Решение по дело №2118/2015 на Районен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 декември 2016 г. (в сила от 23 март 2018 г.)
Съдия: Нели Иванова Генчева
Дело: 20153330102118
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 декември 2015 г.

Съдържание на акта

                                                 Р Е Ш Е Н И Е

             Номер 407                                02.12.2016 г.                                                гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На втори ноември                                                     две хиляди и шестнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар  Г.М.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. №2118/2016 г.

 

            Производството е с правно основание чл.79 от ЗЗД.

            Депозирана е искова молба от   „Петстрой“ЕООД със седалище гр.Разград, с която е предявен иск срещу „Делта-Ковър“ЕООД със седалище гр.Разград за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 25 000 лв. по договор за изпълнение на СМР, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1652/2015 г. на РС Разград.  Твърди, че договорът между страните е от 22.07.2013 г., че е бил с предмет изпълнение на СМР на обект в гр.Разград „Автосервиз, пункт за смяна на гуми, автомивка и магазин за резервни части, че е изпълнил задълженията си качествено и в срок, че са били подписани два броя протоколи обр.19/25.05.2015 г. и въз основа на тях е била издадена фактура, според която неплатения остатък от задължението е бил 25 208,14 лв., което не е било платено.

С друга искова молба, чието разглеждане е съединено с определение от 18.02.2015 г.  „Петстрой“ЕООД със седалище гр.Разград, е предявил иск срещу „Делта-Ковъор“ЕООД със седалище гр.Разград за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 8 840,46 лв. за доставка на армировка, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1651/2015 г. на РС Разград.  Твърди, че договорът между страните е от 22.07.2013 г., че е бил с предмет изпълнение на СМР на обект в гр.Разград „Автосервиз, пункт за смяна на гуми, автомивка и магазин за резервни части, че в изпълнение на задълженията си е извършил доставка на  армировка на стойност 8 840,46 лв. , за които е издадена фактура, но сумата не е платена, поради което е поискал издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, срещу която ответникът е депозирал възражение.

В становище, наречено „допълнителна искова молба“ ищецът заявява, че количеството арматура и извършените на обекта армировъчни работи  са посочени в количествено-стойностните сметки. По настояване на ответника останалото на обекта количество арматура 5 011,60 кг. е било фактурирано отделно. Твърди, че всички изпълнени от него дейности на обекта са включени в подробна количествена сметка, която е одобрена и приета от инвеститорския контрол на обекта инж.Г. и е предоставена на ответника при съставянето на акт обр.19/08.11.2013 г. Сочи, че изпълнението на част конструкции било предоговорено за 07.10.2013 г., но на 23.09.2013 г. Главния архитект на Община Разград издал заповед за допълване на разрешението за строеж, което задължило ответника да извърши промени във фундирането на сградата. Тогава двете страни постигнали устна договореност за продължаване на срока до 31.10.2013 г. След пет дъждовни дни на 04.11.2013 г. завършили част „Конструкции“. След това чакали фирмата-изпълнител на част „Монтаж метална конструкция“ да я реализира, за да продължат с „частите „Вертикална планировка“ и „Архитектура-изолационни работи“. Тези монтажни работи на третото лице били извършени в периода 24.03.2014 г. – 04.06.2014 г.

            Ответникът   оспорва исковете. Признава, че между него и ищеца има сключен договор на обща стойност 89 024,20 лв., че с анекс от 16.09.2013 г. са били променени сроковете за изпълнение, че ищцовото дружество е работило на обекта до 25.11.2015 г. и е оставило несвършена голяма част от работата и е предоставило за подпис актове обр.19 с надписани количества и неверни дати. Поискал отстраняване на несъответствията, както и довършване на договорените работи. Сочи, че на 13.03.2014 г. прекратил договора, както и  че в резултат на действията на ищеца строителството се забавило с 14 месеца, като неизпълнените работи са били възложени на друга фирма. Заявява, че оспорва представените по делото фактури, като твърди, че не притежават необходимите реквизити, както и че армировъчните СМР във връзка с договора са включени във фактура №609/25.05.2015 г. Посочва точно в коя част твърди, че представените протоколи са с невярно съдържание.  Твърди, че ищецът е доставил на строежа 7 555,12 кг. Армировка, като обработил малка част от нея. Останалото количество било на обекта и и ответникът бил поканил ищеца да я прибере и след като не направил това същата ръждясала, след което ответникът е обработвал с противокорозионни препарати, за да я вложи по предназначение. Сочи, че в договора не е уговорена доставка на армировка, а „доставка, заготовка и монтаж на армировка“ и ищецът в по-голямата част не изпълнил това действие, както и че същата арматура е описана и таксувана по 1,65 лв. на кг. В акт обр.19 от 25.05.2015 г.  като „конструкции – армировъчни работи“. Твърди, че ищецът дължи обезщетение за забава  в размер на 0,1% за всеки ден на забавата, но не повече от 10 от стойността на договора или 8 902,42 лв. и неустойка за разваляне на договора поради неизпълнение в размер на 5% от стойността на договора или 4 451,21 лв., както и връщане на целия аванс от 29 991,96 лв. или общо сумата 43 345,59 лв., с която прави възражения за прихващане в условията на евентуалност.

            В отговор на становището на ищеца, наречено „допълнителна искова молба“ ответникът е посочил, че не е имало заповед за спиране на строежа до допълване на строителното разрешение и ищецът е продължил работата на обекта, че срокът 07.10.2013 г. е договорен на 16.09.2013 г., когато строителството на „баластрената възглавница“ е към края си. Твърди, че не е имало  устна договорка за нов срок за приключване на част „Конструкции“, като и че част „Архитектура“ следва да се изпълни преди монтирането на конструкцията и затова тя е със самостоятелен срок за извършване в договора, но ищецът напуснал обекта на 25.11.2013 г. и по негова вина строителството продължило и в следващата година.

            По ч.гр.д.№1652/2015 г. на РС Разград Съдът е разпоредил „Делта-Ковър“ЕООД да заплати на „Петстрой“ЕООД сумата 25 000 лв. по фактура №609/25.05.2015 г. ведно със законната лихва от 16.09.2015 г. до изплащане на вземането, както и сумата 500 лв. разноски по делото.

            По ч.гр.д.№1651/2015 г. на РС Разград Съдът е разпоредил „Делта-Ковър“ЕООД да заплати на „Петстрой“ЕООД сумата 8 840,46 лв. по фактура №628/25.05.2015 г. ведно със законната лихва от 16.09.2015 г. до изплащане на вземането, както и сумата 176,81 лв. разноски по делото 500 лв. адвокатско възнаграждение.

            Възраженията на „Делта-Ковър“ЕООД, депозирани в срока по чл.414 от ГПК обуславят правния интерес на ищеца от предявяване на установителните искове.

            По искане на ответника с протоколно определение от 21.09.2016 г. съдът е открил производство по оспорване истинността – верността на фактура №628/25.05.2015 г. фактура №609/25.05.2015 г. и протокол образец №19 от 15.05.2015 г.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: На 22.07.2013 г. между страните по делото е сключен договор за СМР /л.8/, с който ищецът е поел задължение спрямо ответника да изпълни възмездно със свои ресурси, качествено и в срок  обект автосервиз, пункт за смяна на гуми, автомивка и магазин за резервни части със застроена площ от 460 кв.м. в парцел IV-4099,п имот №6376, кв.327 по плана на гр.Разград, съставляващ имот с идентификатор 61710.503.6376 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Разград с административен адрес ул.“Ивайло“, №20. Съответно в качеството си на изпълнител ищецът е следвало да изпълни договорените видове работи и съпътстващите ги дейности съгласно най-добрите стандарти в тази област, като гарантира, че същите ще имат необходимото качество за получаване на одобрението на компетентните органи за въвеждане на строежа в експлоатация. Изрично е посочено, че бетона по всички части ще се доставя от възложителя- ответник и съответно няма да се заплаща на изпълнителя. В договора изрично е посочено, че изпълнението на обекта включва следните дейности: конструктивна – кофражни работи, конструктивна – бетонови работи, конструктивна – армировъчни работи, конструкции – земни работи, вертикална планировка, архитектура – изолационни работи, В и К монтажни работи – водопровод, В и К монтажни работи канал, В и К изгребна яма, В и К – строителни работи площадков водопровод, В и К – строителни работи – площадков канал, като е посочено, че същите са подробно обхванати в одобрения инвестиционен проект и количествените сметки, предоставени от възложителя.

По отношение на стойността на договора е посочено, че същата се определя на база договорени единични цени, приложение към договора съобразно действително извършени на обекта СМР, приети по надлежния ред от възложителя и на база договорени единични цени в приложения 2. По отношение на ДДС е уговорено, че същият се начислява върху общия обем СМР, определени с акт за разплащане – обр.19. По отношение на отчитане на строителството, страните са уговорили след завършването изпълнителят да подготви документите за разплащане, които са подробна количествена сметка, количествено-стойностна сметка /акт за разплащане – обр.19/, актове, удостоверяващи изпълнените работи  и др. и да ги предаде на възложителя за преглед и приемане.

Срокът за плащане по договора е уговорен в 7-дневен срок от датата на получаване на фактурата от възложителя, като схемата на плащане е следната: аванс в размер на 35% от общата стойност на договора, доплащане в размер до 95 % от актуваните суми  съгласно акт за разплащане – обр.19 за всеки завършен етап от строителството, като се приспадне аванса и 5% от сумата се задържа и се възстановява една година след датата на приемо-предавателния протокол, с който е предадена изпълнената работа. Уговорена е и възможност възложителят ответник без предварително съгласие да удържа всички суми, които по силата на договора му се дължат от изпълнителя.

В договора са фиксирани срокове за изпълнение – части конструкции и архитектура – 40 работни дни, считано от датата на подписване на договора, като при неблагоприятни метеорологични условия срокът се удължава нс 10 дни  и за част Вертикална планировка и ВиК – 20 дни след даден фронт от страна на монтажника.

В р.9 от договора страните са уговорили дължимите неустойки при неизпълнение или забавено изпълнение на договора. Така в чл.68 е посочено, че при забавяне на изпълнението с повече от 10 календарни дни съгласно междинните срокове, изпълнителят дължи неустойка в размер на 0,1% от стойността на договора на календарен ден, но общо не повече от 10% от стойността на договора. При забава, продължила над 20 календарни дни, възложителят има право да прекрати договора, като в този случай изпълнителят  дължи еднократна неустойка в размер на 5 % от стойността на договора и възстановява получения аванс.

С допълнително споразумение от 16.09.2013 г. /л.20/ страните са предоговорили сроковете за изпълнение на проекта, а именно : за изпълнение на част Конструкции – до 07.10.2013 г.,  за изпълнение на част Архитектура /изолационни работи – 40 работни дни, като при неблагоприятни метеорологични условия срокът се удължава с 10 дни.

Между страните не се спори, че дължимият по договора аванс в размер на 29 991,96 лв. с ДДС е платен от ответника на ищеца. За тази сума е издадена фактура №434/24.07.2013 г.

Между страните е разменена  кореспонденция – на 12.10.2013 г.ответникът е уведомил ищеца, че е в забава, за което ще начисли неустойка/л.33/, на 09.01.2014 г. го е поканил да продължи работа. Съответно на 13.01.2014 г. ищецът е уведомил ответника /л.100/, че продължават работа на обекта и че довършителните работи ще бъдат извършени след като монтажните работи бъдат изпълнени от „Каримекс“ООД.

 На 14.01.2014 г. ответникът  е посочил проблеми, свързани със съставянето на строителните книжа и отново е поканил ответника да продължи работа. На 16.01.2014 г. с писмо до ответника ищеца е изпратил актове обр.2,5,6 7,12, 8, 2 бр. екзекутиви и акт обр.20. В писмо от 24.01.2014 г. /л.111/ ответникът е поискал от ищеца да поправи датите на съставяне на актовете съобразно реално изпълнените на обекта СМР, като съобрази, че строителството е започнало след съставянето на протокол за строителна линия и ниво на строеж, както и обстоятелството, че липсва надлежен акт за спиране на строителството. В отговор от 31.01.2014 г. /л.114/  ищецът припомня на ответника, че още при започване на строежа на 27.07.2013 г.  са се появили проблеми с изкопа, което е наложило търсене на ново конструктивно решение от проектанта, което е направено на 23.09.2013 г.

За 12.02.2014 г. от 16,00 ч. ответникът е поканил ищеца пред нотариус за подписване на актове образец 7 и актове образец 12. За последната среща ответникът е поканил и „Проекто-строй контрол 99“ООД /л.33-41/. За същите актове ответникът е поканил ищеца и „Проекто-строй контрол 99“ООД на 19.02.2014 г. в същата нотариална кантора /л.43-46/, тъй като на 12.02.2014 г. ищецът и представителят на дружеството, осъществяващо строителен контрол са поискали време, за да се запознаят с документите /л.47 и 48/. На срещата на 19.02.2014 г. инж.М.Г. като управител на „Проекто-строй контрол 99“ООД е отказала да подпише актовете, представени от ответника „Делта-ковър“ЕООД поради разминаване в датите. В констативния акт, изготвен от нотариуса /л.49/ е посочено, че същата е представила 2 бр. актове обр.7,19 и 20 и акт №8 с действителните дати на приемане на СМР и снимков материал. На същата дата представителят на ищцовото дружество е заявил, че ще подпише актовете, предоставенои от ответника, след като неговия представител подпише акт обр.19 /л.50/. Съответно последният е заявил, че не отказва да го подпише, но плащане ще направи след установяване на действително извършеното количество.

С молба от 25.02.2014 г. /л.51/ ответникът е поискал от Главния архитект на Община Разград да подпише вместо „Петстрой“ЕООД и „Проекто-строй-Контрол 99“ООД актове обр.7 и обр.12. Съответно главният архитект е отказал да подпише тези актове, тъй като не са налице условията на чл.5,, ал.3 от Наредба №3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. В мотивите е посочено, че за да подпише гл. архитект актовете, би следвало да извърши проверка и оглед на място, което е невъзможно поради неспазване на разпоредбите на Наредбата.

След това – на 13.03.2014 г. ответникът е отправил заявление до ищеца за разваляне на договора за СМР. В него сочи, че сроковете по договора са изтекли, но „Петстрой“ЕООД не е изпълнило в пълен обем възложените СМР /л.54/, а именно за част „Констукции“ до 07.10.2013 г. и за част „Архитектура/изолационни работи/“ – 40 дни. С това писмо ответникът кани ищеца да възстанови получения аванс, както и да заплати неустойка за неизпълнен договор в размер на 5% от стойността на договора. В отговор на това заявление ищецът е заявил на ответника /л.55/, че е изпълнил част „В и К“, за което е съставен протокол обр.19 и проформа фактура за 4 329,92 лв.  и част „Конструктивна“ на 04.11.2013 г., за което също е съставен протокол обр.19 и проформа фактура за 33 067,79 лв. Заявил е, че с оглед прекратяване на договора е отпаднал ангажимента им за частите „Вертикална  планировка“ и „Архитектура – изолационни работи“ и е поканил ответника да заплати сумата 37 397,71 лв. с ДДС за извършените работи /л.55/ нотариална покана на л.135/. Към тази покана са приложени проформа фактура за 4 329,92 лв. за част ВиК и проформа фактура за 33 067,79 лв. за част конструкции.  Сумата по последната фактура е получена като разлика от стойността 48 758,31 лв. и аванса в размер на 21 201,82 лв. На среща при нотариус Р.И. на 29.04.2014 г. страните по делото не са постигнали съгласие за това, което следва да бъде заплатено по договора /л.56/. На нова среща при същия нотариус, проведена на 19.05.2014 г. /л.57/ ответникът отново е заявил, че няма да плати, тъй като не са съставени необходимите протоколи и ищецът е изпаднал в забава и не е изпълнил част от договорените работи.  Срещите между двете страни са продължили /л.58/ и на 17.06., когато са уточнявали съставените документи и несъответствията в тях и ищецът е заявил, готовност да вземат обратно доставената на обекта армировка, ако ответникът не желае да я заплати.

В писмо от 01.07.2014 г. ответникът е заявил на ищеца, че не дължи исканите суми, тъй като поради изпадането в забава ищецът му дължи 43 345,59 лв., както и поради това, че в искането са включени недължими суми /л.145/. Предлага прихващане на насрещните задължения. С ново писмо от 28.07.2014 г. /л.148/ ищецът е представил нова проформа фактура за доставка на армировка на стойност 8 840,46 лв.

По делото са представени редица актове, съставени във връзка със строителството – акт за приемане на конструкцията /л.60/, констативен акт /л.63/, приложение №1 /л.81/, разрешение за строеж /л.82/, заповед за допълване на разрешението /л.83/, писмо до „Уникредит Булбанк“.

С писмо от 28.05.2015 г. /л.154/ ищцовото дружество е поканило ответника на 29.05.2015 г., за да му предостави акт обр.14 и акт обр.15. Отново същата покана е подновена за 12.06.2015 г. от 10,00 часа. /л.155/, на 18.06.2016 г. /л.156/.

Като свидетели по делото са разпитани инж М.Г. и инж Янк. Янк. Първата свидетелка е извършвала инвеститорския контрол на строежа. В показанията си съобщава, че още първия ден при разкопаването се установило, че земята, на която трябва да се полагат основите е от строителни отпадъци. След два дни проектантът посетил строежа и в заповедната книга написал, че трябва да се изпълни баластрена възглавница. Изграждането на същата било поето от възложителя „Делта-Ковър“. Във връзка с това допълнение финансиращата банка поискала нов проект. С този нов проект проектантът променил носещи конструктивни елементи и обединил два фундамента на две колони в един. Това изисквало допълнителни процедури преди подписването от главния архитект. През това време продължило полагането на баластрената възглавница. Свидетелката присъствала на разговор за сроковете между страните по делото. Според нея изолацията и уплътняването и засипването с чакъл могат да се извършат преди монтажните работи, но останалите части от“Архитектура“ и „Вертикална планировка“ не могат да се извършат преди завършване на монтажните работи. Ответникът е наел допълнителна надзорна фирма, след това втора. Свидетелката отказала да подпише строителните книжа с дати, различни от тези, които разрешението за строеж и заповедта позволявали. До 23.09.2013 г. баластрената възглавница била почти готова. Свид. инж. Янк. е автор на проекта по конструктивната част на строежа. Разрешението за строеж  е било издадено въз основа на неговия проект. Той е дал предписание да изпълнение на баластрена възглавница с дебелина 1 м. Според свидетеля металната конструкция следва да се изпълни след изпълнена настилка. Част Архитектура трябвало да се изпълни накрая. Имало е някакво връщане или загубване на актове, смяна на надзора, наложило се свидетеля допълнително да подписва актове.

Според заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза в приложение №33 /сравнителна таблица на Количествено-стойностна сметка по част Конструктивна и Архитектура/ и приложение №34 /Сравнителна таблица на Количествено-стойностна сметка по част В и К/ са описани подробно вида, обема и стойността на извършените от ищеца СМР на строежа. По част Конструкции и Архитектура са изпълнени изкопните работи, кофража, армировката и бетонирането на ивичните фундаменти, единичния фундамент и гредата, насипи и превоз на земни почви. Съответно настилките, вертикалната планировка и изолационните работи по част Архитектура не са изпълнени от ищеца. Допълнителните СМР, невключени в догоовра и изпълнени от ищеца са: разкриване на земни маси на депо, изкоп на обратен насип, скеле за монтаж на планките на колоните за захващане на металната конструкция. Стойността на извършените СМР по част Конструкция и Архитектура  е 38 600,33 лв. без ДДС или 46 320,39 лв. с ДДС. В тези цифри са включени работите по договора на стойност 35 072,15 лв. без ДДС , респ. 42 086,58 лв. с ДДС и допълнителни СМР на стойност 3 528,18 лв. без ДДС и 4 233,82 лв. с ДДС. По част Ви К са изпълнени част от монтажни работи – канал на стойност 892,94 лв. без ДДС, изгребна яма на стойност 1 484,04 лв. без ДДС и строителни работи – площадков канал на стойност 2 155,81 лв. без ДДС. Не са изпълнени изцяло монтажните работи по водопровод, строителни работи – площадков водопровод. Има  частично неизпълнение на монтажни работи канал, изгребна яма, строителни работи. Извършени са и следните видове допълнителни СМР, невключени в договора – част от монтажни работи канал, изгребна яма, строителни работи, изцяло са извършени СМР по монтаж  на каломаслоуловител и канал автомивка. Стойността на извършените СМР по част В и К е 7 399,75 лв. без ДДС или 8 879,70 лв. с ДДС, като по договора да изпълнени СМР на настойност 4 532,79 лв., респ. 5 439,34 лв. с ДДС и допълнителни СМР на стойност 2 866,96 лв. без ДДС или 3 440,36 лв. с ДДС. Според същото заключение монтажните работи на обекта са започнали на 24.03.2014 г. и са приключили на 04.06.2014 г. Изпълнението на част „Вертикална планировка и архитектура“ е възложено от ответника „Делта-ковър“ЕООД гр.Разград на ищеца „Петстрой“ЕООД гр.Разград преди завършването на част „Монтажна“. В о.с.з. на 21.09.2016 г. в отговор на въпроси на страните вещото лице е посочила, че част Вертикална планировка и  част Архитектура – изолации  не е възможно да бъдат изпълнени преди завършване на част монтажна, тъй като първо трябва да се монтират панели и конструкция. При изготвянето на експертизата, вещото лице е работила по актове обр.14 и 15, находящи се в Община Разград. Имало е разминаване в количествата между документите, представени от ответника и тези, които се намират в Община Разград. В тази документация липсвал анекс за допълнителни количества, надхвърлящи тези по инвестиционния проект.  Някои от работите в инвестиционния проект не са отразени в договора. Досежно протокол обр.19 в.л. пояснява, че се сключва само между възложителя и изпълнителя, касае само разплащането и не е необходимо да се съхранява в Общината. Досежно армировката в акт обр.19 изпълненото количество е записано на единия ред, а в приложението е включена и армировката за колоните. Бетонът е бил доставян от ответника, а изпълнителят е правел заливането.

В допълнително заключение /л.390/ вещото лице е посочило, че изменение във вложените количества е настъпило по следните позиции: за кофражни работи: ивични фундаменти – намаление с 6кв.м., настилка 15/20 – увеличение с 2 кв.м.,  бетонови работи: подложен бетон В12,5 – увеличение с 36 куб.м., фундаменти В25 – увеличение с 18 куб.м., настилка 15/20 см В25  - увеличение с 8 куб.м., стомана: фундаменти и настилки – увеличение с 365,63 кг, арматура за замонолитващ бетон – намаление с 7 200,00 кг, земни работи: обратен насип земя – увеличение с 548,000,00 куб м., обратен насип скална маса 25 см. – увеличение с 286,00 куб.м. и изкоп фундаменти – увеличение с 1 047,00 куб.м.

Допълнителната комплексна експертиза е изготвила заключение, според което количеството на чакъла е 206,120 тона и е доставен от „Политрафик“ЕООД и е заплатен от ответника. В счетоводството на ответника липсват данни за друг доставчик на чакъл на строеж Автосервиз, пункт за смяна на гуми, автомивка и магазин за резервни части с административен адрес ул.“Ивайло“, №20 освен „Политрафик“ЕООД. В о.с.з. на 02.11.2016 г. в отговор на въпроси на страните вещото лице пояснява, че разликите са между първия проект на инж. Янк. и втория негов проект. По първия проект е издадено разрешението, а вторият е заверен като екзекутив.

            Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:

            По предявеният иск за установяване на задължение на ответника към ищеца в размер на 25 000 лв. изпълнени СМР по договор от 22.07.2013 г., съдът намира, че същият е основателен и доказан. Тази сума се явява като разлика между сумата 46 000, 08 лв., представляващи сбор от сумата 38 600,33 лв. СМР по част Конструкции и  7 399,75 лв. по част В и К. За тези работи е съставен акт обр.19, който е подписан от двете страни. Двете страни са подписали и горепосочената фактура. До тези  стойности е стигнало и вещото лице в своето заключение. Както сочи ответното дружество, основния документ, изследван от вещото лице е акт обр.19, който е оспорен от ответника и за който е открито производство по чл.194 от ГПК. По делото обаче не бяха представени никакви доказателства, които при пълно и главно доказване да установяват, че посочените в него количества не отговорят на истината. Ето защо съдът счита, че това оспорване на акта, както и на фактура №609/25.05.2015 г., съставена въз основа на акта не бе доказано.

            Част от тези, записани в акт обр.19 и фактурирани работи според заключението на строително-техническата експертиза не са посочени в договора. Разпоредбата на т.6.3 от същия договор предвижда, че цените на новите видове работи, извън посочените в количествено-стойностните сметки, се определят по споразумение между възложителя и изпълнителя. Такова именно споразумение е и протокол обр.19, който е подписан от двете страни по договора и в който отделните видове работи са посочени като количества, цена и стойност.

            Искът за установяване на задължението на ответника за заплащане на сумата 8840,46 лв. за доставка на армировка съгласно договор за СМР е основателен и доказан. Във фактурата за тази доставка - №628/25.05.2015 г. е посочено, че същата е получена от ответника и има подпис на същия. Съдържанието на тази фактура бе оспорено от ответника, но не бяха представени доказателства, че не е имало такава доставка. Това, че във фактурата липсва количество и единична цена е проблем на счетоводното отчитане, но това обстоятелство не опровергава отразеното в документа получаване на армировка на тази стойност. По делото е установено, и ответникът признава, че на обекта е имало и друга армировка, която не е била вложена в строежа, следователно армировката от тази фактура е различна от тази, която е отразена в протокол обр.19 като използвана в строителството.

            Ответникът като страна, оспорваща този, както и другите два документа, носеше доказателствената тежест за установяване тяхната неистинност и по конкретно тяхната невярност. Не бяха представени доказателства, които да установят категорично, че записаното в тези три документа не е вярно, а само категоричното доказване би довело до признаване на документите за неверни.

            По отношение на възражение за прихващане на задълженията на ответника с насрещно задължение за 8 902,42 лв., съдът счита същото за недоказано.  По делото е установено, че обектът е бил завършен значително време след предвиденото в договора, но липсват категорични доказателства за това по какви причини е станало това. Наложило се изграждане на баластрена възглавница, проблеми е имало с инвеститорския контрол, на обекта са работили и други фирми. Липсват конкретни доказателства и за това на коя дата ищецът е приключил работа по раздел „Конструкции“, за да може да се направи извод с колко точно дни е закъснял при изпълнение на това задължение, за да бъде начислена неустойка.

            С оглед липсата на доказателства за това по какви причини ищецът е спрял изпълнението на договора, съдът счита, че е неоснователно и искането за прихващане със задължение за заплащане на сумата 4 451,21 лв. неустойка по чл.69 от договора, както и със задължение за връщане на сумата 29 991,96 лв., получени като аванс по договора. От представените доказателства не може да се направи категоричен извод, че ответникът е бил изправна страна по договора, както и извод, че закъснението на ищеца се дължи на причини, за които само той носи отговорност, за да се приеме, че добросъвестно е упражнено правото на разваляне на договора.  Тъй като се касае за договор с продължително действие, при който изпълнението е уговорено на части, развалянето на договора няма обратно действие /чл.88, ал.1 от Закона за задълженията и договорите/ и двете страни не си дължат връщане на полученото по него.

            С оглед основателността на исковете ответникът следва да заплати на ищеца и направените по делото разноски, а именно 3 657 лв. по настоящото дело, както и сумите 500 лв. разноски по ч.гр.д.№1652/2015 г. на РС Разград и сумите 176,81 лв. заплатена д.т. и 500 лв. адвокатско възнаграждение по ч.гр.д.№1651/2015 г. по описа на РС Разград.

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Делта-Ковър“ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.“Лозенград“, №1А, че дължи на „Петстрой“ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.“Братя Миладинови“, №5 сумата 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди лева/ за извършени СМР по фактура №609/25.05.2015 г., за което задължение е издадена заповед за изпълнение №2595/17.09.2015 г. по ч.гр.д.№1652/2015 г. по описа на РС Разград.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Делта-Ковър“ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.“Лозенград“, №1А, че дължи на „Петстрой“ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.“Братя Миладинови“, №5 сумата 8 840,46 лв.  /осем хиляди осемстотин и четиридесет лева и четиридесет и шест стотинки/ за извършени СМР по фактура №628/25.05.2015 г., за което задължение е издадена заповед за изпълнение №2586/17.09.2015 г. по ч.гр.д.№1651/2015 г. по описа на РС Разград.

ПРИЕМА ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването на истинността – верността на фактура №628/25.05.2015 г., фактура №609/25.05.2015 г. и протокол образец №19 от 15.05.2015 г.

ОСЪЖДА „Делта-Ковър“ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.“Лозенград“, №1А ДА ЗАПЛАТИ на „Петстрой“ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.“Братя Миладинови“, №5 сумата 3 657,00 лв. /три хиляди шестстотин петдесет и седем лева/ разноски по настоящото дело, както и сумите 500 лв. /петстотин лева/ разноски по ч.гр.д.№1652/2015 г. по описа на РС Разград и 176,81 лв. /сто седемдесет и шест лева и осемдесет и една стотинки/ държавна такса и 500 лв. /петстотин лева/ адвокатско възнаграждение по ч.гр.д.№6151/2015 г. по описа на РС Разград.

          Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

          След приключване на делото препис от влязлото в сила съдебно решение да се докладва на съдията докладчик по по ч.гр.д.№1651/2015 г. по описа на РС Разград и по ч.гр.д.№1652/2015 г. по описа на РС Разград.

 

 

         

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: