Решение по дело №307/2022 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 389
Дата: 28 ноември 2022 г.
Съдия: Росина Николаева Дончева
Дело: 20221800500307
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 389
гр. София, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева

Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500307 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 245 от 26.11.2021 г., поправено с решение от
01.03.2022 г., постановено по гр. д. № 1307/2019 г. по описа на РС –
Самоков, „Б. т. с.“, на основание чл. 76 от Закона за собствеността, е
осъдено да предаде отнетото в периода 30.09.2019 г. – 05.10.2019 г. по
скрит начин държане на „Ф.-Б.“ ЕООД, върху следните съоръжения:
1бр. ски влек Н-80 Т. Р. /М. п./, 2 бр. ски –влек S-120 м. Т. Р. /М. п./, 1
бр. ски-влек Р-300 Т. Р. /М. п./, 1 бр. ски влек тип К. /Р./. Отхвърлен е
предявения от „Ф.-Б.“ ЕООД срещу „Б. т. с.“, иск с правно основание
чл. 76 от ЗС, за предаване на отнетото в периода 30.09.2019 г. –
05.10.2019 г. по скрит начин държане върху ски писти „У.“, „М. п.“,
„С.“ и „Р.“, чайните към ски пистите – чайна „С.“-сграда със застроена
площ 114 кв.м., чайна „Р.“ - – едноетажна паянтова сграда със
застроена площ 91,1 кв.м., бивше агрегатно помещение – едноетажна
паянтова сграда, със застроена площ 49,5 кв.м. Дружеството „Ф.-Б.“
ЕООД е осъдено да заплати на „Б. т. с.“ направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600, 00 лева, а „Б.
т. с.“ е осъдено да заплати на „Ф.-Б.“ ЕООД направените по делото
1
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400, 00 лева и 50,
00 лева държавна такса.
Решението е обжалвано от „Б. т. с.“, представлявано от А. С.,
чрез адв. А. П. от САК, в частта, в която е осъдено да предаде
отнетото в периода 30.09.2019 г. – 05.10.2019 г. по скрит начин
държане на „Ф.-Б.“ ЕООД, върху следните съоръжения: 1бр. ски влек
Н-80 Т. Р. /М. п./, 2 бр. ски –влек S-120 м. Т. Р. /М. п./, 1 бр. ски-влек
Р-300 Т. Р. /М. п./, 1 бр. ски влек тип К. /Р./. В жалбата са изложени
съображения, че първоинстанционният съд изобщо не обсъдил факта
на настъпилото прекратяване на договора за наем между ищеца и
ответника, поради нарушаване от ответника на чл. 26, ал. 1 от
договора. Наемателят не бил изправна страна по договора и при
прекратяване на договора бил длъжен да върне вещта. Излага, че
ищецът не доказал, че владее или държи процесните вещи, обекти и
съображения – напротив бил е надлежно уведомен, че считано от
30.09.2019 г. договорът е прекратен. По същество моли да бъде
отменено решението в обжалваната част и предявените искове
отхвърлени. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК ответника по
жалбата - „Ф.-Б.“ ЕООД, чрез адв. Х. Г. е подал писмен отговор на
въззивната жалба и е взето становище за нейната неоснователност.
Депозирана е въззивна жалба от „Ф.-Б.“ ЕООД, чрез адв. Х. Г.
срещу решение № 245 от 26.11.2021 г., постановено по гр. д. №
1307/2019 г. по описа на РС – Самоков, в частта, в която е отхвърлен
предявения от „Ф.-Б.“ ЕООД, иск с правно основание чл. 76 от ЗС, за
предаване на отнетото в периода 30.09.2019 г. – 05.10.2019 г. по скрит
начин държане върху ски писти „У.“, „М. п.“, „С.“ и „Р.“, чайните към
ски пистите – чайна „С.“-сграда със застроена площ 114 кв.м., чайна
„Р.“ - – едноетажна паянтова сграда със застроена площ 91,1 кв.м.,
бивше агрегатно помещение – едноетажна паянтова сграда, със
застроена площ 49,5 кв.м. Излага, че дружеството е страна по валидно
сключен договор за наем от 10.10.2017 г., в качеството му на наемател
и „Б. т. с.“ в качеството си на наемодател. Посочва, че договорът не
може да се прекрати едностранно и предсрочно от наемодателя при
преотдаване под наем на част от обектите или констатиране на лошо
състояние на процесните вещи. Това, че имало сключен договор за
преотдаване под наем на само 2 помещения, не лишава жалбоподателя
от качеството му на „държател“. Не било установено, че към датата на
2
отнемане на държането те са се намирали във фактическа власт на
трето лице, а и да са били в такава – то това трето лице е държало тези
обекти за ищеца. От доказателствата по делото се установявало, че
дружеството е държало всички обекти, посочени в договора за наем
по силата на самия договор. По същество моли да се отмени
обжалваното решение в обжалваната част и да бъдат уважени
предявените искове изцяло. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор от Б. т. с.,
чрез адв. А. П. от САК, с който оспорва въззивната жалба.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във
въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок, от
надлежни страни и против обжалваем съдебен акт, поради което са
допустими. Разгледана по същество въззивната жалба на Б. т. с. е
основателна, а на „Ф.-Б.“ ЕООД неоснователна.
Ищецът „Ф.-Б.“ ЕООД е предявил иск, с правно основание чл. 76
от ЗС, срещу ответника „Б. т. с.“, за предаване на отнетото в периода
30.09.2019 г. – 05.10.2019 г. по скрит начин държане на „Ф.-Б.“
ЕООД, върху следните съоръжения: 1бр. ски влек Н-80 Т. Р. /М. п./, 2
бр. ски –влек S-120 м. Т. Р. /М. п./, 1 бр. ски-влек Р-300 Т. Р. /М. п./, 1
бр. ски влек тип К. /Р./, ски писти „У.“, „М. п.“, „С.“ и „Р.“, чайните
към ски пистите – чайна „С.“-сграда със застроена площ 114 кв.м.,
чайна „Р.“ - едноетажна паянтова сграда със застроена площ 91,1
кв.м., бивше агрегатно помещение – едноетажна паянтова сграда, със
застроена площ 49,5 кв.м.
В постъпилият отговор от ответника „Б. т. с.“ иска се оспорва по
подробно изложени съображения.
Установява се следната фактическа обстановка от значение за
спора:
Видно от договор за наем на ски съоръжения, ски писти и чайни
към ски пистите в ТК „М.“, сключен на 10.10.2017 г., „Б. т. с.“ в
качеството си на наемодател е предоставил на „Ф.-Б.“ ЕООД под наем
следните съоръжения и обекти: 1бр. ски влек Н-80 Т. Р. /М. п./, 2 бр.
ски –влек S-120 м. Т. Р. /М. п./, 1 бр. ски-влек Р-300 Т. Р. /М. п./, 1 бр.
ски влек тип К. /Р./, ски писти „У.“, „М. п.“, „С.“ и „Р.“, чайните към
ски пистите – чайна „С.“-сграда със застроена площ 114 кв.м., чайна
3
„Р.“ - едноетажна паянтова сграда със застроена площ 91,1 кв.м.,
бивше агрегатно помещение – едноетажна паянтова сграда, със
застроена площ 49,5 кв.м. В чл. 2 от договора е уговорен срок на
действие от 5 /пет/ години, който влиза в сила от датата на подписване
на договора /до 10.10.2022 г./. В чл. 20 от договора е уговорено, че
наемателят няма право да отдава съоръженията или части от тях под
наем на трети лица без съгласието на наемодателя. В чл. 24.1 е
предвидено, че договорът може да бъде прекратен предсрочно при
виновно неизпълнение на задълженията от страна на наемодателя.
Видно от договор за наем на недвижим имот, сключен на
23.10.2017 г., „Ф.-Б.“ ЕООД в качеството си наемодател е преотдало
на „Б. К.“ ЕООД в качеството му на наемател, партерен етаж,
предназначен за чайна /бистро/ и тавански етаж, предназначен за
помещение за почивка, представляващи част от масивна сграда, с
обща застроена площ на сградата 114 кв.м., находяща се в землището
на с. Г., общ. С., м. „М. п.“.
На 13.01.2019 г. е сключен договор наименован „договор за
сътрудничество и съвместна дейност“ между „Ф.-Б.“ ЕООД и „И. П.“
ООД, по силата на който „Ф.-Б.“ ЕООД се задължава да предостави на
другата страна за временно и възмездно ползване следните
недвижими имоти: бивше агрегатно помещение, със застроена площ
49,5 кв.м., находящо се в обл. С., с. Г., к.к. М. и ски –гардероб към
Чайна „С.“, находящ се в обл. С., с. Г., к.к. М.. В ал. 2 на чл. 2 от
договора е уговорено, че имотите ще се ползват за ски- гардероб.
Със Заповед № 104/06.08.2019 г. на Изпълнителния секретар на
БТС З. Р. е определена комисия, която да извърши проверка на
въжените линии на туристически комплекс „М.“. При проверката
комисията е съставила протокол, в който е отбелязано, че е
констатирано лошо техническо състояние на видимите елементи на
ски влековете.
На проведено заседание на УС на БТС на 19.09.2019 г. е взето
решение за прекратяване на договора за наем от 10.10.2017 г.
С писмо изх. № 585 от 30.09.2019 г. от БТС, получено от „Ф.-Б.“
ЕООД на 03.10.2019 г., дружеството е уведомено, че сключения
наемен договор от 10.10.2017 г. между страните се прекратява
едностранно от наемодателя, считано от 30.09.2019 г.
На 04.10.2019 г. управителят на дружеството „Ф.-Б.“ ЕООД е
депозирал възражение до Б. т. с., в което излага, че договорът не бил
4
прекратен и няма да предаде наемните съоръжения.
По делото е представен договор, сключен на 23.09.2019 г. между
Б. т. с., в качеството му на възложител и „Б. г.“ ЕООД, в качеството му
на изпълнител, по силата на който изпълнителят е приел да
организира и осъществява охрана на съоръженията в к.к. „М.“, чрез
физическа охрана на обекта.
Събрани са свидетелски показания, чрез разпит на по един
свидетел на всяка страна.
От показанията на свидетеля Т. К.Г. се установява, че е работил
при ищеца през 2019 г. на М., като „оператор“ въжени линии. През
лятото не се изпълнявали дейности по тези сгради и нямало служители
на дружеството „Ф.-Б.“ ЕООД. Работата започвала през м. септември-
октомври, с оглед на съоръженията. През м. октомври 2019 г.
свидетелят, машиниста и още едно момче се качили да прегледат
въжените линии, но имало охрана, която не ги допуснала до влека.
През месец октомври само веднъж са ходили до съоръженията. През
месец декември свидетелят и други служители отишли да си приберат
инструментите и отново имало физическа охрана – момче, което
охранявало влека. Свидетелят не е участвал в комисия, която е
правила оглед на съоръженията пред месец август 2019 г.
От разпита на свидетеля М.В. Л. се установява, че през 2019 г.
работел като охрана в „Б. г.“ и като такъв охранявал лифта на М. и
имуществото на Б. т. с., охранявани били и постройките.
Охраняваното имущество било на Б. т. с.. През месец декември 2019 г.
докато свидетелят охранявал обекта дошли 5-6 човека, които искали и
си взели вещи, твърдейки, че са тяхна собственост. Свидетелят
посочва, че е ходил на този обект като охрана още през лятото, но не
си спомня кога.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира от
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 76 от ЗС.
Ищецът твърди, че упражнявал държане върху следните
съоръжения: 1бр. ски влек Н-80 Т. Р. /М. п./, 2 бр. ски –влек S-120 м.
Т. Р. /М. п./, 1 бр. ски-влек Р-300 Т. Р. /М. п./, 1 бр. ски влек тип К. /Р./,
ски писти „У.“, „М. п.“, „С.“ и „Р.“, чайните към ски пистите – чайна
„С.“-сграда със застроена площ 114 кв.м., чайна „Р.“ - – едноетажна
паянтова сграда със застроена площ 91,1 кв.м., бивше агрегатно
помещение – едноетажна паянтова сграда, със застроена площ 49,5
5
кв.м., като владението му е отнето по скрит начин. Т.е. не било
осъществено в негово присъствие или в присъствие на лица, чрез
които според нормалните отношения би бил уведомен незабавно. В
конкретния случай това било станало чрез поставяне на физическа
охрана, която ограничавала достъпа му до наетите обекти и
съоръжения.
Съобразно твърденията, изложени в исковата молба, в
доказателствена тежест на ищеца "Ф. Б.“ ЕООД е да установи, че
упражнява фактическа власт върху процесните движими вещи и
имоти, както и че ответникът е отнел така установеното владение по
скрит начин, в периода 30.09.2019 г. – 05.10.2019 г.
Искът е допустим, тъй като е подаден в шестмесечния
преклузивен срок по чл. 76 от ЗС от твърдяното отнемане на
процесните обекти и съоръжения.
Искът по чл. 76 от ЗС е владелчески иск, с който се дава защита
на отнето владение или държане. При владелческите искове съдът се
интересува само от факти – имало ли е владение и имало ли е
нарушение. Съдът постановява решението си само въз основа на тези
факти, без да извършва преценка на правомерността или
неправомерността на действията на страните, нито преценка на
наведени от страните твърдения, касаещи техни субективни права –
арг. от чл. 357 от ГПК. Ответникът по владелчески иск не може да
прави възражение, че е собственик на вещта, а удостоверяващите
право на собственост документи се вземат предвид само доколкото
установяват факта на владението /чл. 357, ал. 2 от ГПК/.
За да е основателен искът по чл. 76 от ЗС е необходимо
установяване на владение или държане от ищеца на процесните
обекти и съоръжения в случая, към момента на твърдяното отнемане,
както и осъществяването на действия на ответника, съставляващи
отнемане на владението или държането по скрит начин.
Скрит начин има тогава, когато отнемането на вещта е
извършено по начин или време, които правят трудно възприемането
му от владелеца или държателя. За да има отнемане по скрит начин
обаче, трябва при самото отнемане да не са присъствали лица, чрез
които владелецът или държателят би се считал уведомен –така
Решение № 4 от 06.02.2012 г. по гр. д. № 388/2011 г. на ВКС.
От свидетелските показания на св. Т. Г. се установява, че
дружеството „Ф. Б.“ управлява влековете на М. от 11, 12 години. През
6
лятото не се изпълнявали дейности по тези сгради и нямало служители
на дружеството „Ф.-Б.“ ЕООД. Работата започвала през м. септември-
октомври, с оглед на съоръженията. През м. октомври 2019 г.
свидетелят, машиниста и още едно момче се качили да прегледат
въжените линии, но имало охрана, която не ги допуснала до влека. С
оглед свидетелските показания, които съдът кредитира се налага
извод, че ищецът не е упражнявал държане на процесните вещи и
съоръжения по време на наемането на охраната от ответника.
Държането на вещите е упражнявано до края на месец март, според
свидетеля Г.. Същият заявява, че по време на летния сезон служители
на дружеството не държат помещенията и съоръженията – т.е не
упражняват фактическа власт върху тях. Именно през периода, през
който ищецът не е упражнявал фактическа власт върху съоръженията,
ответникът е установил своя такава, като е започнал да владее вещите,
чрез служители на наетата физическа охрана. В подкрепа на това е и
писмо изх. № 585 от 30.09.2019 г. от БТС, получено от „Ф.-Б.“ ЕООД
на 03.10.2019 г., с което дружеството ищец е уведомено, че сключения
наемен договор от 10.10.2017 г. между страните се прекратява
едностранно от наемодателя, считано от 30.09.2019 г.
Ето защо, липсва първата предпоставка за уважаване на иска –
държане на процесните обекти от ищеца към момента на отнемането
им.
Както бе посочено по-горе, чрез иска по чл. 76 от ЗС се защитава
както владението, така и държането на недвижим имот, без оглед
основанието, на което е установено, както и продължителността на
фактическото състояние, като в това производство не се извършва
преценка на субективни права.
Фактът на установяване на своя фактическа власт от ответника
върху процесните ски влекове и съоръжения се потвърждава и от
изложените от ищеца твърдения в исковата молба, че на 05.10.2019 г.
сезонните работници не били допуснати до наетите помещения и
съоръжения, поради охраняването им от фирма „Б. г.“ ЕООД.
При тези данни, съдът приема, че искът е изцяло неоснователен,
тъй като не са налице предпоставките на чл. 76 от ЗС за уважаването
му.
По изложените съображения, обжалваното решение в уважената
част следва да бъде отменено и постановено друго, с което исковата
претенция бъде отхвърлена. В отхвърлителната част решението следва
7
да се потвърди като правилно и законосъобразно.

По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски и за двете съдебни
инстанции има Б. т. с.. Първоинстанционното решение следва да бъде
отменено и в частта, в която Б. т. с. е осъдено да заплати на „Ф.-Б.“
ЕООД сумата от 400,00 лева за адвокатско възнаграждение и 50, 00
лева държавна такса за първоинстанционното производство.
За въззивната инстанция следва да се присъдят разноски на Б. т.
с. в размер на 960, 00 лева за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 245 от 26.11.2021 г., поправено с решение
от 01.03.2022 г., постановено по гр. д. № 1307/2019 г. по описа на РС –
Самоков, в частта, в която е уважен предявения от „Ф.-Б.“ ЕООД
срещу Б. т. с., иск с правно основание чл. 76 от ЗС, за предаване на
„Ф. – Б.“ ЕООД, ЕИК: ........, със седалище и адрес на управление – гр.
С., ул. „В.“ № .. на отнетото в периода 30.09.2019 г. – 05.10.2019 г. по
скрит начин държане върху следните съоръжения: 1бр. ски влек Н-80
Т. Р. /М. п./, 2 бр. ски –влек S-120 м. Т. Р. /М. п./, 1 бр. ски-влек Р-300
Т. Р. /М. п./, 1 бр. ски влек тип К. /Р./, както и в частта, в която Б. т. с.
е осъдено да заплати на „Ф.-Б.“ ЕООД разноски в размер на 450, 00
лева и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ф. – Б.“ ЕООД, ЕИК: ........, със
седалище и адрес на управление – гр. С., ул. „В.“ № .. срещу Б. т. с.,
ЕИК ........, със седалище и адрес на управление – гр. С., бул. „В.Л.“ №
.., иск с правно основание чл. 76 от Закона за собствеността за
предаване на отнетото в периода 30.09.2019 г. – 05.10.2019 г. по скрит
начин държане на „Ф. – Б.“ ЕООД върху следните съоръжения: 1бр.
ски влек Н-80 Т. Р. /М. п./, 2 бр. ски –влек S-120 м. Т. Р. /М. п./, 1 бр.
ски-влек Р-300 Т. Р. /М. п./, 1 бр. ски влек тип К. /Р./.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 245 от 26.11.2021 г., поправено с
решение от 01.03.2022 г., постановено по гр. д. № 1307/2019 г. по
8
описа на РС – Самоков, в частта, в която е отхвърлен предявения от
„Ф. – Б.“ ЕООД ЕИК: ........ срещу Б. т. с., ЕИК ........ иск на основание
чл. 76 от ЗС за предаване на отнетото в периода 30.09.2019 г. –
05.10.2019 г. по скрит начин държане на „Ф. – Б.“ ЕООД върху
следните недвижими вещи-обекти и помещения: ски писти „У.“, „М.
п.“, „С.“ и „Р.“, чайните към ски пистите – чайна „С.“-сграда със
застроена площ 114 кв.м., чайна „Р.“ - – едноетажна паянтова сграда
със застроена площ 91,1 кв.м. и всички обслужващи ги помещения -
бивше агрегатно помещение – едноетажна паянтова сграда, със
застроена площ 49,5 кв.м.

ОСЪЖДА „Ф. – Б.“ ЕООД, ЕИК: ........, със седалище и адрес на
управление – гр. С., ул. „В.“ № .. да заплати на Б. т. с., ЕИК ........, със
седалище и адрес на управление – гр. С., бул. „В.Л.“ № .. сторени
разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 960, 00
лв. /деветстотин и шестдесет лева/ за въззивното производство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9