№ 122
гр. гр. Добрич, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на десети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деница Б. Петкова
при участието на секретаря Нели Ил. Бъчварова
като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Търговско дело №
20213200900167 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Ц. С. П. с
ЕГН ********** от гр.Д., чрез надлежно упълномощен процесуален
представител - адв. Д. Д. - ДАК, с която срещу „***“ ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.Д., представлявано от управителя Д.М.П.,
са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на следните
суми: сумата от 25 050 лв. - авансова вноска, представляваща част от покупна
цена по договор от 22.01.2018г. за придобиване на недвижими имоти -
Магазин №3 с площ от 67,24 кв.м. и Магазин №4 с площ от 55,23 кв.м.,
находящи се в сграда със ЗП от 566 кв.м., с идентификатор 72624.625.600.1 по
КККР на град Добрич, прекратен по взаимно съгласие на страните, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане, и сумата от 3 450лв. – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за периода от 01.06.2020г. до датата на подаване на
исковата молба - 15.10.2021г.
В условията на евентуалност, ако съдът отхвърли главните искове,
приемайки, че платеният аванс е по правоотношение, което не е постигнато в
1
изискуемата форма, доколкото се касае за недвижими имоти, то ищцата
предявява искове с правно основание по чл. 55, ал.1, предл. 1 и чл. 86 от ЗЗД
в същите размери поради плащане при начална липса на основание, ведно с
обезщетение за забава за периода 01.06.2020г. – 15.10.2021.
Претендират се сторените по делото разноски.
Исковата молба се основава на следните обстоятелства: Ответникът,
като купувач по Договор за покупко-продажба на търговско предприятие,
вписан на 24.04.2017 г. СВп – гр. Добрич, е закупил предприятието на
„ГАЛЕОН ГРУП 1“ ООД, в капитала на което има дълготрайни материални
активи, състоящи се от земя и сгради - дворно място от 1337 кв.м. ПИ
72624.625.600, ведно с построената в него сграда със ЗП 566 кв.м.,
ИН72624.625.600.1, състояща се от сутерен със ЗП 400 кв.м. ИН
72624.625.600.1.6, първи етаж със ЗП 393 кв.м. ИН 72624.625.600.1.1, втори
етаж със ЗП 470 кв.м. ИН 72624.625.600.1.2, трети етаж със ЗП 457 кв.м. ИН
72624.625.600.1.3, четвърти етаж със ЗП 457 кв.м. ИН 72624.625.600.1.4 и
таван със ЗП 324 кв.м. ИН 72624.625.600.1.5, целият имот, находящ се в гр.Д..
Ищцата, като купувач, и ответникът, като продавач, постигнали съглашение,
по силата на което ищцата заплатила общата сума от 50 000 лв. с ДДС - аванс
за покупка на Магазин №3 с площ от 67,24 кв.м. и Магазин №4 с площ от
55,23 кв.м., находящи се в гореописания имот. Сумата била платена на два
пъти: 20 000 лева, за която сума ответникът издал фактура №2/22.01.2018г. с
посоченото основание и 30 000 лева, съгласно приходен касов ордер /ПКО/ №
2 от 23.01.2018г.
Страните постигнали съглашение за разваляне на договора, поради
което на 29.10.2019г. по банков път ответникът върнал на ищцата получения
аванс от 20 000 лв. по ф-ра №2/22.01.2018г. Впоследствие, в края на месец
май 2020г., ответникът върнал в брой на ищцата сумата от 4950 лв., с което
общият размер на върнатия аванс достигнал до 24 950 лв. Междувременно
собствеността на двата посочени по-горе магазина била прехвърлена на трети
лица. С настъпилото разваляне всяка от страните дължи на другата
полученото от нея по прекратеното с развалянето правоотношение.
Окончателното разваляне е настъпило през месец май 2020г.
С тези доводи ищцата настоява съдът да постанови решение, по силата
на което да осъди ответника да й върне сумата от 25 050лв., платена от нея на
отпаднало основание, евентуално при начална липса на основание.
2
Претендира се и лихва за забава върху сумата от 24 950лв., считано от
01.06.2020г. до датата на подаване на исковата молба, която е в размер на
3 450 лв.
В срок от ответника е постъпил писмен отговор, с който се оспорва
изцяло основателността на исковите претенции и се моли за отхвърлянето им
в цялост. Излагат се твърдения, че авансовите плащания от 22.01.2018г. и
23.01.2018г. са извършени от ищцата във връзка с постигнато между страните
съглашение за покупка на магазин №3 и магазин №4, което е оформено по -
късно с писмен предварителен договор от 22.07.2018 г. за покупко-продажба
на същите недвижими имоти, находящи се в гр.Добрич, ул. "Д." №4.
Ответникът твърди да е изправна страна по предварителния договр, а ищцата
е тази, която не е изпълнила своето задължение да плати продажната цена в
определения по договора срок. В чл.5 от сключения предварителен договор
страните са уговорили, че Цв. П., като купувач, се задължава да плати на
ответника, като продавач, продажната цена на няколко транша. Първият е в
размер на 50 000 лв.с ДДС, втората сума е в размер на 140 000 лв. и е платима
при издаване на акт образец №15 и последната вноска е в размер на 145
200лв. и се заплаща при изповядване на покупко- продажбата и учредяване на
първа по ред ипотека върху имотите в полза на банката, кредитодател на
купувача. Признава се, че първата сума от 50 000 лв. е заплатена от купувача.
На 08.03.2019г. за сградата и за процесните имоти, които се намират в
нея, а именно: магазини №3 и №4 е издаден акт обр.15, поради което за
купувача е възникнало задължението да заплати по силата на чл.5 от
Предварителния договор следващата част от продажната цена - 140 000 лв.
Плащане на падежиралата вноска не е извършено нито с издаването на акт
обр.15, нито на по-късен етап, в т.ч.до връщане на част от продажната цена.
Още през месец декември на 2018г. продавачът бил уведомен от съпруга на
ищцата, в присъствието на свидетели, че тя не разполага с парични средства,
за да изпълни задължението си по предварителния договор, поради което
страните са постигнали съглашение за прекратяването му. Ответното
дружество счита, че тъй като прекратяването действа занапред, то
извършеното до този момент по договора запазва действието си. Поради това
и заради обстоятелството,че прекратяването е настъпило по вина на купувача
ищец, продавачът ответник не дължи връщането на платената до този момент
първа сума по договора. Въпреки това и поради факта, че страните са в
3
дълготрайни търговски отношения помежду си, ответникът-продавач е
проявил добра воля и е върнал част от платената сума, на която страните са
придали значението на задатък, но е задържал останалата сума. Той не е
проявил поведение, с което да възпрепятства подписването на договора, но е
разчитал ищцата да спази уговорките си и да сключи окончателен договор по
договорените цени.
В чл.15 ал.2 от Предварителния договор били уредени последиците от
неизпълнението и възможността продавачът да задържи платения задатък по
договора при определени условия. Ответникът счита, че платената вноска от
50 000 лв. по договора се явява задатък. Според него страните са придали на
авансово платената сума обезпечителна и обезщетителна функции чрез
изрично уреждане на последиците в случай на неизпълнение, което
означавало, че авансово платената сума има качеството на задатък. Дори да се
приеме, че е налице разваляне, както твърди ищата, а не прекратяване, то това
се е случило през м. декември 2018г., когато продавачът бил уведомен, че
купувачът не разполага с предвидената сума за втората вноска. По
изложените съображения твърди, че предварителният договор е развален по
вина на ищеца – купувач, а ответникът – продавач е управжнил предвиденото
в чл. 15, ал.2 от предварителния договор да задържи задатъка. С връщането на
част от задатъка „***“ ЕООД целяло запазването на добрите търговски
отношения между страните.
Дори да се приеме, че е налице разваляне, то е по вина на ищеца -
купувач. По изложените съображения се настоява за отхвърляне на исковете в
цялост. Претендират се сторените по делото разноски.
В допълнителна искова молба са наведени следните твърдения: Според
ищцата от страна на ответника е налице признание, че на 22.01 и 23.01.2018
г. суми в общ размер от 50 000 лева са получени от него шест месеца преди
подписване на предварителния договор от 22.07.2018г. Акцентира се, че в
предварителния договор от 22.07.2018г. изрично е записано, че сумата от 50
000 лв. ще бъде заплатена по банков път в деня на подписване на договора,
следователно съобразно уговореното сумата от 50 000 лв. се дължи занапред
след подписване на договора. Тълкуване на договора от страна на ответника и
придаването на ретроактивно действие на клаузите му не отговаря на волята
на договарящите. Според Цв. П. договорът не може да се приложи за
отношения, които са възникнали преди подписването му. Твърди претенциите
4
й да не се основават на подписания предварителен договор от 22.07.2018г.
Намира възражението, че сумата от 25050,00 се дължи като задатък за
неоснователно, защото черпи основанието си от договора, чиито клаузи не се
прилагат към процесното правоотношение. По предварителния договор не е
заплатено нищо на ответника, поради което той не може да задържа каквито и
да е суми на основание този договор.
Цв. П. счита, че в отговора се съдържат противоречиви твърдения – че
предварителният договор е прекратен по взаимно съгласие или евентуално
развален по нейна вина. С тези мотиви ищцата поддържа първоначално
заявената си позиция и моли исковете като основателни да бъдат уважени
така, както са предявени.
В допълнителен писмен отговор ответникът излага следното: поддържа
основното си възражение, че получената от него сума от 50000 лева е
свързана именно със сключения предварителен договор от 22.07.2018г.
Тълкувайки договора, ищцата пропускала да вземе предвид, че продавачът се
задължава да построи, да въведе в експлоатация и да й продаде Магазини №3
и №4. В издадената фактура и в ПКО, приложени към исковата молба, като
основание е записано -„Аванс за покупка на магазин №3 и магазин №4“. От
това ставало ясно, че независимо от това, че договорът между страните е
сключен по-късно, извършеното авансово плащане е било именно за покупко-
продажбата на двата магазина. Ищцата неправилно тълкувала авансовото
плащане като израз на ретроактивно действие на договора. Налице са
преддоговорни отношения, част от които е и предварителният договор,
сключен между страните. Именно плащане на сумата от 50 000 лв. по
сключения предварителен договор е признал ответника в отговора на
исковата молба, която сума била уговорена като задатък по договора.
Според ответното дружество ищцата не е изложила цялата фактическа
обстановка по делото. „***“ ЕООД възложило реконструкцията на
шестетажната масивна сграда на ул. “Д.“ №4 и пристройка към имота срещу
заплащане на съответното възнаграждение на изпълнителя „Добруджа
Билдинг“ ЕООД. От своя страна това дружество е поръчало и заплатило
интериорни врати за процесните обекти именно на управляваното от ищцата
дружество “Белисима“ ЕООД. Ето защо от ответника се твърди, че между
страните са налице трайни търговски взаимоотношения. Ищцата монтирала
интериорни врати в обекта, които били поставени след издаването на акт
5
обр.15 , поради което била наясно с етапите на строителството. Поради
желанието да се запазат добрите търговски отношения ответникът върнал
част от задатъка по предварителния договор, развален по вина на ищцата
поради неплащане на цялата продажна цена в уговрените срокове. Твърди се
„***“ ЕООД да е иправна страна по предварителния договор. По изложените
съображения се настоява за отхвърляне на предявени искове в цялост.
Добричкият окръжен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. В условията на
евентуалност са предявени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Правната квалификация на исковете следва да бъде изведена въз основа
на обстоятелствата, на които ищцата основава претенцията си, в случая – за
връщане на даденото на отпаднало основание /прекратяване на договора по
взаимно съгласие/, а в условията на евентуалност – за връщане на даденото по
договор, при който не е спазена формата, т.е. при първоначална липса на
основание. При използваното в исковата молба понятие „първоначално
неосъществено основание“ досежно евентуалния иск е налице смесване на
втория и третия фактически състав по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, но доколкото
ищцата се позовава на липса на форма на договора за покупка на недвижими
имоти, то евентуалният иск следва да се квалифицира като такъв по чл. 55, ал.
1, предл. 1 от ЗЗД.
Съгласно чл.20а, ал.2 от ЗЗД договорите могат да бъдат изменени,
прекратени, развалени или отменени само по взаимно съгласие на страните
или на основания, предвидени в закона. В цитираната разпоредба са
употребени понятията разваляне и прекратяване на договори. Тези понятия са
с различно съдържание, като понятието прекратяване на договор е с по-
широко съдържание от развалянето. Последното е една от възможните
причини за прекратяване на договора. Развалянето на договорите и
последиците му са изрично уредени в чл.87 и сл. от ЗЗД. Прекратяването на
договорите не е уредено като развалянето /в този смисъл Решение № 60181 от
04.06.2021 г. по гр. д. № 4365 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр.
отделение/. На практика постигнатото съгласие за прекратяване действието
6
на договора съставлява по своята правна същност съглашение, имащо за
предмет неговото прекратяване.
Предпоставка за връщане на даденото в която и да било от хипотезите
на чл.55 ал.1 от ЗЗД е установяване на отпадането на основанието, на
неосъществяването му или на началната му липса.
В разглеждания случай по делото не е налице спор, че сумата от 50000
лв. е заплатена с оглед сключването на договор за покупко-продажба на
недвижими имоти. Ищцата основава вземането си на съглашение за покупко-
продажба на недвижими имоти, обективирано в два отделни документа :
фактура №2 от 22.01.2018г., с издател „***“ ЕООД и получател Ц. С. П. на
стойност 20000 лева и ПКО от 23.01.2018г., видно от който ищцата е
заплатила в брой на ответника сума от 30 000 лева.
Наименованието/описанието на предмета на договора, посочено по идентичен
начин във процесните фактура и ПКО, е аванс за покупка на магазини № 3 и
№ 4 в гр. Д.. Получаването на сумата от 50000 лева от страна на ответника не
е спорно между страните /спорно е основанието за плащането/ .
За доказване на твърдения положителен факт – за съвпадение на
насрещни волеизявления на страните по делото за прекратяване по взаимно
съгласие на материалноправно отношение, за което се сочи, че е
обективирано във фактура №2/22.01.2018г. и ПКО от 23.01.2018г., ищцата се
позовава на факта на доброволно връщане на сумата от 20 000 лева по банков
път от страна на ответника и в тази връзка по делото като доказателство е
прието извлечение от банковата й сметка /л. 7 от делото/, видно от което по
същата на 29.10.2019г. е постъпила сумата от 20 000 лева, заплатена от
ответника с вписано основание „връщане аванс по ф ра № 2/22.01.2018г.“
Връщането на сумата от 20 000 лева се признава и от „***“ ЕООД.
Ответното дружество не е оспорило факта, че в края на месец май 2020г.
е върнал на ищцата в брой и сума от 4950,00 лева, поради което съдът следва
да реши настоящия спор при фактическо установяване, че общият размер на
върнатата сума възлиза на 24 950,00 лева.
Относно исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД:
При третия фактически състав по чл.55, ал.1 от ЗЗД основанието
съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с
обратна сила. Съществено изискване е отпадането на основанието да има
7
ретроактивно действие, тъй като в случаите, в които прекратяването на
основанието е само занапред, то не би могло успешно да се реализира искова
претенция на посоченото основание. Този фактически състав на
неоснователното обогатяване намира приложение при унищожаване на
договори поради пороци на волята, при разваляне на договори поради
неизпълнение, при настъпване на предвидено прекратително условие. Във
всички тези случаи е престирано при налично основание, което впоследствие
е отпаднало с обратна сила поради унищожаемост, разваляне или настъпване
на прекратителното условие на договора. Развалянето на договор има
ретроактивно действие само когато по него е уговорено еднократно, а не
продължително или периодично престиране – чл.88 ал.1 от ЗЗД.
Предпоставка за връщане на получената престация е липсата на основание за
нейното задържане, като при предявяване на този иск ответната страна не би
могла да релевира правоизключващо възражение по чл.83, ал.1, предл.2 ЗЗД
за освобождаване от отговорност поради вината на кредитора за
неизпълнението на договора. Вината на страните би имала значение за
развалянето на договора, или при търсене на обезщетение за вреди от
неизпълнението по чл.82 от ЗЗД, но не и при предявен иск за връщане на
полученото на отпаднало основание, което вземане няма договорен характер.
Връщането на авансово платена сума /на която не съответства насрещна
престация/ не би могло да бъде осуетено чрез възражение за неизпълнен
договор / . В този смисъл е и практиката на ВКС, материализирана с Решение
№ 64 от 03.06.2011 год. по т.д.№ 558/2010 год. на ВКС-ТК, състав на I т.о., в
което е прието, че предпоставка за връщане на получената без основание
престация е липсата на основание тя да се задържи, а не на евентуалното
виновно неизпълнение от страните на договорните задължения. Следва да се
отбележи, че ако една от страните търпи вреди от прекратяване действието на
договора /преки вреди или пропуснати ползи/, тя би следвало да ги заяви
изрично за прихващане, а не да се ползва от общото възражение за
неизпълнен договор за отпадане на задължението му за връщане на аванса.
Доказателството, на които се позовава ответната страна –
предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от
22.07.2018г. не доказва, но и само по себе си отрича съществуването на
преддоговорни отношения между страните. Както беше посочено, ответник
по иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД за връщане авансово
8
изплатената част от цената по неизпълнен и прекратен договор, не може да
прави възражение по чл.83, ал.1, предложение второ от ЗЗД за
освобождаването му от отговорност, поради вината на кредитора за
неизпълнението на договора.
Прекратяване на двустранни договори се извършва по взаимно съгласие
на страните, на основанията, установени в закона или тези, предвидени в
договора, при условие, че последните не противоречат на императивните
норми или на добрите нрави. Основанията за прекратяване на договора са
фактите, с настъпването на които се преустановява действието му.
Преценката за основанието, на което е прекратен договорът, се прави във
всеки отделен случай въз основа на доказване на наведените обстоятелства,
от осъществяването на които се твърди, че са настъпили правните последици
на прекратяване на договора. С факта на връщане на част от заплатената цена
се налага изводът, че страните са прекратили по взаимно съгласие
неформалното съглашение за продажба, на което се основава ищцовата
претенция. Договорната връзка между страните е прекратена на това
основание, а не поради разваляне на договора, само което би имало обратно
действие/чл.88, ал.1 от ЗЗД/. Прекратяването на договора има действие само
за в бъдеще, поради което не може да се окачестви като основание за връщане
на полученото по чл.55, ал.1, предложение трето от ЗЗД /в този смисъл
Решение № 300 от 09.12.2011 г. по в. т. д. № 451 / 2011 г. на Апелативен съд –
Варна; Решение № 64 от 03.06.2011 г. по т. д. № 558 / 2010 г. на ВКС /.
С оглед гореизложеното исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД подлежат на отхвърляне.
Относно исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД:
Първият фактически състав на чл.55, ал.1 от ЗЗД изисква предаване,
съответно получаване на нещо при начална липса на основание. От значение
е моментът на получаване на облагата, тъй като именно към този момент
трябва да е липсвало основание. Началната липса на основание за
преминаването на блага от имуществото на едно лице в имуществото на
друго, ще е налице във всички случаи, когато не е налице валиден
юридически факт за получаването на определена имуществена облага, или
въз основа на нищожен акт, или предаването на имуществена ценност е
извършено след прогласяване унищожаемостта на сделката. В казуалната
9
практика на ВКС е прието, че при нищожност на договор, ще подлежи на
връщане и даденият задатък, като получен при начална липса на основание.
Сумата от 50000 лева е дадена на ответника във връзка със закупуването
на недвижими имоти, негова собственост. Договорът е обективиран в
процесните фактура № 2/22.02.2018г. и ПКО от 23.01.2018г., които обаче не
очертават съществените елементи от съдържанието на един окончателен
договор за покупко-продажба на недвижим имот по чл. 19 от ЗЗД. Липсва
съглашение относно цената и най-същественото - не са посочени какви са
задълженията по този договор. Несъблюдаването на тази форма, която е
нужна за действителността на сделката, води до абсолютна недействителност
на съглашението /в този смисъл Решение № 731 от 23.III.1970 г. по гр. д. №
278/70 г., I г. о. /. Чл. 34 от ЗЗД урежда последиците от такъв нищожен поради
липса на форма договор само до това "всяка от страните да върне на другата
всичко, което е получила от нея".
Възраженията на ответника, че сумата от 50000 лева е платена като
задатък във връзка със сключен между страните последващ предварителен
договор, съдът намира за неоснователни. Договорената между страните обща
продажна цена от 335 200 лева, съобразно чл. 5 от предварителния договор от
22.07.2018г. е платима на части, както следва: 50 000 лева, която е следвало да
бъде платена по банков път в деня на подписване на договора; 140 000 лева –
при издаването на акт образец № 15 и 145 200 лева – след нотариалното
изповядване на сделката. Представеният по делото предварителен договор
като частен документ няма материална доказателствена сила. Законът не
предвижда изявленията, които са материализирани в частни документи, да
имат задължително обвързващо за съда действие. Съдържанието им се
следва да се преценява от съда по вътрешно убеждение, във връзка с
останалите обстоятелства по делото съгласно принципа на чл. 12 от ГПК.
Опровергаване на съдържанието на предварителния договор може да се
установява с писмени доказателства. Страните спорят относно основанието за
плащане на сумата от 50000 лева. Според процесуалната позиция на ищцата,
платената от нея сума шест месеца преди сключването на предварителния
договор касае правоотношение, различно от това, възникнало със
сключването на предварителния договор. Спорът между страните следва да
бъде разрешен според правилото на чл. 20 от ЗЗД, а тълкувателната дейност
на съда следва да се основава единствено на съвкупното тълкуване на
10
отделните уговорки във връзка едни с други, смисъла и целта на целия
договор, обичаите в практиката и добросъвестността.
Разпоредбата на чл. 5, т.1 от предварителния договор и използваното в
нея бъдеще време /“50 000 лева ще бъдат заплатени по банков път в деня на
подписване на настоящия договор“/ обективира ясно и недвусмислено, че
първата вноска в размер на 50000 лева следва да бъде платена при
подписването на договора. Следователно – плащането не е удостоверено в
самия договор, същият и не препраща към авансово платените суми по
процесните фактура № 2/22.02.2018г. и ПКО от 23.01.2018г. Формулираното
волеизявление следва да се приеме като такова, касаещо бъдещо плащане по
сделката. Допълнителен аргумент, подкрепящ действително вложено
съдържание в разпоредбата на чл.5, от договора е и нормата на чл. 15 от
същия. Последната предвижда санкционни последици за купувача при отказ
да изпълни предварителния договор, изразяващи се в начисляването на
неустойка върху просрочените суми. В случай, че плащанията бяха налични
към датата на възникване на договорната връзка, обичаите в практиката и
добросъвестността изискват това да бъде отразено в договора. Съгласно чл.
180 от ГПК подписаните от лицето, което ги е издало, частни документи
/диспозитивни и свидетелстващи/ притежават формална доказателствена сила
и съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са
направени от това лице. Когато частният свидетелстващ документ
удостоверява неизгодни за издателя си факти, той се ползва и с материална
доказателствена сила, т. е. има доказателствено значение за стоящите вън от
него факти, до които се отнася удостоверителното изявление. В случая
твърдението, че първата част от цената в размер на 50 000 лева е платена
предварително, шест месеца преди сключване на предварителния договор,
представлява оспорване на съдържанието на документа в съответната част по
смисъла на чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК. Следователно, когато обективираното в
документа изявление принадлежи на подписалото го лице, но това изявление
не е вярно, защото не съответства на обективната действителност, документът
е автентичен, но с невярно съдържание. Доказателствената тежест за
опровергаване на верността на удостовереното обстоятелство за получаване
на сумата от 50 000 лева предварително като задатък е на страната, която
оспорва верността на направеното от нея удостоверително изявление.
Ответникът е този, който трябва да проведе пълно и главно доказване за
11
опровергаване на съдържанието. Ответникът не е предприел нарочно
оспорване на съдържанието на коментираната удостоверителна разпоредба.
Обстоятелството, че предметът на предварителния договор и вписаното
основание във фактура № 2/22.01.2018г. и ПКО от 23.01.2018г. са едни и
същи, не е достатъчно за дължимото главно и пълно опровергаване на
съдържанието. С оглед забраната на чл. 164 от ГПК, събраните гласни
доказателства не следва да се обсъждат.
Сключеният между страните предварителен договор за продажба на
недвижими имоти, обективиран във фактура № 2/22.01.2018г. и ПКО от
23.01.2018г., се явява нищожен, на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД-поради
неспазване на изискуемата от закона форма /чл.19 ал.1 от ЗЗД/. И тъй като
сумата е дадена по нищожен договор, следва да се приеме, че същата е дадена
при начална липса на основание, поради което следва да бъде върната, на
основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД. Предвид това, предявеният иск с правно
основание чл.55 ал.1 от ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен за
сумата от 25050,00 лева.
Акцесорният иск по чл. 86 от ЗЗД обаче е неоснователен. Съгласно ТР
№ 5 от 21.11.2019 г. по тълк. д. № 5 / 2017 г. на ВКС, ОСГТК при връщане на
дадено при начална липса на основание от момента на разместване на
имущественото благо вземането е изискуемо, но длъжникът изпада в забава и
дължи обезщетение от момента, в който е получил поканата на кредитора.
Предвид липсата на доказателства, а и твърдения за отправена от страна на
ищцата покана до ответника за връщане на остатъка от продажната цена
преди датата на подаване на исковата молба, искът по чл. 86 от ЗЗД подлежи
на отхвърляне в цялост.
Други доказателства /писмени и гласни/ и възражения от значение за
правния спор не са представени, а необсъдените съдът намира за неотносими.
Относно отговорността за разноски:
Ищцата претендира разноски, както следва: 1140 лева – държавна такса
и 2493 лева с вкл. ДДС - адвокатско възнаграждение. Наведеното от
ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение се
явява неоснователно. Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК предвижда
възможност за съда по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на адвокатското възнаграждение, но не по-малко от минималния
такъв, в случай когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат се
12
явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност
на делото. В настоящия случай съобразно разпоредбите на чл.7, ал.2, т. 3 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в приложимата редакция, се установява, че минималният
размер за адвокатско възнаграждение е 1385 лева без вкл. ДДС и 1662 лв. с
вкл. ДДС. Заплатеното от ищцата възнаграждение в общ размер от 2493,60
лева с ДДС се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на
делото и следва да бъде намалено до сумата от 1662 лв. с вкл. ДДС.
Съобразно изхода на спора, в полза на ищцата се дължат разноски,
както следва: 1460,81 лева – адвокатско възнаграждение и 1002,00 лева –
заплатена държавна такса.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответното дружество следва да се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 151,07 лева.
Така мотивиран, Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц. С. П. с ЕГН ********** от гр.Д., срещу
„***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Д.,
представлявано от управителя Д.М.П., кумулативно обективно съединени
осъдителни искове за заплащане на следните суми: сумата от 25050,00 лв. -
авансова вноска, представляваща част от покупна цена за придобиване на
недвижими имоти - Магазин №3 с площ от 67,24 кв.м. и Магазин №4 с площ
от 55,23 кв.м., находящи се в сграда със ЗП от 566 кв.м., с идентификатор
72624.625.600.1 по КККР на град Добрич, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното плащане, дължима на
основание чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД на отпаднало основание по прекратен
по взаимно съгласие договор, съгласно фактура №2/22.01.2018г. и ПКО/ № 2
от 23.01.2018г., и сумата от 3450,00лв. – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 01.06.2020г. до датата на
подаване на исковата молба - 14.10.2021г.
13
ОСЪЖДА „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.Д., представлявано от управителя Д.М.П., да заплати на Ц. С. П. с ЕГН
********** от гр.Д., на осн. чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, сумата от 25050,00
лв., представляваща получена сума при начална липса на основание -
нищожен предварителен договор за продажба на недвижими имоти -
Магазин №3 с площ от 67,24 кв.м. и Магазин №4 с площ от 55,23 кв.м.,
находящи се в сграда със ЗП от 566 кв.м., с идентификатор 72624.625.600.1 по
КККР на град Добрич, съгласно фактура №2/22.01.2018г. и ПКО № 2 от
23.01.2018г., ведно със законната лихва, начиная от датата на предявяване на
иска - 15.10.2021 г. - до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. С. П. с ЕГН ********** от гр.Д., срещу
„***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Д.,
представлявано от управителя Д.М.П., иск за заплащане на сумата от
3450,00лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
присъдената главница от 25050,00 лева, за периода от 01.06.2020г. до датата
на подаване на исковата молба - 14.10.2021г.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.Д., представлявано от управителя Д.М.П., да заплати на Ц. С.
П. с ЕГН ********** от гр.Д., на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК съдебно –
деловодни разноски, както следва: 1460,81 лева – адвокатско възнаграждение
и 1002,00 лева – заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА Ц. С. П. с ЕГН ********** от гр.Д., да заплати на „***“
ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Д., представлявано
от управителя Д.М.П., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 151,07 лева –
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
14