№ 50
гр. С.З. , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско
дело № 20215500501297 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Г. И.Ю..,
чрез адв. Р.Р., против решение № 260098 от 01.02.2021 г., постановено по гр.д.
№ 6914/2019 г. на Старозагорския районен съд.
Въззивникът счита, че първоинстанционното решение е необосновано,
неправилно и постановено при непълнота на доказателствата. Излагат се
възражения, че имотите и МПС не могат да бъдат предмет на делба, защото
те не са придобити в режим на съпружеска имуществена общност. Излагат се
съображения в подкрепа на това възражение. Твърди се, че двамата съпрузи
са с двойно гражданство – българско и турско, и поради тази причина следва
да се приложи разпоредбата на чл.48 КМЧП. КМЧП не регламентирал
случаите, когато съпрузите имат двойно гражданство и това двойно
гражданство е едно и също за двамата.. Счита, че съдът следвало да направи
преценка за държавата, с която те са в най-тясна връзка, и да установи, че
това е Р Т.. Имуществените отношения между съпрузите са предмет на
приложимото чуждо право, което съдът бил длъжен да установи и приложи,
съгласно чл.43, ал.1, изр.1 КМЧП. В случая съдът не бил процедирал по
предвидените в КМЧП начини и не е използвал способите, предвидени в
Договора за правна помощ по граждански и наказателни дела между Р Б. и Р
1
Т. и Европейската конвенция за обмен на правна информация между
държавите. Съдът се произнесъл, посочвайки, че приложимото материално
право относно имуществените отношения между съпрузите е чл.21, ал.1 СК в
нарушение на разпоредбата на чл.79 КМЧП, без да установи съдържанието на
чуждото материално право. Твърди, че съдът не се е произнесъл по
възражението за недопустимост на делбата по отношение на самостоятелен
обект с идентификатор 39164.15.307.2.4., находящ се в с. К.. Този обект бил
придобит преди регистрирането на брака на страните в Б. и придобиването му
не било в режим на СИО. Иска се въззивният съд да отмени решението, с
което имотите са допуснати до делба.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата, в
който тя оспорва въззивната жалба. Излага съображения.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт:
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима,
а по същество - неоснователна.
Пред районния съд е предявен иск за делба на движими и недвижими
вещи, придобити като съпружеска имуществена общност от страните по
време на брака им, а именно: ПИ с идентификатор 11845.11.7 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-
99/12.11.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с.В.,
общ.М., с площ от 5001 кв.м., м. Кара Топак с трайно предназначение на
територията „земеделска”, начин на трайно ползване: нива, ІV категория, при
граници и съседи: ПИ с идентификатор 11845.11.26, ПИ с идентификатор
11845.11.6, ПИ с идентификатор 11845.11 .28, ПИ с идентификатор
11845.11.21; ПИ с идентификатор 46417.47.17 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-663/10.11.2017г. на
изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с.М.В., общ.С.З., с площ от
842 кв.м, м. Марашите, с трайно предназначение на територията
2
„урбанизирана”, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.),
номер по предходен план: 047017, при граници и съседи: ПИ с
идентификатор 46417.47.11, ПИ с идентификатор 46417.47.18, ПИ с
идентификатор 46417.47.19, ПИ с идентификатор 46417.47.16, ПИ с
идентификатор 46417.47.13, ПИ с идентификатор 46417.47.24, ведно с
построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, която съгласно
разрешение за строеж №19-446/17.09.2015 г. на Община С.З. представлява
жилищна сграда с гараж, двуетажна, еднофамилна, със застроена площ 159,43
кв.м и разгъната застроена площ - 402,42 кв.м, бруто площ 505,33 кв.м; на
кота -2,60 м. (сутерен) - склад, стълбище с площадка и асансьор - застроена
площ 102,91 кв.м; на кота +0,50 м - гараж за два автомобила в
северозападната част на сградата; на кота +0,00 м (първи етаж) - входно
антре, дневна, кухня с трапезария, тераса, асансьор и тоалетна - застроена
площ 159,43 кв.м; на +3,20 м. - три спални, баня с тоалетна и преддверие,
едната спалня със самостоятелна баня с тоалетна, две тераси, основно
стълбище, метална мезонетна стълба и асансьор - застроена площ 162,55 квм.;
на кота +6,20 м (трети тавански етаж) - спалня за гости, тераса, баня с
тоалетна, метална мезонетна стълба и асансьор - застроена плащ 80,44 кв.м,
без удостоверение за въвеждане в експлоатация; ПИ с идентификатор
46417.47.19 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед РД-18-663/10.11.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК,
находящ се в с.М.В., общ.С.З., с площ от 832 кв.м, м. Марашите, с трайно
предназначение на територията „урбанизирана”, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: 047019, при граници
и съседи: ПИ с идентификатор 46417.48.165, ПИ с идентификатор
46417.47.18, ПИ с идентификатор 46417.47.16, ПИ с идентификатор
46417,47.17; самостоятелен обект в сграда с идентификатор 39164.15.307.2.4
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-
18-29/25.07.2005 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с.К.,
общ.Н., Б.В.В., ет.2, ап.2Е, със застроена площ от 68,00 кв.м, представляващ
жилище - апартамент, разположен на втори етаж в сграда №2, построена в ПИ
с идентификатор 39164.15.307, при граници и съседи на обекта: на същия
етаж: обект с идентификатор 39164.15.307.2.3; под обекта: обект с
идентификатор 39164.15.307.2.2; над обекта: обект с идентификатор
39164.15.307.2.6, както и върху лек автомобил, марка „Ауди”, модел „А6” с
3
рeг. № СТ ** ВН, рама № WAUZZZ4F96N140766, двигател № ВМК103711;
лек автомобил, марка „Форд”, модел „Фокус” с рeг. № Р ** ВВ, рама №
WF0BXXGCDBXJ81351, двигател № C9DAXJ81351 и товарен автомобил,
марка „Мерцедес”, модел „914” с рeг. № Р ** ВВ, рама №
WDB67402315285782.
Ищцата е твърдяла, че с ответника са бивши съпрузи, като бракът им е
прекратен с решение №410/2018 г. постановено на 23.05.2018 г. по дело за
развод №216/281 на Шести семеен съд в гр. Б., Р Т.. По време на брака били
придобили описаните вещи, които били съпружеска имуществена общност.
Искала е съдът да ги допусне до делба при квоти по ½ ид.ч.
Ответникът е изразил становище, че искът е неоснователен, тъй като
имотите и МПС не били придобити в режим на съпружеска имуществена
общност. Не е оспорил факта, че с ищцата са бивши съпрузи. Твърдял е, че
двамата били лица с двойно гражданство – българско и турско; че са
сключили граждански брак в Р. Т. на 16.08.2000 г., който бил отбелязан в
българските регистри за гражданско състояние на 19.06.2012 г. Признава, че
бракът е бил прекратен на 23.05.2018г. в Р № 410/2018 г., като прекратяването
било отразено в българските регистри на 20.12.2019 г. Ответникът е твърдял,
че за личните и имуществените отношения между страните следвало да се
прилага турския Семеен кодекс, тъй като и сключването и прекратяването на
брака били извършени в Р Т.. Съгласно това право всички имоти, които били
записани на името на единия от съпрузите в документа за собственост,
независимо, че били придобити по време на брака, били лично имущество на
съответния съпруг, ако другият съпруг не е предявил претенции при развода.
Ответникът твърди, че ищцата не е предявила претенции към имотите в Б.
при развода, което се виждало и от съдебното решение, поради което имотите
не били общи на страните. Решението за развод между страните
възпроизвеждало тяхното споразумение, в което те изрично предвидили, че
имотите им „ще останат у самите страни” и уредили собствеността само на
един от имотите си, който приели за общ. С подписването на споразумението
страните избрали приложимото право относно имуществените си отношения
и това било правото на Р Т..
Ответникът е твърдял, че единият от недвижимите имоти, за който се
претендира делба, бил придобит преди гражданския брак на страните да е бил
4
отразен в българските регистри за гражданско състояние и поради тази
причина също не бил съсобствен между страните. Искал е съдът да отхвърли
иска за делба.
Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна,
че страните са бивши съпрузи, като са сключили граждански брак на
16.08.2000 г. в Р Т., прекратен с решение №410/2018 г., постановено на
23.05.2018 г. по дело за развод №216/281 на шести семеен съд в гр. Б., Р Т.,
влязло в сила на 10.07.2018 г. Приел е за безспорно, че страните са лица с
двойно гражданство – българско и турско. Приел е че имотите, предмет на
делбата, са придобити по време на брака между страните.
От правна страна е приел, че от решение №410/2018 г. постановено на
23.05.2018 г. по дело за развод №216/281 на Шести семеен съд в гр. Б., Р Т. и
споразумение по чл.166/3 от Семейния кодекс на Р Т. се установява, че при
развода си страните не са делили имущество с изключение на един
апартамент в И., за който е решено, че остава за ищцата. При развода си
страните не са предявили претенции един към друг за имущество. Приел е, че
в случая следва да бъдат приложени съответно разпоредбите на КМЧП, който
уреждат приложимото право към частноправните отношения с международен
елемент. Приел е, че съгласно разпоредбата на чл.79, ал.3 КМЧП
имуществените отношения между съпрузи се уреждат от правото, приложимо
към техните лични отношения, а съгласно ал.1 от същата разпоредба личните
отношения между съпрузи се уреждат от тяхното общо отечествено право.
Тъй като страните били съпрузи с двойно гражданство, следвало да се
приложи разпоредбата на чл.48, ал.2 КМЧП, а именно, че отечественото
право на лице с две или повече гражданства, едното от които е българско, е
българското право. Намерил е за неприложима разпоредбата на чл.79, ал.4
КМЧП, доколкото чл.48, ал.2 определя по императивен начин отечественото
право на страните и не е допустимо упражняването на избор на друго
приложимо право. Приел е, че при липса на избор на друг режим, между
съпрузите действа законов режим на общност, какъвто е бил режимът при
действието на стария СК към момента на сключване на брака между страните.
Приложил е презумпцията на чл.21, ал.1 СК и е приел описаните вещи за
съпружеска имуществена общност, която с прекратяването на гражданския
брак между страните се прекратява. Приел е, че съгласно чл.21, ал.1 СК
5
съвместният принос на съпрузите по време на брака в придобиването на вещи
или права върху вещи, се предполага, поради което се създава съпружеската
имуществена общност по отношение на тях, независимо на чие име е станало
придобиването. По отношение на съсобствеността на процесните недвижими
имоти и МПС не беше направено възражение от страна на ответника, касаещо
размера на дяловете.
Въззивният съд счита решиението за правилно.
По делото не е било спорно, че страните са бивши съпрузи – бракът им е
прекратен с влязло в сила решение №410/2018 г., постановено на 23.05.2018
г. по дело за развод №216/281 на шести семеен съд в гр. Б., Р Т.. Бракът е бил
сключен на 16.08.2000 г. По делото няма спор, че страните са лица с двойно
гражданство – българско и турско. Описаните по-горе имоти и МПС, предмет
на делбата, са придобити по време на брака, а и това се установява от
представените писмени доказателства.
Съгласно чл.79, ал.3 КМЧП имуществените отношения между съпрузите
се уреждат от правото, приложимо към техните лични отношения, а личните
отношения се уреждат от тяхното общо отечествено право. Отечественото
право на лице с две или повече гражданства, едното от които е българско, е
българското право – чл.48, ал.2 КМЧП. Посочените норми на КМЧП се
прилагат само доколкото липсва уредба на частноправните отношения с
международен елемент, установена в международен договор, в друг
международен акт в сила на Р Б. или в друг закон – чл.3, ал.1 КМЧП. Между
Р Б. и Р Т. действа Договор за правна помощ по граждански и наказателни
дела, ратифициран с Указ № 160 на Държавния съвет от 18.02.1976 г., ДВ, бр.
20 от 9.03.1976 г., в който липсва уредба, касаеща уреждането на
имуществени отношения по повод прекратен брак, както и уредба за избор на
приложимо право, поради което се прилагат нормите на КМЧП.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че институтът на
гражданството е неприложим, тъй като страните са с двойно гражданство,
което е еднакво, а КМЧП не регламентира тези случаи. В тази връзка
неоснователно се претендира и че не е отчетено обичайното место
пребиваване на страните, а при липсата на общо гражданство или общо
обичайно местопребиваване се прилага правото на държавата, с която
6
двамата съпрузи имат май-тясна обща връзка, която в случая била Р Т..
Страните имат общо гражданство и това е очевидно от обстоятелството, че те
имат едно и също двойно гражданство. В този случай, тъй като едното от
гражданствата е българско, и отечественото им право е българското право –
чл.48, ал.2 КМЧП. Именно това право следва да се приложи при уреждане на
имуществените отношения между съпрузите, а не чуждото право. Напълно
неоснователно е оплакването, че първоинстанционният съд не е установил и
приложил чуждото право. Напротив. Съдът е издирил турския СК, но е
отказал да го приложи, тъй като е намерил, че в случая е приложимо
българското право – извод, с който въззивният съд напълно се съгласява и
препраща към мотивите на районния съд на основание чл.272 ГПК. След като
сам въззивникът счита, че не е налице различно гражданство между
съпрузите, не е ясно защо имуществените отношения между тях следва да се
уреждат от правото на държавата, с която и двамата имат най-тясна връзка.
Законът изрично е посочил кое право урежда имуществените отношения по
отношение на лица с две или повече гражданства. Разпоредбите на чл.79, ал.2
и чл.48, ал.3 КМЧП са напълно неприложими, тъй като те уреждат друга,
различна хипотеза, касаеща съпрузи с различно гражданство. Както бе
посочено неколкоократно, в случая страните са с еднакво и за двамата двойно
гражданство, едното от които е българско.
Не е приложима и разпоредбата на чл.79, ал.4 КМЧП, тъй като по делото
няма данни страните да са избирали някакъв режим на имуществени
отношения, в т.ч. и режим на разделност. Неоснователно е и възражението, че
е налице общо съгласие за режим на разделност при прекратяването на брака,
обективирано в подписаното помежду им споразумение. От представените
документи в превод от турски език и от обясненията на вещото лице-
преводач, дадени в с.з., се установява, че при развода страните не са делили
имущество, с изключение на един апартамент в гр.И., за който е решено, че
остава за ищцата. Те не са предявявали претенции един към друг за
имущество.
На последно място е неоснователно и възражението относно
недопустимостта на делбата по отношение на един от имотите, който бил
придобит преди регистрирането на брака в Р Б.. По принцип това основание
не води до недопустимост на делбата. Делбата е недопустима, ако законът
7
предвижда това или е несъвместима с естеството и предназначението на
вещта. В случая не е налице нито една от тези две хипотези. Освен това сам
въззивникът твърди във въззивната си жалба, че регистрирането на брака в
българските регистри за гражданско състояние представлява отбелязване на
същия. Именно затова регистрирането му няма контитутивен ефект - не води
до промяна на датата, на която бракът е сключен и до промяна на правните
последици от сключването му.
С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че описаните по-
горе имоти и движими вещи са съсобствени между страните при равни права
по силата на прекратената с развода съпружеска имуществена общност.
Решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено. На въззиваемата следва да бъдат
присъдени направените пред настоящата инстанция разноски за
възнаграждение за един адвокат в размер на 1000 лв. Възражението за
прекомерност е немотивирано и формално. От друга страна съдът намира, че
предпоставки за присъждане на по-нисък размер не са налице с оглед на
разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260098 от 01.02.2021 г., постановено по
гр.дело № 6914/2019 г. на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Г. И.Ю.. от гр. С.З., ул.
********, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Ш. ЮЛ. от с. Л., общ. А.,
ЕГН **********, сумата от 1000 лв. за направените по делото разноски за
възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните
основания по чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9