Решение по дело №104/2020 на Административен съд - Видин

Производството е по реда чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.96 и чл.115 от Закон за Държавна агенция „Национална сигурност“ (ЗДАНС).

Образувано е по жалба на И.Т.В. ***, действащ чрез пълномощника адв. доц. д-р Ц.М., съдебен адрес: ***, офис 18, против заповед № ЧР-з-186 от 23.04.2020 г. на председател на ДАНС, с която на жалбоподателя, на основание чл.111, във връзка с чл.110, ал.1, т.7, б.”г”, предложение първо от ЗДАНС, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта. Оспорващият излага подробни съображения за незаконосъобразност поради съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие с материалния закон. Моли да се отмени оспорената заповед. Представя подробни писмени бележки.

Ответникът председател на ДАНС, чрез процесуалния си представител и в писмени бележки оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена.

Административен съд Видин, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235 ал.2 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, и като извърши проверка на оспорения акт в съответствие с разпоредбата на чл.168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното: предмет на обжалване по делото е заповед № ЧР-з-186 от 23.04.2020 г. на председател на ДАНС, с която на основание чл.111, във връзка с чл.110, ал.1, т.7, б.”г”, предложение първо от ЗДАНС, е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя И.Т.В., младши агент I степен, с ДАНС, поради обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения, поради постановен отказ за достъп до класифицирана информация рег.№ Л-11/19.11.2018 г., потвърден с решение № 19-II-8/12.03.2020 г. на ДКСИ. Процесната заповед е връчена на адресата на 24.04.2020 г.

Между страните не се спори, че с отказ за достъп до класифицирана информация № Л-11/19.11.2018 г. до ниво на класификацията „Строго секретно” на председател на ДАНС, е отказан достъп до класифицирана информация на жалбоподателя. Така постановения отказ е оспорен пред Държавна комисия по сигурност на информацията (ДКСИ), по реда на чл.62 от ЗЗКИ, която го потвърдила със свое решение № 10-II-12/21.02.2019 г. Последното било атакувано от жалбоподателя по съдебен ред и било отменено с решение № 52/14.10.2019 г., постановено по адм. дело № С-21/2019 г. по описа на ВАС, в сила от датата на постановяването му, като необжалваемо.

След отмяната на решение № 10-II-12/21.02.2019 г. на ДКСИ било постановено ново решение № 19-II-8/12.03.2020 г., с което отново била отхвърлена жалбата против отказ за достъп до класифицирана информация № Л-11/19.11.2018 г.

Така постановеното решение на ДКСИ послужило като материалноправно основание за издаване на процесната заповед за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя с ДАНС. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочена „обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения – издаден отказ за достъп до класифицирана информация рег.№ Л-11/19.11.2018 г., потвърден с решение на ДКСИ № 19-II-8/12.03.2020 г.”, а като правно основание – чл.111, във връзка с чл.110, ал.1, т.7, б.„г”, предложение първо от ЗДАНС.

Жалбоподателят атакувал решение № 19-II-8/12.03.2020 г. на ДКСИ пред ВАС, който го отменил със свое решение № 51/03.08.2020 г., постановено по адм. дело № С-24/2020 г.

По делото е приложена длъжностна характеристика на длъжността „Главен експерт/експерт” към териториалните дирекции „Национална сигурност” при ДАНС, съгласно която е предвидено изискване служителят да има издадено разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на класификацията „Строго секретно”.

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното: жалбата е допустима, като подадена при надлежно упражнено право на оспорване, от лице с правен интерес, в законоустановения срок и против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност. Съгласно чл.92, ал.1, изречение първо от ЗДАНС дисциплинарните наказания на държавните служители се налагат с мотивирана писмена заповед на председателя на агенцията. В случая, предвид длъжността, която заема дисциплинарно наказващият орган - председател на ДАНС е безспорно, че административният акт е издаден от компетентен орган. Спазена е и формата на административния акт. Той е издаден в писмена форма, при спазване на реквизитите на чл.92, ал.2 от ЗДАНС.

В настоящия казус не следва да бъде изследван въпроса за спазване на сроковете по чл.89, ал.1 от ЗДАНС, съгласно който дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В случая обективно и субективно не е извършено дисциплинарно нарушение от жалбоподателя, което обуславя неприложимост на посочената разпоредба. По същите съображения от ДНО не следва да бъде изслушвано привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, по реда на чл.93 ал.1 от ЗДАНС и чл.120 от ППЗДАНС.

Съдът намира, че в настоящия случай е налице материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Служебното правоотношение на И.Т.В. с ДАНС е прекратено затова, че поради отнемане на достъпа му до класифицирана информация, ниво „Строго секретно”, служителят е изпаднал в обективна невъзможност да изпълнява задълженията си съгласно приложената длъжностна характеристика.

Дисциплинарно наказващият орган обаче не е съобразил, че отнемането на достъпа на служителя до съответното ниво на класифицирана информация следва да бъде извършено с влязъл в сила акт, което представлява материалноправна предпоставка за прекратяване на служебното правоотношение с ДАНС. Именно това условие не е било налице както към момента на постановяване на атакуваната по делото заповед, така и към настоящия момент. Отказ за достъп до класифицирана информация рег.№ Л-11/19.11.2018 г., потвърден с решение № 19-II-8/12.03.2020 г. на ДКСИ е бил атакуван по съдебен ред пред ВАС, който със свое решение № 51/03.08.2020 г., постановено по адм. дело № С-24/2020 г. е отменил решението на ДКСИ и е върнал преписката на Комисията за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Така посоченото съдебно решение е влязло в сила в деня на постановяването му – 03.08.2020 г., като необжалваемо. В този смисъл към момента на прекратяване на служебното правоотношение не е била налице основната материалноправна предпоставка за издаването на процесната заповед. Правоотношението между И.Т.В. и ДАНС би могло да бъде прекратено на посоченото в процесната заповед основание едва след влизане в сила на отказ за достъп до класифицирана информация рег.№ Л-11/19.11.2018 г., за сбъдването на което обстоятелство по делото липсват доказателства.

Предвид изложеното оспорената заповед следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

По делото не са направени искания за присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ заповед № ЧР-з-186 от 23.04.2020 г. на председател на Държавна агенция „Национална сигурност“.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Административен съдия: