Решение по дело №7045/2009 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3682
Дата: 12 август 2011 г. (в сила от 11 октомври 2011 г.)
Съдия: Петя Захариева
Дело: 20093110107045
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 юли 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ . . . . . .

 

гр.***, 12.08.2011г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

*** РАЙОНЕН СЪД, ХVII състав, в публично съдебно заседание на дванадесети юли две хиляди и единадесета година, в състав:

 

                                                                                              Районен съдия: Петя Захариева,

 

със секретар М.Г.,***/2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Предявен е иск от А.А.А. срещу В.К., гръцки гражданин, за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на основание чл.49 от СК. Ищцата твърди, че с ответника са сключили граждански брак на ***., в гр.***, *** и имат едно дете от брака – *** К., роден на ***г. Излага, че още след сключването на брака ответникът се проявил като вулгарен, своенравен, и избухлив. Тъй като работел като капитан на кораб, той отсъствал по няколко месеца от дома, като предоставял на ищцата минимални средства за издръжка. След завръщането си искал от ищцата отчет за изразходваните средства до стотинка. Не разрешавал на ищцата да започне работа и я контролирал за това ежедневно по телефона. След раждането на детето станал още по раздразнителен, не проявявал интерес нито към нея, нито към детето. Започнал да злоупотребява с алкохол, предизвиквал скандали, включително и пред детето, проявявал безпричинна ревност. Тъй като ищцата живеела непрекъснато в състояние на унижение и страх, на 03.10.2004г. напуснала семейното жилище. Дори и след това ответникът продължил да упражнява над нея психически натиск, поради което ищцата се принудила да потърси помощ от полицията. От тогава страните са във фактическа раздяла, а през 2008г. ищцата се върнала с детето в България. Предвид изложеното, счита брака за дълбоко и непоправимо разстроен и моли да бъде прекратен с развод по изключителна вина на съпруга. Претендира и упражняването на родителските права над детето *** К..

            Предявен е брачен иск по чл.49 от СК, съединен с небрачен иск по чл.59 от СК.

            Ответникът оспорва допустимостта на производството, като твърди, че идентично дело е висящо пред гръцки съд. Счита също, че българският съд не е компетентен, тъй като страните са гръцки граждани и имат обичайно местопребиваване в ***. В условията на евентуалност твърди, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен чрез развод, но по изключителна вина на съпругата. Твърди, че съпругата отсъствала често и безпричинно от дома, включително пътувала за България, без предупреждение. Налагало се да я търси чрез баща си и посолството. Въпреки честите си отсъствия по работа, за които ищцата знаела още преди сключването на брака, ответникът й телефонирал често, за да поддържа връзката си с нея и да я осигурява морална подкрепа. Той проявявал разбиране към непоследователното й поведение, отдавайки го на проблеми в детството и в предходния й брак. Обезпечил я и финансово, като дори закупил жилище в гр.*** за майка й и детето й от първия брак. Раждането на детето не променило поведението на ищцата. Така през октомври 2004г. Тя заминала с детето в неизвестна посока, което го принудило да прекъсне пътуването си и да започне издирване. Открил следите им на о.Крит, но те вече били заминали от там. От тогава датира и фактическата им раздяла. Впоследствие ищцата отказала да постигне с него споразумение относно управлението на имуществото на детето. Предявява насрещен иск по чл.59 от СК за упражняване на родителските права.

            Съдът, въз основа на твърденията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

            Страните са сключили граждански брак на ***. в ***, ***, ***, за който е съставен акт за граждански брак № *** на Община ***; страните не са променяли фамилните си имена.

            От брака си страните имат едно дете – *** К., роден на ***г., видно от представеното удостоверение за раждане.

            От молба на л.10 е видно, че на *** ищцата е сезирала прокуратурата в гр.*** във връзка със заплахи за живота й и този на детето й, отправени от съпруга й В. Георгиос К.; ищцата излага, че двадесет дена по-рано е напуснала семейното жилище поради постоянен страх вследствие на заплахите на съпруга й и живее с детето си при приятели.

            От вписване в книгата за произшествия на полицейски участък ***, *** /л.14/ е видно, че на 05.09.2006г., около 20 часа, ищцата е внесла жалба срещу съпруга си В.К., като твърдяла, че предишния ден, около 16.30 часа той я ударил и заплашил.

            От писмо на л.16 на Окръжен прокурор от *** е видно, че се внася жалба от ищцата срещу съпруга й В.К. за нанесена обида и се иска образуване на наказателно производство.

            От полицейски протокол на л.333 е видно, че на 27.06.2006г. ищцата е била посетена в болницата в ***, като се оплакала, че съпругът й се саморазправил с нея; той отрекъл твърденията й; на двамата били съобщени правата по закон и били уведомени дежурният офицер и местният полицейски участък.

            Съдът не кредитира представените от ответника на л.137-153 клетвени уверения, които представляват недопустимо даване на свидетелски показания в писмен вид.

            Видно от решение № 1735/26.11.2007г. на Едночленен районен съд – ***, упражняването на родителските права над детето *** К. е предоставено на майката, а бащата е осъден да плаща месечна издръжка в размер на 600 евро. Видно от решение № 981/2009г. на Едночленен районен съд – ***, настоящият ответник е осъден да плаща месечна издръжка на ищцата в размер на 500 евро, за срок от две години, ведно със законната лихва за забава. От решение № 1117/2009г. на Едночленен атински районен съд се установява, че са постановени привременни мерки относно управлението на имуществото на детето *** К., уредени са лични отношения между бащата и детето и издръжката на детето. Решенията не са представени в заверени преписи от издателя им.

            От служебна бележка изх.№ *** от ОУ”В.***”, гр.***, е видно, че детето *** К. е записано като ученик в подготвителен клас през учебната 2009/2010г.

            От справка от ОД на МВР-*** от 10.02.2010г. е видно, че ищцата е влизала в страната на 28.07.2000г., 20.09.2004г., 10.09.2008г.; последното й излизане от страната е на 22.09.2004г.

            От удостоверения за постоянен адрес на ищцата и детето е видно, че от 05.05.2010г. те имат регистриран постоянен адрес в гр.***, ул.”***”№ 3, вх.Б, ет.7, ап.49.

            От договор за наем от 03.11.2008г. е видно, че ищцата е наела жилище в гр.***, ул.”***”№ 7.

            От медицинската документация на л.373-376 е видно, че детето *** К. е било в болница “***”, в гр.***, в периода 10.08-20.08.2009г., в АМЦСМП”Майчин дом” в периода ***, в МБАЛ”Св.Марина”, гр.***, в периода 10.11-17.11.2009г., с диагнози, сочещи заболявания на горните дихателни пътища – бронхиална астма и пневмония.

            От нот.акт № 12/2009г. е видно, че ищцата, като законен представител на детето *** К., е купила на негово име недвижим имот в “груб строеж” в гр.***, кв.”***”, представляващ апартамент № 12, с площ 61.49 кв.м.

            От показанията на свидетеля Ромео Савчев Симеонов се установява, че ищцата сключила брак с ответника с голямо желание; очакванията й обаче не се оправдали; тя се обаждала често на свидетеля, който познавал и съпруга й от преди брака, като му искала съвети и споделяла за упражняван от ответника физически и психически тормоз; споделяла, че той злоупотребявал “доста” с алкохол, че се държи с нея унизително и с пренебрежение. Ищцата напуснала семейното жилище тайно, тъй като се страхувала от ответника. Той я заплашвал, включително и след настаняването й във ***. Ищцата се грижи добре за детето, то посещава детска градина. Ищцата купила два-три апартамента във ***, живее с детето в един от тях; апартаментът е купен на името на детето. Детето е имало проблеми с горните дихателни пътища, лежало е в болница. Ищцата се установила да живее постоянно в България през 2008г., детето заживяло с нея по-късно, тъй като първоначално тя имала проблеми.

            От отговор по чл.176 от ГПК ответникът заявява, че не плаща издръжка на детето, защото не знае къде се намира от две години.

            От социалния доклад от 23.11.2010г. се установява, че ищцата живее с детето в гр.***, ул.”***”№ 13, ет.5, ап.10, като апартамента е собственост на детето. Детето разполага с детска стая, обзавеждането включва всичко необходимо за нормалнон ежедневие, хигиенатат е добра; детето разполага с много книжки и играчки. То посещава първи клас в ОУ”Стефан Караджа”, има избран личен лекар. Детето страда от бронхиална астма и алергичен ринит, както и от алергия към някои храни, поради което е на непрекъснато медикаментозно лечение и хранителен режим. Детето е спокойно, привързано е към майка си, търси постоянно присъствието й и вниманието й. Между двамата съществува силна емоционална връзка; детето споделя, че бащата не се е обаждал от месеци. Майката работи като дистрибутор на козметични продукти, като разпределението на времето й е ориентирано главно според грижите й за детето. В заключение, майката притежава всички необходими качества и условия за отглеждане и възпитание на детето.

            Съдът, въз основа на така установеното от фактическа страна, направи следните правни изводи:

            Производството е допустимо и българкият съд е компетентен да разгледа иска за развод, тъй като съгласно чл.3, ал.1 от Регламент № 2201/2003г. на Съвета на ЕС, ищцата има постоянно местопребиваване в България повече от шест месеца преди предявяването на иска и е българска гражданка. От удостоверението от ОД на МВР-*** относно влизанията й в страната, подкрепени от свидетелските показания, се установи, че тя живее в страната от септември 2008г., докато исковата молба е подадена на 03.07.2009г. Компетентността на българския съд по насрещния иск за развод на ответника е основана на чл.4 от същия регламент. Липсват доказателства за заведен по-рано иск за развод между страните в ***.

            От събраните доказателства се установи убедително, че страните не живеят заедно и не поддържат семейни отношения от няколко години. Това показва, че бракът им не почива на взаимно разбирателство, уважение и съвместни грижи за семейството, както изисква чл.14 от СК. Това състояние е трайно, тъй като продължава повече от една година, поради което следва да се приеме, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен чрез развод, на основание чл.49 от СК.

            От свидетелските показания на Ромео Симеонов се установи, че по време на брачния живот ищцата се оплаквала от унизително отношение от страна на съпруга, злоупотреба с алкохол, физически и психически тормоз. Именно заради този тормоз ищцата го напуснала, като това станало тайно – от страх. За изпитвания от ищцата страх от ответника свидетелстват и множеството жалби срещу него, подавани в различни периоди в ***. Не се събраха доказателства за наведените от ответника брачни провинения на ищцата и по-специално, че напусканията на дома от ищцата са били самоволни и не са били обусловени от упражнявания от него тормоз. Поради това, следва да се приеме, че брачната вина е на съпруга.

            По отношение на исковете за упражняване на родителските права, компетентен да се произнесе е настоящият съд, предвид постоянното местопребиваване на детето в България към момента на предявяване на иска, съгласно чл.8, ал.1 от Регламент № 2201/2003г. По настоящото дело е представено решение на гръцки съд относно предоставяне упражняването на родителските права над детето *** на майката и определяне на издръжка от бащата. Липсва обаче искане за признаване на това решение от настоящия съд по смисъла на чл.21 от Регламента, както и изискуемите заверен препис и удостоверение за влизането му в сила. Поради това, настоящият съд следва да се произнесе и по тези въпроси.

            Предвид възрастта на детето, силната емоционална връзка, която съществува между него и майката, проблемите със здравето му, обстоятелството, че повече от година то живее с майката в България и посещава училище, упражняването на родителските права следва да се предостави на нея. На бащата следва да бъде определен обичайния режим на личен контакт, като му се даде възможност да вижда и взима детето всяка първа и трета събота от 9 часа до 17 часа и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

            По отношение на издръжката на детето е компетентен българският съд, съгласно чл.3, б.”г” от Регламент № 4/2009г. на Съвета и е приложимо българското право, съгласно чл.3, ал.1 от Хагския протокол от 2007г., вр.чл.15 от Регламента. Въпреки, че не е предявен иск за издръжка на детето, съдът е длъжен да се произнесе по този въпрос служебно, съгласно чл.59, ал.2 от СК. Предвид възрастта на детето, влошеното му здравословно състояние, както и предвид финансовите възможности на родителите и самото дете, установеният до настоящия момент стандарт на живот на детето, издръжката му следва да бъде в размер на 250 лева, от които бащата следва да плаща 200 лева, на всяко първо число на месеца, ведно със законната лихва за всяка забавена вноска, до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване. По-малкото парично участие на майката е обусловено от непостоянните й доходи и обстоятелството, че тя полага ежедневните грижи за отглеждането и възпитанието на детето. Тъй като издръжката се присъжда служебно, тя се дължи от влизането в сила на настоящото решение.

            Съпругата не е променяла фамилното си име след брака, поради което следва да продължи да носи името А..

            На основание чл.329, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса за развод в размер на 50 лева и държавна такса за издръжка в размер на 288 лева.

            Съдът, с оглед на гореизложените мотиви,

 

Р Е Ш И:

 

            ПРЕКРАТЯВА брака между А.А.А., ЕГН ********** и В.К., гръцки гражданин, роден през 1953г., в ***, ***, сключен на ***. в ***, ***, ***, за който е съставен акт за граждански брак № 1625 от 10.11.1999г. от длъжностното лице по гражданското състояние при Община ***, чрез РАЗВОД поради ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА.

            ОБЯВЯВА брачна вина на СЪПРУГА.

            ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над детето *** К., роден на ***г., на майката А.А.А., ЕГН **********,***, с.а. адв.***, гр.***, ул.”Драгоман”№ 32.

            ОТХВЪРЛ иска на В.К., гръцки гражданин, роден през 1953г., в ***, ***, чрез адв.***, гр.***, ул.”Котел”№ 1, срещу А.А.А., ЕГН **********,***, с.а. адв.***, гр.***, ул.”Драгоман”№ 32, за упражняване на родителските права над детето *** К., роден на ***г.

            ОПРЕДЕЛЯ режим на личен контакт на В.К., гръцки гражданин, роден през 1953г., в ***, ***, чрез адв.***, гр.***, ул.”Котел”№ 1, с детето *** К., роден на ***г., като му дава възможност да го вижда и взима всяка първа и трета събота от месеца, от 9 часа до 17 часа, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

            ОСЪЖДА В.К., гръцки гражданин, роден през 1953г., в ***, ***, чрез адв.***, гр.***, ул.”Котел”№ 1, да плаща месечна издръжка на детето *** К., роден на ***г., в размер на 200 лева, считано от влизането на решението в сила, с падеж първо число на всеки месец, ведно със законната лихва за всяка забавена вноска, до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване.

            Съпругата не е променила фамилното си име след брака и следва да носи фамилното име А..

            ОСЪЖДА В.К., гръцки гражданин, роден през 1953г., в ***, ***, чрез адв.***, гр.***, ул.”Котел”№ 1, да плати държавна такса в размер на 50 лева – за развод и 288 лева – за издръжка, по сметка на ***.

            Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред *** в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: