Решение по дело №445/2020 на Районен съд - Велико Търново

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

№

 

гр.В.Търново, 14.09.2020г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Великотърновски районен съд,  пети състав, в публично заседание на тринадесети август през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.

при секретаря М.Р, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№445 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по предявен иск за установяване съществуване на вземане на взискател по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която в срок е подадено възражение от длъжника. Правното основание на предявения иск е чл.422 вр. чл.415 от ГПК  вр.чл.79 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че между трето за делото лице - кредитодател /"******” ЕАД/ и ответника в качеството кредитополучател е сключен договор за потребителски паричен кредит  № PLUS-11423083/01.09.2015г., съгласно който кредиторът е предоставил на кредитополучателя потребителски паричен кредит в размер на 7000лв., като ответникът се задължил да погаси задължението си на 60 месечни анюитетни вноски, всяка в размер на 201,71лв., с краен срок на погасяване 20.09.2020г. Сочи се, че размерът на договорната лихва е формиран на база ГПР 16,24% и лихвен процент 13,57%. Сочи се, че след усвояване на кредита, кредитополучателят платил част от дължимите вноски, след което преустановил плащанията и изпаднал в забава към 05.03.2016г., като останало непогасено задължение в размер на 9577,07лв.-главница и договорна лихва. Сочи се, че кредита станал предсрочно изискуем. На следващо място се излагат твърдения, че на 11.05.2016г с договор за продажба на вземания/цесия/ и приложение към него, "БП П Ф” ЕАД прехвърлил на ищеца „Е М” ЕООД вземанията по процесния договор за потребителски паричен кредит. Твърди се, че писмото за уведомяване за цесията и предсрочната изискуемост е получено на 10.10.2019г. от член на семейството на ответника. Ищецът заявява, че за вземанията си  се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 3801/2019г. по описа на ВТРС, срещу която длъжника депозирал възражение по чл.414 от ГПК, като след дадени указания от съда, ищецът предявил настоящите положителни установителни искове. Отправя искане съдът да приеме за установено, че ответника  дължи  на ищеца, по процесния договор за потребителски паричен кредит от 01.09.2015г. сумата 1422,93лв.-главница,претендирана частично от сумата 7000лв.-главница,  сумата 2577,07 лв.-договорна лихва, претендирана за периода 20.01.2017г.-10.10.2019г./дата на уведомяване за предсрочна изискуемост/,  законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане. Претендира разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който е изложено, че ответникът прави искане до ищеца за намаляване на вноската по кредита, защото останал без работа и заявява,че може да заплаща вноска по кредита в размер на 100лв.-150лв. Ответникът прави възражение, че лихвата по кредита е висока. Заявява готовност за постигане на споразумение с ищеца, при възможност за разсрочено плащане.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 01.09.2015г. между „БНП П П Ф”ЕАД в качеството кредитор и ответника Т.К.Ш. в качеството кредитополучател е сключен договор за потребителски паричен кредит за сумата 7000лв., които ответникът се задължил да върне на 60 месечни анюитетни вноски, всяка в размер на 201,71лв., с краен срок на погасяване 20.09.2020г. Видно от приложения договор, договорната лихва се формира при фиксиран лихвен процент от 13,57% и ГПР 16,24% . В договора е посочено, че усвояването на кредита се извършва по банков път, по посочена от ответника банкова сметка. ***.5 от договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо  за целия си размер. Съгласно договора, при забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение да забава в размер на законната лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. По делото е представен погасителен план, видно от който процесния кредит е отпуснат на 01.09.2015г. със срок на погасяване 20.09.2020г.., на месечни анюитетни вноски.

С писмо от 09.10.2019г. ищцовото дружество в качеството на пълномощник на кредитора „БНП П П Ф” е съобщило на ответника, че обявява кредита за предсрочно изискуем поради непогасени задължения по договора за кредит. Писмото е получено на адреса на кредитополучателя.

Видно от Договор за прехвърляне на вземания от 11.05.2016г. между „БНП П П Ф” АД, от една страна като цедент и „Е М” ООД, от друга страна като цесионер, е постигнато съгласие за сключване на договор, по силата на който прехвърлителят се съгласява да прехвърли на цесионера цедираните задължения, посочени в Анекси към договора. Цедентът упълномощава цесионера да уведоми длъжниците, вземанията от които са предмет на цесията, съгласно чл.99 ЗЗД. Приложено е пълномощно, по силата на което ищцовото дружество, цесионер по договора за прехвърляне на вземания, било упълномощено от цедента да извършва това уведомяване.

По делото е представено писмо с обратна разписка до ответника, с което същия се уведомява за извършената цесия.

              На 18.12.2019г. ищецът е подал до Великотърновски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника Т.К.Ш.. Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 20.12.2019г. по ч.г.гр.д.№3801/2019г. на Великотърновски районен съд против длъжника Т.К.Ш. за заплащане на  сумата от 1422,93 лева – главница, дължима по договор за потребителски кредит, отпускане на потребителски кредит PLUS-11423083 от 01.09.2015 г. между „БНП П П Ф“ ЕАД и Т.К.Ш., частично от общо дължима главница в размер на 7000 лева, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението – 18.12.2019 г. до изплащане на вземането, сумата от 2577,07 лева - договорна лихва за периода от 20.01.2017 г. до 10.10.2019 г., както сумата от 80,00 лева – деловодни разноски.

В законоустановения двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение, длъжникът подал възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването заявителят е предявил настоящите положителни установителни искове.

          От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, против която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника.

Разгледан по същество същият е основателен и доказан. Съображенията за това са следните:

Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че между „БНП П П Ф” АД и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски паричен кредит от 01.09.2015г.,  което е породило уговорените правни последици, като кредиторът е отпуснал кредит в размер на 7000лв., които ответникът се е задължил да върне  уговорения срок, на 60 анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 201,71лв. По делото не е спорно, че сумата предмет на договора е усвоена от кредитополучателя, при което за него е възникнало насрещното задължение да погасява кредита на месечни вноски, всяка с падеж 20-то число на месеца, за който се отнасят. Не е спорно, че ответникът не  е погасил задължението си договора за кредит, като поради забава в плащането кредита е бил обявен за предсрочно изискуем и предсрочната изискумост е съобщена на длъжника. В настоящото производство се претендира сумата 1422,91лв.-част от непогасена главница по договора за кредит, цялата в размер на 7000лв. и сумата 2577,07лв.-договорна лихва върху непогасената главница, претендирана за периода 20.01.2017г. до 10.10.2019г./датата, на която кредита е обявен за предсрочно изискуем/. Съдът намира, че договора за кредит, сключен между страните не е недействителен. Видно от договора за кредит Годишния процент на разходите е 16,24% което не надвишава визираното в чл.19 ал.4 от ЗПК. Уговорената в договора възнаградителна лихва  не е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, като се има предвид, че в случая кредита не е обезпечен и лихвата съответства на поетия от кредитора риск от евентуалното му непогасяване.

            С договор за цесия от 11.05.2016г. и Анекс  към него,  процесното вземане е било прехвърлено от „БНП П П Ф” АД  ЕАД на ищеца. Съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето, като то има действие спрямо последния от деня на съобщаването, съобр. чл.99, ал.4 от същият закон. Така установеното задължение на цедента има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението му на лице, което не е носител на вземането. Няма пречка обаче цедентът да упълномощи цесионера да изпрати съобщението до длъжника, тъй като не се касае за лично и незаместимо действие, а и съгласно чл.36, ал.2 от ЗЗД последиците от това действие възникват направо за представлявания. Видно от приложеното по делото писмо, ответникът е уведомен за извършената цесия.

В настоящия случай ответникът не е направил твърдения и не е ангажирал доказателства относно погасяване на претендираните суми за главница и договорна лихва, а с отговора е заявил желание за заплащане на сумите по кредита на по-малки по размер вноски, като сочи, че не е заплатил задълженията си поради финансови затруднения.

С оглед гореизложеното съдът намира, че предявените искове за установяване дължимост на претендираните суми са основателни и доказани за сумата 1422,73лв., -част от непогасена главница по договора за кредит, цялата в размер на 7000лв. и 2577,07лв. договорна лихва върху непогасената главница, претендирана за периода 20.01.2017г. до 10.10.2019г./датата, на която кредита е обявен за предсрочно изискуем/.          

             Върху главницата от 1422,73 лв. следва да се признае за дължима и законната лихва за забава, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.12.2019г. до окончателно изплащане на дължимата сума, съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК.

Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото производство съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и за разноските в заповедното производство. В конкретния случай разноските в заповедното производство, включени в заповедта за изпълнение са 80лв.за държавна такса. В исковото производство направените от ищеца разноски са 80лв. за  държавна такса.  При това положение общият размер на разноските на ищеца за заповедното и исково производство възлиза на 160 лв., като с оглед уважаване на  исковите претенции на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва ответника да заплати на ищеца сумата общо 160 лв. за разноски в заповедното и в настоящото исково производство.

Ответникът не е претендирал присъждане на разноски и съдът не дължи произнасяне в тази насока. 

            Ръководен от гореизложеното, съдът 

 

Р      Е     Ш     И  :

 

               ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т.К.Ш., ЕГН ********** с адрес *** ДЪЛЖИ  на „Е М” ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление: гр. ***********сумата от 1422,93 лв. /хиляда четиристотин двадесет и два лева и деветдесет и три стотинки/ – главница, дължима по договор за потребителски кредит, отпускане на потребителски кредит PLUS-11423083 от 01.09.2015 г. между „БНП П П Ф“ ЕАД и Т.К.Ш., частично от  главница в размер на 7000 лева, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението – 18.12.2019 г. до изплащане на вземането, сумата от 2577,07 лв./две хиляди петстотин седемдесет и седем лева и седем стотинки/ - договорна лихва за периода от 20.01.2017 г. до 10.10.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №1647/20.12.2019г. по ч.гр.д.№3801/2019г. по описа на ВТРС.

 

ОСЪЖДА Т.К.Ш., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Е М” ЕООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление: ************сумата от общо 160 лв. /сто и шестдесет лева/, представляваща направени от ищеца разноски в заповедното и в настоящото производство за държавна такса.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№3801/2019г.по описа на ВТРС.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: