О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 122
12.02.2020г.
Бургаският апелативен съд, Гражданско отделение, в публично заседание на петнадесети януари, две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Манкова
ЧЛЕНОВЕ: Албена Зъбова-Кочовска
Добрин Кючуков
при секретаря Пенка Шивачева, като разгледа докладваното от съдия Р.Манкова ч. гр. дело № 114 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба на „Л“, ул. „С“ № *, * гр. В., Република М. , чрез адв. В. адв. К. , против определение № II-2280 от 22.11.2018 г. по гр.дело № 1755/2018 г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима, поради просрочие, жалбата на дружеството против отказ на ЧСИ Т. К. да спре изпълнението по изп. дело № 9/2018 г., обективиран в действието по издаване на постановление за възлагане на движима вещ от 30.08.2018г. и съдебното производство е прекратено.
В жалбата се твърди, че обжалваното определение е недопустимо и неправилно.
Недопустимостта е обоснована на първо място с наличие на основание по чл.22, ал.1, т.6 ГПК за самоотвод на член от решаващия състав - съдия Р. Т. , поради участието ѝ в предходно гр. дело №576/2018г. на БОС между същите страни и с идентичен предмет на спора. Освен това, определението се сочи като недопустимо, поради произнасяне по предмет, различен от предмета на жалбата. Според дружеството-жалбоподател, решаващият съд е разгледал жалбата като такава против постановлението за възлагане, а същата е насочена срещу отказа да се спре изпълнението, изразяващ се във всички действия на ЧСИ Т. К. , извършени в хода на спряно от съда изпълнение. В тази връзка е налице позоваване на определение №391 от 9.11.2018г. по ч.гр.д. № 338/2018г. на Апелативен съд – Б.
По твърдяната неправилност е заявено, че жалбата против действията на ЧСИ е подадена в срок. Наведен е довод за изначална нищожност на обжалваните действия на ЧСИ, в каквото и да се изразяват те, след като са извършени при спряно от съда изпълнение, поради което могат да бъдат оспорени във всеки един момент като такива в 7-дневен срок от узнаването им. В случая, дружеството е узнало за едно такова действие, изразяващо се в издадено постановление за възлагане, от писмо на Изпълнителна агенция „М“, гр. С., получено от процесуалния представител на жалбоподателя на 17.09.2018г., в което на страницата с опис на административната преписка, адресиран до Административен съд – С. град, под №3 фигурира постановлението за възлагане, без самото то да е приложено към писмото. Посочената дата се счита за първия момента на узнаване продължаващите действия по изпълнението в условията на спряно от съда изпълнение. В частната жалба се оспорва получаването на въпросното постановление за възлагане на 07.09.2018г., с твърдението, че процесуалният представител на жалбоподателя, адв. В. , никога не е подписвал известието за доставка /обратна разписка/, съдържащо се в приложеното към жалбата до БОС копие на изп. д. № 9/2018г. на ЧСИ Т. К. Заявено е, че подписът на известието, както и подписът на разписния лист в ПТТ 1618- гр. С., са грубо подправени. Направено е заключение, че жалбата, по която е постановено обжалваното прекратително определение, не е просрочена.
В допълнение е изложено твърдение за издаване на постановлението за възлагане от 30.08.2018г. на базата на подправен съдебен акт – определение №II-1167 от 18.06.2018г. по ч.гр.д. №576/2018г. на БОС, на което е поставен неистински печат и подпис за влизане в сила, в какъвто смисъл е удостоверително писмо от 6.12.2018г. на Председателя на БОС. В действителност, въпросното определение е обжалвано и е отменено с определение №391 от 9.11.2018г. по ч.гр.д. №338/2018г. на Бургаския апелативен съд.
Направено е искане за отмяна на атакуваното определение и при разглеждане на жалбата по същество да бъде отменен отказът на ЧСИ да спре изпълнението, като се обявят за незаконни и се отменят всички действия на съдебния изпълнител след спиране на изпълнителното дело, включително действието по издаване на постановлението за възлагане от 30.08.2018г. по изп.д. №9/2018г. на ЧСИ Т. К.
Подаден е отговор на частната жалба от „М“ Е. , гр. С., „М“ Е. , гр. С. и „Т“ Е. , гр. С., съдружници в гражданско дружество „Б“, гр. С., с който оспорват същата като нередовна и неоснователна.
Направено е възражение за неподсъдност на жалбата пред настоящата инстанция, като се твърди, че същата е подсъдна на Върховния касационен съд. В тази връзка, сочената нередовност на частната жалба се обосновава с липса на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Заявена е недопустимост на разглежданата частна жалба и на жалбата против действията на ЧСИ, поради наличие на влязло в сила съдебно решение по ч.гр.д. №576/2018г. на БОС, водено между същите страни и по същия правен спор, което сочи на недопустимост на атакуваното определение, поради което съдът следва да остави жалбата без уважение и да обезсили постановеното определение.
По неоснователността на обжалването са развити съображения за приключило с окончателен съдебен акт ч.гр.д. №576/2018г. на БОС, по което, на основание чл.438 ГПК, е било постановено спиране на изпълнението по изп.д. №9/2018г. на ЧСИ Т. К. , от където следва, че към настоящия момент спирането е загубило действието си.
Досежно предмета на жалбата против действията на ЧСИ е посочено, че след като са обжалвани „действията по издаване“ на постановление за възлагане, то същите са обективирани в постановлението, което подлежи на самостоятелно обжалване, в какъвто смисъл окръжният съд правилно е определил предмета на спора. Наведени са доводи за липса на оплаквания в жалбата на предвидените в чл.435, ал.3 ГПК основания – ненадлежно наддаване на публичната продан или възложено имущество на не най-високата цена.
Поддържат се мотивите в атакуваното определение за просрочие на жалбата против действията на ЧСИ, за които страната е уведомена на 7.09.2018г. чрез процесуалния ѝ представител. Оспорването на автентичността на обратната разписка, удостоверяваща полученото съобщение, се сочи като недопустимо, поради настъпила преклузия съгласно чл.193, ал.1 ГПК.
Като неотносими към настоящия спор, а предполагащи друг ред на защита, са определени наведени в разглежданата частна жалба доводи, досежно данни за извършено престъпление във връзка с подправен съдебен акт, обосновал обжалваните действия на ЧСИ.
На последно място, ответниците по частната жалба са възразили по заявеното от жалбоподателя основание за самоотвод на член от състава, постановил обжалваното определение, като са посочили, че въпросният съдия не е участвал в състава, решил спора по гр.д. №576/2018г. на БОС с влязло в сила решение.
Формулирано е искане към съда да върне частната жалба като недопустима и да обезсили атакуваното определение, а евентуално - да потвърди определението като правилно.
В писмено становище на жалбоподателя от 15.04.2019г. е взето отношение по писмения отговор, като отново е заявено, че жалбата срещу действията на ЧСИ, изразяващи се в отказ да спре изпълнението, е подадена в срок, считано от 17.09.2018г. Обратната разписка е станала известна на страната при посочването ѝ в мотивите на ЧСИ към жалбата до окръжния съд и представянето ѝ с приложеното изпълнително дело, поради което оспорването на въпросния документ е направено своевременно. Жалподателят счита, че самото изпращане на съобщението с обратна разписка е незаконосъобразно действие, предвид спряното изпълнение. Подчертано е, че при отменени с решение от 21.12.2018г. по гр.д. №576/2018г. на БОС изпълнителни действия на ЧСИ, извършени след 6.02.2018г., то и действията по издаване на постановление за възлагане, изпращане на съобщения и др. са незаконни и не произвеждат действие, независимо дали съобщението е било връчено. Цитирано е определение от 15.03.2019г. по гр.д. № 384/2019г. на БОС. Заявено е, че действията на ЧСИ са предмет на наказателно и дисциплинарно производство, а издаването на постановление за възлагане е довело до незаконно отнемане/превземане на кораб на 21.12.2018г., всеизвестно събитие с обществен интерес и неблагоприятни за длъжника „Л“ последици, като единствено отмяната на обжалваните действия би преустановила продължаващото противоправно състояние.
Изложени са съображения за подсъдност на разглежданата частна жалба пред настоящата инстанция. Оспорено е твърдението за недопустимост на жалбата, поради формирана по спора сила на присъдено нещо с влязлото в сила решение по гр.д. №576/2018г. на БОС, с оглед различен спор в производството по това дело, а именно – насрочване, оценка на кораба и провеждане на публичната продан към 12.03.2018г.- датата на подаване на жалбата срещу действията на ЧСИ, т.е. действията по издаване на постановлението за възлагане не са предмет на цитираното дело. Направени са възражения по доводите в отговора, касаещи по същество законосъобразността на обжалваните действия на ЧСИ.
В депозирани по делото писмени бележки от 29.01.2010г. от жалбоподателя „Л“ е изложена хронологията на производството по изп.д. №9/2018г. на ЧСИ Т. К. Изтъкната е необходимостта от служебна преценка за наличие на правен интерес. Развити са подробно съображения за недопустимост на обжалваното определение, както и за неправилност, поради процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
В писмени бележки на ответните дружества оспорването на частната жалба е обосновано с доводи за недопустимост на жалбата против действията на ЧСИ, поради просрочие, в какъвто смисъл са изводите в атакуваното прекратително определение.
Бургаският апелативен съд, предвид изложените от страните становища, доказателствата по делото и предвиденото в закона, намира следното:
Възражението в отговора на частната жалба за неподсъдност на настоящия спор на апелативния съд е неоснователно. В производство по чл. 435 и сл. ГПК окръжният съд се произнася с решение, което по силата на изричната норма на чл. 437, ал. 4 предл. 2 ГПК не подлежи на обжалване. Когато производството по жалбата е прекратено с определение (както е в конкретния случай), то подлежи на въззивно обжалване. Функционално компетентен да разгледа частните жалби срещу определенията за прекратяване на производството пред окръжния съд по обжалване действията на съдия-изпълнителя е съответният апелативен съд, чието определение е окончателно - т. 2 на ТР № 3/2005 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. Цитираното Тълкувателно решение е запазило значението си и при действието на ГПК от 2007 г. Позоваването на ответните дружества на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК е несъстоятелно, доколкото режимът по обжалване действията на съдебния изпълнител е специален по отношение на общия режим по чл. 274 ГПК за обжалване на определенията. В тази връзка и заявената в отговора нередовност на разглежданата частна жалба, поради липса на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, е без основание.
Частната жалба на „Л“ против прекратителното определение на окръжния съд е подадена в срок от надлежно легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима за разглеждане.
Доводът на ответните дружества за влязло в сила съдебно решение по гр.д. №576/2018г. на БОС, с което е решен идентичен спор по жалба срещу действия на ЧСИ, с който обосновават недопустимост на частната жалба, има отношение към допустимостта на обжалваното определение, но е неотносим към допустимостта на разглежданата частна жалба.
По същество:
С обжалваното определение Бургаският окръжен съд е оставил без разглеждане, поради просрочие и е прекратил производството по жалбата на „Л“ против действия на ЧСИ Т. К. по изп. дело №9/2018г., изразяващи се в постановление за възлагане на моторен танкер „Б“ от 30.08.2018г., което обективира отказа на съдебния изпълнител да спре изпълнението. Решаващият съд е приел, че издаденото постановление за възлагане е съобщено на жалбоподателя с писмо, изпратено от ЧСИ с препоръчана поща с обратна разписка, получено на 07.09.2018г. от пълномощника адв. В. . Едноседмичният срок за обжалване по чл.436, ал.1 ГПК е изтекъл на 14.09.2018г., поради което подадената на 20.09.2018г. до БОС жалба е просрочена.
Така постановеното определение е редовно и допустимо, като произнесено от законен състав на надлежния съд в редовно развило се производство по обжалване действията на съдебния изпълнител по реда на чл.435 ГПК.
Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател за недопустимост на обжалваното определение, поради основания за самоотвод на член от съдебния състав в лицето на докладчика по делото Р. Т. , предвид участието ѝ в разглеждането на гр.д. №576/2018г. на БОС между същите страни и с идентичен предмет на спора. Липсват предпоставките по чл.22 ГПК за отвод, респективно за самоотвод на съдията. Касае се за две съдебни производство с различен предмет на спора, очертан с различните обжалвани действия на съдебния изпълнител. В този смисъл, в противоречие с довода в жалбата, е направено изявление и от жалбоподателя. В писменото му становище по настоящото дело от 15.04.2019г., на стр.6 и 7 е посочено: „Предмет на гр.д. №576/2018г. са действията на ЧСИ К. по насрочване, оценка на кораба и провеждане на публичната продан на мк БАДР…..действията на издаване на постановлението не са и не биха могли да са предмет на гр.д. №576/2018г.“ Следователно, обективно е невъзможно изграждането на предварително вътрешно убеждение на съдията по спорния предмет на процесното гр.д. №1755/2018г. на БОС, което да сочи на съмнение в неговата безпристрастност по смисъла на чл.22, ал.1, т.6 ГПК, на който текст се позовава жалбоподателят.
При горните мотиви, следва изводът за несъстоятелност и на довода на ответниците по разглежданата частна жалба за недопустимост на атакуваното определение, обоснован с наличието на сила на присъдено нещо по процесния спор, поради влязло в сила съдебно решение по гр.д. №576/2018г. на БОС.
Следващото наведено в жалбата основание за недопустимост на прекратителното определение е произнасянето на съда по предмет, различен от предмета на жалбата против действията на ЧСИ. Настоящата инстанция не споделя така изразеното становище. Окръжният съд е разгледал делото по предмета, въведен със сезиращата жалба. В същата, на стр. 1, е посочено, че се обжалва действие по принудително изпълнение на ЧСИ Т. К. , а именно – „отказ за спиране на изпълнение по смисъла на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК, обективиран в действието по издаване на постановление за възлагане на движима вещ, издадено на 30.08.2018г.“, а на стр. 4 е формулирано искането: „Моля да приемете, че действието по издаване на постановление за възлагане на 30.08.2018г., представлява отказ на ЧСИ за спиране на изпълнението. Да обявите отказа на ЧСИ да спре изпълнението за незаконосъобразен; Да обявите всички действия на ЧСИ след спирането на изпълнителното дело с определение №II-748 от 20.04.2018г. за незаконосъобразни и да ги отмените, включително действието по издаване на постановление за възлагане на движима вещ, издадено на 30.09.2018г.“ Видно от атакуваното определение, решаващият съд се е произнесъл точно по предмета на обжалване, като е постановил оставяне без разглеждане на жалбата против постановление за възлагане от 30.08.2018г., „което обективира отказа на ЧСИ Т. К. да спре изпълнението по изпълнителното дело.“ Окръжният съд правилно е посочил процесното постановление за възлагане като обхванато от предмета на обжалване, при наличието на претенция за отмяна на неговото издаване, пояснявайки, че същото обективира отказ на съдебния изпълнител да спре изпълнението. Ерго, налице е произнасяне по жалба срещу отказ на ЧСИ Т. К. да спре изпълнението по изп. д. №9/2018г., обективиран в действието по издаване на постановление за възлагане от 30.08.2018г.
Спорният въпрос по правилността на атакуваното определение е спазен ли е срокът по чл.436, ал.1 ГПК за обжалване действията на съдебния изпълнител.
В т.3 от разглежданата частна жалба, „Л“ счита същата за подадена в срок. Като изначално нищожни, недействителни и забранени, обжалваните действия на ЧСИ, според жалбоподателя, „следва да могат да бъдат оспорени във всеки един момент като такива, в 7-дневен срок от узнаването им.“ Като момент на узнаването твърди датата 17.07.2018г., когато е получено писмо от ИА „МА“, гр. С., в което в опис на административна преписка, под №3 фигурира постановление за възлагане /без същото да е приложено/. Оспорена е истинността на обосновалото прекратителното определение, съдържащо се в изпълнителното дело известие за доставяне /т.н. обратна разписка/, с твърдението, че същото не е получено и подписано от адв. В. на посочената там дата. Видно от въпросното известие, на 07.09.2018г. е положен подпис с изписано името на пълномощника на адресата „Л“, В. В. , за получател на пратка – изх. №2086/31.08.2018г. по изп. д. №20187080400009 на ЧСИ Т. К. , рег. №798. С посочения изходящ номер, в изпълнителното дело се съдържа съобщение от ЧСИ Т. К. по изп. д. №9/2018г., с което се известява длъжника „Л“, че предвид приключилата публична продан от 10.03.2018г. до 10.04.2018г. на моторен танкер „Б“, по която с протокол от 11.04.2018г. за купувач е обявен „Б“ Д. , гр. С. и влязлото в сила на 22.08.2018г. определение № II-1167/18.06.2018г. на ОС Б. по гр.д. №576/2018г., при внесени от купувача дължими такси и остатъка от стойността на движимата вещ, с постановление от 30.08.2018г., същата му е възложена за съответната сума.казано е, че действията по обявяване на купувач и възлагане на вещта могат да бъдат обжалвани пред БОС в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Оспорването истинността на посочената по-горе обратна разписка и съответно отразеното в съпътстващия разписен лист, е направено своевременно, в срока по чл.193, ал.1 ГПК. Обратната разписка е представена по делото, като съдържаща се в копието от изпълнителното дело, приложено към жалбата на „Л“ против действията на ЧСИ. Окръжният съд се е произнесъл в закрито заседание с обжалваното прекратително определение, като се е позовал на оспореното известие. Жалбоподателят е имал възможност да отговори със становище по документа и евентуално да оспори същия едва с разглежданата частна жалба. Като е сторил това, той е спазил срока по чл.193, ал.1 ГПК.
За проверка истинността на оспорените документи, по делото са назначени три съдебно-глафологически експертизи – единична и две тройни, при участието на седем вещи лица, включително вещо лице, посочено от жалбоподателя. Всички изслушани експерти дават заключение, че подписът върху известие за доставяне по пощата с обратна разписка на документ с изх. № 2* от 31.08.2018 г. по изп. д. №9/2018г. по описа на ЧСИ Т. К. е положен от адвокат В. . Двете тройни експертизи установяват и автентичността на подписа на адвокат В. ръкописно изписаното пояснение „В“ върху разписния лист за връчване на процесната обратна разписка, находящ се в пощенски клон 1618 – гр. С.. Съгласно заключението на втората тройна експертиза, датата „7.IX.2018г.“ и ръкописният текст „В“ в известието за доставка не са изписани от адв. В. .
Настоящата инстанция възприема експертните заключения, като компетентни, обосновани и безпристрастни. В същите, най-вече в двете тройни експертизи, са изложени пространни и задълбочени анализи, от които са изведени съвпадения в общите и частни признаци на почерка, подробно изброени и илюстрирани. Посочени са и различията в признаците, като е направено обобщението, че установените съвпадения са устойчиви и достатъчни по обем и идентификационна стойност за категорично заключение, че подписите и съответния ръкописен текст са изпълнени от адв. В. .становените различия са несъществени и се дължат на стремеж на автора да изопачи своя ръкописен и подписен почерк, респективно на необичайна поза и/или подложка, наличие на случайни обстоятелства при подписване, здравословно, емоционално състояние и др. Неоснователно е изтъкнатото в писмените бележки на жалбоподателя наличие на противоречие в обосновката на вещите лица, досежно умишлено изменение на подписа или т.н. в графологията „автоподлог“. Това е така, тъй като и в двете тройни експертизи е налице позоваване на „автоподлог“, като в първата това позоваване е категорично, а във втората, наред с наличие на умисъл за изменение на собствения подпис (“автоподлог“), са посочени и останалите, изброени по-горе възможни причини за констатираните различия. Същественото е, че и при двете експертни заключения е категоричен крайният извод за липса на установени признаци на имитация и за изпълнени от адв. В. подписи и ръкописен текст. При това заключение на седем експерта, оспорването на автентичността на подписите и съответния ръкописен текст е неоснователно. Следователно, подписаните от пълномощника на жалбоподателя известие за доставка и разписен списък доказват получаването на съобщение изх. №2086/31.08.2018г. по изп. д. №20187080400009 на ЧСИ Т. К. за извършено действие на съдебния изпълнител – издадено на 30.08.2018г. постановление за възлагане, сочещо на отказ да спре изпълнителното производство, предмет на разглеждане в обжалваното определение.
Връчването на горепосоченото съобщение е редовно, въпреки че датата и името на получателя върху обратната разписка не са изписани от адв. В. . Съгласно чл.44, ал.1 ГПК, връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, както и всички действия във връзка с връчването. Той отбелязва и качеството на лицето, на което е връчено съобщението. Качеството на връчител, съгласно чл.42, ал.1 ГПК, е предвидено и при връчване по пощата. Следователно, личното изписване от получателя на датата и качество му, както и неговото ЕГН, в обратната разписка не е условие за редовност на връчването, след като посоченото лице е подписало разписката. Освен това, датата и качеството на получателя са удостоверени и с разписния лист. Без значение за редовността на връчването е и използваната бланка за известието за доставяне. Процесната такава, макар и неактуална, е съответна на предходен образец, за който е служебно известно на съда, че и до момента се предоставя от пощенските станции при връчване на съдебни книжа по пощата.
Въпреки установеното по делото редовно връчване на 7.09.2018г. на посоченото по-горе съобщение за продължаващи изпълнителни действия на съдебния изпълнител, което съставлява отказ за спиране на изпълнението, изводът в пракратителното определение за просрочие на жалбата по чл.435, ал.2, т.6 ГПК е неоснователен.
С определение №914 от 06.02.2018г., в заповедното производство по ч.гр.д. №8812/2017г. на Бургаския районен съд, е постановено спиране на незабавното изпълнение на заповед №258/12.01.2018г. и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 12.01.2018г., послужил за образуване на изпълнително дело №9/2018г. на ЧСИ Т. К. , като е даден на заявителя едномесечен срок за завеждане на иск по чл.422 ГПК за съществуване на вземането. Определението е съобщено на съдебния изпълнител на 7.02.2018г. с молба от длъжника „Л“, чрез процесуален представител. Въпреки това, ЧСИ Т. К. е продължил да извършва действия по изпълнението. При постъпила жалба до съда против отказ на съдебния изпълнител да спре изпълнението, е образувано гр.д. №576/2018г., по което с определение №II-748 от 20.04.2018г. изп. д. №9/2018г. на ЧСИ Т. К. е спряно и на основание чл.438 ГПК до приключване на производството по жалбата. Определението е получено от ЧСИ на 23.04.2018г. В хода на гр.д. №576/2018г. е постановено прекратително определение № II-1167/18.06.2018г. на БОС, на което се е позовал ЧСИ в изпратеното до длъжника съобщение за издаденото постановление за възлагане, и на което е имало отбелязване за влязло в сила. Истинността на заверката за влизане в сила на посоченото определение е отречена в писмо изх. №1302/06.12.2018г. на Председателя на Окръжен съд Б. Определението е обжалвано и отменено с определение №391 от 09.11.2018г. по ч.гр.д. №338/2018г. на БАС. С последвалото окончателно решение №I-1728 от 21.12.2018г. по гр.д. №576/2018г. на БОС е постановена отмяна на отказа на ЧСИ Т. К. да спре изпълнението на изп.д. №9/2018г., инкорпориран в уведомление от 6.03.2018г. до длъжника за обявление за насрочване на публична продан на моторен танкер „Д“ за периода от 10.03.2018г. до 10.04.2018г., както и действията за извършване на публична продан за периода до 12.03.2018г. включително, извършени след постановяване на определението за спиране по чл.420 ГПК под №914 от 06.02.2018г. по ч.гр.д. №8812/2017г. на БРС.
При спряно изпълнение по силата на цитираните по-горе съдебни актове, които са задължителни за съдебния изпълнител, последният противозаконно не е зачел тяхното действие и на практика е отказал да спре изпълнението, като е продължил да извършва изпълнителни действия, включително по издаване на постановлението за възлагане от 30.08.2018г. В този случай, когато обжалваният отказ на ЧСИ по повод издаденото постановление за възлагане е извършено при спряно изпълнително производство, спирането има действие по чл.61, ал.1 ГПК. При спиране на производството се спират и всички започнали да текат, но неизтекли още срокове. По аргумент на по-силното основание, ако срокът не е започнал да тече в деня на спиране на делото, той ще започне да тече от деня на възобновяването му /вж. „Българско гражданско процесуално право“, Ж. С. и др., издание на „С“ 2012г., стр. 483/. Следователно, в разглеждания казус, макар на 7.09.2018г. да е връчено съответното съобщение, то към тази дата не е започнал да тече срок за обжалване. По делото не се установява спряното от заповедния съд на 06.02.2018г. изпълнение да е възобновено. Ерго, срокът за обжалване по процесното съобщение с обратна разписка не е започнал да тече, поради което жалба по чл.435, ал.1, т.6 ГПК на „Л“ до съда от 20.09.2018г. е подадена своевременно, преди изтичане на срока по чл.436, ал.1 ГПК.
По изложените съображения, изводът на решаващия съд в обжалваното определение за недопустимост на жалбата против действията на ЧСИ, поради просрочие, е неправилен.
Настоящата инстанция намира, че е налице недопустимост на жалбата против действията на ЧСИ, но на различно основание.
В хода на настоящото производство са настъпили обстоятелства, които сочат на отпаднал за жалбоподателя интерес от обжалване. С окончателно определение №IV-775 от 25.04.2019г. по ч.гр.д. №1293/2018г. на БОС е отменено разпореждането за незабавно изпълнение на заповед №258/12.01.2018г. по ч.гр.д. №8812/2017г. на Районен съд- Б. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл.417 ГПК и е обезсилен издаденият въз основа на заповедта изпълнителен лист от 12.01.2017г. При обезсилен изпълнителен лист, изпълнителното производство се прекратява, съгласно чл.433, ал.1, т.3 ГПК, в какъвто смисъл е издадено постановление от 10.05.2019г. на ЧСИ. Същото е било предмет на обжалване по гр.д. №1027/2019г. на БОС, приключило с окончателно решение №I-811 от 30.09.2019г., с което жалбата е оставена без уважение.
Предвид обезсиленото изпълнително основание и прекратеното изп.д. №9/2018г. на ЧСИ Т. К. , жалбата на „Л“ против отказа на съдебния изпълнител да спре изпълнението, обективиран в действието по издаване на постановление за възлагане, вече е лишена от правен интерес. Това е така, тъй като спиране на изпълнението може да се извърши само при висящо производство. При прекратено такова, спирането е безпредметно. Като лишена от правен интерес, жалбата против действията на ЧСИ, представляващи отказ да се спре изпълнението, е недопустима. Същата не подлежи на разглеждане и образуваното по нея производство следва да бъде прекратено.
При изложените мотиви, настоящата инстанция намира, че макар и на друго основание, като краен резултат прекратителното определение на Бургаския окръжен съд е правилно и подадената срещу него частна жалба следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „Л“, ул. „С“ № ., * гр. В., Република М. , чрез адв. В. адв. К. , против определение № II-2280 от 22.11.2018 г., постановено по гр.дело № 1755/2018 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: