Решение по дело №93/2015 на Районен съд - Бяла Слатина

Номер на акта: 260059
Дата: 4 март 2021 г. (в сила от 3 август 2021 г.)
Съдия: Катя Николова Гердова
Дело: 20151410100093
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 февруари 2015 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Б.Слатина,  04.03.2021 год.

 

В    ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

БЕЛОСЛАТИНСКИ  РАЙОНЕН  СЪД,  първи  граждански състав в закрито заседание от 04 март,  Две хиляди двадесет и първа  година в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КАТЯ  ГЕРДОВА

 

 като разгледа  докладваното от Съдия ГЕРДОВА гр.д. № 93/2015 год. по описа  на РС-Б.Слатина, за да се произнесе взе предвид следното:

  

Производството е с правно основание чл.247 от ГПК за поправка на очевидна/явна/ фактическа грешка относно ЕГН-то на ответника.

 

Постъпила писмена молба с вх.№ 260894/10.02.2021г. от „З. "Л.И." АД, ЕИК, *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Мария Масларова - Гъркова и Павел Валериев Димитров - изпълнителни директори, чрез пълномощника юрисконсулт К.М., с която е поискано от съда да поправи очевидна фактическа грешка в Решение № 159/29.06.2015г. по гр.д.№ 93/2015г. по описа на РС-Бяла Слатина, като се попълни  ЕГН-то на ответника В.А.П. *** в съответствие с посоченото в подаденото заявление за заповед за изпълнение от 09.12.2014г.

Молбата е изпратена на ответника, който в срока по чл.247, ал.2 от ГПК не е депозирал писмен отговор.

 След преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното:

Настоящето производство по гр.д.№ 93/2015г. по описа на РС-Б.Слатина е образувано по повод подадена искова молба от З. "Л.И." АД, ЕИК  представлявано от Мария Масларова - Гъркова и Вера Любенова Павлова - изпълнителни директори, чрез процесуален представител - С.Т. ***,  против В.А.П. *** с правно основание чл.422, вр.чл.415,ал.1 от ГПК за признаване за установено, по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество исковите суми посочени в и.м.

Исковата молба е била насочена срещу ответник, чието ЕГН не е било посочено от ищеца в исковата молба и в хода на процеса. Действително по смисъла на чл. 127, ал. 1 т. 2 от ГПК ищецът не е задължен да посочва ЕГН на ответника и в тази връзка по делото страната не е посочила такова.

В хода на процеса обаче не е изискана от съда справка за ЕГН-то на ответника до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт. В съдебното решение № 159/29.06.2015г. постановено по гр.д.№ 93/2015г. по описа на БСлРС, съдът е уважил предявените искове и присъдил разноски на ищеца, но в решението също не е посочил ЕГН-то на ответника.

Решението е влязло в законна сила на 04.08.2015г.

Това обаче не представлява допускане на ОФГ, защото такава е налице само, когато има несъответствие между действителната воля на съда и външното й изразяване в писмения текст на решението. Не всяко опущение или неправилност на решението е очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 от ГПК. Съществуването на очевидна фактическа грешка предполага това разминаване, което да се дължи на технически пропуск или техническа неправилност при изписването на диспозитива, изразяваща се във външно погрешно изписване в него на имена, цифри, дати, аритметични изчисления и други различни от посочените в мотивите. Всяко друго разминаване между мотивите и диспозитива, не представлява очевидна фактическа грешка по см. на чл. 247 от ГПК и не може да бъде поправено по реда на този процесуална норма./Решение № 253/07.03.2018 по дело № 4430/2016 на ВКС, ГК, IV г.о./

При положение, че в хода на процеса не е било известно ЕГН-то на ответника В.А.П., а този факт е станал известен едва след получаване на изпълнителният лист на 10.09.2020г., т.е. 5 години след постановяване, респ. влизане на съдебното решение в сила, то в настоящото производство исканата поправка не може да се извърши, защото не са налице предпоставките за това.

 В случая е налице пълно съответствие между волята на съда, формирана в мотивите на съдебния акт и нейното изразяване в диспозитива.

Ищеца е бил наясно за ЕГН на ответника, видно от подаденото заявление по чл.410 от ГПК и от приложените с и.м. писмени доказателства, в които то е отразено и не е поискал в хода на процеса да се допълни и.м. в тази насока, нито в срока по чл.250 от ГПК, който е изтекъл.

Съгласно чл. 250, ал. 1 от ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила, като в случая такава не е депозирана от ищеца в съда.

Следователно от страна на съда не е налице неправилно формирана воля, изразяваща се в грешно изписване на ЕГН, защото никъде по делото до момента на постановяване на решението не е посочено ЕГН-то на ответника. При това положение не е допустимо по този ред да се поправя постановеното по делото решение, защото хипотезата не попада в приложното поле на нормата на чл. 247 ал. 1 от ГПК.

Предвид гореизложените мотиви, се налага изводът, че молбата за поправка на ОФГ следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл.247 от ГПК съдът

 

Р Е Ш И :

  

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на З. "Л.И." АД, ЕИК, *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Мария Масларова - Гъркова и Павел Валериев Димитров - изпълнителни директори, чрез пълномощника юрисконсулт К.М., за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 159/29.06.2015г. по гр.д.№ 93/2015г. по описа на РС-Бяла Слатина, като се попълни  ЕГН-то на ответника В.А.П. *** в съответствие с посоченото в подаденото заявление за заповед за изпълнение от 09.12.2014г., като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване пред ОС-Враца, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН  СЪДИЯ: