Решение по дело №1722/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3906
Дата: 14 юли 2023 г.
Съдия: Маргарита Апостолова
Дело: 20231100101722
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3906
гр. София, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Маргарита Апостолова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20231100101722 по описа за 2023 година
Образувано е по предявен от Д. З. Ш. срещу Прокуратурата на Република България
иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1-во от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от 30000,00лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 03,06,2020г. до окончателното
изплащане на вземането.
Излагат се съображения, че през 2015 г. Софийска районна прокуратура е привлякла
в качеството на обвиняем ищеца, за това, че при условията на опасен рецидив, на
06.02.2015г. в гр. София, от аптека „Субра“, чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот – счупено стъкло на входната врата, отнел чужди движими
вещи – сумата от 100 лева от владението на П.И.Ц. – управител, без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, пр. 1; вр. чл.
195 ал.1, т.3;вр. чл.194 ал. 1; вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б“ от Наказателния кодекс, за което
се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от три до петнадесет години. С присъда от
03.06.2020г. по НОХД №8247/2015 г. на СРС, 105 състав ищецът е оправдан. В резултат на
повдигнатото обвинение за ищеца са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в
чувства на срам, унижение неудобство, притеснение, засягане на личния му и
професионален авторитет, достойнство и добро име. По повод наказателното преследване,
срещнал негативна оценка от неговото семейство и приятели. Ищецът изпитвал постоянно
страх, че ще бъде осъден, както и от възможността да бъде лишен от свобода. Твърди се, че
ищецът е изпитвал неудобство и притеснения и поради това, че е следвало да участва в един
продължителен съдебен процес.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендира разноски.
1
В указания законоустановен срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната
страна, в който е изложено становище за неоснователност на исковата претенция. Твърди, че
ищецът не е доказал настъпването на твърдените неимуществени вреди. Поддържа, че
досъдебното производство е протекло в разумни срокове, като прокуратурата не следва да
отговаря за продължителността на наказателното производство в съдебна му фаза. Посочва,
че ищецът е предходно осъждан и е изтърпявал ефективно наказание „лишаване от
свобода“, поради което не може да се приеме, че претърпените вреди са от посочения в
исковата молба характер и интензитет. Няма данни за трудовата заетост или
професионалната квалификация на ищеца, респ. същите да са засегнати от воденото
наказателно производство. Намира претендирания размер на обезщетение за прекомерен и
несъответстващ на принципа за справедливост. Навежда доводи, че ищецът е осъждан и към
момента изтърпява наказание „лишаване от свобода“, което води до извод за по-нисък
интензитет на вредите.
При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от събраните
доказателства, че ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. чл. 196,
ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.3, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.А и б.Б от НК.
По делото няма ангажирани доказателства от ищеца за това кога е привлечен като
обвиняем за извършеното престъпление, каква е продължителността на досъдебното
производство, взета ли е по отношение на обвиняемото лице мярка за неотклонение, както
и тежестта на същата.
Видно е във връзка с повдигнатото обвинение да е образувано НОХД
№8247/2015год. по описа на СРС, НО, 105 състав, по което е постановена присъда от
03,06,2020год., с която Д. З. Ш. е признат за невиновен по повдигнатото обвинение и
оправдан.
След служебно извършена справка съдът установи присъдата да е влязла в сила на
19,06,2020год. В този смисъл възражението на ответника е неоснователно, тъй като
Прокуратурата като страна инициираща производството следва да е известена за изхода
на делото.
Приложено е свидетелство за съдимост на лицето от 20,04,2023год., от което е
видно, че Д. З. Ш. е осъждан по НОХД №И-696/2009/2009 на СРС; НОХД №1919/2009
СРС; НОХД №И-2340/2009/2009 по описа на СРС ; НОХД №И-3912/2010 по описа на СРС;
НОХД №14559/2010 по описа на СРС; НОХД №5651/2010год. по описа на СРС; НОХД
№13435/2015год. по описа на СРС; НОХД №20221110204102 на СРС; НОХД №21604/2015
по описа на СРС;
Допуснатите на ищеца гласни доказателства не са ангажирани, без да се сочат
обективни причини.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
2
изводи:
Предпоставките включени във фактическия състав на правната норма по чл.2, ал.1,
т.3, пр.1 от ЗОДОВ/ДВ.бр.94/2019год./, обуславящи основателността на исковата претенция
за претендирано обезщетение са свързани с установяване на следните правно релевантни
факти- повдигнато обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано,
характера на претърпените неимуществени вреди, както и причинна връзка между вредите и
деянието извършено от правозащитните органи.
Съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на
гражданските закони.
Установи се по делото, че е налице влязла в сила на 19,06,2020год. присъда, с която
ищеца е оправдан по повдигнатото срещу него обвинение за извършено престъпление по
чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.3, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.а и б.б от НК.
При наличие на оправдателна присъда, обосноваваща незаконно повдигнато
обвинение от страна на прокуратурата, съдът намира за ищеца да са настъпили
неимуществени вреди, тъй като обективно и житейски логично съобразно опитните правила
е лице привлечено към наказателна отговорност да търпи негативни преживявания от
наказателното преследване, свързани с безпокойство, стрес, страх от осъждане, ангажиране
за участие в съдебни заседания и др.
Съдът намира, че е налице и причинно-следствена връзка между причинените
неимуществени вреди и повдигнатото срещу ищеца обвинение.
Предвид изложеното, доколкото се установи наличие на законовите предпоставки за
основателност на предявеният иск, то същият следва да бъде уважен.
Обезщетението за неимуществени вреди се обуславя от всяка отделна фактическа
обстановка, поради което съобразно общите правила на гражданското съдопроизводство,
всяка от страните следва да докаже релевантните за спора факти. Едва при ангажиране на
доказателства за наличието на претърпени неимуществени вреди и на основание чл.52 от
ЗЗД, съдът следва да определи глобално размера на дължимото обезщетение по
справедливост. В процесната хипотеза се претендира обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 30000лв.
Съгласно т.II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г понятието „справедливост” е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това разбиране,
при определяне на размера, съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат
отношение към твърдените от ищеца неимуществени вреди-това са възрастта на лицето,
продължителността на проведеното наказателно преследване, наложените принудителни
мерки за неотклонение, интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и
неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е бил
обвинен.
Съгласно решение № 123/23.6.2013 г по гр.дело № 254/14 г на ВКС, Трето ГО моралните
3
вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства
на необходимото за преодоляването им, и че не е пряка проява на справедливост, а е в
дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение по-голямо от
необходимото за обезщетяване на претърпените вреди като се обсъдят всички наведени
доводи и обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на обезщетение. При определяне на
дължимото обезщетение следва да се държи сметка и за обществените представи за
справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически условия на живот.
Размерът, в който следва да бъде уважен искът при съобразяване от страна на съда на
обстоятелствата свързани с тежестта на повдигнатото обвинение, за престъпление по чл.196,
ал.1, т.2 , вр.чл.195, ал.1, т.3 от НК, извършено при условията на опасен рецидив, за което е
предвидено наказание лишаване от свобода от три до 15години, продължителността на
наказателното преследване, за която са налице данни / от образуване на НОХД през 2015год.
до 19,06,2020год. /, възрастта на лицето 26 години при привличането му като обвиняем,
обстоятелството, че по делото са налице данни за предходни осъждания на лицето, в който
случай наказателното преследване се отразява с по-нисък интензитет, спрямо лице което не
е осъждано, както и с оглед отражението на извършеното спрямо него наказателно
преследване предвид обичайно присъщите вреди от деянието и социално -икономическия
стандарт в страната по време на провеждане на наказателното производство и обичайната
съдебна практика по подобен род дела, съдът намира, че справедливия размер на
обезщетение е 3000,00лв., в който размер следва да бъде уважена исковата претенция и
отхвърлена за разликата като неоснователна.
Ето защо и предвид липсата на данни за реализирани неимуществени вреди извън
обичайните негативни преживявания и дискомфорт на лице, спрямо което е инициирано
наказателно производство, съдът определи справедлив размер на обезщетение в размер на
3000,00лв.
Съгласно т.4 от ТР №3/2005год. на ОСГК на ВКС отговорността на държавата за
вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в
сила на оправдателната присъда-19,06,2020год., от който момент съответния държавен орган
изпада в забава, дължи лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече
погасителната давност за реализиране отговорността на държавата /т. 4 от ТР 3/05, ОСГК на
ВКС/.
По разноските:
Предвид изхода от спора и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да
заплати на ищеца сума в размер на 10,00лв. -д.т.

Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр.София,
4
бул.”Витоша”№2 да заплати на Д. З. Ш., с ЕГН **********, със съд. адрес гр.София,
ул.*******, сутерен на осн.чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ/ДВ бр.94/2019год./ и чл.86, ал.1
от ЗЗД сума в размер на 3000,00лв./три хиляди лева/, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от -19,06,2020год. до изплащане на
вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата над 3000,00лв.-неимуществени
вреди до пълния предявен размер от 30000.00лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр.София,
бул.”Витоша”№2 да заплати на Д. З. Ш., с ЕГН **********, със съд. адрес гр.София,
ул.*******, сутерен на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ сума в размер на 10,00лв.-
разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.


Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5