№ 333
гр. Варна, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. И.
Членове:Мая Недкова
Ивелина Владова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20223100502248 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба, вх. № 266819/06.07.2022г., подадена от Ж. И.
Д., чрез назначеният й особен представител, срещу Решение № 260317/17.06.2022г.,
постановено по гр.д. № 4389/2018г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от
въззивницата срещу „Елемент 9" ООД, „Адимар гроу" ООД, „Варна кредит груп" ООД, В.
Ж. И., Ж. В. Й., В. Ж. И. и И. И. И. иск с правно основание чл. 34 от ЗС за делба на следния
недвижим имот: ПИ с идентификатор 10135.2555.2624 по Кадастралната карта на гр. Варна
одобрена със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ
се в гр. Варна, Район „Приморски", кв. „Изгрев", с площ от 1065 кв.м., а по актове за
собственост 1240 кв.м., при граници по Кадастрална карта: ПИ с идентификатори
10135.2555.19, 10135.2555.273, 10135.2555.305 и 10135.2555.243; със стари идентификатори
10135.2555.272 и 10135.2555.271, а по регулационен план УПИ 3521 в район „Приморски",
кв. 5 по плана на жилищна група между ВМИ-Варна, ж.к. „Изгрев" одобрен със заповед №
Г-290 от 21.11.1995 г. на Кмета на Община Варна с площ от 1240 кв.м. образуван от слИ.ето
на УПИ VI-3521 и УПИ VII-3521 в кв. 5.
Решението е постановено при участието на Л. А. Г. и К. Н. Г. като трети лица –
помагачи на В. Ж. И. и Ж. В. Й..
Въззивната жалба е обоснована с твърдения за неправилност и необоснованост на
обжалваното решение. Възразява се срещу извода на ВРС, че е налице идентичност между
1
процесния имот и този предмет на гр.д. № 2641/2001г. по описа на ВРС, като се сочи, че
предмет на последното е била само част от имота, предмет на настоящия иск. Твърди, че
след първата делба е настъпил нов факт, при който е възникнала съсобственост изразяващ се
в придобИ.ето от праводателите на ищцата /И. Ж. И. и Д.В. И./ и нейните чичовци /В. Ж. И.
и В. Ж. И./ на 240 кв.м. ид.ч. от ПИ № 3521 с площ от 1240 кв.м., образуван според акта от
слИ.ето на УПИ VI-3521 и УПИ VII-3521, който в последствие е бил дарен на ищцата. На
това основание твърди, че не е налице сила на пресъдено нещо по отношение на имота,
чиято делба се претендира. По изложените съображения се моли за отмяна на решението и
постановяване на ново, с което процесният имот да бъде допуснат до делба между страните
при посочените в исковата молба квоти. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
„Елемент 9" ООД и „Адимар гроу" ООД, чрез процесуалния им представител, в който
същата се оспорва като неоснователна и се моли за оставянето й без уважение, съответно за
потвърждаване на първоинстанционното решение, ведно с присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски.
Отговор на въззивната жалба е депозиран в срок и от „Варна кредит груп" ООД, чрез
процесуалния му представител, в който също се застъпва становище за нейната
неоснователност. Оспорва се качеството съсобственик на ищцата – въззивник върху
процесния имот, като се излагат подробни съображения в тази насока и се моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение. Посочва се, че отразените в констативния
акт от 2006г. придобивни основания са взаимно изключващи се, а при противен извод,
следва да се зачете, че считано от 2006г. ищцата е загубила собствеността по отношение на
имота. Излага, че имотът е реституиран на наследниците на Ж.М. и Г.М. – И. Ж. И. и
братята му В. и В.. През 1996г. В. и В. прехвърлят на И. И. и съпругата му Д. И. общо
208,34/1000 кв.м. ид.части. Последните двама, след първата фаза на делбата от 2001г.
извършват разпоредителни сделки, в следствие на което Ж. Д. придобива притежаваните от
тях 333,33/1000 ид.части от реституирания имот. В последствие въззивницата се е
разпредила чрез сделка в полза на „Елемент 9“ ООД с част от притежаваната собственост, а
останалата е придобита от дружеството по силата на постановление за възлагане от
05.08.2014г. На това основание счита, че не е налице съсобственост с въззивницата по
отношение на процесния имот, поради което правилно искът за делба е отхвърлен.
В съдебно заседание въззиваемият В. Ж. И. заявява становище за неоснователност на
жалбата. Останалите въззиваеми страни не заявяват становище нито в срока по чл.263 от
ГПК, нито в съдебно заседание.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът констатира следното:
С предявения пред първоинстанционния съд иск по гр.д.№ 4389/2018г. по описа на
ВРС, ищцата Ж. И. Д. е поискала допускане и извършване на делба на съсобствен с
ответниците „Елемент 9" ООД, „Адимар Гроу" ООД, „Варна кредит груп" ООД, В. Ж. И. и
Ж. В. Й., В. Ж. И. и И. И. И. недвижим имот представляващ ПИ с идентификатор
2
10135.2555.2624 по Кадастралната карта на гр. Варна с площ от 1065 кв.м. по Кадастрална
карта, находящ се в гр. Варна, Район „Приморски", кв. „Изгрев", при граници: ПИ с ид.
10135.2555.19; с ид.10135.2555.273, с ид. 10135.2555.305 и с ид. 10135.2555.243, със стар
идентификатор ПИ 3521 в район „Приморски", кв. 5 по плана на жилищна група между
ВМИ-Варна, ж.к. „Изгрев" одобрен със заповед № Г-290 от 21.11.1995 г. на Кмета на
Община Варна образуван от слИ.ето на УПИ VI-3521 и УПИ VII- 3521 в кв. 5.
Позоваването на ищцата в исковата и уточняващите молби е, че е придобила права по
отношение на процесния имот въз основа на дарение от И. Ж. И. и Д.В. И. обективирано в
нот.акт № 78, том 1, рег.№ 893, дело № 75/29.01.2007г. и покупко-продажба от същите лица,
обективирано в нот.акт № 79, том 1, рег.№ 893, дело № 75/29.01.2007г. Посочва се също, че
останалите съделители „Елемент 9" ООД и „Адимар гроу" ООД и „Варна кредит груп" ООД
са придобили права въз основа на разпоредителни сделки от 2007г. и 2016г. и
постановления за възлагане при провеждана принудителна продан на части от процесния
имот от 2014г. и от 2015г.
Съдът, във връзка с възраженията на ответниците за недопустимост на предявеният
иск за делба и след служебна справка с движението и произнасянията по гр.д.№ 2641/2001г.
по описа на ВРС констатира, че с решение от 11.03.2002г. е допуснато да бъде извършена
делба на недвижим имот пл.№ 3322а с площ от 1000 кв.м. находящ се в гр.Варна, местност
„Сотира, при граници:път и имоти с пл.№ 3322, 3323, 3324, при квоти: по 333,33/1000 кв.м.
ид.части за В. Ж. И. и В. Ж. И. придобити по реституция по ЗВСОНИ; 125/1000 кв.м.
ид.части за И. Ж. И. придобити по реституция по ЗВСОНИ и 208,34/1000 кв.м. ид.части за
И. Ж. И. и Д.В. И. придобити по силата на покупко-продажба и представляващи семейна
имуществена общност.
През 2006г. в полза на съделителите И. Ж. И. и Д.В. И., В. Ж. И. и В. Ж. И. е издаден
констативен нот.акт за собственост № 152, том 6, рег.№ 14048, дело № 1021/2006г., с който
са признати за собственици на 240 кв.м. ид.части от ПИ № 3521 по плана на жилищна група
западно от ВМИ находящ се в гр.Варна, местност „Сотира“ образуван от слИ.ето на УПИ
VI-3521 и УПИ VII-3521, идентичен с ПИ № 3322а, целият с площ от 1240 кв.м.
С решение от 31.08.2004г. по гр.д.№ 2641/2001г. по описа на ВРС във втората фаза на
делбата е постановено съсобственият имот да бъде изнесен на публична продан, а
получената от продажбата сума да бъде разпределена между съделителите съобразно квотата
им в съсобствеността.
Проведеният инстанционен контрол на решението от 31.08.2004г. се е развил по
в.гр.д.№ 2080/2004г. по описа на ВОС, завършило с постановяване на решение №
1608/15.12.2011г., с което обжалваното решение е оставено в сила. В предмета му на
разглеждане, във връзка с възраженията за реална поделяемост на имота, са били разгледани
настъпилите след постановяване на решението за допускане на делбата факти, а именно
одобреното със заповедта на зам.кмета на Община Варна № 114/05.05.2004г. попълване на
кадастралната основа на имот № 3521 по плана на ж.к.“Изгрев“ с площ от 1000 кв.м.
идентичен на делбения имот № 3322а. Констатирано е, че отчуждителното действие на ЗРП
3
от 1995г. по силата на което към имота са придадени 240 кв.м. е отпаднало поради
неуреждане на сметките по регулация в срока по §6, ал.2 от ПР на ЗУТ /до 30.09.2001г./,
поради което същите 240 кв.м. съставляват общинска собственост. Установено е, че
правоимащите не са провели процедурите по чл.15 и чл.17 от ЗУТ за изменение на
границите чрез изкупуване на собствените на Общината 240 кв.м. На това основание е
прието, че е опровергана доказателствена сила на съставения констативен нот.акт №
152/2006г., с който страните са признати за собственици на 240 кв.м. ид.части от ПИ № 3251,
образувано от слИ.ето на УПИ VI-3521 и УПИ VII-3521 целият с площ от 1240 кв.м.
Обоснован е извод, че собствеността на страните е в границите на ПИ № 3521, който е
реално неподеляем и на това основание делбата му следва да се извърши чрез изнасянето му
на публична продан. Решението на ВОС не е допуснато до касационно обжалване с
Определение № 45/28.01.2013г. по гр.д.№ 961/2012г. по описа на ВКС.
Следователно налице е влязло в законна сила решение по допускане и извършване на
делба на имота пл.№ 3322а по КП от 1972г. с площ от 1000 кв.м., идентичен на имот ПИ №
3521 по плана на ж.к.“Изгрев“ с площ от 1000 кв.м. съгласно одобреното през 2004г.
попълване на кадастралната основа, който е образуван от слИ.ето на УПИ VI-3521 и УПИ
VII-3521 по неприложения ЗРП от 1995г. и идентичен на процесния ПИ с
ид.10135.2555.2624 по Кадастралната карта на гр.Варна с площ от 1065 кв.м./съгласно
изричното отбелязване на издадената от СГКК-Варна скица /л.166/, имот с
ид.10135.2555.2624 по КК е с номер по предходен план УПИ VI-3521 и УПИ VII-3521/.
За да обоснове правен интерес от предявяването на иска за делба по настоящото дело,
ищцата Ж. Д. с молба от 14.02.2019г. /л.230/ е изложила твърдения, че не е налице
идентичност между имота предмет на делбата по гр.д.№ 2641/2001г. по описа на ВРС и
процесния имот с ид. 10135.2555.2624 по КК на гр.Варна, тъй като са настъпили нови факти,
а именно придобИ.ето от нейните праводатели през 2006г. /с нот.акт № 152/2006г./ на още
240 кв.м. ид.части, които не са били предмет на делбата от 2001г., с което счита че е
възникнала нова съсобственост, както и извършените в нейна полза разпоредителни сделки
от 2007г.
Съдът намира, че твърдяните от ищцата нови факти не обуславят извод за възникване
на нова съсобственост, която да подлежи на прекратяване чрез делба по реда на чл.34 от ЗС.
На първо място въпросът за „придобИ.ето на нови 240 кв.м. ид.части от имот № 3521 по
плана от 2004г.“ не е нов, а е бил подробно разгледан в делбеното производство по гр.д.№
2641/2001г. по описа на ВРС. Прието е било с решението по в.гр.д.№ 2080/2004г. по описа
на ВОС, че тези 240 кв.м. ид.части са придадени по силата на ЗРП от 1995г. по регулация
към имот № 3322а, но регулацията не е била приложена поради неуреждане на сметките по
регулация между собствениците на имота, към който са придадени /съделителите по
делбата от 2001г. и собственици на имот № 3322а/ и собственика на имота, от който се
придават /Община Варна/. На това основание е обоснован извод, че отчуждителното
действие на плана е отпаднало, придадените по регулация части от общо 240 кв.м. са
останали собственост на Общината, а правата на съсобствениците по делбата от 2001г. са
4
останали в границите на имот № 3322а с площ от 1000 кв.м.
Въпросът за опроверганата доказателствена сила на констативен нот.акт №
152/2006г., респективно съдебно отреченият факт обсъжданите 240 кв.м. ид.части да са
придобити от съделителите по делбата по гр.д.№ 2641/2001г. по описа на ВРС обвързва
както страните по това дело, така и техните универсални и частни правоприемници, сред
които е и ищцата Ж. Д.. На това основание настоящият съдебен състав приема, че освен че
не представлява нов факт възникнал след приключване на първата делба /продължила в
периода от 2001г. до 2013г./, констативният нот.акт № 152/2006г. не е породил право на
собственост нито върху ид.части, нито върху реални части от процесния имот, поради което
не може допустимо да обосновава твърдения за възникване на нов обект на правото на
собственост, чиято делба да се претендира.
На второ място, всички посочени в настоящия иск за делба съделители са такива
придобили права по отношение на ид.части имота с ид. 10135.2555.2624 по КК на гр.Варна
/идентичен съобразно изложеното по-горе на имота по делбата от 2001г.пл.№ 3322а/ от
съделителите по нея. Така например самата ищца Ж. Д. е придобила право на собственост
по отношение на идеалните части притежавани от нейните праводатели - И. Ж. И. и Д.В. И.
– съделители в делбата от 2001г.; „Елемент 9" ООД е придобило ид.части от процесния
имот въз основа на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за ново
строителство обективиран в нот.акт № 73, том 1, рег.№ 1483, дело № 60/16.02.2007г. като
прехвърлители по него са В. Ж. И. - съделител по делбата от 2001г. и ищцата Д. –
приобретател на съделител по същата делба, както и по силата на Постановление за
възлагане от 05.08.2014г. от длъжника Ж. Д.. „Адимар Гроу" ООД е придобило права с
нот.акт № 102/2016г. и нот.акт № 2/2016г. от прехвърлителя „Елемент 9" ООД /приобретател
на съделители по делбата от 2001г./. „Варна кредит груп" ООД е придобил ид.части от
имота въз основа на Постановление за възлагане от 24.11.2015г. с длъжник В. Ж. И.
/съделител по делбата от 2001г./. Останалите страни са В. Ж. И. и В. Ж. И. – съделители и
по делбата от 2001г., както и лица с предполагаеми права в съсобствеността Ж. В. Й. и И.
И..
Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав намира, че предметът на
настоящото делбено производство е идентичен на този по делбата по гр.д.№ 2641/2001г. по
описа на ВРС, доколкото не се твърди и установява да са настъпили регулационни промени
с допуснатия до делба през 2001г.имот, които да обусловят възникване на нов имот,
включително такива, които да са довели до увеличаване на площта му с 240 кв.м. /съгласно
нот.акт № 152/2006г./.
Страните по настоящото производство са както съделители по делбата от 2001г. /В.
Ж. И. и В. Ж. И./, така и техни частни правоприемници /Ж. Д., „Елемент 9“ ООД, „Адимар
Гроу" ООД, „Варна кредит груп" ООД/, които на основание чл.298, ал.2 от ГПК са
обвързани от силата на предсъдено нещо на решенията по гр.д.№ 2641/2001г. по описа на
ВРС. И доколкото силата на пресъдено нещо е отрицателна предпоставка за допустимостта
на последващо заявен исков процес между същите страни и техните правоприемници на
5
същото основание, в случая и настоящото делбено производство се явява недопустимо и
подлежи на прекратяване.
Постановеното по недопустим иск съдебно решение № 260317/17.06.2022г.,
постановено по гр.д. № 4389/2018г. по описа на ВРС следва да бъде обезсилено, а
производството по гр.д.№ 4389/2018г. по описа на ВРС, както и това по настоящото
въззивно гр.д.№ 2248/2022г. да бъдат прекратени на основание чл.270, ал.3 от ГПК.
При този резултат от производството пред въззивния съд следва да се разпредели
наново отговорността за разноските, сторени пред първата и въззивната инстанции. На
основание чл.78, ал.4 от ГПК ответниците имат право на разноски за двете инстанции, а
ищецът няма право на такива. Искане за присъждане на разноски е направил „Елемент 9“
ООД и сторените такива за първоинстанционното производство са в размер на 1850 лева,
които следва да бъдат възложени в тежест на ищцата. „Варна кредит груп“ ООД също е
поискал присъждане на разноски, като сторените такива за първоинстанионното
производство са в размер на 1434 лева – адвокатско възнаграждение, а за въззивното
производство - в размер на 1800 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение № 260317/17.06.2022г., постановено по гр.д. №
4389/2018г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от Ж. И. Д., ЕГН **********
срещу „Елемент 9" ООД, „Адимар гроу" ООД, „Варна кредит груп" ООД, В. Ж. И., Ж. В.
Й., В. Ж. И. и И. И. И. иск с правно основание чл. 34 от ЗС за съдебна делба на недвижим
имот: ПИ с идентификатор 10135.2555.2624 по Кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Варна одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, Район „Приморски", кв. „Изгрев", с площ от
1065 кв.м., а по актове за собственост 1240 кв.м., при граници по Кадастрална карта: ПИ с
идентификатори 10135.2555.19, 10135.2555.273, 10135.2555.305 и 10135.2555.243; със стари
идентификатори 10135.2555.272 и 10135.2555.271, а по регулационен план УПИ 3521 в
район „Приморски", кв. 5 по плана на жилищна група между ВМИ-Варна, ж.к. „Изгрев"
одобрен със заповед № Г-290 от 21.11.1995 г. на Кмета на Община Варна с площ от 1240
кв.м. образуван от слИ.ето на УПИ VI-3521 и УПИ VII-3521 в кв. 5, като процесуално
недопустимо.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. 4389/2018г. по описа на ВРС, 40-ти състав и
по в.гр.д. № 2248/2022г. по описа на ВОС, 4-ти състав.
ОСЪЖДА Ж. И. Д., ЕГН **********, с адрес: с.Невша, община Ветрино, област
Варна ДА ЗАПЛАТИ на „Елемент 9" ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ул.“Д-р Железкова“ № 33, ет.9, ап.79, представлявано от Атанас И.
Апостолов сумата от 1850 /хиляда осемстотин и петдесет/ лева - адвокатско възнаграждение
за първоинстанционното производство, на основание чл.78, ал.4 от ГПК.
6
ОСЪЖДА Ж. И. Д., ЕГН **********, с адрес: с.Невша, община Ветрино, област
Варна ДА ЗАПЛАТИ на „Варна кредит груп" ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр.Варна, ул.“Ал.Дякович“ № 45, представлявано от С.С.Т. сумата от 1434
/хиляда четиристотин тридесет и четири/ лева - адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство, както и сумата от 1800 /хиляда и осемстотин/ лева -
адвокатско възнаграждение за въззивното производство, на основание чл.78, ал.4 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Л. А. Г.,ЕГН ********** и К. Н. Г.,
ЕГН ********** като трети лица –помагачи на В. Ж. И. и Ж. В. Й..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен
съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението за
постановяването му, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Преписи от решението да се връчат на страните по делото на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7