Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 13.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав,
в открито съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. №
4861 по описа на съда за 2019 г., взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена от Г.И.Ц. и С.К.Ц.
срещу „Р.(България)“ ЕАД искова молба за признаване за установено, че не дължат на ответника
сумата от 54 350 лева.
В исковата молба ищците твърдят, че в полза на ответника
„Р.(България)“ ЕАД бил издаден изпълнителен лист 29.08.2010 г. по ч.гр.д. №
42175/2010 г. по описа на СРС, според който са осъдени да заплатят на банката
сумата от 54 350 лева.
Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп.д. №
20108460400734 по описа на ЧСИ, рег. № 846 на Камарата на ЧСИ. На 19.07.2011 г.
бил възбранен собствения на ищците недвижим имот, а
насроченият опис не бил извършен. Следващото изпълнително действие се
изразявало в извършване на оценка на имота през юни 2012 г. В периода до
27.01.2015 г. взискателят не поискал извършване на изпълнителни действия.
Според ищците, на 19.07.2013 г. настъпила перемпция, а
вземането на банката било погасено по давност на 19.07.2016 г.
Извършените след 19.07.2013 г. изпълнителни действия се
считали за нередовно извършени. Молят съдът да постанови решение, с което да
признае за установено, че ищците не дължат на ответника сумата от 54 350
лева като погасена по давност.
Препис от исковата молба е връчен на ответника и в
указания срок е постъпил писмен отговор, в който се излагат съображения за
недопустимост, евентуално неоснователност на иска. Ответникът оспорва твърдението
на ищците, че вземането по изпълнителния лист от 29.08.2010 г. по ч.гр.д. №
42175/2010 г. по описа на СРС е погасено по давност.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 2 вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че не се дължи сумата по
изпълнителен лист от 29.08.2010 г., издаден въз основа на влязла в сила на заповед
за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК от 29.08.2010 г. по ч.гр.д. №
42175/2010 г. по описа на СРС, ГО, 47 състав.
В настоящото
производство длъжникът може да установява само факти, възникнали след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Интересът на длъжника произтича от обстоятелството, че от тези факти
той черпи права, изключващи изпълняемото право (погасяване правото на
принудително изпълнение поради изтекла давност, плащане, прихващане и др.).
В случая ищците се
позовават на изтекла давност за сумата от 54 350 лева.
Съгласно чл. 116,
б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение. С оглед на това при изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно, с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и
извършването на всяко изпълнително действие във връзка със съответния способ.
За да се поддържа висящността на изпълнителния процес, взискателят следва да
предприема и поддържа изпълнителни действия.
Не е спорно между
страните, че въз основа на изпълнителен лист от 29.08.2010 г. при ЧСИ, рег. №
846 на Камарата на ЧСИ „Р.(България)“ ЕАД е образувала изпълнително дело №
20108460400734 срещу Г.И., действащ като ЕТ „К.и А.“, С.К.Ц., К.Г.Ц. и А.Т.А.за
събиране на сумата от 54 350 лева просрочена главница по договор за банков
кредит от 09.04.2008 г., ведно със законната лихва от 25.08.2010 г. до
окончателното изплащане, сумата от 34.84 лева просрочена редовна лихва от
22.02.2010 г. – 21.03.2010 г., сумата от 6 533.97 лева просрочена
наказателна лихва за периода 22.03.2010 г. – 24.08.2010 г., сумата от 542.50
лева годишна комисионна за управление и 1 229.23 лева разноски по делото.
Взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия, като
по отношение на ищците в настоящото производство същите се изразяват в налагане
на запор върху сумите по банкови сметки и налични ценни книжа на ЕТ „Г.И. – К.и
А.“ и запор на трудовото възнаграждение на С.К.Ц., както и налагане на
възбрана, опис и публична продан на ипотекирания в полза на банката недвижим
имот, подробно описан в молбата, който имот е собственост на Г.И.Ц. и С.К.Ц..
С постановление
от 15.12.2010 г. съдебният изпълнител е наложил възбрана върху собствения на Г.И.Ц.
и С.К.Ц. апартамент № 31, находящ се в гр. София, ж.к. „****, състоящ се от
стая, хол, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 64.16 кв.м. и мазе
№ 20 и 2.90% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, в което е построена. Възбраната е вписана на 15.12.2010 г.
На 16.12.2010 г.
са изпратени запорни съобщения до банки в страната.
На 22.12.2010 г.
от „Юробанк България“ АД е постъпил отговор, че С.К.Ц.
има открита банкова сметка, ***. С.Ц. е имала открита банкова сметка *** „Инвестбанк“ АД, като сметката е била запорирана
до посочения от съдебния изпълнител размер, въпреки че по нея нямало налични
средства.
На 31.05.2011 г.
е изпратено запорно съобщение до „Професионален учебен център А.**“ за налагане
на зопар върху трудовото възнаграждение на С.К.Ц..
С постановление
от 08.06.2011 г. е наложена възбрана върху собствен на С.Ц. и Г.Ц. недвижим
имот, представляващ поземлен имот с пл. № 102, находящ се в с. Градец, община
Костинброд, с начин на трайно ползване – ниско строителство, попадащ в парцел
VІ – за озеленяване от кв. 11 по действащия план на с. Градец, заедно с всички
подобрения и насаждения в него. Възбраната е вписана на 09.06.2011 г.
С молба от
19.07.2011 г. взискателят е поискал насрочване на опис на възбранения
апартамент № 31 в гр. София, който липсват данни да е извършен.
Съгласно указания
на ВКС в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Давността обаче
се прекъсва с предприемане действието за принудително изпълнение. В този смисъл
молбата от 19.07.2011 г. не прекъсва давността. От 09.06.2011 г. по отношение
на длъжниците Г.Ц. и С.Ц. не са извършвани никакви
изпълнителни действия.
В горецитираното
тълкувателно решение е прието, че не са изпълнителни действия и съответно нямат
за правна последица прекъсване на давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др. В този смисъл е неотносимо
връчване на покани за доброволно изпълнение на 25.02.2013 г. на адв. С. П.,
сочен за процесуален представител на длъжниците Г.Ц.
и С.Ц..
Все по причина на
това, че молбите на взискателя, в които се сочат изпълнителни действия, които
ЧСИ да предприеме не водят до прекъсване на давността, молбата на „Р.(България)“
ЕАД от 29.06.2012 г. за определяне на нова начална цена и насрочване на
публична продан на ипотекирания в нейна полза и възбранен
апартамент № 31 не прекъсва давността.
Започването,
спирането, прекъсването и изтичането на погасителната давност се преценява
спрямо всеки от длъжниците, съобразно предприетите по отношение на него
действия. Съдът споделя доводите на ищцовата страна, че предприети спрямо
другите длъжници действия няма значение за погасяване по давност на вземането
на взискателя спрямо останалите. Постъпване на суми от трети задължени спрямо А.Т.А.и
К.Г.Ц. лица не представлява „предприето принудително действие“ спрямо Г.Ц. и С.Ц..
До 09.06.2013 г.
по отношение на ищците в настоящото производство, длъжници по изп.д. №
20108460400734, принудителни действия не са извършвани. Това означава, че по
силата на закона изпълнителното производство по това дело е прекратено, а
последващи изпълнителни действия по извършване на опис, насрочване на публична
продан и др. са невалидни и не водят до прекъсване на давността.
След като взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия, които действително да са предприети от съдебния изпълнител, в
продължение на две години, изпълнителното производство е прекратено на
09.07.2013 г., на основание чл. 433, т. 8 от ГПК. Нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е предприето последното изпълнително действие, в случая – от
09.06.2011 г. До 09.06.2016 г. тя не е прекъсната с валидно извършени
изпълнителни действия и съответно вземането по изпълнителния лист е погасено по
давност.
Предявеният иск с
правно основание чл. 439, ал. 2 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК следва да се уважи,
като се признае за установено по отношение на ответника, че ищците не му дължат
сумата от 54 350 лева по изпълнителен лист от 29.08.2010 г.
Претенции за
присъждане на разноски са направили и двете страни, но с оглед изхода на спора,
такива се дължат на ищците. Направеното от ответната страна възражение за
прекомерност на адвокатските възнаграждения е неоснователно, предвид размера на
предявения иск. Сумите от 1 000 лева, заплатени от всеки от ищците като
адвокатски хонорар в полза на упълномощения представител адв. И. М. са под
минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. от 2 160.50
лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявен от Г.И.Ц., ЕГН ********** и С.К.Ц., ЕГН ********** срещу
„Р.(България)“ ЕАД, ЕИК *******иск с правно основание чл. 439, ал. 2 вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, че ищците не дължат на ответника сумата от 54 350 лева, представляваща
главница, за която е издаден изпълнителен лист от 29.08.2010 г. по ч.гр. д. № 42175/2010
г. по описа на СРС, ГО, 47 състав.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Р.(България)“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление ***, „Е.****“, бул. „******да заплати на Г.И.Ц., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 1 000 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Р.(България)“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление ***, „Е.****“, бул. „******да заплати на С.К.Ц., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 3 174 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: