Определение по дело №176/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 260181
Дата: 13 април 2021 г.
Съдия: Румяна Иванова Панайотова
Дело: 20215000500176
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 23 март 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260181

 

 

гр.Пловдив, 13.04.2021 г.

Пловдивският апелативен съд, първи граждански състав, в закрито съдебно заседание на   девети април ве хиляди и двадесет  и първа година , в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

 

след като разгледа докладваното от съдия Панайотова възз.ч.гр.дело № 176 по описа на АС - Пловдив за 2021г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 274, ал.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба  вх.№ 260950/01.02.2021 г. от А.С.Ж.,представляван от адв.К. против определение № 260019/08.01.2021г. ,постановено по гр.д.369 / 20 г. по описа на ОС – Х.,с което на основание чл.248 от ГПК е допълнено решението ,постановено по посоченото дело като жалбоподателят е осъден да заплати на ищцата Ф.А. разноски в размер на 735 лв. .Иска се неговата отмяна ведно с всички законни последици от това.

Ответникът по частната жалба Ф.А.А. ,представлявана от адв.К. оспорва същата и заявява искане да бъде оставена без уважение.

РД – С.п.- гр.Х.не взема становище.

          Пловдивският апелативен съд, въз основа на оплакванията в жалбата и оспорванията в отговора и след като извърши цялостна преценка за законосъобразност на обжалвания съдебен акт, намира следното:

          Производството, в което е постановено обжалваното определение ,.гр.д.№ 369/2020г. по описа на ОС - Х., е образувано  по искова молба от Ф.А.А. против А.С.Ж.  за установяване на произход от бащата  по отношение на малолетното дете Т.А.А.,р.06.11.2017 г. ,промяна на бащиното и фамилно име ,предоставяне упражняването на родителските права по отношение на ищцата ,определяне режим на лични отношение между детето и бащата,както и за определяне на издръжка за малолетното дете като е претендирано и присъждане на разноски ,за които ищцата е представила списък по чл.80 от ГПК за 700 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 35 лв. внесена ДТ.

               С решение № 260089/01.12.2020 г. ,постановено по горното гр.д.  са уважени  така заявените искови претенции с изключение на претендираната издръжка  в размер на 180 лв. за минало време- една година назад преди завеждане на делото,който иск е отхвърлен. С решението си съдът е пропуснал да се произнесе по въпроса за разноските ,поради което с молба вх.№ 263555 / 08.12.2020 г. ищцата е заявила искане по чл.284 от ГПК за допълване на посоченото решение.Молбата е  постъпила в срока по чл.248 ал.1 от ГПК и като допустима съдът е разгледал  същата по същество като е приел искането за присъждане на разноски за основателно и е осъдил ответника да заплати на ищцата сторените от нея разноски в размер  на 735 лв.

               Недоволен от така постановеното е останал ответникът Ж. ,който с депозираната частна жалба пред настоящата инстанция поддържа ,че  с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска ,поради което счита обжалваното определение за неправилно и заявява искане същото да бъде отменено.

               Съдът намира частната жалба за неоснователна.Доколкото няма спор ,че ответникът не е припознал малолетното дете е напълно ясно ,че е станал повод за завеждане на делото, а както е видно от поддържаното в отговора становище  същият е оспорил исковете като е твърдял ,че по причините ,изложени в отговора ,не е баща на малолетния Т..За възлагане в тежест на ответника на направените от ищцата разноски  е без значение ,че в хода на делото и конкретно в случая след приемане на ДНК експертизата същият е променил становище си по иска .За да бъде освободен ответникът от заплащане на разноски двете предпоставки,уредени в чл.78 ал.2 от ГПК – да не е дал повод за завеждане на делото и да признае иска следва да съществуват кумулативно ,какъвто настоящия случай не е.

               Гореказаното сочи ,че обжалваното определение ,постановено по реда на чл.248 от ГПК ,с което ответникът е осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски е правилно и като такова следва да се потвърди.

               Мотивиран от това, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение 260019 / 08.01.2021 г. ,постановен по гр.д. 369/20 г. по описа на ОС – Х..

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС с частна касационна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ:1.                          2.