решение № 33 по
т.д.15/09 на ВКС, II т.о.;Решение № 115 по т.д.169/10 на ВКС, II т.о.; Решение
№90 по т.д.1152/11 на ВКС I т.о.и Решение № 44 по т.д.983/11 на ВКС I т.о.).
Сравнението на коригираните стойности на активите и задълженията,
налага извод, че разликата им не достига до отрицателна величина. Тъй като общият размер на задълженията не е надхвърлил
стойността на активите на предприятието, не се установява хипотеза на
свръхзадълженост (чл. 742 ал.1 ТЗ).
Съдът приема, че към средата на 2013г. преустановяването на обслужване на дълговете на предприятие,
преустановило в края на същата година изцяло дотогавашната си дейност с
освобождаване на персонала, е следствие на вече трайно наложилата се в резултат
от кризисното състояние невъзможност на
предприятието да покрива текущи задължения. Следващите инцидентни плащания не
могат да разколебаят този извод, доколкото не произхождат от обичайни приходи
от дейността(Решение № 80 от 08.10.2015 г .на ВКС по т. д. № 1565/2014 г., I т.
о., ТК, Решение №32 по т.д. 685/12г на ВКС, ІІ т.о.). Ограничаването на
активите в съмнително ликвидни вземания и вече обременен с вещно обезпечение
имот допълнително застрашава кредиторите.
Съдът
намира, че е установено първото посочено от кредиторите основание за уважаване на иска за откриване на
производството по несъстоятелност: неплатежоспособност в хипотеза на обективно
наложило се поради критично финансово състояние спиране на плащанията, считано
от 04.06.2013г.
Основания за отхвърляне на молбата по чл. 631 ТЗ не са
твърдяни и съдът не ги изследва служебно (Решение № 706/17.01.2007 по т.д.419/06 г.
на ВКС, I т.о.).
Искането за откриване на производство по
несъстоятелност е основателно и следва да бъде уважено, като бъде постановено
решение по чл.630 ал.1 от ТЗ.
Откриването на
производството в хипотеза на чл. 630 ал.1 ТЗ, налага назначение на временен
синдик. Ищецът „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД е посочил лице, което е представило декларация по
чл. 656 ТЗ. За да бъде назначен органа по управление и опазване на масата
обаче, в предприятието следва да бъдат налични достатъчно средства за покриване
поне на началните разноски по заплащане на текущо възнаграждение. Съобразно недоказаната наличност на каквито
и да било ликвидни активи, свободни от претенции на кредитори със специални
привилегии, съдът намира, че липсва
изобщо установима маса, подлежаща на осребряване за
покриване на разноските в следваща фаза
на производството. Длъжникът разполага само с вземания, чието събиране е
съмнително без да е установено основанието, падежа и платежоспособността на
задължените лица. Оперативната дейност е преустановена и не може да се очакват
приходи от продължаването й. Предупредени изрично за необходимост от авансиране
на разноски по реда на чл. 629б ал.1 ТЗ
за продължаване на производството в подготвителното заседание (л. 249) и
в последно открито заседание на 14.12.2017г(л. 484), заинтересованите лица са пропуснали
предоставената възможност да осуетят спирането на производството.
Длъжникът следва да
се обяви в несъстоятелност, като развитието на производството бъде спряно, с
оглед евентуално разкрити в последствие възможности за попълване на масата,
включително и при освобождаване на предприятието от действията по изпълнение по
неподновен в срок залог. На длъжника следва да се укажат задълженията по чл.
632 ал.6 ТЗ. Съответно с оглед контрол по изпълнението на това задължение
служебно следва да се уведоми и съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт.
При сравнение на законоустановеното съдържание на решението по чл. 632 ал.1
и чл. 711 ТЗ съдът установява само две съществени разлики, наложени от
обстоятелството, че липсват разноски за назначаване на синдик, който да поеме правата на органите,
въпреки, че дейността на дружеството се прекратява. Именно защото липсва
имущество за разноски, следва да се счита и че оздравителната фаза на производството
е осуетена, поради което и няма пречки да се наложат и обезпечителни мерки,
съответни на прекратяване на цялостната стопанска дейност.
Така в най-голяма
степен ще бъдат охранени интересите на потенциалните кредитори на
несъстоятелността, доколкото индивидуалните изпълнителни производства не би
следвало да продължават и в периода на спиране, а в случай че има активен
кредитор, издирил имущество, той следва да реализира правата си по реда на чл.
632 ал.2 ТЗ. Обезпечението следва да
бъде наложено по аналогия на чл. 711 т. 2 ТЗ.
В настоящото производство искане за присъждане на разноски е предявил само ищецът „ВЕНДОР-ВАРНА“
ЕООД,
който доказа основателната си претенция и може да ангажира обективната
отговорност на страната, причинила производството. Представени са доказателства
за извършени разходи за внесена такса (250 лв),
заплатен депозит за възнаграждение за вещо лице (500лв). Ето защо съдът намира,
че искането за определяне на разноски, събираеми от масата на несъстоятелността
следва да се уважи в размер от 750лв.
По изложените
съображения и на основание чл.630 вр. чл. 632
ал.1 от ТЗ, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособност на "ВЕНДОР"ООД ЕИК *********, гр. Варна бул. Януш Хуняди №10,
представлявано от управител П С, на осн. чл. 608 ал.
4 вр. ал. 3 ТЗ, по съединени искове на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********,
гр. София, пл. Св. Неделя № 7, представлявано от изп.
директори Л Х и А К, „ВИТА КАРС“ ЕООД, ЕИК
*********, гр. Варна, ул. Акация № 2, партер, офис 1, представлявано от
управител Й. Й. и „ВЕНДОР-ВАРНА“
ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, жк Трошево бул. Гео Милев бл.83 ет.8 ап. 35, представлявано от
управител К Х
ОПРЕДЕЛЯ 04.06.2013г. за начална дата на неплатежоспособност.
ОТКРИВА
производство по несъстоятелност на длъжник "ВЕНДОР"ООД ЕИК *********, на осн. чл. 632 ал.1 ТЗ.
ДОПУСКА обезпечителни мерки за запазване на имуществото на длъжника в полза на кредиторите на
несъстоятелността по търговско дело номер 1221/16 по описа на ВОС, т.о. по реда
на чл. 632 ал.1 от ТЗ, както следва: НАЛАГА ОБЩА ВЪЗБРАНА и ЗАПОР върху
имуществото на длъжник "ВЕНДОР"ООД ЕИК *********.
ПОСТАНОВЯВА
прекратяване дейността на предприятието на търговското дружество.
ОБЯВЯВА длъжника "ВЕНДОР"ООД ЕИК *********, в несъстоятелност, на осн. чл. 632 ал.1 ТЗ. ЗАДЪЛЖАВА длъжника във фирмата си да
прави добавка "в несъстоятелност".
ЛИШАВА длъжника "ВЕНДОР"ООД ЕИК ********* от право да управлява и да се
разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността.
СПИРА производството по несъстоятелност на длъжника "ВЕНДОР"ООД ЕИК ********* на осн.
чл. 632 ал.5 вр. ал.1 ТЗ.
Указва на осн. чл. 632 ал.2 ГПК на заинтересованите лица(длъжника или
кредитор с вземане по чл. 616 ТЗ), че в срок от 1-година от вписването на
решението в търговския регистър производството може да бъде възобновено, ако
молителя удостовери, че е открито достатъчно имущество или ако депозира сума в
размер на поне 2000лв за покриване на начални текущи разноски.
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 632 ал. 6 ТЗ длъжника "ВЕНДОР"ООД ЕИК ********* в едномесечен срок от вписването на решението да извърши прекратяване
на трудовите правоотношения с работниците и служителите, да изпрати уведомления
за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за
приходите, да издаде необходимите документи за трудов и осигурителен стаж и
осигурителен доход, да изпълни процедурата за информиране на работниците и
служителите, да изготви справките за лицата с право на гарантирани вземания
съгласно Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при
несъстоятелност на работодателя и нормативните актове по прилагането му и да
предаде ведомостите в съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт.
След влизане в сила
на решението да се уведоми НОИ за дадения срок на длъжника.
ОСЪЖДА "ВЕНДОР"ООД ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ от масата на несъстоятелността на
„ВЕНДОР-ВАРНА“ ЕООД ЕИК *********, гр. Варна, жк
Трошево бул. Гео Милев бл.83 ет.8 ап. 35,
представлявано от управител К Х сумата от 750лв
(седемстотин и петдесет лева),
представляваща направени разноски в настоящото производство, на осн. чл. 621 ТЗ вр. чл. 78 ал.1 ГПК.
Решението подлежи на НЕЗАБАВНО вписване
в Търговския регистър по партидата на длъжника "ВЕНДОР"ООД ЕИК *********
на
основание чл. 624 вр.
чл. 622 ТЗ. Да се изпрати служебен
препис на Агенция по
вписванията.
Решението подлежи
на обжалване пред Варненски
апелативен съд в седмодневен срок от вписването му в търговски регистър, на осн. чл. 633 ал.1 ТЗ с въззивна жалба по общия ред на ГПК.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК УКАЗВА на всички заинтересовани страни, че
1.
на осн. чл. 613 а ТЗ решението може да бъде обжалвано и от
трето лице, което има вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение или
от влязъл в сила акт, установяващ публичноправно
задължение, както и от лице с вземане, обезпечено със залог или ипотека,
вписани в публичен регистър преди датата на подаване на молба за откриване на
производство по несъстоятелност.
2.
на осн. чл. 259 ГПК
жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението
3.
на осн. чл. 260 ГПК жалбата
съдържа: 1. името и адреса на страната, която я подава; 2. означение на
обжалваното решение; 3. указание в какво се състои порочността на решението; 4.
в какво се състои искането; 5. новооткритите и новонастъпилите
факти, които жалбоподателят иска да се вземат предвид при решаването на делото
от въззивната инстанция, и точно посочване на причините, които са му попречили
да посочи новооткритите факти; 6. новите доказателства, които жалбоподателят
иска да се съберат при разглеждане на делото във въззивната инстанция, и
излагане на причините, които са му попречили да ги посочи или представи; 7.
подпис на жалбоподателя.
4.
на осн. чл. 261 ГПК към
жалбата се прилагат: 1. преписи от нея и от приложенията й според броя на
лицата, които участват в делото като насрещна страна; 2. пълномощно, когато
жалбата се подава от пълномощник; 3. новите писмени доказателства, посочени в
жалбата; 4. документ за внесена такса.
5.
по
търговските спорове не може да се ползва безплатна правна помощ по чл. 94 ГПК
6.
страната,
която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или
на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си
адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, като на осн. чл. 41 ал.2
от ГПК при неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
Да се обяви в
регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
Решението подлежи на
незабавно изпълнение, на осн. чл. 634 ГПК.
Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
ПРЕПИС от решението се връчи на длъжника, чрез законен представител управител П С на адреса на
управление гр. Варна бул. Януш Хунияди №10, с образец № 9 от
Наредба № 7 с оглед изпълнение на задълженията му.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: