№ 378
гр. Варна , 19.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско
дело № 20203100503663 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.17 от ЗЗДН.
С въззивна жалба от Д. И. И., действащ със съгласието на своята майка и законен
представител М.И.И. е оспорено решение № 260967/ 30.10.2020г. постановено по гр.д.№ 12671/
2020г. , Районен съд-Варна, с което е отхвърлена молбата за налагане мерки на закрила срещу И.
Д. И., на основание чл.8 от ЗЗДН. Изложени са възражения за неправилност и
незаконосъобразност. Жалбоподателят счита, че съдът е пренебрегнал доказателствената сила на
декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, превратно е тълкувал изявленията на майката за причиненото
увреждане, и всички направени изводи са в отклонение от предмета на делото и се основават на
предположения, а не на доказани факти. По изложените съображения отправя искане за отмяна на
решението и постановяване на друго, с което да се уважи молбата с налагане мерки на защита по
чл.5, ал.1, т.1- 4 от ЗЗДН, за максимално предвидения срок от 18 месеца.
В срока за отговор е представено становище от И. Д. И., чрез адвокат Б.Д.П., за
неоснователност на жалбата по всички възражения срещу решението.
Становище от ДСП- Варна не е изразено.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, на основание чл.235 ГПК,
приема следното :
Производството пред първоинстанционния съд е инициирано с молба по чл.8 от
Закона за защита от домашно насилие от непълнолетния Д. И. И., действащ със съгласието на своя
законен преставител М. И. И., за налагане мерки на закрила срещу И. Д. И.- баща, при наведените
твърдения за извършени действия на домашно насилие на 11.09.2020г.- забрана да излиза от дома,
удар с ръка в гърба , които са породили основателен страх за неговия живот и здраве. В молбата
посочва, че с ответника живеят в едно домакинство и той системно извършва психически и
физически тормоз над майката, молителя и неговата сестра.
1
Молбата е депозирана в преклузивния едномесечен срок по чл.10 от ЗЗДН, едновременно с
декларация по чл.9 ,ал.3 от ЗЗДН , в която се посочва, че на 11.09.2020г. около 16.40часа, без
причина бащата / И. Д. И./ е забранил на сина си/ Д. И. И./ да излиза от дома и го ударил с ръка по
гърба.
Със заповед № 260030/ 12.10.2020г.на районния съд , е постановена мярка на закрила по
чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, чрез която И. Д. И. е задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо Д.И..
Ответникът- И.И., представляван от пълномощник, оспорва твърденията за проявено
домашно насилие на 11.09.2020г., както и преди това. Заявява, че на посочената дата не е имало
инцидент , не го е удрял и забранявал да излиза. Това се е случило на 30- ти август, когато майка
му се скарала и му взела ключовете. Синът му проявявал агресия към майка си, сестра си, и
неговата родители, държал се арогантно. За това поведение посетили психолог на 25.09.2020г. , за
да разберат на какво се дължи, но съпругата му отказала второ посещение. Забележките на бащата
за телефона и престоя в интернет се приемали негативно от сина му, който искал да бъде
самостоятелен и да му се остави неограничен достъп до телефона , в резултат на което успехът му
в училище паднал драстично.
Майката- М.И. , не е присъствала на инцидента на 11 .09.2020г. научила от сина си , че
баща му забранил да излиза и го ударил по гърба без основателна причина. Доверила се
безкритично на думите му, защото никога не я лъгал. Според нея проблемът е в общуването и
липсата на комуникация между баща и син.. Пред нея Д. не се държи така, спокоен когато са
сами, не проявява агресивно поведение и неподчинение.
Дирекция „Социално подпомагане“-Варна, изразява принципно становище, че методи на
възпитание, които уронват достойнството на детето, причиняват болка и/ или страдание, са
недопустими в съвременното общество, и дори еднократен акт на насилие може да остави трайни
следи върху психическото здраве на детето. По тези съображения счита, че молбата следва да се
уважи.
По основателността на искането :
Спецификата на производството по ЗЗДН поставя като условие за редовност уточняване на
твърдените актове на домашно насилие по време, място, начин на извършване и обстоятелства,
съгласно чл. 9, ал.1, т.4 от закона. По този начин се определят границите на съдебно произнасяне,
съобразени с целта на закона –незабавна защита в случаи, когато е налице реална опасност за
живота и здравето на дадено лице, спрямо което е извършено домашно насилие, или има
непосредствена опасност да бъде извършено. При наличието на данни, че спрямо дадено лице е
било упражнено насилие по смисъла на чл.2, ал.1 и ал.2 от ЗЗДН, сезираният съд процедира в
условията на спорна съдебна администрация като определя мерки на защита от предвидените в
чл.5 ЗЗДН.
В конкретния случай на проверка подлежат обстоятелства, настъпили на 11.09.2020г., на
които се основава искането за защита. Декларативно са посочени прояви на бащата към сина,
изразяващи се в забрана да напуска дома и удар с ръка по гърба, които ответникът оспорва да са
извършени от него в посочения ден.
В процеса не са ангажирани доказателства, които да подкрепят тезата за физическо
насилие по описания начин, и за отправена забрана от бащата да излезе навън, чрез която е
осъществено психическо и емоционално насилие. Единствено майката е придобила косвена
представа от обясненията на сина си. Пред съда заявява, че е видяла само синина на устната му,
каквито твърдения липсват в молбата и декларацията. Констатирано е противоречие, което
поражда съмнение за осъщественото насилие /физическо и психическо/ в посочения ден, според
основанието на чл.2,ал.2 от ЗЗДН. В процесуалноправен аспект това несъответствие разколебава
доказателствената тежест на декларацията, защото е изявление на законния представител за факт
от съществено значение за изхода на спора.
И двамата родители заявяват, че между бащата и непълнолетния син- молителят Д.И. има
2
конфронтация, която ескалира напрежение в ежедневието с различна интензивност. Възможността
подобна ситуация да е възникнала на 11.09.2020г. не може да се изключи, но е необосновано да се
формират изводи за релевантните факти по предположение. По общите правила на гражданския
процес доказването им е в тежест на молителя, който твърди извършено спрямо него домашно
насилие. При безспорни и категорично установени актове на насилие, според съдържанието на
чл.2, ал.1 от ЗЗДН, защитата на пострадалото лице се постига чрез санкционните последици на
предвидените мерки в чл. 5 от ЗЗДН. В случая това доказване не е проведено успешно.
Основателно е възражението, че не са предмет на производството по ЗЗДН влошените
отношения между родителите, предходни негативни реакции и агресивни прояви в семейството,
модели на възпитание и доминиращо поведение, които изискват самостоятелна оценка за целите
на друг процес. Следва да се подчертае, че решението не съдържа констатации за психологическия
климат в семейството на молителя, основани на доказателства, а мотивирано становище защо
представената декларация по чл.9, ал. 3 от ЗЗДН не следва да се кредитира в хипотезата на чл.13,
ал. 3 от ЗЗДН като доказателствено средство при отсъствието на други доказателства.
Решението следва да се потвърди като правилно и законосъобразно, предвид съвпадащото
становище на настоящия състав с изводите за неоснователност и недоказаност на молбата.
На основание чл.17, ал. 5 и 6 ЗЗДН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260967/ 30.10.2020г. по гр.д.№ 12671/ 2020г. на Районен
съд-Варна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3