Р Е Ш Е Н И Е
№………./………07.2018 год., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети
юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА
СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
при
участието на секретаря Г. ДИМИТРОВА, сложи за разглеждане в. гр. дело № 1114 по описа на съда за 2018 година, докладвано от съдията К.
Иванов и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
С Решение № 426/06.02.2018 год., постановено по гр. дело № 16630/2015
год. по описа на РС-Варна, е уважен предявен от Д.Д.Х.,
роден на *** год. в гр. Бристол и С.Д.Л.Х., родена
на *** год. в гр. Бристол, граждани на
Великобритания с адрес:
Обединено кралство на Великобритания и Северна Ирландия, гр. Бристол, BS30 5NZ, Милбрук
Клоуз 5, със съдебен адрес: адв. Д. К. ***, гр. София ж. к.
Люлин, бл. 789, ет. 3, ап. 13 срещу К.Х., роден на
28.05.21975 год. в Германия, германски гражданин, с ЛНЧ**********, адрес в
РБългария: гр. София, ж. к. Овча купел 3, вх. 1, ап. 100, ревандикационен
иск, като е прието за установено в отношенията между страните, че ищците Д.Д.Х.,
роден на *** год. в гр. Бристол и С.Д.Л.Х., родена
на *** год. в гр. Бристол, граждани на
Великобритания са собственици на недвижим имот,
представляващ Апартамент № 189, находящ се в гр. Варна, к. к. ”Златни
пясъци”, в сграда 2, хотелски комплекс „Клуб Парадайз парк“, вход Б, на шести етаж, в ПИ с идентификатор 10135.513.520 по КК на гр. Варна, съставляващ самостоятелен обект с
идентификатор 10135.513.520.2.60 по КК на гр. Варна, с площ от 78, 39
кв. м., състоящ се от антре, дневен тракт, две
спални, баня с тоалет и тераса, при описани в решението граници, ведно с 2, 2974
% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена и ответникът К.Х., гражданин на Германия, е осъден да предаде на
ищците Д.Д.Х. и С.Д.Л.Х.,
граждани на Великобритания, владението върху
гореописания апартамент.
Решението е постановено при участието на Д.Р.И. ЕГН ********** ***, в качеството й на трето лице-помагач на страната на
ответника К.Х. ЛНЧ **********.
Срещу
горното решение е подадена въззивна жалба от ответника К.Х.
с ЛНЧ **********. В жалбата са наведени оплаквания, че решението е
неправилно и незаконосъобразно, постановено е при неизяснена фактическа
обстановка и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Въззивникът счита, че е уважен иск на непредявено основание. Навежда, че в
исковата и уточнителните молби ищците са твърдяли че договорът за продажба на
процесния имот (имотът на ищците), скл. с нот. акт № 150/21.12.2009 год. на
ВнН, е нищожен поради липса на представителна власт на пълномощника да сключи
договора, при твърдения, че е договаряно в хипотезата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД без
да има изрично овластяване за това. Не е съобразено обаче от районния съд, че
този порок не води до абсолютна нищожност, а тази недействителност е
относителна и такава сделка може да бъде потвърдена. В нарушение на
процесуалните правила съдът е отказал събирането на доказателства по повод
образуваното по жалба на самите ищци наказателно производство за извършена
спрямо тях измама, при което вместо да бъдат наказани измамниците, се ощетяват
трети добросъвестни лица (праводателите на ищеца, както и самия ищец),
придобили имота в надлежна форма и от лице, което формално се легитимира като
негов собственик. Въззивникът счита, че първоинстанционният съд неправилно е
квалифицирал заявеното от ищците под формата на преюдициално спрямо иска за
собственост възражение за недействителността на договора по нот. акт №
150/21.12.2009 год., с който същите са продали на Д.Р.И. процесния апартамент.
Според въззивника от наведените от ищците твърдения и събраните по делото
доказателства е видно, че договорът по нот. акт № 150/21.12.2009 год. е
унищожаем, тъй като сключването му е елемент от имотна измама, извършена от
упълномощеното от ищците лице – Д.Р.И., за което престъпно деяние понастоящем
има висящо наказателно производство – ДП № 5359/2016 год. по описа на СДВР.
Счита, че сделката от 21.12.2009 год. е унищожаема поради измама и преди да
бъде унищожена от съда, правното й значение по отношение на третите лица,
придобили вещни права върху същия имот се запазват, тъй като не се е проявило
ретроактивното действие на унищожаването. Твърди също, че унищожаването на
сделката не може пряко да засегне правата на трети добросъвестни лица,
придобили вещни права по отношение на същия имот, преди вписването на исковата
молба, с който е предявен иска за унищожаване на договора. А в случая такъв иск
– за унищожаване на договора, скл. с нот. акт
№150/21.12.2009 год. – не е предявяван. Въз основа на
изложеното въззивникът счита, че договорът по нот. акт № 150/21.12.2009 год. не
е нищожен, а е унищожаем, унищожаването му не е постановено по исков ред с
влязло в сила съдебно решение, поради което и същият владее процесния апартамент
на правно основание, което е противопоставимо на ищците и ревандикационният иск
неправилно е бил уважен от първоинстанционния съд.
Наведени
са и доводи, че в случая не е налице нищожност на договора за продажба по нот.
акт № 150/21.12.2009 год., тъй като пълномощникът на ищците – Д.Р.И., в рамките
на учредената й представителна власт (вкл. и с правата да преупълномощава други
лица) да се разпорежда с апартамента на ищците, е преупълномощила друго лице – И.Б..
Ето защо и след преупълномощаването Д.Р. не е пълномощник на продавача по
договора за продажба от 21.12.2009 год. След като не е пълномощник на продавача
тя не е договаряла сама със себе си при сключването на договора за продажба,
поради което и сделката не страда от твърдения от ищците порок – противоречие с
нормата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД.
Въззивникът твърди, че договорът от 21.12.2009 год. не страда и от
другия, твърдян от ищците порок, обуславящ недействителността му – договаряне
във вреда на представлявания (чл. 40 ЗЗД), тъй като по делото няма никакви
доказателства в подкрепа на тези твърдения.
След
като договорът от 21.12.2009 год. за покупко-продажба на процесния апартамент е
действителен (не страда от пороците, твърдяни от ищците), то и договорът, въз
основа на който въззивникът е придобил апартамента, е произвел вещния си ефект
– да прехвърли правото на собственост в неговия патримониум. Поради това и
предявения от ищците ревандикационен иск е неоснователен, а изводът на
първоинстанционния съд в обратен смисъл е неправилен.
При
условията на евентуалност въззивникът поддържа и възражението си за придобиване
на процесния апартамент по давност.
Отправеното
с жалбата искане е обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови
друго, с което предявеният ревандикационен иск да се отхвърли.
В писмен
отговор насрещните страни – съпрузите Д. и С.Х., чрез процесуален представител,
оспорват въззивната жалба. Считат, че не е налице произнасяне по непредявен
иск, доколкото съдът е сезиран с иск по чл. 108 ЗС и именно по него се е
произнесъл. Правилно е приложен и материалния закон, като при постановяване на
решението си съдът е съобразил указанията в ТР № 4/2014 год. на ОСГТК на ВКС на
РБ. Настояват първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират
присъждане на сторените разноски.
Подадени
са и две частни жалби – от всяка от насрещните страни – против Определение №
3486/22.03.2018 год., постановено по същото гр. дело № 16630/2015 год. на
РС-Варна в производство по чл. 248 ГПК:
І. Частна
жалба от ответника К.Х. срещу горното определение, в
частта му, с която молбата на ищците по чл. 248 ГПК за изменение на
първоинстанциноното решение е уважена, като разноските за адвокатско
възнаграждение в полза на ищците за първоинстанционното производство са
увеличени от 1000 лева на 1554, 97 лева. В жалбата са наведени оплаквания, че
определението е порочно, като се настоява да се отмени или да се обезсили.
ІІ. Частна жалба от ищците Д. и С.Х.
срещу горното определение, в частта му, с която искането им за изменение на
първоинстанционното решение относно разноските чрез присъждане в пълен размер
на претендираните от тях разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК
(л. 232 от делото на РС-Варна) е отхвърлено за сумата от 8 307, 63 лева –
разликата над 554, 97 лева до исканата допълнително с молбата им по чл. 248 ГПК
сума от 8 862, 60 лева.
В
частната жалба са наведени оплаквания, че определението е неправилно. При
определяне на размера на адвокатското възнаграждение неправилно е определен
материалният интерес по смисъла на Наредба № 1/2004 год. на ВАДвС. Считат, че
материалния интерес е сумата, за която те са купили процесния апартамент
(71 000 британски лири или 101 000 евро), а не цената на иска,
определена по разпоредбите на ГПК, както е приел РС-Варна. Не е съобразена и
фактическата и правна сложност на делото, аргумент за което е и
обстоятелството, че районният съд е получил задължителни указания относно
подсъдността на спора от горестоящия съд (ОС-Варна) с оглед воденото в. ч. гр.
дело № 259/2016 год. по описа на ОС-Варна, след неправилното първоначално
определяне на родовата подсъдност на делото от РС-Варна; наличието на
международен елемент (ищците са британски граждани), както и липсата на съдебна
практика към момента на предявяване на иска както относно избрания от ищците
процесуален способ за защита, така и по отношение на споровете, касаещи
нищожност на сделките на наведените в исковата молба основания. Поради изложеното
считат, че е налице основание установеният в Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС
минимален размер на адвокатското възнаграждение (определелен върху материален
интерес от 101 000 евро) да се присъди в троен размер с оглед фактическата
и правна сложност на делото.
Отправено
е искане за отмяна на Определението № 3486/22.03.2018 год., постановено по гр.
дело № 16630/2015 год. на РС-Варна в производство по чл. 248 ГПК, в частта, с
която искането им за изменение на първоинстанционното решение относно
разноските е било отхвърлено и за постановяване на друго, с което да се допусне
изменение на решението на РС-Варна в частта за разноските чрез присъждане в
полза на ищците и на разликата до претендирания съгласно списъка по чл. 80 ГПК
размер.
В
съдебно заседание въззивникът (ответник по ревандикационния иск), чрез
процесуален представител, поддържа въззивната си жалба, в евентуалност и –
частната си жалба против определението за изменение на решението в частта му за
разноските.
В
съдебно заседание въззиваемите (ищци по иска за собственост) чрез процесуален
представител, оспорват въззивната жалба, поддържат отговора си, поддържат и
подадената частна жалба против определението за изменение на решението в частта
му за разноските.
Съдът
съобрази следното:
Предявен
е иск по чл. 108 ЗС.
В
исковата си молба, уточнена с молба от 28.01.2016 год. ищците Д.Д.Х.,
роден на *** год. в гр. Бристол и С.Д.Л.Х., родена
на *** год. в гр. Бристол, граждани на
Великобритания с адрес:
Обединено кралство на Великобритания и Северна Ирландия, гр. Бристол, BS30 5NZ, Милбрук
Клоуз 5 са навели следните твърдения:
С
договор за покупко-продажба, скл. с нот. акт № 152/25.05.2006 год. на ВнН,
ищецът Д.Х. е купил недвижим имот – Апартамент № 189, находящ
се в гр. Варна, к. к. ”Златни
пясъци”, в сграда 2, вход Б в ПИ с идентификатор
10135.513.520, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор
10135.513.520.2.60 с площ от 78, 39
кв. м., състоящ се от антре, дневен тракт, две
спални, баня с тоалет и тераса, ведно с 2, 2974 % ид. части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, в който е изградена
сградата. При сключване на договора ищецът е бил в брак с ищцата С.Х..
На 19.06.2009 год.
с пълномощно с нотариално
заверени подпис и съдържание с рег.
№ 6199 и № 6200 на нотариус Св. Д. с № 363 ищецът Д. Х. е
упълномощил Д.Р.И. с цел
да замени имота им, описан по– горе, с друг имот, подробно описан в пълномощното, а именно: Апартамент № 9 на 5-ти етаж със застроена площ 54, 10 кв. м., заедно с избено помещение № 7 с площ от 1, 50
кв.м. и офис /без номер по архитектурни книжа/ на 1-ви етаж с площ 19, 10 кв. м., находящи се в жилищна сграда в процес на
изграждане към този момент в гр. Варна,
ул.” Черни връх”
44 в ПИ с идентификатор 10135.1501.827 по КК на гр. Варна. Текстът на пълномощното бил предложен от Д.И. с оглед
изискванията на българското законодателство, което ищците не познавали. В края на 2009 год.
пълномощникът им Д.И. ги уверила, че сделката за замяна е сключена, като при последващо посещение на Д.Х. същата
му предала оригинал на нот. акт № 8, том
8, дело № 2085/2009 год.,
вх. рег. № 3297/21.12.2009 г. по описа на СлВп-Варна, с който твърдяла, че на името на последния е
прехвърлено правото на собственост върху имот от три части на адрес гр. Варна, ул. ”Черни връх” 44. В продължение на години Д.И. поддържала у
ищците убеждението, че са собственици на имотите, като ги уверявала, че са в процес на доизграждане и на по-късен етап
ще има възможност за продажба. Изпращала им договори за наем на тези имоти, скл. с на граждани на РГърция,
с които им внушила, че могат да поддържат връзка по ел. поща.
През месец декември 2015 год.
ищците извършили няколко справки
и установили следното: 1) С договор
за покупко-продажба, скл. с нот. акт № 150/21.12.2009 год., том ІІ, рег. №
2879, дело № 290/2009 год. по описа на ВнН с № 513, Д.Х. чрез пълномощника си И.М.Б., преупълномощена от Д.Р.И., е продал на Д.Р.И. апартамент № 189,
находящ се в гр. Варна,
к. к. ”Златни
пясъци”, в сграда 2, хотелски комплекс „Клуб Парадайз парк“, вход Б, на шести етаж, в ПИ с идентификатор 10135.513.520 по КК на гр. Варна, съставляващ самостоятелен обект с
идентификатор 10135.513.520.2.60 по КК на гр. Варна за сумата от 42 000 лева; 2) Нот.
акт № 8, том 8,
дело № 2085/2009 год.,
вх. рег. № 3297/21.12.2009 г. по описа на СлВп-Варна е неистински документ; 3) С договор за
покупко-проджба, скл. с нот. акт № 24/08.06.2011 год., том ІІІ, рег. № 4144,
дело № 337/2011 год. по описа на ВнН с № 513 Д.Р.И. е продала на Х.К.Х.
недвижимия имот, представляващ апартамент № 189,
находящ се в гр. Варна,
к. к. ”Златни
пясъци”, в сграда 2, хотелски комплекс „Клуб Парадайз парк“, вход Б, на шести етаж, в ПИ с идентификатор 10135.513.520 по КК на гр. Варна, съставляващ самостоятелен обект с
идентификатор 10135.513.520.2.60 по КК на гр. Варна за сумата от 38 000 евро
(74 321, 54 лева); 4) Приобретателят по този договор Х.К.Х., заедно със
съпругата си Г. Х., германска гражданка, дарили на ответника К.Х. описания
апартамент с договор за дарение, скл. с нот. акт № 97/21.06.2013 год., том ІІ,
рег. № 4471, дело № 256/2013 год. по описа на ВнН № 194.
Ищците считат, че договорът за
продажба, скл. с нот. акт № 150/21.12.2009 год., том ІІ, рег. № 2879, дело
№ 290/2009 год. на нотариус № 513, е нищожен поради нарушаване на установената
в чл. 38, ал. 1 ЗЗД забрана пълномощникът да договаря сам със себе си, тъй като
в пълномощното, с което Д.Х. е упълномощил Д.Р.И. да
извърши сделка на разпореждане с имота, липсва изрично съгласие на
упълномощителя пълномощникът да договаря сам със себе си. Твърдят също, че
договорът е нищожен и в хипотезата на чл. 40 ЗЗД – поради договаряне във вреда
на представлявания Д.Х.. Нищожният договор не е породил действие. С оглед нищожността
на договора за продажба по нот. акт № 150/2009 год., последващите
прехвърлителни сделки – продажбата по нот. акт № 24/08.06.2011 год., том ІІІ,
рег. № 4144, дело № 337/2011 год. по описа на ВнН с № 513 и дарението по нот.
акт № 97/21.06.2013 год., том ІІ, рег. № 4471, дело № 256/2013 год. по описа на
ВнН № 194 не са произвели вещния си ефект – да прехвърлят собствеността върху
имота в патримониума на приобретателите. Твърдят още, че понастоящем имотът,
представляващ апартамент № 189, находящ се в гр. Варна, к. к. ”Златни
пясъци”, в сграда 2, хотелски комплекс „Клуб Парадайз парк“, вход Б, на шести етаж, в ПИ с идентификатор 10135.513.520 по КК на гр. Варна, съставляващ самостоятелен обект с
идентификатор 10135.513.520.2.60 по КК на гр. Варна се владее от ответника К.Х. без противопоставимо
на ищците основание.
Въз основа на наведените твърдения е
и отправеното искане – да се приеме за установено по отношение на ответника К.Х.,
че ищците Д. и С.Х. са собственици, на основание договор за покупко-продажба, скл. с нот. акт № 152/25.05.2006 год. на ВнН, на недвижим
имот, представляващ апартамент № 189, находящ се в гр. Варна, к. к. ”Златни
пясъци”, в сграда 2, хотелски комплекс „Клуб Парадайз парк“, вход Б, на шести етаж, в ПИ с идентификатор 10135.513.520 по КК на гр. Варна, съставляващ самостоятелен обект с
идентификатор 10135.513.520.2.60 по КК на гр. Варна, ведно с припадащите му се 2, 2974
% ид. части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху терена,
в който е изградена сградата и да се осъди ответникът К.Х. са предаде на ищците
Д. и С.Х. владението върху гореописания апартамент.
В писмен отговор, подаден в срока по
чл. 131 ГПК, ответникът К.Х., чрез процесуален представител, оспорва иска.
Твърди, че е собственик на имота въз основа на договор за дарение, скл. с нот.
акт № 97/21.06.2013 год., том ІІ, рег. №
4471, дело № 256/2013 год. по описа на ВнН № 194. Навежда, че договорът за продажба по нот. акт
№ 150/2009 год. е валиден и е произвел вещния си ефект. Пълномощникът Д.И. е била упълномощена и да придобие имота, т. е. и да договаря сама със себе си, да представлява собственика пред нотариус „като
се разпореди – дари, продаде или замени … за цена и на лица, каквито намери за
добре”, включително и да получи продажната цена. В края на пълномощното била
изразена и волята на упълномощителя „…да
преупълномощава и други лица, ако прецени.” Излага, че като е използвала обема от права, който й
бил предоставен, Д.И. е преупълномощила трето лице – И.Б. от името на представлявания (собственика)
и в негова полза да се разпореди с имота по начин, посочен от ищеца. От анализа на
съдържанието на двете пълномощни се налагал извода, че купувачът по договора за продажба, скл. с нот. акт № 150/2009
год. – Д.И., не е договаряла сама със себе си, а е договаряла
с друг пълномощник на ищеца и независимо, че е бил преупълномощен от Д.И. именно преупълномощеният
е този, който формира и
изявява воля. Твърди се, че в случая няма договаряне сам със себе си, защото
съществените елементи на сделката – страни, предмет, цена не са определени
едностранно от купувача, а са определени при уговаряне между преупълномощения
пълномощник и купувача, които са различни лица. Навежда също, че след като ищецът е дал правото на
упълномощеното от него лице да преупълномощава трети лица с дадените му права,
отговорност за евентуално договаряне във вреда на упълномощителя следва да
носят пълномощникът по сделката и купувача, ако са се
договаряли във вреда на упълномощителя, при което би била
налице хипотезата на чл. 40
ЗЗД.
В условията на евентуалност ответникът твърди, че е собственик
на имота по давност с начало на владението – 21.06.2013 год. (скл. на договора
за дарение), с присъединяване
на владението и на своите
праводатели – на Д.Р.И. в периода 21.12.2009 год. – 08.06.2011 год. и на Х. и Г.
Х. в периода 08.06.2011 год. – 21.06.2013 год.
Въз основа на изложеното ответникът
К. Х. счита, че предявеният против него ревандикационен иск е неоснователен и
настоява за отхвърлянето му.
В съдебно заседание ищците чрез
процесуален представител поддържат иска си.
В съдебно заседание ответникът чрез
процесуален представител оспорва иска, поддържа отговора си на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за
установено следното от фактическа страна:
С договор за покупко-продажба от
25.05.2006г., скл. с нот. акт №152,том I, рег.№2145, дело №152/2006г/ на нот. №115-В.Д., вписан в
СВ под акт №3, том XXXVIII, дело №8390, вх.рег. №12215/26.05.2006г. Д.Д.Х. е
придобил собствеността върху Апартамент №189, вх.Б, ет.6 в сграда,
представляваща хотелски комплекс „Клуб парадайз“, находяща се в гр.Варна,
к.к.“Златни пясъци“ , състоящ се от антре, дневен тракт, две спални, баня с
тоалет и тераса с площ от 78.39 кв.м., при граници : коридор, ап.№188, ап.№190
и паркинг, както и 2.2974% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж от УПИ №10135.513.520.
Съгласно
удостоверение, издадено от Службата
по регистрацията във Великобритания Д.Д.Х. и С.Д.Л.Х. са сключили
граждански брак на 15.12.1990 год.
С
пълномощно с нотариално заверен подпис на
упълномощителя с рег. № 6199/19.06.2009 год. и на съдържанието на пълномощното с рег. № 6200 на
помощник-нотариус по заместване при нотариус № 363 С. Д., Д.Д.Х. е упълномощил Д.Р.И.
със следните права: да
го представлява пред нотариус, като се разпореди – дари, продаде или замени
притежавания от него имот – Апартамент №
189, вх. Б, ет. 6 в сграда, представляваща хотелски комплекс „Клуб парадайз
парк“, находяща се в гр. Варна, община Варна, к. к. „Златни пясъци“, за цена и на лица, каквито
намери за добре, като подписва всички необходими документи, изразява становища,
получи продажната цена и получи всички документи, свързани с изповядването на
сделката, да подписва предварителни договори и да получава капаро; да го представлява
пред нотариус като се разпореди – приема дарение, заменя или закупува в
нотариална форма, както и впоследствие да ги продава и отдава под наем за цена
каквато намери за добре и с упълномощените лица, подписва всички необходими
документи, включително и нотариалния акт за
придобиване по възмезден или безвъзмезден начин, изразява становища,
подписва предварителни договори, плаща покупната цена и получи всички
документи, свързани с изповядването на сделката относно следните недвижими
имоти: Апартамент № 9 на пети етаж със застроена площ 54, 10 кв. м., ведно с
избено помещение № 7 и Офис (без номер по архитектурни книжа) със застроена
площ от 19, 40 кв. м. в жилищна сграда, която се изгражда в гр. Варна,
ул.“Черни връх“ 44. Дадени са правомощия за представителство пред Община Варна,
Данъчна и Техническа служба, НАП, Районни кметства, съд нотариус, лицензирани
експерти и др. във връзка с правомощията
за разпореждане с посочените в пълномощното имоти. Пълномощното е безсрочно с
право упълномощеното лице да преупълномощава и други лица ако прецени. В
пълномощното липсва изрично овластяване пълномощникът да договаря лично със
себе си от името на упълномощителя.
С договор за покупко-продажба от
21.12.2009 год., сключен с нот. акт № 150, том II, рег. № 2879, дело № 290/2009 год. на нотариус № 513 К.К., вписан в СлВп – Варна
под акт № 130,
том LXXVIII, дело № 16933,
вх. рег.
№ 27158/21.12.2009 год. И.М.Б., преупълномощена с
пълномощно, съставляващо документ с нот. удостоверяване
на подписите с рег. № 6491/24.06.2009 год. и нот. удостоверено съдържание с
рег. № 6492/24.06.2009 год. на нотариус № 363 – Св. Д. от адвокат Д.Р.И., в качеството й на
пълномощник на Д.Д.Х. е продала на Д.Р.И. процесния
имот – Апартамент № 189, вх.Б, ет.6 в сграда,
представляваща хотелски комплекс „Клуб парадайз парк“, находяща се в гр.Варна, к.к.“Златни
пясъци“, с
площ от 78, 39
кв. м.,ведно с принадлежащите му 2, 2974% ид. части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху УПИ
№10135.513.520, за сумата от 42 000 лева, която продавачът чрез
пълномощника си е следвало да получи в деня на подписване на договора.
С
договор за покупко-продажба от 08.06.2011 год., сключен с нот. акт № 24, том
III, рег. № 4144, дело № 337/2011 год. на нотариус № 513 К.К., вписан в СлВп-Варна
под акт № 102, том ХXXIV, дело № 7245, вх. рег. № 12084/09.06.2011 год. Д.Р.И.,
чрез пълномощника си Д.А.П.,
е продала на Х.К.Х. Апартамент № 189,
вх. Б,
ет. 6 в
сграда, представляваща хотелски комплекс „Клуб парадайз парк“, находяща се в
гр. Варна, к. к.“Златни
пясъци“, с площ от 78, 39 кв. метра, ведно с принадлежащите му 2, 2974 % ид. части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху терена, В
т. 4 от
договора е вписано, че владението върху имота се предава на купувача до
тридесет дни от подписването на нотариалния акт.
С договор за дарение от 21.06.2013 год., сключен с нот.
акт № 97,том II,
рег. № 4471, дело № 256/2013 год. на нотариус № 194 А.Г., вписан в СлВп–Варна под
акт № 83, том ХXXV, дело № 7226, вх. рег. № 13687/21.06.2013
год., съпрузите Г. Х. и Х.К.Х. са дарили на К.Х. апартамент № 189, вх. Б, ет. 6
в сграда, представляваща хотелски комплекс „Клуб парадайз парк“, находяща се в
гр. Варна, к. к. “Златни пясъци“, с площ от 78, 39 кв. метра, ведно с принадлежащите
му 2, 2974 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
УПИ №10135.513.520.
Не е спорно по делото, че ответникът
К.Х. е във владение на описания имот.
С оглед
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от
обжалване на първоинстанционното решение, като неизгодно за нея и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това
са следните:
За да
бъде уважен предявения ревандикационен иск е необходимо да се установи
кумулативната наличност на три материалноправни предпоставки: 1) че ищците са
собственици на имота, чието ревандикиране претендират, на заявеното придобивно
основание; 2) че имотът се намира във владение или държане на ответника и 3) че
ответникът владее или държи имота без основание, което да е противопоставимо
на ищците.
В тежест
на ищците е да установят първите две условия, а в тежест на ответника – че
упражнява фактическа власт върху имота на основание, което е противопоставимо
на ищците.
В
настоящия случай ищците обосновават активната си материално- правна легитимация
на собственици на имота – Апартамент
№ 189, находящ се в гр. Варна, к. к. ”Златни
пясъци”, в сграда 2, хотелски комплекс „Клуб Парадайз парк“, вход Б, на шести етаж, в ПИ с идентификатор 10135.513.520 по КК на гр. Варна, съставляващ самостоятелен обект с
идентификатор 10135.513.520.2.60 по КК на гр. Варна, с площ от 78, 39
кв. м., ведно с принадлежащите му 2, 2974
% ид. части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху терена
– въз основа на договор за
покупко-продажба, сключен по време на брака им. Под формата на преюдициално спрямо иска за
собственост възражение е релевирана нищожност на договора за продажба по нот.
акт № 150/21.12.2009 год., поради сключването му в нарушение
на забраната по чл. 38, ал. 1 ЗЗД, както и поради договаряне във вреда на
представлявания – чл. 40 ЗЗД. Според ищците нищожността на договора по нот. акт
№ 150/2009 год. обуславя и липсата на вещен ефект на последващите
прехвърлителни сделки.
Съгласно
чл. 38, ал. 1 от ЗЗД представителят не
може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с
друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал
съгласието си за това. Обемът на представителната власт на пълномощника спрямо
трети лица се определя от изявената от упълномощителя воля – чл. 39, ал. 1
ЗЗД, която трябва да бъде изрично изразена
за конкретно предвидени в ЗЗД представителни правомощия – възможността (правото) на представителя да договаря
сам със себе си (чл. 38, ал. 1
от ЗЗД) и правото на
преупълномощаване – чл. 43, ал. 1
от ЗЗД. В хипотезата на чл. 38, ал. 1
от ЗЗД засилената защита на
интересите на представлявания е обусловена от възможния конфликт на интереси
между него и представителя, а във втория случай – от правото на упълномощителя
лично да избере лицето,
което да го представлява. Преодоляването на
забраната по чл. 38, ал. 1 ЗЗД изисква представителят
да е бил изрично упълномощен от представлявания да договаря сам със себе си.
При условие обаче, че
представителят сключи сделка сам със себе си, без да е дадено предварително
съгласие за това от представлявания, същата може да породи действие за страните (представлявания и съконтрахента му пълномощник) при
последващото й одобрение от представлявания. Систематичното място на нормата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД е в
раздела „Представителство“. Анализът на нормата на чл. 38, ал. 1
от ЗЗД дава основание за извод, че с
потвърждаването представляваният отрича наличието на конфликт на интереси.
Възможността за последващо одобрение на сделката от представлявания обосновава и извода, че
се касае за висяща недействителност, а
не за абсолютна такава по смисъла на чл. 26 от ЗЗД. Т. е.,
договор, сключен в нарушение на забраната по чл. 38, ал. 1 ЗЗД е недействителен,
в състояние на висяща недействителност и не поражда последиците, които законът
свързва с него. На тази недействителност може да се позове само лицето, в чиято
полза е установена – лицето, от името на което е сключен договора.
Ако
бъде потвърден от представлявания (при договорите, с които се прехвърлят вещни
права върху недвижими вещи потвърждаването трябва да е във формата на
пълномощното – арг. от чл. 42, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 37 ЗЗД – писмено, с нот.
заверени подпис и съдържание) договорът поражда последиците, които законът
свърза с него още от сключването му, предвид обратното действие на
потвърждаването.
Ако не бъде потвърден от представлявания във
формата и съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД, този договор не поражда действие за
страните (не ги обвързва валидно) още от сключването му, конкретно – ако
договорът има за предмет прехвърляне на вещни права върху имот, той няма и транслативен
ефект. Позоваването на недействителността от страна на представлявания е
равнозначно на отказ от потвърждаване и може да бъде направено чрез иск или пък
под формата преюдициално възражение в исков процес, вкл. и по предявен иск за собственост.
Отказът да бъде потвърден договор, сключен в нарушение на забраната по чл. 38,
ал. 1 ЗЗД, чрез позоваване на недействителността му има за последица, че от
висяща, недействителността става окончателна.
Установено
е по делото, че в пълномощното с рег. № 6199 и 6200 от 19.06.2009 год. липсва
съгласие на упълномощителя, респ. липсва овластяване на пълномощника Д.И. да
договаря сама със себе си; според изричната воля на упълномощителя,
пълномощникът има правата по чл. 43, ал. 1 ЗЗД – да преупълномощава други лица
с правата по пълномощното.
Установено е също, че пълномощникът Д.И. е преупълномощила друго лице с
правата по пълномощното – И.М.Б., преупълномощена с
пълномощно с нот. удостоверяване
на подписа с
рег. № 6491/24.06.2009 год. и нот. удостоверено съдържание с
рег. № 6492/24.06.2009 год. на нотариус № 363 Св. Д. и преупълномощената И.Б., в качеството си на пълномощник
на Д.Х., е продала на Д.И., процесния апартамент с договора по нот. акт №
150/2009 год.
При това положение, независимо от обстоятелството, че
пълномощникът Д.Р.И. е преупълномощила друго лице, с което е договаряла, тя е
сключила договора за продажба на процесния апартамент в качеството си на
купувач в нарушение на забраната по чл. 38, ал. 1 ЗЗД. Това е така, защото
преупълномощаването е сделка на един пълномощник, насочена към пораждане на
представителна власт за друго лице. Преупълномощаването по същността си е упълномощаване,
но с тази особеност, че се извършва от пълномощник и има за предмет не
възникването за първи път на нова представителна власт, а установяване на още
една представителна власт, наред с първата, наред с вече съществуващата. С
други думи с факта на преупълномощаването пълномощникът Д.Р.И. не губи
качеството си на пълномощник на упълномощителя.
По тези
съображения настоящият състав намира, че договорът за продажба, скл. с нот. акт
№ 150/2009 год., е сключен в нарушение на установената в чл. 38, ал. 1, предл.
първо ЗЗД забрана, поради което е недействителен и не е породил никакъв правен
ефект.
С оглед
недействителността на договора за продажба по нот. акт № 150/2009 год., то и
последващите прехвърлителни сделки – продажбата по нот. акт № 24/08.06.2011
год., том ІІІ, рег. № 4144, дело № 337/2011 год. по описа на ВнН с № 513 и
дарението по нот. акт № 97/21.06.2013 год., том ІІ, рег. № 4471, дело №
256/2013 год. по описа на ВнН № 194 не са произвели вещния си ефект – да прехвърлят
собствеността върху имота в патримониума на приобретателите. Поради това и
ответникът К.Х. е придобил от несобственик и договорът за дарение не го
легитимира като собственик на процесния апартамент.
Горното
налага да се изследва наведеното от ответника възражение, че е придобил имота
по давност с
начало на владението му – 21.06.2013 год. (сключване на договора за дарение), с
присъединяване към своето владение и на владението на своите праводатели – на Д.Р.И. в периода
21.12.2009 год. – 08.06.2011 год. и на Х. и Г. Х. в периода 08.06.2011 год. –
21.06.2013 год.
Съгласно чл. 82 от ЗС владелецът
може да присъедини към своето владение и владението на праводателя си. За да е
възможно присъединяването на владение следва да е налице правоприемство – общо
или частно.
Установено е по делото, че процесният имот е владян от Д.И. в периода 21.12.2009 год. до 08.06.2011 год., която
е установила владение въз основа на недействителен договор за продажба; в периода 08.06.2011 год. – 21.06.2013 год. имотът
е владян от праводателите на
ответника, установили
владение въз основа на договора за продажба от 08.06.2011 год., а в
периода след 21.06.2013 год. имотът
се владее от ответника К. Х., установил владение въз основа на договора за
дарение.
Владението на Д.Р.И. (приобретател
по недействителен договор) е недобросъвестно, а на праводателите на ответника и
на самия ответник – добросъвестно – в този смисъл е ТР № 5/2014 год. на ОСГТК
на ВКС на РБ.
В случая периодът от 08.06.2011 год.
до предявяване на иска – 30.12.2015 год. не е достатъчен за
придобиване на имота по кратката давност. При присъединяване на разнородно
владение давностният срок винаги е десет години. От 21.12.2009 год. до
предявяване на иска на 30.12.2015 год. не е изтекъл предвидения в закона
десетгодишен давностен срок.
Поради изложеното възражението на
ответника за придобиване на имота по давност е неоснователно.
По тези съображения предявеният
ревандикационен иск е основателен и подлежи на уважаване.
Доводите, наведени във
въззивната жалба, че бил уважен иск на
непредявено основание, настоящият състав намира за неоснователни.
Предявеният иск е за ревандикация на процесния апартамент и именно по
този иск се е произнесъл и първоинстанционният съд. Недействителността на
договора за покупко-продажба по нот. акт № 150/2009 год., поради нарушение на
забраната по чл. 38, ал. 1, предл. първо ЗЗД (респ. отказът за потвърждаване на
действията на пълномощника Д.Р.И., при което недействителността от висяща се
превръща в окончателна) е заявена от ищците под процесуалната форма на
преюдициално спрямо иска за собственост възражение, което е в съответствие и със
задължилените указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с ТР №
5/2014 год. на ОСГТК на ВКС на РБ. Дадената от ищците правна квалификация на
наведените от тях в исковата и уточнителната им молби твърдения за факти (по
конкретно - определяне на вида недействителност на договора, сключен в
нарушение на забраната по чл. 38, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, за който договор ищците
считат, че е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД – поради
нарушение на закона) не обвързва съда, който е длъжен да даде вярната правна
квалификация на накърненото субективно право, чиято защита се търси, която
квалификация обективно следва от наведените твърдения и отправения въз основа
на тях петитум, нито пък има за последица произнасяне по непредявен иск.
Доводите,
че договорът, сключен в нарушение на нормата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД бил
относително недействителен, тъй като такъв договор може да бъде потвърден нямат
пряко отношение към правилността на решението. Освен това те са и неоснователни.
Относителната недействителност (напр. хипотезите на чл. 135 ЗЗД, на чл. 76 ЗН и
др.) предполага поначало валидна сделка, която валидно обвързва страните, но по
разпореждане на закона тя няма действие (не е противопоставима) спрямо определен
кръг лица, в защита на чиито права е установена. Висящата недействителност на
договор сключен без представителна власт, вкл. и в хипотезата на чл. 38, ал. 1,
предл. първо ЗЗД, както е дефинирана в ТР № 5/2014 год. на ОНСГТК на ВКС на РБ,
означава, че този договор още със сключването си не поражда никакви правни
последици, а отказът на представлявания да бъдат потвърдени извършените от него
име и за негова сметка действия без представителна власт има за последица
превръщане на висящата недействителност в окончателна, при което отново
договорът не поражда никакви правни последици. Обстоятелството, че в хипотезите
на висяща недействителност на нея може да се позове само представяваният, т.
е., само лицето, в защита на чиито права е установена тя, не е основание такава
сделка да бъде определена като относително недействителна.
Наведените във въззивната жалба възражения и доводи за погасяване по
давност на правото на ищците да се позоват на недействителността на договора по
нот. акт № 150/2009 год., като сключен в нарушение за установената в чл. 38,
ал. 1 ЗЗД забрана, не са заявени в срока по чл. 131 ГПК (с отговора на исковата
молба), а едва с въззивната жалба, същите са преклудирани и не могат да бъдат
обсъждани. Накратко следва да се добави, че тези възражения са и неоснователни,
тъй като недействителността на договор в хипотезата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, вкл.
и поради нарушение на забраната по чл. 38, ал. 1 ЗЗД, може да бъде релевирана
без ограничение във времето, както чрез иск (искът е декларативен, а не конститутивен),
така и под формата на преюдициално възражение.
В
обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този
изход на делото разноски на въззивника не се присъждат.
С оглед
изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства в полза на
въззиваемите следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Възражението на въззивника за прекомерност на заплатеното от въззиваемите
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 4680 лева е
основателно.
Делото
не се отличава с фактическа, нито с правна сложност, приключило е в едно
съдебно заседание във втората инстанция, в което не са събирани доказателства,
по повдигнатите от страните правни въпроси е налице задължителна съдебна
практика (цитираното ТР № 5/2014 год. на ОСГТК на ВКС на РБ), поради което и настоящият
състав счита, че заплатеното адвокатско възнаграждение от 4680 лева е
прекомерно от гледище на изискванията на чл. 78, ал. 5 ГПК. Същото следва да
бъде намалено на установения в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 год. на
ВАдвС минимален размер от 1555 лева.
По
частните жалби срещу Определение № 3486/22.03.2018 год., постановено по гр.
дело № 16630/2015 год. на РС-Варна в производство по чл. 248 ГПК, съдът намира
следното:
По
частната жалба на ответника К.Х. срещу горното
определение, в частта му, с която молбата на ищците по чл. 248 ГПК за изменение
на първоинстанциноното решение е уважена, като разноските за адвокатско
възнаграждение в полза на ищците за първоинстанционното производство са
увеличени от 1000 лева на 1554, 97 лева:
Частната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
С първоинстанционното решение, съобразно изхода от делото и след като е
счел за основателно възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от
ищците адвокатско възнаграждение, районният съд е присъдил разноски в полза на
ищците общ размер на 1403, 05 лева, от които: 1000 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение, намалено при приложение на нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК и 403,
05 лева – разноски за заплатена държавна такса и за снабдяване с доказателства.
С обжалваното от ответника К. Х. в посочената част определение, по молба
на ищците от 08.03.2018 год. за изменение на решението в частта му за
разноските чрез присъждане в пълен размер на сторените от тях разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение, районният съд е увеличил разноските за
адвокатско възнаграждение от 1000 лева на 1555 лева, т. е., до установения в
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС минимален размер съобразно
материалния интерес, който в случая е 34 166 лева – данъчната оценка на
процесния имот. Доколкото при приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът няма
право да присъжда разноски за адвокатско възнаграждение под установения в
Наредбата № 1/2004 год. на ВАдвС размер, настоящият състав счита, че частната
жалба на ответника К. Х. срещу Определението №
3486/22.03.2018 год., постановено по гр. дело № 16630/2015 год. на РС-Варна в
производство по чл. 248 ГПК, е неоснователна и следва
да се остави без уважение.
По частната жалба на ищците Д. и С.Х. срещу Определението № 3486/22.03.2018 год., постановено по гр.
дело № 16630/2015 год. на РС-Варна в производство по чл. 248 ГПК, в частта му,
с която искането им за изменение на първоинстанционното решение относно
разноските чрез присъждане в пълен размер на претендираните от тях разноски
съгласно представения списък по чл. 80 ГПК (л. 232 от делото на РС-Варна) е
отхвърлено за сумата от 8 307, 63 лева – разликата над 554, 97 лева до исканата
допълнително с молбата им по чл. 248 ГПК сума от 8 862, 60 лева:
Частната
жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
За да отхвърли молбата на ищците по чл.
248 ГПК в частта й за разликата над 554, 97 лева до претендираната от тях сума
за разноски от 8 862, 60 лева и след като е счел за основателно възражението на
ответника, РС-Варна е приел, че заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение
за производството пред пъвата инстанция в размер на 9652, 50 лева е прекомерно
от гледище на чл. 78, ал. 5 ГПК и не съответства на фактическата и правна
сложност на делото и извършените от процесуалния представител на ищците действия
по осъщестяването на процесуално представителство. Приел е също, че посочените
в спикъка по чл. 80 ГПК конкретно извършени действия от процесуалния
представител на ищците с конкретно посочен размер на възнаграждението за всяко
едно действие, не съставляват основание за отделното обсъждане на всяко
извършено от адвокат Д. К. действие и съотевтно не съставляват и основание за
отделно присъждане на възнаграждение за всяко действие, доколкото с договора за
правна защита и съдействие от 30.11.2015 год. адвокатското възнаграждение в
размер на сумата от 9652, 50 лева е уговорено като дължимо за производсдтвото
пред първата инстанция, което включва цялостно процесуално представителство
пред първата инстанция – от предявяване на иска до приключването му пред
първата инстанция, включително и изготваяне на искова молба, консултации,
справки по делото, защита в производството по чл. 66 ГПК, и всички други
действия по осъщестяване на защитата на ищците.
Поради
това и след като се е съобразил и с представените доказателства е увеличил
разноските за адвокатско възнаграждение от 1000 лева до 1555 лева – т. е., до
установения в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата
№ 1/2004 год. на ВАдвС минимален размер, приемайки за основателно
възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК.
При тези
данни настоящият състав счита, че определението в обжалваната от ищците част е
правилно.
Доводите в частната жалба, че материалния интерес по смисъла на Наредбата №1/2004 год. на ВАдвС бил в размер на 101 000
евро (сумата, за която ищците са придобили процесния имот през 2006 год.), а не
цената на иска, определена по
разпоредбите на ГПК, са несъстоятелни. Под интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2
от Наредба №1/2004 год. на ВАдвС се има
предвид материалния интерес по оценяемите искове (какъвто е и иска за
собственост), който интерес съвпада с цената на иска. В случая цената на иска
(данъчната оценка на процесния имот) е 34 166 лева и именно тя е
„интереса“ – базата, въз основа на която се определя и размера на адвокатското
възнаграждение по Наредбата № 1/2004 год. на ВАдвС.
Доводите
в частната жалба, че не била съобразена и фактическата и правна сложност на
делото, аргумент за което било и обстоятелството, че районният съд бил получил
задължителни указания относно подсъдността на спора от горестоящия съд –
Окръжен съд Варна, също са неоснователни. Воденото в. ч. гр. дело № 259/2016
год. по описа на ОС-Варна не обуславя нито фактическа, нито правна сложност на
делото. Обстоятелството, че ищците са британски граждани също не обуславя извод
за фактическа и правна сложност на делото, която да обоснове и извод за
присъждане на адвокатско възнаграждение в по-висок размер от установения в
Наредбата № 1/2004 год. на ВАдвС минимален размер. Доводите за липса на съдебна
практика по поставените в настоящия исков процес въпроси, което обуславяло и
правна сложност на делото, също са неоснователни. В случая е налице
задължителна за съда съдебна практика по обуславящите крайния изход на спора за
собственост въпроси (ТР № 5/2014 год. на ОСГТК на ВКС на РБ), налице е също и
трайно установена съдебна практика относно възможността в исков процес с
предмет спор за собственост върху имот, под процесуалната форма на преюдициално
възражение да бъде релевирана нищожността на сделка относно същия този имот.
В
обобщение частната жалба на ищците Д. и С.Х. срещу Определението
№ 3486/22.03.2018 год., постановено по гр. дело № 16630/2015 год. на РС-Варна в
производство по чл. 248 ГПК, в обжалваната от тях част е неоснователна и следва
да се остави без уважение.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 426/06.02.2018 год.,
постановено по гр. дело № 16630/2015 год. по описа на РС-Варна, с което е
уважен предявен от Д.Д.Х., роден на *** год. в гр. Бристол и С.Д.Л.Х., родена
на *** год. в гр. Бристол, граждани на
Великобритания с адрес:
Обединено кралство на Великобритания и Северна Ирландия, гр. Бристол, BS30 5NZ, Милбрук
Клоуз 5, със съдебен адрес: адв. Д. К. ***, гр. София ж. к.
Люлин, бл. 789, ет. 3, ап. 13 срещу К.Х., роден на
28.05.21975 год. в Германия, германски гражданин, с ЛНЧ**********, адрес в
РБългария: гр. София, ж. к. Овча купел 3, вх. 1, ап. 100, иск с правно
основание чл. 108 ЗС, като е прието за установено в отношенията между страните,
че ищците Д.Д.Х., роден на *** год. в гр. Бристол и С.Д.Л.Х., родена
на *** год. в гр. Бристол, граждани на
Великобритания са собственици на недвижим имот,
представляващ Апартамент № 189, находящ се в гр. Варна, к. к. ”Златни
пясъци”, в сграда 2, хотелски комплекс „Клуб Парадайз парк“, вход Б, на шести етаж, в ПИ с идентификатор 10135.513.520 по КК на гр. Варна, съставляващ самостоятелен обект с
идентификатор 10135.513.520.2.60 по КК на гр. Варна, с площ от 78, 39
кв. м., състоящ се от антре, дневен тракт, две
спални, баня с тоалет и тераса, при описани в решението граници, ведно с 2, 2974
% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена и ответникът К.Х., гражданин на Германия, роден
на 28.05.21975 год. в Германия с ЛНЧ********** е осъден да предаде на
ищците Д.Д.Х. и С.Д.Л.Х.,
граждани на Великобритания, владението върху
гореописания апартамент;
ОСЪЖДА К.Х., роден на 28.05.21975 год. в Германия, германски
гражданин, с ЛНЧ**********, адрес в РБългария: гр. София, ж. к. Овча купел 3,
вх. 1, ап. 100 да заплати на Д.Д.Х., роден на *** год. в гр. Бристол и С.Д.Л.Х., родена
на *** год. в гр. Бристол, граждани на
Великобритания с адрес:
Обединено кралство на Великобритания и Северна Ирландия, гр. Бристол, BS30 5NZ, Милбрук
Клоуз 5, със съдебен адрес: адв. Д. К. ***, гр. София ж. к.
Люлин, бл. 789, ет. 3, ап. 13 сумата от 1555 лева (хиляда петстотин петдесет и
пет лева) – разноски за настоящата инстанция, съставляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат, намалено от съда при приложението на чл. 78,
ал. 5 ГПК до установения в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС
минимален размер;
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на К.Х., роден на
28.05.21975 год. в Германия, германски гражданин, с ЛНЧ**********, адрес в
РБългария: гр. София, ж. к. Овча купел 3, вх. 1, ап. 100 срещу Определение
№ 3486/22.03.2018 год., постановено по гр. дело № 16630/2015 год. на РС-Варна в
производство по чл. 248 ГПК, в частта му, с която е изменено
първоинстанционното решение в частта му за разноските, като
разноските в полза на ищците Д.Д.Х., роден на *** год. в гр. Бристол и С.Д.Л.Х., родена
на *** год. в гр. Бристол, граждани на
Великобритания с адрес:
Обединено кралство на Великобритания и Северна Ирландия, гр. Бристол, BS30 5NZ, Милбрук
Клоуз 5, със съдебен адрес: адв. Д. К. ***, гр. София ж. к.
Люлин, бл. 789, ет. 3, ап. 13 за заплатено адвокатско
възнаграждение за производството пред първата инстанция са увеличени от 1000
лева на 1554, 97 лева;
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Д.Д.Х.,
роден на *** год. в гр. Бристол и С.Д.Л.Х., родена
на *** год. в гр. Бристол, граждани на
Великобритания с адрес:
Обединено кралство на Великобритания и Северна Ирландия, гр. Бристол, BS30 5NZ, Милбрук
Клоуз 5, със съдебен адрес: адв. Д. К. ***, гр. София ж. к.
Люлин, бл. 789, ет. 3, ап. 13 срещу срещу Определение
№ 3486/22.03.2018 год., постановено по гр. дело № 16630/2015 год. на РС-Варна в
производство по чл. 248 ГПК, в частта му, с която искането им за изменение на
първоинстанционното решение относно разноските чрез присъждане в пълен размер
на претендираните от тях разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК
(л. 232 от делото на РС-Варна) е отхвърлено за сумата от 8 307, 63 лева –
разликата над 554, 97 лева до исканата допълнително с молбата им по чл. 248 ГПК
сума от 8 862, 60 лева.
Решението
е постановено при участието на Д.Р.И. ЕГН ********** ***, в качеството й на трето лице-помагач на страната на
ответника К.Х. ЛНЧ **********.
Решението
подлежи на обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК пред ВКС на РБългария
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове:1.
2.