Р
Е Ш Е Н И Е
№
196
гр. Горна Оряховица, 27.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, трети състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Цветелина Цонева
при секретаря Снежана Георгиева като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 1107 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за 2019г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове за установяване на вземания с правно основание
чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД,
във вр. чл.99 от ЗЗД.
В
условията на евентуалност – в случай на отхвърляне на предявените искове за
установяване на вземания, ищецът предявява обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД, във вр.
чл.99 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано от Н. Т.С. и М. Д. Д., чрез пълномощник –
юрисконсулт И.С.С., против П.А.Н., с предмет .
Ищецът
твърди, че на 13.02.2018 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за
потребителски паричен кредит № CREX-14946492 от 09.06.2017 г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД и П.А.Н. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви. В чл. 13 от Договора за заем е изрично уговорено
правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Съгласно
договора за цесия от 27.07.2017 г. „Агенция за събиране на вземания” ЕАД в
качеството си на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка
да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците, за което Агенция за
събиране на вземания има изрично пълномощно от цедента „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България” в качеството му на универсален правоприемник на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД за уведомяване на длъжниците по реда на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД.
На
ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за
извършената цесия от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД от 16.02.2018
г., с известие за доставяне чрез „Български пощи” ЕАД. Същото е върнато в
цялост с отбелязване „Преместен”. Изпратеното повторно уведомление за извършената
цесия от 22.01.2019 г. отново е върнато в цялост с отбелязване „Заминал”. Трето
изпратено уведомление за извършената цесия от 14.05.2019 г. също е върнато в
цялост с отбелязване „няма контакт с получател - не вдига, оставен стикер”.
Съгласно чл. 7 от Условията по Договора за кредит всички съобщения, изпратени
от Кредитора до Кредитополучателя на посочения в Договора адрес, се считат за
получени и узнати.
Счита
се, че уведомлението за цесията и за предсрочната изискуемост е получено от
ответника, съгласно и Решение № 40/17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 601/2014 г.,
I т. о., ТК.
Моли
се съда, в случай, че съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл. 47, ал.
1 от ГПК и в производството безспорно се установи, че задължението на ответника
не е погасено, да се приеме, че получаването на уведомлението за извършена
цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове.
Моли се съда, в случай че съобщението бъде
надлежно връчено по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК и съдът назначи на основание
чл. 47, ал. 6 от ГПК на ответника особен представител и последният възрази
относно редовността на уведомяването за извършената цесия с връчването на
препис от исковата молба, да се има предвид за приложима установената фикция в
чл. 47, ал. 1 и ал. 5 от ГПК.
Твърди
се, че процесното вземане произтича от сключен на 09.06.2017 г. между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, като Кредитор, и П.А. Пенкова като
Кредитополучател, Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № CREX-
14946492, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, като
редът и условията, при които е отпуснат кредита се уреждат от договор за кредит
за покупка на стоки или услуги. Размерът на предоставения кредит е равен на
сумата, посочена в поле „Размер на кредита”, представляващ сбор от обща цена на
стоките - 1198,00 лв. и застрахователна премия по застраховка „Защита на
плащанията” - 230,02 лв. Страните са постигнали съгласие, размерът на кредита
за покупка на застраховка „Защита на плащанията” да бъде платен директно на
застрахователния агент „Директ Сървисис” ЕАД, като застрахователната премия е
разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле
„Брой погасителни вноски” и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена
в поле „месечна погасителна вноска”.
Общият
размер на кредита 1428,02 лв., включващ обща цена на стоките и
застрахователната премия по застраховка „Защита на плащанията”,
Кредитополучателят се задължил да заплати на Кредитора на 24 броя равни части,
включени в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска.
Кредитополучателят
се съгласил потребителският кредит да бъде изплатен пряко на упълномощен
Търговски партньор на Кредитодателя. Извършването на плащането по посочения
начин съставлява изпълнението на задължението на Кредитора да предостави на
Кредитополучателя кредита, предмет на договора, съставляващ плащане, извършено
от името на Кредитора и за сметка на Кредитополучателя, и създава задължение за
Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни вноски, указани по размер
в поле „месечна погасителна вноска” и брой в поле „брой погасителни вноски”.
Погасителните вноски по предходното изречение съставляват изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на Кредитора по
подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата
на Кредитора, като лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е
посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена
в размер на 1907,76 лв. Договорната лихва по кредита е уговорена от страните в
размер на 479,74 лв.
Кредитополучателят
се задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.06.2019 г., на 24 броя
равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 79,49 лв., при първа
погасителна вноска 20.07.2017 г., съгласно погасителен план, посочен в Договора
за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска.
Крайният
срок за издължаване на всички задължения по кредита е 20.06.2019 г. (дата на
последна погасителна вноска). Кредитополучателят не изпълнявал в срок
задължението си за плащане на погасителните вноски, поради което кредиторът е
приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост.
Съгласно чл. 3 от Условия към договора за кредит, при просрочване на две или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена
погасителна вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия
му размер, включително всички определени от този договор надбавки ведно с
дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без
да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на
предсрочната изискуемост. Поради допусната забава за плащане в срок на две
месечни погасителни вноски е настъпила предсрочна изискуемост, считано от
20.09.2017 г. - дата на падежа на трета погасителна вноска.
Твърди
се, че въпреки липсата на законово или договорно задължение за това по
отношение на Кредитора, Кредитополучателят е уведомен за обявената предсрочна
изискуемост с уведомителното писмо, изпратено с известие за доставяне.
Посочва
се, че към момента на сключване на договора за кредит, „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД е небанкова финансова институция и като такава попада в обхвата на
чл. 3 от ЗКИ. Сключеният договор за кредит съставлява договор за заем по чл.
240 от ЗЗД, като в този смисъл е налице задължителна практика на ВКС по реда на
чл. 290 от ГПК (Решение № 99/01.02.2013 г. по т.д. № 610/2011 г., I т. o., ТК).
Задължителното тълкувание в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, също не намира приложение към настоящия случай. Неприложимо към
небанковите финансови институции е Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Посочва се практика и на други съдилища по
отношение на небанкови финансови институции.
Счита
се, че клаузата за предсрочна изискуемост, включена в договор за заем за
потребление, при настъпването на определени условия и свързана с неизпълнение
на задължението за връщане на заетата сума, не противоречи на свободата на
договаряне по чл. 9 от ЗЗД и последицата от това е, че длъжникът изгубва
преимуществото на срока. Упражняване на предоставеното от договора право на
предсрочна изискуемост не погасява уговорените задължения, както и не следва да
се тълкува като отпадане на правото на кредитора да иска изпълнение на
задължението във вида и размера, който то би имало и при добросъвестност на
длъжника (Решение № 99 от 01.02.2013 г. на ВКС по т.д. № 610/2011 г., 1 т.о.)
Счита
се, че със заявлението за издаване на заповед за изпълнение и с исковата молба
се претендира пълния размер на възнаградителната лихва, независимо от
автоматичното настъпване на предсрочната изискуемост на процесното вземане.
Посочва
се, че съгласно чл. 3 от условията към договор за кредит за покупка на стоки
или услуги, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни
вноски, Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва върху всяка забавена вноска. На длъжника е начислена лихва за
забава за периода от 21.09.2017 г. (денят следващ датата на настъпване на
предсрочната изискуемост) до датата на подаване на заявлението в съда в общ
размер на 216,46 лева.
Твърди се, че длъжникът
не е заплатил изцяло дължимия паричен заем. Погасена е сума в размер на 79,49
лв., с която са погасени договорна лихва - 46,69 лв., главница - 32,80 лв.
Посочва
се, че е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу П.А.Н. в Районен съд - Горна
Оряховица. По образуваното ч. гр. д. № 119/2019 г. е издадена заповед за
изпълнение. Длъжникът не е намерен на установените в заповедното производство
адреси, поради което заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК, което обуславя правния интерес от предявяване на искова молба.
Моли
се съда да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено,
че ответницата П.А.Н. дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, сумите,
присъдени в издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.д.
№ 199/2019 г. на Районен съд – Горна Оряховица: 1395,22 лв. - неизплатената
главница от неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 20.08.2017
г. до 20.06.2019 г., по отношение на които на основание чл. 3 от договора за
кредит е обявена предсрочна изискуемост, преди подаването на Заявлението по чл.
410 от ГПК в съда; 433,05 лв. - договорна (възнаградителна) лихва, дължима за
периода от 20.08.2017 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до
20.06.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска), по отношение на които на
основание чл. 3 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано
от 20.09.2017 г.; 216,46 лв. - лихва (обезщетение) за забава, дължима за
периода от 21.09.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда; законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410
от ГПК до окончателното погасяване на дълга. Претендират се разноските по ч.
гр. д. № 199/2019 г. на Районен съд - Горна Оряховица.
В
условията на евентуалност, се моли да бъде постановено решение, с което съдът
да осъди ответницата да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
неизплатените по процесния договор суми, а именно: 1395,22 лв. - неизплатената
главница от неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 20.08.2017
г. до 20.06.2019 г.; 433,05 лв. - договорна (възнаградителна) лихва, дължима за
периода от 20.08.2017 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до
20.06.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска); 216,46 лв. - лихва
(обезщетение) за забава, дължима за периода от 21.09.2017 г. до датата на
подаване на исковата молба в съда (10.06.2019 г.); законна лихва върху
главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда (10.06.2019
г.) до окончателно погасяване на дълга.
С
исковата молба, относно предявените в условията на евентуалност осъдителни
искове, се уведомява ответника за предсрочната изискуемост на непадежиралата по
договора към 07.06.2019 г. месечна погасителна вноска с № 24, с падежна дата
20.06.2019 г., съгласно погасителния план към Договора за сумата от 79,49 лв.,
която сума е част от претендираната цена на осъдителния иск в размер на 2044,73
лв.
Посочва
се банкова сметка, ***мите суми на ищеца: IB AN: BG 93 UBBS 8002 1028 746 440
BIC: *** - Обединена Българска Банка АД.
Претендират
се и съдебно деловодни разноски и в настоящото производство.
В
законоустановеният срок е депозиран писмен отговор на исковата молба от
назначения особен представител на ответницата адв. Й.И..
Счита
се предявеният установителен иск с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 422,
ал. 1 от ГПК за процесуално допустим, съединеният с него в условията на
евентуалност осъдителен иск с правно основание чл. 124, ал. 2 от ГПК за
процесуално недопустим. Моли се исковете да бъдат отхвърлени като изцяло
неоснователни.
Оспорват
се исковете по основание и по размер.
Счита
се, че не е доказано предаването на заемната сума.
Посочва
се, че уведомлението за цесия не е редовно съобщено на длъжника, тъй като изпратените съобщения до П.Н. не са
получени фактически от нея. Посочено е, че трайната съдебна практика приема, че
уведомлението за цесия трябва да бъде получено от длъжника, за да произведе
своето действие, каквото разбиране е в съответствие с правилото на чл. 99, ал.
4 от ЗЗД и не поражда действие спрямо длъжника.
Твърди
се, че не е настъпила предсрочна изискуемост на процесното вземане, тъй като не
е налице фактическо уведомяване. В приложените три броя уведомления до
ответника не се съдържат изявления за предсрочна изискуемост на кредита,
само уведомление за извършената цесия на
вземането от 27.07.2017 г. между „БНП Париба Бърсънъл Файненс” ЕАД и „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД.
Счита
се, че предсрочната изискуемост не би могла да бъде съобщена на длъжника с
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
както и с исковата молба, тъй като към датата на подаване на исковата молба са
падежирали 23 от общо 24 месечни погасителни вноски, с една непадежирала вноска
с падеж 20.06.2019 г. Твърди се, че кредитът може да стане предсрочно изискуем
при наличието на вноски с още ненастъпил падеж. В случая има само една такава
вноска, поради което не се счита формулираното изявление в исковата молба като
такова за предсрочна изискуемост.
Счита
се, че „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД изобщо не притежава правото да обявява кредита за предсрочно изискуем, тъй
като това право не е уговорено в сключения между цедента и цесионера договор за
прехвърляне на вземания, както и в представените пълномощни с исковата молба.
Не
се счита за достигнало до знанието на длъжника изявлението за предсрочна
изискуемост с получаването на книжата от особения представител, тъй като
последният няма право да получава
изявления за промяна в материални правоотношения, в които участва ответникът по
делото.
В
процесния договор никъде не е формулирана клауза, от която да произтича дължимост на възнаградителна лихва
по сключения договор, поради което търсенето на заплащане на възнаградителна
лихва се счита за неоснователно и се моли да бъде отхвърлено.
Счита
се, че не е налице клауза за дължимост и на застрахователна премия. Не е ясно
как и при какви условия кредитополучателят сключва тази застраховка по кредита
и дали това представлява задължение, което е обвързано със самото сключване на
кредита и се явява неизменна част от него.
Счита
се, че в противоречие със ЗЗП в случая, сключването на застраховка представлява
допълнително задължение по договора за кредит и той не може да бъде сключен без
него, тъй като застрахователната премия е включена в общия размер на кредита.
Не са изпълнени всички условия, които да водят до възможността потребителят
извън всякакво съмнение да разбере за какво се задължава, като последното само
по себе си представлява самостоятелно основание за нищожност на сключения
договор.
Счита
се, че не следва да се възприеме твърдението на ищеца, че „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД не представлява финансова институция, за която да са приложими
правилата на ЗКИ.
Смята
се за неоснователно твърдението на ищеца за неприложимост по отношение на
финансовите институции на възприетото в т. 18 от TP № 4/18.06.2014 г. по т. д.
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Моли
се съдът да постановите решение, с което да отхвърли предявения от „Агенция за
събираме на вземания” ЕАД срещу П.А.Н. иск за признаване за установено, че
дължи сумата от 1395,22 лв., представляваща неизплатена главница от неплатени
месечни вноски от 20.08.2017 г. до 20.06.2019 г., сумата от 433,05 лв. -
договорна (възнаградителна) лихва, дължима за периода от 20.08.2017 г. до
20.06.2019 г., сумата от 216,46 лв. - лихва (обезщетение) за забава, дължима за
периода от 21.09.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до окончателното
погасяване на дълга, както и сторените в заповедното и в исковото производство
разноски.
Моли
се да бъде отхвърлен предявеният в условията на евентуалност осъдителен иск за
същите суми по изложените по-горе съображения.
Съдът, като прецени
всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно
убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното
ч.гр.дело № 199 по описа на ГОРС за 2019г. се установява, че е издадена заповед
№ 264 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 01.02.2019г., с
която е разпоредено П.А.Н. да заплати на „АСВ” ЕАД сумите, 1395,22
лв. (хиляда триста деветдесет и пет лева, двадесет и две стотинки), главница,
представляваща задължение по договор за кредит за покупка на стоки или услуги №
CREX-14946492,
сключен на 13.06.2017 г. между ,,БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и П.А.Н.
(кредитополучател), прехвърлено от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД
по силата на Приложение №1 от 13.02.2018 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017 г. в полза на ,,Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на заявлението – 01.02.2019г. до окончателното и
изплащане;433,05 лв. (четиристотин тридесет и три лева и пет стотинки),
договорна лихва за периода от 20.08.2017 г. до 20.06.2019 г. /падеж на последна
погасителна вноска/, .;216,46 лв. (двеста и шестнадесет лева, четиридесет и
шест стотинки), обезщетение за забава за периода от 21.09.2017 г. до 01.02.2019
година – датата на подаване на заявлението в съда; 40,89 лв. (четиридесет лева
и осемдесет и девет стотинки), представляваща заплатена от заявителя държавна
такса; 50,00 лв. (петдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение,
определена от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК по
договор за кредит за покупка на
стоки или услуги № CREX-14946492,
сключен на 13.06.2017 г. между „БНП
Париба Пърсънъл Файнеис” ЕАД и П.А.Н.. Кредитополучателят се е задължил да
върне сумата по кредита в срок до 20.06.2019 г. на 24 броя равни месечни
погасителни вноски, всяка от които по 79,49 лв., при първа погасителна вноска
20.02.2017 г., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който
е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска. Крайният срок за
издължаване на всички задължения по кредита е 20.06.2019 г. /дата на последна
погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за
кредит/.
Представен е договор за кредит за
покупка на стоки или услуги № CREX-14946492,
сключен на 13.06.2017г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файнеис” ЕАД и П.А.Н. в общ размер 1428,02 лева /за закупуване на
телевизор 1198,00 лева и застраховка с
включена застрахователна премия в размер на 230, 02 лева. Определени са, ГЛП: 28,59
%, ГПР: 23.64 %, като заемът е следвало да се върне на 24 бр. месечни вноски,
при месечна сума от 79,49 лв., с падежна дата 20-то число на месеца.
Представени са Общи условия за отпускане на потребителски
кредит и декларация за приемане на
застраховането от крдитополучателя, погасителен план към договора.
С рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл файненс” ЕАД, ЕИК
********* и Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, вземането,
произтичащо от договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-14946492, сключен на
13.06.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файнеис” ЕАд и П.А.Н., е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на
вземания” ООД, ЕИК *********, изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви.
По силата на представеното пълномощно, „АСВ” ЕАД е
упълномощено да уведомява съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД от името на „БНП
Париба Пърсънъл файненс” ЕАД всички длъжници за
прехвърлянето на вземанията срещу тях.
По
делото са представени и 3 бр. уведомителни писма от БНП
„Париба Пърсънъл файненс” ЕАД чрез АСВ” ЕАД до П.А.Н. за извършеното прехвърляне на вземания, ведно с 3 бр.
разписки към тях, видно от които адресатът не е открит на адреса и пратките не
са потърсени.
Прието е заключение на
изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което дължимата по договора
главница е 1395,22 лв. за периода
20.08.2017г./ падеж на първата неплатена погасителна вноска/ до 20.06.2019г.-падеж
на последната погасителна вноска, дължимата договорна лихва за същия период е в
размер на 433,05 лв., или общо дължимата сума е 1828,27 лв. За периода от 21.09.2017г.
до датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.02.2019г.,
лихвата за забава възлиза на сумата от 252,91 лв.
При така възприетата фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между
страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 199 по описа на Горнооряхопвски районен съд за 2019г., че
издадената заповед № 264 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
01.02.2019г. е връчена при условията на чл.47 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен
срок, са предявени настоящите искове, поради което същите са процесуално
допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
С отговора на
исковата молба е направено възражение, че цесията не е валидно съобщена на
ответника и ищцовото дружество не притежава правото на иск за процесното
вземане. По делото са представени 3 броя уведомителни писма от БНП
Париба Пърсънъл файненс” ЕАД чрез АСВ” ЕАД до П.А.Н. за извършеното прехвърляне на вземания, като
действително, видно от приложените към тях 3 бр. разписки, уведомленията не са
връчени на адресата. Предвид приложените обаче към исковата молба пълномощно от
БНП Париба Пърсънъл файненс” ЕАД към „АСВ” АД да уведомява от името на първото
дружество всички длъжници за прехвърлянето на вземанията, съдът намира, че е
налице надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с
което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде
съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на
цесионера срещу длъжника. Действително, назначеният от съда особен представител
на ответника притежава особено процесуално качество да защитава интересите на
длъжника в хода на съдебното производство, но до конституирането му се е
стигнало след като съдът е приел, че съобщението до ответника е редовно
връчено. Установената в нормата на чл. 47, ал. 5 ГПК фикция, съгласно която съобщението
се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на
съда или общината, се прилага, когато ответникът не може да бъде намерен на
посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи
съобщението, но при всички положения в тази хипотеза съобщението и книжата до
ответника се смятат за редовно връчени. Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК при връчване
на съдебни книжа чрез залепване на уведомление ответникът се счита призован и
уведомен за образуваното срещу него производство с изтичането на предвидения в
чл. 47, ал. 2 ГПК двуседмичен срок и неявяването му в съда в рамките на този
срок за получаване на книжата. Затова и по силата на посочената разпоредба в
процесния случай преписите от исковата молба с приложенията към нея, в частност
изявлението, обективирано в уведомителните писма за извършената цесия, се
презумира да са получени от ответника, а не от назначения му особен
представител. Следователно от датата на връчване исковата молба и приложенията
на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК е изпълнена разпоредбата на чл. 99,
ал. 3 ЗЗД и извършеното прехвърляне на вземането е съобщено на длъжника.
Актуалната съдебна практика приема дори и че уведомяването за прехвърляне на
вземането и за настъпилата предсрочна изискуемост може да се съобщи редовно и
на назначения по делото особен представител /решение № 198 от 18.01.2019 г. по
т. д. № 193/2018 г. на I т. о. на ВКС/. Ето защо, съдът приема, че ищецът е
материалноправно легитимиран да претендира всички вземания по договора за
паричен кредит. Като допълнение следва да се има предвид, че в договора за
потребителски кредит за закупуване на стоки, в чл. 13 от приложените общи
условия е обявено, че кредиторът може да прехвърли своето вземане, като с
подписването на договора кредитополучателя, приема горното за уведомление по
чл. 99 ЗЗД.Безспорно се установи по делото, че между ответницата и „БНП
Париба Пърсънъл файненс” ЕАД е сключен процесният договор.
Съдът
счита за допустимо обявяване на предсрочната изискуемост по договора за кредит
с връчване на исковата молба на особен представител на длъжника. /в този смисъл
решение №198/18.01.2019г, постановено по гр.д. №193/2018г. на ВКС I т. о./ Следователно
връчването на уведомлението за предсрочна изискуемост следва да се счита настъпила в хода на процеса с връчване на
книжата по делото на особения представител на ответника, което е осъществено на 16.01.2020г., към която
дата обаче е изтекъл падежа на
последната погасителна вноска -20.06.2019г.
Процесният договор за кредит е сключен в писмена форма, на
хартиен носител, посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на
разходите, който е фиксиран, начинът на усвояване, условията за издължаване на
кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, приложен е
погасителен план, предвидено е правото на потребителя да прекрати предсрочно
договора, както и условията за прекратяване на договора, поради което съдът
намира, че договорът е действителен, както и не са налице неравноправни клаузи.
От
заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, се установява, че от
страна на кредитополучателя по договора са внесени суми в общ размер от 79,49
лв., като това са и всички плащания по договора.
Както
се посочи по-горе, от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че ответникът е преустановил плащанията на погасителни вноски по
процесния договор за кредит след 20.07.2017г. С него задълженията по същия не
са погасени.
Доколкото основанието на
вземанията е едно и също и предмет на подаденото заявление по чл.410 ГПК и на
установителния иск за главница са вноски с ненастъпил падеж , както и предвид
липсата на доказателства за извършено плащане от ответника и след падежиране на
последната погасителна вноска, съдът намира, че този иск следва да бъде уважен,
като се признае за установено съществуването на вземане на ищеца към ответника
за сумата от 1395,22 лв. ,
главница, представляваща задължение по договор за кредит за покупка на стоки
или услуги № CREX-14946492,
сключен на 13.06.2017 г. между ,,БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и П.А.Н.
(кредитополучател), прехвърлено от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД
по силата на Приложение №1 от 13.02.2018 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017 г. в полза на ,,Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на заявлението – 01.02.2019г. до окончателното и
изплащане , а
така също и 433,05 лв. (четиристотин тридесет и три лева и пет
стотинки), договорна лихва за периода от 20.08.2017 г. до 20.06.2019 г. падеж
на последна погасителна вноска/.Както стана ясно от експертизата, неиздължената
главница е в размер 1395,22 лева , включващи в себе си и задължения по
застрахователна премия, платени директно на застрахователния агент от кредитодателя
на датата на сключване на договора.ГОРС намира, че сумата за застраховки също
следва да се счита за част от главницата. Тази сума няма характер на договорна
лихва. Видно от договора,
застрахователната премия е разделена на равен брой вноски, съответстващи на
посочения брой вноски и е част от всяка месечна погасителна вноска. След като
това е така, съдът навежда извод, че застрахователните суми също са част от
главницата по кредита, за тази услуга кредитополучателят е дал своето съгласие,
попълвайки допълнително и декларация.
Предмет на заповедта за
изпълнение и на исковата молба е и обезщетение за забава върху главницата 216,46
лв. (двеста и шестнадесет лева, четиридесет и шест стотинки), обезщетение за
забава за периода от 21.09.2017 г. до 01.02.2019 година – датата на подаване на
заявлението в съда. Съгласно чл. 3 от общите условия при забава на една или повече
месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава, в
размер на действащата законна лихва, за периода на забавата върху всяка
забавена погасителна вноска.Изчисленият от вещото лице размер на обезщетението
за забава 216,46 лв., съответства на исковата претенция. С оглед
гореизложеното, исковата претенция по чл. 86 ЗЗД се явява доказана по основание
и размер и подлежи на уважаване.
С оглед
уважаване на главния иск, без разглеждане следва да бъдат оставени предявените
при условията на евентуалност осъдителни искове,
С оглед изхода на делото и предвид
направеното искане, на ищеца следва да се присъдят разноски. Предвид
разясненията по т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство. Дължимите на ищеца разноски в исковото производство са в общ размер 986, 24 лева/ включващи-82,
24лв.-ДТ;374,00 лв.-възнаграждение за особен представител;180 лв.- депозит за вещо лице;350 лв.-юрисконсултско
възнаграждение. Дължимите на ищеца разноски в
заповедното производство са в общ
размер 90,89 лв., от които 40,89 лв. (четиридесет лева и
осемдесет и девет стотинки), представляваща заплатена държавна такса;50,00 лв.
(петдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение, определена от
съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.А.Н.,
ЕГН **********,*** дължи на “АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, законни представители Н. Т.С. и М. Д. Д.– изпълнителни директори,
пълномощник Албена Николаева Благоева - юрисконсулт, с адрес гр. София, бул.
„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата от 1395,22 лв. (хиляда триста деветдесет и пет лева, двадесет и две
стотинки), главница, представляваща задължение по договор за кредит за
покупка на стоки или услуги № CREX-14946492,
сключен на 13.06.2017 г. между ,,БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и П.А.Н.
(кредитополучател), прехвърлено от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД
по силата на Приложение №1 от 13.02.2018 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017 г. в полза на ,,Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението –
01.02.2019г. до окончателното и изплащане;сумата
от 433,05 лв. (четиристотин тридесет и
три лева и пет стотинки), договорна лихва за периода от 20.08.2017 г. до
20.06.2019 г. /падеж на последна погасителна вноска/ и сумата от 216,46 лв. (двеста и шестнадесет лева,
четиридесет и шест стотинки), обезщетение за забава за периода от
21.09.2017 г. до 01.02.2019 година – датата на подаване на заявлението в съда,
за които суми е издадена заповед № 264 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 01.02.2019г.,по ч.гр.дело №
199/2019г. по описа на ГОРС.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
предявените от „“АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, законни представители Н. Т.С. и М. Д. Д.–
изпълнителни директори против П.А.Н.,
ЕГН **********,*** искове, последната да бъде
осъдена да заплати сумата от 1395,22 лв. - неизплатената главница от
неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 20.08.2017 г. до
20.06.2019 г.; 433,05 лв. - договорна (възнаградителна) лихва, дължима за
периода от 20.08.2017 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до
20.06.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска); 216,46 лв. - лихва
(обезщетение) за забава, дължима за периода от 21.09.2017 г. до датата на
подаване на исковата молба в съда (10.06.2019 г.); законна лихва върху
главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда (10.06.2019
г.) до окончателно погасяване на дълга.
ОСЪЖДА П.А.Н.,
ЕГН **********,*** заплати на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, законни представители Н.
Т.С. и М. Д. Д.– изпълнителни директори сумата
от 986, 24/
деветстотин осемдесет и шест лева и двадесет и четири стотинки/ лева, разноски
по настоящото дело и 90, 89/
деветдесет лева и осемдесет и девет стотинки/
лв. разноски по ч.гр. дело № 199/2019г. по описа на ГОРС.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: