№ 888
гр. София , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20211000500050 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 260188 от 25.09.2020 г., постановено по гр.д. № 2719/2019
г. от Софийски градски съд е признал за установено, на основание чл. 422, ал.
1 от ГПК във вр. с чл. 535 във вр. с чл. 537 от ТЗ във вр. чл. 485, ал. 1 от ТЗ,
че ответникът К. С., родена на ******** г. в Р. Гърция, ЛНЧ **********,
дължи на ищеца „РАТОЛА ТРАСПОРТ“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от
29 974.40 /двадесет и девет хиляди деветстотин седемдесет и четири лв. и
четиридесет ст./ лева, което задължение произтича от Запис на заповед от
17.12.2014 г., издаден от „ТЕРА ДЕ МЕДИКА“ ЕООД, ЕИК *********, който
К. С., родена на ******** г. в Р. Гърция, ЛНЧ ********** е подписала като
авалист.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника К.
С., родена на ******** г. в Р. Гърция, ЛНЧ ********** да заплати на
1
„РАТОЛА ТРАСПОРТ“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, сумата от 599.49 лева, представляваща направени деловодни разноски в
исковото производство и сумата от 599.49 лв., представляваща направени
разноски в заповедното производство.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника К. С.,
родена на ******** г. в Р. Гърция, ЛНЧ ********** с доводи за
неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на
материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че:
- ищецът няма парично вземане, произтичащо от Запис на заповед от
17.12.2014 г., издаден от „ТЕРА ДЕ МЕДИКА“ ЕООД, ЕИК *********, който
е подписал като авалист;
- процесния Запис на заповед не е предявен на посочената в него дата
16.12.2015 г., тъй като в този ден е преминал държавната граница на Р.
Унгария и има поставен печат в паспорта.
- ищецът е недобросъвестен и злоупотребява с правата, произтичащи от
Записа на заповед, който обезпечава каузално правоотношение и
задълженията по това правоотношение са с по-малка стойност от
задължението по Записа на заповед.
Моли въззивния съд да отмени изцяло решението на
първоинстанционния съд и вместо това да отхвърли предявения иск.
Моли да се присъдят направените деловодни разноски в двете съдебни
инстанция.
Насрещната страна /ищецът/ - „РАТОЛА ТРАСПОРТ“ ЕООД, ЕИК
********* е подал отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който изразява
становище за неоснователността на жалбата и моли да се потвърди
решението на първоинстанционния съд.
2
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна
страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване
по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид
следното:
Ищецът - „РАТОЛА ТРАСПОРТ“ ЕООД, ЕИК ********* е предявил
против К. С., родена на ******** г. в Р. Гърция, ЛНЧ ********** и Ж. Ш. Д.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
535 във вр. с чл. 537 от ТЗ във вр. чл. 485, ал. 1 от ТЗ, с който е поискал да
признае за установено, че ответниците му дължат, сумата от 29 974.40
/двадесет и девет хиляди деветстотин седемдесет и четири лв. и четиридесет
ст./ лева, което задължение произтича от Запис на заповед от 17.12.2014 г.,
издаден от „ТЕРА ДЕ МЕДИКА“ ЕООД, ЕИК *********, който двамата
ответници са подписали като авалисти.
В хода на съдебното производство Ж. Ш. Д., ЕГН ********** е починал
и след като ищецът не е внесъл дължимото се възнаграждение за особен
представител е прекратено производството по отношение на този ответник.
Определението не е обжалвано и е влязло в сила.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че с „ТЕРА
ДЕ МЕДИКА“ ЕООД, ЕИК *********, който се представлява от ответника К.
3
С., родена на ******** г. в Р. Гърция, ЛНЧ ********** са субекти на
материално правоотношение, породено от сключения на 17.12.2014 г. Договор
за лизинг на МПС – лек автомобил „Санг Йонг - Рекстон“ с рег. № ********.
За обезпечение на задължението за заплащане на лизингови вноски на
17.12.2014 г. е издаден Запис на заповед от лизингополучателя - „ТЕРА ДЕ
МЕДИКА“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от К. С., родена на
******** г. в Р. Гърция, ЛНЧ ********** за сумата от 26 576.75 евро.
Записът на заповед е подписан от К. С. и от Ж. Ш. Д., ЕГН **********,
като авалисти на задължението при същите условия.
На 16.12.2015 г. поемателят е предявил Записа на заповед на авалистите,
които са положил своите подписи.
Ищецът твърди още, че лизингополучателят е преустановил
заплащането на лизинговите вноски, поради което на 24.02.2017 г. е подал
заявление и Софийски районен съд е издадена Заповед за незабавно
изпълнение, както и изпълнителен лист срещу издателя и авалистите, като
само К. С. и Ж. Ш. Д. са подали възражения.
Съобразно указанията на заповедния съд, с предявения иск е поискал да
се признае за установено, че ответниците дължат сумата от 29 974.40
/двадесет и девет хиляди деветстотин седемдесет и четири лв. и четиридесет
ст./ лева, което задължение е част от задължението по Запис на заповед от
17.12.2014 г., издаден от „ТЕРА ДЕ МЕДИКА“ ЕООД, ЕИК *********, който
К. С., родена на ******** г. в Р. Гърция, ЛНЧ ********** е подписала като
авалист.
Поискал да му се присъдят направените деловодни разноски в
4
заповедното и в исковото производство.
Ответникът К. С. подал отговор на исковата молба /л. 92/, с който
оспорил основателността на предявения иск и поискал да се отхвърли с
доводи, че Записът на заповед обезпечава парични задължения по договор за
лизинг на автомобил, който е върнат на лизингодателя; не имал знание за
последиците от поръчителството, което е дал по ценната книга; записът на
заповед не е предявен на посочената в него дата, а при подписа на тази ценна
книга този задължителен реквизит е отсъствал; поемателя на ценната книга е
недобросъвестен и ще се обогати неоснователно с реализацията на правата по
ценната книга.
Поискал да му се присъдят направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от
страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички
правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.
Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви,
които въззивният възприема изцяло и постановявайки своето решение
препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото
изложението намира, че следва да се посочат основните правно значими
факти.
От събраните по делото доказателства установява, че ищецът „РАТОЛА
ТРАСПОРТ“ ЕООД, ЕИК ********* и „ТЕРА ДЕ МЕДИКА“ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя К. С., родена на ******** г. в Р.
Гърция, ЛНЧ ********** са субекти на материално правоотношение,
породено от сключения на 17.12.2017 г. Договор за лизинг на лек автомобил
„Санг Йонг - Рекстон“ с рег. № ********.
5
На 17.12.2014 г. лизингополучателят - „ТЕРА ДЕ МЕДИКА“ ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от управителя К. С., родена на ******** г. в
Р. Гърция, ЛНЧ **********, за обезпечаване на задълженията по договора е
издал Запис на заповед, който К. С., родена на ******** г. в Р. Гърция, ЛНЧ
********** е подписала и като авалист при същите условия, при които е
издаден.
Записът на заповед е за сумата 26 576.75 евро с падеж на предявяване.
Кредиторът е подал Заявление до Софийски районен съд, който издал
Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 29 974.40
лева, като длъжникът К. С. е подала в срок възражение и съответно
кредиторът в срок е предявил иска, инициирал настоящото производство.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ответника жалба, като спорът се концентрира до наличието на
предпоставките, при които по предявеният иск с правно основание чл. 422, ал.
1 от ГПК във вр. с чл. 535 във вр. с чл. 537 и във вр. чл. 485 от ТЗ ще следва
да се признае за установено, че ответникът К. С., родена на ******** г. в Р.
Гърция, ЛНЧ ********** дължи на ищеца сумата от 29 974.40 лева,
представляваща част от задължение в общ размер на сумата от 26 576.75 евро,
произтичащо от Запис на заповед от 17.12.2014 г., издаден от „ТЕРА ДЕ
МЕДИКА“ ЕООД, ЕИК *********, който ответникът е подписал като
авалист.
Предметът на делото по предявения иск за установяване на вземане по
6
Запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за незабавно
изпълнение в хипотезата на чл. 417, т. 10 от ГПК е съществуването на
вземането, основано на записа на заповед.
В производството по чл. 422, ал. 1 от ГПК, ищецът - кредитор, който се
е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед, доказва
вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването на редовен
от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение.
В случая, искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, поради
което е допустим.
Ответникът е подписал Записа на заповед, като авалист и се задължил
към поемателя /ищеца/ солидарно с издателя при същите условия.
Задължението на авалиста по Записа на заповед е действително и когато
задължението, за което е дадено е недействително, по каквато и да е била
причина, освен поради недостатък във формата – чл. 485, ал. 2 от ТЗ.
Издателят не е страна по настоящото дело и не е оспорил
съществуването на каузалното правоотношение или пълното изпълнение на
възникналите за него задължения от това правоотношение, или изпълнение на
задължение, което обоснова по-малка претенция на лизингодателя.
Ответникът, като авалист по записа на заповед не може да
противопоставя на ищеца /приносителя/ възражения, които са основани на
личните им отношения с издателя, освен ако приносителят е бил
недобросъвестен при придобиването на менителницата – чл. 465 от ТЗ.
7
Недобросъвестност или злоупотреба с право от страна на приносителя,
разбирани като знание за наличието на относителни възражения по
каузалното правоотношение, следва да се докажат в процеса от поръчителите
/ответниците/, съобразно общото правило за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, както и, че недобросъвестно по смисъла
на чл. 289 от ТЗ е предприемането от страна на приносителя на фактически и
правни действия, създаващи реална възможност за получаване на недължимо
или двойно плащане - решение на ВКС, I т. о. по т. д. № 148/2011 г.; решение
по т. д. № 1036/2013 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 194 от 1.02.2018 г. на ВКС
по т. д. № 84/2017 г., II т. о., ТК.
Доказаната недобросъвестност дава възможност на авалиста/поръчителя
да противопостави на приносителя на записа на заповед основаното на
каузалното правоотношение относително възражение, за погасяване чрез
плащане на процесното задължение и по този начин да изключи собствената
си отговорност.
В случая възражението на ответника, че ищецът като приносител на
Записа на заповед е недобросъвестен или злоупотребява с правото да получи
двойно или недължимо плащане не е доказано, поради което, доколкото
Записът на заповед е редовен от външна страна, предявения иск е основателен
в пълния му размер.
Неоснователно е направеното от ответника възражение, че записът на
заповед не му е предявен на посочената в него дата – 16.12.2015 г., тъй като
срещу посочената дата стои неговия подпис, който удостоверява действията
на приносителя.
Освен това в първата инстанция са разпитани свидетели – очевидци,
които са формирали непосредствени възприятия за времето и мястото, където
8
е извършено предявяването.
На последно място ответникът едва във въззивното производство с
жалбата представя страница от негов паспорт с печати на гранични служби,
които е могъл своевременно да представи с отговора на исковата молба, а и
самите печати не носят информация за часа, в който е представен паспорта на
граничните власти. Преклудирана е възможността за представяне и
обсъждане на доказателства за резервация на стая в хотел във Виена -
Австрия за датата 16.12.2015 г.
По разноските:
С оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати на ищеца, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените във въззивното производство
деловодни разноски за юрисконсулт, в размер на сумата от 250 лева.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 260188 от 25.09.2020 г.,
постановено по гр.д. № 2719/2019 г. от Софийски градски съд.
ОСЪЖДА ответника К. С., родена на ******** г. в Р. Гърция, ЛНЧ
********** да заплати на „РАТОЛА ТРАСПОРТ“ ЕООД, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените във въззивното производство
деловодни разноски за юрисконсулт, в размер на сумата от 250 лева.
9
Решението може да се обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10