РЕШЕНИЕ
Номер 260004 14.08 Година 2020 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен
съд ХХІІІ
наказателен състав
На трети август
2020 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА
Секретар: НАДЯ ТОЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
АН дело номер
2113 по описа за 2020 година
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-74/07.10.2019г. на Началника
на РУ Хисар ОДМВР гр. Пловдив, с което на Б.Х.П. ЕГН ********** е наложено
административно наказание “ГЛОБА” в размер на 500лв. за извършено
административно нарушение по чл.64 ал.2 и ал.3 от ЗМВР.
ОСЪЖДА ОДМВР гр. Пловдив да заплати на Б.Х.П. ЕГН ********** сумата
от 550лв., представляваща направените от последния разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред ПАС в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
вярно, секретар Н.Т.
МОТИВИ :
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № НП-74/07.10.2019г. на Началника на РУ
Хисар ОДМВР гр. Пловдив, с което на Б.Х.П. ЕГН ********** е наложено административно
наказание “ГЛОБА” в размер на 500лв. за извършено административно нарушение по чл.64
ал.2 и ал.3 от ЗМВР.
Жалбоподателят Б.Х.П., чрез пълномощника си по делото
адв. Паров счита издаденото Наказателно постановление за неправилно и
незаконосъобразно, моли съда да го отмени,
по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание.
Въззиваемата страна – РУ Хисар ОДМВР гр. Пловдив не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и
прецени законосъобразността на издадения административен акт, с оглед
произнасяне по същество, намира и приема за установено следното :
Жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното наказателно постановление е издадено против П.
за това, че на 07.09.2019г. около 20.00ч. в с. Калояново, обл. Пловдив ул.
„Райко Даскалов“ № 7, след като му е отдадено полицейско разпореждане със
стоп-палка да отбие управляваният от него лек автомобил и да спре категорично
отказва да изпълни отдаденото му устно полицейско разпореждане да представи
лични документи с цел да осуети проверката.
Видно
от приложената по делото административнонаказателна преписка Акт за
установяване на административно нарушение № 536338/07.09.2019г. е
издаден против жалбоподателя за посоченото
нарушение, а разпитан в хода на съдебното производство
актосъставителят А.Х.К. изцяло поддържа отразените в същия констатации, като
заявява, че лично е установил нарушението, тъй като жалбоподателят бил спрян от
нейни колеги и при пристигането си на място тя му поискала личните документи,
което П. отказал да даде.
Предвид
така изложените обстоятелства, съдът намира, че по делото не е
установено по безспорен и категоричен начин
извършено нарушение по чл. 64 ал.2 и ал.3
от ЗМВР от страна на жалбоподателя. В
тази насока да се направи положителен извод не спомогнаха
и показанията на актосъставителя, макар дадени под страх
от наказателна отговорност и лишени от субективна оценка на обстоятелствата по
случая.
Преди всичко неясно остава по делото какво точно е нарушението на П.,
доколкото и в АУАН и в НП е описано, че „след като му е отдадено полицейско разпореждане
със стоп-палка да отбие управляваният от него лек автомобил и да спре категорично
отказва да изпълни отдаденото му устно полицейско разпореждане да представи лични
документи с цел да осуети проверката“. Същевременно според устните разяснения
на актосъставителя жалбоподателят е отказал именно да предостави личните си
документи за проверка. Тоест не беше доказано по категоричен начин в какво
точно се е изразило нарушението на П.. Същевременно, ако се твърди, че той не е
изпълнил и двете си задължения – да спре при подаден сигнал със стоп-палка,
както и да представи документите си за проверка, то е налице съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като по смисъла на ЗАНН и на цялата
административно-правна практика на съдилищата, за всяко едно административно
нарушение се налага отделно административно наказание и то със самостоятелен
АУАН и НП. В конкретния случай на практика П. е наказан с един акт и едно
Наказателно постановление, с което му е наложено едно наказание за посочени
извършени две административни нарушения.
Не на последно място посочените чл. 64 ал.2 и ал.3 от ЗМВР, от една страна,
имат съвсем различно съдържание и не могат да бъдат нарушени с едно действие,
което би следвало да подлежи на самостоятелно наказание. На следващо място
същите норми на практика не предписват каквото и да било правило за поведение,
тъй като уреждат, че : „При невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат
да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които
се отнасят.; При изпълнение на функциите по контрол на правилата за движение по
пътищата разпорежданията могат да се издават чрез положение на тялото и/или ръцете,
действия или знаци, посочени в закон.“ Едва в алинея 4 на същия чл.64 е
предписано правилото за поведение на гражданите, но тя отсъства в текстовете
както на АУАН, така и на НП.
Предвид всичко гореизложено и атакуваното Наказателно
постановление № НП-74/07.10.2019г. на Началника на РУ Хисар ОДМВР гр. Пловдив, с
което на Б.Х.П. ЕГН ********** е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер
на 500лв. за извършено административно нарушение по чл.64 ал.2 и ал.3 от ЗМВР,
като необосновано и незаконосъобразно, следва да бъде ОТМЕНЕНО.
С оглед императивната норма на чл.63 ал.3 от ЗАНН
настоящият състав дължи произнасяне по направеното от пълномощника на
жалбоподателя искане за присъждане на разноски. Предвид изхода на делото –
отмяна на атакуваното Наказателно постановление и съгласно приложеното пълномощно
въззиваемата страна - ОДМВР гр. Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на Б.Х.П.
ЕГН ********** сумата от 550лв., представляваща направените от последния
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
За тези изводи съдът прецени всички обстоятелства по
делото, които ги налагат като единствено възможни.
По изложените
мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
вярно, секретар Н.Т.