Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 02.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в открито съдебно
заседание на единадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при
участието на секретаря ЦВЕТАНКА ПАВЛОВА, като разгледа докладваното от съдията
Михайлова в. гр. д. № 502 по описа на съда за две хиляди и двадесета година, и
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 64 от 08.05.2020 г. по гр. д. № 1 472/2017
г. по описа на Районен съд – гр. Самоков съдът е
признал за установено съществуването
на паричното вземане на „А.и В.С.” АД срещу „В.Т.” ООД по иск с правно основание чл. 422 от ГПК за
сумата в размер на 7 108. 27
лева, представляваща незаплатен остатък от задължение по фактури за
ремонт и поддръжка на МПС, както следва: фактура № …../…/………… год., с падеж 30.06.2015 год.,
работна поръчка № …../…………. год., на стойност 334. 64 лева; фактура № …../…/…………… год., с падеж 12.10.2015 год., работна
поръчка № …../……….. год.,
работна поръчка № …../…………. год., на стойност 5 005.46 лева; фактура № …../…/………. год., с падеж 13.11.2015 год., работна
поръчка № …../………. год.,
работна поръчка № ……/………. год., на стойност 2 278. 64 лева; фактура № ……./…./……… год., с падеж 13.11.2015
год., работна
поръчка № …./……….. год., на стойност 1 486.43 лева, ведно
със законната лихва върху сумата, считано 20.09.2017 год. (датата на подаване на заявлението в съда), до окончателното изплащане на
задължението. С решението
са отхвърлени предявените от „В.Т.” ООД насрещни искове срещу „А.и В.С.” АД
срещу „В.Т.” ООД за заплащане на сумата
от общо 24 341.81 лева, ведно със законната лихва, считано от 12.03.2016
год. до окончателното й изплащане, за претърпени имуществени вреди в резултат
на неточно изпълнение на задължения по договора за изработка, както следва:
13 622.97 лева с ДДС - обезщетение за вреди, представляващо стойността на
разходите, необходими за поправка на некачествено извършения от ищеца ремонт, в
т.ч. стойността на вложените резервни части в размер на 5 111. 37 лева
и остойностения труд за извършения повторен
ремонт в размер на 8 511.60 лева; 3 998.40 лева с ДДС - обезщетение
за вреди от неосъществени превози за 28 дни въз основа на средномесечния
пробег на камиона на 5 месеца 4 9000 км., изчислени по GPS на същия по
0.68 лева /1км. без ДДС/Приложение 2 от договора за превоз/; 6 720.00 лева
с ДДС- престой на товарния автомобил от нереализирани курсове по сключен
договор за превоз за 28 дни, изчислено за 28 дни по 200 лева на ден Флат. С този съдебен акт „В.Т.” ООД е осъдено да заплати на
„А.и В.С.” АД направените по делото разноски в общ размер на 1735.00 лева за
адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Съдебното решение е постановено с участието на трето
лице-помагач на страната на „В.Т.” ООД – „Д.“ ООД.
Така постановеното решение е обжалвано от „В.Т.” ООД с
оплаквания за необоснованост и
неправилност като постановено в противоречие с материални закон. Поддържа се,
че неправилно районният съд е приел, че ищецът е изпълнил задълженията си по
договора, както и че не била установена причината за последващия
ремонт на камиона – счита, че събраните гласни доказателства безпротиворечиво установявали неточното изпълнение на
ремонта, за който изпълнителят претендира възнаграждение, което некачествено
изпълнение било в пряка връзка с необходимостта от разходване на средства за последващ ремонт. Искането е за отмяна на решението и
постановяване на нов акт по съществото на спора, с който исковете на
акционерното дружество да бъдат отхвърлени, а предявените насрещни искове –
уважени. Претендират се разноските по производството.
Въззиваемата страна оспорва въззивната
жалба и изразява становище, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване
акт по чл.
258, ал. 1
ГПК, в срока по чл. 259, ал.
1 ГПК, от лице с интерес
от обжалването.
По същество
въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно.
Правната квалификация на предявените от „А.и В.С.” АД
срещу„В.Т.” ООД искове е приетата от районния съд – чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Въз основа на представените по делото четири броя
фактури, съдържащи вид и стойност на отделните пера, платими на датата на
съставяне, а именно фактура № ……/…/………… год., работна поръчка № …../………… год., на стойност 334. 64 лева, дължими за смяна на джанта,
поправка на лява врата, допълване на масло в диференциал, за масло в
диференциал, включен един час труд; фактура № …../…/………… год., работна поръчка № ……/………… год.,
работна поръчка № …../…………. год., на стойност 5 005.46 лева, дължими за пътна
помощ, с включен 1 час труд, за разглобяване на превозно средство, с включен
труд 6 часа, за демонтаж на глави на двигател, демонтаж на картер
на двигател, демонтаж на клипси на двигател, смяна на
клипси на шест цилиндъра, смяна на уплътнение на картер на двигател, монтаж на глави на двигател на шест
цилиндъра, монтаж на инжектори на двигател на шест
цилиндъра, вентили на двигател, моторно масло, филтър за масло, смяна на масло
в двигателя и филтър за масло, с включен труд 20 часа; фактура № …../…/……….. год., работна поръчка № …../………. год., работна поръчка № …../………… год., на стойност 2 278. 64 лева, дължими за
монтаж на глава на двигател, допълнителна обработка и проверка на шест глави на
двигател, с включен труд 15 часа, за смяна на глава на цилиндър на двигател,
смяна на антифриз, антифриз, 4 бр. крушки, за
поправка на ел. инсталация, филтър за въздух, филтър за гориво, смяна на филтри
за въздух и гориво, моторно масло, с включен труд 5 часа; фактура № …../…/………… год., работна поръчка № …../…………. год., на стойност 1 486.43 лева, дължими за
предни гуми, смяна на гуми на предна ос, съдът приема, че страните по спора са
били обвързани от действието на договор за изработка – ремонт и поддръжка на превозно
средство – товарен автомобил „М.“, рег. № .. …. ... По делото липсва спор между страните,
а и от представеното преводно нареждане се установява, че на 19.11.2015 г.
ответникът е платил на ищеца сумата от 1 996.90 лева по фактура № …../…/……….. година.
Безспорно е по делото, а и от събраните гласни
доказателства чрез разпит на свидетели в производството пред районния съд се
установява, че през м. декември 2015 г. е извършен отново ремонт на товарния
автомобил, във връзка с който „В.Т.” ООД закупило части, като за доставките са
издадени фактура № …………/……….. год., на стойност 396.00 лева с ДДС,
за цилиндрови втулки, фактура № …………./……….. год., на стойност 506.00 лева
с ДДС, за водна помпа; фактура № ………../……….. год., на стойност 3386. 27 лева
ДДС, за закупени резервни части - 14 броя; фактура № ……………/………… год., на стойност 403.10 лева с
ДДС, за резервни части -6 броя; фактура
№ …………./…………. год., на
стойност 210.00 лева с ДДС за основани лагери – 0.25Н992/7 STD; фактура № …………../…………. год., на
стойност 210.00 лева с ДДС, за основани лагери к-т-0,25 D 2876 MAN
K1239/7. За репатрирането и ремонтните дейности, извършени от третото
лице-помагач, е издадена фактура № …………../…………. год. на стойност 8 511.60 лева
с ДДС, за аварийно теглене от гр. С. до с. Г. и извършен ремонт по списък -
приложение към фактурата с посочените единични цени и списък на резервните
части, необходими за ремонта.
По делото е представен констативен протокол от
12.01.2016 год., съставен от служител на третото лице -помагач, за
извършено на 21.12.2015 год. разглобяване на демонтиран двигател на процесния товарен автомобил, но доколкото този частен
документ не носи подписа на представител на ищеца, отразеното в него не може да
му бъде противопоставено.
От показанията на свидетелите, разпитани в
производството пред районния съд, се установява, че през 2015 годна, преди
Коледа, в сервиз в с. Г. бил докаран процесният
товарен автомобил, тъй като двигателят му не работел. В сервиза камионът бил
частично разглобен, като било установено счупването на маслени дюзи. Ремонтът
на двигателя бил извършен с нови части и приключил на 10-12 януари 2016 година.
От заключенията към основната и допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза, изготвени от вещото лице Н. в
производството пред районния съд, се установява, че фактура № …../…/……….. год., на стойност 334.64 лева, не е
осчетоводена в счетоводните документи на ответното дружество. Ответникът не
оспорва възникването на задължението му по тази фактура, но твърди да е погасил
същото чрез плащане в брой, доказателства за което не анагжира.
Останалите
фактури, описани в исковата молба, са осчетоводени в при ответното дружество и
са отразени в подадените данъчни декларации по ДДС. Общата стойност на
осчетоводените фактури при ответното дружество е 8 770. 53 лева. На
ответника е признато правото на данъчен кредит по тези фактури и такъв е
ползван съгласно подадените декларации по ДДС. Вещото лице дава заключение, че
на 19.11.2015 год. ответникът е платил на ищеца сумата от 1996. 90 лева, като не е отразено по коя от
фактурите е то, но страните не спорят, че това плащане е отнесено към фактура №
…../…/……….. година.
Вещото лице дава заключение, че стойността на
извършения през м. декември 2015 г. – януари 2016 г. ремонт на товарния
автомобил е на стойност 8 511.60 лева с ДДС - за аварийно теглене
от гр. С. до с.
Г. и за
извършен основен ремонт на двигателя. Съгласно заключението стойността на
вложените резервни части и труд възлизат на: за резервни части - 5 871.60 лева, за вложен труд -
2 640 лева, или общата стойност е 8 511.60 лева, която сума „В.Т.”
ООД заплатило по банков път на 13.01.2016 год. и 29.02.2016
година. Общата стойност на закупени други авточасти за ремонта на
автомобила по приложените фактури, описани в заключението на вещото лице
възлиза на 5 111. 37 лева. Всички фактури са осчетоводени и включени в
декларациите по ЗДДС. Общата сума за извършения ремонт (8 511.60
лева) и
закупените резервни части (5 111.37) лева
възлиза на 13 622,97 лева. Според заключението на вещото лице
размерът на вредите за „В.Т.” ООД от принудителния престой за ремонт и
невъзможността за изпълняване на курсове, изчислени на база на сключен договор
за превоз от 01.04.2015 год., и съгласно приложение № 2 от договора за превоз,
е за 28 дни неосъществен пи възлиза на 6 720.00 лева с ДДС. Обезщетението
за вреди от неосъществени превози за 28 дни въз основа на средномесечния
пробег на камиона от 5 месеца е 4 900 км., изчислени по GPS на същия по средна цена на горивото 0. 68 лева без ДДС, или сумата от 3998. 40 лева с ДДС. Средномесечният пробег на камиона вещото лице е изчислило
на база на издадени фактури от ответното дружество към трето за
процеса лице за извършен превоз за периода от м. юни 2015 год. до м.октомври
2015 година.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът „А.и
В.С.” АД е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване
следните правопораждащи факти – установяване на
валидно облигационното отношение между страните, точно и пълно изпълнение на
задълженията по договора от страна на изпълнителя, приемане на извършената
работа от възложителя, както и че размерът на претендираното
вземане възлиза на спорната сума.
В настоящия случай спор относно обстоятелството, че
страните са били обвързани от действие на договор за изработка, липсва.
Безспорен и фактът, че част от възнаграждението на изпълнителя в размер на
1996. 90 лева ответникът-възложител е
платил на ищеца през м. ноември 2015 година. Спорният по делото въпрос дължим
ли е остатъкът от възнаграждението при наведено от възложителя-ответник
възражение за неточно изпълнение.
Съгласно чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД изискуемостта на
вземането на изпълнителя за възнаграждение е обусловено от приемане на работата
от възложителя – изявление за съгласие, че изпълнението е съобразено с
уговореното между страните. В този смисъл работата се счита за приета със
съгласието на възложителя, че представеният му резултат обективира
точно по количество и качество изпъленение на
насрещната страна.
Установяването на изпълнената и приета работа може да
се извърши с различни доказателствени средства - чрез писмени доказателства (приемо-предавателен протокол за конкретно извършени видове работи, двустранно подписан протокол за изпълнени
дейности и стойност и др.), чрез
експертиза или чрез гласни доказателства. В случая фактурите за изръшените
дейности по обслужване и ремонт на товарния автомобил са отразени в счетоводните регистри на търговското дружество – възложител, и той е ползвал правото на приспадане на
данъчен кредит, поради което е налице приемане
от възложителя на фактически изпълнените
работи.
В случая ищецът установява посредством заключението на
счетоводната експертиза изпълнение на работата му, приета от ответника без
възражения, както и размера на дължимото възнаграждение, равен на претендираната в исковата молба стойност.
По възражението за некачествено изпълнение, наведено
от „В.Т.” ООД, което е в основата на насрещните претенции по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД, съдът намира следното.
Възникването на спорното право по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД се обуславя от осъществяването на следните
материални предпоставки (юридически факти), липсата на която и да е от тях води
до неоснователност на претенцията: наличие на действително правоотношение между
страните по договор за изработка; изпълнителят да не е извършил работата точно
и съобразно възложеното, т.е. да е налице пълно неизпълнение на произтичащите
от договора задължения; ищецът по този иск да е сключил заместваща сделка;
наличие на действително претърпени вреди, изразяващи се в разликата между
заплатеното възнаграждение по заместващия договор и първоначално уговореното и
наличието на пряка и непосредствена (причинно-следствена) връзка между
неизпълнението на поетото договорно задължение и причинените вреди. При
предявен иск по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи,
произтичащи от неточно изпълнение, трябва да съществува сигурност за
увеличаване имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага.
В случая установен е фактът, че месец след извършване
на ремонт по двигателя на товарния автомобил от ищеца – време, през което
автомобилът е бил в движение – маслените дюзи се счупили. Недоказана, при
тежест за това на „В.Т.” ООД, е причината за тази повреда и твърдението на
дружеството, че тя се корени в некачествено извършен от ищеца ремонт по
двигателя. Събраните по делото свидетелски показания не са в състояние да
докажат наличието на причинно-следствена връзка между начина и качеството на
извършения от „А.и В.С.” АД ремонт и последвалата повреда, тъй като
установяването на този факт налага съобразяване на определени правила на опита
и положения на науката, изкуството, занаятите и др., изискващи специални
знания, предпоставка за назначаване на експертиза с определена задача, което е
следвало да се развие в производство по чл. 207 ГПК (обезпечение на доказателствата). Обезпечаването на доказателствата по чл. 207 ГПК като способ за предварителното им
събиране до започване на същинския исков процес цели да осуети възможността в
резултат от действието на обективни фактори доказателствено
средство да бъде загубено или унищожено или да бъде затруднено неговото
събиране.
Назначаването на техническа експертиза служебно при условията на т. 3 от ТР №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хода на въззивното
производство е било безпредметно с оглед изтеклия дълъг период от време (близо 5
години), липсата на
запазени следи от действията на ищеца и последвалите ремонтни дейности,
извършени от третото лице-помагач. Отсъствието на обсъждания елемент от
фактическия състав на претенциите по чл. 79, ал. 1, вр.
чл. 82 ЗЗД прави безпредметно изследването на останалите юридически факти,
поради което следва извод за неоснователност на предявените насрещни искове,
цената на всеки от който е под прага, установен в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
По изложените съображения обжалваното решение следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора въззивникът
следва да заплати на въззиваемата страна разноските
по водене на делото пред окръжния съд – сумата от 1 560. 00 лева за
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 64
от 08.05.2020 г. по гр. д. № 1 472/2017 г. по описа на Районен съд – гр. Самоков.
ОСЪЖДА „В.Т.” ООД, ЕИК: ………, да заплати
на „А.и В.С.” АД, ЕИК: .. …………, сумата от 1 560. 00 (хиляда петстотин и шестдесет) лева - разноски за адвокатско възнаграждение в
производството пред въззивния съд.
Решението е постановено при участие на трето
лице-помагач на страната на „В.Т.” ООД – „Д.“ ООД, ЕИК:
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.