Р Е Ш Е Н И Е №260065
гр. Пазарджик, 19.10.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
окръжен съд, гражданска
колегия, в открито
заседание на осми октомври…………...….…………………………
през две хиляди и деветнадесета
година........................ в състав:
Председател:
КРАСИМИР НЕНЧЕВ
Членове:
АЛБЕНА ПАЛОВА
МАРИАНА ДИМИТРОВА
при секретаря
Галина Младенова.........…… .и в присъствието на
прокурор……….…...............…….
като разгледа докладваното от
окръжен съдия
Албена Палова……….в. гр. дело № 561 по описа
за 2020 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С
решение № 114/19.06.2020 г., постановено по гр.д. № 1099/2018 г. Велинградският
районен съд е приел за установено по отношение на М.И.А., ЕГН ********** и Ф.М.А.,
ЕГН* ********** ***, че А.И.А.,*** е собственик на следния имот: ДВОРНО МЯСТО,
цялото с площ от 480 кв.м., съставляващ ПИ 8, в квартал 1 - „Х.“ по плана на
село К. от 1987 г., общ.Велинград, за който имот е отреден УПИ X от същия
квартал, при съседи: от две страни - улици, С.М. и М. М. и при съседи по скица:
улица; ПИ 4, за който е отреден УПИ XIV; ПИ 9 и ПИ 10, за който е отреден УПИ
IX, и е осъдил М.И.А., ЕГН ********** и Ф.М.А., ЕГН ********** да отстъпят
собствеността и предадат владението на този имот на собственика.
Осъдил
е на осн. чл.109 от ЗС М.И.А., ЕГН ********** и Ф.М.А., ЕГН ********** да
преустановят неоснователните си действия, с които пречат на собственика А.И.А.,***
да упражнява в пълен обем правото си на собственост, като премахнат незаконно
построени в им.пл. № 8, а именно: паянтова стопанска сграда състояща се от
приземен етаж /обор/ и сеновал със застроена площ 30,60 кв.м. и паянтова
стопанска сграда състояща се от приземен етаж /обор/ и сеновал със застроена
площ от 20,00 кв.м., разположени в югоизточната част на имота по границата с
имота на ответниците
Осъдил
е на осн. чл.59 от ЗЗД, М.И.А., ЕГН ********** и Ф.М.А., ЕГН ********** да
заплатят на А.И.А., ЕГН ********** сумата от 3486 лв., представляваща
обезщетение за ползване без основание на собствения му имот - ДВОРНО МЯСТО,
цялото с площ от 480 кв.м., съставляващ ПИ 8, за периода от 31.01.2013г. до
16.08.2018г., като е отхвърлил иска за разликата до пълния претендиран размер
от 5001 лева за същия периода, като неоснователен.
Оставил
е без уважение искането на А.И.А., ЕГН: ********** за отмяна на Нотариален акт
№ 233/24.07.1998 г., том.1, н.дело № 1199/1998 г. за дарение на недвижим имот.
Осъдил
е М.И.А., ЕГН ********** и Ф.М.А., ЕГН ********** да заплатят на А.И.А., ЕГН **********
903,79 лв. - направените по делото разноски по съразмерност.
Осъдил
е А.И.А., ЕГН ********** да заплати на М.И.А., ЕГН ********** и Ф.М.А., ЕГН **********
456,05 лв. - направените по делото разноски по съразмерност.
Против така
постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от адв.Д. като
пълномощник на М.И.А. и Ф.М.А. с оплакване на незаконосъобразност. Основните му
възражения са същите, които е поддържал и пред РС, а именно, че М. и Ф.А. не са
били страни в производството по съдебна делба, приключило между съсобствениците
на спорния имот, в което е било направено възражение по чл.76 от ЗН, а те са
били конституирани като страни само страни във връзка с оспорването на сделката
между Х.М. и М.И.А., който е бил и приобретател на ид. част от този имот въз
основа на договор за дарение. Всъщност нито един от тях не бил конституиран
като главна страна в производството по съдебната делба, поради което решението
по съдебна делба не можело да бъде противопоставено на ответниците. Във връзка
с това изводите на РС били неправилни. От друга страна неправилно не били
зачетени възраженията на ответниците за изтекла в тяхна полза придобивна
давност по отношение на този имот, който те владеели непрекъснато от 1998 год.
Също така неправилно било прието, че двете стопански постройки чието премахване
е постановено по реда на чл.109 от ЗС, били в имота на ищеца, тъй като не била
безспорно установено границата между двата съседни имота на страните, съответно
в тази връзка неправилно било прието, че ответниците са използвали спорния имот
без правно основание, затова дължат обезщетение на ищеца.
Искането
е решението да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Няма искане за
доказателства пред въззивния съд.
В
законния срок е постъпил писмен отговор от А.И.А., чрез адв. П. с искане
решението на РС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Изложени са
съображения в подкрепа на изводите на РС. Няма искане за доказателства пред
въззивната инстанция.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени
във въззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства, като взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно
заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:
В
исковата си молба против ответниците М. и Ф.А. ищецът А.И.А. е твърдял, че по силата на
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 21,том I, рег.№ 346, дело №
20/31.01.2013 г. на нотариус С.Д. с район на действие Районен съд -Велинград,
вписан под № 541 в регистъра на НК, придобил от своите родители собствеността
на недвижим имот представляващ: дворно място, цялото с площ от 480 кв.м.,
съставляващ ПИ 8, в квартал 1 „Х.“ по плана на село К., общ. Велинград, за
който имот е отреден УПИ X от същия квартал, при съседи: от две страни - улици,
С.М. и М. М. и при съседи по скица: улица; ПИ 4, за който е отреден УПИ XIV; ПИ
9 и ПИ 10, за който е отреден УПИ IX.
Този имот бил придобит от баща му И.А.А., на когото бил
възложен въз основа на влязло в сила Постановление за възлагане на недвижим
имот на ДСИ при РС Велинград вписано в служба по вписванията при АВ с вх.рег.№
1028/03.08.2012 г., акт № 189, том III.
Ответниците - съпрузи оспорвали собствеността му и
отказвали да му предадат владението на имота като твърдели, че притежават
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 233,том I, дело 1199/1998 год. на
Велинградски районен съд. Тези техни твърдения и правопрепятстващи действия не
намирали опора в закона, защото в производство по съдебна делба искът за делба
бил отхвърлен спрямо ответника М.И.А. като неоснователен. Видно било от
мотивите на влязлото в сила Решение № 502 от 03.11.210 г., постановено по
в.гр.д. № 579/2009 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик, че дарението, на което
се позовавали ответниците, било обявено за нищожно, поради което не произвело
целения правен ефект, тъй като било извършено в противоречие с материалния закон
- чл.76 от ЗН. В резултат на това ответникът по настоящият иск М.И.А. бил
изключен от производството по делбата, а процесният имот с влязлото в сила
решение по делбеното дело като неподеляем бил изнесен на публична продан.
Впоследствие с постановление на държавен съдебен изпълнител имотът бил възложен
на бащата на ищеца, който срещу определена парична сума го закупил от ДСИ. На
31.01.2013 г. с посочения по-горе нотариален акт за покупко-продажба родители
на ищеца му прехвърлили собствеността върху същия имот.
Решението по делбеното дело, постановлението на ДСИ за
възлагане на процесният имот и нотариалният акт, удостоверяващ
покупко-продажбата на недвижимият имот, били известни на ответниците по
настоящия иск. Въпреки това те отказвали да му признаят собствеността и да му
отстъпят владението на имота. Същите го ползвали, добивали доходи от него,
построили и незаконни плевни, които отказвали да премахнат. Това фактическо
положение било установено още от преди 2009 г., когато било образувано гражданското
производство за делба, а продължавало и до момента.
Ищецът е твърдял, че използвал много други начини, за да
упражнява правото си на собственост и да влезе във владение на собствения си
имот - административно-правни и чрез образуване на прокурорски преписки - но
резултат до момента нямало. Заявил е, че за него е налице правен интерес от предявяване
на настоящия иск, като претендира: 1. Осъждане на ответниците да отстъпят
собствеността и предадат владението на ищеца на собственият му имот, а именно:
ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 480 кв.м., съставляващ ПИ № 8, в квартал 1 „Х.“
по плана на село К. от 1987 г., общ. Велинград, за който имот е отреден УПИ X
от същия квартал, при съседи: от две страни - улици, С.М. и М. М. и при съседи
по скица: улица; ПИ 4, за който е отреден УПИ XIV; ПИ 9 и ПИ 10, за който е
отреден УПИ IX; 2. Осъждане на ответниците да преустановят неоснователните си
действия, с които пречат на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на
собственост, като премахнат всички незаконно построени в имота му сгради, а
именно: паянтова стопанска сграда състояща се от приземен етаж /обор/ и сеновал
със застроена площ 30,60 кв.м. и паянтова стопанска сграда състояща се от
приземен етаж /обор/ и сеновал със застроена площ от 20,00 кв.м., разположени в
югоизточната част на имота по границата с имота на ответниците; 3. Осъждане на
ответниците да заплатят сума в размер на 5001 лева, представляваща обезщетение
за неоснователното ползване на собственото на ищеца ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ
от 480 кв. м., съставляващ ПИ 8, в кв. 1 „Х.“ по плана на село К. от 1987 г.,
общ.Велинград, за който имот е отреден УПИ X, при съседи: от две страни -
улици, С.М. и М. М. и при съседи по скица: улица; ПИ 4, за който е отреден УПИ
XIV; ПИ 9 и ПИ 10, за който е отреден УПИ IX, ведно със законната лихва за
периода от 31.01.2013 г. до завеждане на настоящата искова молба - 16.08.2018 г.
Поискал е и отмяна на нотариален акт № 233/24.07.1998 г.,
том.1, н.дело № 1199/1998 г. за дарение на недвижим имот. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответниците, чрез пълномощника им адв. Д., в който се оспорват исковете като
неоснователни и се иска отхвърлянето им по следните съображения:
Между страните нямало спор, че по отношение на 8/9 идеални
части от процесния имот – дворно място, цялото с площ от 480 кв.метра,
съставляващо парцел Х-8, в кв.1 по плана на с.К., е била сключена
прехвърлителна сделка преди образуване на производството за делба по в.гр.д. № 579/2009
г. на Пазарджишки окръжен съд, между единият от съделителите - Х. А. М. като
дарител и единият от ответниците по настоящите искове - М.И.А. - като надарен -
с нотариален акт № 233/24.07.1998 г. за дарение. По отношение на приобретателя
на имота М.И.А. било прието в първа фаза на делбеното производство, че на осн.
чл.76 от ЗН разпореждането, извършено от съделителката Х. А. М. в полза на М.И.А.
е нищожно и договорът за дарение не бил произвел целения правен ефект, като
искът за делба бил отхвърлен спрямо приобретателя на имота М.И.А.. Ответниците
считат, че при възражение по чл.76 от ЗН в делбеното производство последиците от
акта на разпореждане не се зачитат в отношенията между сънаследниците, поради
което не приобретателят, а разпоредилият се с вещта или част от нея сънаследник
е носител на правото на собственост на сънаследствената вещ и делбата следва да
се извърши с негово участие, както било сторено и в случая. Видно от мотивите
на ТР №1/19.05.2004г. на ВКС приобретателят по
сделката - в случая М.И.А. - имал качеството на главна страна /ответник/ и
необходим другар по иска за прогласяване на относителната недействителност, но
не и на главна страна и необходим другар по иска за съдебна делба. В този
смисъл се иска съдът да приеме, че в производството по делба по в.гр.д. №563/2007
г. на Пазарджишкият окръжен съд и постановеното от съда решение за допускането
на делбата има СПН по отношение на съсобствеността върху процесния имот, чиито
обективни предели се разпростират по отношение на прехвърлителя по атакуваната
сделка по чл.76 от ЗН - Х. А. М., но обективните предели на СПН на решението за
допускане на делбата не се разпростират по отношение на ответника в настоящето
производство М.И.А., тъй като той макар и да е участвал в производството по
съдебна делба, той не е бил страна по иска за делба /не е бил ответник по иска
за делба/, а само страна по отношение на иска /възражението по чл.76 от ЗН/ и
ответник по този иск. Този извод се подкрепял и от обстоятелството, че между
страните по сделката акта на разпореждане бил валиден, но не прехвърлял права,
ако искът по чл.76 от ЗН се уважи. Ако във втората фаза на делбата
сънаследствената вещ не се падне в дял на прехвърлителя по сделката, то отговарял
спрямо приобретателят по реда на чл.189 и сл. от ЗЗД. Тъй като в случая се
касаело за извършено разпореждане чрез дарение /безвъзмездна сделка/ и
сънаследствената вещ не се паднала в дял на прехвърлителя по сделката Х. А. М.
във втората фаза на делбата, същата нямало как да отговаря спрямо приобретателя
и настоящ ответник М.И.А., по реда на чл.189 и сл. ЗЗД. В този ред на мисли
ставало ясно, че макар съделителите по делбеното дело да са направили
възражение по чл.76 от ЗН срещу страните по сделката, извършена с нотариален
акт № 233/24.07.1998 г. за дарение на недвижим имот, ответниците в настоящото
производство не били обвързани от СПН с постановеното решение № 502/03.11.2010 г.
по в.гр.д. № 579/2009 г. на Пазарджишки ОС в частта, касаеща иска за допускане
на делба, в който се решавал въпросът за съсобствеността и правата на
съсобствениците, и по който иск тези лица не са били главна страна и необходим
другар, тъй като същите са участвали в производството по предявен срещу тях
друг иск чрез възражение по чл.76 от ЗН.
С оглед на така изложените факти ответниците М. и Ф.А.
противопоставят на ищеца възражение за придобиване на процесния имот по
давност, продължила повече от 10 години, като владението на имота било започнало
от 1998 г., когато придобили имота въз основа на нотариален акт № 233/24.07.1998
г. за дарение до датата на подаване на ревандикационният иск по чл.108 ЗС. В
настоящият случай ответниците не се позовават на добросъвестно владение, защото
било безспорно по делото, че праводателят на ответника не е бил едноличен
собственик на процесният имот и нищожното правно основание не създавало права
за добросъвестен владелец. Владението на ответниците било недобросъвестно по
аргумент на противното от чл.70 ал.1 от ЗС, тъй като макар и действителна между
страните, сделката за дарение от 1998 г. нямала действие спрямо позовалия се на
недействителността по чл.76 от ЗН наследник и съответно спрямо него не била
годна да прехвърли собственост. В този случай необходимия срок за придобиване
по давност на недвижим имот бил 10 годишен. Десетгодишният давностен срок бил
изтекъл, считано 1998 г. до момента на предявяването на иска по чл.108 от ЗС -
17.08.2018 г. Ответниците били заплащали данъци за процесния недвижим имот от
2006 г. до 2013 г. Твърди се, че предявяването на иска за делба през 2007
година и на възражението по чл.76 от ЗН в делото за делба след установяване на
фактическата власт върху имота от страна на ответниците през 1998 г., не е
прекъснало давността, доколкото давността се прекъсвала само с предявяването на
иск за собственост и то срещу владелеца. Предявеният иск за делба, включващ
процесния имот, както и възражението по чл.76 от ЗН в делбеното дело не
прекъсвали давността за придобиването на имота от ответниците въз основа на
давностно владение, продължило повече от 10 години. Според практиката на ВКС
прекъсването на придобивна давност за вещно право или вещ се постигало чрез
предявяване на иск за собственост в различните му форми, както и на ония
искове, например исковете за делба, с които страната се домогва и да установи
наличието на самата съсобственост между определени лица, като това ставало с
решението по допускането на делбата. В обективните предели на СПН на решението
на Пазарджишки ОС по в.гр.д. №579/2009 г. за отхвърляне на иска за делба спрямо
М.И.А. като неоснователен и обявяването в мотивите на същото решение на
нищожността по чл.76 от ЗН на дарението извършено с нотариален акт № 233/1998 г.
между единият от съделителите в делбеното производство и единият от настоящите
ответници, се обхващала относителната недействителност на направеното от
съделителя волеизявление за прехвърляне на имота по отношение на останалите
съделители в делбеното производство, но в това производство не можели да се
разглеждат възраженията на приобретателя за изтекла в негова полза придобивна
давност, тъй като не били във връзка с предмета на делото и в този смисъл те не
били преклудирани от СПН на решението по допускане на делбата и по възражението
по чл.76 от ЗН. Още повече, че сделката била действителна между страните, които
са я сключили .
Иска се съдът да приеме, че още праводателят на ищеца в
настоящето производство - И.А.А. /негов баща/, който е бил един от съделителите
по делбата по в.гр.д. № 579/2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд и е станал
собственик на имота, като го е закупил на публична продан с постановление за
възлагане на недвижим имот от 18.06.2012 г., постановено по изп.д. № 64/2012 г.
на ДСИ при Районен съд Велинград, е загубил собствеността върху процесния имот,
тъй като ответниците са придобили правото на собственост върху него въз основа
на давностно владение започнало от 1998 година и през 2008 г. са придобили
собствеността върху имота, т.е. още преди праводателят на ищеца И.А.А. /негов
баща/ да стане собственик на имота с постановление за възлагане на недвижим
имот от 18.06.2012 г. След датата на която праводателят на ищеца е придобил
процесния имот в своя собственост, същият не бил въвеждан във владение на имота
и не бил установявал никакво владение върху него. Праводателят на ищеца, както
и ищецът в настоящето производство не били имали и не били подавали искови претенции
за собственост за процесния имот срещу настоящите ответници, за да прекъснат
владението на ответниците върху имота, поради което и до датата на заведеният
иск по чл.108 ЗС - 17.08.2018 г., ищецът и неговият праводател не били
прекъсвали владението на ответниците върху процесния имот.
Ответниците са твърдели още, че имотната граница на
процесния имот УПИ Х-8, в кв.1 по плана на кв.Х.. с.К. не била вярна. През 2014
г. след проведено административно производство в Община Велинград по заявление
на ищеца А.И.А. била издадена Заповед № 204/20.02.2014 г. на Кмета на община
Велинград, с която бил одобрен ПУП за изменение на регулацията на процесния
имот и имота на ответниците - УПИ № IХ-10, в кв.1 по плана на с.К.. С тази заповед границите и
площта на процесния УПИ Х-8, в кв.1 по плана на кв.Х., с.К. били изцяло
променени и увеличени с около 200 кв.метра, като площта на парцела ставала 681
кв.метра. След оспорване на въпросната заповед от страна на ответника М.И.А., с
решение № 113/06.03.2017 г. на Административен съд Пазарджик, по адм.д. № 434/2016
г. въпросната заповед била отменена като незаконосъобразна. С влязло в сила решение
№ 10365 от 07.08.2017 г. по адм.д. № 4492/2017 г. по описа на Върховен административен
съд било оставено в сила решение № 113 от 06.03.2017 г. по адм.д. № 434/2016 г.
по описа на Административен съд Пазарджик. По тези административни дела
настоящият ищец А.И.А. бил страна и същият бил обвързан от обективните предели
на СПН на решенията. В мотивите на решение № 10365 от 07.08.2017 г. по адм.д. №
4492/2017 г. по описа на Върховен административен съд бил заключил /на страница
втора, последен абзац от решението/ - „Законосъобразно съдът е приел, че в
случая не са налице предпоставки за приложението на §8, ал.2, т.З от ПР на ЗУТ,
тъй като от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа
експертиза е установено, че местоположението на имотната граница между
поземлени имоти 8 и 10 по кадастралния план не съвпада със съществуващата на
място граница. Поради това изменението на подробния устройствен план по смисъла
на цитираната правна норма не може да бъде одобрено до установяване на
действителната имотна граница”.
Местоположението на действителната имотна граница между
процесния УПИ Х-8, в кв.1 по плана на кв.Х., с.К. и съседния УПИ IХ-10,
в кв.1 по плана на с.К., не била установена и към настоящият момент. Всички
изложени в писменият отговор факти доказвали, че предявеният иск по чл.108 ЗС
следвало да се отхвърли като неоснователен и недоказан, тъй като преди да стане
собственик, ищецът и неговият праводател са загубили собствеността върху
процесния имот поради обстоятелството, че ответниците са го придобили по
давностно владение, продължило повече от 10 години и имотът се владеел от
ответниците на правно основание.
Неоснователността на иска по чл.108 от ЗС водела до
неоснователност и на предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, тъй като
след като по делото ищеца не е установил, че е собственик на процесният имот,
претенцията му за заплащане на обезщетение, че е лишен от правото да ползва
този имот, се явявала неоснователна.
Неоснователността на исковете по чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД
водела до неоснователност и на предявеният негаторен иск по чл.109 ЗС за
преустановяване на неоснователните действия на ответниците и премахване на
построените в процесния имот паянтова сграда, състояща се от приземен етаж /обор/
и сеновал със ЗП - 30.60 кв.метра и паянтова стопанска сграда, състояща се от
приземен етаж /обор/ и сеновал със ЗП - 20 кв.метра, разположение в
югоизточната част на процесния имот по границата с имота на ответниците.
Неоснователен се явявал и искът за отмяна на нотариален акт
№ 233/1998 г. за дарение на недвижим имот, тъй като направеното дарение на
процесния имот било обявено за нищожно по чл.76 ЗН с мотивите на решението на
Пазарджишки окръжен съд по в.гр.д. № 579/2009 г. за отхвърляне на иска за делба
спрямо М.И.А. - настоящия ответник и това дарение не било произвело целеният
правен ефект. С оглед на това ответникът по настоящият иск М.И.А. не бил станал
собственик на дарения с нотариален акт № 233/1998 г. имот, а единствено
недобросъвестен владелец на процесния имот. По горните съображения се иска
отхвърляне на исковете. Претендира направените разноски по делото.
Установява се от доказателствата по делото, че с решение №
502/03.11.2010 г., постановено по в.гр.д. № 579/2009 г. на ПОС, във връзка с
обжалване на решение по гр.д. № 563/200 г. на РС Велинград, е допусната съдебна
делба между А.А.Д., М.А. М., С.А. М., И. А. М., М. А. М., Х.М. А. и Х. А. М.
върху недвижим имот – дворно място, застроено и незастроено, цялото с площ от
480 кв.м., съставляващо парцел Х-8 в кв.1 по плана на с.К., кв.Г., при съседи: от
две страни- улици, С.М. и М. М., ведно с построената в същия стопанска
постройка плевня на 55 кв.м., при квоти: за А.А.Д., М.А. М., С.А. М. и И. А. М.
– по 8/56 ид.ч., за М. А. М. и Х.М. А. – по 1/56 ид.ч. и за Х. А. М. – 22/56
ид.ч., като искът за делба по отношение на М.И.А. е отхвърлен. Със същото
решение е прието за основателно възражението по чл.76 от ЗС, по отношение на сделката
обективирана в НА № 233/1998 г. за дарение с която Х. А. М. е дарила на М.И.А.
/ответника по настоящото дело/ - 8/9 ид части от същия имот, като е прието, че
тя е нищожна, тъй като е извършена в противоречие с материалния закон – чл.76
от ЗН. Прието е освен това, че нищожността е от категорията на абсолютните,
поради което договорът не е произвел целения правен ефект.
С решение № 218/24.06.2011 г., постановено по гр.д. №
563/2007 г. на ВРС във фазата по извършване на делбата, спорният имот е изнесен
на публична продан, в резултат на което с постановление за възлагане на
недвижим имот от 18.08.2010 г. на ДСИ при ВРС същият бил възложен на купувача И.А.А.,***
– баща на ищеца.
Видно от н.а. № 21/31.01.2013 г. собственикът И.А.А., ЕГН **********
и съпругата му Х. М. А. са продали на ищеца А.И.А. своя имот дворно място с
площ от 480 кв.м., съставляващо пл.№ 8 от кв.1 по плана на с. К., за който имот
е отреден УПИ Х. По силата на тази сделка ищецът е станала собственик на
процесния имот с пл. № 8.
Като доказателство по делото е представен н.а. № 233/24.07.1998
г. за дарение, въз основа на който ответниците са се легитимирали, като
собственици на процесния имот.
За изясняване на спора от фактическа страна пред районния
съд е назначена техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно. Видно от него в процесния имот пл.№ 8 са построени
и заснети в плана две сгради, а именно: едноетажна стопанска сграда паянтова
със ЗП 20 кв.м. и двуетажна стопанска сграда, паянтова, на един етаж със ЗП 32
кв.м., от която в имот пл. № 8 попадат 22 кв.м.
По делото е прието и неоспорено от страните заключение по
ССЕ изготвено от в.л. Д. Т., от което се установява че размерът на
обезщетението по чл. 59 от ЗЗД е 3486 лв. за периода от 31.01.2013 г. до
16.08.2018 г. Сумата се формира като сбор от месечен наем от по 48 лв. на месец
за 67 месеца и 270 лв. от добив на сено.
От показанията на св.И.А., Х. А., И. О. и Д. А., се
установява, че въпросните сгради са построени от ответниците, като част от тях
е изградена на мястото на съществували преди това обори на предишните собственици,
а друга част е нова постройка. Сградите се стопанисват и ползват от ответниците
и техните синове.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа
страна съдът намира обжалвания съдебен акт да валиден и допустим, тъй като не
страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по
следните съображения:
На
първо място неоснователно е възражението, че с диспозитива на влязлото в сила
решение № 502/03.11.2010 г., постановено по в.гр.д. № 579/2009 г. на ПОС искът
за делба изрично е отхвърлен по отношение на М. И. А.. Това означава, че
влязлото в сила решение разпростира своите обективни и субективни предели на СПН
и върху правната сфера на М.А.. Субективните предели на СНП обхващат страните
по материалното правоотношение, но също и лицата, които макар и да не са
страни, са обвързани от установеното положение. Съгласно т.3 от Тълкувателно
решение № 3 от 19.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 3/2013 г., ОСГК, приобретателят
ще бъде обвързан от решението по извършване на делбата независимо от това дали
е встъпил в производството, заместил е прехвърлителя или е участвал в
производството чрез своя процесуален субституент. Съсобствеността ще се счита
прекратена и по отношение на него, независимо в чий дял ще се падне имотът.
Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че са
придобили по давност процесния имот към 2008 г., тъй като са го владяли десет
години и изтеклата в тяхна полза придобивна давност не е била прекъсната.
Н.а. № 233/1998 г., с който съделителката Х.М. е дарила на М.А.
8/9 ид.ч. от процесния имот, е от дата 24.07.1998 г. Гр.д. № 563, образувано по
искова молба за делба на същия имот пред ВРС, е от 2007 г. Независимо, че по
настоящото дело липсват данни за датата на образуването на гр.д. № 563/2007 г.,
самият факт, че то е образувано през 2007 г. означава, че считано от 24.07.1998
г. до края на 2007 г. не са изтекли 10 г. Неправилно пълномощникът на
жалбоподателите твърди, че давността не е била прекъсната с предявяването на
иска за делба, тъй като тя можела да се прекъсне само с предявяването на иск за
собственост. Установяването на правото на собственост на съделителите е факт с
правно значение, по който съдът задължително се произнася в производството по
съдебна делба, а с решението на ПОС, цитирано по-горе, безспорно е прието, че М.А.
няма права на собственост върху процесния имот, поради което по отношение на
него искът за делба е отхвърлен с влязлото в сила решение. Това означава, че
дори и да са били установили владение върху имота от момента на сключването на
договора за дарение от 24.07.1998 г., давностният срок е бил прекъснат по
отношение на ответниците с подаването на иска за делба и до този момент те не
са владели имота в продължение на 10 години съгласно чл.79, ал.1 от ЗС. С
подаването на иска за делба, на основание чл.116, б.“б“ от ЗЗД давността е била
прекъсната, а съгласно чл.115 б.“ж“ от ЗЗД до приключването на делбеното
производство давност не е текла. Производството по делбата е приключило с
влизане в сила на решението по извършването й, което е станало на 27.09.2011 г.
От 27.09.2011 г., съгласно чл. 117 ЗЗД, е започнала да тече нова давност за
придобиване на процесния имот от жалбоподателите, които, вкл. по признание на
техния процесуален пълномощник, са недобросъвестни владелци и за да могат да
придобият правото на собственост по давност, е необходимо в тяхна полза да
изтече 10 годишна придобивна давност. Искът по 108 ЗС за собственост, предявен
от ищеца А.И.А., е депозиран в районния съд на 16.08.2018 г., следователно за
периода от 27.09.2011 г. до 16.08.2018 г. е изтекъл период, по-малък от 7
години. С предявяването на иска за собственост на основание чл.108 от ЗС
давностният срок отново е прекъснат.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателите, че
действителната имотна граница, между УПИ Х-8, в кв.1 по плана на кв.Х., с.К. и
съседния УПИ IХ-10, в кв.1 по плана на с.К., не била установена, следователно
не било доказано, че двете стопански постройки са построени в имота на ищеца.
Настоящият спор е за собствеността на имот с пл.№ 8 от кв.1, а не за УПИ Х-8,
като не е задължително имотната и регулационната граница да съвпадат.
Пространствените предели на имот с пл.№ 8 от кв.1 по плана на кв.Х., с.К. са
точно определени както в плана, така и в Постановление за възлагане на недвижим
имот от 18.08.2010 г. и следващата го прехвърлителна сделка обективирана в н.а.
№ 21/31.01.2013 г. В експертното заключение на техническата експертиза, която
съдът кредитира като компетентно и изчерпателно изготвена, вещото лице
категорично е посочило, че двете стопански постройки са изградени в имот пл.№
8. По делото липсват данни тези постройки да са изградени законно, нито пък
ответниците се легитимират като техни собственици на годно правно основание
/напр. отстъпено право на строеж в чужд имот/. Самият факт, че ответниците са
изградили незаконни постройки в чужд имот е достатъчен, за да се приеме, че и
искът с правно основание чл.109 от ЗС е основателен и доказан.
Най-после неоснователно е твърдението, че искът с правно
основание чл.59 от ЗЗД бил недоказан в уважената му част. Както беше посочено
по-горе, жалбоподателите не успяха да установят по безспорен и категоричен
начин, че са собственици на спорния имот. Безспорно е между страните, че те
продължават да владеят същия без правно основание – така, както са го владели и
до момента, поради което искът за присъждане на обезщетение за неоснователното
им лишаване от ползване е основателен до размера, определен от вещото лице по
приетата и неоспорена икономическа експертиза за периода от 31.01.2013 г. до
16.08.2018 г.
Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. На основание
чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на обжалваното решение и се
присъединява към тях.
С оглед изхода на спора в полза на А.И.А. следва да бъдат
присъдени деловодни разноски за тази инстанция в размер на 700 лв. съгласно представеното доказателство за
заплащането им по договор за правна защита и съдействие.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 114/19.06.2020 г., постановено по гр.д. №
1099/2018 г. по описа на Велинградския районен съд.
ОСЪЖДА М.И.А., ЕГН ********** и Ф.М.А., ЕГН **********,***,
да заплатят на А.И.А.,***, деловодни разноски за тази инстанция в размер на 700
/седемстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: