Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                             Гр.Момчилград,26.02.2020г.

                                               В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

            Момчилградският районен съд в публично заседание, проведено на 21.02.2020 година в състав;

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СУНАЙ  ОСМАН,

 

 при участието на секретаря АНИТА ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 36/ 2020г. по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:

  

            Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на З.В.В. с ЕГН- **********, с адрес-***, против ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба серия К № 2614126 на ОДМВР- Кърджали, с което на осн.чл.189 ал.4 вр.182 ал.1 т.2 от ЗДвП, на жалбоподателят е било наложено административно наказание- “глоба” в размер на 50 лева, за допуснато нарушение на чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.

          В жалбата, подадена от жалбоподателят се изразява недоволството от процесният електронен фиш, с който му е била наложена горната глоба, като сочи, че същият е незаконосъобразно издаден, при допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила за издаването му. Не били спазени правилата за издаването на ел.фиш, т.к., не са били налице условията по процесуалният закон и по чл.189 ал.4 от ЗДвП, и това било така защото при заснемането на управляваният л.а. е била използвана автоматизирана мобилна система, но не били спазени правилата за ползването на същата. Иска отменяване на наложената със ел.фиш глоба, като развива подробни съображения в жалбата.

В съдебно заседание– жалбоподателката, редовно призован, не се явява, и не се представлява, като от същата /чрез защитник/ е постъпило писмено становище, с което  поддържа подадената жалба и се развиват допълнителни доводи. Претендират се разноски.

            Ответната страна- административно- наказващият орган, ОДМВР- Кърджали, не се представлява и е депозирано писмено становище по жалбата /чрез юрисконсулт/, в което същата се приема за неоснователна, а издаденият ел.фиш- за законосъобразно издаден. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

От РУ- Кирково към ОДМВР- Кърджали, е постъпило писмо със писмени доказателства и без становище.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

С ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба серия К № 2614126 на ОДМВР- Кърджали,  и на осн.чл.189 ал.4 вр.182 ал.1 т.2 от ЗДвП, на жалбоподателката е било наложено административно наказание- “глоба” в размер на 50 лева, за допуснато нарушение на чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП, за това, че на 10.02.2019г. в 15,13ч. в населено място- с.Добромирци, общ.Кирково, на 3-то класен път № 867, км 42+950м, с МПС- л.а. „******“ с рег.№ ****, е извършено нарушение за скорост, което е било установено и заснето с автоматизирано техническо средство  № TFR 1- M 574. В ел.фиш е посочено, че разрешената скорост е 50 км/ч, установената скорост е била 54 км/ч, а превишението е било с 14 км/ч, което представлява нарушение на чл.21 ал.2 вр.1 от ЗДвП. Посочено е отчетен толеранс от 3 км/ч.

    В ел.фиш е записано, че автомобилът е на жалбоподателят по настоящото производство.

     Като доказателство по делото АНО е приложил 1/ 2 бр.клип с посочени номера от 10.02.2019г.- съдържащи снимки на знак В 26 за разрешена скорост от 40 км/ч, в която са отразени и координатите на местоположението на знака и посоката на движение, както и клип, съдържащ снимки от посочената в ел.фиш дата и час, в които се вижда МПС с рег.№ ****, като измерената скорост е 57 км/ч., при ограничение от 40км/ч., и превишение на скоростта с 17 км/ час, и е прието като ст-ст на наказуемата скорост 54 км/час, като наказуемо превишение на скоростта е от 14 км/ч. Сиреч, е приложен и законовият толеранс от минус 3 км/ч. Към този клип е приложена и снимка на географска карта за месторазположението на самото АТСС.  В този снимков материал е посочено и мястото на нарушението, но само с координати. Посочен е също така и регистрационният номер на автомобила, който съвпада с посочения номер във фиша, в който точно и ясно е посочено мястото на нарушението.

По делото е представено протокол на РУ- Кирково към ОДМВР- Кърджали, се установява, че автоматизираното техническо средство /упоменато по-горе/ на 10.02.2019г. за времето от 14,11 до 16,10 часа е било разположено в с.Добромирци, общ.Кирково, на 3-то класен път № 867, км 42+850м, в посока на движение от Златоград за с.Бенковски, където е имало пътен знак за ограничение на скоростта от 40 км/ч.- като разстоянието от автоматизираното техн.средство /мобилно/ до пътният знак е възлизало на 150 метра. От този протокол е видно, че за това време са били направени 12 клипа /с нарушения/ с описаните номера, в това число и процесният, упоменат по-горе в клип. Приложена е и схема/скица на разположението на самата мобилна система за видеоконтрол. От Протокол № 24.02.2012г., Протокол за извършено обучение от 24.02.2012г., и Удостоверение за одобрен тип за измерване /а и Протокол за използване на АТСС/, и други, приложени по делото, се установява, че използваната по време на установяване на процесното нарушение мобилна система е от одобреният тип средство за измерване, което е преминало проверка и е било годно за експоатация до посочената в тях месец и година /за последното са налице данни в Протокол за използване на АТСС/.

По делото е приложена заповед за одобряване на ел.фиш, както и копие на методически указания, касаещ реда за обработка, съставяне и отчет на ел.фишове за нарушения, установени с АТСС.

Няма представена Справка от „Автоматизираната информационна система“ на КАТ за собствеността на МПС, предмет на ел.фиш.

При така приетата фактическа обстановка от правна страна съдът съобрази следното:  Жалбата е процесуално допустима, и е подадена лице, което има правен интерес от обжалването, като се приема, че същата е подадена в срок- поради неангажиране на доказателства от страна на АНО за датата на връчването.

Жалбата, разгледана по същество, се явява основателна.

Съдът, като се запозна със съдържанието на обжалваният Ел. фиш, намери, че същият съдържа всички задължителни реквизити, посочени в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, както следва; 1/ посочена е териториалната структура на МВР, където нарушението е установено /и това е ОДМВР- Кърджали/. Следва да се подчертае, че и няма законово изискване да се посочва конкретно кой е неговия издател, а така също и по какъв ред следва да се обжалва, както и същият да съдържа подпис и печат на издателя му, посочване на мястото и датата на издаването му.  Съдът счита, че не може по аналогия да се прилагат правилата на ЗАНН, относно съдържанието на АУАН и НП, тъй като такова препращане не е предвидено. Нещо повече, в случаят е използван утвърден образец на ЕФ от Министъра на вътрешните работи.

   Обжалваният ЕФ съдържа и мястото, на което е установено нарушението, което е задължителен реквизит на издаденият електронен фиш, като същото е посочено коректно с текстово описание и координатите индивидуализиращи точно определено място на извършване на нарушението. От приложените веществени доказателствени средства също се установява точното място, на което е извършено нарушението, както и посоката на движение, а така също датата и точният час, както и регистрационният номер на автомобила, а и всички останали реквизити на акта.

При така посоченото място– на територията на Община Кирково, безспорна е компетентността на ОД на МВР-Кърджали да издаде ЕФ, както и компетентността на настоящият съд да се произнесе по спора.

В същото време следва да се съдът намира, че самото нарушение не е описано по начин, което да позволи на жалбоподателката да разбере в какво точно се изразява същото, поради обстоятелството, че в самият обжалван ел.фиш се съдържат двусмислие, изразяващо се в следното; в ел.фиш се сочи, че нарушението е установено в населено място, а на следващо място е записано, че действащото ограничение на скоростта е 40 км/ч, като не е посочено как и по какъв начин е въведено същото. А трябва да има сигнализиране по някакъв начин съгласно изискването на чл.21 ал.2 ЗДвП, където е посочено, че при различни стойности на движение на МПС от категориите, посочени в чл.21 ал.1 от ЗДвП в населени места следва да се сигнализира с пътен знак.

Сичер, от събраните по делото доказателства не се установява безспорно, до степен на несъмненост, жалбоподателката да е осъществила състав на нарушение по чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП, която предвижда забрана за водача при избиране скоростта на движение на пътно превозно средство да превишават въведената скорост, като както и по-горе се посочи тя в населените места е 50км/ч.  Т.е. на първо място не е установено да има въведено ограничение в населеното място /макар и да има снимков материал за това/, и това е поради обстоятелството, че липсва словесно изписване за наличие на такова ограничение, и както и по какъв начин е въведено същото.

В ел.фиш не е посочено също така и направлението на движение на управляваният от жалбоподателката автомобил.

Следващ допуснат пропуск на АНО е, че при установяването на административното нарушение с гореописаното АТТС не е било изпълнено императивното изискване на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи. Съгласно посочената разпоредба при работа с временно разположени на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда- което в конкретният случай не е сторено.

Такава снимка следва да е неразделна част от протокола, а при положение, че има спор или съмнение, че в конкретния случай се касае за работа с временно разположено на участък от пътя автоматизирано техническо средство, респ. система за контрол на скоростта, снимката има за предназначение да даде визуална представа къде точно е било поставено мобилното АТСС, за да се прецени дали това място отговаря на посоченото в протокола, и къде е било разположено мобилното АТТС спрямо посоката на сработване и позиционирането на автоматизираните технически средства и системи. Изпълнението на това изискване е от значение и за проверка изпълнението на разпоредбата на чл. 8 от Наредбата, а именно "При контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта".

Липсата на снимка на разположението на АТСС не позволява в случая да се установи категорично дали наистина мобилната камера за видеоконтрол е била разположена на мястото, което е отразено в протокола и как е разположена спрямо посоката на движение на заснетия автомобил. Това място не може да бъде определено и от представените и приети по делото снимки на заснетото МПС.

При това положение не може да се прецени дали, когато е бил засечен автомобилът на жалбоподателката. Не са приложени и доказателства, които да водят до извода, че автомобилът е собственост именно на жалбоподателката.

В този смисъл, не може да се направи категоричен извод за местоположението на мобилното АТТС, както и за местоположението на заснетия автомобил в момента на засичането на скоростта му.

Всичко това е достатъчно да се отмени обжалваният ЕФ- като посочването на съществени елементи от нарушението /описани по-горе/ е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателят по настоящото производство.

Съобразно и това съдът намира, че обжалваният ел.фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

По делото е направено искане от пълномощника на жалбподателката за присъждане в нейна полза на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл.63 ал. 3 от ЗАНН /Дв бр. 94/2019г., влязла в сила на 03.12.2019г./ в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

В този случай е приложима разпоредбата на чл.143 ал.1 от АПК, според която когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

По делото са представени пълномощно и договор за правна помощ, според които на адв.В. от АК-Смолян за процесуално представителство по делото е заплатен в брой сума от 300 лв.

В същото време от страна на АНО, чрез юрисконсулта на ОДМВР- Кърджали в писмено становище е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което намират за завишена с оглед сложността на делото.

Не са налице основанията за присъждане на намален размер на адвокатското възнаграждение, т.к. същият е съобразен с размерите по Наредбата, приета на основание чл.36 от Закона за адвокатурата.

С оглед на това и резултата, съдът намира претенцията за възлагане на разноски за основателна, поради което следва да бъде осъдена ОД на МВР- Кърджали да заплати на жалбоподателката направените по делото разноски за един адвокат в размер на 300 лева.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

                   ОТМЕНЯВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба серия К № 2614126 на ОДМВР- Кърджали, с който на З.В.В. с ЕГН- **********, с адрес-***, на осн.чл.189 ал.4 вр.182 ал.1 т.2 от ЗДвП, е било наложено административно наказание- “глоба” в размер на 50 лева, за допуснато нарушение на чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР- Кърджали ДА ЗАПЛАТИ на З.В.В. с ЕГН- **********, сумата от 300 лева, представляващи сторени от последната разноски по воденето на настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване от страните пред Административен съд гр.Кърджали в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: