РЕШЕНИЕ
№ 2545
гр. Бургас, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20252120102578 по описа за 2025 година
Делото е образувано по повод исковата молба на „Евай” ЕООД, ЕИК
................, със седалище гр. Бургас, против „Инфра Концепт” ЕООД, ЕИК
.........., със седалище гр. Бургас, за приемане за установено, че ответникът
дължи на ищеца сума в размер от 3000 лева, представляваща главница по
договор за извършване на услуга – товаро-разтоварна дейност, за която си
престация ищецът е издал Данъчна фактура № .........../16.12.2024 год., както и
законната лихва върху главницата, начиная от 04.02.2025 год. до
окончателното й изплащане, за които вземания е издадена заповед рег. №
369/05.02.2025 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 771/2025 год. на БсРС.
Ищецът е изложил следните фактически и правни твърдения:
основният предмет на дейност на ищеца е продажба на машини и съоръжения,
поддръжка и ремонт, внос на машини и части за тях; тази дейност се
осъществява в наета складова база в с. о. „............“ – кв. ..............., гр. Бургас;
ищецът притежава технически възможности за извършване на ремонти,
техника, машини за товаро-разтоварни дейности, като разполага с пълен обем
1
оборудване за ремонти на промишлени машини; в началото на м. септември
2024 год. по молба на управителя на ответника, който изпълнява и функциите
на управител на „Инофлекс” ООД, ищецът започнал ремонт на притежавани
от ответника и от второто дружество машини за производство на плоскости за
застилане на детски площадки; във връзка с ремонта на две машини, внос от
Турция, се наложил превоз и разтоварването им, разтоварване на суровина за
машините, разтоварване на масла, консумативи, товарене и разтоварване с
притежаван от ищеца мотокар; за тези товаро-разтоварни работи, според
договорената тарифа, заплащането е по 400 лева на камион; през времетраене
на ремонтите ищецът разтоварил 5 големи камиона, за която дейност му се
дължи сумата от 2000 лева; с мотокара били монтирани тенекии за покриване
на машините, задължението за което е 1000 лева с включен ДДС; за тези
товаро-разтоварни дейности е издадена данъчна фактура на стойност 3000
лева с ДДС, в която е включено разтоварването на петте камиона и товарене и
разтоварване на тенекиите като покрив над машините; ремонтните работи
приключили в средата на 2024 год.; фактурата е включена в дневника за
продажби на ищеца, който не е получил писмено оспорване от ответника; в
устни разговори управителят на ответника не оспорва задължението си.
Ищецът е ангажирал доказателства, моли за присъждане на
деловодните разноски в заповедното и в исковото производство.
За процесните вземания е издадена заповед рег. № 369/05.02.2025 год.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 771/2025
год. на БсРС, срещу която е депозирано възражение по чл. 414, ГПК, а с
разпореждане рег. № 2873/11.03.2025 год. заповедният съд е дал указание на
заявителя да предяви иск по чл. 422, ГПК.
Съдът намира предявения положителен установителен иск за
допустим, правното му основание е чл. 124, ал. 1 и чл. 422, ГПК във вр. с чл.
79, ал. 1, чл. 84, ал. 1, чл. 86, ЗЗД и чл. 286 и сл., ТЗ.
В срока по чл. 131, ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с
който е оспорил допустимостта и основателността на исковете; изложил е
следните насрещни възражения: не е налице пълна идентичност на
основанието на претенциите по заповедното и по исковото производства; в
условие на евентуалност, ако съдът приеме, че искът е допустим, то той е
неоснователен; в началото на м. май 2024 год. страните са се договорили
2
ищецът да разтовари две машини, собственост на ответника, ведно със
суровината за тях и консумативите, с цена за услугата в размер на 360 лева с
вкл. ДДС, която цена му е платена авансово, по банков път, на 02.05.2024 год.;
за извършеното плащане ищецът е издал Фактура № ..../20.05.2024 год.,
осчетоводена при ответника; ответникът не е сключил друг договор с ищеца и
не му е възлагал други товаро-разтоварни дейности, не е договаряна цена от
400 лева на камион и не са разтоварени 5 камиона; липсва конкретизация
какво е било съдържанието на тези 5 камиона; ответникът не е възлагал на
ищеца ремонт на машини – такъв ремонт му е възложен от „Инофлекс“ ООД
през м. септември 2024 год., а цената е платена на 04.10.2024 год., за което
ищецът е издал Фактура № 56/08.10.2024 год.; процесната фактура не е
представена за плащане и ответникът я е оспорил, тя му е изпратена на
електронната поща на 06.01.2025 год. от непознато лице — С..П.., а
ответникът е отговорил, че няма задължения по нея, т. е. оспорил я е;
управителят на ищеца не се е свързвал с ответника и не е заявявал претенции
за плащане; процесната фактура не доказва сделка между страните, нито
конкретно извършени товаро-разтоварителни дейности и цена, тя не е
подписана от представител на ответника и не му е представена за плащане от
ищеца или от оправомощен негов представител; процесната фактура не е
осчетоводена при ответника и не е призната от него.
Ответникът е ангажирал доказателства; моли за присъждане на
деловодните разноски.
Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по
делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за
установено:
Ищецът твърди, че страните са били обвързани от сключен в устна
форма договор за извършване на товарно-разтоварна дейност с мотокар, по
силата на което съглашение ответникът е възложил на ищеца-изпълнител
разтоварване на 5 големи камиона, за цена от 2000 лева, както и услуги по
повдигане на машини и монтиране на тенекии по покриването им, на цена от
1000 лева с ДДС. Според ищеца, за изпълнената работа е съставил Фактура №
........./16.12.2024 год. за сумата от 3000 лева с ДДС. В тази фактура е
отбелязано, че тя е издадена за извършена от ищеца в полза на ответника
товаро-разтоварителна дейност на стойност 2500 лева без ДДС; фактурата не
3
е подписана представител на ответника.
Ищецът твърди, че и до настоящия момент ответникът не е платил
главницата от 3000 лева с ДДС по процесната фактура, а за бездействието си
дължи и обезщетение за забава по чл. 86, ЗЗД.
В подкрепа на твърденията си ищецът е ангажирал показанията на
свидетеля С..П.., който твърди, че в края на месец октомври 2024 год. е видял,
че в базата на ищеца – в индустриална зона на гр. Бургас, електрокар на ищеца
разтоварил машини и „големи тенекии“ от 2 големи камиона, за която дейност
управителят на дружеството-изпълнител съобщил, че щял да получи
възнаграждение от 2000-3000 лева.
По делото няма данни дали и кога процесната фактура е връчена от
ищеца на ответника; между страните не се спори, че тази фактура не е
осчетоводена при ответника.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира
главния иск за неоснователен. В тежест на ищеца е провеждане на главно и
пълно доказване на релевантните за спора факти – валидно сключен договор
за извършване на товаро-разтоварна дейност и на услуги по повдигане на
машини с мотокар, с определен предмет, основание и уговорено
възнаграждение, надлежно престиране от изпълнителя-изправна страна по
съглашението, настъпила изискуемост на паричното задължение на
контрахента-възложител и размер на дължимата цена (чл. 154, ал. 1, ГПК във
вр. с чл. 286 и сл., ТЗ). Съдът намира, че такова доказване по делото не е
проведено. Оспорването от ответника на факта за сключен между страните
договор с описания в исковата молба предмет възлага на ищеца установяване,
че процесното търговско правоотношение е валидно възникнало – чрез
сключване на сделката в устна, писмена, квалифицирана писмена форма или с
конклудентни действия – вж. Решение № 36/30.03.2011 год. по гр. д. №
384/2009 год. на IV ГО на ВКС. Доказателства за това обстоятелство не са
ангажирани. Представената по делото фактура е изходящ от ищеца частен
свидетелстващ документ, който не се ползва с материална доказателствена
сила и не обвързва ответника, който не го е подписал. По делото не са
ангажирани данни, че фактурата е изпратена, приета и/или осчетоводена от
ответника – налице е противопоставяне от тази страна, по реда на чл. 301, ТЗ,
обективирано в писмения му отговор по делото. По делото няма
4
доказателства, че ответникът е получил фактурата по-рано, поради което
съдът приема, че оспорването й е направено своевременно, веднага след
узнаването. Издадената от ищеца фактура не е основание за плащане, тъй като
тя удостоверява работата по възложената дейност, а наличието на пълно и
точно престиране е основанието за плащане на уговорената цена (вж. 1064-
2003-I ГО на ВКС). В настоящото производство липсват доказателства за
постигнато между страните съгласие за съществените елементи на договора за
извършване на товарно-разтоварна работа; няма данни за сключен в устна или
писмена форма договор, уреждащ предмета му и правата и задълженията на
страните, в т. ч. цената на престацията на изпълнителя. Представената фактура
не съдържа данни за съществените елементи на твърдяната от ищеца сделка,
тя не осчетоводена при ответника и за нея не е ползван данъчен кредит,
поради което не може да служи като доказателство за отразеното в нея
парично задължение от 3000 лева с ДДС (вж. Решение № 71/08.09.2014 год. по
търг. д. № 1598/2013 год. на II ТО на ВКС, Решение № 114/26.07.2013 год. по
търг. д. № 255/2012 год. на I ТО на ВКС и Решение № 30/08.04.2011 год. по
търг. д. № 416/2010 год. на I ТО на ВКС, постановени по чл. 290, ГПК).
От показанията на разпитания свидетел също не може да се установи
сключването на договор между страните с твърдените от ищеца параметри,
тъй като впечатленията на свидетеля не разкриват кой е възложителят на
работата (кой орган или служител на дружеството в каква форма е изявил воля
за ангажиране имуществената сфера на ответника-ЕООД) по разтоварване и
каква е уговорената цена на извършената дейност. Свидетелят разкрива факта
на разтоварване с мотокар на 2 камиона, докато в исковата молба ищецът
основава претенцията си на извършена дейност по разтоварване на 5 камиона.
На следващо място, ищецът сочи, че ремонтните работи, във връзка с които
бил сключен и изпълнен процесният договор, са приключили в средата на
2024 год., а в показанията си свидетелят П..твърди, че разтоварването на двата
камиона е извършено през м. октомври 2024 год.
Изложеното мотивира съда да приеме, че по делото не е проведено
главно и пълно доказване на факта на сключен между страните договор за
извършване на товаро-разтоварна дейност и за допълнителна услуга с мотокар
срещу цена от общо 3000 лева.
Неоснователността на иска за главница налага отхвърляне и на
5
обусловения иск за обезщетение за забава, начиная от подаване на заявлението
по чл. 410, ГПК.
Неоснователността на исковете налага в полза на ответника да бъдат
присъдени направените деловодни разноски в общ размер от 915 лева – сбор
от платените адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице (чл. 78, ал. 3
във вр. с чл. 80 и чл. 81, ГПК).
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Евай” ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на
управление с. ......., Община Бургас, с. о. . ............., против „Инфра Концепт”
ЕООД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление гр. ............ – партер,
офис № ..........., за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца
сума в размер от 3000 лева, представляваща главница по договор за
извършване на услуга – товаро-разтоварна дейност, съгласно Данъчна фактура
№ ......../16.12.2024 год., както и законната лихва върху главницата, начиная от
04.02.2025 год. до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена
заповед рег. № 369/05.02.2025 год. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 771/2025 год. на БсРС.
ОСЪЖДА „Евай” ЕООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на
управление с. ........., Община Бургас, с. о. . ......., на основание чл. 78, ал. 3,
ГПК, да заплати на „Инфра Концепт” ЕООД, ЕИК ..........., със седалище и
адрес на управление гр. ., ............– партер, офис № ., деловодни разноски в
размер от 915 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред
Окръжен съд – Бургас в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния
акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6