№ 44
гр. П., 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Д.а
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20205220102374 по описа за 2020 година
Производството е образувано по постъпила искова молба депозирана от З. А. Г., ЕГН
**********, от гр. П., бул. „Х. Б." № 43, вх. В, ет. 6, ап. 52 /в хода на производството е
починала и производството е продължило с нейните наследници – останалите ищци/, Е. Г.
М., ЕГН **********, от гр. П., ул. „С. А." № 87, вх. А, ет. 6, ап. 17, С. Г. Г., ЕГН
**********, от гр. П., бул. „Х. Б." № 43, вх. В, ет. 6, ап. 52 и В. Г. Г., ЕГН **********, от гр.
П., бул. „Х. Б." № 43, вх. В, ет. 6, ап. 52, всички представлявани от И. Н. Ц., адвокат от АК -
П., ул. "Х. О." № 2, съдебен адрес за всички ищци: П., ул. „Х. О." № 2, против А. Т. С. от с.
Д., община П..
В исковата молба и уточнителните молби се твърди, че ищците са собственици на
УПИ VII-183 в кв. 26 по плана на с. Д., а ответникът и лицето П. Р. С.а са собственици на
съседния имот пл. № 184, за който са отредени УПИ IV-184 и УПИ XIII-184. Сочи се, че за
осигуряване на достъпа до имота на ищците е създадена улица с о.т. 43а-43б, която граничи
с имотите на ответника, както и че ответникът препятства достъпа до имота на ищците.
Твърди се, че е засадил и поддържа лозе, част от което попада върху улицата и по този
начин е невъзможно преминаването на автомобили през нея. Уточнява, че лозето е
разположено на около 15 м. от уличната регулационна линия на УПИ VII-183 в кв. 26 по
плана на с. Д., което е собственост на ищците, и е с дължина около 30 м.. Същото навлизало
в улицата откъм имота на ответника с около 50 см. и по този начин правило невъзможно
или затруднява неимоверно много преминаването по улицата с МПС. Уточнява, че другите
действия, с които ответникът А. Т. С. непрекъснато и цЕ.сочено създавал пречки за
преминаване по улицата са примерно изброени следните: поставя различни предмети по
улицата с цел да създава пречки - бидони, чували, щайги, стара дограма; също с цел да
1
препятства преминаването по улицата поставя напреко на осовата линия траверси от жп
линии; паркира на улицата собственото си превозно средство, въпреки че лицето на неговия
УПИ е от друга улица и по този начин прави невъзможно преминаването на други
автомобили; към днешна дата /депозирането на уточнителна молба с вх. № 16663/06.10.2020
г./ е напълнил найлонови чували с камъни и ги е поставил на улицата така, че да не може да
се преминава по нея и ищците да не могат да достигнат до имота си с автомобил.
Твърди, че достъпът до имота на ищците е само по улица о. т. 43а - 436 (същото се
отнася и за достъпа за УПИ XV-183 в кв. 26) и поради своя характер на тупик тази улица е с
ограничени габарити. Затова поставянето на обемисти предмети върху нея (в случая
поставяни цЕ.сочено) прави невъзможен достъпът до имота с МПС, а понякога затруднява
достъпа и на човек. По този начин пълноценното упражняване на правото им на собственост
върху собствения им имот е затруднено и в определени моменти е невъзможно.
По наведените в исковата молба твърдения се иска от съда, да постанови решение, с
което да бъде осъдена ответната страна да премахне лозето, попадащо в улица с о.т. 43а -
436 в кв. по плана на с. Д., и да преустанови създаването на пречки за свободно преминаване
на хора и автомобили по същата улица.
Претендират се разноски. Сочат се доказателства.
В проведеното съдебно заседание ищците се представляват от адвокат Ц., който моли
съда да уважи исковата претенция в цялост. Депозира в срок писмена защита.
В срока по чл.131 ГПК ответната страна – А. Т. С., депозира отговор на исковата
молба, чрез пълномощник – адвокат М. П. от АК П., в който изразява становище по
допустимостта и основателността на исковата претенция.
Не оспорва, че ищците са собственици на УПИ VII-183 в кв.26 по плана на с. Д. и
неговият имот - пл.№ 184, за който е отредено УПИ IV-184 и УПИ XIII /предходно III/-184 в
кв.27 по плана на с.Д. - е съседен на имота на ищците.
Оспорва, че е създадена улица с о.т.о.т. 43а - 436 в кв.27 по плана на с. Д., като
твърди, че така наречената „улица” от ищците е с дължина около 56 м.. Уточнява, че за тази
„улица” - в кв.27 по плана на с. Д. нямало издадена и одобрена Заповед от община П. за
проектирането й. Имало издадена от община П. Заповед № 1355/06.06.2016 г. за
отчуждаване на част от имота му, а именно от УПИ IV-184 от площ от 51,4 кв.м. като му е
заплатено й обезщетение от 510 лева. Тази площ - част от „улицата” била с дължина 33 м.
Също така имало й издаден Акт за частна общинска собственост № 4782 от 23.06.2017 г. на
АВ-СВ - гр.П. при PC-гр.П.. За другата част от около 90 кв.м. - площ от тази така наречена
улица - в кв.27 плана на с. Д. също нямало издадена и одобрена Заповед от община П. за
проектирането й, не е имало отчуждително производство и не му било изплащано никакво
обезщетение.
Твърди, че няма имот и никаква връзка с кв.26 по плана на с. Д., тъй като неговите
имоти са в кв.27 по плана на селото.
Сочи, че собствениците на УПИ V-183 и УПИ VI-183 в кв.26 са стеснили улицата,
2
като изградили плътна стена на различно от указаното място за граница на улицата от тяхна
страна граничеща с техния имот.
Твърди, че ищците игнорират и затаяват проектираната, законна улица, одобрена със
Заповед № 71/20.05.1993 г. на община П., с о.т.о.т. 43а-43б, с ширина 3 м. - за обслужване на
вътрешните парцели XV и VII-183 в кв.26 по плана на с. Д., като за тази улица община П. е
изплатила обезщетение в размер на 1650 лв. на наследниците им.
Оспорва и възразява, че в „улицата” е засадил лозе. В тази връзка твърди, че това
лозе си е в неговия имот, по вярната имотна граница между неговия УПИ IV-184 и УПИ XIII
/предходно III/-184 в кв.27 по плана на с.Д. и „улицата”. Това лозе го имало от предците му
и ако някоя лоза изсъхнела я пренасаждал, но пак на същото место, а не на т.н. „улица“.
По отношение на поставените от негова страна траверси от жп линия сочи, че са на
границата между заплатената му площ от община П. от 51,4 кв.м. и незаплатената такава
площ от около 90 кв.м. - за която няма издадена и одобрена Заповед от община П. за
проектирането й, не е имало отчуждително производство и не му е изплащано никакво
обезщетение. Сочи, че тази площ е негова собственост, поради което я е защитил и заградил.
Счита, че предявеният иск е недопустим, тъй като ищците не били собственици на
„улица” с о.т.о.т. 43а - 436 в кв.27 по плана на с. Д..
По основателността на исковата претенция счита, че не са създадени от негова страна
действителни пречки и затруднения на ищците да упражняват правата си на собственост в
имота. Оспорва че общ. П. е собственик на реална част от 51,4 кв.м. от ПИ № 184 в кв.27,
попадащи в улици с о.т.о.т. 43а-43б по плана на с. Д. ЕКАТТЕ 21556 - обективиран в Акт за
частна общинска собственост /АЧОС/ № 4782 от 23.06.2017 г. на АВ-СВ - гр.П. при PC-
гр.П.. Твърди, че удостовереното в документа не отговаря на действителното фактическо
положение - нямало издадена и одобрена Заповед от община П. за проектиране на улицата,
поради което на основание чл.193, ал.1 от ГПК оспорвам съдържанието на АЧОС № 4782 от
23.06.2017 г. на АВ-СВ - гр. П. при РС- гр. П., включително оспорвам правото на
собственост на Община П. на този имот.
Претендира разноски.
В проведеното съдебно заседание ответникът лично и чрез процесуалния си
представител адвокат М. П. от АК П. молят съда да отхвърли исковата претенция като
неоснователна. Депозира в срок писмена защита.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна – общ. П., депозира отговор на исковата
молба, в който изразява становище по допустимостта и основателността на исковата
претенция.
Твърди, че не е пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск. Алтернативно
сочи, че искът е неоснователен.
Сочи, че със Заповед № 186/03.12.2013 г. е одобрена поправка на кадастралната
основа с верните имотни граници между имоти пл. №№ 183 и 184 в кв. 26, 27 по плана на с.
3
Д..
Твърди, че със заповед № 1355/06.06.2016 г. е отчуждена част от поземлен имот с пл.
№ 184, частна собственост, попадаща в улица с о.т. 43а-43б в квартал 26 по плана на с. Д., с
площ на отчуждаваната част 51,4 кв.м., съгласно влязъл в сила подробен устройствен план
при съседи: частите от имот с пл. № 183, подлежащи на отчуждаване и останалите части от
ПИ № 184, не попадащи в улицата. Определено е парично обезщетение в размер на 510 лева
/петстотин и десет лева/ общо, разпределено за частта на П. Р. С.а в размер на 255 лева и за
частта на А. Т. С. в размер на 255 лева. Дължимите суми били платени.
Посочва, че е съставен акт за частна общинска собственост № 4782/23.03.2017 г. за
реална част от 51.40 кв.м. от ПИ № 184 в кв. 26, попадаща в улица с о.т.о.т. 43а-43б; вписан
във вх. peг. № 2257/29.03.2017 г., акт № 69, том 7, дв. вх. peг. 2256 в Служба по вписванията
- П.. Улицата е прокарана на място, макар и да не е благоустроена. Сочи, че отчуждената
част попада в улицата, тя е за обществен достъп и се ползва от неограничен брой хора,
преминаващи по улицата /цялото население, вкл. и ищците/. Новооткритата улица с о.т. 43а-
43б в кв. 26 по плана на с. Д. е трасирана на 14.08.2017 г.. Със Заповед № 136/19.01.2018 г.
на Кмета на Община П. е наредено да се премахне незаконен строеж: “Ограда”, попадаща в
новопроектиране улица с осови точки № 43а и № 436, кв. 26 по плана на с. Д.. Видно от
Констативен протокол от 14.03.2019 г., съставен от работна група при Община П., при
извършената от тях проверка незаконният строеж е премахнат доброволно от извършителите
А. С. и П. С.а, като от същия е видно, че към дата 14.03.2019 г. в улица-тупик с о.т. 43а-43б,
кв. 26 по плана на с. Д. няма засадено лозе, както и няма лозови насаждения в имота на
ответника в близост до изградената от мрежа ограда.
Твърди, че неоснователните действия са извършени от А. С., който е пречил за
преминаване през процесната улица и на С. С. да влезе и ползва собствения си имот, като
дори е предизвикал скандал и нападение с вила срещу посоченото лице. За
незаконосъобразните му действия А. Т. С. бил санкциониран, като му е наложено наказание
„глоба” с наказателно постановление № 494/24.09.2020 г., издадено от зам.-кмета на Община
П., съгласно Наредбата за обществения ред в Община П., приета от Общински съвет П..
Наказателното постановление е потвърдено с решение по АНД № 1462/2020 г. по описа на
Районен съд П.. Решението е влязло в сила.
Твърди, че улицата не се ползва от Община П. като юридическо лице и Община П. не
извършва никакви действия, пречещи на ищците да ползват свободно своя имот. Точно
обратното, видно от гореизложеното, Общината извършвала всички необходими действия,
за да осигури достъп до урегулирания поземлен имот, собственост на ищците.
В проведеното съдебно заседание ответникът общ. П. се представлява от
пълномощник – юрисконсулт Г., която моли съда да отхвърли исковата претенция по
отношение на тях, като неоснователна. Депозира в срок писмена защита.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
4
намира за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване между
страните, че ищците са собственици на УПИ VII-183 в кв.26 по плана на с. Д. и имотът на
ответника С. - пл.№ 184, за който е отредено УПИ IV-184 и УПИ XIII /предходно III/-184 в
кв.27 по плана на с.Д. - е съседен на имота на ищците. Горното се установява и от
представените по делото документи за собственост.
От представената от общ. П. заповед № 186/03.12.2013 г. се установява, че е одобрена
поправката на кадастралната основа с верните имотни граници между имоти пл.№№ 183 и
184 в кв.26, по плана на с. Д., съгласно кафявите означения на скицата-проект към акта за
непълноти и грешки /актът също е представен по делото/.
От заповед № 1355/06.06.2016 г. се установява, че е отчуждена част от поземлен имот
с пл. № 184, частна собственост, попадаща в улица с о.т.о.т. 43а-43б в квартал 26 по плана
на село Д., с площ на отчуждаваната част 51,4 кв.м., съгласно влязъл в сила подробен
устройствен план при съседи: частите от имот с пл. № 183, подлежащи на отчуждаване и
останалите части от ПИ № 184, не попадащи в улицата. Посочени са собствениците, а
именно П. Р. С.а и А. Т. С.. Определено е равностойно парично обезщетение в размер на 510
лева, което е разделено както следва: за частта на П. Р. С.а обезщетение в размер на 255 лева
и за частта на ответника С. в същия размер.
На 23.03.2017 г. на основание чл.5б, ал.1 от ЗОС, във връзка с чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС и
Заповед № 1355/06.06.2016 г. за отчуждаване на част от п.и №184 с. Д. с площ 51.4 кв.м.,
попадащи в улица-тупик с о.т.43а и 436 по плана на с.Д., е издаден Акт за Частна Общинска
Собственост № 4782 вписан в СВ П., с който се отчуждават горепосочените 51,4 кв.м..
Представена е заповед № 136/19.01.2018 г., от която се установява, че е наредено, да
се премахне незаконен строеж: „Ограда”, попадащ в новопроектирана улица с осови точки
№43а и N°436, квартал 26 по плана на с. Д., извършен от А. Т. С. и П. Р. С.а. Определен е й
срок за нейното премахване. Установява се, че незаконният строеж е бил премахнат
/констативен протокол от 14.03.2019 г./.
Представени са уведомително писмо от кмета на с. Д., касаещо оказано съдействие за
трасирането на процесната улица.
Ответникът А. С. е представил следните писмени доказателства:
От заповед № 1341/08.07.2009 г. се установява, че е отказано допускане за
изработване на проект за изменение на ПР за улица-тупик с о.т, от 43а-43б, предвидена да
обслужва УПИ VII-183 и XV-183 в кв. 26 по плана на с. Д., с оглед заличаването й и
проектирането й в съседния имот 182, съгласно внесеното предложение за изменение на
действащия план.
Установява се от заповед № 170/18.08.2011 г., че е отказано попълването на
кадастралната основа за имот пл. №183, кв. 26,27 по плана на с. Д., общ. П. и намиращите се
в него сгради и поправка на имотните му граници с имоти пл.№182,185,186,187 и 184,
съгласно кафявите линии и надписи в скицата - проект към акта за непълноти и грешки.
5
/приложена е скица проект/.
Представена е заповед № 1359/06.06.2016 г., от която се установява, че част от
поземлен имот с пл. № 183, частна собственост, попадаща в улица с о.т.о.т. 43а-43б в
квартал 26 по плана на село Д., с площ на отчуждаваната част 168 кв.м., която се състои от
северна част в размер на 21,5 кв.м. и южна част от 146,5 кв.м., съгласно влязъл в сила
подробен устройствен план. Посочени са съседите - на северната част са: ПИ № 184; частта
от имот с пл. № 184, подлежаща на отчуждаване и останалата част от ПИ № 183, не
попадаща в улицата. Съседи на южната част са: частта от имот с пл. № 184, подлежаща на
отчуждаване; ПИ № 184; улица с о.т. 43-436-44- н останалата част от ПИ № 183, не
попадаща в улицата. Посочени са собствениците и опредЕ.та левова равностойност.
По делото е прието Решение от 09.05.2013 г. по гр.д. № 4318/2012 г. по описа на РС
П., от което се установява, че по иска на З. А. Г., Е. Г. М., С. Г. Г. и В. Г. К., против А. Т. С.,
П. Р. С.а, К. Р. С., В. С. Г. и С. В. С., всички от с.Д., общ. П. по чл.53, ал.2 от ЗКИР, съдът е
приел за установено, че по отношение на ответниците, е допусната грешка в кадастъра в
кв.27 по плана на с. Д., общ. П., изразяваща се в погрешно заснемане на границите между
имоти пл. №183 и пл. №184, собственост на ответниците, като част от имот пл. № 183 с
площ от 128 кв.м. е заснета като част от улица-тупик с о.т.43а-43б и част от имот пл.№184 с
площ от около 42 кв.м. е заснета като част от улица-тупик с о.т.43а-43б - съгласно схема №4
от заключението на СТЕ, неразделна част от решението.
От приетото по делото Решение от 27.02.2015 г., постановено по гр.д. № 4228/2012 г.
по описа на РС П. се установява, че съдът е приел за установено по иска на З. А. Г., Е. Г. М.,
С. Г. Г. и В. Г. К., че по отношение на ответниците А. Т. С. и П. Р. С.а, ищците са
собственици на площ от 4,56кв.м., представляваща част от УПИ VII-183 в кв.27 по плана на
с.Д., общ.П., оцветени на скицата /неразделна част от решението/ към заключението на СТЕ
в жълто и ги е осъдил да отстъпят собствеността и предадат владението върху нея, като за
разликата до 16кв.м. е отхвърлил иска като неоснователен.
Представени са споразумение от 14.05.2013 г. и декларация от 11.12.2013 г., касаещи
гр.д. № 4228/2012 г. и гр.д. № 4318/2012 г. по описа на РС П.. Представена е й декларация от
02.10.1985 г. за уреждане на регулационни сметки между праводателите на ищците и
ответната страна.
По делото е разпитан в качеството на свидетел С. В. С.. От показанията му се
установява, че знае къде се намира имота на З. и Е., тъй като е техен съсед. Посочва, че
имотът на ответника е срещу неговия и ги разделя една улица, а именно процесната.
Изяснява, че още от началото на проектирането на улицата и след нейното проектиране
ответникът създавал поС.но пречки. Посочва, че поС.но препречвал пътя с най-различни
предмети. Сочи, че най-фрапантното било едно ремарке, на което ответникът спаднал
гумите и било поставено точно на средата на улицата, където препречвал пътя точно за
неговия имот, за имота на Георги Славеев и за имота на Е. и З. - неговите братовчедки.
Споделя, че ответникът е паркирвал колата си на процесната улица и по този начин
6
препречвал преминаването по нея. Изяснява и за вербални действия от страна на ответника,
който според свидетеля били поС.ни. Споделя, че към датата на провеждане на разпита
имало дървени прозорци, „каси ли са“, които той последно бил нахвърлял на пътя и лично
свидетелят ги преместил. Твърди, че ответникът поС.но садил някакви лози на пътя, като си
мислил, че като трайни насаждения щели да останат и не връзвал разклоненията, който
попадали на улицата. Изяснява, че били посадени в средата по дължината на улицата, като
една част можело да са си насадени в неговия двор. Сочи, че имало подадени доста сигнали
от негова страна срещу ответника, касаещи поставянето на различни предмети на улицата.
Уточнява точно къде ответникът е поставял колата си и различните предмети. В хода на
разпита на свидетеля беше предявена скица, намираща се на л.8 от делото, за уточняване на
местонахождението на неговия имот, респективно да посочи, къде според него са оставяне
сочените вещи от ответника. Във връзка с горното заявява, че неговият имот е ХV 183.
Ответникът е паркирал колата си минимум три пъти в неговото начало, като за отправна
точна посочва началото на улицата - осова точка 43А. Споделя, че предметите ги поставял в
близост до неговата къща. Първоначално било там ремаркето в средата на пътя. Уточнява,
че предметите се намирали там, където свършва имот XIV183. Към момента на разпита
заявява, че съществувала поставена мрежа, като уточнява, че се намирала, където на скицата
се виждала несъществуваща паянтова сграда - точно на това място, което попада в улицата.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични, последователни и
кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал. В отделни части се
подкрепят и от направените признания от ответника, че мрежата се намира и към момента
на съдебното заседание, че на улицата имало паднала дограма и други предмети, който е
сложил лично, за да защити другата част от улицата, която не му била платена.
По делото е назначена съдебно техническа и допълнителна експертизи, изготвени от
вещото лице Д. Г.. От заключението му се установява, че имотите на ответника са с
идентификатори по КККР №21556.501.691 и №21556.501.134 с бивши данни от
кадастралния и регулационен план на село Д. УПИ IV - 184 и УПИ XIII - 184 и двата са
ситуирани в кв.№ 27 по регулационния план. Имотът на ищците е с идентификатор по КККР
№21556.501.3016, с бивши данни от кадастралния и регулационен план на село Д., УПИ VII
- 183 в квартали№ 26 № 27 по регулационния план поради това, че проектираната с плана
бъдеща улица с о.т. 42 и о.т. 43. го е разполовявала. На приложение №10 от заключението е
посочил границите на ПИ и УПИ. Вещото лице е посочило, че за обслужване на имоти с
идентификатори №21556.501.3016 и №21556.501.184 по КККР, бивши УПИ VII - 183 и УПИ
V - 183 по регулационния план на село Д. е проектирана улица - тупик, с идентификатор №
21556.501.1018 с площ 173 кв.м., вид собственост Общинска публична, вид територия
урбанизирана, НТП За второстепенна улица. За същата е бил изготвен проект от
лицензирана по ЗКИР фирма. Издадени са Заповеди за отчуждаване на части от поземлени
имоти, пл. № 183 и пл. № 184 с №1355 и №1359 на кмета на община П. от 06.06.2016 г..
Били съставени два броя актове за улицата - частна общинска. Улицата била отразена в
КККР на село Д. с площ 173 кв.м. Посочило е, че от общ. П., не са могли да му обяснят, в
7
какви граници са отчуждени имотите, за да се обособи улица от о.т.43а до о.т. 43б и къде е
разликата между отчуждените терени и площта на улицата - тупик. Ако се реализирало на
място проектираната улица със Заповед №71 от 20.05.1993 г. на кмета на община П.,
отчуждаването от имот пл. № 183 за реализирането на улица и тогава и сега били почти
еднакви по площ. Посочило е, че при огледа на място констатирал, че няма лози и други
дървета на ответника в територията на улицата - тупик от о.т. 43а до о.т. 43б в улицата
навлиза само построената масивна ограда.
В Допълнителното заключение е посочило, че в Заповед №186/03.12.2012 г. на кмета
на Община П., в която са нанесени верните имотни граници между имоти пл. №183 и №184
била влязла в сила, като потвърдена от Административен съд П., но в нея некоректно били
пренебрегнати съществуващите имотни граници между имоти 183 и 184 в квартал 26 по
действащия кадастрален и регулационен план на село Д. по времето, когато е издадена
заповедта. В общ. П. нямало никакви доказателства за прилагането на регурацията между
УПИ XV - 183; УПИ VII - 183; УПИ XIV и поземлен имот 184 в кв. 26 по плана на село Д..
Оградите са били по имотни граници - основите, на които съществуват и сега. Със Заповед
№71/20.05.1993 г. са одобрили регулационни изменения на парцели №№ I, II, III, IV, V, VI и
VII и преотреждане на нови парцели №№М87, VIII-186, 11-187, VII -183, VI-183 и V- 183 в
кв.27 и на улица с о.т. о т. 42-43, проектирана между тях по плана на с. Д., с което улицата
като нецелесъобразна се заличавала и се обособил един нов квартал 26 и се проектирала
улица - тупик с ширина 3 м. и о.т. о.т. 43а - 43о за обслужване на вътрешните парцели XV и
VII; заличил се парцел IV185 и предвиденото в него петно за застрояване; За
новообособените парцели VIII-186, Х-185 и XI-180 се ситуирали нови застроителни петна,
променила се застройката на парцел V-182. Посочил е в приложение № 12 от заключението
границите на ПИ 183 и 184 съвместени с имота на улицата - тупик с №1018 и
идентификатор по КККР на с. Д. № 21556.501.1018.4. Счел е, че в имот с идентификатор по
КККР на с. Д. № 21556.501.1018 улица - тупик е изградена масивна ограда с дължина 31.9
метра съгласно Разрешение за строеж № 284/09.10.2017 г. от В. С. Г. който е следвало да
построи „Плътна ограда по регулационна линия към улица тупик, с височина до 2.20 м.
изцяло разположена в собствен УПИ по съставения „Протокол за открИ.е на строителна
площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа“, но не били спазени
изискванията за строителство по трасираните 2 бр. точки като втората е с недупостимо
отклонение от 6.13 метра и навлиза в улицата - тупик с 0.9 метра. Отбелязал е, че площта на
имота, която се отнема от имоти пл. №№ 183 и 184 в кв.26 по плана на село Д. за
създаването на улица - тупик в същия квартал е както следва: от имот пл. № 183 - 72 кв.м. и
от имот пл. № 184 - 101 кв.м. В скица-извадка от действащата КККР на с. Д. е показал
местоположението на оградата, отразена в червен цвят.
Към депозираните заключения има приложения.
В проведеното съдебно заседание поддържа заключението и допълва същото.
Гореописаните документи, включително документите доказващи правото на
собственост на страните, планове, преписки за изменение и документи, представените от
8
страните скици, влезлите в сила решение, касаещи имотите на страните и имащи отношение
към процесната улица, са изследвани от в. л. Д. М. З., което заключение по допуснатата
повторна СТЕ е изслушано и прието по делото.
В заключението си вещото лице З. посочва, че със Заповед 71/20.05.1993 г. е одобрено
регулационно изменение, с което се променят парцели I -187, VIII-186, II-187, VII-183, VI-
183 и V-I83 в кв.27 и улица-тупик с о.т.43 и о.т.43 проектирана между тях по плана на с. Д.
по червените, сини и виолетови линии, щрихи и надписи и задрасквания на приложената
скица към заключението, с което улицата като нецелесъобразна се заличавала. Посочва, че
се обособява нов кв.26. Проектирана е улица-тупик с о.т.43а - о.т.43б с ширина 3 м. за
обслужване на вътрешните парцели XV-183 и VII-183, разположена изцяло в п.и. 183,
следователно площта на поземлен имот 183 щяла да се намали. Вещото лице е посочило, че
е била проведена процедура по отчуждаване на частите от имоти попадащи в улицата тупик.
Улицата била частна общинска Собственост, съгласно акт № 94782/29.03.2017 г.. изяснява
как се е получила разликата в площите. Границите на отчуждените и актувани площи за
улица-тупик между о.т.43а и 436 са показани на Приложение 3 от заключението. Вещото
лице е категорично, че лозето на ответника не попада в улицата-тупик между о.т.43а и
о.т.43б, чийто координати е определила чрез данните от „Дворищно-трасировъния карнет“ и
координатите на осовите точки, подробно посочени в Приложения 1,2,3 от заключението.
Към заключението има приложения, както и изработена скица-проект с координати на П.И.
21556.501.1018 /улица- тупик м/у о.т.43а и 436/ и границата на П.И. 21556.501.1016.
В проведеното съдебно заседание поддържа заключението и допълва същото.
Заявява, че улицата е изцяло разположена в ПИ № 183 и е проектирана за сметка на същия
ПИ. Категорично е, че лозето не попада в процесната улица. Изяснява как е определила
вярната имотна граница. Подробно посочва, какво е отразила в скица-проект,
представляващото приложение № 10 от заключението и в приложение № 8 от заключението.
Вещото лице посочва, че в приложение 2 от заключението са отразени отчуждените части за
улицата, а именно: първата отчуждена част била южната и е отчуждена от ПИ XIV-183 и от
XV-183, средната част била отчуждена от ПИ 184 и северната пак от XV-183. Изяснява как е
стигнало до горните изводи. По всички заповеди за отчуждаване имало квадратура, като
уточнява, че отчужденото е повече кв.м. за изграждането на улицата-тупик, но никого не
бил ощетен, тъй като било заплатено обезщетение. Посочва, че улицата е разположена по
кафявата линия, но реално трябвало да бъде по червената линия /приложение № 8/. Заявява,
че плътните огради на имотите срещу имота на ответника навлизат в улицата - в южната
част, т. 43 а, оградата навлиза в уличната регулация 1,15 м., а в северната част на улицата-
тупик с 20 см..
Съдът кредитира заключенията на това вещо лице като обективно и компетентно
изготвено, даващо отговор на поставените задачи, на база на събрания доказателствен
материал по делото. Следва да се посочи, че същото не беше оспорено и от страните.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
9
намира за установено следното от правна страна:
Районен съд П. е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл.109 ЗС.
Негаторният иск, като иск за защита на собствеността, предоставя правна защита на
правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие,
посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на
допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, но без
да отнема владението на собственика. С предявяването му се цели това неоснователно
въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него. Предмет
на делото е несъществуването на правото ответникът да въздейства върху вещта.
Активно легитимиран ищец по предявен негаторен иск по чл. 109 ЗС е собственикът
или носителят на вещно право, а пасивно легитимиран ответник е лицето, което извършва
неоснователни въздействия върху чуждата вещ. В този смисъл ищецът сам определя срещу
кои лица да насочи иска си, и това следва да са лицата, които му пречат да ползва вещта си.
Ищецът сам определя обема на търсената защита.
Съгласно чл.109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно
действие, което му пречи да упражнява своето право. От самия текст на разпоредбата е
видно, че двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на
действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да
упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Собственикът следва да
установи кое е действието, което препятства упражняване правото на собственост, кой е
авторът на това действие и в какво се състои нарушението. Следователно, за уважаването на
този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на
имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие
или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца
пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/.
Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са
недопустими, е конкретна по всяко дело. Понякога естеството на извършеното от ответника
нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в
пълен обем.
Във връзка с изложеното, съдът счита, че възражението на ответника, че ищците не
са собственици на процесната улица-тупик и поради това искът бил недопустим, не може да
бъде споделено. Ищците не твърдят, че са собственици на улицата, а че ответникът,
поставяйки различни предмети на улицата-тупик им създава пречки за използването на
собствения им имот по-големи от обикновеното.
По отношение доказване правото на собственост на ищците върху УПИ VII-183 в
кв.26 по плана на с. Д. не е спорно между страните и от събраните по делото доказателства
се установява, че по силата на констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот
от 22.07.2019 г. № 106, т. III, рег. № 4483, н.т. № 419/2019 г. по описа на нотариус В. Г. с
район на действие РС П. са признати за собственици по наследство на недвижимия имот.
10
По отношение на наличието на неоснователни действия на ответника, които създават
пречки за собствениците да упражняват правото си на собственост в неговия пълен обем,
настоящият състав намира, че такива са налице. В случая съдът намира, за ирелевантно
възражението на ответника, че изградените огради на УПИ XIV – 183 и XV-183, навлизат в
уличната регулация 1,15 м., а в северната част на улицата-тупик с 20 см., както и че, вещото
лице е установило разлики в местоположението на точките на улицата-тупик, което е в
резултат на оцифряване на плана за регулация и съвместяването му с данните от полските
измервания, подробно посочено на приложение № 8 от заключението, защото извършените
от ответника действия са от такова естество, че биха пречели за нормалното ползване на
собствения на ищците имот и при ненавлизане на оградите, респективно при правилното
местоположение на процесната улица-тупик. Те създават пречки по-големи от
обикновените, които пречат на собственика да упражнява правото си в пълен обем.
На следващо място ответникът А. С. признава в отговора на исковата молба, че
съзнателно създава пречки за ползването на имота на ищците, като е поставил траверси от
ж.п. линия, които според него били на границата между заплатената му площ от общ. П. от
51,4 кв.м. и незаплатената така от около 90 кв.м., която бил заградил и защитил. Признава и
в проведеното съдебно заседание на 20.10.2020 г., че на улицата имало паднала дограма и
други предмети, който е сложил лично, за да защити другата част от улицата, която не му
била платена, както и в проведеното с.з. на 01.12.2021 г., като заявява, че мрежата се
намирала все още там където е посочил свидетелят. Тези неизгодни за него факти следва да
се ценят от съда в съвкупност с другите доказателства по делото. Наличието на извършени
от ответника неоснователни действия се установяват и от огледа на място на вещото лице Г.
по съдебно-техническата експертиза, което заявява, че е „имало едни траверси 2-3 броя“, от
допуснатите по делото свидетелски показания, както и от приложеното по делото
наказателно постановление № 494/24.09.2020 г. и Решение № 194/01.04.2021 г. по АНД №
1462/2020 г. по описа на РС П., с което е потвърдено НП, находящи се на л.64-68 от делото/.
От последните две доказателства косвено се установява, че на улицата-тупик е имало
поставено ремарке, което е възпрепятствало преминаването по нея.
Свидетелят С. С. е категоричен че ответникът е поставял различни предмети на
улицата-тупик, като по този начин е създавал пречки за нормалното ползване на собствения
на ищците имот, а именно – поставял е ремарке, на което бил спаднал гумите. Ремаркето
било поставено в средата на пътя, там където свършвал имот XIV183, като началото на
улицата се възприемала осова точка 43а, като по този начин препречвал пътя към имота на
ищците. Също ответникът паркирал колата си в началото на улицата-тупик. Поставял е
дървени прозорци, „каси ли са“, както и че към момента на разпита съществувала поставена
мрежа, като уточнява местоположението й – „където на скицата се виждала несъществуваща
паянтова сграда - точно на това място, което попада в улицата“. Следва да се съобрази, че
вещото лице е категорично, че от имота на ответника са отчуждени само 51,4 кв.м., а
останалите кв.м. за изграждането на улицата са отчуждени от другите имоти. т.е. дори да се
приеме, че процедурата по отчуждаване на тези 51,4 кв.м. не е породила действие, като се
11
направи съпоставка между заявеното местоположение на поставяните от ответника вещи,
което посочва свидетелят С., след като му се предяви скицата на л.8 от делото и приложение
№ 2 от заключението на вещото лице З., както и заявеното от последната, че отчуждените от
имота на ответника кв.м., касаят средната част от улицата, се установява, че вещите, които е
поставил ответникът, не попадат в тези 51,4 кв.м., а са поставени в друга част от улицата.
По отношение на ответника А. С. безспорно се установява от свидетелските
показания, събраните по делото доказателства и от собствените му признания, че същият
умишлено и цЕ.сочено създава пречки за ползването на имота на ищците.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответникът С., че процесната улица
не е създадена. По категоричен начин от представените по делото писмени доказателства и
от заключенията на вещите лица се установява, че има изградена улица-тупик с о.т.о.т. 43а-
43б, че общината е завършила отчуждителната процедура и е заплатила дължимите
обезщетения.
Ирелевантно е възражението на ответника, че неговите имоти се намирали в кв.27 по
плана на с. Д.. Между страните няма спор, къде е фактическото местоположение на техните
имоти.
Неоснователно е възражението на ответника, че общ. П. не е собственик на реална
част от 51,4 кв.м. от ПИ № 184, попадащи в улицата, въз основа на АЧОС № 4782/23.06.2017
г., тъй като по категоричен начин се установи, а това се признава и от ответника, че е
приключила отчуждителната процедура, касаеща посочените квадратни метри, както и че
ответникът и другия съсобственик е получил обезщетение за тях. Също така не успя да
докаже и възраженията си, с които оспорва съдържанието на горепосочения АЧОС. От
негова страна не бяха ангажирани доказателства в тази насока.
Предвид всичко изложено настоящият състав приема, че ищците са доказали
исковата си претенция по чл.109 ЗС – ответникът да преустанови създаването на пречки за
свободно преминаване на хора и автомобили по с о.т. 43а - 436 в кв. по плана на с. Д.
/паркиране на собственото си МПС, поставяне на траверси, ремарке, мрежа, дограма
/дървени прозорци/ и т.н.
По отношение на исковата претенция - ответната страна да премахне лозето,
попадащо в улица с о.т. 43а - 436 в кв. по плана на с. Д..
Настоящият съдебен състав счита, че предявеният иск срещу общ. П. следва да се
отхвърли, тъй като от заключенията на приетите по делото СТЕ се установява, че същото не
е засадено на територията на процесната улица, а е засадено изцяло в имота на ответника.
По отношение на претенцията насочена срещу ответника С..
За ангажиране отговорността на ответника е разпитан свидетелят С.. От показанията
му се установява, че ответникът поС.но садил някакви лози на пътя, като си мислил, че като
трайни насаждения щели да останат и не връзвал разклоненията, който попадали на улицата.
Изяснява, че били посадени в средата по дължината на улицата, като една част можело да са
си насадени в неговия двор.
12
От заключенията на вещите лица се установи по категоричен начин, че лозята не са
засадени на територията на процесната улица, а изцяло в имота на ответника. Установи се,
че при извършения оглед от вещото лице Г., част от клоните били провиснали на улица.
По делото не се установи, че клоните от лозата, които попадат в улицата създават за
ищците пречки за използването на собствения им имот по-големи от обикновените. Не бяха
ангажирани доказателства в тази насока. Само от показанията на свидетеля С. не може да се
изведе категоричен извод, за създаването на такива пречки.
Водим от горното исковата претенция - ответната страна да премахне лозето,
попадащо в улица с о.т. 43а - 436 в кв. по плана на с. Д. следва да се отхвърли като
неоснователна и недоказана.
С оглед изхода на делото в полза на ищците следва да се присъдят сторените от тях
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно на уважената част от исковата
претенция. Във връзка с горното ответникът А. С. следва да заплати на ищците сумата в
размер на 1297,50 лева.
Ответниците също имат право на разноски, съгласно чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно на
отхвърлената част от исковата претенция. В полза на общ. П. следва да се присъдят разноски
в размер на 180 лева – юрисконсултско възнаграждение. В полза на ответникът С. следва да
се присъди сумата в размер на 1207 лева – сторени разноски за адвокат и възнаграждение на
вещо лице.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Т. С., ЕГН ********** от с. Д., ул. „16-та“ № 6 ДА ПРЕУСТАНОВИ
действията - създаването на пречки за свободно преминаване на хора и автомобили по с о.т.
43а - 436 в кв. по плана на с. Д. /паркиране на собственото си МПС, поставяне на траверси,
ремарке, мрежа, дограма -дървени прозорци и т.н./ с които пречи на Е. Г. М., ЕГН
**********, от гр. П., ул. „С. А." № 87, вх. А, ет. 6, ап. 17, С. Г. Г., ЕГН **********, от гр.
П., бул. „Х. Б." № 43, вх. В, ет. 6, ап. 52 и В. Г. Г., ЕГН **********, от гр. П., бул. „Х. Б." №
43, вх. В, ет. 6, ап. 52 /последните и като наследници на починалата в хода на
производството З. А. Г., ЕГН **********, от гр. П., бул. „Х. Б." № 43, вх. В, ет. 6, ап. 52, да
ползват собствеността си върху УПИ VII-183 в кв. 26 по плана на с. Д., на основание чл.109
ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Г. М., ЕГН **********, от гр. П., ул. „С. А." № 87, вх.
А, ет. 6, ап. 17, С. Г. Г., ЕГН **********, от гр. П., бул. „Х. Б." № 43, вх. В, ет. 6, ап. 52 и В.
Г. Г., ЕГН **********, от гр. П., бул. „Х. Б." № 43, вх. В, ет. 6, ап. 52 /последните и като
наследници на починалата в хода на производството З. А. Г., ЕГН **********, от гр. П.,
бул. „Х. Б." № 43, вх. В, ет. 6, ап. 52 срещу А. Т. С., ЕГН ********** от с. Д., ул. „16-та“ №
6 и общ. П., ЕИК *********, представляваща от Кмет Тодор Попов, с което да бъдат
13
осъдени да премахнат лоза, попадаща в улица с о.т. 43а - 436 в кв. по плана на с. Д..
ОСЪЖДА А. Т. С., ЕГН ********** от с. Д., ул. „16-та“ № 6 ДА ЗАПЛАТИ, на
основание чл.78, ал.1 ГПК на Е. Г. М., ЕГН **********, от гр. П., ул. „С. А." № 87, вх. А, ет.
6, ап. 17, С. Г. Г., ЕГН **********, от гр. П., бул. „Х. Б." № 43, вх. В, ет. 6, ап. 52 и В. Г. Г.,
ЕГН **********, от гр. П., бул. „Х. Б." № 43, вх. В, ет. 6, ап. 52 /последните и като
наследници на починалата в хода на производството З. А. Г., ЕГН **********, от гр. П.,
бул. „Х. Б." № 43, вх. В, ет. 6, ап. 52, сумата в размер на 1297,50 лева, представляваща
разноски в производството.
ОСЪЖДА Е. Г. М., ЕГН **********, от гр. П., ул. „С. А." № 87, вх. А, ет. 6, ап. 17,
С. Г. Г., ЕГН **********, от гр. П., бул. „Х. Б." № 43, вх. В, ет. 6, ап. 52 и В. Г. Г., ЕГН
**********, от гр. П., бул. „Х. Б." № 43, вх. В, ет. 6, ап. 52 /последните и като наследници
на починалата в хода на производството З. А. Г., ЕГН **********, от гр. П., бул. „Х. Б." №
43, вх. В, ет. 6, ап. 52 ДА ЗАПЛАТЯТ , на основание чл.78, ал.3 ГПК на А. Т. С., ЕГН
********** от с. Д., ул. „16-та“ № 6, сумата в размер на 1207 лева, представляваща разноски
в производството.
ОСЪЖДА Е. Г. М., ЕГН **********, от гр. П., ул. „С. А." № 87, вх. А, ет. 6, ап. 17,
С. Г. Г., ЕГН **********, от гр. П., бул. „Х. Б." № 43, вх. В, ет. 6, ап. 52 и В. Г. Г., ЕГН
**********, от гр. П., бул. „Х. Б." № 43, вх. В, ет. 6, ап. 52 /последните и като наследници
на починалата в хода на производството З. А. Г., ЕГН **********, от гр. П., бул. „Х. Б." №
43, вх. В, ет. 6, ап. 52 ДА ЗАПЛАТЯТ , на основание чл.78, ал.3 ГПК на общ. П., ЕИК
*********, представляваща от Кмет Тодор Попов, сумата в размер на 180 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд П. съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
14