Разпореждане по дело №28/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Определение

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.196-211 ГПК /отм./.

Постъпила е допустима въззивна жалба от с вх. № 1718/21.07.2010 г. от Б. и Ю. Р., чрез А.М., против допълнително решение № 46/08.07.2010 г. по гр.дело № 148/2008 г. на Чепеларски районен съд. В нея се съдържа оплакване, че Чепеларски районен съд отново не се е произнесъл по цялото искане на ответниците, като липсва произнасяне относно претендираните подобрения, независимо от дадени предишни указания на окръжния съд.

Делото вече ДВА ПЪТИ е връщано на ЧРС за допълване на решение 63/13.07.2009 г. по същото дело, като въззивният Смолянски окръжен съд с определението си № 229/23.09.2009 г. по В.гр.дело № 403/2009 г. и № 26/28.01.2010 г. по В.гр.дело № 23/2010 г. изпраща делото на ЧРС за изпълнение процедурата по чл.193 ГПК /отм./ за произнасяне с изричен диспозитив по направеното от Р. възражение за подобрения и право на задържане във вр. с чл.221, ал.2, предл.първо ГПК /отм./.

С второто допълнително, сега обжалвано решение № 46, съдът се произнася, отхвърляйки като неоснователно, искането на Р. да им бъде признато право на задържане върху поземлен имот с идентификатор 80371.241.742 и построената в него триетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 80371.241.742.1.

Така съдът ОТНОВО НЕ СЕ Е ПРОИЗНЕСЪЛ по цялото искане на Р.: Правото на задържане по ал.3, предл.първо на чл.72 ЗС е неразривно свързано и произтича от предвиденото в ал.1 на същия член право на добросъвестния владелец да иска заплащане на сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие направени от него подобрения. В този смисъл съдът следва да постанови диспозитив дали отхвърля претенция на възразилия или осъжда собственика да заплати ТОЧНО ОПРЕДЕЛЕНА ПАРИЧНА СУМА по ал.1 на чл.72 ЗС, за която трябва да посочи от какво се е формирала и от кои точно подобрения произтича. Тук търсените от ответниците подобрения са по осем пункта, както в постройката с избите, така и в жилищната сграда и дворното място. Едва след като посочи за КАКВА СУМА от какви подобрения се произнася, съдът постановява дали направилият възражението няма или има право на задържане – то трае докато се заплати от осъденото лице посочената сума по ал.1 на чл.72.

Наред с това, съгласно чл.10 от сега действащата Тарифа № 1 за таксите по ГПК, и съгласно т.6 от отменената Тарифа, се дължи държавна такса върху подобренията, искани във форма на възражение, върху признатите с решението суми. Т.е., съдът следва да се произнесе ЗА СУМА, чието плащане вече обуславя и правото на задържане.

Затова делото следва да се прекрати, като то отново се изпрати на Чепеларски районен съд, който по реда на чл.193 ГПК /отм./ се произнесе по направеното възражение на ответниците Р. за подобрения по чл.72 ЗС съобразно указанията по обстоятелствената част на определението, като вземе за пример начина на формулиране на диспозитива по Решение № 76/04.04.2008 г. по същото дело – л.5, абз.4.

По изложените съображения Смолянски окръжен

съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по В.гр.дело № 384/2010 г. на Смолянски окръжен съд.

ИЗПРАЩА делото на Чепеларски районен съд, който да се произнесе по реда на чл.193 ГПК/отм./ по направеното от ответниците Р. възражение за подобрения по чл.72 ЗС според указанията в съобразителната част на определението, като постанови изричен диспозитив по подобренията с точно посочена ПО РАЗМЕР и ПРОИЗХОД ПАРИЧНА СУМА.

След допълване на решението, делото с въззивните жалби на Р. против основното и допълнителните решения, и евентуално постъпили други жалби, да се изпрати отново на Смолянски окръжен съд за разглеждане.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в седемдневен срок от съобщаването му на страните чрез техните пълномощници.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.